РЕШЕНИЕ
№ 7861
гр. София, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:М. Н. СТ.
при участието на секретаря Б. ХР. Р.
като разгледа докладваното от М. Н. СТ. Гражданско дело № 20231110114032
по описа за 2023 година
Производството е образувано е по искова молба, подадена от „***“ ЕООД срещу
„***“АД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за сумата
от 1746,38 лв. (след допуснато изменение на иска в проведеното на 21.11.2023 г. открито
съдебно заседание), заявен като частичен от претенция в общ размер 1756,38 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско на МПС” за
имуществени вреди на товарач „CATERPILLAR 434E“ с рег. № ***, вследствие на
застрахователно събитие от 26.11.2021 г., ведно със законната лихва от 14.03.2023 г. до
окончателно плащане.
Ищецът твърди, че на 07.12.2020 г. е сключил с ответника договор за застраховка
„Каско на МПС“ за товарач „CATERPILLAR 434E“ с рег. № ***. Поддържа, че в срока на
застрахователно покритие – на 26.11.2021 г., с участието на застрахования товарач е
настъпило ПТП, вследствие на което на последния са причинени имуществени вреди.
Поддържа, че на 29.11.2021 г. изпратил до ответника уведомление, но застрахователят
отказал да изплати застрахователно обезщетение.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „***“ АД,
с който оспорва предявения иск като недопустим с твърдения, че между същите страни, на
същото основание и за същото искане има друго висящо производство, а именно – по гр.д.
№ 35185/2022 г. по описа на СРС, 69 състав. Поддържа, че не се установява настъпването на
процесното застрахователно събитие, представляващо покрит застрахователен риск. Твърди,
че е налице основание за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение, тъй като
описаното в исковата молба събитие не представлява покрит по застраховката риск по
смисъла на т. 14 от Раздел II от Общите условия. При условията на евентуалност заявява, че
е налице изключен застрахователен риск по смисъла на т.16.25 от Общите условия, тъй като
водачът е проявил груба небрежност – не е фиксирал процесното стъкло, вследствие на
което е настъпило увреждане по същото. Оспорва иска и по размер, тъй като
претендираното застрахователно обезщетение значително надвишава действителния размер
на вредата.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи, наличието на
валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за имуществена
застраховка „Каско на МПС“ с ответника; настъпване в срока на застрахователното
покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска и в причинна
връзка, с което са причинени вреди на процесния товарач; действителният размер на
вредите, както и изпълнение на задълженията си за уведомяване на застрахователя за
настъпилото събитие в предвидения срок.
При установяване на тези обстоятелства от ищеца, в тежест на ответника е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга, както и да докаже възражението си, че не е
налице покрит застрахователен риск, респективно и възражението си, че е налице предвиден
в общите условия към застрахователния договор изключен риск.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване по делото (с доклада) са отделени следните обстоятелства:
наличието на валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско на
МПС“ между ищеца и ответното дружество към момента на реализиране на риска;
настъпване на описаните в исковата молба щети по товарач „CATERPILLAR 434E“ с рег. №
***.
По делото е приет заверен препис от Решение № 5408 от 25.10.2023 г., постановено
по в.гр.д. № 6747/2023 г. по описа на СГС, II Ж въззивен състав, с което е потвърдено
решение № 3117 от 28.02.2023 г., постановено по гр.д. № 35185/2022 г. по описа на СРС, 69
състав, с което „***“ АД е осъден да заплати на „***“ ЕООД сумата от 10 лева /частичен иск
от обща сума 1756,38 лв./, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Каско“, клауза „Пълно Каско“ с полица № ***/***г. по
отношение на МПС – товарач марка „CATERPILLAR 434E“ с рег. № ***, във връзка с опис-
заключение за щета № ***/21 г. за събитие, настъпило на 26.11.2021 г., ведно със законната
лихва за периода от 05.04.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
Решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на
пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално
право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния
размер на паричното вземане, произтичащо от същото право ( т. 2 от ТР № 3/22.04.2019 г. по
тълк. дело № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС). Ето защо в хипотеза, като тази - когато предмет
на последващия иск за съдебна защита е разликата от вземането, се касае до същото
субективно материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди
това частичен иск обем. По двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен
обем, различни части. Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е
недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно
основанието на вземането и правната му квалификация.
Както е посочено и в определение № 533 от 27.06.2019 г. по гр. д. № 2874/2018 г.,
ГК, ІІІ ГО на ВКС формираната СПН на решението по частичния иск относно основанието
преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу
правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването
на материалното правоотношение, от което произтича спорното право.
За преценка на обхвата на СПН на посоченото решение на СРС следва да се вземат
предвид и разясненията, дадени от ВКС в ТР № 2/2020 от 18.03.2022 г., т. д. № 2/2020 г.
ОСГТК на ВКС. В ТР № 2/2020 от 18.03.2022 г., т. д. № 2/2020 г. се доразвива възприетото в
2
ТР № 3/2016 г. на ВКС, ОСГТК относно СПН при частичния иск, като в т. 3 се сочи, че
силата на пресъдено нещо има правоустановяващо действие, като обхваща основанието и
размера на признатото с решението по иска субективно право. След формирането й никоя от
страните не може да претендира повече или по-малко, а нов иск за същото вземане е
недопустим. С решението, с което е уважен изцяло частичният иск, размерът на признатото
субективно право остава извън обективните предели на формираната сила на пресъдено
нещо. Това позволява на титуляра да предяви с нов иск частта от своето право, останала
извън процеса.
Доколкото в конкретния случай между страните е постановено съдебно решение, с
което е уважен частичен иск на ищеца – застраховано лице срещу застрахователя, с оглед
разясненията, дадени в двете посочени тълкувателни решения, следва да се приеме, че със
СПН са установени правопораждащите факти на вземането на ищеца и неговото основание.
Предвид изложеното, всички правоизключващи възражения на ответника,
свързани с основанието на вземането на ищеца, валидността на договора за застраховка,
обектът на същата, отговорността на застрахователя и настъпване на застрахователното
събитие, като преклудирани не подлежат на разглеждане в настоящето производство.
В обхвата на доказване е единствено размера на исковата претенция, доколкото
СПН по предявения частичен иск обхваща основанието, но не и пълния размер на
застрахователното обезщетение.
От приетото по делото заключение на съдебно-автотехническата експертиза, което
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено се установява, че стойността
необходима за възстановяване на челен товарач „CATERPILLAR 434E“ с рег. № ***,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 1989,94 лв. Вещото лице е
посочило, че за процесния челен товарач не се предлага стъкло на вратата втора употреба.
Съгласно заключението стойността, необходима за възстановяване на челен товарач
„CATERPILLAR 434E“ с рег. № ***, изчислена на база Методиката за обработка на
преписки по щета на „***“ АД към датата на ПТП е 1554,35 лв.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Обезщетението
трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното
събитие, като то не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или
възстановителната /при частична увреда /стойност на застрахованото имущество, т. е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия
вид и качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ/.
Предвид изложеното, съдът намира, че сумата, необходима за възстановяване на
челен товарач „CATERPILLAR 434E“ с рег. № *** възлиза на сумата в размер на 1989,94 лв.
Доколкото с постановеното решение на СРС от 28.02.2023 г. (потвърдено с
решение от 25.10.2023 г. на СГС) е уважен иска по чл. 405 за сумата от 10 лв. – част от
застрахователното обезщетение, в рамките на настоящето производство и при зачитане на
принципа на диспозитивното начало в гражданския процес – чл. 6, ал. 2 ГПК, искът с правно
основание чл. 405, ал. 1 КЗ се явява основателен в пълния предявен размер от
1746,38 лв. (след допуснато изменение на иска в проведеното на 21.11.2023 г. открито
съдебно заседание).
По разноските:
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
направените в производството разноски. Същият претендира и доказва такива в общ размер
3
на 829,86 лв., от които 69,86 лв. – заплатена държавна такса, 200 лв. – депозит за САТЕ и
560 лв. – адвокатско възнаграждение. С оглед материалния интерес и фактическата и правна
сложност на делото възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК се явява основателно,
като изчислението на дължимите разноски следва да бъде извършено на основа сумата от
480 лв., изчислена по реда на чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. относно
минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 749,86 лв.,
представляваща разноски в производството.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** бул.
„***“ № 68, да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на упралвение: с.
***, общ. ***, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ сумата от 1746,38 лв. (след допуснато
изменение на иска в проведеното на 21.11.2023 г. открито съдебно заседание), заявен като
частичен от претенция в общ размер 1756,38 лв., представляваща застрахователно
обезщетение по договор за застраховка „Каско на МПС” за имуществени вреди на товарач
„CATERPILLAR 434E“ с рег. № ***, вследствие на застрахователно събитие от 26.11.2021
г., ведно със законната лихва от 14.03.2023 г. до окончателно плащане.
ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** бул.
„***“ № ***, да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на упралвение: с.
***, общ. ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 749,86 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4