РЕШЕНИЕ
№ …………………
гр. София, 22.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на двадесет
и шести ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 8597
по описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от П.И.Р., Р.И.Р., Н.П.Й.
и М.И.Р. против „Н.Б.Б.А.З.“, с която са предявени
искове с правно основание чл. 511, ал. 3 във връзка с чл. 515, ал. 1, т. 2 от
Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и
договорите. С Определение от 13.02.2020 г. на основание чл. 227 от ГПК като
ищци вместо починалата в хода на производството М.И.Р. са конституирани П.И.Р.,
Р.И.Р. и Й.П.Р..
Ищците П.И.Р. (син), Р.И.Р. (син), Н.П.Й.
(съпруга) и М.И.Р. (майка) твърдят, че на 01.12.2017 г. на път ПП І-5 (с посока
Велика Търново - Русе) при км. 74+400 е
настъпило ПТП между автомобил „УАЗ“, модел „452 А“, рег. № ******, управляван
от И.Р.Й., автомобил „Мерцедес“, модел „Аксор“, рег.
№ ******с прикачено ремарке с рег. № ******, управляван от О.А., лек автомобил
„Фиат Браво“ с рег. № ******, управлявано от Т.Я.и лек автомобил Ситроен Ксара
Пикасо рег. № ******, управляван от Невена Коларова. Твърдят, че при ПТП е
починал И.Р.Й., а виновен водач е О.А.. Твърдят, че с починалия са живели в
едно домакинство с пострадалия и винаги имали топли чувства един към друг. След
кончината му плачели, затворили се в себе си, изпаднали в депресия. Поддържат,
че отговорността на виновния водач е била предмет на застраховка „Гражданска
отговорност“ с чуждестранно дружество, като пред кореспондента му „М.И.“ ЕООД
била подадена извънсъдебна претенция, която останала без отговор. На 19.06.2018
г. било направено искане и до Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи, но обезщетение не било определено. Молят ответникът да бъде
осъден да заплати сумата от по 200 000 лева за ищците Н.П.Й., П.И.Р., Р.И.Р., както и сумата от 50 000 лева на П.И.Р., 50000
лева на Р.И.Р. и 100000 лева на Й.П.Р. като наследници на М.И.Р., ведно със
законната лихва върху тези суми от 15.05.2018 г. – датата на която е изтекъл
срокът за произнасяне на кореспондента „М.И.“ ЕООД. Претендират направените по
делото разноски.
Ответникът Н.Б.Б.А.З.
не е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок. В становище от
3.01.2020 г. заявява, че оспорва предявения иск и моли той да бъде отхвърлен.
Претендира направените по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
С Присъда № 59 от 08.06.2018 г. по нохд № 35/2018
г. по описа на Окръжен съд гр. Велико Търново, изменена с Решение №
85/23.04.2019 г. по внохд № 375/2018 г. по описа на
Апелативен съд -гр. Велико Търново и Решение № 202 от 27.12.2019 г. по нд. № 761/2019 г. по описа на ВКС О.А., гражданин на
Република Турция е признат за виновен в това, че на 01.12.2017 г. около 15.00
часа на ПП 1-5 км. 74 +400, при управление на товарен автомобил – влекач „Мерцедес
Аксор“ с унгарски рег. № ******с прикачено ремарке с турски
рег. № ****** в посока гр. Велико Търново нарушил правилата за движение, поради
което допуснал пътно-транспортно произшествие като ударил с челна лява част на
влекача челна дясна част на насрещно движещ се товарен автомобил УАЗ 452 с рег.
№ ****** и причинил по непредпазливост смъртта на водача му И.Р.Й.. Присъдата е
влязла в сила на 27.12.2019 г. Във
връзка с установяване на механизма на настъпване на ПТП са събрани писмени и
гласни доказателства, както и заключение на съдебно-автотехническа
експертиза и заключение на съдебно-медицинска експертиза, които съдът не
обсъжда с оглед влязлата в сила присъда и доколкото те кореспондират напълно на
установените в наказателното производство обснтоятелства.
Установява се от Удостоверение за
наследници № 06-09-1112/04.12.2017 г. и Удостоверение № 06-08-02/10.01.2018 г.,
че И.Р.Й. е починал на 01.12.2017 г. като е оставил като наследници по закон Н.П.Р.
– съпруга, Р.И.Р. и П.Р.И. – синове, а М.И.Р. – майка. Видно от удостоверение №
06-09-873/03.09.2019 г. е, че М.И.Р. е починала на 14.06.2016 г. и е оставила
като наследници по закон Й. Р.П. –
дъщеря, П.И.Р. и Р.И.Р. – внуци.
Във връзка с установяване на размера
на неимуществените вреди са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите
М.М.Р. и Г.Й.Г.. В показанията си свидетелката М.Р. –
съпруга на ищеца Р.Р., установява, че в деня на
инцидента разбрала от съпруга си за случилото се. Когато видяла за пръв път
съпруга си и брат му, те били бели като платна, изключително разстроени и в
страхотен стрес. Установява, че е в семейството от 14 години, като те били
много сплотено семейство. Свекърът й бил изключителна личност, глава на
семейството. Всяка вечер всички си споделяли с него, търсели неговото
одобрение. Имали много близка връзка и затова загубата била тежка и все още
била тежка. С Н.Й. били в много добри отношения, водели добър живот. Тя тежко
преживяла загубата на съпруга си. Свидетелката заявява, че тя й съобщила за
смъртта му. Не повярвала, дори обвинила снаха си, че лъже, докато не осъзнала,
че това е истината. Първите дни била на инжекции и на успокоителни. Преди
нямала заболявания, но към момента била с високо кръвно и приемала лекарства.
На майката – М. съобщили внуците й. Много тежко приела смъртта на сина си. Била
на 83 години и той бил нейна опора. След смъртта му тя станала по-зле, трудно
подвижна. Всички живеели в една кооперация, затова контактували постоянно и в
добро и в лошо. Свидетелката заявява, че и към настоящия момент загубата не е
преодоляна и на всички е много тежко. Посочва, че братът на съпруга й живеел на
друго място със семейството си, но работел заедно с баща си. Към момента
напускал работното си място, тъй като му било много тежко да работи там.
Свидетелят Г.установява, че се
познава със семейство Р.от 10 години. Били семейни приятели. Бил полицай и с Р.Р. били колеги. Преди смъртта на баща му били много близки.
Живеели заедно в един апартамент. Били сплотено семейство. Имали добри
отношения, нямали конфликти. Отношенията
между съпрузите и с другия им син П. също били добри. Всеки ден били заедно.
След случилото се Р. не вдигал телефона си. Бил сринат. Свидетелят му изпратил
съобщение, но Р. му се обадил на другия ден. Емоционално бил сринат. Сега често
си ходели на гости, но като стане въпрос за баща му се замисля и очите му се
пълнят със сълзи. Останалите членове на семейството също приемат тежко
загубата. Свидетелят разбрал от Р., че майка му започнала да вдига кръвно, дори
един ден инцидентно я закарал до болницата, където лежала известно време.
С Писмо изх. № 1-0186/25.01.2018
г. НББАЗ е уведомило ищеца, че към момента на настъпване на събитието относно
влекач „Мерцедес Аксор“,
рег. № ******е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с
дружеството W.H. B. Zrt. /H-20/, което има номиниран
кореспондент за обработка на щети на територията на Република България – М.И.
ЕООД.
На 14.02.2018 г.
ищците са предявили претенция пред кореспондента на застрахователното дружество
- М.И. ЕООД. На 26.02.2018 г. са уведомени, че застрахователното дружество е
потвърдило, че към датата на застрахователното събитие е имало валидна
застраховка „Гражданска отговроност“
С молба вх. №
2-4987/19.06.2018 г. ищците са направили искане до НББАЗ да определи и изплати
обезщетение, тъй като не е получил отговор по заведената претенция. С писмо
изх. № 1-1455/21.06.2018 г. НББАЗ е уведомило ищците, че не са налице основания
да определи обезщетение, тъй като унгарското застрахователно дружество има
кореспондент на територията на Република България, чрез когото следва да бъдат
определени дължимите обезщетения.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 506,
ал. 2 от Кодекса за застраховането Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи е представително национално бюро за Република България в Съвета
на бюрата, като участва и съдейства за функционирането на системата „Зелена карта“ и задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите в държавите членки и държавите, подписали Многостранното
споразумение, като изпълнява и функциите на компенсационен орган и извършва
плащания в случаите, предвидени в чл. 515 от Кодекса за застраховането. В чл.
511, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането в случаите на настъпило
застрахователно събитие на територията на Република България с участието на
виновен водач, който управлява моторно превозно средство, което обичайно се
намира в държава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата, претенцията
се обработва, когато 2. бюрото – в случаите, когато няма кореспондент за
територията на Република България на застрахователя на виновния водач или
когато има кореспондент за територията на Република България на застрахователя
на виновния водач, но съгласно вътрешните правила на Съвета на бюрата бюрото е
приело решение да ликвидира щетата. Предвидено е, че претенцията на
пострадалото лице може да бъде предявена пред съд само, ако бюрото не се е
произнесло по подадената претенция, отказало е плащане или пък увредения не се
е съгласил с размера на претенцията (чл. 511, ал. 3 от Кодекса за
застраховането). В конкретния случай, НББАЗ е отказал плащане на обезщетение с
мотив, че има кореспондент на чуждестранно застрахователно дружество в
България. Съгласно чл. 515, ал. 1 от Кодекса за застраховането НББАЗ в качеството
си на Компенсационен орган заплаща обезщетение на увредено лице, пребиваващо в
Република България, само когато застрахователят на виновния водач или неговият
представител за уреждане на претенции в Република България не са дали
мотивиран отговор по исканията, включени в претенцията, в тримесечен
срок от датата, на която увреденото лице е предявило претенцията си за
плащане пред застрахователя или представителя, или застрахователят на виновния
водач не е назначил представител за уреждане на претенции в Република България.
Установява се, че ищците са предявили претенцията си през кореспондент на
застрахователя на виновния водач на 14.02.2018 г. като до края на
законоустановения срок – 14.05.2018 г. не са получили мотивиран отговор. НББАЗ
е сезиран с искане за определяне на обезщетение като компенсационен орган на
19.06.2018 г., като е постановен отказ да бъде определено и извършено
плащане. Следователно предявеният иск се
явява допустим като процесуално и материално легитимиран да отговаря по него е
НББАЗ. Не е налице и пречка за разглеждане на предявения иск, предвидена в чл.
515, ал. 4 от Кодекса за застраховането, доколкото няма данни да е получен
отговор от кореспондента на застрахователя на виновния водач, както и за тоав, че е предявен иск срещу застрахователното дружество.
Основателността на предявения иск
е поставена в зависимост от това по делото да се установи настъпване на ПТП,
причинно-следствена връзка между деяние на водач на МПС, по отношение на когото
има действие задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в държавите членки на ЕС и причинените на ищците неимуществени
вреди.
Не е спорно между страните, а и
се установява, че на посочената в исковата молба дата е настъпило пътно –
транспортно произшествие, причинено от О.А.в резултат, на което е причинена
смъртта на И.Р.Й.. Механизмът на ПТП, вредите и причинната връзка между тях се
установяват от приетите по делото писмени доказателства, събраните по делото
гласни доказателства и приетите експертизи. По делото се установява, че с
присъда по нохд № 35/2018 г. по описа на Окръжен съд
– гр. Велико Търново О.А.е признат за виновен за причинената по непредпазливост
смърт на И.Й.. Присъдата с оглед разпоредбата на чл. 300 от ГПК обвързва
гражданския съд относно извършеното престъпление, участието на обвиняемия в
него, характерът и размера на вредите, причинени от престъплението. Съгласно
чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината на причинителя на увреждането се предполага до
доказване на противното. Ответникът е бил длъжен да ангажира доказателства за
обстоятелства, които изключват или ограничават вината на застрахования за
настъпване на процесното ПТП. По делото такива доказателства не са ангажирани.
Доколкото причинените неимуществени вреди, в резултат на престъплението не са
включени в предмета на доказване в наказателното производство, то те следва да
бъдат установявани чрез допустимите от ГПК ред. На първо място, ищците са от
кръга на лицата, които имат право да претендират вреди, доколкото починалият е
техен съпруг, баща и син. (Постановление № 4/1961 г., Тълкувателно решение №
1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОС НГТК на ВКС), както и се установява от събраните по делото гласни
доказателства, че между ищците и
починалия е била установена трайна и дълбока емоционална връзка.
Страните
не спорят, а и се установява от събраните по делото доказателства, че към датата на настъпване на
застрахователното събитие относно влекач
„Мерцедес Аксор“, рег. № ******е имало
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с дружеството W.H. B. Zrt.
/H-20/.
Съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД размера на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост. При
определяне на този размер следва да се вземат предвид обстоятелството, че между
починалия и ищците са били установени трайни емоционални връзки. Живеели в
разбирателство и любов. Установява се, че след смъртта на И.Р.Й. членовете на
семейството му трудно преживяват загубата
му. Нормално и житейски обосновано е да се приеме, че загубата на съпруг,
баща или син е много тежко негативно емоционално преживяване, както и че това
страдание не може да бъде оценено в пари. С оглед обстоятелството, че законът и
обичаят не предвиждат друг адекватен начин за обезщетяване на неимуществените
вреди, то следва на ищцата да бъде определено обезщетение при спазване на
установените в практиката критерии за справедливост. Настоящият съдебен състав
приема, че справедливото обезщетение на неимуществените вреди е в размер на 150000
лева за М.И.Р. (която сума следва да бъде разпределена съобразно наследствените
дялове на конституираните в хода на производството нейни наследници, а именно
по 37 500 лева за П.И.Р. и Р.И.Р. и 75000 лева за Й.П.Р.), 150 000
лева за Н.П.Й. и по 120 000 лева за П.И.Р. и Р.И.Р..
Като законна последица от
решението и доколкото е поискано с исковата молба следва да бъде присъдена и
законна лихва върху дължимото обезщетение. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.
3 от Закона за задълженията и договорите делинквентът
се счита в забава от деня на непозволеното увреждане. Отговорността му е
обуславяща отговорността на застрахователя или НББАЗ, но законна лихва е
дължима от по-късен момента, тъй като съгласно изричната уредба на 511, ал. 3 от Кодекса за застраховането бюрото изпада в
забава от датата на отказа да бъде платено обезщетение. В конкретния случай,
НББАЗ е изпаднал в забава от датата на отказа за плащане – 21.06.2018 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 21600 лева,
представляваща дължима държавна такса, както и 400 лева, представляващи платени
от бюджета на съда разноски.
Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК
ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника сумата от 5913,60 лева,
представляващи направени по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
Съгласно чл. 38 от Закона за
адвокатурата ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. С.Е.С. сумата
от 14796 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ с
включено ДДС.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.
511, ал. 3 във връзка с чл. 515, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането във
връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите „Н.Б.Б.А.З.“, гр. София, ул. ******да
заплати на П.И.Р., ЕГН-**********,***
сумата от 120 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, причинени от смъртта на баща му И.Р.Й., настъпила 01.12.2017 г. в
резултат на виновно противоправно деяние на О.А.при
управление на влекач „Мерцедес Аксор“, рег. № ******застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ с дружеството W. H. B. Zrt. /H-20/, ведно със законната лихва върху
тази сума от 21.06.2018 г. до окончателното й плащане, като отхвърля иска за
разликата над сумата от 120000 лева до предявения размер от 200000 лева като
неоснователен.
ОСЪЖДА на
основание чл. 511, ал. 3 във връзка с чл. 515, ал. 1, т. 2 от Кодекса за
застраховането във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите „Н.Б.Б.А.З.“, гр.
София, ул. ******да заплати на Р.И.Р., ЕГН-**********,***
сумата от 120 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, причинени от смъртта на баща му И.Р.Й., настъпила 01.12.2017 г. в
резултат на виновно противоправно деяние на О.А.при
управление на влекач „Мерцедес Аксор“, рег. № ******застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ с дружеството W. H. B. Zrt. /H-20/, ведно със законната лихва върху
тази сума от 21.06.2018 г. до окончателното й плащане, като отхвърля иска за
разликата над сумата от 120000 лева до предявения размер от 200000 лева като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 511, ал. 3 във
връзка с чл. 515, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45
от Закона за задълженията и договорите „Н.Б.Б.А.З.“, гр. София, ул. ******да заплати на Н.П.Й., ЕГН-**********,*** сумата от 150 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
смъртта на съпруга й И.Р.Й., настъпила 01.12.2017 г. в резултат на виновно противоправно деяние на О.А.при управление на влекач „Мерцедес Аксор“,
рег. № ******застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ с дружеството W. H. B. Zrt.
/H-20/, ведно със
законната лихва върху тази сума от 21.06.2018 г. до окончателното й плащане, като
отхвърля иска за разликата над сумата от 150000 лева до предявения размер
от 200000 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 511, ал. 3 във
връзка с чл. 515, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45
от Закона за задълженията и договорите „Н.Б.Б.А.З.“, гр. София, ул. ******да заплати на П.И.Р., ЕГН-**********,*** сумата от 37500
лева, на Р.И.Р., ЕГН-**********,***
сумата от 37500 лева и на Й.П.Р., ЕГН-**********,*** сумата от 75000
лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на
150000 лева, дължимо на ищцата М.И.Р., починала на 14.06.2019 г. причинени от смъртта на сина й И.Р.Й., настъпила 01.12.2017 г., в
резултат на виновно противоправно деяние на О.А.при
управление на влекач „Мерцедес Аксор“, рег. № ******застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ с дружеството W. H. B. Zrt. /H-20/, ведно със законната лихва върху
тези суми от 21.06.2018 г. до окончателното й плащане, като отхвърля иска за
разликата над сумата от общо 150000 лева до предявения размер от 200000 лева като
неоснователен.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК П.И.Р.,
ЕГН-**********,***, Р.И.Р., ЕГН-**********,***, Н.П.Й., ЕГН-**********,*** и Й.П.Р.,
ЕГН-**********,*** да заплатят на „Н.Б.Б.А.З.“, гр. София, ул. ******сумата от 5913,60 лева, представляващи направени
по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА
на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК „Н.Б.Б.А.З.“, гр. София, ул. ******да заплати по сметка на
Софийски градски съд сумата от 22000 лева,
представляващи дължима държавна такса и платени от бюджета на съда
разноски.
ОСЪЖДА
на основание чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата „Н.Б.Б.А.З.“, гр. София, ул. ******да заплати на Адвокатско дружество „Г. и партньори“, БУЛСТАТ - ******** сумата от 14796
лева, представляващи адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ.
Решението може да се обжалва в двуседмичен
срок от връчването на препис от него на страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: