РЕШЕНИЕ
№ 79
гр. С., 20.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на осемнадесети ноември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Славка КабА.а
при участието на секретаря Росица Атанасова
като разгледа докладваното от Славка КабА.а Административно наказателно
дело № 20245440200371 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН.
Образувано е по постъпила жалба от С. О. П., с ЕГН **********, адрес
гр.С., ***, против наказателно постановление № ***/12.07.2024 г. на
началника на С. П., , О. С., с което за нарушение на чл.174, ал.3 ЗДвП на
основание чл.174, ал.3, предл.1 ЗДвП са му наложени административни
наказания "глоба" в размер на 2000, 00 лв. и "лишаване от право да управлява
МПС" за срок от 24 месеца. Жалбоподателят моли съда да отмени атакувания
санкционен акт като неправилен и незаконосъобразен, поради неправилно
установена фактическа обстановка и съществени процесуални нарушения
допуснати в хода на производството.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно и своевременно призован,
се явява заедно с процесуалния си представител адв.М. В., която навежда
доводи за отмяна на санкционния акт.
Въззиваемата страна началникът на С. П., , О. С., редовно и
своевременно призован, не се явява в съдебно заседание. От негово име
становище за неоснователност на жалбата ангажира процесуалният му
представител гл.юрисконсулт К.В..
Районна прокуратура гр.С., редовно и своевременно призована, не
1
изпраща представител в съдебно заседание.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, от лице с
интерес да обжалва. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.
На 15.06.2024 г. жалбоподателят С. П. бил на почивка със свои приятели
в с.Арда, общ.С.. Вечерта потеглил със собствения си лек автомобил „***“, с
рег.№*** за гр.С..
Същата вечер служителите на Г. гр.Р. старши полицаите С. Р. и Д. Ч.,
свидетели по делото, се установили за проверки на КПП *** в с.С., ул.***.
Около 00:30 ч. забелязали, че движещ се в посока към с.Ч. автомобил
криволичи по пътното платно. Спрели го за проверка и установили, че негов
водач е жалбоподателят. Той им се представил като служител на Д.. При
проверка на документите на водача и автомобила на свидетелите Ч. и Р.
направило впечатление, че водачът е употребил алкохол, поради което
поискали съдействие от РУ С.. Свидетелят Р. попитал употребил ли е алкохол,
на което П. отговорил, че е изпил две напитки.
Пристигналите служители на РУ С., назначените в наряд по пътен
контрол ст.полицай С. Ш. и мл.автоконтрольор Г. К. предоставили на С. П.
техническо средство "Алкотест Дрегер 7510" с фабричен № *** с цел
установяване концентрация на алкохол в кръвта му. Той обаче не изпълнил
указанията на контролния орган да вдухва въздух през мундщука на уреда
непрекъснато в продължение на необходимото време за извършване на
качествена проба. С. П. лъхал на алкохол, подхилквал се, държал се
подигравателно към проверяващите, походката му не била стабилна. След
всеки неуспешен опит свидетелят К. обяснявал отново на водача
методическите указания за извършване на проверка за употреба на алкохол, но
до успешно дадена проба не се стигнало.
С оглед отказа на жалбоподателя да бъде изпробван с техническото
средство за употреба на алкохол, свидетелят К. му издал талон за медицинско
изследване № *** за Центъра за спешна медицинска помощ при МБАЛ гр.С..
В него било посочено, че следва да се яви за даване на кръвна проба в Центъра
за спешна медицинска помощ при МБАЛ гр.С. до 60 мин от връчване на
талона в 02:20ч. на 16.06.2024 г. Жалбаподателят обаче отказал да го получи.
2
Като свидетел на отказа му се подписал С. Ш..
За констатираното нарушение свидетелят Г. К. съставил АУАН №
***/16.06.2024 г. против С. П. за това, че на 16.06.2024 г. в 01:15 часа, в с.С. на
ул.*** като водач на лек автомобил „***“ с рег.№ ***, с посока на движение
към с.Ч., отказва да му бъде извършена проба с техническо средство за
установяване на употреба на алкохол - Алкотест Дрегер 7510 с фабричен
номер АRВВ-0045 - нарушение на чл.174, ал.3 пр.1 ЗДвП.
В акта било посочено още, че водачът лъхал на алкохол, че е издаден
талон за изследване №*** и връчени седем броя холограмни стикери с номер
А041386. Всъщност водачът отказал да подпише и получи попълнения талон
за изследване концентрацията на алкохол в кръвта чрез медицинско
изследване. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя и
свидетелите Ч. и Р.. С. П. отказал да го подпише и получи копие от него. Като
свидетел на отказа се подписал свидетелят С. Ш..
Тъй като жалбоподателят отказал да получи талона за медицинско
изследване на концентрацията на алкохол в кравта, съответно не дал кръвна
проба.
От П. постъпили писмени възражения по реда на чл.44 ал.1 ЗАНН срещу
АУАН.
Въз основа на АУАН било издадено атакуваното наказателно
постановление № ***/12.07.2024 г. на началника на С. П., , О. С., с което за
нарушение на чл.174, ал.3 ЗДвП, на основание чл.174, ал.3, предл.1 ЗДвП на
С. П. са наложени административни наказания "глоба" в размер на 2000, 00 лв.
и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24 месеца. Освен
изложеното в акта, в санкционния акт било посочено още, че водачът отказал
да подпише попълнения талон за изследване и не е дал кръвна проба за
определяне концентрацията на алкохол в кръвта чрез медицинско или
химическо изследване.
От събраните по делото доказателства се установява, че атакуваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на
АУАН, съставен от оправомощено за това лице, че в процедурата по
установявана на административното нарушение и съответно, налагане на
наказанието, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до невъзможност за жалбоподателя да организира защитата
3
си.
Съгласно чл. 174, ал. 3 ЗДвП водач на моторно превозно средство, който
откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.
Въз основа на събраните доказателства съдът намира, че
жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение по чл.174, ал.3 ЗДвП,
тъй като на 16.06.2024 г. в 01:15 часа в с.С. на ул.*** като водач на личния си
лек автомобил „***“, с рег.№*** е отказал проверка с техническо средство
Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер АRВВ-0045 за установяване на
употреба на алкохол в кръвта. Той се е опитал да даде няколко проби с
техническото средство за установяване употреба на алкохол, но не изпълнявал
указанията на контролният орган да вдухва въздух през мундщука на уреда
непрекъснато в продължение на необходимото време за извършване на
качествена проба. За да е налице дадена годна проба е необходимо
продължително подаване на въздух в процесното техническо средство
"Алкотест дрегер 7510" с продължителност на издишването от няколко
секунди. Тоест, задължението на водача на МПС по смисъла на чл.174, ал.3
ЗДвП се изразява в това да направи неограничен брой издишвания в
техническото средство, докато изпълни техническите изисквания за
продължителност на подавания въздух, за да се даде валидна проба. В
настоящия случай се касае за направени няколко неуспешни опита от страна
на жалбоподателя. Според показанията на свидетелите К., Р., Ч. и Ш. причина
за това било поведението на жалбоподателя, който не подавал в техническото
средство за измерване необходимия обем въздух за съответното минимално
време.
Съдът споделя възприетата от АНО фактическа обстановка на база
показанията на разпитаните в хода на делото свидетели очевидци К., Ш., Ч. и
Р.. Кредитира ги като обективни, незаинтересовани и кореспондиращи с
4
приобщените писмени доказателства.
Защитата на жалбоподателя навежда като довод за отмяна на
санкционния акт твърдението, че водачът всъщност не е отказал да му бъде
извършена проба за употреба на алкохол с техническо средство, че опитите да
вдиша въздух в мундщука били неуспешни, тъй като страда от бронхиална
астма.
Видно от заключението по назначената СМЕ, изготвено от вещото
лице д-р М.Б., човек който страда от бронхиална астма е напълно възможно да
не може да даде качествена проба с техническо средство „Алкотест дрегер
7510“. Същият в резултат на стреса от проверката, както и нощно време е
възможно да направи бронхоспазъм и да не може равномерно в продължение
на 4 секунди да издишва нужното количество въздух през мундщука на
дрегера. Астмата е резултат от хронично възпаление на дихателните пътища,
което впоследствие води до повишена свиваемост на заобикалящите гладки
мускули. Това, заедно с другите фактори, води до пристъпи на стесняване на
въздушния път.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и
компетентно изготвено. Следва да се има предвид обаче, че вещото лице дава
теоретичен отговор на един теоретичен въпрос формулиран от защитата на
жалбоподателя, а именно възможно ли е при установено заболяване
бронхиална астма лцието да не е в състояние да издиша необходимото
количество въздух при проба за алкохол с Алкотест дрегер.
От епикриза издадена на 08.06.2020г от Отделение по ортопедия и
травматология при Медицински център "***" гр. С., епикриза, издадена от
клиника по неврохирургия при В. – МБАЛ С. и от изслушването на вещото
лице в с.з. става ясно, че жалбоподателят страда от бронхиална астма от 4-5 г.
В с.з. д-р Б. дава подробни разяснения относно това видим ли е
бронхоспазъмът, при проявата на който болният не би могъл да издиша
необходимото за качествена проба с Алкотест дрегер количество въздух. Сочи,
че при спазъм страдащият не може да си поеме въздух и започва да кашля.
Обяснява, че лекарството Сулбутамол, каквото видно от медицинските
документи приема жалбоподателя, е за неповдигане на бронхоспазъм или за
по-лекото му преминаване.
От събраните доказателства – показанията на свидетелите К., Р., Ч.,
5
М., Ш., Г.-З., които подробно описват поведението на П. съдът приема, че
жалбоподателят не е имал бронхиален спазъм, препятстващ възможността да
даде качествена проба, а е манипулирал целенасочено уреда, за да не даде
такава. Свидетелите не описват кашлица, затруднение при дишането, от своя
страна проверяваният П. не е съобщил за здравословен проблем.
По делото като свидетели бяха разпитани Ц. Г.-З. и Т. М., приятели
на жалбоподателя. Те се явили на мястото на проверката по молба на
последния. Свидетелката Г.-З. сочи, че АУАН бил прочетен на П. от полицая,
който го съставил. Твърди, че П. не отказал да го подпише, и че щял да го
подпише като напише, че написаното, че отказва да даде проба за алкохол е
невярно, защото е дал. Сочи, че П. казал на полицая, че има здравословен
проблем и затова не може да даде проба, не представил медицински
документи, не се задъхвал. Съдът не кредитира показанията на свидетелката в
частта, в която тя сочи, че жалбоподателят посочил на проверяващите го, че
има здравословен проблем и затова не може да даде качествена проба. В тази
част показанията й са изолирани и не се подкрепят от останалите гласни
доказателствени източници.
Свидетелят Т. М. обяснява, че П. искал да напише възражения в акта,
но полицаите му отговорили: “няма нищо да пишете“, не му дали копие от
акта. Сочи, че той и Г.-З. били помолени да се отстранят от П., за да не бъдат
заснети от бодикамерите на полицаите.
Съгласно чл.3а т.3 от Наредба №1/19.07.2017 г за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, когато физическото състояние на
лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест,
установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с
доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в
горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и
химическо лабораторно изследване. По същия начин се процедира и когато
лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест (чл.3а
т.1 от Наредбата). От гореизложеното следва, дори жалбоподателят да беше
съобщил по време на проверката, че е обективно възпрепятстван да даде годна
проба за употреба на алкохол с техническо средство, от страна на
6
проверяващите отново щеше да му бъде издаден талон за медицинско
изследване, както е направено в случая.
В ЗДвП и Наредба №1/19.07.2017 г за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози в случай на отказ да се даде проба с техническо средство
или при обективна невъзможност да се даде такава, са предвидени
алтернативни способи за проверка чрез медицинско изследване или
доказателствен анализатор.
В случай че С. О. П. беше добросъвестен той не само, че би съобщил
за здравословния си проблем препятстващ издишване на въздух в
техническото средство, но също така би дал кръвна проба въз основа на
издадения му от свидетеля К. талон. Ако водачът беше изпълнил едно от
алтернативните задължения предвидени в нормата на чл.174 ал.3 ЗДвП -да
бъде изпробван с техническо средство или да даде кръв за медицинско
изследване, то тогава не би извършил съставомерно деяние.
В хода на адиминстративно-наказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения ограничили правото на
защита на жалбоподателя. Той е отказал да получи АУАН, което е
удостоверено с подписа от свидетеля Ш., но акта му е бил предявен с
прочитането му от свидетеля К., в каквато насока са показанията на
свидетелите Р., Ч., К. и Ш.. Съдът не кредитира показанията на свидетелите М.
и Г.-З., че на П. не била дадена възможност да подпише акта, да впише
възражения. Като близки приятели на П. се явяват заинтересовани от изхода
на делото. Показанията им в тази част са в противоречие с тези на
полицейските служители, които от своя страна са обективни и
назаинтересовани от изхода на делото. Отказът на П. да подпише и получи
АУАН кореспондира с поведението му при проверката преди това- с отказа му
да даде качествена проба с техническо средство Алкотест дрегер и да получи
талон за медицинско изследване.
Нормата на чл.174 ал.3 ЗДвП предвижда две форми на изпълнителното
деяние - 1. отказ за извършване на проверка с техническо средство за
установяване употреба на алкохол и 2. неизпълнение на предписание на
контролния орган за медицинско изследване. Видно от съдържанието на
АУАН, при фактическото описание на нарушението са изложени
7
обстоятелства, сочещи осъществяване само на едната форма на
изпълнителното деяние, регламентирана в чл.174 ал.3 ЗДвП, а именно: отказ
за извършване на проверка с техническо средство. Действително в НП е
посочено, че водачът е отказал да подпише талона за медицинско изследване,
но съдът намира, че това е само допълнение към фактическата обстановка,
касаещо разяснение за случилото се след съставянето на АУАН. Не е налице
неяснота относно вмененото на жалбоподателя нарушение.
На жалбоподателя е наложена глоба в размер на 2 000 лв. и 24 месеца
лишаване от право да управлява МПС. Тези размери на наказанията са
фиксирани в закона и няма възможност за индивидуализация. Правилно са
определени съобразно предвиденото в закона – чл.174, ал.3 предл.1 ЗДвП.
Предвид горното, обжалваното наказателно постановление, като
законосъобразно, следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора и
своевременно направеното искане за присъждане на разноски,
жалбоподателят следва на осн.чл.63д ал.4 ЗАНН да бъде осъден да заплати
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. в полза на
ОДМВР С. и затова, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ***/12.07.2024 г.
на началника на С. П., , О. С., с което на С. О. П. ЕГН **********, адрес гр.С.,
***, за нарушение на чл.174, ал.3 ЗДвП на основание чл.174, ал.3, предл.1
ЗДвП са наложени административни наказания "глоба" в размер на 2000,00 лв.
и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24 месеца..
ОСЪЖДА С. О. П. да заплати на ОДМВР С. 100 лв. - разноски по
делото представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните с касационна жалба пред Административен съд
С..
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
8