Определение по дело №390/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 640
Дата: 29 април 2020 г.
Съдия: Радостина Ангелова Стефанова
Дело: 20205300500390
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 18 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

                              О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     640

 

                                  гр.Пловдив, 29. 04. 2020 г.

 

                                     В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение – V с.,  в публичното заседание на двадесет и девети април през две хиляди и двадесета година,  в състав:

 

                    Председател :  Светлана Изева

                           Членове  : Радостина Стефанова 

                                                                  Зорница Тухчиева

 

Като разгледа  Докладваното  от  съдия  Радостина Стефанова 

Възз.ч.гр.д. № 390/2020 г.

И за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.248  от ГПК.

Постъпила е частна жалба от адв.Д.Б., като пълномощник на З. Б. Г., ЕГН – **********, против Определение № 295/08.01.2020 г. на Районен съд –Пловдив, XIV гр.с., по гр.д.№ 9263/2019г., с което е оставена без разглеждане подадената от него Молба с вх.№ 71922/06.11.2019г. по чл.248 от ГПК. Моли да бъде отменено и вместо това делото  се върне на Районен съд за произнасяне по същество.

Въззиваемата страна „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК – *********, чрез адв. М.Ш., депозира писмен отговор, че частната жалба е неоснователна.

ПдОС – V  възз.гр.с., намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е в законоустановения едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и подлежи на разглеждане.

Пред Районен съд – Пловдив от адв.Д.Б. е подадена Молба с вх.№ 71922/06.11.2019г. /на л.63/ за изменение на Решение №4185/01.11.2019г. по чл.248 от ГПК в частта за разноските с искането за  определяне на допълнително възнаграждение за процесуално представителство в размер на още 300лв., на осн. чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата и чл.2 ал.5 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

От ответника по молбата „Изи Асет Мениджмънт“ АД е депозиран Писмен отговор, че молбата е допустима, но неоснователна.

Районният съд, за да остави без разглеждане подадената молба по чл.248 от ГПК, излага основни съображения, че молбата на адв.Б. е недопустима, тъй като до приключването на делото не е бил представен Списък по чл.80 от ГПК.

С частната жалба на от адв.Д.Б. се възразява срещу направените правни изводи. Позовава се на Определение № 319/09.07.2019г. на ВКС – IV г.о. по ч.гр.д.№ 2186/2019г. и на Определение № 342/22.08.2019г. на Апелативен съд –Пловдив по ч.гр.д.№ 395/2019г.

ПдОС – V гр.с., в настоящия съдебен състав, намира, че частната жалба е основателна. Действително по делото не е представен Списък по чл.80 от ГПК от адв.Б., но това не е било и необходимо, тъй като е било направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на осн. чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата. С  Определение № 319/09.07.2019г. на ВКС – IV г.о. по ч.гр.д.№ 2186/2019г., постановено на осн. чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК и ал.2 от ГПК,  е допуснато касационно обжалване и е разяснено, че за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата пред съответната инстанция е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна на правна помощ на някое от основанията по т.1 – 3 на чл.38 ал.1 от ЗАдв., като не е необходимо страната предварително да установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ. Размерът на адвокатското възнаграждение се определя от съда, поради което не е нужен списък по чл.80 от ГПК; той касае разноските, дължими от страните. В случая е неприложима т.9 от  ТР №6/06.11.2013г. по тълк.д.№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, тъй като се касае за специална норма, поради което липсата на списък по чл.80 от ГПК не може да бъде споделен. Съдът е задължен да определи дължимия адвокатски хонорар в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл.36 ал.2 от Закона за адвокатурата.

В същия аналогичен смисъл е и постановеното Определение № 342/22.08.2019г. на Апелативен съд –Пловдив, I гр.с., по ч.гр.д.№ 395/2019г.

Обжалваното определение ще бъде отменено и делото ще се върне на Районен съд за произнасяне по същество на молбата от 06.11.2019г. по чл.248 от ГПК.

По мотивите, Пловдивският окръжен съд –  V възз. гр.с.

 

                 О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

Отменя Определение № 295/08.01.2020 г. на Районен съд –Пловдив, XIV гр.с., по гр.д.№ 9263/2019г.

Връща делото на ПдРС - XIV гр.с. за произнасяне по същество на Молбата с вх.№ 71922/06.11.2019г. по чл.248 от ГПК, подадена адв.Д.Б., съдебен адрес ***, в частта за разноските за определяне на допълнително възнаграждение за процесуално представителство в размер на още 300лв.

 

 

            Определението  е окончателно.

                   

 

                                           Председател:

 

                                                  Членове: