№ 701
гр. София, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря ЕЛИ П. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20211110207783 по описа за 2021
година
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в открито
заседание на тридесети ноември две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при секретар Е.Илиева като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 7783 по описа
за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „*****“ ЕООД срещу Наказателно постановление /НП/ №
22-007406 от 17.05.2021 г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“-СО
към ГДИТ, с което на жалбоподателя на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от
Кодекса за труда /КТ/ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение
на чл. 61, ал.1 от КТ.
Жалбоподателят счита, че фактическата обстановка не съответства на отразеното в
НП, както и че не е спазен срокът по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН. Посочва, че според НП
1
нарушението е извършено на 26.05.2021 г., която дата все още не е настъпила. Смята
наложената санкция за прекомерна. Иска наказателното постановление да бъде отменено
изцяло.
В съдебното заседание, в което е даден ход по същество жалбоподателят, редовно
призован, не изпраща представител.
Въззиваемата страна в съдебно заседание иска отхвърляне на жалбата и потвърждаване
на НП като издадено при спазване на разпоредбите на закона. Заявява, че при изготвянето на
НП е допусната техническа грешка при изписване на датата на извършеното нарушение, но
счита, че правото на защита не е нарушено. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е
винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е.
дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на
административно наказание.
На 16.04.2021 г. свидетелят ЕЛ. СТ. СТ. – главен инспектор в ДИТ - СО, въз основа
на извършена проверка по спазване на трудовото законодателство, съставила срещу
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за извършено
на 26.02.2021 г. нарушение на чл.61, ал.1 от КТ в присъствие на двама свидетели.
Представител на жалбоподателя подписал съставения против него АУАН като е посочил, че
в тридневен срок ще представи пояснение относно случая. Такива са постъпили в
тридневния срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН – на 19.04.2021 г. В тях управителят на дружеството
посочва, че трудовият договор на М.Г.С., която е негова съпруга, е трябвало да бъде
изготвен от счетоводителка, на която на 17.02.2021 г. е изпратено копие на личната й карта.
Счетоводителката заявила, че ще направи трудов договор, като управителят на дружеството
и служителката смятали, че такъв е изготвен. В последствие се оказало, че тя го е изготвила
чак на 08.03.2021 г.
Въз основа на АУАН на 17.05.2021 г. Д.Г.И. – директор на ДИТ-СО, издал НП,
предмет на проверка в настоящото производство.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са
издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – съобразно чл. 416, ал. 5,
вр. чл. 399 от КТ и представените заповеди. Спазени са предвидените от закона срокове за
съставянето и издаването на АУАН и НП – чл. 34 от ЗАНН. Формата и съдържанието им
съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Действително на едно място в НП
като дата на нарушението е посочена 26.05.2021, г., която дата следва издаването на НП, но
от съдържанието на НП, разгледано в цялост, става ясно, че нарушението е прието за
осъществено на 26.02.2021 г., преди постъпването на работа на служителката на
жалбоподателя, като допуснатата техническа грешка според настоящата инстанция не
представлява съществено процесуално нарушение, което да попречи на жалбоподателя да
упражни адекватно и пълноценно правото си на защита. С оглед на това настоящият съдебен
състав намира, че не са налице основания за отмяна на НП на процесуално основание.
По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон
фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:
На 26.02.2021 г. служители на 01 РУ-СДВР са извършили проверка в обект – магазин
за обувки, находящ се в гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ №2, стопанисван от "*****" ЕООД.
В хода на проверката М.Г.С. – съпруга на управителя на дружеството, стопанисващо обекта,
се е представила за продавач в магазина. При направена справка от служителите на 01 РУ-
СДВР се е установило, че към 26.02.2021 г. тя няма сключен трудов договор с „*****“
2
ЕООД. На 09.04.2021 г. управителят е дал писмени обяснения, според които служителката е
била там, като го е замествала за няколко часа, защото му се е наложило да излезе. На същия
ден от страна на работодателя е представен трудов договор № 22 от 08.03.2021 г., сключен
между работодателя „*****“ ЕООД и работника М.Г.С., както и справка за сключения
трудов договор от ТД на НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ,
която удостоверява, че уведомлението за сключването на трудовия договор е изпратено и
заверено от ТД на НАП на 08.03.2021 г.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
на показанията на св. С. и С. и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства и доказателствени средства – протокол за проверка, обяснение сведение,
справки, заповеди, длъжностни характеристики, трудов договор № 22 от 08.03.2021г.,
служебна бележка, декларация, придружително писмо, уведомление, декларация,
констативен протокол, сигнално писмо, писмени възражения. Налице е противоречия в
попълнената декларация от управителя на дружеството-жалбоподател, дадените писмени
сведения от М.С. и показанията и в съдебно следствие. Докато управителят заявява, че
служителката-негова съпруга го е заместила инцидентно, в сведенията си и в показанията си
С. сочи, че е извършвала трудова дейност в търговския обект от по-ранна дата, като са
налице противоречия относно това от коя дата е започнала да полага своя труд в обекта, но
във всеки случай се установява, че се касае за трайно, а не инцидентно престиране на
работната й сила в магазина за обувки. В останалата си част доказателствените материали са
еднопосочни и непротиворечиви, поради което по аргумент на обратното от чл. 305, ал.3
НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателят е
нарушил разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от КТ.
Съгласно тази разпоредба трудовият договор се сключва между работника или
служителя и работодателя преди постъпването на работа. Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 КТ
изрично предвижда, че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само
като трудови правоотношения.
В санкционната разпоредба на чл. 414, ал. 3 от КТ е предвидено, че работодател,
който наруши разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от КТ, се наказва с имуществена санкция или
глоба в размер от 1500 до 15 000 лв.
В конкретния случай е безспорно, че жалбоподателят има качеството работодател по
смисъла на КТ. По делото бе установено, че М. С. е заварена на място в магазин за обувки,
находящ се в гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ №2, стопанисван от "*****" ЕООД, като
самата тя е заявила, че е продавач в магазина и не се оспорва, че е престирала труда си в
полза на жалбоподателя, като по делото бе установено, че това не е имало инцидентен
характер, а се касае за дейност, осъществявана от М.С. в продължение на дни. Поради това
дружеството е следвало своевременно да изпълни вмененото му от трудовото
законодателство задължение да уреди отношенията си с нея като трудови правоотношения и
да сключи писмен трудов договор преди С. да е постъпила на работа, но липсват
доказателства това да е било сторено. С оглед на това съдът приема, че жалбоподателят е
извършил от обективна страна вмененото му нарушение, което е достатъчно ясно описано и
е правилно квалифицирано.
Доколкото имуществената санкция по чл. 83 от ЗАНН е правен институт, въведен
като обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за
неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната
дейност не следва да се изследва въпросът за наличието на вина.
Не са налице предпоставки извършеното нарушение да бъде квалифицирано като
маловажен случай по смисъла на чл. 415в, ал. 1 от КТ, съгласно която разпоредба за
нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този
кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители,
работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв. От
една страна в настоящия случай нарушението на чл. 414, ал. 3 от КТ не е отстранено веднага
3
след установяването му, а от друга - законодателят изрично е предвидил неприложимост на
разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ в случай на нарушение на чл. 61, ал. 1 от КТ.
За така констатираното нарушение не се установяват и предпоставките за
приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същото разкрива типичната степен на обществена
опасност за нарушенията от този вид, с които се засяга възможността на работника да се
ползва адекватно от трудовите си права.
Наложената на жалбоподателя санкция е определена над нормативно предвидения
минимален размер, без обаче да се посочат каквито и да е отегчаващи обстоятелства които
съобразно установените в чл. 27 от ЗАНН принципи биха обусловили налагането на по-
тежко наказание, с изключение на правната квалификация, която обаче е взета предвид
именно при определяне на санкцията. Преценката на административнонаказващия орган при
индивидуализация на санкцията следва да бъде аргументирана. В случая не е обосновано
какво налага размерът на имуществената санкция да бъде над минимално предвидения в
закона, поради което и обжалваното НП следва да се измени, като се намали размерът на
наложената имуществена санкция от 2000 лева на сумата от 1500 лева.
При този изход на делото въззиваемата страна има право на разноски и своевременно
претендира такива, като на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН вр. чл. 37 от ЗПП
жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна сумата от 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 22-007406 от 17.05.2021 г., издадено от
директор на Дирекция "Инспекция по труда"-СО към ГДИТ, с което на „*****“ ЕООД на
основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса за труда КТ/ е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 61, ал. 1 от КТ, като НАМАЛЯВА
размера на наложената имуществена санкция до сумата от 1500 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН „*****” ЕООД, ЕИК ********* да
заплати на изпълнителна агенция „Инспекция по труда” сумата от 100 лв., представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
София-град в 14 дневен срок от съобщаването за изготвянето му.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4