РЕШЕНИЕ
№ 1292
гр. Бургас, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Таня Д. Евтимова
при участието на секретаря Мария Н. Тошева
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело
№ 20222100501680 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.
Образувано е пред БОС по повод въззивна жалба на ГД“Гранична полиция“ към
МВР, ,подадена чрез процесуалния представител юрисконсулт Янка Табакова,с адрес за
призоваване: *********** срещу Решение № 78 от 26.08.2022г. постановено по гр.д.№
233/2022г.по описа на СрРС,с което въззивната ГД“Гранична полиция“ е осъдена да заплати
на въззиваемия Х. М. Ч. с ЕГН-********** с адрес: ****************сумата от 760.52
лева,представляваща допълнително трудово възнаграждение за 90.09 часа положен от
въззиваемия и неплатен извънреден труд през периода 01.06.2019г.-09.07.2020г.,получени
след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от въззиваемия Ч. през същия период
630 часа нощен труд, ведно със законната лихва върху главницата ,считано от
01.06.2022г.до окончателното и изплащане,както и сумата 169.86 лева,представляваща
сборно обезщетение за забавено плащане на главницата за периода до 25.05.2022г.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за необоснованост и неправилност на
решението на БРС. Въззивникът счита,че необоснован и в противоречие с материалния
закон се явява изводът са съда относно субсидиарното приложение на общата Наредба за
структурата и организацията на работната заплата/НСОРЗ/ с аргумент,че в противен случай
служителите на МВР ще бъдат поставени в неравностойно положение спрямо работниците
по трудови правоотношения,регулирани от КТ. Изложени са аргументи в подкрепа на
становището,че КТ не намира субсидиарно приложение по отношение на държавните
служители като цяло и по отношение на тези от тях,работещи в МВР,а освен това нито в
ЗДСл,нито в ЗМВР има непряко препращане към нормите на КТ –че за неуредените в тези
закони случаи КТ се прилага „съответно“,а точно обратното- във всички случаи,в които
законодателят е счел,че материята следва да се уреди по КТ ,препращането е пряко чрез
посочване на конкретните правни норми ,като се позовава на такива конкретни
1
препращания. Разпоредба,идентична с тази на чл.9 ал.2 от НСОРЗ с основание не е
предвидена в Наредбите по чл.187 ал.9 ЗМВР,тъй като за дължавните служители
нормалната продължителност на дневен и нощен труд съвпада и коефициентът е 1.
Позовава се на практика на окръжни съдилища в този смисъл. Моли за отмяна на решението
на СрРС и постановяване на решение от въззивната инстанция,с което предявеният иск да се
отхвърли като неоснователен.Няма доказателствени искания,претендира разноски.
В депозирания писмен отговор ищецът Х. М. Ч.,чрез пълномощника си адв.Митко
Димитров от АК-Хасково е оспорил въззивната жалба,излагайки правни доводи за
неоснователността и. Намира за неправилни доводите на въззивника относно
неприложимостта на Кодекса на труда в случая,като посочва,че ЗМВР и ЗДСл и
подзаконовите нормативни актове по приложението им са специални закони,уреждащи
специфични правоотношения,засягащи лицата със статут на държавни служители и
служители на МВР.Счита обаче,че те могат да регламентират отношения,различни от
тези,уредени в КТ,но не така,че да поставят лицата,за които се прилагат,в неравнопоставено
и по-неизгодно положение ,което в случая би се получило,ако не се приложи
НСОРЗ.Подробо се аргументира тезата,че празнотата в специалната правна уредба,касаеща
служителите на МВР следва да бъде запълнена чрез прилагане на съответните норми на
НСОРЗ и това субсидиарно прилагане се налага поради факта,че третирането на ищеца по
различен начин от работещите по трудов договор лица би довело до поставянето му в по-
неблагоприятно положение спрямо тях. Изложено е и становище във връзка с решението на
СЕС от 24.02.2022г.по дело С-262/20,образувано по преюдициално запитване на РС-
Луковит.Като неоснователни са оспорени доводите на въззивника,че при приравняване на
нощния труд към дневен се получава коефициент 1 относно приложимият коефициент 1
,като се сочи,че за работещите на -8,-12 и -24 часови работни смени в системата на
МВР,работното време се изчислява сумарно за тримесечен период,с възможност за полагане
на труд и през нощта от 22.00 до 06.00 часа,а работните смени не следва да надвишават
средно 8 часа завсеки 24 часов период/чл.187 ал.3 ЗМВР/.ЗМВР разрешава полагане на
нощен труд,което не изключва приложението на общите правила и приравняване на нощния
труд към дневен,съответно не изключва приложението на правилата за заплащане на
извънреден труд. Отправеното до БОС искане е решението на СрРС да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение като
неоснователна. Няма доказателствени искания,претендира разноски.
В съдебно заседание страните,редовно уведомени, не се явяват и не се
представляват.Въззиваемият е представил писмено становище,с което оспорва въззивната
жалба.Не са заявени искания за събиране на нови доказателства.Претендират се разноски.
При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното
съдебно решение за валиден и допустим съдебен акт.
От фактическа и правна страна по съществото на спора,БОС намери за установено
следното:
Не е спорно по делото ,че през процесния период ищецът е полагал труд по служебно
правоотношение в системата на МВР, както и че е полагал нощен труд. Не е спорно също,че
ищецът е работил на смени,включително и през нощта от 22.00 часа до 06.00 часа,по
утвърдени предварително графици и при сумарно изчисляване на работното време.
По делото е допусната, изготвена и приета като доказателство съдебно-икономическа
експертиза, съгласно която за периода от 01.06.2019г. до 09.07.2020г. ищецът е положил
общо 630 часа нощен труд /сбор от съответните помесечно /тримесечно отчетени часове / и
този труд е заплатен по 0,25 лв. на час съобразно чл. 8 от НСОРЗ.Преизчислен в дневен с
коефициент 1,143 нощният труд възлиза на 720.09 часа и разликата в двете стойности в
размер на 90.09 часа представлява труд, който не е отчетен в протоколите за положен труд
и не е изплатен на ищеца. В заключението на вещото лице се сочи,че от превръщането на
нощния труд в дневен е установено увеличение на положения труд и общият размер на
2
трудовото възнаграждение за извънреден труд за 90.09 часа възлиза на сума в размер от
760.52 лева. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните и е прието като
доказателство по делото.
С оглед така възприетата фактическа обстановка,въззивният съд намира,че СрРС е
установил правилно относимите към спора факти и е достигнал до изводи,които се споделят
от настоящата инстанция.
От правната страна на спора съдът намира следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.178, ал. 1, т. 3 вр. чл.187, ал. 5, т. 2
ЗМВР,като СрРС е дал правилна правна квалификация на исковата претенция.
Решението на СрРС е правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради
което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
В отговор на оплакванията във въззивната жалба БОС намира за необходимо да
внесе следните допълнения по правната страна на спора:
Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение
на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд
(178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Нормалната продължителност на работното време на държвните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл.
187, ал. 1 ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни –
подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период
(чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време
до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до
70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на
сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6
ЗМВР). Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР предвижда, че държавните служители, които
полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по
Кодекса на труда.
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят
с наредба на министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР). За процесния период са
действали различни подзаконови актове като разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г., Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-
776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се
умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за
отчетния период. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се
отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът
на отчитане на броя отработени часове, т.е. липсва специално правило, което да определи
методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано
изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР.
3
Основното възражение в жалбата е, че по отношение на служителите на МВР следва
да се прилагат само наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, на основание
законовата делегация на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, които уреждат реда за организация и
разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за
отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на работната заплата, тъй
като се касае за специална уредба.
В т. 23 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС са дадени
разяснения,че общият закон намира субсидиарно приложение и по отношение на
служителите в МВР,назначени по служебно правоотношение.Обратното би поставило в
неравностойно положение държавните служители в МВР по отношение на другите
държавни служители, а също и спрямо работниците и служителите, работещи по трудови
правоотношения,включително и тези,работещи по трудови правоотношения в системата на
МВР. В същия смисъл е изложил мотиви и БРС в решението си,които се споделят от
настоящата инстанция. Макар в действащия ЗМВР да няма законова делегация, препращаща
към общия Закон за държавния служител (подобно на §1а - нов – ДВ, бр.69/2008г.,отм. ДВ,
бр.88/2010г. от ДР на отменения ЗМВР), доколкото няма изрично уредено нещо друго, ЗДСл
намира субсидиарно приложение. Съобразно разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от ЗДСл,
минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени за
държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5,
както и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат
да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. В цитираните наредби на
министъра на вътрешните работи безспорно липсва правило, съобразно което
отработените часове нощен труд се превръщат в дневни, при сумарно изчисляване на
работното време. Тъй като размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат
по-ниски от определените в трудовото законодателство и при липса на изрична уредба в
наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, то следва да намери приложение
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Съгласно разпоредбата на
чл. 9, ал. 2 от цитирания нормативен акт, при сумарно изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. приложимият
коефициент е 1,143. Следователно,липсва нормативна основа,която да дава аргументи в
подкрепа на становището на въззивника, че приложимия коефициент е 1, тъй като по-скоро
нормата разрешава полагане на нощен труд, средно в размер на 8 часа за всеки 24-часов
период, без да изключва приравняването му към дневния и съответно, без да изключва
приложение на правилата за заплащане на извънреден труд, когато такъв е положен.
Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в системата на
МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудово правоотношение и
другите държавни служители, чийто правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл. При
трудово правоотношение и сумирано изчисляване на работно време, работодателят отчита
работното време на конкретния работник или служител в края на отчетния период - в случая
на тримесечие. В случай, че нормата работно време за този период е надвишена, ще се
отчете извънреден труд - часовете, получени над определената норма часове (след
превръщането на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ), са извънреден
труд. Поради това съдът намира за неоснователно възражението в жалбата, че Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата не намира приложение по отношение
на държавните служители в МВР.
На съда е известно,че с разпореждане от 26.02.2020 г. е образувано Тълкувателно
дело № 1/2020 г. за приемане от ОСГК на ВКС на тълкувателно решение по въпроса: „При
отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерството
4
на вътрешните работи приложими ли са разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от
същата наредба) или следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за
Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове?“.
По този въпрос има формирана до момента противоречива съдебна практика на
съдилищата,като преобладаващата част от съдебните състави,както и настоящият съдебен
състав, приемат, че в Закона за МВР и в приложимите наредби към него, с изключение на
отменената Наредба № 8121з-407/2014 г., липсва правна регламентация относно
преобразуване на часовете положен нощен труд в дневен с коефициент 0,143 (такъв
коефициент е бил регламентиран в отменената Наредба № 8121з-407/2014 г.) и поради това
следва да се прилагат разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (НСОРЗ), а именно, че при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време. Според тези съдебни състави прилагането на
субсидиарни разпоредби е в съответствие с основния правен принцип за равенство и
недопускане на дискриминация, закрепен в чл. 6 от Конституцията и в чл. 14 от
Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.По спорния въпрос има
формирана и съдебна практика на ВКС, обективирана в Решение № 311 /08 януари 2019 г.
на ВКС, Четвърто гражданско отделение по гр. дело № 1144 по описа за 2018 г. в
производство по чл. 290 от ГПК,която е в същия смисъл.По въпроса за субсидиарното
приложение на общия ЗДСл при липса на правна уредба в специалния ЗМВР, се е
произнесъл и ВКС, който в мотивите към т. 23 от ТР 6/12 г. по тълк. дело № 6/12 г. на
ОСГТК е приел, че общият закон намира субсидиарно приложение и при липса на изрична
разпоредба в ЗМВР следва да се прилага ЗДСл.
Изводите направени от СрРС в обжалваното решение,споделени и доразвити от
въззивния съд в мотивите на настоящото решение, не противоречат и на
постановеното решение на съда на ЕС от 24.02.2022 г. по дело С-262/2020,образувано по
преюдициално запитване от РС-Луковит по дело със същия предмет на спора. Очевидно
е,че с това решение не се отговаря конкретно на основния спорен въпрос относно
приложимостта на общата правна уредба на РБългария в правоотношенията с държавните
служители , доколкото в обхвата на компетентността на СЕС са включени общностните
норми и вътрешноправните разпоредби,които съдържат такива норми,а не националното
право и функцията на този съд е не да тълкува националните правни норми. Независимо от
това, следва да се подчертае ,че съдът на ЕС е достигнал до правни изводи в смисъл,че
националното ни право изключва служителите на МВР от обхвата на общия правен
режим,като едновременно с това не предоставя на тези държавни служители възможност за
преобразуване на нощния труд в дневен. СЕС е изложил становище ,че не се налага да се
приема национална правна уредба, която да предвижда ,че нормалната продължителност на
нощния труд за работниците в публичния сектор е по-кратка от предвидената за тях
нормална продължителност на труда.При всички случаи обаче ,ако това е така ,в полза на
тези работници трябва да има други мерки за защита ,които да компенсират това. По
настоящото дело е установено,че в ЗМВР такива мерки за защита не са предвидени и
липсва изрична регламентация за възможността положения труд да бъде възмезден.
Сочените във въззивната жалба аргументи досежно наличие на „ компенсационни
механизми,допълнителни материални стимули и нематериални блага“ ,предвидени в ЗМВР
за служителите не се споделят от съда, тъй като те не представляват допълнителна защита
или обезщетение по смисъла на Директивата и решението на СЕС по преюдициалното
запитване. Такива придобивки ползват всикчи служители на МВР,а не само
служителите,полагащи нощен труд и на тях не може да се придава качеството на
5
обезщетение,след като не са насочени специално към категорията служители ,полагащи
нощен труд,нито пък се предоставят поради и съобразно продължителността на труда им
през нощта. Налага се извод,че нощният труд следва да бъде обезщетяван,но в българското
законодателство няма предвидено такова обезщетение,което да компенсира своеобразната
тежест на нощния труд на служителите на МВР,нито пък има методология за изчисление на
такова обезщетение. В т.76 от решението на СЕС е изложено,че аргументът за липсата на
механизъм за преобразуване ,обяснен със съображения от правен и икономически порядък,
не отразява допустима от закона цел,годна за обоснове разглежданата в главното
производство разлика в третирането /доколкото в запитването няма данни в тази насока,а се
акцентира върху абстрактни категории работници /.
Водим от горните мотиви, настоящият съдебен състав намира, че исковата
претенция за заплащане на извънреден труд, за процесния период, получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по
основание,както е приел и СрРС. По отношение на размера решението на СрРС също е
правилно. Приетата по делото СИЕ не е оспорена от въззивника, поради което и БОС
възприема заключението на вещото лице. Изрично в заключението си вещото лице посочва,
че изчислената като дължима сума за положен нощен труд, преизчислен като дневен и
отчетен като извънреден труд от 90.09 часа възлиза на сума в размер на 760.52 лева. Тази
сума представлява дължимо и незаплатено на ищеца възнаграждение за отчетен извънреден
труд, вследствие на разликата между заплатен нощен труд, преизчислен с коефициент 1,143
равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време. На ищеца се дължи и обезщетение за забавено плащане в размер на
законната лихва върху дължимата сума от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното плащане. Претендирана е и сборна лихва за забава върху отделните вземания
,дължима от изпадането на ответника в забава за всяко вземане до 31.05.2022г.,която е
изчислена от вещото лице в размер на 169.86 лева и също правилно е присъдена от СрРС.
По гореизложените съображения и като взе предвид, че направените от настоящия
съдебен състав фактически и правни изводи напълно съвпадат с тези, които е направил
районния съд в атакуваното първоинстанционно решение, БОС намира, че то следва да бъде
потвърдено.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде уважено искането на въззиваемия
да му бъдат присъдени и направените по делото разноски в размер на 300 лева ,
представляващи възнаграждение за един адвокат, платено при подписване на сключения
между страните договор за правна защита и съдействие,представен по делото.
Претендираното възнаграждение за адвокат е изчислено съобразно минималния предвиден
размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, поради което възражението за прекомерност на въззивната
страна е неоснователно.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
Водим от горните мотиви ,Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 78 от 26.08.2022г. постановено по гр.д.№ 233/2022г.по
описа на СрРС.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ на МВР ,с адрес – София
,бул.“Княгиня Мария Луиза“ № 46, да заплати на Х. М. Ч. с ЕГН-********** с адрес:
**************************сума размер на 300/триста/ лева,представляваща направените
6
съдебно-деловодни разноски за производството пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7