№ 174
гр. София, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Иванка Шкодрова
Калинка Георгиева
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
в присъствието на прокурора Ст. Г. Т.
като разгледа докладваното от Иванка Шкодрова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20221000600319 по описа за 2022 година
С присъда №5/25.02.2022год., постановена по НОХД №459/20г. Окръжен съд-София, НО, 4-
ти състав, съдът е признал подсъдимия Д. С. Т. /със снета по делото самоличност/ за
виновен в това, че на 09.02.2015год. в гр.***, ул.“***“ №21, пред Е. А. - мениджър бизнес
клиенти в „Уникредит Булбанк“ АД, филиал ***, като управител и представител на „К. М.“
ЕООД – гр.Перник, е предоставил неверни сведения, а именно:
- Удостоверение за наличието или липсата на задължения по чл.87, ал.6 от ДОПК с
изх.№140201500023951/04.02.2015год.“, удостоверяващо че подсъдимят Д. С. Т. няма
данъчни задължения, след като е имал такива в размер на 1 200,35лв. за 2014год. и
- Удостоверение за наличието или липсата на задължения по чл.87, ал.6 от ДОПК с
изх.№140201500023945/03.02.2015год., удостоверяващо че „К. М.“ ЕООД – гр.Перник няма
данъчни задължения, след като е имало такива в размер на 16 827,11 лв.,
с цел да получи кредит от същата банкова институция, поради което и на основание
чл.248а, ал.3 във вр. ал.1 от НК и във вр. чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК го е осъдил на 6
/шест/месеца „Лишаване от свобода“, чието изпълнение е било отложено при условията на
чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
С оглед изхода на делото подс.Т. е бил осъден да заплати и направените разноски в
наказателното производство, които са в размер на 392,16лв.
Против така постановената присъда е постъпила жалба от адв. А. П. Г. от САК, в
качеството й на договорен защитник на подсъдимия Д. С. Т..
Възражение по реда на чл.322 от НПК не е било направено от страна на Окръжна
прокуратура – София.
В съдебно заседание пред въззивната инсатнция, представителят на Апелативна
1
прокуратура – София пледира, че жалбата е неоснователна, тъй като постановената присъда
е обоснована, правилна и законосъобразна, при изяснена фактическа обстановка. Прави се
искане към въззивната инстанция, след като провери всички доказателства по делото да
постанови решение, с което да потвърди присъдата.
Защитата на подс.Т. - адв.Г. поддържа съображенията в жалбата, като акцентира, че
подзащитният й е осъден за деяние, което не е извършил. Твърди, че подсъдимият никога не
е посещавал въпросния пощенски клон в гр. *** и никога не е подавал искане за заем.
Според защитата е налице злоупотреба с лични данни, като въпросът е кому е изгодно това.
В предвид на изложеното, се иска въззивната инстанция да отмени обжалваната присъда
като несправедлива и постанови нова такава, с която да признае подсъдимия за невинен и да
го оправдае по повдигнатото обвинение.
Подсъдимият Т., в предоставеното му право на лична защита заявява, че поддържа
казаното от защитника му.
В последната си дума, подс.Т. е поискал САС да отмени присъдата и да го оправдае.
Апелативен съд – София, НО, 3-ти състав, след като обсъди доводите та страните и
в съответствие с чл.313 и чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната
присъда, констатира че не са налице основания за нейната отмяна. Съображенията за това са
следните:
Първоинстанционният съд е установил правилна фактическа обстановка, изводима
от събраните и проверени в наказателното производство доказателства, която се възприема
и от въззивния съдебен състав.
Към датата на инкриминираното деяние и към 05.07.2021год., подс.Т. е бил
управител и едноличен собственик на капитала на „К. М.“ ЕООД гр.Перник, УИК
*********, видно от разпечатената справка от търговския регистър. През 2008год.
подсъдимият в качеството си на управител на дружеството е упълномощил с нотариално
заверено пълномощно от 04.08.2008год. св.С. П. С. да го представлява, подписва и ангажира
пред всички ЮЛ и ФЛ, организации, институции и учреждения в страната, във връзка с
дейността на търговското дружество. През 2014год. в гр.Своге, обл.София, бил сключен
Договор за банков револвиращ кредит №4-********* от 07.02.2014год. „К. М.“ ЕООД и
представлявано то подс.Т. и „Уникедит Булбанк“ АД, филиал Своге. Между посочените
страни бил сключен и Договор за банков кредит – овърдрафт №0014/273/12062014 от
12.06.2014год. до 15 000лв.
На 09.02.2015год., подс.Т. посетил офис на филиал на „Уникредит Булбанк“ АД в
гр.Своге, ул.“***“ №21, за да подаде искане за предоговаряне условията на отпуснатите вече
два кредита на представляваното от него дружество. Разговорът е проведен със св.Е. Д. А.,
която е била мениджър бизнес клиенти в банката и познавала подсъдимия и визуално по
повод и другите му посещения в офиса. Още същия ден ,подс.Т. е подал писмено искане за
кредит, което е било регистрирано под №027 3 -N- 001973 от 09.02.2015год., подписано от
него и подпечатено с печат на „К. М.“ ЕООД. Пред св.Е. А., подс.Т. лично подписал и лично
заверил с подписа си всички документи във връзка с искането за кредит – протокол от
05.02.2015под., където положил подписа си за „едноличен собственик на капитала“; справка
– декларация, която подписал като „кредитоискател“; декларация от 09.02.2015год., където
положил подпис и печат за декларатора. Подсъдимият заверил с подписа си и всяка от
страниците в приложенията към тези документи ГДД по чл.92 от ЗКПО, Отчет за приходите
и разходите на „К. М.“ ЕООД, Уведомления за периода м.януари до м. ноември 2014год.;
Удостоверение за наличието или липса на задължения по чл.87, ал.6 от ДОПК с изх.
№140201500023951/04.02.2015год., удостоверяващо че лицето Д. С. Т. няма данъчни
задължения и Удостоверение за наличието или липсата на задължения по чл.87, ал.6 от
ДОПК с изх.№140201500023945/03.02.2015год. на „К. М.“ ЕООД, удостоверяващо че
дружеството няма данъчни задължени.
2
Подсъдимият Т. предоставил на св.А. и копие от личната си карта, което лично
заверил с подписа си. Свидетелката А. сверила копието с оригинала на личната карта.
На двата броя удостоверения за липса или наличие на задължения по чл.87, ал.6 от
ДОПК, е било придадено вид, че е издадено съответно компетентния орган по приходите, а
именно „НАП, ТЕРИТОРИАЛНА ДИРЕКЦИЯ СОФИЯ офис ПЕРНИК“ и върху които
имало положен подпис за издалия го служител „Орган по приходите: Д. Й.“. Върху
удостоверенията имало и положен печат, чиято форма наподобявала печатите на НАП.
Св.Е. А. приела горепосочения набор от документи и въвела същите в системата
„Хънтер“ на банката за оценка на риска. При тази проверка, двете удостоверения за
наличието или не на данъчни задължения по чл.87, ал.6 от ДОПК, били отчетени като
съмнителни относно тяхната истинност. Последвала проверка в ТД на НАП Перник, при
която било установено, че подс.Т. към 20.02.2015год. имал данъчни задължения по смисъла
на чл.87, ал.6 от ДОПК общо в размер на 1 200,35лв. за 2014год. от които за ДОО за
2014год. в размер на 74,20лв. и за здравно осигуряване за 2014год. в размер на 1 126, 15лв.
По отношение на дружеството „К. М.“ ЕООД, представлявано от подсъдимия към
посочената дата 20.02.2015год. също били налични данъчни задължения по смисъла на
чл.87, ал.6 от ДОПК, в размер на 16 827,11лв. При направено запитване, видно от писмо изх.
№20-00-133#1/25.02.2015год. на ТД на НАП – София, офис Перник, представените две
удостоверения за наличието или липса на данъчни задължения по чл.87, ал.6 от ДОПК, не са
били издадени от служител на НАП. Св.Д. Й., посочена като лице в същите, което ги е
подписало, е заявила в показанията си, че подписът не е положен от нея. Видно от
заключението на комплексната – почеркова и техническата експертиза по протокол
№262/2016год., чийто предмет е било и изследването на въпросните удостоверения,
подписите върху тях не са положени от св.Д. Й., както и че печатът, положен върху тях, не
е отпечатък от оригиналния печат, предоставен от св.Й. и ползван от нея към 03.02.2015год.
Според посоченото заключение, подписите върху двете удостоверения са били положени от
едно и също лице, а отпечатъците на печатите-оставени изцяло от неистинска печатна
форма, наподобяваща печатите на НАП.
Предмет на експертното техническо изследване на Комплексната – почеркова и
техническата експертиза по протокол №262/2016год., са били и подписите върху
документите, предоставени по повод искането за кредит с вх.№027 3 – N
001973/09.02.2015год., както и ръкописно написания текст в Декларацията за липса на
задължения от 09.02.2015год. Видно от заключението на вещото лице подписите, положени
в Протокол от 05.02.2015год. за „едноличен собственик на капитала“, в Сведение-
декларация за „кредитоискател“, в Декларация от 09.02.2015год. за „подпис и печат на
декларатора“, както и направените заверки с подпис на всяка от страниците в приложената
ГДД по чл.92 от ЗКПО, Отчет за приходите и разходите на „К. М.“ ЕООД, Уведомления за
периода от м.януари до м. ноември 2014год. са били положени от подс.Т.. По отношение на
съдържащата се в този набор документи Декларация за липса на задължения от
09.02.2015год., вещото лице е дало заключение, че ръкописно написаният текст „Д. С. Т.“ е
изпълнен от подс.Т.. Изписаната ръкописно дата 09.02.2015год. не може да се установи от
кого е изписана, както и че останалият ръкописен текст в посочената декларация не е
изписан от подсъдимия или от св.С. С., а от друго лице.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните и проверени
доказателства в съдебното производство от Окръжен съд-София и изчерпателно посочени в
мотивите на обжалваната присъда, поради което настоящия съдебен състав не намира за
необходимо да бъдат цитирани отново. Пред въззивната инстанция и не са били ангажирани
доказателства и не е провеждано съдебно следствие.
Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е дал отчасти вяра на
обясненията на подсъдимия, след внимателен анализ и съпоставка с останалите източници
3
на доказателства, отчитайки техния двойствен характер, а именно като процесуален способ
и средство за осъществяване на правото на защита и като доказателствено средство за
фактите, които установяват. Обясненията на подс.Т. в частта относно съществуването и
управлението на „К. М.“ ЕООД, отношенията между него и св.С. С. и дадените пълномощия
последният да представлява дружеството, са в съответствие с другите доказателства по
делото, поради което правилно и законосъобразно следва да бъдат кредитирани като
източник на доказателства. В подкрепа на обясненията в тази им част, са справките от
търговския регистър за „К. М.“ ЕООД /л.213, т.2 ДП/, Интернет справка в регистър
БУЛСТАТ от 29.02.2016год. /л.214, т.2 ДП/ и и копие от пълномощно с дата 05.08.2008год.,
нотариално заверено от нотариус Р. М., с рег.№10997 /т.2-ри, л.73 от ДП/. В останалата им
част, обясненията на подс.Т. не се подкрепят от останалия доказателствен материал, поради
което и въззивния съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че не
следва да бъдат кредитирани като източник на доказателства. Не се подкрепя твърдяното от
подсъдимия, че никога дружеството „К. М.“ ЕООД, чиито управител е бил той да е било
кредитополучател, че не е посещавал гр.Своге и намиращия се там филиал на „Уникредит
Булбанк“ във връзка с подаване на искане за кредитиране на дружеството, както и че не е
подписвал документите, приложени към искането за кредит вх.№027 3 -N-
001937/09.02.2015год. и представените с тях Удостоверения за липсата на задължения по
чл.87, ал.6 от ДОПК. Не отговаря на установеното от другите доказателства по делото, че в
инкриминирания период представляваното от него ЕООД е било с прекратена дейност.
Следва да се прави разлика между прекратяване дейността на дружеството, с
дерегистрацията му и неосъществяване на търговска дейност. Показанията на св. Е. Д. А.,
дадени в с.з. на 09.06.2021год. пред първоинстанционния съд са в насока, че е познавала
подсъдимия като клиент на „Уникредит Булбанк“ АД офис гр.Своге, във връзка с
подписване на искане за кредит и представяне във връзка с това на изискуемите се за това
документи, включително и удостоверения за липсата на задължения по чл.87, ал.6 от ДОПК.
Свидетелката е категорична, че всички документи са били подписани от подсъдимия, които
бил придружаван от младо момче, представяло се като счетоводител на дружеството.
Показанията на свидетелката, дадени в досъдебното производство на л.92-94 и л.95-97, т.2-
ри, са били прочетени и приобщени в съдебно заседание, с дадено за това съгласие от
страните, по реда на чл.281, ал.5 във вр. ал.1, т.1, т.2, предл. 2 от НПК, за които свидетелката
е заявила, че ги поддържа. Според същите, именно подсъдимият е дошъл в офиса, с още
едно младо момче-счетоводител и е искал предоговаряне на отпуснат и усвоен револвиращ
кредит в размер на 30 000лв. и овърдрафт в размер на 15 000лв. Подс.Т. представил л.к за
сравняване с ксерокопието, подписал всички документи пред нея във връзка с
предоговарянето на кредита. Свидетелката е описала подсъдимия по външни белези, тъй
като го е виждала поне три пъти, бил й е представен от бившия директор на филиала. В
последствие св.А. е извършила разпознаване по снимка от 18.05.2016год. на подс.Т. /л.101,
т.2-ри ДП/ и разпознаване по снимка от 18.05.2016год. на св.Св.С. /л.105, т.2-ри ДП/.
Показанията на св.А. във връзка с представянето и подписването на документите от
подсъдимия, се подкрепят от заключението, дадено в Протокол за извършена комплексна
4
почеркова и техническа експертиза №262/16.06.2016год. на в.л. А. А. С. /л.118, т.2-ри ДП/.
Според посоченото заключение, истинността на подписите върху документите,
предоставени по повод искането за кредит с вх.№027 3 – N 001973/09.02.2015год., както и
ръкописно написания текст в Декларацията за липса на задължения от 09.02.2015год. са
били изпълнени от подс.Т.. В предвид на всичко това, настоящият съдебен състав кредитира
изцяло изводите на първоинстанционния съд във връзка с даване вяра на показанията на
св.А.. Представените от подсъдимия две удостоверения - Удостоверение за наличието или
липсата на задължения по чл.87, ал.6 от ДОПК по отношение на „К. М.“ ЕООД /л.152, т.2-ри
ДП/ и Удостоверение за наличието или липсата на задължения по чл.87, ал.6 от ДОПК по
отношение на подс.Т./л.91, т.1-ри ДП/, са били част от изискуемите се документи по Искане
за кредит вх №027 3 – N – 001937/09.02.2015год. /л.157-161, т.2-ри ДП/. Същите са били
предмет на техническо изследване от страна на Комплексна почеркова и техническа
експертиза №262/16.06.2016год. и се установява, че подписите върху двете удостоверения
не са били положени от св.Д. Й., както и че печатът, положен върху тях не е отпечатък от
оригиналния печат, ползван от Й. към 03.02.2015год. В показанията си св.Й. е категорична,
че като инспектор по приходите в офиса на НАП в гр.Перник, не е подписвала въпросните
удостоверения и няма никакви доказателства по делото, които да разколебават така
заявеното. Видно от писмо изх.№11-02-6344#1 от 05.08.2016год. на НАП София, офис
Перник /л.196, т.2-ри ДП/, съдържащо отговор, че в информационната система на НАП
Перник няма данни за издадени документи с изх.№ 140201500023951/04.02.2015год. и изх.
№140201500023945/03.02.2015год. Действително е налице подадено искане, постъпило по
електронен път с ПИК от лицето К. Т. Н./л.196, т.2 ДП/ за издаване на документ, което
искане е с вх.№ 1400И0027940/28.01.2015год., по който повод е било издадено
удостоверението с изх. №140201500023945/03.02.2015год., но касаещо платени данъци и
осигуровки от молителя Н..
Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд не е дал вяра на
показанията на св.С. С., дадени в хода на първоинстанционното съдебно следствие.
Свидетелят е бил разпознат от св.А. като лице, което е придружавало подсъдимия при
посещението в банковия офис в гр.Своге и представило се като счетоводител на
дружеството. Същият е имал дадени пълномощия от подс.Т. във връзка с дейността на
дружеството, в каквато връзка е приобщеното като доказателство по делото нотариално
заверено пълномощно. Приобщените по реда на чл.281, ал.5, във вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК
показания на св.С., дадени в хода на досъдебното производство /л.78-80, т.2-ри ДП/, са в
синхрон с останалите доказателства по делото, поради което именно същите следва да бъдат
кредитирани като достоверни такива. Същите са в смисъл, че се познават с подсъдимия от
2008год., чрез общ познат са се запознали, като до 2010год. свидетелят е водел пълното
счетоводно обслужване на дружество „К. М.“ ЕООД, чийто едноличен собственик на
капитала е бил подсъдимия, свидетелят е имал издадено пълномощно на негово име да
представлява дружеството пред НАП, както и че е ходел с подсъдимия в банки, но не знае
нищо за предявените му две удостоверения.
5
Всички доказателства разгледани поотделно и в тяхната съвкупност налагат
следните фактически и правни изводи:
Безспорно установено в хода на наказателното производство е, че удостоверение за
наличие или липса на задължения издадено на основание чл. 87, ал.6 от ДОПК за
подсъдимия Д. С. Т. с изх.№ 140201500023951/04.02.2015год. и за търговско дружество „К.
М.“ ЕООД изх.№140201500023945/03.02.2015год. са неистински документи. На същите е
придаден вид, че са издадени от инспектор по приходите в офиса на НАП в гр.Перник -
св.Д. Й. и че са подпечатани с печат на орган по приходите, което не е вярно. С оглед на
изложеното въззивният съд приема, че процесните удостоверения не представляват
конкретно писмено изявление на лицето, посочено като негов съставител и са неистински
документ по смисъла на чл. 93, т. 6 НК. Поради това процесните удостоверителни
документи не може да установяват съществуването или не съществуването на посоченото в
тях. Следва да се отбележи, че и съдържанието на двете удостоверения е невярно, без това
да има отношение към неистинността им. В удостоверенията е било отразено, че
дружеството и подсъдимият нямат публични задължения. При последвалата проверка в ТД
на НАП Перник било установено, че по отношение на подс.Т. към 20.02.2015год. имал
данъчни задължения по смисъла на чл.87, ал.6 от ДОПК общо в размер на 1 200,35лв. за
2014год. от които за ДОО за 2014год. в размер на 74,20лв. и за здравно осигуряване за
2014год. в размер на 1 126, 15лв. По отношение на дружеството „К. М.“ ЕООД,
представлявано от подсъдимия към посочената дата 20.02.2015год. също били налични
данъчни задължения по смисъла на чл.87, ал.6 от ДОПК, в размер на 16 827,11лв.
Неистинските удостоверения са били предадени от подсъдимият на св.А. –
мениджър бизнес клиенти в „Уникедит Булбанк" АД филиал Своге. Обективно тези
действия са били извършени във връзка с процедурата по отпускане банков кредит на „К.
М.“ ЕООД – гр.Перник.
С оглед на това ОС-София правилно и законосъобразно е приел, че с действията си
подс. Т. е осъществил всички обективни признаци от състава на престъплението по чл.
248а, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, което деянието от субективна страна е осъществено при пряк
умисъл като форма на вината. По делото е установено, че подс.Т. е съзнавал, че представя
неистински документи, с невярно съдържание, с цел да се ползва от тях в процедурата по
получаване на паричен кредит. Подс.Т. е разбирал, че тези документи имат значение за
преценката на банката следва ли да удовлетвори искането, като наред с това като управител
и представляващ „К. М.“ ЕООД – Перник е бил наясно с икономическото състояние на
дружеството, включително с наличието на задължения на същото и лично за него като
физическо лице, неотразени в удостоверенията. В тази връзка правилно и законосъобразно
първоинстанционният съд, при преценката си е взел в предвид, че подсъдимият не е подавал
изобщо искания до компетентния орган по приходите за издаване на удостоверения по
чл.87, ал.6 от ДОПК, нито пък е упълномощавал друго лице за тези действия. За
съставомерността на деянието не е от значение знанието на дееца да обхваща точния размер
на тези задължения, а е достатъчно, да се свежда до това, че такива са налице и те не са
6
отразени в представения документ.
При индивидуализацията на наказанието, първоинстанционният съд е съобразил
както наличието на смекчаващи обстоятелства /чистото съдебно минало, добрите
характеристични данни, преклонната му възраст, добрата професионална и изтеклия
значителен период от време от извършване на престъплението/, така и липсата на
отегчаващи такива, поради което и при липсата на протест, правилно и законосъобразно
следва да остане приложението на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, при която е
определено наказание под предвидения минимален срок в разпоредбата на чл.248а, ал.3 от
НК, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца и на осн. чл.55, ал.3 от НК не е
наложена предвиденото в посочената разпоредба комулативно наказание „Глоба“. Правилни
и законосъобразни са изводите на съда относно и наличието на всички предвидени в закона
предпоставки на чл.66, ал.1 от НК, поради което изпълнението на наказанието „Лишаване от
свобода“ е било отложени с изпитателен срок от три години, считано от влизане на
присъдата в сила.
С оглед изхода на делото и признаването на подс.Т. за виновен по повдигнатото
обвинени, ОС-София правилно и законосъобразно го е осъдил на осн. чл.189, ал.3 от НПК
да заплати направените разноски.
В предвид на всичко изложено, САС счете оплакванията във въззивната жалба и в
съдебно заседание, във връзка с недоказаност на обвинението, за неоснователни. В
производството по делото не се събраха и доказателства, че е налице твърдяната
злоупотреба с личните данни на подс.Т., включително не е подавана и жалба в тази връзка.
От събраните по делото доказателства, липсва и извод, че някои друг е имал интерес „К. М.“
ЕООД да получи револвиране на кредита.
При служебната проверка на присъдата въззивният съд не намери нарушения на
процесуалния или материалния закон, съставляващи основание за отмяната й и връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав на ОС-София.
Водим от горното и на основание чл.338 във вр.чл.334, т.6,от НПК, НО, 3-ти
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №5 от 25.02.2022г. по НОХД № 459/20г. на Окръжен
съд - София, НО, 4-ти състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 15-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8