№ 20097
гр. **, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20241110166966 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от „*** срещу Л. И. В..
В исковата молба, уточнена с молба с вх. № 400725/09.12.2024 г., се твърди, че
ответникът Л. И. В., в качеството на наследник на И. В. Т., бил потребител на
топлинна енергия по смисъла на § 190 от ДР на ЗЕ, поради което за него били
приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния
период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „*** на потребители в гр. **, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. В чл. 31, ал.
1 от раздел ІХ на Общите условия били определени редът и срокът за заплащане на
месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал след изтичане на
периода, за който се отнасят тези суми, като клиентите били длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на ищцовото дружество. Ответникът
ползвал доставената от ищеца топлинна енергия до собствения му топлоснабден имот,
находящ се в гр. **, *** аб. № ***, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., но не
заплатил цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на
етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с „***. През отоплителния сезон ищцовото
дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответника били издадени
изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот
били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение,
инсталирани на отоплителните тела в него. Ответникът не заплатил вземанията за
потребената през исковия период топлинна енергия, поради което ищецът моли съдът
1
да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените срещу ответника
осъдителни искове. Претендират се и направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени на адв. Н. Н.,
представляващ ответника Л. И. В.. С подадения от последния отговор на исковата
молба предявените срещу ответника искове се оспорват в цялост като неоснователни.
Твърди се незаконосъобразност на използваната от ищцовото дружество методика на
изчисляване на дължимите суми и некоректност на така направените изчисления,
както и недоказаност на претендираните вземания. Релевирано е и възражение за
погасяване по давност на процесните вземания. Отправено е искане за отхвърляне на
предявените искове.
Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа страна:
Предмет на делото са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на Л. И. В., в качеството на наследник И. В. Т., да заплати на ищцовото
дружество задълженията, начислени за топлоснабден имот, находящ се в гр. **, ж. к.
„***, аб. № ***, за цена на доставена топлинна енергия за периода от м. май 2021 г. до
м. април 2023 г. в размер на 3317.00 лева, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане, за мораторна лихва в размер
на 777.91 лева, начислена за периода от 15.09.2022 г. до 30.10.2024 г. върху главницата
за топлинна енергия, както и за цена на услугата „дялово разпределение“ за периода от
м. септември 2021 г. до м. април 2023 г. в размер на 23.90 лева и за мораторна лихва в
размер на 6.91 лева, начислена за периода от 01.07.2022 г. до 30.10.2024 г. върху
главницата за услугата „дялово разпределение“.
По делото е представен Нотариален акт № 86, том 23 от 02.10.1967 г., дело №
4280 от 1967 г. по описа на нотариус ***, първи нотариус при Софийски народен съд,
който удостоверява, че И. В. Т. е станал собственик на недвижим имот – на ап. *** от
жилищен комплекс „***“. От удостоверение с изх. № 94-00-3601 от 12.12.2016 г.,
издадено от „Географска информационна система - **“ ***, става ясно, че
многофамилна жилищна сграда с адрес бул. „***“, ** с настоящ адрес ж. к. „***. От
заявление-декларация от 13.04.2011 г. се установява, че И. Т. е отправил искане да му
бъде открита партида съгласно ОУ на „*** за домакинство от 1 член.
С протокол от 30.04.2022 г. се удостоверява, че етажната собственост на ***“ е
взела решение да сключи договор за топлинно счетоводство с **“. Видно е, че това
решение засяга и процесния имот. През 2005 г. клиентите на „*** са прехвърлени към
консорциум „***“.
От справка за предоставяне на данни по Наредба 14/18.11.2009 г. по искане №
4732/29.11.2024 г. (л. 71) се доказва, че наследник на И. Т. е синът му Л. И. В.. Няма
представени доказателства, от които да е видно, че е налице отказ от наследство или че
е извършено разпореждане с имота. Следователно се налага обоснованият извод, че
собственик на имота през исковия период е ответникът по делото.
По делото е изготвена съдебно-техническа експертиза, от която става ясно, че
дялово разпределение се извършва за 3 броя отоплителни тела и 1 брой щранг-лира. За
2022 г. топлинната енергия е разпределена служебно при неосигурен достъп за отчет
на отоплителните тела, а за 2023 г. данните са от редовен отчет. За периода 10.2021-
04.2022 г. разпределената енергия е 11.874 МВтч, а за 11.2022-04.2023 г. – 4.443 МВтч.
2
Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване без водомер за периода 05.2021-
04.2022 г. на база за двама ползватели е 8.411 МВтч, а за 05.2022-04.2023 г. – 1.762
МВтч. За сградна инсталация топлинната енергия за ответника за периода 10.2021-
04.2022 г. (196 дни отопление) е 1.195 МВтч (или 33,8 % от общото потребено
количество топлинна енергия за отопление), а за периода 11.2022-04.2023 г. (173 дни
отопление) е 1.042 МВтч (или 35,0 % от общото потребено количество топлинна
енергия за отопление). Вещото лице посочва, че разликата с изравнителните сметки е
след десетичната запетая и се дължи на закръгляване. Съгласно посочените в
експертизата стойности на разпределена енергия и пресмятането спрямо
начисленията по фактури, сумата за изравняване и съответно получаване възлиза на
272.59 лева. От заключението става ясно, че измерванията в АС, прогнозните
начисления, дяловото разпределение и остойностяване на потребената топлинна
енергия за процесния имот са в съответствие с изискванията на действащата Наредба
за топлоснабдяване и актуални цени на ТЕ за процесния период. Вещото лице
отбелязва, че отчислената ТЕ за технологични разходи за процесния период е за
сметка на ищеца. То е установило, че общият топломер е демонтиран и монтиран от
монтьори на ТР **, като съгласно представените документи от последващи проверки
през м. 03.2021 г., м. 03.2023 г. и м. 03.2025 г., изпитанията са проведени в
лаборатории: „**йстващият топломер е бил технически изправен. Вещото лице в о.с.з.
от 07.10.2025 г. допълва, че изчислената топлинна енергия за битови нужди без
водомер на база е за два броя ползватели, които се установяват от информацията на
фирмата за дялово разпределение. До 2022 г. информацията е такава и не е
актуализирана. Изяснява, че топломерите се проверяват на две години и не са
подменяни. Обстоятелствата, че изчисленията са за двама ползватели, както и че за
периода м. 05.2021 – м. 04.2022 г. не е осигурен достъп на дружеството за дялово
разпределение във връзка с проверка на измервателните уреди за разходваното
количество топлинна енергия, се установяват и от приетите като писмени
доказателства документи, представи в хода на производството от ищеца и третото
лице-помагач.
По делото е изготвена и съдебно-счетодовна експертиза, с която се установява,
че няма данни за извършени от абоната плащания във връзка с процесната сума. За
периода от м. 05.2021 г. – м. 04.2023 г. вкл., фактурираните суми за ТЕ, начислени по
партидата на абонатен № *** за топлофициран имот в гр. **, ж.к. "***, са на обща
стойност 3859.27 лева. По партидата на абоната изравнителни сметки за 2-та
отоплителни периода по стойност с ДДС сума за доплащане в общ размер на (+)
1003.10 лв. са осчетоводени в м. 07.2022 г.; м. 09.2022 г.; м. 07.2023 г. и м. 10.2023 г.
Общо незаплатените суми за ТЕ, възлизат в размер на 3317.00 лева и за услуга дялово
разпределение в общ размер на 23.40 лв (общо 3340.30 лева). Законната лихва за
забава, изчислена от 01.07.2022 г. (датата на изпадане в забава – първият ден след
срока на плащане) до 30.10.2024 г., датата на извлечение от сметки, възлиза в общ
размер на 784.82 лева, в т.ч. ТЕ 777.91 лв. и дялово 6.91 лв. Така според изчисленията
на вещото лице общо неплатените суми са в размер на 4125.22 лева главница и законна
лихва за забава за ТЕ, както и 30.31 лева главница и законна лихва за забава за дялово
разпределение.
От правна страна настоящият съдебен състав приема следното:
За уважаването на иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване
кумулативните предпоставки на предявената претенция, а именно наличието на
валидно възникнали договорни отношения между ищеца и ответника за доставка на
топлинна енергия до процесния имот през исковия период; наличието на валидно
3
възникнали договорни правоотношения между ищеца и третото лице-помагач с
предмет извършването на услугата „дялово разпределение“ на топлинната енергия,
доставяна в процесния имот през исковия период; настъпването на изискуемостта на
процесните вземания за главници и лихви; наличието на обстоятелства, довели до
спиране/прекъсване на погасителната давност за процесните вземания; всички факти,
на които основава своите искания или възражения.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в Закона за енергетиката като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията
за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на
договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации
към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените
сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или
титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите,
които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия
по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В този
смисъл са и разрешенията, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по тълкувателно дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.
140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
С оглед посочената законова разпоредба, за да се приеме, че ответникът е бил
потребител на топлинна енергия през исковия период, е необходимо „*** да докаже в
условията на пълно и главно доказване, че същият е бил собственик или вещен
ползвател на процесния имот в този период.
По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че
ответникът се е разпоредил с правото си на собственост върху имота преди исковия
период, нито е налице отказ от наследство, вследствие на което да може да се
предположи, че ответникът не е собственик на имота. Следователно, съобразно
действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, Л. И. В., в качеството на
наследник на И. В. Т., се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди.
Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично известни
общи условия, утвърдени от КЕВР, които влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг.
чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ. Доколкото по делото няма твърдения, нито данни ответникът
4
да е упражнил правото си на възражение срещу общите условия в срока по чл. 150, ал.
3 ЗЕ, следва да се заключи, че приетите от „*** и одобрени от комисията общи
условия за процесния период са влезли в сила 30 дни след първото им публикуване и
са обвързващи за него. Следователно, доказано е принципното съществуване на
облигационно правоотношение между страните. То произтича от съществуващ
валиден договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди през процесния
период, а на основание чл. 155 ЗЕ ответникът като потребител на топлинна енергия
дължи заплащане цената на отдадената за собствения недвижим имот такава.
Въз основа на изложеното се налага изводът, че между Л. И. В., в качеството на
наследник на И. В. Т., и „*** е налице валидно облигационно правоотношение.
Съдебно-техническата експертиза настоящият съдебен кредитира като
обоснована и компетентно изготвена и я взема предвид в частта относно количеството
потребена енергия, относно това, че измерванията в АС, прогнозните начисления,
дяловото разпределение и остойностяване на потребената топлинна енергия за
процесния имот са в съответствие с изискванията на действащата Наредба за
топлоснабдяване и актуални цени на ТЕ за процесния период, както и относно това, че
общият топломер е в изправност, не е сменян, но е проверяван, какъвто е редът – през
2 години.
Съдът намира, че количеството потребена в притежавания от ответника имот
топлинна енергия се установява по категоричен начин от заключението на така
изготвената експертиза и документите, представени от третото лице-помагач.
Служебното начисляване на потребена енергия за отопление и битово горещо
водоснабдяване за 2022 г. съответства на нормативните изисквания и приложимите
общи условия, доколкото в нарушение на изискванията за реално замерване на
потребената в имота енергия до същия не е бил осигурен достъп за отчет на уредите за
индивидуално измерване.
Съдебно-счетоводната експертиза съдът кредитира като обоснована и
компетентно изготвена в частта относно установените обстоятелства за липса на
плащане от страна на ответника, както и за общо незаплатените суми от страна на
ответника – за топлинна енергия задължението е в размер на 3317.00 лева, а за
услугата „дялово разпределение“ е 23.40 лева.
На съда е служебно известно постановеното от Съда на Европейския съюз
/СЕС/ решение от 23.10.2025 г. по дело С-760/23, съгласно което чл. 9, § 3 от
Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012
година относно енергийната ефективност, за изменение на Директиви 2009/125/ЕО и
2010/30/ЕС и за отмяна на Директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО трябва да се тълкува в
смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която собственикът на
апартамент в сграда – етажна собственост е длъжен да заплати разходите, които са му
начислени за топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за
разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато
стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част,
пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и
параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за
индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента
му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на
отчитането на индивидуалното потребление. В мотивите към акта СЕС е приел, че
изискването за прозрачност и точност се прилага и за математическата формула по т.
6.1.1 от Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на която се изчисляват посочените разходи, като тази формула
трябва да се основава на ясни и обосновани параметри, така че фактурирането да
5
почива на информация, която е точна и се основава на действителното потребление.
СЕС е достигнал до извода, че формулата по т. 6.1.1 от Методиката не отчита
определен брой параметри, свързани с действителното функциониране на процесната
отоплителна инсталация, съответно – не дава възможност за прозрачност и точност на
отчитането на индивидуалното потребление по смисъла на чл. 9, § 3 от Директива
2012/27.
От изложеното следва, че съгласно цитираното решение на СЕС потребителят е
длъжен да заплаща цената на топлинната енергия, отдадена към сградната инсталация
в етажната собственост, само ако параметрите, по които се изчислява потребената
енергия, са ясни, точни и прозрачни, като в случая СЕС отрича наличието на тези
характеристики в математическата формула, установена с т. 6.1.1 от Методиката за
дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост.
Следователно, до приемането на формула за изчисляване на потребената топлинна
енергия, която да съответства на изискванията по чл. 9, § 3 от Директива 2012/27,
потребителите не са длъжни да заплащат начислената цена за отдадената към
сградната инсталация топлинна енергия.
Съобразявайки горното във взаимовръзка с обстоятелството, че по делото се
установи безспорно наличието на реално потребена топлинна енергия в собствения на
ответника топлоснабден имот, съдът намира, че от дължимата от потребителя цена за
топлинна енергия в размер на 33**00 лева и за дялово разпределение в размер на 23,40
лева следва да се приспадне частта, начислена за отдадената към сградната инсталация
енергия, възлизаща на 34,40 % (средна стойност, съобразена с приетото в съдебно-
техническата експертиза, че за периода м. 10.2021 г. – м. 04.2022 г. същата е в размер
на 33,8 % от общото потребено количество топлинна енергия за отопление, а за
периода м. 11.2022 г. – м. 04.2023 г. е 35,0 %). Въз основа на посоченото и на
основание чл. 162 ГПК съдът намира, че дължимата от ответника цена за потребена от
него в собствения му недвижим имот през исковия период топлинна енергия е в
размер на 2175,95 лева, а за услугата „дялово разпределение“ – 15,35 лева.
В отговора на исковата молба ответникът навежда възражение за изтекла
погасителна давност за вноски за периода м. май - ноември 2021 г. Съгласно
разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на
ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД
се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ
вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени
признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, каквито са процесните за
главници, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на
длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. Задълженията на
ответника за заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като
срочни – според Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
на „*** месечните суми за топлинна енергия и изравнителните вноски са били
дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно, за всяка една от претендираните от ищцовото дружество главници,
касаещи процесния период, тригодишният давностен срок тече от момента, в който
изтича срокът за тяхното заплащане. Доколкото исковата молба е депозирана на
6
11.11.2024 г., то следва да се приеме, че вземанията на ищеца за доставена топлинна
енергия за периода 01.05.2021 г. – 31.08.2021 г. в общ размер на 92.09 лева, изчислен от
съда по реда на чл. 162 ГПК, въз основа на изготвената експертиза и направеното по-
горе приспадане на начислената цена за сградна инсталация, са погасени по давност.
Следователно дължимите незаплатени суми от страна на ответника за цена на
потребена топлинна енергия са на обща стойност от 2083.86 лева. Дължимата от
ответника цена на услугата „дялово разпределение“ за исковия период е в посочения
по-горе размер от 15,35 лева, тъй като периодът, за който се претендира това вземане,
не се обхваща от приложимата погасителна давност. До посочените суми предявените
искове за главници следва да бъдат уважени, а за разликата до пълните предявени
размери – да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предявената претенция за установяване дължимостта на начислената върху
претендираната главница лихва за забава е обусловена от главното задължение за
заплащане цената на доставената топлинна енергия.
През процесния период са били приложими Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „*** на клиенти в гр. **, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ от 2016 г. клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 продавачът начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. От анализа на посочените разпоредби на Общите условия
от 2016 г. следва че макар дължимите суми да са изискуеми месечно в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, длъжникът изпада в забава само при
неизпълнение на задължението си за заплащане цена на топлинна енергия в 45-дневен
срок след изтичане на срока, за който се отнася общата фактура за потребеното
количество топлинна енергия за целия отчетен период. Следователно, обезщетение за
забава се начислява само върху вземането по общата фактура. В процесния казус
размерът на дължимото обезщетение за забава върху незаплатената цена за потребена
топлинна енергия, изчислено съобразно правилото на чл. 33, ал. 4 от приложимите
Общи условия за периода от 15.09.2022 г. до 30.10.2024 г., възлиза на сумата от общо
777,91 лева, съгласно заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза. Част от това задължение, обаче, се явява погасена по давност на основание
чл. 119 ЗЗД, предвид частичното погасяване на главното задължение, поради което
предявеният иск за дължимост на мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия е основателен до сумата от 486,30 лева, изчислен по реда на чл. 162 ГПК при
съобразяване на направеното по-горе приспадане от главницата на начислената цена за
сградна инсталация. За разликата над посочената сума до пълния предявен размер
искът за мораторна лихва, начислена върху главницата за топлинна енергия, се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащането от страна на потребителя на топлинна енергия, следователно
приложение намира правилото на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, съгласно което длъжникът изпада в
забава след покана. По делото, обаче, не са представени доказателства за отправена
покана от кредитора-ищец за плащане на това задължение от дата, предхождаща
предявяването на исковете, поради което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена за пълния предявен размер от 6.91 лева.
Въз основа на изложеното и съобразно настъпилото наследствено
правоприемство, се налага изводът, че ответникът следва да заплати на ищцовото
7
дружество сума в размер от 2083.86 лева, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от м. септември 2021 г. до м. април 2023 г., ведно със
законната лихва от 11.11.2024 г. до окончателното изплащане, сумата 486,30 лева,
представляваща законна лихва за забава, начислена върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2022 г. до 30.10.2024 г., и за сумата от 15,35 лева,
представляваща главница за дялово разпределение за периода от м. септември 2021 г.
до м. април 2023 г., ведно със законната лихва от 11.11.2024 г. до окончателното
изплащане.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски имат и двете страни.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски, съразмерно с уважената част от исковете, в размер общо на 616,50 лева за
платена държавна такса, депозити за възнаграждения на вещи лица и юрисконсултско
възнаграждение.
В полза на ответника следва да се присъдят, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представени платежни
нареждания, в размер на 223,95 лева, съобразно отхвърлената част от исковите
претенции. Ищецът своевременно е възразил по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Предвид предмета на
делото, неговата правна и фактическа сложност, материалния му интерес, както и
събраните по делото доказателства, съдът намира направеното възражение за
неоснователно.
По изложените съображения, Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 47-ми състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД Л. И. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. **, бул. „***“ **, **, **, aп. ** да
заплати на „***, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление гр. **, ул. „**, сумата
от 2083,86 лева, представляваща стойността на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.09.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от
11.11.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 486,30 лева, представляваща лихва
за забава, начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г.
до 30.10.2024 г., и сумата от 15,35 лева, представляваща цена на извършена услуга
„дялово разпределение“ за периода от 01.09.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законната лихва от 11.11.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 616,50
лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща сторени по делото разноски,
съобразно уважената част от предявените искове.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „***, ЕИК: **, срещу Л. И.
В., ЕГН: **********, искове с правно на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважените части от 2083,86 лева, от
486,30 лева и от 15,35 лева, и за периода от 01.05.2021 г. до 31.08.2021 г., до пълните
предявени размери съответно от 33**00 лева, от 777,91 лева и от 23.90 лева, както и
в цялост като неоснователен предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
8
за заплащане на сумата от 6,91 лева, представляваща лихва за забава, начислена за
периода от 01.07.2022 г. до 30.10.2024 г. върху главницата за услугата „дялово
разпределение“.
ОСЪЖДА „***, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление гр. **, ул. „**, да
заплати на Л. И. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. **, бул. „***“ **, **, **, aп. ** на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 223,95 лева, представляваща сторени от
ответника разноски, съобразно отхвърлената част от предявените искове.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца – „***.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9