Р Е Ш Е Н И Е №
.........
гр.Никопол, 15.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НИКОПОЛСКИ РАЙОНЕН
СЪД в открито заседание на петнадесети ноември
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА КИСЕВА
при секретаря Поля Видолова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№ 538 по
описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
В НРС е постъпила ИМ от Г.А.О.,
ЕГН: ********** ***, чрез адв.К. против
ПК „Обединение” гр.Гулянци, представлявано от Р.Л..В молбата се посочва,
че ищеца работи при ответника на длъжност „работник по ремонт и поддръжка”. Бил
назначен с трудов договор N 435/25.11.2013г.Твърди, че към момента имал
неизплатени трудови възнаграждения в общ размер на 2 022 лв. за периода от
месец юли 2015г, до месец юли 2018г., включително, които и до настоящия момент
не били изплатени, въпреки многократните покани.Претендират се и разноски.Представени
са доказателства.
Ответника по делото е депозирал
отговора по чл.131 от ГПК, в който твърди, че признава иска и желае да не се
назначава съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът приема, че е сезиран с иск
по чл.242, вр.чл.128 от КТ. – за заплащане на неизплатено трудово
възнаграждение.
От представените по делото
доказателства безспорно се установява, че ищеца работи в ответната кооперация
на длъжност „работник по ремонт и поддръжка от 25.11.2013г.при основно трудово
възнаграждение 440 лв.
В отговора ответника е заявил, че
действотелно на ишеца се дължи посочената в исковата молба сума.
Предвид изложеното съдът
счита, че са налице предпоставките на чл.237 и чл. Предвид изложеното съдът
счита, че са налице предпоставките на чл.237 от ГПК , а именно ответника в
съдебно заседание заявява, че признава иска.Направено е искане от ищеца за
евентуално произнасяне при признание на иска.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Задължението за плащане на
трудово възнаграждение е основно задължение на работодателя като насрещна
престация за предоставената му и използвана от него работна сила на работника
или служителя. Съгласно разпоредбата на чл. 128 от КТ работодателят е длъжен да
плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа. Както се установи от предсатвените по делото
доказателства и признанието на иска ответникът не е изпълнил това свое
задължение съобразно изискванията на чл. 270 от КТ и не е заплатил на ищеца дължимите
му уговорени трудови възнаграждения за периода от месец юли 2015г, до м.юли 2018г.,
включително в общ размер на 2022 лв.Предивд това иска следва да бъде уважен, в
посочения по-горе размер и за посочения срок, съобразно признанието на иска
напраевно от ответника.
С оглед изхода на процеса
и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените от него разноски по делото за адвокатско възнаграждение в
размер на 350 лв.
Следва да бъде осъден да
заплати по сметка на НРС д.т в размер на 80.88 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. чл.242 във вр. с чл.128 от ПК „Обединение”
гр.Гулянци, представлявано от Р.Л., ЕИК: ********* да
заплати на Г.А.О., ЕГН: ********** *** сумата от 2022 лв., представляваща размера
на неизплатените трудови възнаграждения
за периода от юли 2015г, до м.юли 2018г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска –
13.08.2018г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК КТ ПК „Обединение” гр.Гулянци,
представлявано от Р.Л., ЕИК: *********
да заплати на Г.А.О., ЕГН: ********** *** сумата от 350 лв.направените от него
за адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК КТ „ПК „Обединение” гр.Гулянци,
представлявано от Р.Л., ЕИК: ********* да заплати по сметка на НРС д.т в размер на 80.88
лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски
окръжен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено
РАЙОНЕН СЪДИЯ: