РЕШЕНИЕ
№ 651
гр. Бургас, 30.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети юли
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диляна Н. Й.а
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Диляна Н. Й.а Гражданско дело №
20242100101449 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба от В. И. Н.,
ЕГН********** и А. М. Н., ЕГН**********, и двамата от *****, чрез адв. Я.
Калпакчиев от БАК, съдебен адрес гр. Бургас, ул. Анушка Драгиева№4,
партер, с която са предявени искове с правно основание чл. 432 от Кодекса за
застраховането вр. 45 от ЗЗД против ЗАД ОЗК Застраховане АД,
ЕИК121265177, със седалище гр. София, район Възраждане, ул. Света
София№7, ет.5, за осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците
сумата от 190 000 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди от смъртта на сина им М.В. Н., ведно със законната
лихва, считано от 14.08.2020г./деня на уведомяване на застрахователя/ до
окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че ищците са родители на М.В. Н.,
внезапно починал при ПТП на 11.10.2019г., реализирано на пътя между гр.
Карнобат и с. Черково по вина на водача на МПС Мерцедес С250,
ДК№******** А. М. В., чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответното дружество. Посочва се, че пострадалият е пътувал като пътник на
задна дясна седалка, като водачът А. В. при управление на МПС с
несъобразена скорост е блъснал диво животно, излязъл е от пътното платно и
1
причинил ПТП, вследствие на което е настъпила смъртта на сина на ищците
М. Н.. Ищците излагат, че съгласно заключението по изготвената съдебно-
медицинска експертиза за оглед и аутопсия на труп непосредствена причина
за смъртта е несъвместима с живота мозъчна травма, получена вътре в
автомобила от силен удар по черепа странично.
Ищците поддържат, че неочакваната смърт на сина им, едва 18
годишен представлява жесток удар за тях. До смъртта на М. Н. са живели
заедно в едно домакинство в къща в с. Черково, като семейството им е било
сплотено и задружно. За катастрофата родителите научили през нощта, били в
абсолютен шок и не можели да повярват, че това наистина се случва, не могат
да преодолеят психологическия стрес, мъка и жал от смъртта на нелепо
загиналия им син. Според изложеното в исковата молба смъртта на любимото
им дете се е отразила изключително неблагоприятно на физическото и
психическото им състояние, като физическата и психическата им
нестабилност са непреодолими и понастоящем. Смъртта на детето им, с което
да последно са живели заедно и са отглеждали и възпитавали с много любов, е
отнела смисъла на живота и мечтите им, възможността за напред да се грижат
за детето си, да го наблюдават как расте, възмъжава, създава семейство и ги
дарява с внуци. С исковата молба се ангажират доказателства. Претендират се
разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, чрез адв.Н. Шилев, с който счита исковете за недопустими, тъй
като не е постъпвала при застрахователя приложената с исковата молба
претенция, вх.№ЦУ99-5887/14.08.2020г. Представеното заявление от ищците
до застрахователя от 14.08.2020г. се оспорва като неистинско. Такова не било
получено от ответника и нямало заведена застрахователна щета при него.
Оспорва се и учредената в полза на адв. Я. Калпакчиев представителна власт
от ищците, като се твърди, че подписите, положени за упълномощителите не
са изпълнени от ищците. На следващо място упълномощителните сделки се
оспорват като нищожни поради накърняване на добрите нрави, като според
ответника пораждат съмнение дали ищците два дни след смъртта на сина си са
разбирали свойството и значението на извършеното. По същество оспорва
исковете по основание и размер. Оспорва се изложения в исковата молба
механизъм на ПТП, както и приложения констативен протокол за ПТП с
пострадали лица. Позовава се на случайно деяние, като водачът на МПС
2
Мерцедес С250, ДК№******** не бил длъжен и не могъл да предвиди
настъпване на обществено опасните последици. Възникналата опасност е била
внезапна и изненадваща за водача и нейното проявление е било в опасната
зона за спиране на лекия автомобил. Твърди, че наказателното производство е
прекратено с постановление на прокурор при ОП-Бургас, в което е посочено,
че дивото животно е попаднало в опасната зона за спиране на водача,
изскочило е внезапно на неосветеното платно за движение и ударът между
него и МПС е бил непредотвратим, за настъпване на пътния инцидент е била
без значение скоростта, с която се е движим автомобила и този фактор не е в
причинно-следствена връзка и не е допринесъл по никакъв начин за
настъпване на вредоносния резултат. При условията на евентуалност прави
възражение за погасителна давност по смисъла на чл. 378, ал.2 от КЗ. Намира
размера на предявените искове за завишен и несъобразен с разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД. Прави възражение за съпричиняване, като твърди, че
пострадалият по време на ПТП е бил без поставен обезопасителен колан
Ангажира доказателства. Претендира разноски.
Предявени са искове е с правно основание чл. 493, ал.1, т.1 вр. чл. 432
от Кодекса за застраховането вр. 45 от Закона за задълженията и договорите,
които са допустими предвид изтичането на рекламационния срок по чл. 496 от
КЗ.
Възраженията на ответника за недопустимост на производството
съдът счете за неоснователни. Претенциите за заплащане на обезщетение са
предявени от ищците пред застрахователя на 14.08.2020г., видно от
приложените доказателства по делото, като в тримесечния срок не е
постъпило плащане, поради което е възникнало правото на ищците да
упражнят правото си на иск пред съда. БОС намира, че е въпрос по същество
на делото дали застрахователят в действителност е бил сезиран и уведомен от
ищците на 14.08.2020г. за настъпилото застрахователно събитие. От формална
страна по делото са представени доказателства от ищците за уведомяването
му, поради което предявените искове са допустими. Не се споделят от съда
доводите за недопустимост на производството поради оспорване
представителната власт на адв. Я. Карпакчиев в приложените по делото два
броя пълномощни, с които ищците го упълномощават с нотариална заверка на
3
подписите им. Единствено представляваните могат да се позовават на пороци
на волята им при упълномощаването с оглед дадените разяснения в ТР
№5/2014г. на ОСГТК, като ответникът е трето лице и няма правен интерес за
оспори валидността на волята им поради липсата на способност да разбират
свойството и значението на извършеното към сключване на
упълномощителните сделки.
Окръжният съд, като взе предвид твърденията в исковата молба и
обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица
от 11.10.2019г., съставен от служител на ОД на МВР-Бургас, видно от който на
път III 795, км.48, водачът А. М. В. при управление на МПС, ДК№******** с
несъобразена скорост е блъснал диво животно, излязъл е от пътното платно и
причинил ПТП, от което са пострадали пет броя лица, като пострадалият А. В.
е получил комоцио.
В изпълненото по делото заключение по назначената авто-техническа
експертиза вещото лице В. Г. посочва, че произшествието е настъпило при
нощни условия-около 23,37ч., видимостта е била на светлините на фаровете на
автомобила, настилката е била суха, което е осигурявало достатъчен осветен
участък пред автомобила. Траекториите на МПС, ДК№******** и дивото
животно са били под ъгъл близо 90 градуса, като автомобилът се е движил в
посока юг от гр. Карнобат към с. Драганци, съответно животното напречно по
пътното платно отляво-надясно спрямо посоката на автомобила. Дивото
животно се е появило на пътя внезапно и въпреки, че от събраните по делото
доказателства не може да се установи от кой момент прасето се е превърнало в
опасност за водача. Според вещото лице Г. при всички случаи обаче водачът
на автомобила е следвало е следвало незабавно да намали скоростта при
първото възприемане на животното, защото опасността от сблъсъка е била
реална поради непредсказуемото поведение на животното. Вместо да намали
скоростта водачът А. В. продължил да управлява МПС с висока скорост от над
110 км./ч. и след удара с животното загубил управлението над МПС-
автомобилът излязъл вляво от пътя и последвал много силен удар в бетонова
канавка
От заключението на вещото лице Е. П. по приетата по делото повторна
4
съдебна авто-техническа експертиза се установява следния механизъм на
ПТП. На 11.10.2019 г. лек автомобил, ДК№******** се е движил по пътя от
гр. Карнобат към с. Черково. На прав пътен участък между автомагистрала
„Тракия“ и с. Драганци при управлението на автомобила от водача А. В. с
несъобразена с пътната обстановка скорост около 120,17 км/ч в пътното
платно е навлязло диво прасе в посока отдясно- наляво, което е бягало със
скорост около 15,00 км/ч. Последвал удар на прасето с предната част на
автомобила, вследствие на който били разкъсани и деформирани ламарините в
предната част на автомобила, прасето се качило и задържало върху тях.
Според вещото лице П. центърът на контактната площ с прасето при удара е
бил в дясно от масовия център на автомобила, поради което той е започнал да
се завърта в посоката на часовата стрелка и да се придвижва към левия край
на пътното платно. В края на придвижването по пътното платно било
блокирано предното ляво колело на автомобила, поради което той започнал да
се завърта в посока обратна на часовата стрелка. След това автомобилът
преминал през банкета и през затревената площ и се ударил с предната си
дясна част в източната (лявата) страна на циментова канавка, с широчина 1,40
м и дълбочина 0,40 м. От този удар автомобилът започнал да се преобръща в
нивата, придвижвайки се под малък ъгъл наляво по отношение на пътното
платно.
Вещото лице П. посочва, че е възможно преобръщането на автомобила
да е станало след преминаването през циментовата канавка от някаква
неравност в нивата, като това не би променило скоростта на автомобила,
защото в този случай коефициентът на съпротивление за нивата би бил
практически същия както при преобръщането. Поддържа в заключението си,
че близо до края на преобръщането на автомобила са изпаднали двигателя му,
като тялото на пострадалия М. Н. е намерено след мястото, където е спрял
автомобилът. От приобщените по делото материали от досъдебното
производство вещото лице не може да определи откъде е изпаднало тялото на
М. Н. в края на преобръщането на автомобила, но категорично посочва, че
изпадането му от автомобила показва, че пострадалият е бил с незакопчан
предпазен колан.
Установява се от заключението на вещото лице П., че водачът на МПС,
ДК№ ******** е имал техническа възможност да предотврати удара, ако
преди навлизането на прасето в пътното платно скоростта на автомобила е
5
била не по-висока от около 26,71 км/ч. В с.з на 12.05.2025г. при изслушване на
заключението вещото лице П. обяснява, че изчислената от него скорост 120
км./ч, с която се движил автомобила по време на ПТП е минимална, като по
всяка вероятността скоростта е била по-голяма предвид големите деформации
на автомобила и изскачането на двигателя, който е напуснал автомобила. В
случай, че водачът се е движил с допустимата за пътния участък скорост
90км./ч. и дивото животното не е излязло внезапно на пътя, най-вероятно е
нямало да има изобщо удар с него, защото пътната лента е широка 3,5-4 метра
или в случай, че дивото животно внезапно е пресякло пътя водачът е нямало
да загуби контрол над автомобила или деформациите на автомобила щяха да
са много по-малки. По –нататък при изслушване на заключението вещото
лице пояснява, че без значение дали е включил къси или дълги светлини, за да
не настъпи удара водачът е следвало да се движи със скорост 26 км./ч. При
движение с 26км./ч. той би имал възможност да спре в осветената зона. В
случая, въпреки опасността на пътното платно не е намалил скоростта, като е
допуснал ПТП при несъобразена скорост.
В приетото по делото заключение по назначената съдебно-медицинска
експертиза вещото лице Х. Х. посочва, че в резултат на процесното ПТП М.В.
Н. е получил тежка черепно-мозъчна травма-полифрагментозна фрактура на
базата /основа/ на черепа, кръвонасядания в областта на челото и ляв горен
клепач, на десен клепач, рана в лява странична част от главата, открита
фрактура на лява предмишница в дистална част, контузия на гръден кош с
малки контузионни огнища на бели дробове и други телесни увреждания в
резултат от челния удар на лекия автомобил и дивото животно, които са
получени вътре в автомобила от движението на тялото напред и нагоре.
Ударите са в тавана на автомобила и гърба на предната седалка. Получените
травматични увреждания са несъвместими с живота, налице е причинно-
следствена връзка между тях и най-вече между тежката черепно-мозъчна
травма и настъпилата смърт.
По делото не е спорно, че е налице застраховане на гражданската
отговорност на причинилия ПТП водач при ответника – застраховател по
време на настъпването на застрахователното събитие.
За установяване размера на претърпените от ищците неимуществени
вреди по делото са ангажирани гласни доказателства.
6
В депозираните пред настоящата съдебна инстанция показания
свидетелят Ганчо Гергинов обяснява, че починалият при ПТП М. Н. приживе
е живял в едно домакинство със своите родители-ищците. Инцидентът се
случил точно след като завършил участие след абитуриентския му бал.
Свидетелят описва отношенията в семейството като добри. М. бил единствен
син от общо пет деца и помагал на родителите си в селско-стопанската работа
- с животните и градината. Спомня си, че кметицата на селото се обадила на
приятелката на свидетеля, която е сестра на починалия М.. Когато ищците
разбрали за случилото се със сина им се почувствали много зле – бащата
припаднал и се наложило да викат линейка. Майката на починалия не
припаднала, но й прилошало, едвам я задържали, постоянно плачела.
Свидетелят често общува с ищците, като посочва, че те не са същите както
преди смъртта на детето им, не общуват с други хора, налага се свидетелят да
им помага, ищецът има сърдечни проблеми, които са се задълбочили и
постоянно търси медицинска помощ.
Свидетелката И. Н.-дъщеря на ищците също посочва, че към датата на
катастрофата брат й е живял заедно с родителите й и другите й сестри.
Свидетелства, че след като узнали за смъртта на сина си ищците се сринали,
първо припаднал бащата, после припаднала и майката, на място дошъл екип
на бърза помощ, за да им бие успокоителни. Установява се от показанията й,
че след инцидента двамата родители не са себе си, отслабнали са значително,
не могат да се хранят и се налага да пият успокоителни. Бащата на
свидетелката получил сърдечни проблеми след загубата на сина си и много
често викали линейки.
БОС кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, които
не се опровергават от останалите събрани по делото доказателства.
При така установената по делото фактическа обстановка съдът приема,
че в пряка причинна връзка с причинената смърт на сина на ищците от
процесното ПТП са действията на виновния водач А. В.. При управлението на
МПС последният нарушил разпоредбата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП – въпреки
опасността на пътното платно –диво животно не намалил скоростта, като
допуснал ПТП при несъобразена скорост.
Нормата на чл.432 от КЗ урежда прекия иск на увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“, който поема
7
задължение да заплати на увреденото лице обезщетение за причинените му
вреди. Предвид събраните в настоящето производство писмени и гласни
доказателства – констативен протокол за ПТП, както и изслушаните по делото
първоначално и повторно заключения по авто-техническата експертиза и по
медицинската експертиза съдът приема за доказан по безспорен и несъмнен
начин фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл.45 от
ЗЗД.
Съдът намира, че по делото са доказани всички елементи от
фактическия състав, включен в нормата на чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от
ЗЗД, а именно противоправно деяние, вреда, причинно-следствена връзка
между тях и вина на извършителя на деянието, както и сключването на
договор за застраховка гражданска отговорност. Ответникът е поел договорно
задължение да заплати обезщетение на всяко увредено лице.
Спорен по делото е въпросът за размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, както и налице ли е съпричиняване, с оглед
приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания от всеки от ищците,
е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се
съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или
са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния
етап от развитие на обществото в държавата. При определяне размера на
дължимото обезщетение за причинените на ищците неимуществени вреди от
смъртта на сина им настоящият съдебен състав съобрази следното: до смъртта
на сина им М. ищците са живели заедно с него в едно домакинство, като са
били сплотено и задружно семейство, отношенията между починалия и
родителите му са били близки и топли. Починалият при ПТП е бил на 19
години, на млада активна възраст, единствен син, към когото ищците са били
много привързани. Внезапната му смърт непосредствено след абитуриентския
му бал, е лишила ищците завинаги от възможността да се радват на щастливи
събития в живота на детето си, в разцвета на младежките години са отнети
надеждите за бъдещето на техния син. Безспорно инцидентът, който е отнел
8
живота не детето им е предизвикал огромна невъзвратима и непреодолима
тъга, мъка и празнота в живота им.
Дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта
на близък човек следва да се определи към момента, когато е породено
основанието за обезщетяване, тъй като вредата е обективирана с настъпване
на непозволеното увреждане и с факта на осъществяване на деликта - личното
засягане на защитените ценности. При преценка на размера на обезщетението
следва да се отчетат и съобразят не само претърпените вреди и страдания, но
и тези, които ще продължат да бъдат търпени от пострадалия във времето, тъй
като продължаващите за в бъдеще и страдания не са ново правопораждащо
основание за вредата. Продължителността на времето, през което се търпят и
ще се търпят страданията, следва да се отрази и на размера на дължимото
обезщетение. При определяне на размера на обезщетението БОС съобрази и
обществено-икономическите условия в страната към момента на увреждането.
С оглед на това, преценявайки всички съвкупни критерии, съдът намира,
че размерът на обезщетението за неимуществените вреди, които са
претърпени от всеки от ищците, следва да бъде определен на 150 000 лева.
БОС счете за доказано по делото възражението на ответника-
застраховател за съпричиняване на вредоносния резултат поради непоставяне
на предпазен колан от пострадалия по време на ПТП. Установи се от
кредитираните от настоящата съдебна инстанция заключения на повторната
авто-техническа и медицинска експертиза, че по време на инцидента
пострадалият е бил без поставен предпазен колан. Вещото лице Х. е
направило в тази връзка категоричен извод, че ако пострадалият е бил с
правилно поставен обезопасителен колан получените тежки травматични
увреждания биха били избегнати и евентуално щяха да бъдат в значително по-
лека степен, предвид констатираните телесни наранявания. В същия смисъл е
и посоченото от вещото лице П. в с.з. при изслушване на заключението по
назначената авто-техническа експертиза, че ако пострадалият е бил с поставен
предпазен колан това не би позволило тялото му да напусне автомобила.
Съдът определя приноса на пострадалия в съпричиняване на
вредоносния резултат на 20 процента, като приема, че всеки от предявените
искове за неимуществени вреди е частично основателен до размера от 120 000
лева.
9
За горницата над уважените размери до предявените размери от 150 000
лева исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
БОС счете за неоснователно възражението на ответника, че
материалното право на ищците на застрахователно обезщетение е погасено по
давност. Според разпоредбата на чл.378, ал.2 и ал.9
от КЗ давността на вземането на увреденото лице по пряк иск срещу
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" е 5-годишна,
считано от датата на настъпване на застрахователното събитие, като спира да
тече от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя до датата на
получаването на произнасянето на застрахователя, съответно до изтичане на
максималния срок за произнасяне, която от двете дати е по-ранна.
Застрахователят е сезиран със застрахователна претенция от ищците на
14.08.2020г., застрахователното събитие е настъпило на 11.10.2019г.,
съответно исковата молба е предявена на 24.09.2024г. в рамките на
петгодишния давностен срок, от който следва да се приспадне срока за
произнасяне на ответника по щетата, по време на който не е текла давност.
От ответника не бяха ангажирани никакви доказателства по делото за
установяване на твърденията му за противоречие на упълномощителните
сделки с добрите нрави. На следващо място единствено представляваните
могат да се позовават на пороци на волята им при упълномощаването с оглед
дадените разяснения в ТР №5/2014г. на ОСГТК, като ответникът е трето лице
и няма правен интерес за оспори валидността на волята им поради липсата на
способност да разбират свойството и значението на извършеното към
сключване на упълномощителните сделки.
В настоящото производство безспорно се установи, че под същия входящ
номер при ответника е била заведена и друга претенция, предявена от
процесуалният представител на ищците адв. Я. Калпакчиев на 13.07.2020г. от
името на други пострадали лица. От ответника обаче не беше проведено
успешно оспорване, че заявлението за процесния инцидент на ищците до него
не представлява оригинален документ. Не се доказва от приетите единично и
тройно заключение по съдебно-графологическите експертизи да е подправен
печата на документа с датата на входиране на претенцията при застрахователя.
По отношение на упълномощителните сделки и учредената в полза на адв. Я.
К. представителна власт от ищците да заведат застрахователна претенция пред
10
застрахователя, БОС съобрази направеното потвърждаване на
упълномощаването в проведеното на 16.07.2025г. с.з. от ищцата А. Н.. Ето
защо независимо от извода на вещите лица по заключението по назначената
тройна графологическа експертиза, че подписът под пълномощното на стр. 23
по делото, съдържащо нотариална заверка на подписа на упълномощителя, не
е изпълнен от ищцата, съдът намира, че с обратно действие са санирани
спрямо ищцата всички извършени действия без представителна власт от адв.
К. по завеждане на щетата пред застрахователя.
Ответникът е изпаднал в забава от най-ранната дата съгласно чл. 429,
ал.3, изр.2 от КЗ. Заявлението на ищците е получено от ответника на
14.08.2020г., поради което съдът счита, че законна лихва върху обезщетението
за неимуществени вреди се дължи, считано от тази дата.
При горните мотиви ответникът следва да заплати законната лихва
върху главниците, считано от 14.08.2020г. до окончателно плащане на
задължението.
При този изход от спора, на осн. чл. 38 от Закона за адвокатурата
ответникът следва да заплати на адв. Я. Калпакчиев от АК-Бургас сумата от 20
500 лева адвокатско възнаграждение в минималния размер съгласно
Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа, съразмерно на уважената
част от исковете. Ищците, съразмерно на отхвърлената част от исковете
следва да заплатят на ответника сумата в размер на 8030 лв., представляваща
съдебно-деловодни разноски.
Ответникът следва да заплати по сметка на БОС, в полза на бюджета на
съдебната власт, дължимата държавна такса за разглеждане на исковете в
размер на 9600 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД ОЗК Застраховане АД, ЕИК121265177, със седалище гр.
София, район Възраждане, ул. Света София№7, ет.5, да заплати на В. И. Н.,
ЕГН********** от *****, чрез адв. Я. Калпакчиев от БАК, съдебен адрес гр.
Бургас, ул. Анушка Драгиева№4, партер сумата от 120 000 лева /сто и
двадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени
11
вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на сина му М.В. Н.,
починал на 11.10.2019г., вследствие на ПТП, реализирано на пътя между гр.
Карнобат и с. Черково по вина на водача на МПС Мерцедес С250,
ДК№******** А. М. В., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 14.08.2020г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
обезщетение за неимуществени вреди за горницата над уважения размер до
предявения размер от 150 000лева.
ОСЪЖДА ЗАД ОЗК Застраховане АД, ЕИК121265177, със седалище гр.
София, район Възраждане, ул. Света София№7, ет.5, да заплати на А. М. Н.,
ЕГН**********от *****, чрез адв. Я. Калпакчиев от БАК, съдебен адрес гр.
Бургас, ул. Анушка Драгиева№4, партер сумата от 120 000 лева /сто и
двадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на сина й М.В. Н.,
починал на 11.10.2019г., вследствие на ПТП, реализирано на пътя между гр.
Карнобат и с. Черково по вина на водача на МПС Мерцедес С250,
ДК№******** А. М. В., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 14.08.2020г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
обезщетение за неимуществени вреди за горницата над уважения размер до
предявения размер от 150 000лева.
ОСЪЖДА ЗАД ОЗК Застраховане АД, ЕИК121265177, със седалище
гр. София, район Възраждане, ул. Света София№7, ет.5, да заплати на адв. Я.
Калпакчиев от БАК сумата от 20 500 лева- адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА В. И. Н., ЕГН********** и А. М. Н., ЕГН**********, и
двамата от *****, съдебен адрес гр. Бургас, ул. Анушка Драгиева№4, партер,
да заплатят на ЗАД ОЗК Застраховане АД, ЕИК121265177, със седалище гр.
София, район Възраждане, ул. Света София№7, ет.5, сумата в размер на 8030
лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА ОЗК Застраховане АД, ЕИК121265177, със седалище гр.
София, район Възраждане, ул. Света София№7, ет.5, да заплати по сметка на
БОС, в полза на бюджета на съдебната власт, сумата от 9600 лева - държавна
такса върху уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните пред Бургаския Апелативен съд.
12
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
13