Присъда по дело №700/2023 на Районен съд - Сливница
| Номер на акта: | 7 |
| Дата: | 9 април 2025 г. |
| Съдия: | Невена Пламенова Великова |
| Дело: | 20231890200700 |
| Тип на делото: | Наказателно от частен характер дело |
| Дата на образуване: | 20 октомври 2023 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
Производството е образувано на основание чл. 247, ал. 1, т. 2 НПК по повод
депозирана тъжба от В.Р.В., ЕГН **********, чрез процесуалния му представител адв. М.Б.
– Т., срещу Н. Б.П., ЕГН **********, за това, че на 30.07.2023 г., около 12.20 часа, в гр. С.,
ул. „В.П.“ № 7, причинил на тъжителя В. лека телесна повреда, изразяваща се в оток и
охлузване в лявата челна половина на главата, както и кръвонасядане на долната устна,
които са причинили на тъжителя болка и страдание, без разстройство на здравето -
престъпление по чл. 130, ал. 2 НК.
Приети са за съвместно разглеждане и кумулативно обективно съединените
осъдителни граждански искове с правно основание чл. 45, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане от Н. Б.П. на В.Р.В. на обезщетение за претърпените вследствие на деянието
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, уплаха, стрес, притеснение и срам,
в размер на 3000,00 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
престъпното деяние – 30.07.2023 г., до окончателното изплащане на вземането.
В съдебно заседание частният тъжител, чрез повереника си адв. Б.-Т. счита за
категорично доказано описаното в тъжбата. Във връзка със заключението на съдебно-
медицинската експертиза, изтъква, че всичко се е случило много бързо и изневиделица,
поради което е възможно тъжителят погрешно да е възприел, че е ударен с юмрук, а
всъщност ударите да са били нанесени с върховите части на пръстите на ръката на
подсъдимия, като обстоятелството, че удари са били нанесени се установява безспорно и от
показанията на свидетелите И. и В.. Счита, че изложеното от страна на свидетелите Б. и Б.,
които са родители на подсъдимия, представлява защитна версия, поради което показанията
на тези свидетели не следва да се кредитират с особено голяма тежест, тъй като със
заявеното целят да защитят детето си. Моли съда да се произнесе по справедливост, като
уважи и предявения граждански иск в пълен размер.
Защитникът на подсъдимия – адв. Р.Т., счита, че съдът следва да постанови
оправдателна присъда. Счита, че по делото не се е доказало по безспорен и категоричен
начин, че Н. Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
от частен характер, за което му е повдигнато обвинение. Сочи, че от събраните в
производство доказателства, не се доказва ясна фактическа обстановка, кореспондираща със
заявеното в тъжбата, а показанията на свидетелите на тъжителя са заинтересовани и
противоречиви както вътрешно, така и помежду си. В тази връзка твърди, че единственото
обективно доказателство е СМЕ, което не кореспондира с разпита на свидетелите и
заявеното от тъжителя, доколкото вещото лице в заключението си е посочило, че според
описанието травмите могат да се причинят в деня на съобщения инцидент, но те не са
характерни за нанасяне от удари с юмрук и причиняването им не може да се обясни с такива
удари, по начин, както се твърди в тъжбата и показанията на свидетеля В.. С оглед на това
счита, че освен безспорни и категорични доказателства за ясната и категорична фактическа
обстановка, няма и такива по отношение на механизма на извършване на твърдяното
престъпно деяние. Моли съда да оправдае подзащитния й като отхвърли и предявения
граждански иск като неоснователен и недоказан, от една страна поради липса на извършено
престъпление, а от друга и недоказаност на вредите.
Подсъдимият се възползва от правото си да не дава обяснения, като категорично
отрича да е извършил описаното престъпление. В ход по същество поддържа казаното от
защитника си, а в последната си дума моли да бъде оправдан, тъй като е невинен.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събрания доказателствен материал и на
основание чл. 13 и чл. 14 НПК, намери за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Н. Б.П. е роден на *** г. в гр. С., ЕГН **********, българин, българско
1
гражданство, неженен, неосъждан, с висше образование, с постоянен адрес гр. С., ул. „В.П.“
№ 7.
Подсъдимият и частният тъжител В.Р.В., ЕГН **********, живеели в къща близнак,
находяща се в гр. С., ул. „В.П.“ № 7, като майката на тъжителя и свидетелката Е. Н. Б. били
първи братовчедки. В едната част на къщата живеел тъжителят В. заедно със семейството си
и приятелката си – свидетелката А.С. И., а в другата част живеели подсъдимият и
родителите му – свидетелите Б.П. Б. и Е. Б..
Между двете семейства имало напрежение, тъй като тъжителят В. и приятелката му
И. били музиканти, като тъжителя свирел на китара и давал уроци по китара, което пречело
на семейството на подсъдимия П.. Наред с това, тъй като стълбището в къщата на тъжителя
било дървено, семейството на подсъдимия били раздразнени и от тропането по стълбището.
За да демонстрират недоволството си семейството на подсъдимия чукали по стената, деляща
двете къщи, което мотивирало св. И. да преустанови музикалните си дейности.
През 2023 г. семейството на подсъдимия предприело ремонт в дома си, поради което
държали строителни материали пред общата на къщата близнак ограда, което от своя страна
не се харесвало на тъжителя В..
На 30.07.2023 г. (неделя), около обяд, на гости в дома на тъжителя В. и приятелката
му – св. И., дошъл приятеля на свидетелката – неин колега от музикалната академия – св. Й.
Л. В., който наскоро се бил запознал и с тъжителя В.. Тъй като пред оградата на къщата
имало строителни материали, св. В. паркирал автомобила си на сянка в уличка,
перпендикулярна на улицата, на която била къщата на тъжителя и подсъдимия, без да знае,
че това е мястото, на което обичайно паркирал подс. П.. Свидетелят В. влязъл в дома на
тъжителя и И. и седнали да пият кафе.
Около 12.00 часа подс. П. се прибрал от тренировка и установил, че на мястото, на
което паркира автомобила си, има спрян друг автомобил, поради което слязъл от автомобила
си и се насочил към дома на тъжителя, за да поиска паркираният автомобил да бъде
преместен. Минавайки покрай къщата първо почукал на прозореца, а после силно и на
вратата. Тъжителят В. отворил вратата и видял подсъдимия, който поискал колата да бъде
преместена. Това провокирало тъжителя да попита до кога пред оградата ще си държат
строителните материали, което пък подразнило подсъдимия, който се ядосал и започнал да
обижда тъжителя, вкл. с думата „ретард“ (превод от англ. „забавям, на жаргон –
бавноразвиващ се). Понеже св. В. чул, че има проблем с колата му, той взел ключа си и
тръгнал да излиза от двора, за да премести колата си, като тъжителят, И. и подсъдимият го
последвали. През това време словесните нападки между тъжителя и подсъдимия
продължавали, като св. И. също искала да пита кога ще си преместят строителните
материали. Подсъдимият паркирал колата си на мястото, където преди това бил паркиран
автомобилът на св. В., след което излязъл от автомобила, приближил се до тъжителя и
продължили да се разправят. По това време майката и бащата на подсъдимия – св. Б. Б. и св.
Е. Б., били в двора пред къщата им, а св. И. и св. В. били един до друг на около 2-3 метра от
тъжителя и подсъдимия, като подсъдимият бил с гръб към свидетелите, а тъжителят с лице
към тях.
Макар че словесният конфликт продължавал, както от страна на тъжителя, който
наричал подсъдимия наркоман и престъпник, така и от страна на подсъдимия, който наричал
тъжителя ретард и други подобни, свидетелите не смятали, че същият може да ескалира и
във физически такъв, като не били концентрирани върху случващото се между тях. Внезапно
подсъдимият започнал да нанася удари с ръце в областта на главата на тъжителя, което било
непосредствено възприето от свидетелите, които виждали подсъдимия в гръб и как замахва с
ръце към лицето на тъжителя, който бил засегнат от пръстите на подсъдимия. Тъй като В.
бил обул обувките наполовина, вследствие на ударите загубил равновесие и тръгнал да пада.
В този момент свидетелите И. и В. бързо се спуснали да помагат на тъжителя, като се
опитвали да удържат ръцете на подсъдимия П. и по този начин му попречили да нанася нови
удари. В това време се появил и св. Б., който също се намесил, като хванал тъжителя В.,
2
докато св. И. и В. държали подсъдимия и така предотвратили задълбочаването на
конфликтната ситуация. Свидетелите В. и Иванов видели, че вследствие на ударите
тъжителят получил наранявания в областта на веждата и долната устна, като бил зачервен и
притеснен.
Непосредствено след преустановяване на физическото нападение от страна на
подсъдимия, в 12.16 часа на 30.07.2023 г, тъжителят се обадил на тел. 112 и подал сигнал за
случилото, като на място били изпратени екип на РУ – С. – свидетелите В.В.П. и Е.В.Г., а
също екип на Бърза помощ в който била свидетелката Ц.Х.Д.. Спорът между двете
семейства продължил и в присъствието на полицейските служители, които снели сведения
от свидетелите И., В., Б. и Б., а също и от тъжителя и подсъдимия, като съставили
предупредителни протоколи на подсъдимия и на баща му.
След пристигането на полицейските служители, в 12.22 часа пристигнал и екипът на
Бърза помощ, като св. Д. прегледала тъжителя и установила, че има травма на веждата, като
във фиша погрешно вписала, че е на дясната вежда, поради което допълнително на
08.10.2023 г. написала и декларация за допуснатата от нея техническа грешка във фиша за
спешна медицинска помощ.
След като екипите на РУ – С. и на ФСМП – С. напуснали адреса, тъжителят
продължил да прави забележки за намиращите се пред къщата строителни материали и защо
подсъдимия не спира колата си там, което мотивирало св. Б. да влезе в дома си, за да му
донесе и покаже документът, който му бил издаден от общината, и с който му се давало
разрешение да държи строителните материали на тротоара пред дома им.
Тази вечер тъжителят и приятелката му не могли да спят, като заради напрежението
тъжителят усещал и болки в главата си.
На следващия ден – 31.07.2023 г., тъжителят посетил УМБАЛ „Александровска“
Клиника по съдебна медицина и деонтология, където му било издадено Съдебномедицинско
удостоверение № 649/2023 г., в което д-р М.А. вписал, че при прегледа на В. било
установено, че в лявата челна половина на главата, непосредствено над вътрешната трета на
лявата вежда, има окръглен мековат оток, с диаметър около 1 см, в границите на който,
срединно, има разположено линейно охлузване, покрито с червеникаво-кафеникава коричка,
над нивото на околната кожа, ориентирано леко косо (отгоре и отдясно, надолу и наляво),
спрямо срединната линия на лицето и с размери 0,5/0,2 см. В областта на външната трета на
кожнолигавичната повърхност на долната устна на устата, било установено бледо синкаво
ограничени и неправилно по форма кръвонасядане с размери 0,7/0,5 см.
Скоро след случая тъжителят и св. И. напуснали жилището в гр. С., като отишли при
родителите й в гр. Русе, след което си наели квартира в гр. С., тъй като тъжителят изпитвал
страх да не се случи нов инцидент с подсъдимия.
За случая била образувана преписка УРИ 344р-8723/2023 г. по описа РС – С., пр.пр.
№ 1952/2023 г. по описа на РП – Костинброд, по която бил постановен отказ да се образува
досъдебно производство от 29.09.2023 г.
От назначената по делото СМЕ се установява, че се касае за регистрирани
повърхностни мекотъканни травми на малка площ, които поотделно и заедно причиняват и
се отнасят към критериите на медикобиологичния признак болка и страдание. Установява
се, че последиците от подобни увреждания (болки, както и видими признаци за травмиране)
отшумяват напълно, без последици за здравето на пострадалия за неповече от 5 – 7 дни след
нанасяне на уврежданият. При съобразяване на нанесените увреждания вещото лице е
достигнало до извод, че травмите на пострадалия са резултат от механично действие на
твърд тъп предмет с малка травмираща сила. Малката площ на регистрираните увреждания
дава основание за извод, че въздействалия/те предмет/и, е/са имал малка, ограничена по
площ контактна повърхност. Наличието на драскотина на фона на малък оток в областта на
челото над вътрешен край на лява вежда говори за съществуваща неравност, ръб по
контактната повърхност на въздействалия предмет с ограничена контактна площ, както и за
допирателно, с приплъзване въздействие при съприкосновението. Това въздействие може да
3
се случи, както при движение на предмета спрямо наранената повърхност на главата, така и
при движение на главата спрямо контактната повърхност на предмета. Кръвонасядането на
малка площ в областта на външната трета на кожнолигавичната повърхност на долната
устна на устата може да се причини от притискане или лек удар в тази част, но
въздействалия предмет е бил с ограничена по площ контактна повърхност. Според вещото
лице според описанието им травмите могат да се причинят в деня на съобщения инцидент,
но те не са характерни за нанасяне от удари с юмрук и причиняването им не може да се
обясни с такъв/такива удар/и, по начин както се твърди в тъжбата и в показанията на св. В.
(протокол от 24.04.2024 г.). В заключение вещото лице е отразило, че е възможно
уврежданията да се реализират при допирателно въздействие (удар, притискане) от
достигнали в наранените области върхови части от пръсти на ръка, както и от други
подобни твърди тъпи предмети с малка, ограничена по площ контактна повърхност.
Възможно е травмиране и от един предмет при едно съприкосновение, ако на контактната му
повърхност има изпъкващи участъци с малка площ. При разпита си в съдебно заседание
вещото лице уточнява, че не може да изключи да е възприето от свидетеля, че е видял удар с
ръка, поради което счита, че е възможно такова нараняване да е получено при въздействие на
движеща се към лицето на пострадалия ръка, от върховата част на пръст на човешката ръка,
тъй като на нея има нокът, който би могъл да го драсне, ако се съчетаят двата фактора от лек
удар и допирателно въздействие. Заявява, че рамото също има широка контактна
повърхност, т.е. удар с рамото не може да обясни подобно травмиране, освен ако има
изпъкнала част на дрехата на лицето, която да е оказала контактно въздействие. Счита, че е
възможно да е имало допирателно въздействие от два пръста например, но от рамо много
трудно биха могли да се получат тези наранявания. Заявява, че се касае за удар или
пристискане с палец, но няма как да се отграничи при наличните по делото описания.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена след съвкупния анализ на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: писмените
доказателства – Фиш за спешна медицинска помощ от 30.07.2023 г., декларация от Ц. Д.,
Съдебномедицинско удостоверение № 649/2023 г. от 31.07.2023 г., постановление от
29.09.2023 г. по пр.пр. № 1952/2023 г. по описа на РП – Костинброд, връчено на тъжителя на
03.10.2023 г., докладна записка от 07.08.2023 г., докладна записка рег. № 344р-
8723/31.07.2023 г., 2 броя протоколи за предупреждение, писмо вх. № 6842/13.12.2024 г. и
справка за съдимост; гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите
А.С. И. (вкл. повторния разпит от 09.04.2025 г.), Й. Л. В. И. (вкл. повторния разпит от
09.04.2025 г.), Б.П. Б. (частично), Е. Н. Б. (частично), В.В.П. и Ц.Х.Д., както и чрез
способите за събиране и проверка на доказателствения материал – заключението на
вещото лице по съдебно-медицинската експертиза.
При анализа на доказателствения материал се обособяват три групи свидетели – в
едната попадат свидетелите И. и В., в другата са родителите на подсъдимия – свидетелите
Б.и, а в третата служителите на РУ – С. и ФСМП – С., които са обективни, макар и да не
допринасят значително за установяване на фактите по делото. Съдът констатира наличие на
противоречия в показанията на първите две групи свидетели, които бяха преодолени при
внимателно съпоставяне на показанията на свидетелите както в самата група, така и между
двете групи, а наред с това и при съпоставянето им със наличната по делото СМЕ.
Следва да се обърне внимание на обстоятелството, че единственият свидетел, който
няма лична заинтересованост от развитието на делото, е свидетелят В., поради което съдът
намира, че показанията на този свидетел следва да бъдат кредитирани с доверие. По делото
действително е установено, че той и св. И., която е във фактическо съжителство с тъжителя,
са приятели, но това не би могло да внесе съмнения в показанията на този свидетел, който
дори не отрича, че и тъжителят е отправял обидни думи по отношение на подсъдимия. Този
свидетел разказа логично и последователно възприетото от него, вкл. че е счел, че
вследствие на ударите тъжителят е паднал, което впоследствие е установил, че е било просто
4
залитане, като заяви това в повторния си разпит, когато изложи по идентичен на
първоначалния разпит начин възприетото от него. Още в първия си разпит свидетелят заяви,
че е бил седнал малко встрани, а св. И. била непосредствено до него, като подсъдимият е
бил с гръб към тях, поради което не е видял къде точно е попаднал ударът, но категорично е
видял, че подсъдимият замахва без да може да уточни колко пъти, след което е възприел и
факта, че тъжителят е имал охлузвания, като е бил зачервен и много притеснен.
Действително в този си разпит свидетелят заяви, че в един момент подсъдимият е започнал
да удря тъжителя с юмруци, но в действителност свидетелят е бил в невъзможност да
разбере в каква позиция са ръцете на тъжителя в момента на съприкосновението им с лицето
на тъжителя, доколкото подсъдимият е бил с гръб към него. В този смисъл съдът намира, че
заявеното от него при първоначалния му разпит, че ударите са били нанесени с юмруци не
представлява действително възприет факт, а лична интерпретация на случилото се, основана
на опитните правила в сходни случаи, при които обичайно удари се нанасят с юмруци.
Показанията на този свидетел кореспондират на показанията на св. И., освен в частта
относно падането на тъжителя, за което свидетелят е бил заблуден, че се дължи на ударите, а
всъщност е било залитане заради наполовина обутите му обувки. Свидетелите И. и В.
непосредствено са възпрели замахванията с ръце от страна на подсъдимия и нараняванията
по лицето на тъжителя веднага след преустановяване на тези замахвания, поради което и
при съпоставяне на заключението на вещото лице, единствено възможният извод е, че
нараняванията са били получени от ръцете на подсъдимия и по-точно от неговите пръсти,
като по делото не е установено в каква позиция е била ръката на подсъдимия и дори е
възможно да е била свита в юмрук, но палецът да не е бил прибран и именно с него да е
нанесъл ударите на тъжителя, който се е пазел и вероятно поради това не се е стигнало до
удар с по-голямата повърхност на свитата в юмрук ръка.
От друга страна показанията на свидетелите Б.и са силно заинтересовани, доколкото
те са родители на подсъдимия и е нормален естественият им стремеж да се опитат да
защитят детето си. Тези показания обаче са вътрешно противоречиви в частта относно това
какво се е служило между тъжителят и подсъдимия и какво е направил свидетелят Б..
В показанията си св. Б. твърди, че веднага е излязъл на улицата и е казал на тъжителя
да приключи с обидите, но той е започнал да се заяжда за тухлите и плочките пред двора,
поради което свидетелят е влязъл в къщата си, за да му донесе документа, с който разполага
за платеното тротоарно право. Твърди, че въпреки това тъжителят е продължил да се заяжда,
като е викал на подсъдимия, че ще го пребие, поради което свидетелят бил застанал при
тъжителя и го хванал, а св. И. била до подсъдимия, като св. В. се бил прибрал в двора и не
бил навън. Заявява, че докато се е въртял В. се бил ударил някъде в лявото рамо на св. Б.,
след което Б. го пуснал, а В. влязъл навътре и казал, че ще викне полиция. Заявява, че след
пристигане на линейката видял, че В. имал нещо на устата, тъй като му попивали устната с
марля. Св. Б. в нито един момент не заявява тъжителят да е удрял или дори посягал да удари
подсъдимия, като твърди единствено, че е отправял обиди.
Св. Б. на свой ред заявява съвсем различна версия, а именно, че когато В. е излязъл на
улицата започнал да обижда сина й и да му се заканва, като му казал, че ще го пребие и че
ще пусне най-различни жалби срещу него. В този момент съпругът й бил в двора, като им
казал да не се излагат и тръгнал към тях. В този момент В. налетял да удари и ударил П.,
като Б. застанал между тях, за да ги разтърве. Също заявява, че св. В. не е бил на място,
където била само И., но не знае дали В. е бил в двора или в къщата. След това тъжителят и
подсъдимият си влезли в портите, като В. продължавал да го обижда и да заплашва, че ще
подаде жалба срещу него. Твърди, че не е видяла следи от удари по лицето на тъжителя и че
ако е имало такива, докторът е щял да ги види и да обърне внимание. Твърди, че след като
полицията си тръгнала, В. продължил да се заяжда за контейнера пред вратата, поради което
Б. му изнесъл документа, че са платили тротоарно право.
На първо място, съдът намира, че заявеното от свидетелите, че св. В. не е присъствал
на място, представлява опит да се дискредитират показанията на този свидетел (който
впрочем е единствения обективен свидетел очевидец), макар че е житейски нелогично човек,
5
който е на гости, да остави домакините си и да влезе сам в дома им и то докато се развива
конфликт между тях и съседите им. Показанията на св. В. са логични и непротиворечиви и
няма основание за съда да приеме, че същият би си измислил цялата история. Тези
показания са в съответствие и със заявеното от св. И., разбира се с обичайните различия,
дължащи се на възприятията на всеки човек и способността му да пресъздава случилото се.
С оглед непосредственото формиране на субективните възприятия на конкретната личност е
разбираемо, че разпитаните свидетели описват някои детайли от събитието по различен
начин, според собствената си гледна точка. Това обстоятелство се обуславя от човешката
перцепция, сугестия и контрасугестия, които са предпоставени от обективни фактори,
основани например на изминало време, но и от субективни фактори, свързани със
способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества като свидетел да
възприема със сетивата си факти от обективната действителност, да може да ги запомни в
пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо по-късно възпроизвеждане – след
датата на конкретно събитие и/или след първоначален разпит, е логично възприятията на
отделния свидетел да не са пълни, поради липсата на спомени и/или да са неточни в
сравнение с тези, които първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора
време. В тази насока е Решение № 440 от 24.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2150/2011 г., III н.
о., НК, според което установяването на обикновени факти е дейност, строго индивидуална за
всеки отделен субект. Освен добросъвестността, тя се влияе от множество други фактори –
възраст, наблюдателност, особености и специфика на умението за точно възпроизвеждане,
интелектуални възможности, и не на последно място волева устойчивост, изразяваща се във
възможността да се запамети и възпроизведе адекватно възприетото. В този смисъл, макар и
с известни различия във възприетото свидетелите имат еднопосочни показания за основните
факти, а именно възприетото от тях, че П. замахва с ръце в посока лицето на тъжителя и
нараняванията които е получил именно вследствие на съприкосновението на лицето му с
ръцете на подсъдимия.
На следващо място, очевидно е и същественото противоречие между показанията на
тези свидетели в частта относно поведението на тъжителя, като майката на подсъдимия
привнася твърдения, които са напълно изолирани от заявеното от всички останали
свидетели, като твърди, че тъжителят не просто е обиждал сина й, но дори му е налетя и го е
ударил. Такива данни няма и такива обстоятелства не са били заявявани на полицейските
служители, като в случай че това се беше случило, то св. Д. щеше да извърши преглед и на
подсъдимия и вероятно той би бил подателя на сигнала.
Именно във връзка с подадения сигнал е и следващото съображение на съда да не
даде вяра на показанията на тези свидетели в частта, в която отричат подсъдимият да е удрял
тъжителя и заявяват, че просто са си разменяли обиди, при съобразяване, че според св. Б. е
имало и нанесен удар от страна на тъжителя. Житейски нелогично е, ако тъжителят е този,
които е провокирал скандал, който е отправял обидни думи по отношение на подсъдимия и
който не е понесъл каквито и да е удари, да подаде сигнал на тел. 112, на който са се
отзовали полицейски служители и служители от ФСМП – С., в който смисъл очевидно е
твърдял нанесени телесни увреждания. Свидетелката Б. отрича изцяло да е имало нанесени
на тъжители телени увреждания, макар и те да са обективна находка, поради което съдът
намира, че с голяма част от показанията си тя цели единствено да дискредитира заявеното от
свидетелите В. и И. и по този начин да защити сина си.
Доколкото св. Б.и са били в двора и са се занимавали с ремонта на къщата, съдът
намира, че те не са били очевидци на началото на физическото съприкосновение между
подсъдимия и тъжителя, а са възприели факти, настъпили едва след преустановяване на
ударите от страна на П. след намесата на свидетелите И. и В.. Самите свидетели И. и В.
заявяват, че всичко се е случило изключително внезапно и бързо, като те самите нито са
очаквали това да се случи, нито са били концентрирани да следят действията на В. и П.,
поради което не може да се очаква св. Б.и, които дори са били в двора си, да са видели
всичко, случващо се между сина им и тъжителя. В този смисъл тяхната увереност, че удари
не са видели не означава, че такива не са били нанесени. Нещо повече, в опита си да
6
потвърдят възприетото от тях те привнасят твърдения за допълнителни обстоятелства, които
или не са се осъществили в този момент – това, че св. Б. излязъл веднага, но влязъл в
къщата, за да взема документа за тротоарното право, или въобще не се са осъществили –
твърденията на св. Б., че тъжителят е „налетял“ на подсъдимия и го е ударил.
Същевременно съдът се позова на показанията на свидетелката Б. в частта, в която
заявява, че документът за заплатеното тротоарно право е бил показан на тъжителя, едва след
като полицаите са си били тръгнали, доколкото те кореспондират и със заявеното от В., че
разправията е продължила и докато полицаите са били на място. Същевременно съдът не
намира логика в твърдяното от св. Б., че е излязъл на улицата, за да каже на В. да спре с
обидите, но същевременно е решил да ги остави сами, за да влезе вътре да взема документ,
който да покаже на В..
Показанията на тези свидетели в частта, с която заявяват, че В. се бил въртял и „може
би“ (според свидетелката Б.) се бил ударил в рамото на св. Б., опитвайки се по този начин да
дадат обяснение за установените телесни увреждания, не кореспондират на СМЕ, доколкото
нито един от свидетелите не споменава абсолютно нищо за наличие на нещо остро на
дрехата на св. Б.. В този смисъл съдът намира, че тази версия дори не следва да се обсъжда,
още повече съобразявайки, че нараняванията са както на устната, така и на веждата на
тъжителя, в който смисъл вещото лице заявява, че много трудно биха могли да се получат от
рамо.
С оглед на всички изложено съдът се позова само частично на показанията на
свидетелите Б.и, като им даде вярва в частта, с която заявяват, че и тъжителят е отправял
обидни думи към подсъдимия, доколкото това не се отрича и от св. В.. Съдът обаче не им
даде вяра в частта, с която твърдят, че В. е провокирал конфликта, че подсъдимият не е
нанасял удари на тъжителя, че св. В. не е бил на мястото на инцидента, както и че В. не бил
получил увреждания, доколкото в тези им части съдът намира, че показанията на
свидетелите целят единствено да защитят сина им.
Времето и мястото на деянието се установяват от показанията на свидетелите и
наличните писмени доказателства, съдържащи данни за часа на подаване на сигнала и на
посещението на служителите от ФСМП – С..
Посредством заключението на вещото лице по СМЕ се установява, че травмите на
пострадалия не са причинени чрез удари с юмрук, а са резултат от механично действие на
твърд тъп предмет с малка травмираща сила, като уврежданията може да се реализират при
допирателно въздействие (удар, притискане) от достигнали в наранените области върхови
части от пръсти на ръка, както и от други подобни твърди тъпи предмети с малка,
ограничена по площ контактна повърхност. При разпита му вещото лице заявява, че е
възможно да е имало допирателно въздействие от два пръста например, но от рамо много
трудно биха могли да се получат тези наранявания.
Относими към правилното изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване
са и останалите находящи се по делото писмени доказателства, които съдът кредитира, и
доколкото са еднопосочни и кореспондиращи помежду си, не намира за необходимо да ги
подлага на по-подробно обсъждане и анализ.
От правна страна:
При така приетото за установено от фактическа страна, въз основа събраните по
делото доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и във взаимната им
връзка, се установява по един несъмнен и категоричен начин, че подс. Н. Б.П. е осъществил
от обективна и субективна страна вмененото му престъпно деяние с квалификация по чл.
130, ал. 2 НК, като на 30.07.2023 г., около 12.20 часа, в гр. С., ул. „В.П.“ № 7, причинил на
В.Р.В., ЕГН **********, лека телесна повреда, изразяваща се в оток и охлузване в лявата
челна половина на главата, както и кръвонасядане на долната устна, които са причинили на
тъжителя болка и страдание, без разстройство на здравето.
7
Настоящата инстанция приема, че от обективна страна безспорно се установява, че
изпълнителното деяние „причиняване другиму на лека телесна повреда“ е осъществено от
подсъдимия П., като същият чрез действията си е упражнил такова физическо въздействие
върху телесната неприкосновеност на тъжителя В., което е предизвикало увреждане на
същия, изразяващо се в причиняване на окръглен мековат оток, с диаметър около 1 см,
локализиран в лявата челна половина на главата, непосредствено над вътрешната трета на
лявата вежда в границите на който, срединно, има разположено линейно охлузване, покрито
с червеникаво-кафеникава коричка, над нивото на околната кожа, ориентирано леко косо
(отгоре и отдясно, надолу и наляво), спрямо срединната линия на лицето и с размери 0,5/0,2
см, а също и бледо синкаво ограничено и неправилно по форма кръвонасядане с размери
0,7/0,5 см, локализирано в областта на външната трета на кожнолигавичната повърхност на
долната устна на устата (без да е уточнено в ляво или в дясно). Тези повърхностни
мекотъканни травми на малка площ, поотделно и заедно причиняват и се отнасят към
критериите на медикобиологичния признак болка и страдание по смисъла на чл. 130, ал. 2
НК. Обстоятелството, че в хода на делото не се установи причинените на пострадалия
увреждания да са в резултат на удар с юмрук, както тъжителя твърди в тъжбата си, не
променя горните изводи. Това е така, тъй като по делото безспорно се установява, че
нараняванията по лицето на тъжителя са в резултат на действията на подсъдимия, изразили
се в съзнателно нанасяне на удари с ръце. Именно наличието на причинна връзка между
поведението на подсъдимия и настъпилия престъпен резултат е това, което обосновава
ангажирането на наказателната отговорност на П. за причинената лека телесна поведа, в
който смисъл възраженията на защитата относно механизма на деянието се явяват
неоснователни.
От субективна страна подсъдимия П. е извършил посоченото деяние при форма на
вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, тъй като същият е съзнавал
общественоопасния характер на своето деяние – това, че действията му са от естество да
накърнят телесната неприкосновеност и здраве на В., предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици от деянието си – причиняването на телесното увреждане на
тъжителя и е искал тези последици на настъпят. За да приеме за безспорно установено, че
подсъдимия П. е съзнавал всички тези обстоятелства, представляващи елементи от
обективната страна на състава на престъплението, т.е. извършил е деянието при условията
на пряк умисъл, съдът взе предвид данните по делото, установяващи конкретните действия
на подсъдимия при изпълнение на престъплението. Прекият умисъл у подсъдимия П. се
извежда от характера на конкретните действия и телодвижения, извършени от подсъдимия,
от характера и вида на причиненото на тъжителя телесно увреждане, както и от начина, по
който то е било причинено – подсъдимият ударил с ръце частния тъжител в областта на
главата.
По изложените съображения съдът прие, че подсъдимият П. е извършил
престъплението по чл. 130, ал. 2 НК, за което следва да му бъде наложено наказание.
По вида и размера на наказанието:
Съдът намери, че в случая са налице условията на чл. 78а, ал. 1 НК за освобождаване
на подсъдимия П. от наказателна отговорност за горепосоченото престъпление, с налагане
на административно наказание, а именно: за престъплението се предвижда лишаване от
свобода до шест месеца, пробация или глоба; подсъдимия не е осъждан за престъпление от
общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV от Глава
осма НК (чл. 78а), като с престъплението не са причинени имуществени вреди.
С оглед на това съдът освободи подсъдимия П. от наказателна отговорност за
престъплението по чл. 130, ал. 2 НК и на основание чл. 78а, ал. 1 НК му наложи
административно наказание „глоба“ в размер на 1000,00 лева. При индивидуализацията на
наказанието „глоба“ в посочения размер, като смекчаващи вината на подсъдимия П.
обстоятелства настоящия съд отчете обстоятелството, че и тъжителят е отправял обидни
8
думи към него, както и ниската степен на обществена опасност на извършеното от него
деяние. Съдът не намери отегчаващи вината обстоятелства. С оглед на горното, съдът
определи размера на наложеното на подсъдимия П. административно наказание „глоба“ в
минималния предвиден в чл. 78а НК размер.
По гражданския иск:
Предявеният от гражданският ищец и частен тъжител В.Р.В. срещу подсъдимия Н.
Б.П. граждански иск за заплащане на сумата от 3000,00 лева, представляваща обезщетение за
претърпените от него вследствие на престъплението неимуществени вреди, съдът намери за
частично основателен за сумата в размер на 500,00 лева. Налице са елементите от
фактическия състав на чл. 45, ал. 1 ЗЗД за възникване на предявеното притезателно право за
заплащане на заместващо обезщетение за причинени неимуществени вреди на
извъндоговорно (деликтно) основание, а именно: деяние (волеви акт на подсъдимия, в
конкретния случай извършен чрез действие), противоправност (несъответствие между
предписаното от уредените нормативни правила поведение и фактическо осъщественото от
дееца), причиняване на вреди – неимуществени (с оглед претенцията на гражданския ищец),
причинно-следствена връзка между противоправното деяние и настъпилия вредоносен
резултат, и вина. От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че от
деянието на подсъдимия П., в извършването на което същия е признат за виновен,
гражданския ищец В. е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в преживените от
него болки, страдания, уплаха, стрес, притеснение и срам, настъпили в резултат на
причиненото му травматично увреждане. Установи се в частност, че в продължение на
период от 5 до 7 дни, тъжителят е търпял болки и е страдал от причиненото му увреждане,
които са отзвучали след изтичане на този период от време. Установи се, че вследствие
преживения стрес тъжителят е имал трудности със заспиването в нощта на деянието, като
страхът от това да не се повтори случилото се го мотивирало да напусне дома си и със
свидетелката И. да заживеят на квартира в гр. С..
По делото не бяха установени обстоятелства като неизбежна отбрана (чл. 12, ал. 1 НК
и чл. 46, ал. 1 ЗЗД), изключващи гражданската (а и наказателната) отговорност на
подсъдимия, поради което съдът прие, че са налице основанията за определяне по правилата
на чл. 52 ЗЗД на заместващото обезщетение за причинените на тъжителя неимуществени
вреди.
Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценка на редица конкретни и
обективносъществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението. С оглед спазване изискванията за справедливост,
съдържащи се в чл. 52 ЗЗД, съдът взе предвид характера и степента на причиненото на
гражданския ищец увреждане и продължителността на периода, през който последния е
търпял болки и страдания, както и страха и срама, които е изпитал вследствие на деянието,
като намери, че сумата в размер на 500,00 лева е адекватен паричен еквивалент на
причинените на тъжителя Венелин В. неимуществени вреди, доколкото тази сума в
максимална степен ще постигне заместващия ефект на това обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а съгласно
чл. 84, ал. 2 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и
без покана. С оглед на горното, съдът осъди подсъдимия да заплати на гражданския ищец и
обезщетение за забавно изпълнение на паричното задължение в размер на законната лихва,
считано от деня на деянието – 30.07.2023 г., до окончателно изплащане на задължението.
По разноските:
Предвид изхода на делото и постановената спрямо подс. П. осъдителна присъда, на
9
основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът възложи в негова тежест да заплати в полза на
държавата по сметка на Районен съд – С. сумата в размер на 50,00 лева, представляваща
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, сумата в размер на 560,00 лева,
представляваща разноски за възнаграждението на вещото лице по приетата по делото
съдебно-медицинска експертиза и сумата в размер на 5,00 лв. за служебно издаване на
изпълнителен лист в полза на Районен съд – С..
По изложените съображения от фактическо и правно естество съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
10