РЕШЕНИЕ
№ 274
гр. Карлово, 24.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Асима К. Вангелова-Петрова
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело
№ 20245320100083 по описа за 2024 година
Производството е по иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД във връзка с
чл.26 от ЗЗД във вр. с чл. 21, ал. 1, чл. 22, във вр. с чл. 11, ал.1, т.9-11 от ЗПК.
Ищецът - Е. М. Б. твърди, че между ищцата, в качеството й на
кредитополучател и „С.К.“АД, в качеството на кредитодател, бил подписан
Договор за потребителски кредит № **************г. По силата на
съглашението, получила в заем сумата от 500 лева, при фиксиран лихвен
процент в размер на 27.36% и годишен процент на разходите в размер на
31.07%. Общата дължима сума по кредита била в размер на 590.86 лева.
Съгласно чл. 38 от договора предоставения кредит представлявал
потребителски по смисъла на Закона за потребителския кредит (ЗПК) и бил
сключен по инициатива на кредитополучателя и съгласно Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). Т.к. договора бил
сключен от разстояние съгласно ЗПФУР, то същата нямала оригинала на
договора. Договорът е потребителски по смисъла на чл. 9 от ЗПК, но намира
същия за недействителен на специалните основания предвидени в чл.22 от
ЗПК.
Твърди, че договорът бил недействителен на основание по чл.22, вр.
чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК. Договорената възнаградителна лихва е нищожна,
1
поради противоречието й с добрите нрави. Съдебната практика установила, че
нищожна поради нарушение на добрите нрави е възнаградителна лихва,
надвишаваща трикратния размер на законната при необезпечени кредити и
двукратния при обезпечени. В конкретния случай лихвата надвишава, както
двукратния, така и трикратния размер на законната. Щом като е нищожна е
несъществуваща. А след като е несъществуваща, не е спазено правилото на
нормата, в договора за потребителски кредит да е посочен размер на
възнаградителната лихва и начинът на нейното прилагане. В нарушение на
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК в договора не бил посочен начинът на изчисляване на
годишния процент на разходите (ГПР) и липсва каквато и да било яснота по
какъв начин е формиран същия, респ. общо дължимата сума по него. Нормата
на §1, т.2 от ДР ЗПК определяла, че тя представлява сбор от общия размер на
кредита (отпусната в заем сума) и общите разходи по кредита. Последните са
регламентирани в §1, т.1 ДР ЗПК и по своето същество представляват ГПР
(чл.19, ал.1 ЗПК). В ГПР, съгласно законовата дефиниция, се включва
възнаградителната лихва и всички други разходи (такси, комисионни и пр.)
свързани с кредита. По изложените съображения, определената в договора
неустойка представлява „скрито“ оскъпяване на кредита. Ако била добавена
неустойката към общата сума за плащане посочена в договора, потребителят
щеше да установи, че ГПР ще надвиши 50%. С това се допускало нарушение
на чл.19, ал.4 от ЗПК и клаузата за ГПР била нищожна. От тук нищожен бил й
договора на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Неустойката,
предвидена в договора е нищожна, тъй като е уговорена в нарушение на
добрите нрави и е прекомерна. Нищожността се извлича от следните
обстоятелства:
Твърди, че обезпечение на паричните си задължения, чрез даване на
банкова гаранция или гаранция издадена от небанкова финансова институция,
в еднодневен срок. В противен случай дължи неустойка. Неустойката била
прекомерна. Няма предвидени по договора никакви правила по които да се
определи, кои са тези вреди, които дружеството ще претърпи от
непредставяне на обезпечението и които ще се компенсират от неустойката.
Всички преки или косвени разходи възникнали от изпълнението на
задълженията на страните по договора, са покрити от ГПР (чл.19, ал.1 и §1, т.1
ДР ЗПК). Затова неустойката е начислена за покриване именно на тези
разходи. Клаузата за неустойка е недействителна, но и на допълнителното
2
основание по чл.21, ал.1 от ЗПК, тъй като с нея се създават задължения, които
по своето същество се покриват от ГПР и по този начин се надвишава
изискването по чл.19, ал.4 от ЗПК - ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва. Клаузата за неустойка противоречи и на
материалния закон - чл.71 от ЗЗД. Съгласно коментираната разпоредба, когато
длъжникът по двустранен договор не представи исканите от кредитора
обезпечения, последният може да иска изпълнение на всички задължения по
договора предсрочно. С неустойката в случая, се иска нещо друго -
натоварване на кредитополучателя с допълнителни финансови разходи, което
противоречи на материалния закон. Клаузата за неустойка противоречи и на
императивната разпоредба на чл. 33 от ЗПК, която предвижда, че при забава,
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето
на забавата. Това е единствената санкция предвидена в ЗПК при неизпълнение
на договорните задължения, а с процесната неустойка се заобикаля тази
разпоредба и затова тя е нищожна (чл.21, ал.1 ЗПК).
По повод на изложено предявява два осъдителни иска - за връщане на
недължимо платените суми от ищцата по договора за потребителски кредит №
**************г. при начална липса на основание. Нищожността произтича,
както от обстоятелството, че целият договор е недействителен на основание
чл.22 от ЗПК, така и от обстоятелството, че клаузите по същите са нищожни,
поради противоречието им с добрите нрави, материалния закон и поради
неговото заобикаляне.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество да заплати на ищцата сумата от 20.00 лева, представляваща
недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва по договор за заем №
**************г., ведно със законната лихва от датата на предявяване
исковата молба в съда до окончателното й изплащане, както и сумата от 30.00
лева, представляваща недължимо платена по клауза за неустойка по договор
за заем № **************г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
Претендира направените по делото разноски, като на основание чл.127, ал.4
от ГПК посочва банкова сметка за плащане в „У.Б.“ АД, IBAN:
************************
Ответникът - „С.К.“ АД намира предявения иск за допустим, но счита
3
същия за неоснователен. Посочва, че в действителност на *********г. между
„С.К.“ АД като кредитор и ищеца, като потребител по смисъла ЗПК е сключен
Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние с № ********, по
силата на който кредиторът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на
500 лв., която сума същият е бил длъжен да върне заедно с дължимото
възнаграждение за ползването и съгласно Погасителен план. Договорът е
сключен от разстояние, като част от система за предоставяне на финансови
услуги от разстояние организирана от Кредитора и при спазване на
изискванията ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. На същата дата дружеството е предоставило
на разположение на ищеца посочената сума, съгласно изразеното от ищеца
желание чрез банков превод по посочена от него банкова сметка в Банка ДСК.
Съгласно чл. 20 и следващите от договора била предвидена хипотеза, съгласно
която при неизпълнение на договорни задължения от страна на потребителя,
може да му бъде начислена неустойка. Кредиторът обаче, не е договорно
задължен да претендира подобна неустойка.
По отношение на твърдението, че договорената неустойка в
горепосоченият договор е нищожна на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, като
противоречаща на добрите нрави твърди, че процесният договор е сключен от
разстояние, като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от кредитора, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникации от разстояние. Редът за организиране на системата е
посочен в „Общите условия уреждащи отношенията между „С.К.“ АД и
неговите клиенти, по повод предоставяните от дружеството финансови услуги
от разстояние“. Съгласно приложимите към настоящият договор ОУ -
страните ползват Интернет (и по точно размяна на електронни съобщения от и
до електронната поща, както и уебсайта на „С.К.“ АД, находящ се на адрес:
www.stikcredit.bg и/или кратки текстови съобщения) като средство за
комуникация и извършване на правни изявления. Комуникацията между
страните се извършва по инициатива на ищеца чрез извършване на действия
по кандидатстване за отпускане на кредит. Кандидатстването може да се
извърши по някой от следните начини: 1) попълване на електронна форма за
регистрация - заявление (молба) за отпускане на заем, намираща се на уеб
страницата на Дружеството или 2) по телефон. В процеса на кандидатстване
потребителят предоставя на кредитора своите телефон (т.нар.
4
Идентификационен номер) и електронна поща (имейл). В раздел 2 „Термини и
Понятия“ на ОУ е посочено, че „Идентификационен номер“ представлява
„мобилен телефонен номер, от който кандидат - заявител кандидатства за заем
по телефонна линия. Страните се съгласяват, че във взаимоотношенията
между тях (настоящи и бъдещи), изявленията направени до дружеството от
този идентификационен номер са изявления на заявителя“. Ползвайки своята
електронна поща, потребителят може да създаде т.нар. „Личен акаунт“.
Съгласно на ОУ „Профил/Електронен профил/“ представлява „лично
виртуално пространство на потребителя, индивидуализирано от него чрез
предоставяне на информация за електронна поща и парола. Електронната
поща посочена от потребителя във Формата/Заявлението за кандидатстване
представлява средство за индивидуализация на същия от страна на
Кредитора“. В ОУ е посочено, че използването на идентификационният
номер, „Профил на клиента/Електронен профил“ и електронна поща от
потребителя представлява електронен подпис, като му е придадена силата на
саморъчен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ. В настоящият
случай, сключването на договора е инициирано от ищеца с попълване на
електронна заявка за отпускане на кредит на сайта на дружеството.
Твърди, че на *********г. чрез създаденият от Е. М. Б. личен профил,
същата е попълнила Заявка за кандидатстване за кредит от разстояние, като в
зададените полета в заявлението са въведени следните данни - три имена,
ЕГН, номер на документ за самоличност, постоянен и настоящ адрес,
електронен адрес за получаване на документи и кореспонденция, лице за
контакт, желания размер на кредита, условията при които желае да ползва
кредита и желания начин на усвояване на сумата. В заявлението е посочен и
така нареченият „Идентификационен номер“. След попълване на Заявлението
за кандидатстване и в съответствие с посоченото в чл. 6 ал. 2 от ОУ на ищеца е
изпратена необходимата пред договорна информация, включваща СЕФ, за да
завърши заявката потребителят натиска бутон „Вземи парите“, което действие
е потвърждение на недвусмисленото искане за отпускане на исканата от
Потребителя сума. След натискането на бутона „Вземи парите“ на
Потребителя се предоставя възможност да изтегли проект за договор за
потребителски кредит ,като ако е съгласен с неговото съдържание,
Потребителят натиска бутона „Подпис“, с което действие последният дава
своето недвусмислено волеизявление за съгласието му със съдържанието на
5
договора и за неговото сключване. .
След одобрението на подадената Заявка от страна на „С.К.“ АД за
отпускане на сумата посочена от ищеца на електронна поща посочена от него
в Заявката са изпратени автоматично проект на Договор за потребителски
кредит - кредитна линия сключен от разстояние № **************г. с
Приложение № 2 Погасителен план към него, Стандартен Европейски
Формуляр (СЕФ) и Общи условия (ОУ). Въпросните документи съдържат
предвидената в законите пред договорна информация за желаният кредит,
предоставена в ясен и четлив вид, на български език и при съблюдаване на
приложимите нормативни изисквания. В проекта на договора за кредит и
приложенията към него били посочени дължимите от ищеца суми, заявеният
размер на главницата, брой и размер на месечните вноски, падеж, размер на
лихвеният процент по кредита, ГПР, изискването за предоставяне на
обезпечение. След запознаване с всички условия във връзка с кредита на
*********г. ищеца е натиснал бутона „Подпис“, с което последният е изразил
и своето не двусмислено съгласие за сключване на Договора. В резултат на
тези предприети от страна на ищеца действия между „С.К.“ АД и ищеца като
кредитополучател на *********г. е сключен във формата на електронен
документ Договор за потребителски кредит - кредитна линия предоставен от
разстояние с № ********. Сключването на договора във формата на
електронен документ е съобразено изцяло със ЗЕДЕУУ, ЗПФУР, ЗПК и с
всички други приложими нормативни документи.
Относно дължимата неустойка при не предоставяне на обезпечение
твърди, че независимо, че такава неустойка не е начислявана и събирана от
дружеството, тази клауза е валидна и отговаряща на всички изисквания на
действащото законодателство. На първо място, неустойката представлява
самостоятелен договор съгласно по смисъла на чл. 8 ал. 1 от ЗЗД, като същата
може да се материализира и като клауза в договор, чието изпълнение
обезпечава. Тоест неустойката представлява самостоятелно съглашение, което
в случая е обективирано в един и същ документ с договора за потребителски
кредит. По отношение на нейната действителност, не се прилагат
разпоредбите на ЗПК и Директива 2008/48 , а общите условия на ЗЗД. За да
възникне задължение за неустойка, е необходимо наличието на няколко
предпоставки: неустойката да е уговорена между страните, кредиторът да е
изпълнил задължението си или да е бил готов да го изпълни; да е налице
6
неизпълнение на договорното задължение, чието изпълнение неустойката
обезпечава и обезщетява. В случая тя е уговорена за неизпълнение на
непарично задължение за предоставяне на обезпечение, изпълнението не е
обезпечено с други правни способи, а нейният вид се определя в зависимост
от това, дали заемателят по Договора изпълни в някакъв момент своето
задължение. С оглед на което и размерът на неустойката се определя като
процент от заетата сума, като същата се начислява, докато не бъде изпълнено
задължението, а това зависи изцяло от волята на заемателя.
Счита, че така договореният размер на неустойката, като определен
процент съгласно чл. 46 ал. 1 от ОУ в размер на 0.9%, независимо, че в текста
на Договор за потребителски кредит е посочен вече изчисленият размер,
обхващащ целият период на договора изпълнява предвидените в чл. 92 от ЗЗД
цели и не предвижда неоснователно разместване на блага. В случая
уговорената неустойка не излиза извън присъщите и функции, като аргументи
гласящи, че е „загубила присъщата и функция“, т.к. няма данни за ответника
да са настъпили вреди са противоречащи на закона и на установената съдебна
практика. Основната цел на уговорената неустойка е да репарира
причинените от неизпълнение в срок вреди. Останалите цели предвидени с
неустойката целят да реализират точното изпълнение и ако не се постигна - да
санкционират за неизпълнение, както е в настоящият случай. Освен това
съгласно ТР от ****** по тълк.д. № № 1 по описа на за 2009г. на ОСТК гласи,
че прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна, поради
накърняване на добрите нрави, като същата следва да се приеме за нищожна,
само ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите и
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Счита, че в случая
несъмнено се установява задължението за неустойка, предвидено в договор за
потребителски кредит предоставен от разстояние № **************г.
отговаря на присъщите и функции и не следва да бъде прогласяване за
нищожна.
Счита, че не е налице изначална невъзможност да се осигури в
уговореният в Договора срок поръчител, който да отговаря на посочените
изисквания. Ищецът е бил запознат с условията на Договора, преди същият да
бъде сключен (с изпращането на първото електронно съобщение и
приложеният към него СЕФ, след което и с изпращането на второто
7
електронно съобщение), като същият не е бил длъжен да сключва договора
веднага, а е разполагал с възможността първо да открие лице, което да
отговаря на определените в Договора изисквания и което е съгласно да бъде
солидарно отговорно с него и след това да премине към подписването му.
Знаейки, че няма да може да изпълни задължението си ищцовата страна е
действала недобросъвестно, като по този начин е нарушила чл. 12 от ЗЗД,
който гласи, че при воденето на преговори е сключването на договори
страните трябва да действат добросъвестно - в противен случай те дължат
обезщетение. Няма разпоредба в закона, която да определя момента на
предоставяне на обезпечение. Това е допустимо да стане преди подписването
на договора, но е възможно и да бъде предоставено в процеса на изпълнение
на същият. Именно поради това и разпоредбата на чл. 71 от ЗЗД предвижда
възможност задължението по договора да стане предсрочно изискуемо при не
предоставяне на обещаното обезпечение от страна на длъжника.
В ХОДА на делото, на основание чл. 214 от ГПК, съдът е допуснал
допуска изменение на иска в частта относно неговия размер, като сумата,
първоначално предявена с исковата молба, да се счита увеличена, както
следва: от 20.00 лева, представляваща недължима платена по клауза за
възнаградителна лихва по договор за паричен заем № **************г. се
счита увеличена в размер на 22.87 лева, а сумата от 30.00 лева,
представляваща недължимо платена по клауза за неустойка по договор за
паричен заем № **************г., се счита увеличена в размер на 112.67 лева.
След като прецени събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните, а и от представените по делото
доказателства се установява, че със сключен Договор за потребителски
кредит, предоставен от разстояние № **************г. между Е. М. Б. и
„С.К.“ АД, ответното дружество, в качеството си на кредитор е предоставил на
ищцата, в качеството й на потребител сума в размер на 500.00 лв., която е
следвало да бъде издължена на 12 месечни погасителни вноски с падеж 15-то
число на месеца, посочени в Погасителен план, неразделна част от договора.
Уговорен е лихвен процент в размер на 27.36% и ГПР от 31.07%. Общата
сума, която кредитополучателят е следвало да върне възлиза на 590.86 лв.,
платима до 15.02.2024г.
8
В чл. 17 от договора е предвидено, че в тридневен срок от сключването
му потребителят следва да предостави на кредитора едно от следните
обезпечения:
-да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в
сключване на договор за поръчителство по чл. 138 и сл. от ЗЗД в полза на
кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на
всички задължения на потребителя по настоящия договор, включително за
погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други
ИЛИ
-да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо
изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на
потребителя по настоящия договор (включва главница, лихви, неустойки и
други обезщетения, такси и други) в срок от един работен ден, считано от
датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за
заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция
трябва да бъде най-малко 30 (тридесет) дни след падежа на последната вноска.
Съгласно чл. 27 от договора, при неизпълнение на задължението да
предостави посоченото обезпечение потребителят дължи на кредитора
неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоената по кредита сума за
всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение, която се
заплаща разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски. Видно от
представения Стандартния европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредити (т. 4.3), дължимата месечна вноска за
погасяване на кредита с неустойка възлиза на 87.10 лева.
Видно от данните по представения погасителен план, общо дължимата
сума по кредита, включваща и неустойка за непредоставяне на обезпечение
възлиза на 1045.18 лева, т.е. неустойката възлиза на 454.32 лева.
По делото е допусната и изслушана съдебно-икономическа експертиза.
Според заключението на вещото лице, което съдът кредитира като обективно,
обосновано и неоспорено от страните, съгласно Погасителен план по Договор
за кредит № **************г., сумата по кредита е в размер на 500 лв. Общо
дължима сума по кредита, включваща главница и лихва възлиза на 590.86 лв.
Включена сумата за гаранция, поръчител е в размер на 454.32 лв. Срок на
кредита е 12 месеца. Дата на първа вноска е 15.03.2023г., а датата на последна
9
вноска е 15.02.2024г. Размерът на месечна фиксирана вноска е 87.10 лв. Общо
дължимо по кредита е 1045.20 лв., в това число – главница, лихва и неустойка,
а когато не е осигурена гаранция/поръчител е 1045.18 лв., като разликата от
0.02 лв. са в резултат на закъгления.
На базата на тези данни, вещото лице посочва, че оскъпяване за срока на
кредита: 109.04%, Годишен лихвен процент е 164.17%, а Годишен процент на
разходите (ГПР) е 365.83%.
Съгласно заключението на вещото лице, по Договор за потребителски
кредит предоставен от разстояние № **************г. са платени общо
175.00 лв., които покриват следните задължения
- главница от ***.96 лв.;
- договорна лихва от 22.37 лв.;
- неустойка за непредоставяне на обезпечение от 112.67 лв.
Платената сума на 21.03.2023г. в размер на 460.04 лв. не е по Договор за
потребителски кредит предоставен от разстояние № **************г., а е за
рефинансиране. По Договор за потребителски кредит предоставен от
разстояние № **************г. са дължими общо 870.18 лв., както следва:
- главница от 460.04 лв.;
- договорна лихва от 68.49 лв.;
- неустойка за непредоставяне на обезпечение от 341.65 лв.
Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани.
При така установената и възприета фактическа обстановка съдът преви
следните изводи от правна страна:
Съдържанието на договорните клаузи безспорно налага извод, че се
касае за сключен договор за потребителски кредит, по силата на който
Кредиторът „С.К.“ АД предоставя на потребителя Е. М. Б. кредит под
формата на заем, при разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане. Ищецът има качество на потребител по смисъла на чл.
9, ал. 2 от ЗПК, а именно - физическо лице, което при сключването на договор
за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или
търговска дейност. Като потребител разполага и със защита срещу
неравноправни клаузи, предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът
10
следи служебно и които следва да се преценяват при основателността на иска.
По отношение на действителността на договорите за потребителски кредити,
приложими са специалните и разпоредби на чл. 22 от ЗПК.
Съгласно чл. 143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Съгласно чл. 146,
ал. 1 от ЗПК неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не
са уговорени индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са
били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случай на договор
при общи условия. Ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с
общи условия, доставчикът следва да докаже твърдения факт, че някоя клауза
е договорена индивидуално.
Процесният договор за кредит съдържа изискуемите от закона
реквизити, спазена е предвидената писмена форма, на която е приравнена
сключването на договора във форма на електронен документ, посочен е общия
размер на кредита и условията за усвояването му, размерът на паричната сума,
която се отпуска, лихвеният процент, условията за прилагането му, годишният
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
условията за издължаване на заема. Представен е погасителен план, в който
посочени информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски. С договора ищцата е информирана за правото й да
получи от заемодателя информация за извършените и предстоящи плащания,
както и за оставащите дължимите суми, за правото й да се откаже от договора
и срока, в който може да бъде упражнено, правото при предсрочно погасяване
на главницата да получи безвъзмездно информация за предстоящите
плащания.
Съдът намира за нищожна клаузата в договора по чл. 27 от договора за
заплащане на неустойка за непредоставено обезпечение. Трайната и
последователна съдебна практика приема, че неустойката представлява
обезщетение за претърпените от неизпълнението на договорното задължение
вреди и има санкционен характер. В случая обаче чрез неустойката
кредиторът обезпечава неизпълнение на договорно задължение, което не е
11
нито пряко, нито косвено обвързано с основното задължение на потребителя
по връщане на заемната сума. Неустойката изпълнява роля на обезпечаване
неизпълнението на длъжника да обезпечи отпускания му кредит, което е
недопустимо. Съгласно чл. 71, пр. последно от ЗЗД, при неизпълнение на
задължението длъжникът да обезпечи вземането на кредитора, последният
има право да поиска изпълнение на срочното задължение и преди срока.
Законът допуска единствено възможност за кредитора да обяви вземането за
предсрочно изискуемо и да пристъпи към събирането му, ведно с уговорените
в договора разходи. Уговарянето на неустойка, което принципно е допустимо
за всяко неизпълнение на договора, в този случай надхвърля законовите
рамки, както и нейния обезпечителен и санкционен характер и представлява
типична проявна форма на нарушение на добрите нрави и на нарушаване на
закона. По начина, по който е уговорена неустойката за това неизпълнение на
договора, представлява сериозна санкция за длъжника и неоснователно
обогатява кредитора, на когото е известно, че в краткия срок и при тези
условия, за длъжникът е обективно невъзможно да осигури исканото
обезпечение. Неизпълнението води до имуществена санкция за потребителя (в
размер на 454.32 лева), която почти доближава отпуснатата заемна сума
(500.00 лева) и която се прибавя към дължимата сума, т.е. дългът на заемателя
се увеличава необосновано дори при точно изпълнение. Такава неустойка не
може да бъде оправдана.
В тази връзка, съдът не споделя възраженията в отговора на исковата
молба. Искът на кредитора не може да бъде гарантиран и обезпечен по този
начин и във вреда на потребителя. Кредиторът разполага с достатъчно правни
средства да обезпечи отпускания кредит по начин, че да не злепоставя
драстично интересите на потребителя до степен на неразумно оскъпяване на
кредита за икономически по слабата страна. Макар да не съществува
договорна и законова пречка да бъде уговорена неустойка при неизпълнение
на задължението за връщане на заемната сума от страна на длъжника, в случая
потребителят се санкционира неколкократно - веднъж за непредоставяне на
обезпечение за неизпълнение на задълженията си, за което дължи неустойка с
възможност само на това основание договорът да бъде обявен за предсрочно
изискуем дори и да заплаща редовно главницата и лихвите в уговорените
срокове и размери; след това при забава за плащане на някоя погасителна
вноска, дължи законната лихва върху забавената сума за всеки ден забава.
12
Неустойката в случая надхвърля рамките на чисто санкционния си характер и
представлява начин за неоснователно обогатяване на кредитора, което е
недопустимо, а от друга страна натоварва длъжника с допълнителни разходи
само поради формалното неизпълнение на задължението си да даде исканото
от кредитора обезпечение, което по начина, по който е регламентирано е
обективно неизпълнимо. Изискванията в рамките само на три календарни дни
потребителят да осигури поръчител, отговарярящ на конкретни условия,
ограничава необосновано възможностите на длъжника да предостави
обезпечение на дълга и прави задължението изначално невъзможно, а
уговорката за поемане на невъзможно задължение е нищожна. Следва да се
отбележи, че такива изисквания към самия потребител кредиторът не поставя,
тоест потребителят е в по-благоприятно положение за сметка на поръчителя,
което е житейски е правно нелогично. Такива изисквания за поръчителите са
реално неизпълними, доколкото значително ограничават и стесняват кръга на
лицата, които биха могли и биха се съгласили да поръчителстват и елиминира
значителна друга група физически лица, които макар и да са достатъчно
икономически осигурени, не отговарят на другите изисквания поставени от
кредитора.
Другото обезпечение се явява безпредметно тъй като длъжникът не би
имал интерес да иска заем от кредитната институция, ако може да я получи от
банка. Това изискване за обезпечаване по начало е неизпълнимо от длъжника.
Липсват и данни как точно и въз основа на какви критерии е формиран
размерът на неустойката, който е и необосновано висок. Неустойката
противоречи на добрите нрави (чл. 26, ал. 1 от ЗЗД) заради основанието, на
което се дължи и което е вписано в чл. 27 от договора. Законът в чл. 92 от
ЗЗД предвижда, че неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението без да е нужно те да се
доказват, което предполага безусловно задължение за кредитора да я определи
по достатъчно ясен и напълно разбираем начин, че да не бъде прекомерно
голяма в сравнение с претърпените вреди, респективно да посочи размера й
при частично или при неправилно изпълнение.
Изискванията, които поставя кредитора пред потребителя досежно
характера и вида на обезпечението, което трябва да гарантира изпълнението
на договора за връщане на заема, не съответстват нито на закона, нито на
морала, нито на добрите търговски практики в тези случаи. Същите са
13
рестриктивни и не съответстват на предназначението на неустойката, като
правен институт. По начина, по който е регламентирана от кредитора,
включително и начина на погасяването й, има наказателен характер, а не само
обезщетителен и обезпечителен и поставя потребителя в изключително
неравностойно положение спрямо търговеца, защото го задължава да плати
необосновано висока по размер неустойка, надвишаваща сумата по
отпускания кредит, и то само за непредставено в срок обезпечение.
Изискванията на заемодателя досежно обезпечението по чл. 27 от договора
силно ограничават възможностите на потребителя да може да ги изпълни и
доколкото заемодателят едва ли очаква потребителят да изпълни тези условия,
по начина по който са зададени, противоречат на всички неписани правила и
норми и компрометират института на неустойката. В този си вид
представляват своеобразен източник на допълнителна печалба за кредитора
над уговорената такава под формата на договорна лихва. Трудно би могло да
се определи това вменено задължение на длъжника като справедливо,
нормално и съответстващо на нормите на закона, като типично и в
съответствие с добрите търговски практики в отношенията с определено
икономически по-слабата страна. В този си вид неустойката е изгубила своето
законово предназначение да служи като обезпечение на задължението и да
служи като обезщетение на вредите. Както се посочи, неустойката е дължима
независимо дали заемът е върнат от потребителя своевременно, или не е
върнат, доколкото тя има отношение към неизпълнение на задължение на
потребителя да осигури обезпечение на задължението, което налага извод, че
при нейното определяне по основание, параметри и по размер заемодателят не
е спазил правилата на добросъвестността. В случая, тази клауза от договора е
създадена в изключителен ущърб на потребителя. Нелогично е, че при
нормално развитие и изпълнение на договора за кредит от страна на
потребителя, на заемодателя му се следва печалба в размер на договорна лихва
само от 68.49 лв. на база фиксиран годишен лихвен процент по заема от
27.36%, докато при същото развитие на отношенията, но с предвидена
неустойка не по същинското изпълнение на договора, а само по обезпечението
му, при нормално и добросъвестно изпълнение на задължението да се дължи
неустойка. По този начин печалбата за търговеца нараства с размера на
неустойката с още 481.68 лв. или с още повече от три пъти, което е законово
недопустимо. Като се вземе в предвид, че при неизпълнение на задължението
14
за връщане на заема, се дължи само лихва за забава в размер на законната
лихва, в рамките на около 10% от размера на главницата, то видно е, че
кредиторът не придава тежест и не санкционира с такава строгост
неизпълнението на самото погасяване на главницата по кредита, колкото
недаването на обезпечение под формата на поръчителство или банкова
гаранция.
Тази клауза е нищожна и защото отрича договорния характер на
поръчителството или банковата гаранция като обезпечения, като
същевременно не обезпечава по никакъв начин изпълнението на главното
задължение на длъжника да върне заетата сума и възнаграждението за това:
условието за дължимост е не неплащане на това задължение, което съставлява
съществен елемент на договора за заем, а странично такова, срещу което обаче
длъжникът не получава насрещна престация. Обезпечителната функция
липсва. Няма имуществени вреди от неизпълнението на задължението за
непредоставяне на обезпечение, тоест, обезщетителна функция също
отсъства: възникването на неустоечното задължение е самоцел на кредитора.
В отговор на доводите, касаещи характера на договора, съдът следва
отбележи още, че съгласно чл. 8, § 1 от Директива 2008/48 преди сключването
на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на
кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение
може да включва да се направи справка в съответната база данни. В този
смисъл се посочва, че в условията на разрастващ се кредитен пазар е особено
важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не
предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а
държавите членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване
на такова поведение и да приложат необходимите средства за санкциониране
на кредиторите в случаите, в които те не процедират по този начин.
Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на
кредитоспособността на кредитополучателя, доколкото цели да предпази
потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринася за
постигането на целта на Директива 2008/48, която се състои, както става ясно
от съображения 7 и 9, в предвиждането в областта на потребителските
кредити на пълна и наложителна хармонизация в редица ключови области,
която се приема като необходима, за да се осигури на всички потребители в
Съюза високо и равностойно равнище на защита на техните интереси и за да
15
се улесни изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на
потребителски кредити. В този смисъл § 40-43 от Решение от ********* на
четвърти състав на СЕС. Ето защо, клауза, която предвижда, че се дължи
неустойка при неосигуряване на поръчител, което задължение става
изискуемо след 3 дни от подписване на договора за потребителски кредит е в
пряко противоречие с целта на Директивата. На практика такава клауза
прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на
задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури
обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не го направи, дългът му
нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава.
Целта е, ако има съмнение в платежоспособността на длъжника, първо да се
поиска обезпечение и след предоставянето му да се да отпусне кредитът,
която практика би съответствало на изискванията на Директивата. Задължение
за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди
отпускане на кредита произтича и от разпоредбата на чл. 16 от ЗПК. Съдът
има задължение да се придържа към Директивата при тълкуването на
националния закон, като той следва да се тълкува изцяло във връзка и с оглед
целите на директивата. В случая това изискване не е спазено и от
неизпълнение на това задължение за предварителна оценка финансовата
институция не може да черпи права за себе си, за да изведе легитимен интерес
да претендира описаната неустойка.
Цитираната клауза е нищожна, защото не е индивидуално уговорена.
Изготвена е предварително от ответника и ищцата не е имала възможност да
влияе върху съдържанието й. Не са представени доказателства за водени
преговори между страните за сключване на договор без предвидената клауза,
нито, че на ищцата е предоставена такава възможност. Това поставя
заемодателя в доминиращо положение спрямо потребителя.
Уговорената неустойка от 454.32 лв., съставлявайки разход по кредита,
следва да бъде включена в годишния процент на разходите, съгласно чл. 19, ал.
1 от ЗПК, за който ал. 4 предвижда да е в максимално допустим размер – пет
пъти размера на законната лихва. Видно от дадената в чл. 19, ал. 1 от
ЗПК дефиниция за годишен процент на разходите по кредита и при
16
съобразяване с § 1 на ДР на ЗПК, с уговорената неустойка се въвеждат именно
допълнителни разходи, в резултат на които общият разход по кредита за
потребителя и съответно годишния процент на разходите реално надхвърля
посочените в договора 31.07% и възлиза на 365.83%, според заключението на
вещото лице. Така размерът на ГПР се явява по-голям от законово допустимия
петкратен размер на законната лихва - 50%, определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
По този начин с уговорената неустойка се заобикаля разпоредбата на чл. 19,
ал. 4 от ЗПК, като в годишния процент на разходите не се включва нейният
размер. Тъй като неустойката е прикрит разход по кредита, с който се
надхвърля допустимия размер на разходите по чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
включената в договора клауза за заплащането й отделно има за цел
заобикаляне на изискванията на закона за максималния размер на годишния
процент на разходите по кредита, поради което е нищожна.
Неоснователно е възражението на кредитодателя, че неустойката за
непредоставено обезпечение не следва да се включва в ГПР, тъй като при
сключването му за страните не е известно дали ще бъде предоставено
обезпечението. Видно от самият погасителен план е, че неустойката е
посочена в него. Доколкото същият е неразделна част от договора, размерът
на неустойката, както и начинът на заплащането й е предварително известна
за кредитора, а условията за предоставяне на обезпечение, прави
начисляването й сигурно и предвидимо.
В случая неприложим е чл. 26, ал. 4 ЗЗД и съдът не разполага с
правомощията да редуцира размера на ГПР до законово допустимия от 50%. С
решение *************************************************************************,
постановено по преюдициално запитване относно тълкуването на член 6,
параграф 1 от Директива ***************************** по
неравноправните клаузи в потребителските договори и член 2 от Директива
2009/22/ЕО на ЕП и на Съвета от 23.04.2009г. относно исковете за
преустановяване на нарушения с цел защита на интересите на потребителите,
състав на СЕС постановява, че не се допуска правна уредба на държава-
членка, която дава възможност на националния съд, когато констатира
нищожността на неравноправна клауза в договор между продавач или
доставчик и потребител, да допълни договора, като измени съдържанието на
тази клауза. В мотивите на
решение ******************************************************* /т.
17
71 състав на СЕС приема, че видно от текста на член 6, параграф 1 от
Директива *****************************, националните съдилища са
длъжни само да не прилагат неравноправните договорни клаузи, така че те да
нямат задължителна сила за потребителя, но не са овластени да изменят
съдържанието им. Договорът трябва по принцип да продължи да действа без
друго изменение освен произтичащото от премахването на неравноправните
клаузи, доколкото съгласно нормите на вътрешното право съществува правна
възможност така да се запази договорът.
По делото установи се, че посоченият в договора за потребителски
кредит, ГПР не съответства на действителния. Предвид обаче, че клаузата, с
която се договаря годишният процент на разходите е част от същественото
съдържание на договора за потребителски кредит, същият не може да
съществува без нея, поради което нищожността на тази клауза, обуславя
недействителност на целия договор. Ето защо, искът следва да бъде уважен,
като се обяви недействителност на целия договор.
Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи. Това означава, че ищецът дължи плащане
единствено на предоставения му заем от 500 лева. Съгласно заключението на
вещото лице, кредитът не е изплатен. Погасена е само сума от 175.00 лева, с
която се покриват задължения, както следва - главница от ***.96 лв.;
договорна лихва от 22.37 лв. и неустойка за непредоставяне на обезпечение от
112.67 лв. Оттук, сумата за неустойка от 112.67 лв. и сумата за договорна
лихва от 22.37 лв. се явяват недължими, като са получени при начална липса
на основание, поради което те следва да бъдат върнати на потребителя.
Сумите се дължат в поддържания й след увеличението размер, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска, доколкото това е законна
последица от уважаване на осъдителната претенция. Ето защо, предявените
искове следва да бъдат уважени, като основателни и доказани.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ:
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца се
дължат направените по делото разноски. Ответникът следва да заплати на
ищеца направените по делото разноски. Ищецът е доказал разноски в размер
на 250.00 лв., от които за държавна такса – 50.00 лева и възнаграждение за
18
вещо лице – 2000 лева, които следва да му бъдат присъдени.
Същевременно, процесуалния представител претендира присъждане и
на адвокатско възнаграждение. Видно от представения по делото Рамков
договор, Е. М. Б. е упълномощила адв. К. Й. К. да я представлява в
настоящото производство, като от Договора за правна помощ и съдействие се
установява, че адвокатската правна помощ се оказва по реда на чл. 38, ал. 1, т.
2 от ЗА, т.е. безплатна адвокатска помощ на материално затруднени лица,
както по първоначалния иск, така и по насрещния такъв. Съгласно чл. 38, ал. 2
от ЗА, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна
е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение,
като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в
наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА и осъжда другата страна да го заплати. Поради
това, съдът следва да осъди ответника по делото да заплати в полза на адвокат
К. К. адвокатско възнаграждение, определено на основание чл. 38, ал. 2 във вр.
с ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗА и чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Видно
от списъка на разноски по чл. 80 от ГПК (л. 105), адвокатското
възнаграждение по предявения иск е 400.00 лева, който хонорар е съобразен с
размерите, предвидени в Наредба № 1/9.07.2004г., чл.7, ал. 2, т.1, което следва
да се присъди.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „С.К.“АД,ЕИК *****************, със седалище и адрес на
управление: гр. Ш., ул. „О.“ № *******, представлявано от С. Н. Т. да заплати
на Е. М. Б. от с. А., общ. С., ул. „****“ №*** с ЕГН **********, на основание
чл. 55, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗД, сума в размер от 22.87 лева, представляваща
недължимо платена и получена от ответника при начална липса на правно
основание по клауза за възнаградителна лихва по Договор за потребителски
кредит, предоставен от разстояние № **************г., сключен между
„С.К.“АД, ЕИК ***************** и Е. М. Б., ведно със законната лихва от
датата на предявяване исковата молба в съда – 16.01.2024г. до окончателното
й изплащане, както и сумата от 112.67 лева, представляваща недължимо
платена и получена от ответника при начална липса на правно основание по
19
клауза за неустойка по Договор за потребителски кредит, предоставен от
разстояние № **************г., сключен между „С.К.“АД, ЕИК
***************** и Е. М. Б., ведно със законната лихва от датата на
предявяване исковата молба в съда – 16.01.2024г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА „С.К.“АД,ЕИК *****************, със седалище и адрес на
управление: гр. Ш., ул. „О.“ № *******, представлявано от С. Н. Т. да заплати
на Е. М. Б. от с. А., общ. С., ул. „****“ №*** с ЕГН **********, направените
разноски по делото за внесена държавна такса в размер на 50.00 лева и внесен
депозит за съдебно-икономическа експертиза в размер на 200.00 лева.
ОСЪЖДА „С.К.“АД,ЕИК *****************, със седалище и адрес на
управление: гр. Ш., ул. „О.“ № *******, представлявано от С. Н. Т. да заплати
на АДВ. К. Й. К., с адрес на упражняване на дейността: гр. П., ул. „Р.Д. №
***********, адвокатско възнаграждение за осъществено на ищцата - Е. М. Б.
от с. А., общ. С., ул. „****“ №*** с ЕГН ********** безплатно процесуално
представителство по делото, в размер на 400.00 лева, определено от съда по
реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Присъдените суми могат да бъдат преведени по сметка, както следва:
„У.Б.“ АД, IBAN: ************************
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – П., в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Й.А.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
20