Р Е Ш Е Н И Е
Номер 3588 15.11.2019г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, шести
граждански състав
На седемнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Радостина Петкова
Секретар Илияна Гальова
като разгледа докладваното от съдия Радостина Петкова
гражданско дело номер 3588 по описа за 2019 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по исковата молба на „МДМ -
97” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Красно село, ж.к. „Лагера“, Плиска, бл.
2, вх. В, ет. 1, ап. 37, представляван от управителя Маргарита Иванова Маркова,
с която е предявил срещу ответника „ХОСПИС
МИЛАДИНОСКИ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Черноморец, общ. Созопол, ул. „Антон Страшимиров“ № 1,представляван от Димче
Боро Миладиноски обективно съединени искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с
чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 327, чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД за приемане за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните неплатени
парични задължения сумата от 10 850лв. – сборна главница,
представляваща неплатена продажна цена на доставени стоки по сключен между
страните договор за покупко-продажба № 12 от 13.12.2017 г., от която сумата от
4 984лв. – дължим остатък от продажна цена по фактура № 3814/12.12.2017 г.,
цялата на стойност 9984лв. и сумата от
5 866 лв. – изцяло дължима продажна цена по фактура № 4052/ 14.06.2018 г.,
както и сумата от 1 085 лв.–
неустойка по чл. 10 от договора за покупко-продажба № 12 от 13.12.2017г.,
начислена в размер на 10 % от неплатената главница, за които вземания ищецът се
е снабдил със заповед № 1396 от 26.03.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №
2489/2019 г. по описа на БРС.
Претендира се присъждане и на направените в настоящото исково производство
разноски. Ангажира доказателства.
В законовия едномесечен срок по
чл. 131 от ГПК, ответното дружество е депозирало писмен отговор, в който е
заявило, че не оспорва наличието на твърдяната от ищеца договорна връзка и, че
процесната апаратура му е била предадена съгласно договора. Изразява желание за
плащане в пълен размер на задълженията си и представя платежно нареждане от
15.07.2019г. за платена в хода на делото сума в размер на 3000 лв. Прави
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Ангажира доказателства. В съдебно
заседание, ответникът, чрез упълномощения си адвокатски представител заявява,
че признава исковете по основание и размер, като моли съдът да отчете направеното
в хода на делото плащане на сумата в размер на 3000 лв.
Бургаският районен съд, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено следното :
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 327, чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно чл. 327, ал. 1 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоките или документите, които му дават право да я получи, освен ако не е уговорено друго.
От приложеното заповедно производство, е видно, че със заповед № 1396 от 26.03.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 2489/2019 г. по описа на БРС, е разпоредено ответния длъжник да заплати ищеца горепосочените суми, както следва: сумата от 10 850лв. - главница, представляваща неплатена цена на доставени стоки по горепосочения договор, от която сумата от 4 984лв. – частично неплатено вземане по фактура № 3814/12.12.2017 г. и сумата от 5 866 лв. – изцяло неплатено вземане по фактура № 4052/ 14.06.2018 г., както и сумата от 1 085 лв.– неустойка по чл. 10 от договора в размер на 10 % от на неплатената главница, както и направените съдебно-деловодни разноски в размер на 1239 лв.
По делото
страните не спорят, поради което на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът
е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване помежду им следните
обстоятелства: Между страните е налице сключен договор за покупко-продажба № 12 от
13.12.2017 г., по силата на който ищецът като продавач е продал и доставил на
ответния купувач чрез две доставки медицинска апаратура на обща стойност 15 850
лв.. Първата доставка е извършена съгласно приемо-предавателен протокол №
17412/12.12.2017 г., подписан и подпечатан от страните на следната апаратура: MEDIM-E-електротерапевтичен апарат с НЧ токове, MEDIM-MF-електротерапевтичен апарат СЧ токове, MEDIM-Т-електротерапевтичен
апарат, SONOMED 3 - ултразвуков апарат 1 и 3 MHz- 2 сонди, MAG-30-C - апарат за магнитотерапия с 4 индуктора, VITADERM – апарат за дарсонвализация и SOLUX – инфрачервена лампа 250 W. За тази доставка е издадена фактура №
3814/12.12.2017 г. за дължима от
купувача продажна цена в размер на 9984
лв., част от която в размер на 5000 лв. е платена от ответника, а дължимия
отстатък на стойност 4984 лв. е останал неплатен. Втората доставка е извършена съгласно Приемо-предавателен протокол №
18174/14.06.2018 г. за следната апаратура: клетка на Роше 2х2х2х м,
Окомплектовка за клетка на Роше – базова, уред за раздвижване на раменна става,
шведска стена, постелка гимнастическа, топка медицинска 1 кг. и 3 кг. – 2 бр.
к-кт, гимнастическа пръчка и проходка. За нея е издадена фактура № 4052/ 14.06.2018
г. за дължима на продажна цена в размер на 5 866 лв., изцяло неплатена.
Страните признават, че в хода на делото ответникът чрез плащане в размер на 3000 лв. е погасил частично
задължението си за претендираната продажна цена до размера от 7850 лв. както и,
че с оглед недобросъвестното поведение за забавено плащане на основание чл. 10
от договора купувачът дължи на ищеца неустойка
в размер на 10 % от неплатените до подаване на исковата молба суми, възлизащи в
размер на 10850 лв., а именно неустойка
от 1 085 лв.
Въпреки извършеното частично плащане в съдебно заседание ищецът е посочил, че поддържа претенцията си за дължимост на цялата предявена сума за продажна цена от 10850лв. Предвид това и прилагайки разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК, намира предявения иск за заплащане на главницата за дължима продажна цена по горепосочения договор за частично основателен до размер от 7850 лв., а в останалата част над останалата дължима продажна цена от 7850 лв. до претендирната от 10850 лв. искът се явява неоснователен, поради извършеното плащане.
Що се касае до иска за претендираната договорна неустойка, в чл. 10 от договора страните са уговорили, че при забава на плащането от купувача с повече от 15 дни след уговорените срокове за разсрочено плащане, купувачът дължи неустойка в размер на 0.05% на ден, но не повече от 10 % от дължимото.
Съгласно чл. 92 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Ответникът признава, че е налице виновно неизпълнение от негова страна, довело до забава в плащане на дължимата продажна цена по смисъла на чл. 10 от договора, поради което не оспорва твърденията на ищеца, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му за дължимост на уговорената неустойка в претендирания от ищеца максимален размер от 1085 лв. Това обстоятелство се установява и от данните по делото. Ето защо искът за дължимост на претендираната договорна неустойка се явява също изцяло основателен и следва да бъде уважен.
Ответникът е направил искане за намаляване на платеното адвокатско възнаграждение от 1200 лв., чието присъждане ищецът претендира като разноски по делото поради прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 5 пот ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Видно от данните по делото, платеното от ищеца в исковото производство на упълномощения му по делото адвокатски представител адвокатско възнаграждение е в размер на 1200 лв. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от НМРАВ минималния размер на адвокатското възнаграждение за материалния интерес на процесните искове е в размер на 888.05лв., т.е. платеното от ищеца адвокатско възнаграждение от 1200 лв. е в размер по-голям от минимално нормативно установеното такова в НМРАВ. Отделно от това, в случая независимо, че ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на съдебното производство, в хода на делото е признал изцяло по основание и размер исковете, като е заплатил част от дължимата главница. Предвид признанието на ответника, делото е приключило в едно съдебно заседание на базата на представените от страните писмени доказателства, които не са оспорени помежду им, без нужда от събиране на поисканите от ищеца допълнителни такива, поради което съдът намира, че делото не е с фактическа и правна сложност. Предвид това съдът намира за основателно направеното от ответника възражение по чл.78, ал. 5 от ГПК, с оглед на което счита, че платеното и претендирано като разноски по делото адвокатско възнаграждение се явява прекомерно и следва да бъде намалено до размер на сумата от 100лв.
С оглед гореизложеното и основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, въпреки извършеното от ответника плащане в хода на делото, тъй като с поведението си същият е дал повод за образуването му, в полза на ищеца следва да се присъдят направените в исковото производство и в заповедното производство разноски за платена държавна такса в общ размер на 484 лв. и адвокатско възнаграждение в общ размер от 2000 лв. В останалата част претендираното като направен разход в исковото производство платено от ищеца адвокатско възнаграждение над намаления му размер от 1000 лв. до претендирания от 1200 лв. се явява прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК и искането за присъждането му следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника „ХОСПИС МИЛАДИНОСКИ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Черноморец, общ. Созопол, ул. „Антон Страшимиров“ № 1,представляван от Димче Боро Миладиноски, че на основание чл. 422 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 327, чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД същият ДЪЛЖИ на ищеца „МДМ - 97” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ж.к. „Лагера“, Плиска, бл. 2, вх. В, ет. 1, ап. 37, представляван от управителя Маргарита Иванова Маркова следните неплатени парични задължения сумата от 7 850лв. /седем хиляди осемстотин и петдесет лева / – сборна главница, представляваща неплатена продажна цена от общо 15 850 лв. на доставени стоки по сключен между страните договор за покупко-продажба № 12 от 13.12.2017 г. и съгласно издадени фактура № 3814/12.12.2017 г. и фактура № 4052/ 14.06.2018 г., както и сумата от 1 085 лв. /хиляда осемдесет и пет лева/– неустойка по чл. 10 от договора за покупко-продажба № 12 от 13.12.2017г., начислена в размер на 10 % от неплатената към подаване на исковата молба главница от 10850 лв., за които вземания ищецът се е снабдил със заповед № 1396 от 26.03.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 2489/2019 г. по описа на БРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за дължимост на главницата за неплатена продажна цена в останалата му част по горепосочения договор над уважения й размер от 7850 лв. до претендирания размер от 10850 лв. поради плащането й от ответника в хода на делото.
ОСЪЖДА „ХОСПИС МИЛАДИНОСКИ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Черноморец, общ. Созопол, ул. „Антон Страшимиров“ № 1,представляван от Димче Боро Миладиноски ДА ЗАПЛАТИ на „МДМ - 97” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ж.к. „Лагера“, Плиска, бл. 2, вх. В, ет. 1, ап. 37, представляван от управителя Маргарита Иванова Маркова на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените в исковото производство и в заповедното производство по ч.гр.д. № 2489/2019 г. по описа на БРС разноски за платена държавна такса в общ размер от 484 лв. /четиристотин осемдесет и четири лева/ и платено адвокатско възнаграждение в общ размер от 2000 лв. / две хиляди лева/, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ в останалата част искането на ищеца за присъждане на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на платеното адвокатско възнагражение по настоящото дело над уважената му част от 1000 лв. до претендираната от 1200 лв. - като прекомерно на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Бургаският окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Р.Петкова
Вярно с оригинала:
И.Г.