№ 1391
гр. ****, 09.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20234430103160 по описа за 2023 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Постъпила е искова молба от **** против М. Е. Ш. с ЕГН **********
от гр.П**** вх.В ап.11 с правно основание чл.422 вр. чл.124 от ГПК. В
исковата молба ищецът твърди, че по реда на чл.410 ГПК е издадена заповед
за изпълнение срещу ответника за заплащане на доставена, но незаплатена
топлинна енергия. Издадената заповед за изпълнение била връчена на
ответника чрез залепване на уведомление. В срок е подал настоящата искова
молба за образуване на исково производство. Ищецът твърди, че като
собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр.****, ответникът е клиент
на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153 ал.1 ЗЕ. Твърди,
че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение са клиенти на топлинна енергия и за тях важат
разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката. Твърди, че съгласно чл.150 ЗЕ, продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР
към МС. Съгласно чл.150 ал.2 ЗЕ, същите влизат в сила 30 дни след първото
им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на
договор между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ без да е
необходимо писменото им приемане от клиентите.
1
В заключение моли съда да приеме за установено, че ответникът му
дължи сумата за потребена топлинна енергия в размер на 237,85 лева и лихва
в размер на 5,08 лева за имота, находящ се в гр.П**** вх.В ап.11.
В едномесечния срок ответникът чрез назначения си особен
представител представя писмен отговор. Оспорва предявените искове.
Оспорва представеното с исковата молба извлечение. Навежда доводи, че в
извлечението е посочен размер на главницата 451,25 лева, и с оглед
твърдението, че ответницата е собственик на половината от имота, то
размерът на задължението и за доставена, но незаплатена топлоенергия е в
размер на 225,62 лева, а не 237,85 лева, както е претендираното в исковата
молба. Изразява становище, че не е необходимо назначаване на съдебно-
счетоводна и съдебно техническа експертиза. Прави възражение за
прекомерност на юрк. възнаграждение.
В съдебно заседание по молба на ищеца е допуснато изменение в
размера н предявените искове като искът за главница се счита предявен за
225,62 лева вместо първоначално посочената сума от 237,85 лева и искът за
лихва за забава се счита предявен за сумата от 4,82 лева вместо първоначално
посочената 5,08 лева. По делото е представено извлечение от сметката за
начислена топлоенергия за имот, съсобствен на ответницата. Видно от
същата, за имота е начислена топлоенергия на стойност 451,25 лева, от която
е заплатена сумата от 213,40 лева от другия съсобственик, притежаващ
половината от имота.
По допустимостта на молбата: Видно от приетото като доказателство
ч.гр.дело № 6576/2022г. по описа на РС ****, ищецът е подал заявление по
реда на чл.410 ГПК срещу ответника. Заповедта е връчена на длъжника чрез
залепване по реда на чл.47 ал.5 ГПК. Съдът е указал на кредитора да предяви
установителен иск относно вземането си. Съобщението е получено от
кредитора на 09.05.2023г. и в едномесечния срок – на 02.06.2023г.,
кредиторът е предявил установителни искове по реда на чл.422 ГПК.
Исковете са предявени по реда на чл.422, ал.1 от ГПК в
законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК, поради което са
допустими.
По делото е представено постановление за възлагане, вписано в
А***/13.11.2011г. с Акт № 13 том 50, в което е отразено, че на ответницата е
възложена ½ идеална част от апартамент №11, находящ се на VI етаж, вх.В,
б*** гр.**** с обща застроена площ от 97,27 кв.м.
За процесната жилищна сграда е представен споразумителен протокол
№3/1302 от 11.01.2001г., между „***** в качеството на изпълнител и
ищцовото дружество „**** ****“ *** в качеството на доставчик, с който
доставчикът е поел задължение да представи първоначална информация за
имена и титуляри на партидите, показания на водомери за топла вода, брой
потребители на топла вода, обем на жилищния имот, наличие на
рециркулационна помпа, наличие на топлоизолация по вертикални щрангове.
Със същото споразумение е поел задължение да предоставя ежемесечна
информация за количеството топлоенергия за разпределение и броя на
2
работните дни на абонатната станция. Изпълнителят поел задължение да
предоставя данни за вноските на абонатите, за годишните изравнителни
сметки, да актуализира информацията за собствениците. От същата дата е
представени друг Споразумителен протокол между ищцовото дружество и
представител на ЕС на адреса, с който страните са се споразумели
фактурирането на изразходваната топлинна енергия да се извършва от
ищцовото дружество на база предоставените данни за разпределението и от
ФДР „*****. Към протокола има изготвено приложение, в което са отразени
три имота като необитаеми, но имотът на ответницата не е от тях.
Представен е договор от 10.01.2002г., сключен между представител на ЕС,
находяща се на адрес гр.****, ул.****, бл.24, вх.В, в качеството на ползвател
и ФДР „*****, в качеството на изпълнител, с който изпълнителят е поел да
извърши индивидуално отчитане на разходите за отопление за жилищната
площ на ползвателя по показанията на индивидуалните топлинни
разпределители, монтирани на всеки радиатор и разходите за топла вода.
Представени са фактури за цялата стойност на потребената в имота
топлоенергия. Представена е справка за отчетената топлоенергия по пера, в
която са посочени сума за отопление с ИРУ, сума за отопление без ИРУ, сума
за консумирана топла вода, както и сума за дялово разпределение. Видно е от
представените копия на фактури, издадени за процесния период и препис-
извлечение от сметка по партидата на процесния имот с абонатен №105504,
водена на името на **** и ответницата М. Ш., че за периода от 01.10.2021г.
до 30.04.2022г. са били начислени суми за топлинна енергия в общ размер на
451,25 лв., от които 65,43лв. за отопление без ИРУ – в баня с щранг-лира;
350,84 лв. за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация и 34,98 лв. за
услуга дялово разпределение.
Видно е от приложеното счетоводно извлечение по партидата на
процесния имот, че ****-**** е начислила върху дължимите главници и
лихва за забавеното им плащане за периода от 02.12.2021г. до
02.12.2022г.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното :
Съдът намира, че се установи от обсъдените писмени доказателства, че
ответницата М. Е. Ш. е собственик на 1 / 2 ид.ч. от процесния апартамент,
находящ се в гр.****, ул.“****“ №24, вх.В ап.11.
С оглед приетото, съдът намира, че ответницата има качеството на
клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ. Съгласно сочената
разпоредба, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към
нейно самостоятелно отклонение, по презумпция на закона се смятат за
потребители на топлинна енергия. Правоотношението по продажба на
топлинна енергия между топлопреносното предприятие и потребителя
възниква по силата на закона (чл.150 от ЗЕ) при публично известни общи
условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.
3
Писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения,
установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите
условия.
Дори и в случаите, когато са демонтирани отоплителните тела в
жилището, собственика или носителя на право на ползване остава задължен
за цената на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал.6 от ЗЕ.
С оглед на така приетите и обсъдени доказателства, съдът приема за
установено, че ответницата е собственик на ½ идеална част от процесния
имот, който е придобила с Постановление за възлагане, влязло в сила на
2401.2011г. и вписано в Агенция по вписванията.
За периода 01.10.2021г. до 30.04.2022г в имота е ползвана топлоенергия
и не са представени доказателства за извършено плащане, каквато тежест
съдът е указал в определението за насрочване, нито са посочени
правоизключващи или правопогасяващи факти и обстоятелства. Стойността
на топлинната енергия се дължи от собственика, а в случая от
съсобствениците М. Е. Ш. и **** съобразно правата им на собственост. По
делото се установи, че съсобственика ****** е заплатила половината от
начислената сума за ползвана топлоенергия и ответницата като съсобственик
на останалата половина дължи заплащане на половината ползвана и
начислена за имота топлоенергия.
Ето защо, съдът счита, че ответницата дължи ½ части от начислената за
процесния период от 01.10.2021г. до 30.04.2022г. топлинна енергия,
доставена до имота, която част е съответна на правата й на собственост или
225,62 лв. (1/2 части от 451,25 лв.).
С оглед уговореното в Общите условия, че сумите за ползвана
топлоенергия се дължат в тридесет дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, то задължението на ответника за заплащане на дължимите
от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-
късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставка на топлинна
енергия. С изтичане на последния ден от месеца, ответникът е изпаднал в
забава за тази сума като на основание чл.31 ал.6 от Общите условия
ежедневно е начислявана лихва върху дължимата сума. Поради това и съдът
приема, че предявеният иск за сумата от 4,82 лева лихва за забава върху
главницата от 225,62 лева за периода 02.12.2021г. до 02.12.2022г. е
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати
направените по делото разноски. Ищецът претендира разноски в настоящето
производство в размер на 100 лева за юрк.възнаграждение и 400 лева за
особен представител на ответника, както и 75 лева за държавна такса. С оглед
изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищеца разноски в общ
размер на 575 лева.
По отношение на заповедното производство, длъжникът следва да
4
заплати на ищцовото дружество разноски в размер на 75 лева, от които 25
лева за държавна такса и 50 лева юрк. възнаграждение.
По изложените съображения ****ският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че
М. Е. Ш. с ЕГН ********** от гр.П**** вх.В ап.11, ДЪЛЖИ на “*****” ***,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.****, ***** №128,
следните суми: сумата от 225,62 лв., представляваща стойност на доставена
топлинна енергия за периода от 01.10.2021г. до 30.04.2022г. и сумата от 4,82
лв., представляваща лихва за забава за периода от 02.12.2021г. до
02.12.2022г., за които вземания е издадена Заповед №3633 от 15.12.2022г. за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№6576/2022г. по описа на ПлРС,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК – 14.12.2022г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, М. Е. Ш. с ЕГН
********** от гр.П**** вх.В ап.11 ДА ЗАПЛАТИ на “*****” ***, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.****, ***** №128, сумата
от 75 лв., представляваща деловодни разноски в заповедното производство и
сумата от 575 лв., представляваща деловодни разноски в исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
5