№ 260120 / 7.12.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 07.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, втори наказателен състав в публично съдебно заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Красимир Семов
При секретаря…. Пепа Илиева…, като разгледа докладвано от съдия Семов АНД № 1047 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 19-0996-004700/13.02.2020г. на Началник Сектор “Пътна полиция” при ОДМВР - Монтана са наложени на Е.Г.Т. с посочен адрес xxx административни наказания - глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява мпс за срок от 6 /шест/ месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление Т. чрез пълномощник адв. Адв.М. С. xxx, моли да бъде отменено, като бъдат присъдени и направените разноски.
Въззиваемата страна ОДМВР - Монтана Сектор ПП не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима и основателна.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния седем дневен срок.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
На 20.02.2019г. в 19:00 ч. Н.А. - мл. авто-котролъор при сектор ПП - ОД МВР - Монтана бил на работа смяна 08:00 ч. до 20:00 ч. заедно с колегата си св.З.З.. Около 11:00 ч. били на в землището на гр.Монтана, на път ІІ - 81, км. 102+500. Спрели за проверка лек автомобил СААБ с рег. № XXXX , управляван от жалбоподателя Е.Т. xxx. При извършена проверка се установило, че автомобила, управляван от Т. е с прекратена регистрация, за нарушение по чл.143, ал.15 от ЗДвП и по чл.140, ал.1 от ЗДвП на нарушителя били съставени два акта - съответно № 832210 и № 832209, и иззели регистрационните табели на автомобила.
Жалбоподателят твърдял, че седмица преди 20.02.2019г. разменил своя автомобил със СААБ с рег. № XXXX с млад мъж на име Мишо, автомобила бил регистриран на името на жена от с.Ковачица, община Лом. С мъжа се уговорили да свърже Т. със собственичката по документи след около седмица, за да прехвърлят регистрацията на името на Т.. Автомобилът бил с платена застраховка ГО, имал винетка и талон за технически преглед. На Т. не било известно от момента, от който взел автомобила до момента, в който бил спрян за проверка на 20.02.2019г., че същия автомобил е със служебно прекратена регистрация. На 23.02.2019г. Т. намерил собственика по документи - Ц. Т. от с.Ковачица и на 25.02.2019г. Т. подписала на свидетеля пълномощно, което било регистрирано с № 984 от 25.02:2019 г. на нотариус Д. М. с район на действие РС – Лом. На 12 март 2019г. Т. регистрирал автомобила в КАТ Монтана с рег. № XXXX .
От приложената справка за МПС се установява, че регистрацията на лек автомобил СААБ с рег. № XXXX е била прекратена служебно на 23.10.2018г., повече от три месеца преди Т. да закупи и започне да ползва автомобила.
По случая била заведена преписка № 1117/2019г. по описа на Районна прокуратура - Монтана, респ. ДП № 695/2019г. по описа на РУ – Монтана.
С постановление от 10.01.2020г. РП – Монтана прекратила ДП № 695/2019г. по описа на РУ – Монтана, образувано за разследване на деяние по чл.345, ал.2 вр. с ал.1 от НК, и изпратила препис от постановлението на Началник Сектор ПП при ОД МВР – Монтана за сведение.
Началник Сектор ПП при ОДМВР - Монтана като административно наказващ орган оправомощен със Заповед № 8121з-515/18г. на МВР издал обжалваното НП.
В хода на съдебното следствие св.З.Д.З. потвърждава изложеното в АУАН. Поради продължително отсъствие по болест, колегата му Н.А. не бе разпитан като свидетел по делото, със съгласието на защитата и при преценка на настоящия съд, че делото е изяснено от фактическа страна и без показанията на Н. Дамянов А..
Св.Росен Светлинов Пешов и св.Мирослав Георгиев Илиев доведени от защитата посочват, че закупената кола от жалбоподателя била „редовна” и, че лицето от което Т. закупил л.а. заявил, че следва да се прехвърли в КАТ, без да уточнява, че е спряна от движение.
Твърдението на жалбоподателя, че не бил извършил нарушението в т.ч. от субективна страна, се опровергава от писмените и гласни доказателства по делото. Безспорно е установено, че на 20.02.2019г. Т. е управлявал лек автомобил СААБ с рег. № XXXX , чиято регистрация на 23.10.2018г. е била прекратена на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП. Незнанието на това обстоятелство, не изключва АНО на жалбоподателя.
Съгласно писмо рег. № 301000 – 17644/27.08.2020г. на Сектор ПП при ОД МВР – Монтана регистрацията на процесния л.а. е бил прекратена на 23.10.2018г. на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП, като до този момент собственик по регистрация на л.а. е било лицето Ц. Е. Т.. Към днешна дата въпросното мпс е регистрирано по надлежния ред със собственик отново Ц. Е. Т..
След анализа на събраните по делото доказателства, настоящия съд намира, че формално жалбоподателя Т. е извършил нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, но обстоятелствата на нарушението са давали основание на наказващия орган да обсъди дали не следва да бъде приложен чл.28 от ЗАНН.
Фактът на нарушението е безспорно установен, но като коректив е предвидената в процесуалния закон норма на чл.28 от ЗАНН, даваща възможност за преценка на наказващия орган да наложи или не наказание, след като прецени конкретната фактическа обстановка. Това е така, защото административните наказания не са самоцел, те се налагат, за да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред, съответно да се въздейства предупредително върху останалите граждани. Преценката относно наличие на основанията на чл.28 от ЗАНН следва да се извърши от административнонаказващия орган, като се вземе предвид тежестта на нарушението, настъпилите вредни последици от нарушението и другите смекчаващи вината обстоятелства. От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е бил поставен в невъзможност да регистрира в законния срок закупения л.а., и незабавно след установяване на процесното нарушение, е предприел действия, като л.а. е бил надлежно регистриран, видно от изложените по–горе данни. С оглед на това от нарушението не са настъпили вредни последици, нито е налице липса на регистрация на процесното мпс. Това обстоятелство, както и фактът, че нарушението е извършено за пръв път, дават основание същото да се третира като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения на ЗАвПр. По делото е изискана и приложена справка за нарушител на водача Т., от която е видно, че е допускал и др. нарушения по ЗДвП извършени в периода 29.03.2004г. – 28.08.2020г., но в случая следва да се изследва конкретната тежест на процесното нарушение и последиците му.
Настоящият съд намира, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Предвид установените факти, се извежда извода, че наложените наказания очевидно са силно завишени, както и че не съответстват на тежестта на нарушението. Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на ВКС по тълк. н. д. № 1/2007г., ОСНК на ВКС преценката на административнонаказващия орган за „маловажност“ на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са осъществени, но наказващият орган не го е приложил, той следва да отмени наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.
В подобен смисъл е Решение № 94/25.02.2019г. по КАНД № 36/2019г. на АС – Монтана.
С обжалваното НП не са били отнети 10 /десет/ контролни точки на основание чл.6, ал.1, т.5 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. изд. от МВР и чл.175, ал.3 от ЗДвП, поради и което съдът не се произнася в тази насока имайки предвид и чл.3, ал.2 от цитираната Наредба.
С оглед очерталия се изход на делото, в полза на жалбоподателя, съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН, следва да бъде присъдено поискано чрез адв. М. С. xxx адвокатско възнаграждение във въззивното производство. Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. АНО с придружителното писмо е направил възражение за прекомерност. Поисканите разноски от адв. М. С. xxx са в размер на 300 /триста/ лева, които и следва да бъдат присъдени, без настоящия съд да установява прекомерност. Като размер поисканите разноски са съобразени с НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /чл.18, ал.2 вр. с чл.7, ал.2 от Наредбата/.
На основание горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0996-004700/13.02.2020г. на Началник Сектор Пътна полиция при ОДМВР - Монтана, с което на Е.Г.Т. с посочен адрес xxx и съдебен адрес чрез адв. М. С. xxx, са наложени административни наказания – ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява мпс за срок от 6 /шест/ месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП (Нова – ДВ, бр. 101 от 2016г., в сила от 21.01.2017г.).
ОСЪЖДА ОД МВР - Монтана да заплати на жалбоподателя Е.Т.Г. сумата от 300 лева /триста/ лева, представляваща направените разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва пред АС - Монтана в 14 / четиринадесет/ дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Председател: