РЕШЕНИЕ
№ 906
гр. Бургас , 20.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL СЪСТАВ в публично заседание на девети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КАЛИН СТ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело №
20212120101744 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск по чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, предявен от П. Н. Н.
против “Креди Йес“ ООД.
Ищцата твърди, че е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК против ответника, въз основа на което е било образувано ч. гр. дело № 113/2021г. на
РС Бургас. По него e била издадена такава за връщане на сумата 10.12 лв., като получена без
основание – част от платената на 31.08.2016г. вноска по договор за паричен заем №
...................... г., общо 34 лв., и представляваща неустойка, клаузата досежно която се твърди
да е нищожна, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, поради проти-воречие на добрите нрави,
както и на разпоредбите на ЗЗП и ЗПК, ведно със законната лихва върху нея считано от
08.01.2021г., и за деловодните разноски. Сочи също, че след като е получил препис от
заповедта, ответникът е подал възражение. Предвид това, мо-ли Съда да постанови решение,
с което да бъде признато за установено по отношение на “Креди Йес“ ООД, че същото
дължи тази сума. Претендира разноски.
Ответникът оспорва иска. Излага съображения, че клаузата, с която е уговорена
неустойката по договора не е нищожна, а евентуално възразява и че вземането е погасе-но
по давност. Иска от Съда да отхвърли претенцията. Претендира разноски.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото писмени до-
1
казателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното:
По заявление на ищцата е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК про-тив
ответника за исковата сума – по ч. гр. дело № 113/2021г. на РС Бургас, приложено към
настоящото.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК дружеството е подало възражение срещу нея.
Това обуславя и наличието на правен интерес у Н. от воденето на предя-вения
установителен иск.
На 26.08.2016г. между “Креди Йес“ ООД и Н. е сключен Договор за па-ричен заем №
..........., по силата на който дружеството й е предоставило сумата 400 лв. – чл.4, т.1, а тя се е
задължила да я върне, ведно с договорна лихва от 3.34 % месечно – общо 429.83 лв., на
осемнадесет равни седмични вноски, всяка от по 23.88 лв., в срок до 30.12.2016г. /л.5-7/
Съгласно чл.6, т.1 и т.2 от договора, ответницата се е задължила в 3-дневен срок от
сключването му да предостави на заемодателя поне две обезпечения, а именно: запис на
заповед, банкова гаранция или поръчител отговарящи на определени условия. В чл.8 е
предвидено, че при неизпълнение на това задължение същата дължи неустойка в раз-мер на
182.17 лв., платима заедно с погасителните вноски, по 10.12 лв. към всяка от тях.
С исковата молба е представен ПКО № .................., издаден от ответното дружест-во,
видно от който е, че на 31.08.2016г. ищцата е платила първата вноска по процесния договор
за кредит – общо 34 лв., в това число: 23.88 лв. – главница и договорна лихва, и 10.12 лв. –
неустойка. /л.8/
При така установеното от фактическа страна, Съдът намира следното от правна:
Съгласно чл.92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението без да е нужно те да се доказват.
Според разясненията, дадени в т.3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010г. по т. д.
№ 1/2009г., ОСТК на ВКС, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клау-зата за
неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санк-ционна
функции, като тази преценка следва да се прави за всеки конкретен случай, към момента на
сключване на договора.
В настоящия казус, преценен от гледна точка на справедливостта и добросъвест-
ността в гражданските и търговски правоотношения, уговорената неустойка в размер на
45.54 % от главницата по договора за заем за липсата на обезпечение, което с оглед по-
ставените условия е твърде вероятно да не бъде осигурено, особено в рамките на 3 дни, е в
очевиден разрез с присъщите й по закон обезпечителна и обезщетителна функции, тъй като
не е съобразена с естеството на обезпеченото задължение и с възможните вре-ди при
неизпълнението му от заемателя /законната лихва върху дължимата парична су-ма, която
2
така или иначе се начислява/. Подобен несправедлив правен резултат е несъв-местим с
добрите нрави, защото създава условия за неоснователно обогатяване на кре-дитора и води
до извода, че неустойката излиза извън присъщите й по закон функции, още към момента на
уговарянето.
Предвид горното, Съдът намира, че клаузата за неустойката по чл.8 от договора
нарушава добрите нрави и съобразно чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД е нищожна, респективно –
получаването от ответника въз основа на нея на сумата от 10.12 лв., като част от плате-ната
от ищцата на 31.08.2016г. първа вноска по заема – общо 34 лв., се явява лишено от правно
основание.
Съгласно чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен да
го върне.
Безспорно, по отношение на вземанията, възникнали в резултат на неосновател-но
обогатяване, е приложима общата – 5 годишна давност, която в случая – към датата на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, а именно
– 08.01.2021г., считано от тази – на плащането /31.08.2016г./, не е била изтекла.
При това положение следва да се приеме, че за “Креди Йес“ ООД съществува за-
дължение да върне на П.Н. процесната сума по издадена заповед за изпъл-нение.
Предявеният иск за главницата е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Основателен е и акцесорният иск – за законната лихва върху нея от 08.01.2021г. до
окончателното й изплащане.
На ищцата следва да бъдат присъдени направените в заповедното и настоящото
производства разноски – общо 50 лв. за ДТ и 600 лв. платени адвокатски възнагражде-ния,
съобразно искане за това в депозираното по делото на 07.06.2021г. становище.
По изложените съображения, Съдът
Р Е Ш И :
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “Креди Йес“ ООД, с ЕИК:
................., седалище и адрес на управление: ................., че също-то дължи на П. Н. Н., с
ЕГН: **********, ..........................., сумата 10.12 лв., като получена без основание – част от
заплатената от нея на 31.08.2016г. вноска по договор за паричен заем № .........................г. –
общо 34 лв., представляваща неустойка, клаузата досежно която е нищожна, на основание
чл.26, ал.1 от ЗЗД, поради противоречие на добрите нрави, ведно със закон-ната лихва,
считано от 08.01.2021г. до окончателното плащане, за която е издадена за-повед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 113/2021г. на РС Бургас.
3
ОСЪЖДА “Креди Йес“ ООД да заплати на П. Н. Н. на-правените в заповедното и в
настоящото производства разноски – общо 50 лв. за ДТ и 600 лв. платени адвокатски
възнаграждения.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връч-
ването му на страните.
Вярно с оригинала: Ж. С.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4