Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 25.02.2021
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и шести януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Димитринка Костадинова-Младенова
при
секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян
в.гр.дело №10085 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение
от 08.07.2020 год., постановено по гр.дело №5158/2020 год. по описа на СРС, ГО,
78 с-в, Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР е
осъдена да заплати на Г.Д.Д. по искове с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 2 271.92 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден
труд за периода от 01.01.2017 год. до 31.12.2019 год. /при допусната от СРС
очевидна фактическа грешка при отразяване на периода, за който се дължи възнаграждението,
който е посочен като 01.10.2016 год. до 01.10.2019 год./, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба – 31.01.2020 год. до окончателното й изплащане и сумата от 297.53 лв., представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода от 01.04.2017 год. до
31.01.2020 год. /при допусната от СРС очевидна фактическа грешка при
отразяване на периода, за който се дължи лихвата, който е посочен като 01.10.2016
год. до 01.10.2019 год./, като ответникът е осъден да заплати, както
следва: на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото
в размер на 300 лв. и по сметка на СРС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от
340.87 лв.
Срещу
решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ответника Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ – МВР поддържа, че неправилно СРС бил приел, че ищецът ибл полагал
извънреден труд през процесния период. Отразеният труд в заключението по
съдебно-счетоводната експертиза не бил извънреден, тъй като същият бил изчислен
сумарно при полагане на нощен труд в часовия интервал от 22.00 ч. до 6.00 ч. –
8 часа и отчетен при прилагане на чл. 9, ал. 1 – 3 от Наредба за структурата и
организацията на работната заплата /НСОРЗ/. Не била налице празнота в уредбата
в ЗМВР при изчисляване и изплащане на този 1 час нощен труд. Отчитането и
заплащането на нощния труд на служителите на МВР намирало правната си
регламентация в чл. 179, ал. 1 и 2, чл. 187, ал. 3 и 9 ЗМВР, Наредба №8121з-776
от 29.07.2016 год., а неговият размер се определял със заповед на министъра на
вътрешните работи. Той бил с часова норма 8 часа, а не 7 часа, както бил
предвиден в чл. 140 КТV Поради това не следвало да се прилагат разпоредбите на
чл. 9, ал. 1 – 3 НСОРЗ, където положеният 7 часа нощен труд се заплащал като за
8 часа, след умножаване с коефициент 0.143. Часовата норма за нощния труд в МВР
била различна от тази в КТ. Така бил решил законодателят – отделните категории
труд да бъдат с различна часова норма, регламентирани от различните нормативни
актове. Служителите на МВР имали права и задължения по действащия ЗМВР, който
бил специален и уреждал техните служебни правоотношения, а работниците били с
права и задължения, уредени в КТ и подзаконовите нормативни актове. Нормите на
КТ не можело да се прилагат избирателно за служителите на МВР. Ето защо моли
обжалваното решение да бъде отменено, а исковете – отхвърлени. Претендира и
присъждането на направените разноски.
Ответникът по жалбата Г.Д.Д. счита, че решението на СРС следва да бъде
потвърдено. Поддържа, че първоинстанционният съд бил съобразил събраните по
делото доказателства и въз основа на тях достигнал до правилни правни изводи.
Доказано било, че ищецът бил положил извънреден труд през процесния период,
което обстоятелство не било оспорено от ответника. Паричното изражения на
положения труд било обективирано в заключението по съдебно-счетоводната
експертиза, която също не било оспорено от ответника и правилно било
кредитирано от СРС.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявени са за разглеждане
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 176 ЗМВР вр. с чл.
187, ал. 5, т. 2 ЗМВР вр. с чл. 179,
ал. 1 вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни
материални норми.
Решението на СРС е и правилно, като
на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от
СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави
и следното:
Безспорно е във въззивното
производство, че през процесния период страните са били обвързани от валидно
служебно правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „инспектор“
в Пета РСПБЗН към СДПБЗН при ГДПБЗН – МВР,
полагал е труд на 24-часов режим на работа, като работното време било
изчислявано сумирано за тримесечен период. През исковия период от 01.01.2017
год. до 31.12.2019 год. ищецът бил отработил 1 688 нощни часове, за които му
било изплатено допълнително възнаграждение от 0.25 лв. на час.
Спорните между страните въпроси са
свързани с това дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд
са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ – в частност разпоредбата на чл. 9, ал.
2 от посочената наредба, или следва да се прилагат разпоредбите на специалния
ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, както и дали
е налице извънреден труд при превръщане на нощните часове в дневни по реда на
чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.
Дневното работно време е обичайното
работно време. Нощен е трудът, който се полага от 22.00 ч. до 06.00 ч. – виж чл.
140, чл. 141, ал. 2 КТ. Трудовото законодателство изхожда от идеята за
принципна допустимост на работата през нощта, като я съчетава с мерки за
ограничаване на нейното неблагоприятно влияние върху работника или служителя –
специална закрила /чл. 140, чл. 140а, чл. 149 и чл. 261 КТ/, която произтича от
оценката за повишената вредност на работата през нощта за човешкия организъм –
чрез нея се нарушават обичайните за тази част на денонощието биологични функции
на човешкия организъм, тя изисква по-голямо напрежение, води до по-бърза и
по-голяма умора, променя реда на почивките на работника или служителя, нарушава
обичайния ритъм на неговия личен живот. Положеният нощен труд се отчита и се заплаща
увеличено в сравнение с дневния. Увеличението се изразява на първо място в
запазването на ставката за дневното работно време, като изравняването се
извършва със съответни коефициенти в зависимост от начина на изчисляване и
отчитане на работното време /подневно или сумирано/ – виж чл. 9, ал. 2 НСОРЗ и
на второ място – в заплащане на допълнително трудово възнаграждение към така
увеличеното възнаграждение, чийто минимален размер е установен в чл. 8 НСОРЗ.
Оправданието за това допълнително заплащане на нощния труд е в по-големия
разход на умствена и физическа енергия от престираната работна сила от
работника или служителя и необичайното за биологичния ритъм на човека време от денонощието, през
което трудът се полага /виж и Решение № 14 от
27.03.2012 год. на ВКС по гр.дело № 405/2011 год., IV г. о., ГК/.
Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР, брутното месечно трудово възнаграждение на държавните служители на МВР се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл.
179, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че на държавните служители се изплаща
допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22.00 ч. до 6.00
ч., а в чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 ЗМВР /приложима редакция на закона – Изм.
и доп. – ДВ, бр. 81 от 2016 год./ – че работата извън редовното работно време
до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени,
като извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение.
Нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 30 часа
седмично при 5-дневна работна седмица – чл. 187, ал. 1 ЗМВР /приложима редакция
на закона – Изм. и доп. – ДВ, бр. 81 от 2016 год./. Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период – чл. 187, ал. 3,
изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22.00 ч. и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно
8 часа за всеки 24-часов период – чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР.
Според чл. 187, ал. 9 ЗМВР, редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. През
процесния период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 год. за реда за
организация и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерство на
вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 60
от 02.08.2016 год., в сила от 02.08.2016 год., отм., бр. 3 от 10.01.2020 год.,
в сила от 10.01.2020 год., Решение № 16766 на ВАС на РБ – бр. 4 от 14.01.2020
год. В чл. 3, ал. 3 от наредбата е предвидено, че за държавните служители от МВР
е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 06.00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период,
а в чл. 31 – че отработеното време между 22.00 ч. и 06.00 ч. се отчита с
протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и
начинът на отчитане на броя отработени часове. В посочения подзаконов
нормативен акт обаче липсва правило за трансформиране на нощния труд в дневен
/за разлика от чл. 31, ал. 1 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 год., отм. с
Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 год., съгласно който при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 06.00 ч. за
отчетния период се умножава по 0.143, като полученото число се сумира с общия
брой отработени часове за отчетния период/.
Същевременно съгласно нормата на чл.
188, ал. 2 ЗМВР, държавните служители, полагащи труд за времето между 22.00 ч.
и 06.00 ч., се ползват със специална закрила по КТ. При липсата на правило за
отчитане на нощния труд в специалния закон – ЗМВР /до изменението на чл. 187,
ал. 4 със ЗИДЗМВР от м.юли 2020 год./ и в наредбата, издадена по чл. 187, ал. 9
ЗВМР, то при сумирано отчитане на работното време на служителите от МВР,
работещи по служебно правоотношение, следва да се прилага субсидиарно правилото
за трансформиране на нощните часове в дневни, установено в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Да
се приеме противното би означавало да се допуснат различни системи на отчитане
на нощния труд от служителите в МВР и от работниците по трудово правоотношение,
въпреки че те изразходват психическа и физическа енергия и извършват полезна
трудова дейност в една и съща част от денонощието /работно време/ и при едни и
същи вредни за здравето последици, което би довело до нарушаване на принципа за
равностойно третиране, закрепен в чл. 6 от Конституцията на Република България
и чл. 14 ЕКЗПЧОС /виж и Решение № 311 от 08.01.2019 год. на ВКС по гр.дело №
1144/2018 год., ІV г. о., ГК/.
В този смисъл неоснователни се
явяват възраженията на жалбоподателя за неприложимост на установения в чл. 9,
ал. 2 НСОРЗ коефициент за отчитане на положения от ищеца нощен труд. А с оглед
изложеното вече по-горе приложението на правилото на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ не се
изключва от обстоятелството, че ответникът е изпълнил задължението си да
заплати на ищеца допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25 лв.
за всеки отработен час през нощта.
При сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място
/чл. 9, ал. 2 НСОРЗ/. Нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица /чл. 187, ал. 1 ЗМВР/. Следователно нормалната продължителност
на дневното работно време, установени при подневно отчитане на работното време
на държавните служители в МВР, е 8 часа – това е първата от двете величини,
необходими за изчисляване на приложимия коефициент. По отношение на втората от
тях СГС приема, че за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени в системата на
МВР работното време се изчислява сумирано за тримесечен период с възможност за
полагане на труд и през нощта между 22.00 ч. и 06.00 ч., като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период /чл. 187, ал. 3 ЗМВР/. Т.е., от посочената норма е видно, че 8-часовото ограничение при
полагане на нощен труд на смени се отнася за случаите на сумирано изчисляване
на работното време за тримесечен период, а не за случаите на подневно отчитане
на работното време, която е различна форма на отчитане на труда. През исковия
период в ЗМВР липсва норма, която да установява нормалната продължителност на
нощното работно време при подневно отчитане на работното време. Ето защо при
подобна празнота в специалния закон следва да се приложи общото правило на чл.
140, ал. 1 КТ, съгласно което нормалната продължителност на работното време
през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Следователно отношението
между нормалната продължителност на дневното работно време /8 часа/ и
нормалната продължителност на нощното работно време /7 часа/, установени за
подневно отчитане на работното време на служителите в МВР, е 1.143.
На следващо място настоящият съдебен
състав приема, че съгласно чл. 143, ал. 1 КТ, извънреден е трудът, който се
полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време. Работодателят може да установява сумирано
изчисляване на работното време – седмично, месечно или за друг календарен
период, който не може да бъде повече от 6 месеца – чл. 142, ал. 2 КТ. Както
вече бе посочено по-горе, работното време на държавните служители в МВР,
работещи на 8-, 12- или 24-часови смени, се изчислява сумирано за тримесечен
период – чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. Сумираното изчисляване на работното време
форма на отчитане на работното време, при която установената нормална
продължителност на работното време се спазва средно за определен
по-продължителен период от време, който в процесния случай е тримесечен. При
сумираното изчисляване продължителността на работния ден не е еднаква, поради
което за работодателя не съществува задължение през всеки календарен период
/седмица, месец/ да осигурява отработване на пълния размер на
законоустановеното работно време, което за държавните служители е 8 часа дневно
и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР. В
този случай продължителността на работното време през отделните дни може да
надвишава нормалната, но работата в повече се компенсира с почивка в границите
на отчетния период. По този начин балансът на работното и свободното време се
запазват средно за периода на отчитане. Когато в края на отчитане, нормата
свободно време е превишена, ще е налице извънреден труд.
Сумираното работно време се
установява в полза на работодателя за работници и служители, които извършват
работа със специфичен характер и/или организация на труда /чл. 154а КТ/, но
изчисляването му се основава на продължителността, установена при подневното
отчитане на работното време /чл. 142, ал. 1 КТ/. Тримесечната норма на отчитане
представлява допълнителна тежест за работника или служителя, тъй като
затруднява възстановяването на работната сила, което биологично се осъществява
най-добре в рамките на едно денонощие /виж т. 2 от Тълкувателно решение № 8 от
14.11.2014 год. на ВКС по тълк.дело № 8/2013 год., ОСГК/.
Подневното отчитане на работното
време служи за база при определяне на следните компоненти и особености,
характерни за сумираното отчитане на работното време: 1/нормата на работното
време за периода на сумираното му изчисляване; 2/ правилата за изчисляване на
трудовото възнаграждение; 3/ правилата за установяване и изчисляване на
извънреден труд, положен от работещите при условията на сумирано изчисляване на
работното време и 4/ правилата за изчисляване на броя на отработените дни при
определяне на трудовия стаж, възнаграждението за платен годишен отпуск,
размерът на обезщетенията и др.
Съгласно чл. 9, ал. 5 от Наредбата
за трудовата книжка и трудовия стаж, трудовият стаж на работниците и служителите,
работещи при сумирано изчисляване на работното време, се определя, като
изработените часове по графика за периода на сумирането, след превръщане на
нощните часове в дневни за смените с повече от 4 нощни часа, се разделят на
установената за тях нормална продължителност на дневното работно време.
Определеният по този начин труд стаж не може да е по-голям от броя на работните
дни за периода на сумирането.
В чл. 18, ал. 3 НСОРЗ е предвидено,
че при сумирано изчисляване на работното време броят на отработените дни се
установява, като отработените часове през месеца след превръщането на нощните
часове в дневни се разделят на дневната продължителност на работното време,
установена за работното място при подневно отчитане на работното време.
Съответно в чл. 9б, ал. 1 /Нов – ДВ,
бр. 41 от 2017 год., в сила от 01.01.2018 год./ от Наредбата за работното
време, почивките и отпуските, е установено, че при сумирано изчисляване на
работното време по чл. 142, ал. 2 КТ се определя норма за продължителност на
работното време за периода. Нормата се определя в часове, като броят на
работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната
часова продължителност на работното време, определено в трудовия договор, а в
чл. 9а, ал. 4 от наредбата /редакция изм., бр. 41 от 2017 год., в сила от
01.01.2018 год./, че когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по
графика на работника или служителя по ал. 3 се изчислява след превръщане на
нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд с
коефициента по чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Превръщането на нощните часове в дневни не
се извършва, когато за работното място е установено намалено работно време,
както и когато трудовият договор е сключен за работа само през нощта.
Съгласно нормата на чл. 26, ал. 1 от
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 год. за реда за организация и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерство на вътрешните работи, при сумирано отчитане
на работното време общият брой на отработените часове по график се сравнява с
нормата работни часове за отчетния период, получена от броя календарни работни
дни за периода, умножени по цифрата осем. Получените часове над тази норма се
отчитат като положен труд извън редовното работно време. Посочената наредба не
предвижда превръщане на нощните часове в дневни с кофициент 1.143 за
изчисляване на отработените дни и за отчитането и заплащането на извънредния
труд. С оглед изложените вече по-горе съображения за приложимост на установения
в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ коефициент за отчитане на положения от ищеца нощен труд и
доколкото правилото за преизчисляване на нощните часове в дневни е в синхрон с
правилата за заплащане на труда и зачитането на трудовия стаж, настоящият
съдебен състав приема, че за процесния период нощните часове, преизчислени в дневни
с коефициент 1.143, следва да се вземат предвид при решаването на въпроса дали
е положен извънреден труд от страна на ищеца.
Видно е от заключението на вещото
лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство
съдебно-счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК
подлежи на кредитиране, че през процесния период ищецът е положил нощен труд в
размер на 1 688 ч., които преизчислени с коефициент 1.143 и приравнени на
дневно работно време възлизат на 1 929.38 ч. Възнаграждението за разликата
от 241.38 ч. – положен нощен и извънреден труд, е в общ размер на 2 271.92
лв., а обезщетението за забава в размер на законната лихва за периода от 01.04.2017
год. до 31.01.2020 год. – на 297.53 лв. Установено е също така, че отработените
от ищеца часове на смяна и съответно за отчетния период от три месеца
надхвърлят определената норма часове, който извод следва от обстоятелството, че
работодателят му е заплатил допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд за часовете и в размерите, посочени в заключението на вещото лице, които не
се спори между страните, че са били определени без да е било извършено превръщане
на отработените нощни часове в дневни.
В този смисъл законосъобразно
първоинстанционният съд е приел, че релевираните претенции се явяват изцяло
основателни, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане /при съобразяване на
обстоятелството, че задължението за заплащане на претендираното възнаграждение
е възникнало като срочно – след изчитане на всяко тримесечие, каквото е и
формулираното искане в петитума на исковата молба/.
Ето защо въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено.
При този изход на спора
жалбоподателят няма право на разноски.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК
настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от 08.07.2020 год.,
постановено по гр.дело №5158/2020 год. по описа на СРС, ГО, 78 с-в.
Решението не подлежи на обжалване.
ВРЪЩА делото
на СРС, ГО, 78 с-в, за преценка за провеждане на служебно производство по реда
на чл. 247 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/