Решение по дело №2172/2019 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Номер                                        10.02.2020г., град Дупница

 

IV, г.о.

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	23.01.		2020

 

на                                                                                                           Година

Миглена Кавалова

В открито  заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Светлана Стефанова

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	гражданско		2172		2019

 

                                      дело №                                    по описа за                                  г., и за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Производството е образувано по искова молба от „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1784, бул. „Цариградско шосе“ №159, район „Младост“, бл. „Бенч Марк Бизнес Център“, чрез пълномощника адв. П.И., със съдебен адрес:***, срещу Ч.Р.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, с която са предявени искове с правно основание чл. 422, вр. с чл.415 от ГПК, вр. с чл. 107 от ЗЕ.  

           Ищецът твърди, че се е намирал в облигационни правоотношения с ответника, които се регулират от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, които са общоизвестни и са публикувани са в редица издания на периодичния печат и съгласно чл.98а от Закона за енергетиката обвързва всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Съгласно тях, ищецът е изпълнил задължението си за доставка на електрическа енергия за периода от 06.12.2018г. до 04.04.2019г. От своя страна ответникът не е изпълнил задължението си да заплати доставената ел.енергия по издадени фактури. „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД е доставчик на електрическа енергия на обособената територия, определена в Приложение 1 към Лицензия за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция № Л-409-17/01,07.2013г. Дружеството е доставяло до електроснабден имот, находящ се в с. Яхиново, ул. „Христо Ботев“ № 95, общ. Дупница, обл. Кюстендил, с ИТН 300143059653, ел. енергия за периода от 06.12.2018г. до 04.04.2019г., за което е издало отделни фактури. В тях са посочени конкретно дължими суми, а именно:

1.Фактура № ********** от 10.01.2019г., на стойност 52.30 лева за периода от 06.12.2018г. - 05.01.2019г.

2.Фактура № ********* от 09.02.2019г., на стойност 71.54 лева за периода 06.01.2019г. - 05.02.2019г.;

3.Фактура № ********* от 12.03.2019г., на стойност 71.82 лева, за периода 06.02.2019г. - 07.03.2019г. и

4.Фактура № ********* от 10.04.2019г., на стойност 47.15 лева за периода 08.03.2019г. - 04.04.2019г.;

Поради неизпълнението на горепосочените задължения от ответника, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. 1304/2019г. по описа на Районен съд-Дупница. По него в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение за горепосочените суми,  връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.  По изложените съображения моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият му дължи сумата от 242.81 лв., представляваща главница по незаплатени фактури за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 06.12.2018г. до 04.04.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане, както и сумата от 5.28 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания, начислена за периода от 05.02.2019г. до 06.06.2019г. Претендира разноски.

           В срока по чл. 131 ГПК, не е постъпил отговор от ответника. В проведеното по делото открито съдебно заседание на 23.01.2020г., ответникът се явява лично и заявява, че от март месец 2019 година бил осем месеца в затвора, излязъл на 7 ноември 2019 година, не оспорва, че дължи сумите за ток, оспорва претенцията за разноски.

           Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното от фактическа страна:

           Между страните не се спори, а и от приетите по делото писмени доказателства - справка – извлечение за възникнали задължения и постъпили плащания; Фактура № **********/10.01.2019 г.; 3. Фактура № **********/09.02.2019 г.; Фактура № **********/12.03.2019 г.; Фактура № **********/10.04.2019 г.; Счетоводна справка за консумация на клиент на името на Ч.Р.Ч. за обект **********, намиращ се на адрес: с. Яхиново, п.к. 2622, ул. „Христо Ботев“ № 95 се установява, че страните са се намирали в облигационни правоотношения, ищецът е изпълнил задължението си за доставка на електрическа енергия за периода от 06.12.2018г. до 04.04.2019г., от своя страна ответникът не е оспорва, че не е изпълнил задължението си да заплати доставената ел. енергия по издадени фактури на обща стойност от 242.81 лв., както и лихва в размер на 5.28 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания, начислена за периода от 05.02.2019г. до 06.06.2019г., за които суми видно от приложеното към настоящото дело, ч.гр.дело № 1304/2019г. по описа на РС – Дупница е издадена заповед за изпълнение на парично задължение чл. 410 ГПК.

           При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

           Предявени са искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 414 от ГПК вр. с чл. 107 от ЗЕ и чл. 76 ЗЗД.  

           Съдът в доклада си по чл. 146 ГПК съобразно чл. 154 ГПК е указал на страните, че ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че е доставил определено количество електроенергия, посочено в описаните в исковата молба фактури и че за ответника е възникнало задължение за плащане на претендираната сума в посочения размер.  

            Ответникът от своя страна при доказване на горното от страна на ищеца, следва да докаже че е платил претендираните суми, както и онези свои възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

           Във връзка с изложеното и на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК, съдът счита, че следва да постанови решението при признание на иска на ответника, че исковете са основателни, без да излага мотиви за това. Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира, че претенцията на ищеца е основателна и доказана и следва да се уважи, ведно със законната лихва върху главницата, считано от  датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.

           Предвид установената от съда фактическа обстановка и признаването на дълга от страна на ответника, исковете – предмет на настоящото производство следва да се уважат, като следва да се посочи, че изложените от ответника съображения за не плащане дълга му, касаещи изтърпяване на наказание „лишаване от свобода” за посочения от него период в проведеното по делото открито съдебно заседание на 23.01.2020г. ирелевантни за дължимостта на сумите, предмет на спора.

           Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски – за държавната такса по делото е заплатена сумата от 75, 00 лева, а отделно от това на ищеца се дължи и адвокатско възнаграждение в размер на 87, 00 лева, както и направените в заповедното производство разноски в размер на 25, 00 лева държавна такса и 58, 00 лева за адвокатски хонорар.

           По изложените съображения, съдът

 

РЕШИ :

 

           ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ч.Р.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1784, бул. „Цариградско шосе“ №159, район „Младост“, бл. „Бенч Марк Бизнес Център“, чрез пълномощника адв. П.И., със съдебен адрес:*** сумите, както следва: 242.81 лв., представляваща главница по незаплатени фактури за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 06.12.2018г. до 04.04.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане, както и сумата от 5.28 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания, начислена за периода от 05.02.2019г. до 06.06.2019г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 1304/2019 г. по описа на РС – Дупница.

           ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ч.Р.Ч., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1784, бул. „Цариградско шосе“ №159, район „Младост“, бл. „Бенч Марк Бизнес Център“, чрез пълномощника адв. П.И., със съдебен адрес:*** разноските по заповедното производство – по ч.гр.дело № 1304/2019 по описа на РС – Дупница в размер на 83, 00 лева, както и направените по настоящото дело разноски в общ размер на 162, 00 лева.

 

           Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд Кюстендил.

 

                                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: