РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. З., 06.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – З. в публично заседание на пети януари през две
хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:Асен Черешаров
при участието на секретаря Роска С. Юрчиева
като разгледа докладваното от Асен Черешаров Гражданско дело №
20255420100443 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба с правно основание чл.
124, ал.1 ГПК, вр. с чл. 77 и 79, ал.1 ЗС – установителен иск от Д. М. П., ЕГН
********** с адрес: обл. С., общ. Н., гр. Н., ул. „Л.К.“ № *, срещу ОБЩИНА
Н., за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата е
собственик, на основание на давностно владение на Поземлен имот с
идентификатор 51319.501.141 област С., община Н., гр. Н., ул. „Л.К.“, вид
територия –Урбанизирана; начин на трайно ползване - Ниско застрояване (до
10 м); площ - 726 кв. м.; стар номер – 85; квартал – 23; парцел- III, съгласно
Заповед за одобрение на КККР РД-18-75/19.11.2021 г., издадена от
Изпълнителен директор на АГКК, при граници и съседи имоти с
идентификатори: 51319.501.140; 51319.501.245; 51319.501.246;51319.501.375;
51319.501.446.
Ищцата сочи, че е собственик на основание на давностно владение на
Поземлен имот с идентификатор 51319.501.141 област С., община Н., гр. Н.,
ул. „Л.К.“, вид територия Урбанизирана; начин на трайно ползване - Ниско
застрояване (до 10 м); площ - 726 кв. м.; стар номер – 85; квартал – 23; парцел
- III, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-75/19.11.2021 г., издадена
от Изпълнителен директор на АГКК, при граници и съседи имоти с
идентификатори: 51319.501.140; 51319.501.245; 51319.501.246;51319.501.375;
51319.501.446.
1
Твърди, че ищцата владее явно и необезпокояван от никого процесният
имот от 1980 г., който получила от родителите си, като от тогава е установила
самостоятелна фактическа власт върху имота с намерението да го свои като
свой имот.
Преди това имотът е владян явно и необезпокоявано от никого от
родителите на ищцата, които от 1950 г. до момента да даряването на ищцата
през 1980 са го владели явно и необезпокоявани от никого като техен. Към
владението, което е осъществено от ищцата следва да се присъедини и това на
неговите праводатели, които са владели имота от 1950 г., като през 1980 г. го
дават на нея.
Процесният имот е в непосредствена близост до къщата на ищцата и
винаги е бил обработваема градина, нива която ежегодно се е засаждала и
продължава да се засажда с различни селскостопански култури, като нейните
праводатели са тези които са облагородили имота.
Имотът има трайни материализирани граници от към съседните нему
имоти чрез ограда.
Ищцата предприела процедура за снабдяване с документи, които са
необходими за издаване на нотариален акт и признаване правото на
собственост върху процесния имот по давностно владение.
В тази връзка ищцата установила, от представители на Община Н. че за
процесния имот има съставен АЧОС № 35, том I, рег. № 47 дело 33 от
14.02.2011 г., вписан в Служба по вписвания и имота е общински.
Община Н., не е придобила процесният имот на годно правно основание,
като за него никога не е била провеждана процедура по отчуждаване,
респективно не е заплащано и обезщетение, тоест не са налице
собственически права по отношение на процесния имот за община Н..
Пълномощникът сочи, че в АЧОС е посочено, че имотът е общински и
същият е съставен на основание Заповед № 46-ДС/27.02.2001 г. на Областен
управител на област С., по силата на която областния управител е предал
имоти на ответната община.
Посоченото основание в АЧОС не е могло да породи вещни права в
полза на общината.
Актът за частна общинска собственост няма правопораждащо действие,
а само констатира придобито по някой от предвидените в чл. 77 ЗС способи
право на собственост (чл. 5 от Закона за общинската собственост). За да се
ползва, като официален удостоверителен документ, с обвързваща съда 2
материална доказателствена сила относно удостовереното право на
собственост, същият следва да съдържа не само описание на имота и
2
местонахождението му, но и посочване на фактическото и правно основание,
по силата на което имотът е придобит от общината-така решение №
87/01.08.2018 г. по гр. д. № 2714/2017 г. на ВКС, I г.о. В съставения акт за
общинска собственост е посочена единствено като правно основание
разпоредбата на чл. 2, ал. 1 т. 2 от Закона за общинската собственост и Заповед
№ 46-ДС/27.02.2001 г. на Областен управител на област С.. Разпоредбата сочи
за общинска собственост, имотите и вещите, предоставени в собственост на
общините със закон и е бланкетна, което изисква в акта за частна общинска
собственост да е налице посочване на законова разпоредба от конкретния
закон, по силата на която недвижимият имот е обект на притежание на
Община Н.. В представения АЧОС липсва позоваване на конкретна законова
разпоредба, нито пък са посочени правопораждащите собствеността факти,
т.е. същият не доказва придобиване на собствеността на спорния имот от
ответника-община.
В акта за държавна собственост, касаещ процесния недвижим имот, е
посочено, че на основание Заповед № РД-23/12.01.1987 г., имотът е станал
държавна собственост.
Същата Заповед № РД-23/12.01.1987 г., на ОНС касае одобряването на
плана на град Н..
Предвид горното и наличието на акта за държавна собственост и в
последствие въз основа на него имотът е предаден в собственост съгласно
Заповед № 46 - ДС/27.02.2001 г. на Областен управител на област С. на
община Н., като ответната община оспорва правото на собственост на ищцата,
въпреки че тя е собственик на процесния имот по давностно владение.
Няма спор, че АДС, съставен по надлежен ред и форма, има характер на
официален документ, който само констатира собствеността, без да я създава.
По принцип се приема, че действително се е осъществило посоченото
основание за придобиване на имота от държавата, напр. отчуждаване, замяна
и т.н. В настоящия случай като основание за придобиване на собственост на
процесния имот е посочена заповед, която е за одобряване на плана на град Н.,
а именно Заповед № РД-23/12.01.1987 г. Същата обаче не може да 3
легитимира праводателя на община Н., а именно държавата като собственик
на имота. Цитираната заповед представлява административен акт за
одобряване на плана на град Н., които няма вещноправно действие.
Отразяването на даден имот в такъв план не рефлектира върху действително
притежаваните вещни права и това не води до промени в имуществената
сфера на заинтересованите лица, в който смисъл е Решение № 33/29.07.2013 г.
на ВКС по гр. дело № 401/2012 г. на I г.о. ГК, докладчик съдията Л.А.,
постановено по реда на чл. 290 ГПК.
3
В самата заповед е посочено, че същата е издадена на основание чл. 75,
ал. 1 от Правилника за приложение на Закона за териториалното и селищно
устройство (отм.). Действащата разпоредба към датата на издаване на
заповедта сочи, че кметът на общината одобрява застроителните и
регулационни планове. В настоящия случай този план е одобрен от
Председателя на Окръжен народен съвет, а не от съответния кмет на
населеното място.
Отделно от гореизложеното община Н., като и праводателя и в лицето
на държавата не са придобили процесния имот на годно правно основание, за
процесния имот никога не е била провеждана процедура по отчуждаване на
същия, респективно не е заплащано и обезщетение, тоест не са налице
собственически права по отношение на процесния имот, както за община Н.,
така и за своя праводател в лицето на държавата. Константна е практиката на
ВКС, че актовете за държавна, респ. за общинска собственост, са официални
документи, съставени от длъжностни лица по определен ред и форма, с които
се удостоверява възникването, изменението и погасяването на държавната,
респ. общинска собственост. Освен описание на имота и неговото
местонахождение, в акта се посочва и основанието - както правното, така и
фактическото, по силата на което имотът е станал държавна (общинска)
собственост. Това е така, тъй като актовете за държавна (общинска)
собственост нямат правопораждащо действие, а само констатират
придобитото по някой от предвидените в чл. 77 ЗС способи право на
собственост.
В случая процесният имот е бил актуван като държавен през 1987 г., а
като основание е посочена заповед за утвърждаване на застроителен,
регулационен и кадастрален план, което неможе да бъде основание за 4
придобиване на имота от страна на общината на годно правно основание,
посоченото основание в акта за държавна собственост не е могло да породи
вещни права в полза на държавата, поради което е оборена неговата
доказателствена сила. Оборен е и факта, че имота е общинска собственост,
поради което не е била приложима забраната на чл. 86 ЗС, т.е. че имотът е бил
собственост на държавата, на кооперация или на обществена организация, в
който смисъл е Решение № 269/03.08.2012 г. на ВКС по гр. дело № 643/2011г.
на I г.о. ГК, докладчик съдията Д.Ц., постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Влезлите в сила планове нямат незабавно отчуждително действие и не
се считат приложени с влизане в сила на акта за одобряването му, а едва след
изплащане обезщетения. Отчуждително производство в случая не е
провеждано, поради което правото на собственост на ищците върху
процесиите имоти не е преминало върху общината, а след като не е преминало
върху общината то неможе да се приложи забраната на чл. 86 от ЗС във връзка
4
с § 1 от ДР ЗС в горния смисъл е и Решение № 87 от 01.08.2018 г. по гр. д. №
2714/2017 г., г. к. Първо г. о. на ВКС.
Правната рамка при режима определен със ЗТСУ самото отреждане на
плана за обществени мероприятия няма отчуждително действие, а е
необходимо издаването на нарочна заповед по чл. 98 ЗТСУ.
До влизане в сила на заповедта по чл. 95 ЗТСУ (отм.) тези имоти могат
да бъдат предмет на разпоредителни сделки, на делба и на придобивна
давност (цитира съдебна практика - Решение № 221/23.10.2014 г. по гр.д. №
843/2014 г. Първо г.о.).
С отреждането на даден имот за определено мероприятие по този план
той не се счита отчужден от предишния собственик, нито се придобива от
общината, а е необходимо да се проведе специална процедура по отчуждаване
и обезщетяване на собствениците на засегнатите имоти, поради което няма
как заповедта, с която е одобрен застроителния и регулационен план на град
Н., да има непосредствено отчуждително действие и да представлява годно
придобивно основание в полза на общината, с оглед на което не легитимира
общината като собственик на процесния имот на релевираното основание.
След като по делото липсват доказателства за актуване на имота както и
за отчуждаването му по надлежния ред, поне такива доказателства няма по 5
делото, то не може да се приеме че е била налице забраната за придобиване по
давност на имот- държавна собственост съгласно чл. 86 ЗС и § 1 от Закона за
допълнение на ЗС. Няма и доказателства по делото за основанието за актуване
на имота.
Навежда, че ищцата е собственик по наследство и давностно владение
на процесния недвижим имот, доколкото го има от 1980 процесния имот и от
тогава е владян от нея явно, непрекъснато и необезпокоявано от никого,
показвайки на всички останали че счита същия имот за неин, като преди това
имота е владян от праводателя й от 1950 г., като това владение следва да се
присъедини към владението на ищцата. Още от 1980 г. до настоящия момент в
период по-дълъг от 10 години ищцата е упражнявала фактическата власт по
отношение на процесния имот, като същият е с ясно очертани граници от
съседните нему имоти.
Горните действия са манифестирани пред всички.
Сочи, че за ищцата е налице правен интерес от предявяване на
настоящия иск, за да установи със сила на присъдено нещо правото си на
собственост срещу община Н., която й го оспорва или го смущава. Целта на
защитата е разрешаването на спора за материално право, като бъде
установено действителното правно положение в отношенията между страните
във връзка с конкретния имот и да се осуети занапред възникването на нов
5
спор за материалното право на същото основание.
Моли, съдът да ги призове на съд и след като се убеди в
гореизложеното, да постанови съдебен акт, с които на основание чл. 124 ГПК
признае за установено по отношение на ответната община, че тя ищцата Д. М.
П. е собственик по давностно владение на процесния имот, при посочената
площ и грани.
Моли да й бъдат присъдени направените съдебни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
ответникът Община Н. признава изцяло предявения иск, като основателен и
доказан и моли същия да бъде уважен. Сочи се, че общината не е дала повод за
завеждане на делото, тъй като не е упражнявала фактическа власт върху
процесния имот, поради което моли разноските по делото да не бъдат
възлагани в нейна тежест.
Между страните не се спори относно наличие елементите от
фактическия състав на владението - изтичане на определен срок, намерение за
своене (animus), упражняване на фактическа власт над вещта (corpus).
В осз ищецът се явява лично и с процесуалния си представител адв. В.,
който поддържа иска.
Ответникът – редовно призован, се представлява от юрисконсулт Д.,
която поддържа депозирания отговор и пледира за уважаване исковата
претенция.
Между страните не се спори относно наличие елементите от
фактическия състав на владението – изтичане на определен срок, намерение за
своене (animus), упражняване на фактическа власт над вещта (corpus).
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и
обсъди доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Ответникът, в срока за отговор по чл.131 ГПК, е направил признание на
иска, за което настоящият съдебен състав счита, че е недопустимо и следва да
се цени по реда на чл.175 ГПК, а не по чл.237 ГПК.
В Решение № 20 от 7.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5289/2013 г., I г. о.,
ГК, е застъпен следният извод: „Признанието на иска е процесуално действие
на ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото
искът е основателен.
То има за предмет субективни права и е несъвместимо с оспорване на
иска, за разлика от признанието на факти – юридически или доказателствени,
което е доказателствено средство (чл. 175 ГПК), и е съвместимо със защита
срещу иска: ответникът може да отрече въведения от ищеца правопораждащ
6
факт (факти), а ако го признае – да противопостави съответни възражения.
Съгласно ГПК (в сила от 1.03.2008 г.) признанието на иска е свързвано със
специфични правни последици. Според чл. 237 ГПК, то може да доведе до
прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение с оглед
признанието, при такова искане от ищеца. Това означава, съдът да
преустанови извършването на по-нататъшни действия по събирането и
преценката на доказателствата, установяващи въведените твърдения, и да
постанови съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави
собствени фактически и правни изводи по предмета на спора. Искът следва да
бъде уважен така, както е предявен.
Решение при признание на иска не може да се постанови, когато
признатото право противоречи на закона или на добрите нрави и когато е
признато право, с което страната не може да се разпорежда – чл. 237, ал. 3
ГПК; по брачни искове – чл. 324 ГПК; по искове за гражданско състояние – чл.
334 ГПК и по иск за поставяне под запрещение – чл. 339 ГПК.
Исковете за собственост поначало не са сред посочените изключения.
Съгласно чл. 77 ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка,
по давност или по други начини, определени в закона. Защитата на
собствеността се състои на първо място в съдебното установяване
(признаване), че ищецът е собственик. Това изисква доказване на всички
елементи от фактическия състав на съответния въведен от ищеца придобивен
способ с допустимите за този способ доказателствени средства. Така
например, когато спорът има за предмет недвижим имот, придобит чрез
сделка, правото на собственост следва да се установи с нотариален акт – чл.
18 ЗЗД; когато придобиването касае имоти – частна държавна или общинска
собственост, следва да се представи договор в писмена форма, вписан по
разпореждане на съдията по вписванията по местонахождението на имота –
чл. 18 ЗС; когато ищецът твърди, че е придобил имот по силата на изтекла
придобивна давност, той следва да установи в самото исково производство –
чрез свидетелски показания, извлечения от данъчни книги или по друг
подходящ начин, че е упражнявал владение за себе си през давностния период;
ако се позовава на придобиване чрез административен акт, следва да
представи този акт в исковото производство, и т.н. Ако ищецът не успее да
докаже правото си на собственост, искът ще подлежи на отхвърляне, дори
ответникът да заяви, че признава иска, т.е., че имотът принадлежи на ищеца.
Искът за собственост има за цел съдебното установяване на собствеността на
ищеца, а това, по изложените вече съображения и такива за правна сигурност,
не може да стане с признание на иска. Затова и направено от ответника
признание, че ищецът е собственик, не обосновава основателност на иска, а
следва да бъде преценено от съда съгласно чл. 175 ГПК, ако например касае
7
елементи от основанието на иска за собственост – например владеенето на
имота и времето, през което то е упражнявано, или в някои хипотези на
придобиване на движима вещ и др. С оглед изложеното, макар исковете за
собственост да не са сред изброените в закона изключения, по тях не се
постановява решение при признание на иска“.
Настоящият съдебен състав споделя в пълна степен изводите на
касационната инстанция в цитираното по-горе решение.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Първият елемент от състава на придобивната давност е упражняване на
владение, което да съдържа признаците, установени в чл. 68 ЗС. Съгласно
текста на цитираната разпоредба, владението представлява „упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго
като своя“. Външен, обективен признак на владението е упражняването на
фактическа власт.
По делото е разпитана свидетелката К. Р. Ч.
От показанията на същата се установява, че имотът се владее и ползва
от ищцата в продължение на повече от 40-50 години, в което време свидетелят
е очевидец на действията на ищеца, предвид, че имотът е близо до този на
родителите й. Свидетелката е родом от гр. Н., като след омъжването си живее
в друг квартал, но посещава майка ми и не е видяла друг да работи имота,
освен ищцата. Имотът представлява градинка и се засажда от ищцата със
земеделски култури - картофи, фасул. В горната част на имота е засадила 2-3
ореха. Никой досега не й е пречил да си ползва имота. В долната страна са
засадени още ябълка и праскова. Ищцата не й се е оплаквала, че други хора
искат този имот. Има имота от баща си, който и го е подарил, както е подарил
на другите деца други имоти. Спомня си бегло бащата на Д., като заявява, че
го е виждала, когато била дете. Ищцата имала братя и сестри, но те починали и
не е чувала да имат спор за имота, тъй като всяко едно от децата са си
получили имоти и процесният имот е получен от Д..
Настоящият съдебен състав намира, че показанията на свидетеля са
подробни, хронологически и логически последователни и вътрешно
непротиворечиви.
В тях тя възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено е
възприел като очевидец. От тези обстоятелства се налага категоричен извод,
че има ясна представа за имота, кой го ползва, от колко време и дали го ползва
8
като собственик.
Същевременно свидетелката не се опитва манипулативно да представи
фактическата обстановка като преувеличава потребностите на ищцата. В
заключение показанията на свидетеля се ценят като подробни и добросъвестно
дадени, поради което се ползват с доверие от съда.
Предвид това съдът намира, за установено, че ищецът е упражнявал
фактическа власт върху поцесния имот за период значително надхвърлящ 10
години.
Субективният признак на владението е намерението на владелеца – той
държи вещта като своя, т.е. той се смята или иска да стане собственик. В
случая от показанията на разпитания свидетел се установява, че ищецът
считат имота за своя собственост.
При така събраните доказателства, съдът намира, че се установява по
делото и субективният елемент на владението, поради което са налице
кумулативно предвидените предпоставки, необходими за приложението на
института на придобивната давност – упражнявано владение върху
процесната площ за срок от повече от 10 години.
В настоящото производство ответникът не депозира възражения срещу
заявения иск и не ангажира доказателства.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка Съдът възприе въз основа
представените и приети по делото писмени доказателства, събраните гласни
свидетелски показания.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
ПРАВНА СТРАНА следното:
Разпоредбата на чл. 86 ЗС в редакцията до изменението, обн. ДВ.бр. 33
от 1996 г.,в сила от 01.06.1996 г., установява забрана за придобиване по
давност на вещ, частна държавна или общинска собственост. Впоследствие с
разпоредбата на § 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността, ДВ
бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.06.2006 г., е установен мораториум върху
давността, като е предвидено, че тази давност спира да тече.
Установеният в §1 ЗДЗС мораториум многократно е продължаван, като
с Решение № 3/24.02.2022 г. по к.д. № 16/2021 г. на Конституционния съд на
9
РР.Б. (обн. ДВ, бр. 18/4.03.2022 г., в сила от 07.03.2022 г. ) са обявени за
противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на
Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46/2006 г., посл. доп., ДВ, бр. 18/2020 г.)
и на § 2 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за
собствеността (обн., ДВ, бр. 7/2018 г.).
При това положение, проследявайки във времето законодателната
уредба, се налага извод, че за да бъде придобит имот частна общинска
собственост по давност е необходимо владението да е установено в периода от
изменението на чл. 86 ЗС обн. ДВ.бр. 33 от 1996 г. – т.е. от 01.06.1996 г. и да
продължило един ден след отмяната на мораториума, осъществена с влизане в
сила на решението на Конституционния съд на Р.Б., т.е. един ден след
07.03.2022 г., като в този период давността да не прекъсвана.
По делото не е заявено възражение за това че имотът не може да бъде
придобит по давност, предвид че представлява публична общинска
собственост, поради което за придобиването му на соченото от ищеца
основание не се установява.
Именно ответникът носи тежест по оборване презумпциите по чл. 69
ЗС и чл. 83 ЗС, както и да докаже твърдения/възражения, че имотът не може
да бъде придобит на соченото основание от ищеца. Негова е тежестта да
докаже, че този имот попада в приложното поле на съществуващата
забрана/ограничение по силата на закона.
Настоящият съдебен състав намира, че всички предпоставки за
придобиване на спорния терен по давност са налице. Ищецът е упражнявал
фактическата власт върху вещта в рамките на изискуемия десетгодишен срок
за придобиването й по давност.
Тези изводи не се променят от обстоятелството, че за имота е съставен
АДС, предвид че по делото липсват доказателства за отчуждаването му по
надлежния ред. Отделно от това АДС и АОС, съставен по надлежен ред и
форма, има характер на официален документ, който само констатира
собствеността, без да я създава. Същите обаче не могат да легитимира
праводателя на община Н., а именно - държавата като собственик на имота.
Цитираната заповед, послужила за съставяне на АОС представлява
административен акт за одобряване на плана на град Н., които няма
вещноправно действие. Отразяването на даден имот в такъв план не
10
рефлектира върху действително притежаваните вещни права и това не води до
промени в имуществената сфера на заинтересованите лица, в който смисъл е
Решение № 33/29.07.2013 г. на ВКС по гр. дело № 401/2012 г. на I г.о. ГК,
докладчик съдията Л.А., постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Независимо, че с Определение, рег. № 441/23.12.2025 г., с постановено
по гр.д. № 443/2025 г., по описа на РС – З., с което е обявен проекта за доклад
по делото и приет за окончателен в съдебно заседание на 05.01.2026 г., на осн.
чл. 190 ГПК, съдът е задължил ответника, да представи по делото находящите
се при него документи, а именно: Цялото досие на АЧОС № 35, том I, рег. №
47, дело 33 от 14.02.2011 г.; Заповед № 46 10 ДС/27.02.2001 г. на Областен
управител на област С., като е бил предупреден за последиците на чл. 161
ГПК при не представянето им, до приключване на съдебното дирене, не бяха
представени.
Владението на ищцата е продължило от 1980 г. до 06.11.2025 г., когато
е предявен искът.
Обстоятелството, че в определени периоди от време законът не
допускал придобиването на имоти държавна или общинска собственост по
давност, не променя изводът, че ищецът е упражнявал фактическа власт с
намерение своене. Според чл. 69 ЗС предполага се, че владелецът държи
вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.
В хода на производството, при условията на главно и пълно доказване
ищецът успешно доказва владение за себе си.
По разноските:
При този изход на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски
възниква единствено за ищеца. Такива обаче не се претендират, поради което
не се възлагат в тежест на ответника.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения положителен
установителен иск за собственост, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, от Д.
М. П., ЕГН ********** с адрес: обл. С., общ. Н., гр. Н., ул. „Л.К.“ № *, срещу
ОБЩИНА Н., Булстат ****, със седалище и адрес на управление: гр. Н., ул.
11
„А.С.“ № *, представлявана от кмета Б. К., че ищцата Д. М. П., ЕГН
********** с адрес: обл. С., общ. Н., гр. Н., ул. „Л.К.“ № * е собственик, на
основание изтекла придобивна давност, по упражнено владение в периода от
1980 г. до 06.11.2025 г. – датата на предявяване на иска, на следния на следния
недвижим имот:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 51319.501.141 област С., община
Н., гр. Н., ул. „Л.К.“, вид територия –Урбанизирана; начин на трайно ползване
- Ниско застрояване (до 10 м); площ - 726 кв. м.; стар номер – 85; квартал – 23;
парцел-III, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-75/19.11.2021 г.,
издадена от Изпълнителен директор на АГКК, при граници и съседи имоти с
идентификатори: 51319.501.140; 51319.501.245; 51319.501.246;51319.501.375;
51319.501.446.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – З.: __А.Ч._____________________
12