РЕШЕНИЕ
№ 277
гр. Бургас, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII СЪСТАВ, в публично заседание
на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:АСЕН Т. РАДЕВ
при участието на секретаря МИРОСЛАВА ХР. ЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело №
20212120103046 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Уникредит Булбанк” АД
против Н. Г. СТ., за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответникът
дължи следните суми: 512.46 лв. – неплатена главница по сключен между
страните договор за кредитна карта на физически лица № *** год., 17.28 лв.
– договорна лихва за периода от 17.12.2019 год. до 22.02.2020 год., 43.73 лв. -
мораторна лихва за периода от 22.02.2020 год. до 29.11.2020 год., 72 лв. -
разходи за уведомяване, както и законната лихва върху главницата, начиная
от 01.12.2020 год. до окончателното й изплащане, за които вземания по ч.гр.д.
№ *** год. на БРС са издадени заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от
ГПК и изпълнителен лист.
Исковете са предявени по реда на чл.422 от ГПК, а правното
им основание в чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, чл.82 и чл.86,
ал.1 от ЗЗД и както е прието с определението по чл.140 от ГПК - са
допустими.
В съдебно заседание процесуалният представител на
ищцовото дружество поддържа предявените искове, моли за уважаването им
и за присъждане на деловодните разноски. Ангажира доказателства.
Особеният представител на ответника оспорва исковете по съображения,
изложени в писмения отговор.
Бургаският районен съд, въз основа на събраните по делото
доказателства, намира за установени следните факти, относими към
правилното решаване на спора:
На 01.03.2019 год. между „„Уникредит Булбанк” АД и С. е
сключен договор за кредитна карта на физически лица № ***, по силата на
който посоченото дружество, в качеството на кредитодател, е отпуснало на
ответника - кредитополучател кредит, усвоим по кредитна карта с лимит от
500 лв., срещу задължението на последния да го погасява, ведно с
договорената лихва от 1 % месечно и такси за извършени плащания, на
месечни погасителни вноски от минимум 15 лв. от 1-во до 15-то число на
1
месеца, следващ плащанията.
Според чл.8.11 от договора, сумите, с които е надвишен
кредитният лимит, неплатените лихви, такси и комисионни, стават част от
дълга.
Тяхното събиране е уговорено с чл.8.10, чрез директен
дебит от страна на банката, т.е. чрез задължаване на сметката по кредитната
карта на ответника.
Крайният срок на кредита е определен до 28.02.2021 год. - 24
месеца, считано от сключването на договора.
На същата дата е подписан и договор за издаване на
кредитна карта със срок на валидност до 28.02.2023 год.
По делото е налична покана от кредитодателя до
кредитополучателя, за погасяване на задълженията по договора. Поканата е
получена на 20.07.2020 год.
Изслушано е заключението на вещото лице по назначената
счетоводна експертиза, което е констатирало, че към 17.12.2019 год.
ответникът е използвал 456.24 лв. от кредитния лимит, след което е спрял да
обслужва кредита. Остойностени са вземанията по договора за кредит, като са
взети предвид директното дебитиране на минимални погасителни вноски в
рамките на кредитния лимит, както и лихви и такси. Според експерта, банката
е капитализирала договорната лихва, прибавяйки я към дължимата главница,
заедно с падежиралите, неплатени погасителни вноски.
По заявление на ищцовото дружество, депозирано на
01.12.2020 год., по ч.гр.д. № *** год. на БРС са издадени заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за процесните суми.
При така очерталата се фактическа обстановка, Бургаският
районен съд намира исковете за частично основателни.
Очевидно „Уникредит Булбанк” АД е обявило предсрочната
изкуемост на кредита преди депозиране на заявлението по чл.417 от ГПК, и
това е било необходимо, за да обоснове дължимостта на целия ползван
кредитен лимит, наместо дължимите към този момент минимални
погасителни вноски. Следователно, от изтичане на срока, даден с поканата,
ответникът е дължал на кредитодателя сумата от 456.24 лв., която е ползвал
реално от кредитния лимит и до който размер искът по чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с
чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ - за главницата, следва да се уважи.
Останалата част от задължението по кредитния лимит до
размера от 512.46 лв. е формирано от удържани (директно дебитирани) от
кредитодателя такси, начислени възнаградителни лихви и падежирали
минимални погасителни вноски, в т.ч. и лихви върху последните. Но първо -
при така извършвания директен дебит от страна на банката, дългът
недопустимо се е мултиплицирал, т.к. предназначението на минималната
погасителна вноска е за погасяване (частично) ползвания кредитен лимит,
лихви и такси, а не за утежняването му. Затова неплащането на вноска не е
равнозначно на ползване на кредитен лимит в такава част, та да се прибавя
вноската към вече ползвания. Да се приеме противното означава да се погаси
два пъти едно и също задължение. И второ - начислените договорни лихви се
удържат от кредитния лимит, върху чийто увеличен по този начин размер (с
вече начислена за изтеклия период договорна лихва и погасителни вноски), се
начислява договорна лихва за следващия период. Това е скрита форма на
преструктуриране на кредита, почиващо на нищожна клауза, водещо в крайна
сметка до анатоцизъм - чл.26, ал.1, пр.1 във вр. с ал.4 и чл.10, ал.3 от ЗЗД
(така Р-66-2019-II т.о).
Неоснователен е и следва да се отхвърли и искът за
договорна лихва, защото макар клаузата, с която е уговорена дължимостта й
да е валидна, претендираната тук сума е в резултат на нищожната клауза,
позволяваща капитализирането и олихвяването на лихвата.
2
Частично основателен е искът за мораторна лихва по чл.86,
ал.1 от ЗЗД. Той е доказан в своето основание, но с оглед частичната
основателност на иска за главница, няма достатъчно данни за неговия
основателен размер, поради което съдът, на основание чл.162 от ГПК, го
определя на 35.74 лв.
Изцяло неоснователен е искът по чл.82 от ЗЗД - за заплащане
на разходи за уведомяване, т.к. липсват доказателства за сторени такива.
Дължима обаче, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, е законната
лихва върху основателната част на главницата, начиная от депозиране на
заявлението за издаване на заповед по чл.410 от ГПК - от 01.12.2020 год. до
окончателното й изплащане.
Казаното налага да се постанови решение в горния смисъл,
като на ищцовата страна, съгласно чл.78, ал.1 от ГПК, се присъдят разноски,
които за производството по ч.гр.д. № *** год. възлизат на 64.79 лв., а за
настоящото - на 750.77 лв., вкл. държавна такса, депозити за особен
представител и вещо лице, както и адвокатски хонорар.
Водим от горното и на основание чл.235 и чл. 236 от ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. Г. СТ. от ***, ЕГН – **********,
на основание в чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.86, ал.1 от
ЗЗД, дължи на „Уникредит Булбанк” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в ***, представлявано от Т.П. и С.П., следните суми: 456.24 лв. –
неплатена главница по сключен между страните договор за кредитна карта на
физически лица № *** год., 35.74 лв. - мораторна лихва за периода от
22.02.2020 год. до 29.11.2020 год., както и законната лихва върху главницата,
начиная от 01.12.2020 год. до окончателното плащане, за които вземания по
ч.гр.д. № *** год. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,
като ОТХВЪРЛЯ иска за главница - за горницата над уважения, до пълния
предявен размер от 512.46 лв.; иска за мораторна лихва - за горницата над
уважения, до пълния предявен размер от 43.73 лв.; иска за законна лихва
върху неоснователния размер на главницата, както и изцяло исковете за
договорна лихва от 17.28 лв. и разходи за уведомяване от 72 лв.
ОСЪЖДА Н. Г. СТ. да заплати на „Уникредит Булбанк” АД,
деловодни разноски в размер на 64.79 лв. за производството по ч.гр.д. № ***
год. на БРС, както и в размер на 750.77 лв. - за настоящото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала: СТ
Съдия при Районен съд – Бургас: (П)
3