РЕШЕНИЕ
№ 275
гр. Бургас, 06.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Димитър П. С.
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА
като разгледа докладваното от Димитър П. С. Гражданско дело №
20242120108276 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 181,
ал. 1 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на И. С. С. с ЕГН
**********, с посочен адрес за призоваване гр. Бургас, ***, срещу Главна
Дирекция „Гранична полиция“ с адрес гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“
№46, представлявана от гл. комисар Антон Златанов.
В исковата молба се твърди, че със Заповед №8121К-11007/03.12.2020 г.
на Министъра на вътрешните работи е преназначен на длъжност „Старши
експерт“ /корабно – техническо осигуряване, БГПК – Созопол/ в сектор
„Автомобилна, инженерна, корабна техника“ към РДГП – Бургас при Главна
дирекция „Гранична полиция“ – МВР, считано от 09.12.2020 г. Тази длъжност
изпълнява и до настоящия момент.
Твърди, че след постановяване на заповедта, работодателят не осигурил
заплащането на равностойността на полагаемата му по чл.181, ал.1 от ЗМВР
храна и безплатна такава не му била осигурена. Съгласно разпоредбата на
чл.181, ал.1 от ЗМВР, на служителите в МВР се осигурявала храна или
левовата й равностойност.
Излага, че осигуряването на храна или заплащането на левовата й
равностойност било уредено в Наредба №8121з-773 от 01.07.2015 г. за
осигуряване на храна или левовата й равностойност на служителите в МВР.
Съгласно чл.4 от Наредбата, служителите на МВР, на които не се осигурявала
храна, получавали ежемесечно левовата й равностойност, която се определяла
ежегодно със заповед на министъра на вътрешните работи. В чл.1 от тази
1
наредба били изключени служителите по чл.142, ал.1, т.2 от ЗМВР. В
изпълнение на тази наредба, министърът на вътрешните работи със свои
заповеди №8121з-1410/31.12.2020 г., №8121з-1723/31.12.2021 г.,
№8121з130/31.01.2023 г., №8121з-1400/05.09.2023 г., №8121з-10/04.01.2024 г.,
№8121з-641/29.04.2024 г., определил размерът на левовата равностойност на
храната и служителите в МВР за периода от 2021 г. до 2024 г.
Поддържа се, че правният статут на служителите по чл.142, ал.1, т.2 от
ЗМВР се уреждал както от Закона за държавния служител, така и от
специалния Закон за министерството на вътрешните работи. Приложимостта
на разпоредбата на чл.181, ал.1 от ЗМВР към служителите по чл.142, ал.1, т.2
от ЗМВР произтичала от обстоятелството, че текстът на нормата не
разграничавал категориите служители, които имали право да получат
безплатна храна или левовата й равностойност, от което следвало, че всички
служители в МВР, включително и държавните служители по чл.142, ал.1, т.2
от ЗМВР имали такава привилегия. Позовава се и на съдебна практика в тази
насока.
За тригодишния период от 01.12.2021 г. до 30.11.2024 г. левовата
равностойност на храната била в следните размери: за 2021 г., съгласно
заповед №8121з-1410/31.12.2020 г. – 120 лв., за 2022 г., съгласно заповед
№8121з-1723/31.12.2021 г. – 120 лв., за периода от 01.01.2023 г. до 31.07.2023
г., съгласно заповед №8121з-130/31.01.2023 г. – 120 лв., за периода от
01.08.2023 г. до 31.12.2023 г., съгласно заповед №8121з-130/31.01.2023 г.,
изменена със заповед №8121з-1400/05.09.2023 г. – 200 лв., за 2024 г., съгласно
заповед №8121з-10/04.01.2024 г., изменена със заповед №8121з641/29.04.2024
г. – 300 лв. Общо за целия период посочва, че дължимата му сума съобразно
гореизложеното се явява в размер на 6700 лв.
Посочва, че като допълнителна част от месечното възнаграждение
сумата за храна се дължала заедно с него и се изплащала до 27 – мо число през
текущия месец, за който била дължима, съгласно чл.20, ал.2 от Вътрешните
правила за заплатите на държавните служители по чл.142, ал.1, т.2 от ЗМВР,
утвърдени със заповед №8121з-92/31.01.2019 г. на министъра на вътрешните
работи. Ответникът изпадал в забава на 28 – мо число на месеца, за който
дължал заплата. Посочва, че общата сума на дължимата мораторна лихва,
изчислена за всеки месец забава била в размер на 1006, 42 лв.
Моли Главна Дирекция „Гранична полиция“ с адрес гр. София, бул.
„Княгиня Мария Луиза“ №46, да бъде осъдена да му заплати сумата в размер
на общо 6700 лв., представляваща сборна главница, формирана от сумите,
представляващи месечната равностойност на храна за периода 01.12.2021 г. до
30.11.2024 г., дължими на основание чл.181, ал.1 от ЗМВР, както и сумата в
размер на 1006, 42 лв., представляваща сборна лихва за забава върху всяка от
главниците, дължима за периода от 28.12.2021 г. до 02.12.2024 г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 03.12.2024 г. до окончателно изплащане на вземането. Прави
доказателствени искания. Претендират се разноските по делото.
2
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответнита
страна, с който се излага становище за неоснователност на предявените
искове.
Излага подробни доводи в насока на това, че по отношение на ищеца
намира приложение изцяло Закона за държавния служител, доколкото същият
се явява такъв, макар и работещ в структурите на МВР. В посочения
нормативен акт законодателят не предвидил заплащане на левовата
равностойност на храната. Потвърждава, че с Тълкувателно решение
№1/27.11.2024 г. на ОСГК на ВКС по тълкувателно дело №1/24 г., държавните
служители по чл.142, ал.1, т.2 от ЗМВР, чиито статут бил уреден със ЗДСл,
имали право на безплатна храна или заплащане на левовата й равностойност
съгласно разпоредбата на чл.181, ал.1 от ЗМВР.
Прави обстоятелствено изложение, с което изтъква, че органът по
назначението проявил добросъвестност, тъй като по собствена инициатива
поискал образуването на тълкувателно дело предвид наличието на
противоречива съдебна практика по сходни претенции. В конкретния случай,
въпреки действието на тълкувателното решение, със заповеди
№8121з1661/29.11.2024 г. и №8121з-1662/29.11.2024 г. на министъра на
вътрешните работи, било разпоредено през 2025 г. да бъде изплатена левовата
равностойност на храната за периода от 01.12.2021 г. до 30.11.2024 г. на
служителите по чл.142, ал.1, т.2 от ЗМВР в определен в заповедите размер.
По отношение на иска за лихва за забава, посочва, че в настоящия
случай липсвало законово дължимо поведение от страна на работодателя по
отношение на главното задължение, като съответно не можела да се определи
датата на забавата и какъв бил размерът на обезщетението за времето до
датата на подаване на исковата молба.
Моли се исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло като
неоснователна и недоказана. Претендират се разноски.
В съдебно заседание не се явява ищецът, нито неговият процесуален
представител. Явява се процесуален представител на ответника, който
поддържа направеното с отговора на исковата молба становище.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
За да бъдат уважени предявените искове с правно основание чл. 181, ал.
1 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ищецът следва по пътя на пълното и главно
доказване да докаже наличието на служебно правоотношение с ответника за
посочената в исковата молба длъжност, също че министърът на вътрешните
работи е издал през процесния период заповеди за лимити, на базата на които
се осигурява храна на служителите, сред които спада и ищецът, както и че
същата не му е предоставена, което обуславя дължимостта й в парични
средства.
По делото не е спорно между страните, а се установява и от
приложените по делото писмени доказателства, че през процесния период и
3
към настоящия момент, ищецът е заемал и заема при ответника посочената в
исковата молба длъжност- „Старши експерт“ /корабно – техническо
осигуряване, БГПК – Созопол/ в сектор „Автомобилна, инженерна, корабна
техника“ към РДГП – Бургас при Главна дирекция „Гранична полиция“ –
МВР, считано от 09.12.2020 г. със Заповед №8121К-11007/03.12.2020 г. на
Министъра на вътрешните работи.
От представените и от ответната страна се потвърждава изложеното в
исковата молба относно размерите на определената парична равностойност на
храната, която се полага на служителите в МВР, съгласно чл.181, ал.1 от
ЗМВР. Така видно от представените писмени доказателства, за периода от
01.12.2021 г. до 30.11.2024 г. левовата равностойност на храната била в
следните размери: за 2021 г., съгласно заповед №8121з-1410/31.12.2020 г. –
120 лв., за 2022 г., съгласно заповед №8121з-1723/31.12.2021 г. – 120 лв., за
периода от 01.01.2023 г. до 31.07.2023 г., съгласно заповед №8121з-
130/31.01.2023 г. – 120 лв., за периода от 01.08.2023 г. до 31.12.2023 г., съгласно
заповед №8121з-130/31.01.2023 г., изменена със заповед №8121з-
1400/05.09.2023 г. – 200 лв., за 2024 г., съгласно заповед №8121з-10/04.01.2024
г., изменена със заповед №8121з641/29.04.2024 г. – 300 лв.
По делото посочените по – горе факти са безспорни и категорично се
установяват от приетите по делото писмени доказателства. Спорен е въпросът
дължи ли се левовата равностойност на държавните служители в МВР по чл.
142, ал. 1, т. 2. На този въпрос е даден изричен отговор с Тълкувателно
решение № 1 от 27.11.2024 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2024 г., ОСГК, съгласно
което държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от Закона за
Министерството на вътрешните работи, чийто статут се урежда със Закона за
държавния служител, имат право да им се осигурява безплатна храна или
заплащане на левовата й равностойност съгласно разпоредбата на чл. 181, ал.
1 от Закона за Министерството на вътрешните работи.
Съдът намира, че с този отговор, както и с мотивите на тълкувателното
решение се дава изчерпателен отговор относно дължимостта на
претендираните от ищеца суми, който следва да е утвърдителен. Въпросът,
поставен в отговора на исковата молба, относно действието на тълкувателната
практика на върховните съдебни инстанции в Република България, съдът
намира, че в настоящия случай не е приложим, доколкото посоченото
тълкувателно решение дава тълкуване на правна норма, като това тълкуване
също така се застъпва и от настоящия съдебен състав. Не бива да се прави
аналогия с Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. на ВКС по тълк. д. №
3/2020 г., ОСГТК, доколкото същото касае конкретен въпрос и то по
отношение на давността относно вземането по време и докато трае
изпълнителния процес. Същото е постановено действително с оглед
гарантиране на принципа на правна сигурност с оглед постановеното
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС,
което преобръща практиката във връзка с конкретния въпрос. Настоящият
случай не е такъв, поради което и не биха могли да се правят изводи въз
4
основа на цитираното в отговора на исковата молба тълкувателно решение.
Следва да се посочи, че по делото е представена и Заповед №8121з-
1661/29.11.2024 г. на министъра на вътрешните работи, по силата на която
следва да се изплатят на държавните служители по чл.142, ал.1, т.2 от ЗМВР
равностойността на храната по чл.181, ал.1 от ЗМВР за периода от 01.12.2021
г. до 30.11.2024 г. От ответната страна се представя и справка за
индивидуалния размер на левовата равностойност на храната на И. С. С..
Съдът намира, че посочените по – горе писмени доказателства в допълнителна
степен обосновават и доказват исковата претенция, включително и нейния
размер.
По делото липсват представени доказателства относно това, че
ответникът е изплатил посочените в справката суми на ищеца, поради което и
исковата претенция за главницата се явява основателна.
Съдът намира за основателен и искът за мораторна лихва, която се
дължи на основание чл.86 от ЗЗД, доколкото са доказани предпоставките за
ангажиране на отговорността за забава от изпълнение на задълженията на
ответника. В този смисъл е доказано наличието на главно вземание, както и
настъпване на изискуемостта на същото. От представените по делото писмени
доказателства /Вътрешни правила за заплатите в МВР/ се установява, че
срокът за изплащане на равностойността на храната /изплащане на заплатите/
е 27-мо число на съответния месец, с оглед на което считано от следващия ден
– 28-мо число на месеца длъжникът изпада в забава.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има
право на разноски. Не са представени доказателства за извършени разноски,
поради което и такива не следва да се присъждат.
На основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 1 и чл. 3 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът
следва да бъде осъдено да заплати по сметка на съда държавна такса в общ
размер на 268 лева за главницата и 50 лв. за мораторната лихва или общо 318
лв.
Мотивиран от горното, Районен съд - Бургас
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.181, ал.1 от ЗМВР Главна дирекция
„Гранична полиция“ при МВР – град София, с адрес гр. София, бул. „Мария
Луиза“ №46, представлявана от директора Росица Димитрова, ДА ЗАПЛАТИ
на И. С. С. с ЕГН **********, с посочен адрес за призоваване гр. Бургас, ***,
сумата в размер на общо 6700 лв., представляваща сборна главница,
формирана от сумите, представляващи месечната равностойност на храна за
периода 01.12.2021 г. до 30.11.2024 г., както и сумата в размер на 1006, 42
лв., представляваща сборна лихва за забава върху всяка от главниците,
дължима за периода от 28.12.2021 г. до 02.12.2024 г., ведно със законната
5
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 03.12.2024 г. до окончателно изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Главна дирекция „Гранична
полиция“ при МВР – град София, с адрес гр. София, бул. „Мария Луиза“ №46,
представлявана от директора Росица Димитрова, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
РС – Бургас сумата от общо 318 /триста и осемнадесет/ лв. – ДТ.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6