№ 17092
гр. София, 21.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20231110111631 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК .,
срещу Л. Т. Т., ЕГН **********, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени
искове за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на
сумите по издадената на 29.10.2022 г. заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 57130/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 41 – ви състав.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия
е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: гр. София, ., аб. № . за
процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е
заплатил дължимата цена. Поддържа, че ответникът е собственик на топлоснабдения
имот, с оглед което и има качеството на потребител на услугите на ищеца. Сочи, че
поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно
приложимите към договора общи условия, ответникът е изпаднал в забава, с оглед
което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва.
Счита, че е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово
разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава
върху това вземане. Моли за уважаване на предявените искове и за присъждане на
разноски.
Ответникът, чрез адв. Д. С., оспорва исковете при доводи за нередовност на
исковата молба, за неоснователност и недоказаност на претенциите. Отрича да е
потребител на услугите на ищеца, доколкото в случая въобще не е имало радиатори,
инсталирани към ВОИ, т.е. твърди, че физически е невъзможно присъединяване.
Липсвало място за продажба на енергия, доколкото в имота нямало отоплителни тела.
1
Оспорва между страните да е налице договор за продажба на топлинна енергия,
доколкото счита, че разпоредбата на чл. 153, ал. 1, вр. чл. 150 ЗЕ противоречи на чл. 6
и чл. 7 от Директива 2011/82 ЕС. Счита, че тази конструкция на ЗЕ противоречи и на
ЗЗП. Поддържа, че исковата молба е нередовна, доколкото ищецът не е уточнил
основанието на претенциите си, не е изложил твърдения за сключен между страните
писмен договор и не е индивидуализирал същия. Прави възражение, че сумите са
недължими, а също и са завишени. Твърди, че разпоредбите на ЗЕ, които задължават
собственика на имот да е потребител на топлинна енергия и клиент на ищеца,
противоречат на правото на ЕС. Оспорва да е приемал общите условия на ищеца.
Отделно поддържа, че същите съдържат нервноправни клаузи. Налице била хипотеза
на непоръчана доставка. Позовава се на решение по адм.д. № 13721/2017 г. и решение
по адм.д. № 14350/2019 г. по описа на ВАС. Оспорва като нищожна и недължима ТЕ за
сградна инсталация, в случай че така е начислена. Оспорва общото събрание на ЕС да
може да сключва договори относно потребление от името на собствениците. Оспорва
цената и начина на начисляване на ТЕ. Прави възражение за погасяване на вземанията
по давност. Оспорва ТЕ да е начислена въз основа на реален отчет на уредите,
доколкото липсвали такива. Прави възражение, че ищецът не разполага с оборудване в
абонатната станция, чрез което да контролира и да докаже, че продава енергия според
потребностите на купувача. Навежда доводи, че от представените доказателства не
може да се направи извод, че ищецът действително е продал на ответника топлинна
енергия. Оспорва начисляването на лихви върху прогнозни сметки. Възразява срещу
искането за разноски. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира
разноски в т.ч. и адвокатско възнаграждение, което да бъде присъдено в полза на
адвоката.
Съдът, като съобрази събраните в производството доказателства и
становищата на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:
По отношение на исковата молба не се констатира твърдяната от ответника
нередовност. Ищецът е изложил фактическите основания на претенциите си, посочил е
размер на същите и периоди, за които вземанията се отнасят. С определението,
постановено по реда на чл. 140 ГПК, съдът е изразил позицията си, че не следва да дава
допълнителни указания на ищеца за уточняване на исковата молба. Непредставянето
на писмен договор с потребителя с оглед липсата на твърдения такъв да е бил сключен
между страните, в случая не е изискване за редовност на исковата молба.
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме, че
е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна
квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това
са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между
страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия
период, обема на доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и че нейната
стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за цена на
услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните вземания и
изпадането на ответника в забава.
Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи,
2
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията,
респективно срещу изискуемостта им, в това число и че оспорените клаузи от общите
условия са нищожни.
В тежест на ищеца с оглед възражението за давност е да установи, че са
настъпили обстоятелства, обуславящи спиране, респ. прекъсване на погасителната
давност за вземанията.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на
ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по
силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за
заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното
предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и
дължи цената ѝ на топлопреносното предприятие.
Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от
сграда намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен
писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/,
така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или
вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и
да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за вбъдеще
на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с
кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна
енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое
лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия.
В хода на съдебното дирене пред първата инстанция като писмени доказателства
са приети документи, които анализирани в съвкупност водят до извода, че ответникът е
придобил правото на собственост върху имота през 2001 г. Видно е от съдържанието
на приобщения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
135, том I, рег. № 3770, дело № 121/2001 г. ответникът е за купил ап. № 87 в жилищен
блок 128-132, вх. В, ж.к. Стрелбище, гр. София. Приобщено е и удостоверение, изх. №
68-00-1590/9/11.12.2012 г., издадено от ГИС София ЕООД, съгласно което стар адрес:
гр. София, . е идентичен с настоящ адрес: гр. София, ..
С оглед изложеното, съдът приема, че през процесния период между страните е
съществувало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при общи условия, с оглед притежаваното от ответника до
право на собственост върху недвижимия имот.
Ето защо и следва да се обобщи, че ищецът пълно и главно е доказал
материалната си легитимация на кредитор по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за адреса на процесния недвижим имот и нему ответникът
дължи цената на потребената през исковия период в имота топлинна енергия.
3
Възражението на ответника, заявено в производството, че за да е налице
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, между страните следва да е подписан писмен договор и купувачът писмено да е
приел общи условия, за да го обвързват последните, съдът приема за неоснователно.
Обстоятелството, че не е представен писмен договор или такъв сключен от
разстояние между ответника и ищцовото дружество води до извод, че не е възникнало
валидно облигационно отношение между тях. Разпоредбата на чл.149, т.3 ЗЕ
регламентира, че продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени
договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и
потребителя на топлинна енергия за стопански нужди, какъвто не е процесният случай,
тъй като претенцията на ищеца е насочена срещу ответника в качеството му на
потребител/клиент на топлинна енергия за битови, а не за стопански нужди.
В конкретния случай по делото е представена молба-декларация от 29.10.2002 г.,
от която се установява, че ответникът е заявил писмено волята си пред ищеца, че иска
партидата относно топлоснабдения имот да бъде на негово име. Последното по мнение
на настоящия състав на съда представлява индивидуално писмено предложение,
отправено от купувача до търговеца, за сключване на договор за продажба на ТЕ за
собствения на ответника имот. Ищецът, откривайки партида за имота на името на
ответника, е приел отправеното му предложение. Ето защо и извън всяко съмнение е,
че страните са обвързани от договор за продажба на ТЕ за битови нужди през
процесния период при общи условия, публикувани и на интернет страницата на ищеца,
като не са налице твърдения и данни по делото към исковия период договорът да е
преустановил действието си.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията /КЕВР/. Съгласно ал. 2 на
същата разпоредба бщите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В ал. 3 на чл. 150 ЗЕ пък
е предвидено особено рекламационно производство - в срок до 30 дни след влизането в
сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. Предложените от клиентите и приети от топлопреносните предприятия
специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.
В конкретния случай ответникът не твърди, а и не установява по делото по
отношение на него да се прилагат специални условия, договорени между страните,
използвайки установения в закона механизъм.
С решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК е
възприето становището, че потребител на топлинна енергия е лицето, което получава
топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот
по силата вещно или по силата на облигационно право на ползване. По силата на
закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.
Установява се на следващо място от приобщените по делото писмени
доказателства и заключението на СТЕ, че сградата, в която се намира жилището, е била
с непрекъснато топлоподаване през процесния период, следователно същото е било
4
топлофицирано. С Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК, ВКС се възприе
становището, че присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа става по
решение на общото събрание на етажната собственост. Прекратяване на
топлоснабдяването е уредено като възможно само при постигнато съгласие между
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2
ЗЕ). Отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата
(чл. 153, ал. 6 ЗЕ). Ето защо и етажните собственици са взели решение ползваната в
етажната собственост топлинна енергия да се разпределя по системата за дялово
разпределение, в която връзка ответникът е обвързан от взетото решение.
Както е посочено в решение на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по к. д.
№ 15/2009 г., топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост
неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща част на сградата.
Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата
- етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига до
индивидуалните имоти на потребителите.
Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да задоволяват
нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права.
Потребителите на топлинна енергия в такава сграда могат да имат различни
интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена. Принципът,
който законодателят е възприел при регламентирането на начина на избягване на
конфликти между етажните собственици, е "решава мнозинството". Затова при
доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна собственост
искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик (той не би могъл
да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а от
мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения
дали и как да бъдат използвани общите части. Потребител на услугата е цялата етажна
собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже
заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не
може да откаже (съгласно цитираното по-горе решение на Конституционния съд)
заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в
общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата.
По делото са представени протокол от проведено на 11.09.2022 г. общо събрание
на етажните собственици от сградата, находяща се на адрес: гр. София, ул. Нишава, бл.
128, вх. Б и вх. В, на което е взето решение за сключване на договор за извършване на
услугата дялово разпределение в процесната етажна собственост с М., както и договор
№ 495-III/15.10.2002 г. с предмет извършване на монтаж на електронни радиаторни
разпределители на ТЕ и радиаторни вентили и да извършва услугата топлинно
счетоводство. Ето защо и съдът приема, че по решение на мнозинството от етажните
собственици е било взето решение топлинната енергия, доставяна в сградата на
етажната собственост, да се разпределя от конкретното дружество по системата за
дялово разпределение.
Въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, настоящата
инстанция приема, че за процесния период количеството топлинна енергия за
абонатната станция, обслужваща процесната сграда, в която се намира
топлоснабденият имот, се измерва и отчита от общ топломер. Дяловото разпределение
5
е осъществявано от „Т.. През исковия период съгласно заключението на СТЕ е
осигуряван достъп до уредите в имота за извършване на отчет. В апартамента е имало
две отоплителни тела, присъединени към с монтирани на тях 2 бр. разпределители,
както и 1 бр. водомер за топла вода, по показанията на който е изсчислено
количеството ТЕ, разходвана за подгряване на вода в имота. Отчети са били извършени
на 03.5.2020 г. и на 17.04.2021 г., същите са представени по делото /носят подписа за
потребител и не са оспорени от страна на ответника/. Не е начислявана ТЕ за
отопление на общите части. ТЕ за сградна инсталация ТЕ е начислена според пълния
отопляем обем на имота /112 куб.м./. За отоплителен сезон 2018 г. – 2019 г. Вещото
лице е посочило, че през целия исков период са отчислявани за сметка на ищеца
технологични разходи. Експертът е достигнал до извод, че ищецът е извършил
дяловото разпределение за периода в съответствие с Методиката, приложение към
Наредба № I6-334 за топлоснабдяването. Съгласно направените изчисления
задълженията за цена на топлинната енергия за периода експертът е посочил, че
възлиза на сумата от 1333,05 лева, като същата представлява дължимата цена на ТЕ
след извършеното изравняване. В посочената сума не са включени суми по
изравнявания, корекции и просрочени задължения за предходни периоди, не са
включени стойностите по фактури за цена на услугата за дялово разпределение.
Вещото лице не е констатирало отклонения от нормативните изисквания за
начисляване на ТЕ за периода. Общият топломер е преминавал метрологични проверки
на 24.07.2017 г. и на 17.05.2019 г., с оглед което и съдът приема, че през процесния
период същия е бил годно средство за търговско измерване на преминаващата през
същия ТЕ.
По отношение на възраженията, че незаконосъобразно е начислявана ТЕ,
отдадена от сградната инсталация:
С Решение на СЕС от 05.12.2019 г. по съединени дела С-708/2017 и С-735/2017 г.
е даден отговор на поставените с отправените преюдициални запитвания въпроси, като
е прието, че чл.27 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от
25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на
Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета във връзка с член 5, параграфи 1 и 5 от Директива
2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно
нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния
пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и
2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на
Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“),
трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда,
че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към
система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна
енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, дори индивидуално не
са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент. Според
СЕС допустима е национална правна уредба, която предвижда, че в сградите в режим
6
на етажна собственост сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се
изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата пропорционално на отопляемия
обем на неговия апартамент.
Такова становище е застъпено и с Тълкувателно решение № 2/25.05.2017 г. на
ОСГК, ВКС.
Такъв е и настоящият случай – ТЕ, отдадена от сградната инсталация, е
начислена съобразно отопляемия обем на жилището, като съдът не споделя
възраженията на ответника, че тези начисления са нищожни и не следва да дължи суми
за ТЕ на това основание.
По възражението за погасяване на главното вземане за ТЕ по давност:
Вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.
111, буква „в” от ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок (Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011 г. на
ОСГТК на ВКС). Съгласно чл. 32, ал. 1 от приложимите към спорния период Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр. София
от 2016 г., месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се
формира въз основа на определения за него дял от топлината топлоенергия за
разпределение в сгради етажна собственост и обявената за периода цена, за която сума
се издава ежемесечно фактура от продавача. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.
32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят. При
действието на общите условия на ищеца от 2016 г., изискуемостта на вземанията
настъпва след изтичане на 45 дни считано от края на всеки съответен месец на
начисляване, поради което и на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо ЗЗД, длъжникът
изпада в забава от деня, следващ падежа на задължението, от който момент и на
основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД започва да тече и погасителната давност. Ищецът е
заявил претенция за заплащане на сума за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.,
като е подал заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда на 21.10.2022
Съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, обаче, за срока от 13 март 2020 г. до
отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с
изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти
/каквито са страните по делото/. Възобновяването на течението на спрените срокове е
извършено с § 13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето
/ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, според който сроковете, спрели да текат
по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат след
изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“. Законът е
обнародван на 13.05.2020 г., поради което течението на давностния срок е възобновено
на 21.05.2020 г. Следователно процесният давностен срок е бил спрян за период от 2
месеца и 7 дни считано от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително. След добавяне на
посочения период, погасено по давност се явява вземането за периода от 01.05.2019 г.
до 31.05.2019 г., тъй като вземането за м.06.2019 г. е станало изискуемо на 15.08.2019 г.
и при отчитане на периода от 2 месеца и 7 дни, по време на който давност не тече
съгласно ЗМДВИП, давността за него, не е изтекла преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на 21.10.2022 г.
7
На основание чл. 162 ГПК, като взе предвид представените по делото писмени
доказателства и заключението на СТЕ, съдът приема, че погасена по давност е сумата
11.26 лева, начислена с фактурата за м.май.2019 г. и включваща ТЕ за подгряване на
вода, доколкото тази част от отоплителния сезон е извън активния такъв и за това
време от годината не е начислявана ТЕ за подгряване на вода и такава отдадена от
сградната инсталация.
В обобщение на всичко гореизложено, съдът приема, че искът е основателен за
сумата от 1321,76 лева, в която част следва да бъде уважен и да бъде отхвърлен до
пълния предявен размер от 1333,02 лева.
По останалите възражения, релевирани от ответника с отговора на исковата
молба, съдът приема следното:
Както се посочи и по-горе, съдът не споделя доводите на ответника,
аргументирани с позоваване на норми от общностното право и съдебна практика на
СЕС, че за да е пасивно легититиран по продажбеното правоотношение с ищеца,
следва задължително да е сключен писмен договор помежду им, като за това вече се
изложиха съображения по-напред в решението.
Не може да се приеме, че се касае за непозволена държавна помощ или за
хипотеза на непоискана доставка, като в тази връзка съдът намира за достатъчно да
посочи, че е налице произнасяне по този въпрос с Тълкувателно решение № 2/2016 от
25.05.2017 г. по тълк.дело № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, в смисъл, че за отношенията,
възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна
собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не
противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с §1 от Допълнителните разпоредби
на Закона за защита на потребителите.
По претенцията за услугата за дялово разпределение за периода:
Установява се от представените по делото доказателства, че сградата, в която се
намира жилището на ответника, е била присъединена към топлопреносната мрежа. От
събраните в хода на производството доказателства и заключението на СТЕ е
установено, че услугата е извършвана през процесния период от ищеца, като са били
изготвени изравнителни сметки след края на всеки отоплителен сезон.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-
етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, като начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в действалата към
процесния период Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ,
бр.34 от 24.04.2007 г. В отношенията между страните са приложими общите условия,
приети по делото като доказателство, като според чл. 36, ал.2 от същите условия редът
и начинът на заплащане на услугата „дялово разпределение“ се определя от продавача,
съгласувано с търговците извършващи услугата дялово разпределение. Според чл. 22
от ОУ услугата „дялово разпределение“ се заплаща на продавача – „Топлофикация
София“ ЕАД, от което следва, че именно на ищцовото дружество следва да бъдат
заплатени сумите за дялово разпределение за процесния период, още повече в
конкретния случай именно ищецът е извършвал услугата.
Доколкото съдът достигна до извод, че страните са били обвързани от договорно
правоотношение през периода, а от доказателствата по делото и заключението на СТЕ
е установено, че услугата е извършвана, следва да се приеме, че цената на същата е
дължима на ищеца. Ето защо и този иск е доказан по основание. По реда на чл. 162
ГПК и въз основа на приобщението по делото писмени доказателства и заключението
8
на СТЕ, съдът приема, че искът е доказан по размер за сумата от 40,46 лева.
Възражението за погасяване на това вземане по давност е неоснователно предвид
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, откогато искът се счита предявен и спирането на давността по силата на закона за
периода на обявеното извънредно положение.
По иска за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия:
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия за
периода са приложими Общите условия към договора, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия
от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Лихва за
забава обаче на основание чл. 33, ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от
2016 г. започва да се начислява единствено след 45-дневен срок след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
Търговеца.
В ОУ от 2016 г. падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е
изрично определен – с изтичане на 45-дневен срок след изготвяне на изравнителните
сметки след края на отоплителния сезон. По общите правила на договорната свобода
страните са овластени да уговорят падеж на задълженията си с договора, а в случая
такава уговорка се съдържа в общите условия. Предвижда се лихва да се дължи след
установяване на окончателния размер на задължението, с оглед което и след
настъпване на падежа купувачът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на
законната лихва.
Не се установява основателност на възражението на ответника, че лихва е
начислявана върху прогнозните сметки. Съдът следва да обърне внимание също и на
обстоятелството, че за времето на извънредното положение не се претендира и не се
установява да е начислявана лихва за забава, доколкото падежът на вземането по
общата фактура за първия отоплителен сезон от исковия период настъпва на
15.09.2020 г., а ищецът претендира лихва за забава за времето от 15.09.2022 г. до
30.04.2021 г.
Предявеният иск за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия в
размер на сумата от 1321,76 лева и за периода 15.09.2020 г. – 05.10.2022 г. следва да се
уважи за сумата от 208,42 лева, която съдът, съобразявайки уважената част от
главницата, момента на изпадане в забава за заплащане на задължението по всяка от
двете изравнителни сметки и с помощта на онлайн калкулатор, изчисли на основание
на чл. 162 ГПК. До пълния предявен размер този иск следва да се отхвърли като
неоснователен.
По иска за лихва за забава върху цената на услугата за дялово разпределение на
ТЕ:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
9
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква и за двете
страни съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част от исковете, като ответникът
не е установил в производството да е сторил разноски.
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 ГПК на ищеца следва
да бъде присъдена сума в размер на 376,33 лева от общо 381,88 лева /за държавна
такса – 31,88 лева, депозит за вещо лице – 250 лева и юрисконсултско възнаграждение
в минимален размер от 100 лева, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК,
вр. чл. 25 НЗПП/.
За заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват
разноски в размер на сумата 80,69 лева от общо 81,88 лева.
Процесуалният представител на страната претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ответника по делото.
Съобразно цената на предявените искове и при отчитане на минималния размер на
адвокатското възнаграждение съгласно предвиденото в Наребда № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в действащата редакция съдът определя
възнаграждение на адв. С. за производството в размер на сумата 500 лева. Като взе
предвид изхода от спора и частта за която предявените искове се отхвърлят в полза на
адвоката, представлявал безплатно доверителя си в производството, следва да се
присъди сумата 7,26 лева.
По възраженията на ответника, че не дължи разноски за производството, съдът
намира за необходимо да посочи следното:
Разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК е ясна и не се нуждае от тълкуване.
Юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер се присъжда в полза на
ЮЛ, което в производството е представлявано от служител с юридическо образование.
Що се касае до размера на определените от съда юрисконсултски възнаграждения,
следва да се посочи, че както за исковото, така и за заповедното производство същите
са в размер, като в тази връзка съдът е съобразил процесуалната активност на
представителите на ищеца в съответните фази на производството. Така определените
размери са присъдени според съотношението между уважена и отхвърлена част от
исковете.
За неоснователни съдът намира възраженията, че в тежест на ответника не
следва да се възлагат разноски за изплатено възнаграждение на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза. Такава е била допусната, изготвена и приета в
производството. Разноските за възнаграждение на вещото лице са внесени от ищеца,
възнаграждение на експерта е било изплатено, с оглед което и според съотношението
на уважена и отхвърлена част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съдът
възлагал съответната част от тези разноски на ответника. Съдът е ползвал
констатациите на вещото лице при изграждането на изводите си относно
правнорелевантните факти. Ето защо и не е налице основание да бъде удовлетворено
искането на ответника разноските за възнаграждение на вещото лице да останат изцяло
в тежест на ищеца.
Вещото лице, изготвило СТЕ, е заявило искане за определяне и присъждане на
възнаграждение за явяване в съдебно заседание на 07.06.2023 г., когато ход на делото
не беше даден, с оглед изявлението на адв. С., че доверителят му желаел да присъства
на делото, но тъй като бил опериран и не е могъл да се яви в съдебно заседание, и
разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ГПК. Съдът в това заседание е указал на ответника, чрез
адв. С., да представи документ, удостоверяващ наличието на обективна пречка за
10
страната, възпрепятствала я да не може да присъства. По делото в тази връзка е
представена епикриза, издадена от I МБАЛ „Св. Йоан Кръстител“ ЕАД, видно от която
ответникът е претърпял операция и е престоял в лечебното заведение за периода от
04.01.2023 г. до 05.01.2023 г. Ето защо и съдът приема, че ответникът, без да установил
наличието обективна пречка, е станал причина за отлагане на производството по см. на
чл. 92а ГПК. Следователно и разноските за това съдебно заседание следва да се понесат
от ответника, независимо от изхода от спора. На основание чл. 20, ал. 1 от Наредба №
Н-1 от 14.02.2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица
и предвид, че други разноски за конкретното заседание не се претендират, съдът
определя възнаграждение за явяването на вещото лице Т. в това съдебно заседание в
размер на сумата от 30 лева, която да се изплати от бюджета на съда, а по реда на чл.
77 ГПК тези разноски да се възложат в тежест на ответника, който с поведението си е
станал причина за неоснователно отлагане на делото.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.София,. по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД, че Л. Т. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ., дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД сумата от 1321,76 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на
адрес: гр. София, ж.к. „Стрелбище“, бл. 128, вх.В, ет. 9, ап. 78, аб. № 129619 за периода
от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 21.10.2022 г. до изплащане
на вземането, като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата до пълния размер от 1333,02 лева
и за периода от 01.05.2019 г. до 31.05.2019 г., поради погасяване по давност; мораторна
лихва в размер на сумата от 208,42 лева за периода от 15.09.2020 г. до 05.10.2022 г.,
като ОТХВЪРЛЯ този иска за разликата до пълния предявен размер от 211,63 лева,
като неоснователен, сумата от 40,46 лева, представляваща цена на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия за същия имот за периода от 01.09.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 21.10.2022 г. до изплащане на вземането, за
които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 30983 от
29.10.2022 г. по ч.гр.д. № 57130/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, . срещу Л. Т. Т.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ., иск с правно чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване дължимостта на сумата от 8,68 лева, представляваща лихва за забава върху
цената на услугата за дялово разпределение за периода 31.10.2019 г. до 05.10.2022 г., за
което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задълж, ение № 30983 от
29.10.2022 г. по ч.гр.д. № 57130/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК Л. Т. Т., ЕГН **********,
със съдебен адрес: гр. София, ., да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление: гр. София, . сумата от 376,33 лева - разноски в
исковото производство и сумата от 80,69 лева - разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 ЗАдв. „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, . да заплати на адв. Д. Ц.
11
С., ВрАК, БУЛСТАТ *********, адрес: гр. София, ., сумата 7,26 лева – адвокатско
възнаграждение за предоставена на ответника Л. Т. Т. безплатна правна помощ в
исковото производство.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 20, ал. 1 от Наредба № Н-1 от 14.02.2023 г. за
вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица възнаграждение за
явяване на вещото лице В. Т. Т. в съдебното заседание на 07.06.2023 г., отложено на
основание чл. 142, ал. 2 ГПК по искане на ответника Л. Т. Т., в размер на 30 лева.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на вещото лице В. Т. Т. възнаграждение в определения от
съда размер за явяване в съдебното заседание на 07.06.2023 г. от бюджета на съда, като
се издаде разходен касов ордер за сумата 30 лева.
ОСЪЖДА Л. Т. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ., да заплати
в полза на Софийски районен съд на основание чл. 77 ГПК сума в размер на 30 лева –
разноски, за които страната е останала задължена в прозводството.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Т. на страната
на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12