РЕШЕНИЕ
Номер 20718.09.2020 г.Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПерникВтори граждански състав
На 25.08.2020 година в публично заседание в следния състав:
Членове:МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ
ДИМИТЪР М. КОВАЧЕВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ Въззивно
гражданско дело № 20201700500398 по описа за 2020 година
С решение № 399 от 17.02.2020г., постановено по гр. д. № 03780/2019г. по
описа на Пернишкия районен съд, са отхвърлени като неоснователни
предявените от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България срещу А.
С. З. , искове да бъде признато за установено спрямо ответника, че дължи на
ищеца сумата от 2005,94лв. – главница по Договор за револвиращ потребителски
кредит, сумата от 363,72лв. възнаградителна лихва за периода от 01.06.2018г. до
09.11.2018г., сумата 52,59лв. законна лихва върху главницата 2005,94лв., считано
от 20.02.2019г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № ***г. по ч. гр. д. № 01250/2019г. по описа
на Пернишкия районен съд.
Недоволно от решението е останало „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.“ клон България, което чрез юрисконсулт П. П., го е обжалвало изцяло като
неправилно и житейски необосновано. Моли то да бъде отменено и предявения
установителен иск да бъде уважен. Моли да му бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв. За съдебно заседание дружеството
жалбоподател, чрез юрисконсулт П. П. е депозирало писмена молба, с която
моли да му бъдат присъдени направените разноски пред двете съдебни
инстанции.
Насрещната страна А. С. З. , чрез особения й представител адвокат М. В., е
1
подала писмен отговор. С него оспорва въззивната жалба като неоснователна и
моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
За да отхвърли предявения установителен иск, Пернишкият районен съд
е приел, че ищецът не е доказал предаването на кредитната карта на ответницата,
а от обстоятелството, че с тази карта са теглени суми, не може да се направи
извод, че те са теглени именно от ответницата с предадения ПИН код, без да са
налице данни за наличието на предаване на ПИН код срещу полагането на
подпис от страна на клиента.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда
на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено
следното:
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е
от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в
преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че
обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено от съдия от
Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в предвидената
от закона форма.
Съдът намира, че обжалваното решение се явява допустимо. Налице е
правен спор между процесуално правоспособни и дееспособни правни субекти.
Налице са положителните процесуални предпоставки за упражняване правото
на иск и не са налице отрицателните процесуални предпоставки, водещи до
неговото погасяване. Съдът се е произнесъл именно по предявения иск. За
процесните суми е водено заповедно производство по ч. гр. д. № 01250/2019г.
по описа на Пловдивския районен съд. Връчването на заповедта за изпълнение
на длъжника, е станало по реда на чл. 47, ал.1 от ГПК и в срок взискателят е
предявил установителния си иск.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за
незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от
2
изложеното в жалбата. Преценявайки изложените доводи в жалбата, тези в
писмения отговор на жалбата и събраните по делото доказателства,
Пернишкият окръжен съд намира следното:
По делото е приложен „Договор за кредит на покупка на стоки или услуги
с номер ***“, като под това наименование същият е именован “Договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта ***“ от ***г. /л.5 и сл. от
първоинстанционното производство“. Съдът намира, че макар същият да носи и
наименование „..отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта ***“, в договора няма такива уговорки. Видно от
отбелязаното след чл.11 от договора – „Отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта“, от чл.12 и сл.,
същият има характер на предварителен договор за „Отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта“, който е с
модалитет - в зависимост от изпълнението по „Договор за кредит на покупка на
стоки или услуги с номер ***“, и в зависимост от волята на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД. Следователно по този договор „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД в качеството на кредитополучател е отпуснала сумата
от 7000лв., която е следвало да се преведе по сметка на кредитополучателката
А. С. З. , изписана в чл.1 от договора. Този договор е двустранно подписан,
валиден е и е породил правно действие, но с нищо не е съотносим към предмета
на делото, който е установителен иск за дължими суми по „Договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта ***“.
По делото е представено Приложение без дата към “Договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта ***“ /л.18 и 19 от първоинстанционното
производство/. Именно това приложение урежда револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта. Същото обаче е едностранно
подписано само от страна на представител на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД и не носи подпис на А. С. З.. Следователно това приложение не я
обвързва по никакъв начин и само на това основание предявеният
установителен иск, касаещ неизпълнение на договорно задължение, се явява
неоснователен.
3
Пернишкият окръжен съд следва да отбележи, че по делото не е доказано
и фактическото предаване на кредитна карта от страна на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД на А. С. З. . Видно от приложената товарителница
***, с нея са предадени от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД „документи в
плик – 1бр.“ на А. З. на ***г., но от тази товарителница не може да се направи
извод, че е предадена кредитна карта /л.22 от първоинстанционното дело/.
В заключението на вещото лице Е. Д., се твърди, че в товарителницата е
посочен номера на договора. Пернишкия окръжен съд не възприема този извод
на вещото лице, тъй като видно от товарителницата, е зачертано с „Х“ само
квадратчето „по договор“, но както беше отбелязано по – горе между ищеца и
ответницата е налице валиден „Договор за кредит на покупка на стоки или
услуги с номер ***“, който е несъотносим към предмета на делото, а
приобщеното по делото „Приложение без дата към “Договор за потребителски
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта ***“, не е породило правно действие за А. З., тъй като не е
подписано от нея. От останалата част на заключението по никакъв начин не се
установява, че А. З. е теглила суми от кредитната карта или пък, че тя е
превеждала суми от нейна сметка за погасяване на изтеглени кредити с картата.
Настоящия съдебен състав изцяло възприема като относима съдебната
практика на Пернишкия окръжен съд и на Върховния касационен съд, цитирана
и в писмения отговор на особения представител на ответницата и в обжалваното
решение на Пернишкия районен съд.
При това положение ответницата не дължи на ищеца исковите суми,
поради което искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли като такъв.
След като крайните изводи на Пернишкия окръжен съд съвпадат с тези на
Пернишкия районен съд, то обжалваното решение следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение № 399 от 17.02.2020г., постановено по гр. д. №
4
03780/2019г. по описа на Пернишкия районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5