№ 2545
гр. София, 17.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20221110161052 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на ответника „П.“ ЕООД за изменение на решение № 17917 от
02.11.2023 г. по гр. д. № 61052/2022 г. на СРС, ГО, 48 състав в частта за разноските.
В молбата са изложени съображения, че съдът неправилно не е присъдил разноски на
ответника по чл. 78, ал. 4 ГПК предвид прекратяване на производството по претенцията за
лихва за забава, която ищцата е заявила, че не поддържа след подаване на отговора на
исковата молба, съответно в първото съдебно заседание по делото. Оттеглянето на
претенцията е извършено в първото по делото заседание, поради което ответникът има
право на разноски и за това искане. Излагат се и доводи, че неправилно е уважено
възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ответника
адвокатско възнаграждение, без да е съобразено, че последното е претендирано в минимален
размер, към който на основание § 2а от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения се дължи ДДС. Искането е за изменение на решението в частта за
разноските при съобразяване на оттегления от ищцата иск за присъждане на законна лихва
за забава, както и на дължимото ДДС върху адвокатското възнаграждение, присъдено на
ответника.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от ищцата М. С. Т., с доводи за
неоснователност на молбата за изменение на решението в частта за разноските.
Съдът, след като обсъди доводите на молителя и данните по делото, намира
следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо –
в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни
или да измени постановеното решение в частта му за разноските.
Искането за изменение на решението в частта за разноските е направено от
процесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес, в срока по чл. 248, ал. 1
ГПК, при наличието на представен списък за разноски по чл. 80 ГПК, поради което съдът
намира, че същото е процесуално допустимо.
Разгледано по същество, искането е неоснователно.
На първо място, както е изложил и в мотивите си, съдът не е бил сезиран с иск по чл.
86 ЗЗД – за лихва за забава за периода от 01.03.2022 г. до датата на исковата молба – ищецът
изрично е посочил, че не предявява отделен иск за лихва за забава, нито е уточнил неговия
1
размер и периода, за който се претендира. При уточнението, че отделен иск не е предявен,
съдът не се е произнесъл и по прекратяване на производството в тази част, в която хипотеза
на ответника биха се дължали разноски по чл. 78, ал. 4 ГПК. В допълнение следва да се
посочи, че ответникът е претендирал адвокатско възнаграждение в размер на 2 760 лв.,
което, както се твърди и в молбата по чл. 248 ГПК, е съобразено само с цената на главните
искове – 20 993,64 лв., поради което и при липса на твърдения и данни за заплащане и
уговаряне на хонорар и за претенция за забава, то и на това основание искането за
изменение на решението в частта за разноските е неоснователно.
На следващо място, относно оплакването, че към определеното възнаграждение за
адвокат следва да се присъди ДДС, и с това същото не е прекомерно по смисъла на чл. 78,
ал. 5 ГПК, съдът приема, че общо дължимото адвокатско възнаграждение на ответника, при
съобразяване на цената на иска и чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата е в размер на 2 289,42 лв.
(който размер е определен без начисляване на ДДС, съответно 2 747,30 лв. с ДДС), като с
оглед извършените процесуални действия в хода на производството е определен минимален
размер на възнаграждението. Съразмерно на отхвърлената част от исковете – 3 000 лв.,
дължимото възнаграждение на ответника е 327,16 лв. без ДДС. Дължимото ДДС върху тази
сума е 65,43 лв., или общо дължимото възнаграждение е 392,59 лв. с ДДС – както е и
определено от съда, т. е. дължимото ДДС е съобразено и присъдено, съгласно изискванията
на Наредбата.
Ето защо молбата по чл. 248 ГПК следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 333522/21.11.2023 г. на ответника „П.“
ЕООД, ЕИК ******* с искане за изменение на решение № 17917 от 02.11.2023 г. по гр. д. №
61052/2022 г. на СРС, ГО, 48 състав, в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на
страните с частна жалба пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2