№ 19411
гр. С. 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20251110126265 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на Маргарита К. К. срещу „Ф. Б.“ ЕООД.
Ищцата твърди, че на 14.01.2025 г. сключили с ответника договор за потребителски
кредит № 1422668, по силата на който получила сумата от 500 лв., която следвало да бъде
погасена с еднократно плащане, извършено на падежната дата – 13.02.2025 г., при ГЛП в
размер на 3,38 % и ГПР в размер на 49,85 %. Твърди, че на същата дата била принудена да
сключи договор за поръчителство (гаранция) с „Multitude bank p.l.c.“, което дружество
следвало да обезпечи задълженията на ищцата по договора за потребителски кредит, за
което й била начислена такса за обезпечение с поръчителство в размер на 163,10 лв. Твърди,
че на 20.03.2025 г. получила уведомление от гаранта, че задължението й възлиза на 720 лв.,
от които 500 лв. – главница, 40 лв. – такси съгласно тарифа, приложима към договора за
потребителски кредит, и 163,10 лв. – възнаграждение за поръчителство.
Ищцата твърди, че процесният договор за кредит е нищожен на основание чл. 22
ЗПК, поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19 ЗПК. Сочи, че макар в договора да
е фиксирана общата дължима сума, нейният размер не е коректно посочен, тъй като не са
включени допълнителните плащания, които потребителят ще направи предвид задължението
му да осигури гарант като обезпечение на кредита. Счита, че клаузата за обезпечение реално
увеличава печалбата на кредитора, тъй като дори при плащане на всички задължения по
заема, потребителят ще трябва да заплати и възнаграждението на гаранта. Поради това
посоченият в договора ГПР в размер на 49,85 % не отговаря на действителните разходи, тъй
като не включва сумата за обезпечението. Сочи, че посочването в договора на по-нисък от
действителния ГПР представлява невярна информация с характер на заблуждаваща
търговска практика съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, вр. чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда
1
потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да
прецени реалните икономически последици от сключването на договора. В случая липсва
ясно разписана методика на формиране на ГПР – кои точно компоненти са включени в него
и как се формира същият. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да
разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.
Счита, че договорът за поръчителство се явява част от кредитното правоотношение, тъй като
е сключен с предварително определено от кредитора по договора за паричен заем
юридическо лице – гарант, представляващо свързано с кредитора дружество. В договора е
предвидено възнаграждението за поръчителство да се плаща в полза на кредитора (а не на
гаранта) заедно с погасителните вноски по кредита, поради което договорът за предоставяне
на гаранция е нищожен поради заобикаляне на закона – чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал.
4 ЗПК. В заключение твърди, че възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция
представлява част от общия разход по кредита за потребителя по смисъла на пар. 1, т. 1 от
ДР на ЗПК и е следвало да бъде включено при изчисляване на ГПР съгласно чл. 19, ал. 1
ЗПК. В случая това не е сторено, поради което договорът за потребителски кредит е
нищожен поради противоречие на закона - чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК. С оглед
изложеното моли за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че
сключеният между страните договор за потребителски кредит е нищожен поради
противоречие на закона. Претендира разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който
оспорва иска. Не оспорва, че между страните е сключен описаният договор за кредит със
соченото съдържание, но отрича същият да е недействителен. Излага съображения, че
договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, по което ответникът не е
страна. Твърди, че кредитополучателят е разполагал с възможността да обезпечи договора
по различни начини, като сам е избрал с поръчителство от посоченото дружество, с оглед на
което не може да се говори за заблуждаваща търговска практика. Сочи, че предоставянето на
гаранция е възмездна услуга от трето лице, която не е задължителна, поради което разходът
за нея не следва да се включва в ГПР. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
От приетите по делото Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от
разстояние № 1422668 от 14.01.2025 г. и преддоговорна информация, обективирана в
Стандартен европейски формуляр (СЕФ), се установява, че на 14.01.2025 г. между „Ф.Б.“
ЕООД, като заемодател, и М. К. К., като заемател, е сключен договор, по силата на който
ответното дружество е отпуснало в заем на ищцата сумата от 500 лв., със срок на заема от 30
дни, считано от датата на превеждане на сумата на заема, или до 13.02.2025 г. Предвидено е,
че заемателят се задължава да върне заема с еднократно плащане, извършено на падежната
дата. Кредитът е отпуснат при лихвен процент – 3,38 %, годишен процент на разходите
(ГПР) - 49,85 % и общ размер на всички плащания – 516,90 лв., която сума включва и
2
възнаградителна лихва в размер на 16,90 лв.
Съгласно чл. 6 от договора за предоставяне на финансови услуги заемът се
обезпечава с поръчителство, предоставено от „Multitude Bank“ в полза на ответното
дружество. Договорът за поръчителство се сключва не по-късно от края на работния ден, в
който е сключен договорът за заем. Посочено е, че с одобряването от дружеството на
предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението не може
да се отмени нито от заемателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. Одобряването
на обезпечението се извършва чрез одобряването на заема.
Договорът е сключен при Общи условия за предоставяне на финансови услуги
(заеми) от разстояние на „Ф.Б.“ ЕООД, представени по делото.
В т. 5. 3. от Общите условия за предоставяне на финансови услуги (заеми) от
разстояние на „Ф.Б.“ ЕООД (Общите условия) е посочено, че за да повиши
кредитоспособността си и с това да повиши вероятността да бъде одобрен заемът от
дружеството, кандидат заемателят може да предложи едно от следните обезпечения: (а)
обезпечение, предоставено от гарант, във формата на договор за поръчителство и одобрено
от дружеството; (б) обезпечение, предоставено въз основа на договор за поръчителство, от
поръчител – предложено от кандидат заемателя и одобрено от дружеството физическо лице.
В т. 5. 4. е предвидено, че кандидат заемателят самостоятелно и свободно, по свое собствено
усмотрение избира вида на предпочитаното от него обезпечение и посочва това в молбата за
заем, като предложеното обезпечение не задължава дружеството да одобри обезпечението,
както и да предостави поискания от кандидат заемателя заем (т. 5. 5.). Оценката на
кредитоспособността се увеличава по един и същи начин, независимо от това дали е одобрен
поръчител или гарант.
По делото е представен и приет Договор за гаранция (поръчителство), сключен
между М. К. К., като клиент, и „Multitude Bank“ p. l. c., със седалище и адрес на управление
в Малта, СТ „Бизнес Център“, Странд № 120, Гзира ГЗР 1027, като гарант, което дружество
се е задължило да обезпечи изпълнението на задълженията на М. К. К. спрямо заемодателя
„Ф.Б.“ ЕООД по сключения договор за заем № 1422668. Уговорено е между страните, че за
поетата гаранция М. К. К. дължи на гаранта такса за предоставяне на гаранция в размер на
163,10 лв. С подписване на договора клиентът потвърждава, че е кандидатствал за отпускане
на заем от заемодателя, като обаче не е предложил за негов поръчител друго частно лице,
вместо което в срока на договора за гаранция ще използва предоставената от гаранта
гаранция (под формата на поръчителство), за обезпечаване на задълженията на клиента,
произтичащи от договора за заем. Клиентът се задължава да заплати на гаранта такса за
предоставянето на гаранцията, която да преведе по банковата сметка на гаранта, в размер и
по начин, посочен в Общите условия. Съгласно т. 16. 2. от Общите условия, в случай, че
дружеството заемодател получи плащане от заемателя, което не е предназначено за
дружеството, същото има право (а) в случай, че идентифицира за кого е предназначено
плащането (получателя на плащането) да го преведе директно на получателя му като
уведоми за това заемателя или (б) в случай, че не успее да идентифицира за кого е
3
плащането – да се свърже със заемателя и да го уведоми за полученото плащане.
По делото са приети също: Уведомление от 20.03.2025 г. от „Multitude Bank“ p. l. c. до
М. К. К., с което последната е уведомена, че на 16.03.2025 г. дружеството в качеството му на
гарант по договор за гаранция е погасило неизплатените парични задължения на ищцата към
ответника, произтичащи от договор за кредит № 1422668 от 14.01.2025 г., като дължими са
следните суми: 720 лв., от които 500 лв. – главница, 40 лв. – допълнителни разходи,
начислени съгласно Тарифата, приложима към договора, както и 163,10 лв. – такса за
банкова гаранция, предоставена от „Multitude Bank“ p. l. c.; ищцата е поканена в тридневен
срок от получаване на уведомлението да заплати по посочена банкова сметка в полза на
гаранта дължимите суми; и Удостоверение за наличие на задължение от 28.03.2025 г.,
издадено от „Ф.Б.“ ЕООД, според което към посочената дата ищцата има отпуснат кредит №
1422668, с обща дължима сума 620 лв. (456,90 лв. – усвоен кредит и 163,10 лв. – такса за
банкова гаранция).
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявен за разглеждане е установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК за прогласяване
нищожността на Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние №
1422668 от 14.01.2025 г.
В тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване:
сключването на договор за заем (кредит) с посоченото в исковата молба съдържание, който
противоречи на императивни норми на закона - ЗПК.
В тежест на ответника е да докаже валидно обвързващи страните договорни клаузи
или индивидуалното им договаряне, както и че договорът за потребителски кредит е
сключен при спазване на изискванията на ЗПК.
С оглед становищата на страните, с доклада по делото по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4
ГПК съдът е отделил за безспорно, че между тях е сключен соченият Договор за
предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № 1422668 от 14.01.2025 г. с
описаното съдържание, по силата на който на ищцата е отпуснат кредит в размер от 500 лв.;
че в чл. 6 от същия е уговорена клауза за обезпечаване на кредита чрез поръчителство; че за
обезпечаване на задълженията на ищцата по договора за кредит е сключен договор за
поръчителство (гаранция) с „Multitude bank p.l.c.“, срещу възнаграждение в размер на 163,10
лв., което не е било включено при изчисляване на ГПР, посочен в договора за потребителски
кредит в размер на 49,85 %. По делото не е спорно, че ищцата е усвоила заемната сума. С
оглед представените доказателства, не се установява по делото спрямо ищцата да са били
приложени промоционални условия.
Процесният договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) има
характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1
ЗПК легална дефиниция, според която въз основа на договора за потребителски кредит
4
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата
на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и
същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на
тяхното предоставяне, а заемателят има качеството „потребител“ по смисъла на пар. 13, т. 1
от ДР на ЗЗП. Разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК вменява на съда служебно задължение да
следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Преценката
относно действителността на договора за потребителски кредит следва да се извърши както
в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при
действието на който е сключен договорът. Автономията на волята на страните да определят
свободно съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки:
съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в
равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както за гражданските сделки,
така и за търговските сделки.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен. Доколкото се касае до договор за потребителски кредит, то на
първо място съдът следва да разгледа наведените твърдения за противоречие на договора с
разпоредбите на ЗПК.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин. Целта на цитираната разпоредба
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна
информация за разходите във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 49,85 %, т.
е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер обаче не
отразява реалния такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно –
възнаграждението по договора за гаранция (поръчителство), което възнаграждение се
включва в общите разходи по кредита по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Съгласно пар.
1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
5
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия;
общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.
Възнаграждението в полза на поръчителя несъмнено представлява разход, свързан с
договора за потребителски кредит и следва да бъде включен в ГПР по кредита. В случая, в
договора за заем (чл. 6) изрично е уговорено, че кредитът ще бъде обезпечен от
„Multitude Bank“, тоест на кредитора му е изначално известно, че такъв договор ще бъде
сключен. В преддоговорната информация (стандартен европейски формуляр), част 2, точка
8, наименувана „Изисквани обезпечения; описание на обезпечението, което следва да
предоставите по договора за кредит“, изрично е отбелязано „договор за предоставяне на
поръчителство/гаранция“. Видно от съдържанието на процесния договор за кредит и
общите условия, ответното дружество е предвидило две алтернативни възможности за
обезпечение на кредита – чрез предоставено от потребителя физическо лице - поръчител или
чрез поръчителство от „Multitude Bank“. Наличието на такава алтернативна възможност,
обаче, само по себе си не води до извода, че на потребителя е предоставено право на избор
относно способа за обезпечаване на кредита. Това е така, защото упражняването на
алтернативната възможност не следва да е обусловено от неясни или прекомерно
обременителни изисквания към потребителя. В настоящия случай в т. 5. 5. от
Общите условия е посочено, че предложеното от заемателя обезпечение не задължава
дружеството да одобри обезпечението, както и да предостави поискания от кредитоискателя
потребителски кредит, но в договора за кредит, общите условия и предоставената
преддоговорна информация не се съдържа посочване на общите изисквания на кредитора
към предложеното му обезпечение, нито срока, в който кредиторът извършва оценка на
обезпечението. В този смисъл при извършване на преценката относно вида на
обезпечението, за потребителя не е ясно нито какъв поръчител (физическо лице) следва да
предостави, за да бъде одобрен от кредитора, нито в какъв времеви период би могъл да
получи одобрение на обезпечението и искането, съответно да му бъде отпуснат кредитът,
ако избере този вариант. Липсата на информация по тези въпроси прави използването на
тази опция прекомерно обременително за потребителя, доколкото предмет на сделката е
дребно потребителско кредитиране с кратки срокове на отпускане и погасяване (т. нар. „бърз
кредит“), но при избор на такова обезпечение отпускането на кредита е поставено в
зависимост от неизвестни условия и срокове за одобрение. В сравнение с това, другата
предложена на потребителя опция – чрез предоставяне на гаранция от „Multitude Bank“ –
касае предварително одобрен от кредитора гарант, което изключва оценката на
обезпечението като предпоставка за отпускане на кредита. Ето защо съдът приема, че макар
в договора за кредит и общите условия към него формално да е предвидена възможност за
избор на алтернативно обезпечение чрез физическо лице-поръчител, тази възможност е до
такава степен неясна и обременителна за потребителя, че следва да бъде приравнена на
6
липса на алтернатива.
На следващо място от извършена служебна справка в ТРРЮЛНЦ и търговския
регистър на Малта (https: //registеr.mbr.mt) се установява, че от 09.12.2024 г. (и към датата на
сключване на договорите) едноличен собственик на капитала и на дружеството – заемодател
и на дружеството - гарант е Мултитюд ПЛС, Малта, с рег. № C 109441. Следователно
кредиторът по договора за кредит и поръчителят са свързани лица по смисъла на пар. 1, т. 6
от ДР на ТЗ, тъй като тяхната дейност се контролира от трето лице – общ собственик.
Съвкупността на горните обстоятелства води до извода, че в разглежданата хипотеза
договорът за гаранция няма самостоятелен характер, а следва да бъде разглеждан като част
от кредитното правоотношение, защото потребителят е фактически принуден да го сключи с
конкретно определено от кредитора свързано дружество, за да бъде отпуснат кредитът.
Дружеството – поръчител представлява предварително одобрено и известно на кредитора
дружество, с оглед на което същият е запознат с обстоятелствата, при които биват сключвани
договорите за поръчителство. При това положение и доколкото в стандартния европейски
формуляр е посочено изрично, че е необходимо предоставяне на обезпечение и това
представлява стъпка от електронната процедура по кандидатстване, съдът приема, че
предоставянето на обезпечение от „Multitude Bank“ представлява задължително условие за
получаване на кредита по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Всички тези обстоятелства навеждат на извода, че на кредитодателя му е било
известно, че потребителят ще трябва да заплати разходи за възнаграждение, свързани с
осигуряването на обезпечението. Предвид изложеното, съдът приема, че възнаграждението
за гарант безспорно е свързано с договора за предоставяне на финансови услуги, доколкото
касае обезпечаването на задълженията по него – както впрочем изрично е отбелязано и в
част 1, т. 4 от договора за гаранция. Този разход попада в легалната дефиниция по пар. 1, т. 1
от ДР на ЗПК, в която изброяването не е изчерпателно. В случая се налага изводът, че
сключването на договора за поръчителство представлява задължително условие, за да
породи действие договорът за кредит и да бъде получена сумата по него. Ето защо, това
възнаграждение трябва да бъде включено при определяне на ГПР в договора за заем – в този
смисъл Решение на Съда на Европейския съюз от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 и
практиката, обективирана в Решение № 24 от 10.01.2022 г. по в. гр. д. № 7108/2021 г. по
описа на СГС, III-Б въззивен състав, Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в. гр. д. №
9991/2020 г. по описа на СГС, II-E, Решение № 260628 от 21.02.2022 г. по в. гр. д. №
2806/2021 г. по описа на СГС, IV – Д въззивен състав, и др. Обстоятелството, че на
потребителя е предоставен избор вместо дружеството – гарант да посочи други физически
лица за поръчители е ирелевантно, тъй като значение в случая има какви са последиците при
избор на това известно и предварително одобрено от кредитора дружество – гарант и
свързаните с него разходи, които са възложени в тежест на потребителя. Макар всеки един
от договорите – този за кредит и този за гаранция (поръчителство), формално да
представляват самостоятелни такива, двата договора следва да се разглеждат общо, тъй като
са неразривно свързани.
7
При горните мотиви настоящият съдебен състав приема, че разходът за
възнаграждение на поръчителя за обезпечаване вземанията на заемодателя по договора за
заем отговаря на поставените в ЗПК изисквания и следва да бъде включен в общия разход
по кредита, което в случая не е сторено. Въпреки, че формално в договора са посочени ГПР
и общ размер на задължението, без включването в тях на обсъжданата сума по договора за
гаранция (поръчителство) те не могат да изпълнят отредената им функция – да дадат
възможност на потребителя, по ясен и достъпен начин, да се запознае с произтичащите за
него икономически последици от договора, въз основа на което да вземе информирано
решение за сключването му. При включване в ГПР на таксата за поръчител ГПР би бил в
размер на 745,20 %, изчислен с помощта на електронен калкулатор, с което многократно се
надвишава законоустановеният размер на ГПР (индикатор за общото оскъпяване на кредита)
– чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, който съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република Б. (основен
лихвен процент плюс 10 %), което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да
надхвърлят 50 % от взетата сума, а клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са
нищожни – чл. 19, ал. 5 ЗПК.
Следва да се отбележи, че съгласно Решение на Съда на Европейския съюз от
13.03.2025 г. по дело C‑337/23, имащо задължителен характер, разходите по договор за
поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от него
договор за кредит, които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата
на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ и следователно в обхвата на
понятието „годишен процент на разходите“; член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от
Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски
кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3,
буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се
счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води
единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем
главница.
От представените договор и СЕФ не става ясно и какво действително се включва в
ГПР в размер на 49,85 %, при положение, че страните са уговорили дължимост на
възнаградителна лихва в размер на 3,38 %. Липсва ясно разписана методика на формиране
на ГПР по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият
в договора ГПР от 49,85 %, а както се посочи по договора не са налице предпоставките за
прилагане на промоционални условия, съответно за отпадане на ГПР.
При това положение се налага извод, че договорът за паричен заем не отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва посочен действителният
размер на разходите по кредита. Тази част от сделката е особено съществена за интересите
на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита
е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това
8
да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на
потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите задължения. Затова и
неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва
валидността на договарянето – чл. 22 ЗПК. След като в договора не е посочен ГПР при
съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, не може да се приеме, че
е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Следователно и при съобразяване на чл. 22
ЗПК потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви
и/или други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК (така Решение № 2261
от 18.08.2022 г. по в. гр. д. № 14174/2021 г. по описа на СГС, ІІ-А въззивен състав, Решение
№ 3432 от 28.11.2022 г. по в. гр. д. № 3194/2022 г. по описа на СГС, ІІІ-Б въззивен
състав, Решение № 156 от 11.01.2023 г. по в. гр. д. № 2399/2022 г. по описа на СГС, ІІ-А
въззивен състав, Решение № 54 от 09.01.2023 г. по в. гр. д. № 7254/2022 г. по описа на СГС,
ІІІ-Б въззивен състав, и др.).
За пълнота следва да се посочи, че със задължението на кредитополучателя да
обезпечи своите задължения по договора за кредит се цели да се обезщетят вредите от
неплатежоспособността на длъжника, което е в противоречие с чл. 16 ЗПК. Въведеното
задължение на кредитополучателя за осигуряване на обезпечение цели да се заобиколи и
забраната на чл. 143, ал. 2, т. 3 ЗЗП, защото от задължението за представяне на обезпечение
следва, че кредиторът не е извършил предварителна проверка за възможностите за
изпълнение от потенциалния си клиент, а вместо това е прехвърлил изцяло в тежест на
последния последиците от неизпълнението на това свое задължение и това води до
допълнително увеличаване размера на задълженията.
С оглед на горното, съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл. 26, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК за
прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от
разстояние № 1422668 от 14.01.2025 г. е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски се дължат на
ищцата, от която се претендира 50 лв. – държавна такса, която сума следва да бъде
възложена в тежест на ответника. В полза на процесуалния представител на ищцата – адв.
Л. К. Б. следва да се присъди адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ на ищцата в минимален размер от 400 лв., на основание
чл. 38, ал. 1, т. 2, вр. ал. 2 ЗАдв. Този размер е съобразен с фактическата и правната
сложност на делото, материалния интерес на предявения иск, извършените в хода на
производството процесуални действия от страна на адвоката, срочното протичане на делото
в рамките на едно открито съдебно заседание, в което не се е явил представител на страните
и не са събирани допълнителни доказателства, и приложения договор за правна защита и
съдействие от 16.04.2025 г., удостоверяващ, че ищцата е материално затруднено лице.
Така мотивиран, съдът
9
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен от М. К. К., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. С. район „Л.“, ж. к. „Г.“ № 4, ет. 3, ап. 12, срещу „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: гр. С. ж. к. „М. 3“, бул. „А.М. № 51, бл. 0, вх.
А, ет. 9, офис 20, че сключеният между страните Договор за предоставяне на финансови
услуги (заеми) от разстояние № 1422668 от 14.01.2025 г. е нищожен, на основание чл. 26, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК поради противоречие на закона.
ОСЪЖДА „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С.
ж. к. „М. 3“, бул. „А.М. № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, офис 20, да заплати на М. К. К., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. С. район „Л.“, ж. к. „Г.“ № 4, ет. 3, ап. 12, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С.
ж. к. „М. 3“, бул. „А.М. № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, офис 20, да заплати на адвокат Л. К. Б. –
САК, личен № **********, със съдебен адрес: гр. С. ул. „Триадица“ № 5Б, ет. 3, офис № 311,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2, вр. ал. 2 ЗАдв. сумата от 400 лв. –
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищцата М. К. К., ЕГН
**********, в хода на настоящото производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10