М О Т И В И
Към
присъда № 260000 / 28.09.2020г.,постановена по НЧХД № 118 / 2019г. по
описа на ДРС
С частна тъжба от ****г до Районен съд гр.
Дулово Г.И.Г. *** е обвинил С. Н. С. ***
затова че на ******г около *****ч. в *****
умишлено му причинил контузия на главата, умерено изразена
церебрастенна симптоматика, охлузване на главата теменно, разкъсно – контузна
рана на челото, контузия на дясната очница с оток, кръвонасядане и стесняване
на очната цепка, ожулване на дясната скула, контузия на носа, разкъсно -
контузна рана на долната устна, контузия на лявата раменна област, охлузване на
дясно рамо, ожулвания по колената, охлузни рани на първите пръсти на краката,
които в своята съвкупност обуславят наличието на временно разстройство на
здравето не опасно за живота – престъпление по чл.130 ал.1 от НК.
Г.И.Г. е
предявил граждански иск на осн.чл.45 от ЗЗД против С. Н. С. в размер на 5000
/пет хиляди/ лв. представляващи обезщетение за причинените му неимуществени
вреди, вследствие на извършеното престъпление, ведно със законовата лихва,
считано от ******г. както разноските и хонорара по делото.
Тъжителят
заедно с процесуалния си представител поддържат обвинението и гражданския иск.
Съдът като взе предвид
събраните по делото доказателства,които обсъди в тяхната цялост, счете за
установено следното :
На *** срещу ******г. в дома
на тъжителя Г. били на гости съседите му Й. и С.С.. Около 01 часа
домакините изпратили гостите си, а пострадалия Г. отива да изхвърли боклука. На
връщане вижда едно момче и две момичета - свидетелите Л.Б., Ж.Д.и М.М.В
следващия момент пред вратата на гаража на тъжителя Г. спира лек автомобил – „Фолксваген-Голф“ с
рег. № СС5193АК. Паркира на около два метра със задната част към гаража на Г..
От автомобила слиза сам С. Н. С., който живее в съседна къща на ул****, но ползва таванска стая
, точно до имота на Г.. Двамата се познават , тъй като са съседи. Пострадалия Г.,
заявява че очаква синът си да се прибере с кола и гаража му е необходим, подсъдимия С. казва , че ще премести колата
си след като разтовари вещите си, освен това е пред домът си. Пострадалия казва
че не е пред домът си. Между двамата
възниква спор, който прераства във физическа саморазправа. Подсъдимият С. слиза
от автомобила, хваща с лявата си ръка пострадалия Г. и му нанася няколко бързи
удара с дясната си ръка. Последва
боричкане на земята, след което се изправят и двамата. Подсъдимият се
качва в колата си, дава рязко назад и потегля напред в неизвестна посока.
Причинени са телесни увреждания, които в своята съвкупност обуславят
наличието на временно разстройство на здравето не опасно за живота.
Разпитани по
време на съдебните заседания свидетелите
дават показания, съответно в подкрепа на пострадалия., а свидетелите Д.,
М. и Б. в подкрепа на подсъдимия.
Установява се
следната фактическа обстановка :
Свидетеля Г.Г. –
съпруга на пострадалия, като пряк очевидец е чула заканите на подсъдимия С.,
видяла е побоя тъй като е била в двора на около 10-15 метра и оградата не е
плътна.
Свидетелите Л.Б., Ж.Д.и М.М.които са чакали подсъдимият С. пред
таванската му стая, също са очевидци. От показанията и на тримата свидетели е
видно, че те по предварителна уговорка са чакали пред входа на таванската стая
подсъдимия С.. Виждат, че пострадалия Г. хвърля боклука и се връща в къщата си.
След като пострадалия Г. чува автомобил да паркира, отново излиза и казва на подсъдимия С. да си махне
колата. Подсъдимият казва че трябва да си разтовари вещите – тонколони и тогава
ще я премести. Пострадалият му се разкрещява , заплашва го. Според св. Ж.Д.пострадалият
пръв удря подсъдимия. Според св. М.М.тениската на подсъдимия е била разкъсана,
ланеца му бил скъсан и имал ожулвания на няколко места.
Безспорно и съществено в показанията на тези трима свидетели е
отправянето на молби с думите „******“, и това ясно доказва, че подсъдимият С.
е започнал нападението. След това заминава с автомобила си, не търси медицинска
помощ и полицейско съдействие по случая.
След като съпругата на пострадалия Г. се обажда на тел. 112 и идва
полиция, същите установяват състоянието на тъжителя Г., отиват заедно в Бърза
Помощ. По късно дежурните полицаи издирват подсъдимият С. в Бърза Помощ, в
домът му в ******, по основните улици в града, но не го откриват.
Останалите свидетели, макар и
непреки очевидци потвърждават фактическата обстановка.
От заключението на вещото лице д-р И. по съдебно-медицинската експертиза
е видно, че при процесния инцидент е пострадал Г.И.Г., при което са му
причинени увреждания - контузия на главата, умерено изразена церебрастенна
симптоматика, охлузване на главата теменно, разкъсно – контузна рана на челото,
контузия на дясната очница с оток, кръвонасядане и стесняване на очната цепка,
ожулване на дясната скула, контузия на носа, разкъсно - контузна рана на
долната устна, контузия на лявата раменна област, охлузване на дясно рамо,
ожулвания по колената, охлузни рани на първите пръсти на краката, които в
своята съвкупност обуславят наличието на ВРЕМЕННО РАСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО НЕ
ОПАСНО ЗА ЖИВОТА. При изслушване на вещото лице д-р И. в съдебно заседание,
същият поддържа заключението си, като уточни че подобен вид наранявания в
областта на лицето, циповидни рани и с по голяма дължина, предполагат удар
нанесен с предмет. Малко вероятно е да е нанесен удар с гол юмрук, за да се
получи характерната рана на веждата и устната. Предполага, че ударите са
нанесени с предмет, поставен на ръката.
От същото заключение е видно, че подсъдимият С.Н.С. също е пострадал при
процесния инцидент, при което са му
причинени следните увреждания : контузия на главата с ожулвания, контузия на
врата с ожулвание, контузия на дясната гръдна половина и лявата гръбна половина
с множество одрасквания и ожулвания, охлузни рани по лактите и колената, като
уврежданията са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота и травмите са възможни при сбиването между двамата.
От приложеният и приет по делото ПСИХОЛОГИЧЕСКИ СТАТУС на тъжителя Г.И.Г.
/лист 42/, изготвен от психолога – Е.Й. е видно , че са регистрирани нарушения
в социалното, емоционално и психическо функциониране на личността на Г. в
настоящето. Дискомфортът, негативните преживявания и емоционални страдания са
довели до ограничаване и на нормалните му ежедневни личностни дейности в този
период.
Изложената фактическа
обстановка се установява от приложените към делото: справка за съдимост,
характеристика, съдебно-медицинска експертиза, психологически статус, приложен запис на CD,
свидетелските показания, обясненията на подсъдимия.
От така
представената фактическа обстановка и анализа на събраните по делото
доказателства е видно че на ******г около ***** умишлено му причинил
контузия на главата, умерено изразена церебрастенна симптоматика,
охлузване на главата теменно, разкъсно – контузна рана на челото, контузия на
дясната очница с оток, кръвонасядане и стесняване на очната цепка, ожулване на
дясната скула, контузия на носа, разкъсно - контузна рана на долната устна,
контузия на лявата раменна област, охлузване на дясно рамо, ожулвания по
колената, охлузни рани на първите пръсти на краката, които в своята съвкупност
обуславят наличието на временно разстройство на здравето не опасно за живота –
престъпление по чл.130 ал.1 от
НК.
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по
делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се, намират се в хармонично единство и водят до
единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение
на съда и обосновават решението на съда по следните правни съображения:
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл. 14
от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че подсъдимият е извършил
възведеното с частната тъжба обвинение и с деянието си е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление от частен характер, наказуемо
по чл.
130, ал.1 от НК, тъй като е причинил лека телесна повреда на Г.И.Г., а
именно - умишлено му причинил контузия на главата, умерено изразена
церебрастенна симптоматика, охлузване на главата теменно, разкъсно – контузна
рана на челото, контузия на дясната очница с оток, кръвонасядане и стесняване
на очната цепка, ожулване на дясната скула, контузия на носа, разкъсно -
контузна рана на долната устна, контузия на лявата раменна област, охлузване на
дясно рамо, ожулвания по колената, охлузни рани на първите пръсти на краката,
които в своята съвкупност обуславят наличието на временно разстройство на
здравето не опасно за живота, което предизвиква сериозни последици за
пострадалия Г..
От субективна страна престъплението е
извършено от подсъдимия с евентуален умисъл - подсъдимият е предвиждал
конкретното увреждане и е съзнавал общественоопасния му характер, като е
допускал настъпването на съставомерния резултат. Безспорно подсъдимият е
съзнавал, че нанасяйки удари по лицето и тялото на тъжителя, последния ще
получи констатираните увреждания. Като причина за извършване на престъплението
следва да се отбележи несъобразяването и незачитането на обществените
отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и
физическата цялост на личността.
Защитата на подсъдимия се гради на две тези – твърдяната причина за
възникване на инцидента и твърдението, че след като тъжителя е нанесъл
удари и обиди на подсъдимия , той
отвърнал на ударите му и причинил същите по вид телесни повреди, като е налице
съответствие между нападение и отбрана , по този начин на осн. Чл. 12 ал. 1 от НК , подсъдимият е невинен.
Съдът намира, че в случая не се касае за неизбежна отбрана, тъй като целта
при неизбежната отбрана е да предотврати непосредствено противоправно поведение
от едно лице спрямо друго, което може да доведе до обществено опасни последици.
В случая липсва афект. Съответствието между защитата и нападението се определя
от съвкупността на всички елементи, отнасящи се
до силата и интензивността на нападението и защитата, значимостта на
защитавания и увреден обект, степента на опасността застрашаваща нападнатия,
неговите сили и възможности за отбрана , средствата за нападение и защита ,
мястото и времето на нападението.
В конкретния случай съдът не намира основание за прилагане на чл. 12 ал. 1
от НК.
При определяне на наказанието на подсъдимия С.Н.С., съдът съобрази съдебното
му минало, поради което и счита за уместно да му наложи наказание по чл. 130 ал. 1 от НК, във връзка с чл. 78 а
от НК – освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание глоба в размер на 1700/хиляда
и седемстотин/ лева.
Така определеното наказание и така определения размер на наказанието, съдът
счита за справедливи и съответстващи на тежестта, обществената опасност и
моралната укоримост на престъплението и подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно
към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъденият. Освен това
съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху
него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това
ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото.
По този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите
на генералната и специалната превенция.
По отношение на предявения граждански иск за претърпените от тъжителя Г.И.Г.,
неимуществени вреди, съдът счита, че
същият е допустим и частично основателен по следните правни съображения:
Претендира се гражданска отговорност за причинени в резултат на процесното
деяние неимуществени вреди, т.е. отнася се за вторична санкционна последица
свързана с нарушаване на определени задължения, произтичащи от закона. В случая
става дума за нарушаване на общото правило да не се вреди другиму – чл. 45 ЗЗД. В кръга на претендираните неимуществени вреди влизат най-общо казано
всички отрицателни последици настъпили за пострадалия, при наличието на които
възниква разглежданата отговорност. Изходно положение е правилото, според което
се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица
от деянието /чл.
51 от ЗЗД/. Налице е противоправно поведение от страна на подсъдимия С., в
резултат на което са възникнали вредите от деянието му и тези вреди са в
причинна връзка с определена обективирана, съзнателна човешка проява. Размерът
на обезщетението за неимуществените вреди следва да овъзмезди пострадалия за
всички отрицателни последици, които са настъпили в резултат на деянието,
въпреки, че засегнатите блага в тези случаи нямат цена. Следва да се съчетае
действителната незаместимост на загубеното благо с необходимостта да се даде
обезщетение, макар и несъвършено. Чл. 52
от ЗЗД указва съдът да определи размера на обезщетението за неимуществени
вреди по справедливост. От правилото на чл. 52 ЗЗД произтича, че не само размерът, но и основанието на обезщетението е
подчинено на справедливостта /т.13 от Пост. № 7/59 г. на Пленума на ВС/.
Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52
от ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при
определяне размера на обезщетението, а именно – характерът на увреждането,
начинът на извършването, обстоятелствата при които е извършеното, допълнителното
влошаване на здравето, причинените морални страдания, осакатявания и пр./Пост.
№ 4/68 г. на Пленума на ВС/.
Именно съобразявайки всички тези обстоятелства във връзка с претенцията за
обезщетение за неимуществени вреди, съдът на основание чл. 52
от ЗЗД счита, че е справедливо така претендираният граждански иск да бъде уважен
до размер 2300 лв. /две хиляди и триста лева/, като взема предвид претърпените
болки и страдания в резултат на нанесените травматични увреждания в резултат на
деянието на подсъдимия, причинната връзка между тях. В останалата му част до
пълния предявен размер искът следва да бъде отхвърлен.
Съдът осъди подсъдимия да заплати направените от частния тъжител деловодни
разноски, както и разноски за адвокатско възнаграждение, а така също и
държавната такса върху уважената част на гражданския иск.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: