№ 13586
гр. София, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20251110118302 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД от Б. М. К.
срещу ЮЛ за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит
№ ********* от 20.12.2024 г., поради противоречието му със закона.
В условията на евентуалност иск е предявен иск от Б. М. К. срещу ЮЛ с
правно основание чл. 26, ал.1, предл. 3 ЗЗД за признаването за нищожна на
клаузата по чл. 5 от договор за потребителски кредит № ********* от
20.12.2024 г., като накърняваща добрите нрави.
Ищецът твърди, че между него и ответника на 20.12.2024 г. е сключен
договор за договор за потребителски кредит № ********* за сумата от 4000
лв., като общата сума за връщане е 5400 лв. на 18 вноски. Посочва, че в чл. 5
от договора е предвидено сключване на договор за гаранция с ЮЛ с цел
обезпечаване на договора за кредит, по силата на който ищцата следвало да
заплати сумата от 4240 лв. Твърди, че в договора за заем липсва ясно
разписана методика за изчисляване на ГПР в нарушение на чл. 11, ал.1, т.10
ЗПК, както и че не се установява какви компоненти са включени в него.
Поддържа, че е заобиколена разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК, тъй като
дължимата сума по договора за гаранция не е включена в ГПР. В условията на
евентуалност сочи, че разпоредбата на чл. 5 от договора за заем,
регламентираща задължение за обезпечение, е нищожна като накърняваща
добрите нрави. Посочената клауза според ищеца води до нееквивалентност на
престациите и несъответствието цели обогатяване на кредитодателя.
Поддържа, че клаузата е и неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП и не
позволява да се преценят икономическите последици от изтегления заем.
Посочва се, че единствената причина за сключването на договора за гаранция
бил да обезщети кредитора от неплатежоспособността на длъжника, което
било в противоречие с чл. 16 от ЗПК. Моли съда да уважи предявените
1
искове. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на
страната поддържа исковата молба и претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ЮЛ не е подал отговор на
исковата молба, след изтичане на срока за отговор по делото е постъпило
становище от страната, с което се оспорва иска срещу него като
неоснователен. Поддържа, че сключването на договор за гаранция не било
задължително условия за сключването на кредит. Посочва, че ЮЛ бил
самостоятелно юридическо лице и договорът за гаранция бил отделно
облигационно правоотношение. Твърди, че на ищеца своевременно му е
предоставена информацията по кредита. Сочи, че няма законово изискване за
включване на методиката за изчисляване на ГПР в условията на договора,
както и че не следва възнаграждението по договора за поръчителство да се
включва в него. Не е налице заблуждаваща търговска практика. Моли съда да
отхвърли исковете. Претендира разноски. Пред съда процесуалният
представител на страната поддържа отговора на исковата молба и претендира
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства: че между ЮЛ и Б. М. К. бил сключен договор за
потребителски кредит № ********* от 20.12.2024 г. за сумата от 4000 лв.
Горното се установява и от представения договор за потребителски кредит №
********* от 20.12.2024 г. г., сключен с ЮЛ и Б. М. К., по силата на който на
Б. М. К. е предоставенa заемна сума в размер на 4000 лв. за срок за погасяване
на кредита 18 месеца. Съгласно договора е уговорено сумата да бъде върната
на девет вноски, като е посочен размерът на годишен лихвен процент по
кредита в размер на 23.33 %, като годишния размер на разходите е посочен в
размер на 49.66 %. Съгласно чл. 5 от договора заемът се обезпечавал с
поръчителство от ЮЛ в полза на кредитодателя.
Представен е и договор за гаранция /поръчителство/, сключен между ЮЛ
и Б. М. К., съгласно който ответното дружество се задължавало да обезпечи
изпълнение на всички задълженията произтичащи от договор за
потребителски кредит № ********* от 20.12.2024 г., сключен с ЮЛ. Съгласно
чл. 1.6 от договора е предвидено, че за поемането на задълженията се дължи
възнаграждение на гаранта в размер на 4240 лв., платимо разсрочено на
осемнадесет вноски.
Настоящият състав намира, че договор за потребителски кредит №
********* от 20.12.2024 г. е потребителски – страни по него са потребител по
смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП /ищецът е физическо лице, което използва заетата
сума за свои лични нужди/, и небанкова финансова институция – търговец по
смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба
на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
2
улеснение за плащане срещу задължение на длъжника потребител да върне
предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и
не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с
професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се
приеме, че средствата, предоставени по договора за заем /кредит/ са
използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на
потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си
същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради
това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за
потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за
неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.
Процесният договор е сключен в писмена форма съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК и
има изискуемото от закона съдържание – чл. 11, ал. 1 ЗПК.
Настоящият състав намира, че за правилното разрешаване на спора
между страните са от значение установените въз основа на събраните по
делото доказателства обстоятелства, че двата договора – договорът за кредит
и този за предоставяне на гаранция са сключени в един и същи ден, че отделни
разпоредби от същите препращат един към друг, че дължимите в полза на
търговците престации на практика са обединени в общ погасителен план, имат
едни и същи падежи и макар формално кредитор на вземането,
представляващо възнаграждение на гаранта за предоставеното по договора за
кредит обезпечение да се явява ответникът, то кредитодателят е овластен да
получава и плащането по този договор, дължимо от потребителя, заедно с
анюитетните вноски по договора за кредит. Ето защо и съдът приема, че се
касае за неразривно свързани помежду си сделки, всяка от които следва да се
разглежда заедно с другата. Още повече, че за да бъдат осигурени ефективни
средства за защита на потребителите и изпълнение на завишения стандарт за
това е необходимо, когато се изследва въпросът за няколко договора, съдът да
изследва и връзките в отделните договори, но не като отделни
правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща
икономическа дейност. Дори при множество правоотношения, на отделните
правоотношения трябва да се гледа, като на едно правно и икономическо цяло,
за да се постигне ефективната защита на потребителя, при проверката от
страна на съда за спазване на императивните правила на закона и добрите
нрави, в това число и проверката за наличието на неравноправни клаузи.
Именно такъв е настоящият случай, доколкото по делото не се спори, а и
от приетите по делото доказателства, а именно съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че ЮЛ е овластено да приема вместо гаранта
възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция. Договорът за
потребителски кредит се явява правопораждащия факт, с оглед на който
длъжникът сключва договора за предоставяне на гаранция. Обвързаността
между двете съглашения се установява от уговорката за необходимост от
предоставяне на обезпечение, чрез сключване на договор за гаранция на
кредитополучателя с одобрено от кредитодателя юридическо лице – гарант. Не
може да се приеме, че чл. 5 от договор за кредит № ********* от 20.12.2024 г.
касае доброволен и информиран избор на потребителя за обезпечение. От
3
начина на уговаряне на задължението на потребителя следва да се счита, че е
предвидено допълнително условие за отпускане на кредита, а именно да
предостави обезпечение, посредством поръчителство именно от ЮЛ.
Възнаграждението на гаранта обезпечава не изпълнението на длъжника, а
преддоговорно задължение на заемодателя за правилната преценка за
кредитиране. Договорът за предоставяне на гаранция се явява единственото
изпълнимо условие по чл. 5 от за кредит № ********* от 20.12.2024 г., следва
да се приеме, че разходите, които потребителя трябва да заплати по договора
за предоставяне на гаранция са пряко свързани с основната му престация по
договора за заем и отговарят на дефиницията за разход по кредита по смисъла
на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, поради което има характер на допълнително
възнаграждение за ползване на заемните средства и следва да бъде включена
изначално при формирането на ГПР, като разход пряко свързан с договора за
потребителски кредит и който потребителят трябва да заплати. Също така
съгласно даденото тълкуване с решение от 13.03.2025 по дело С-337/23, СЕС
разходите по договор за поръчителство, чието сключване е наложено на
потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, които водят до
увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието „общи
разходи по кредита за потребителя“ и следователно в обхвата на понятието
„годишен процент на разходите“.
Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишния процент на разходите не може да
надвишава 5 пъти законна лихва, която към датата на сключване на договора
за кредит е 10 % /10 пункта + ОЛП, който е 0/, следователно ГПР по кредита
не може да надвишава 50 %. В настоящия случай размерът на ГПР при
включване на договорения размер за възнаграждението за поръчителство от
4240лв. при главница по кредита от 4000 лв. при срок на погасяване от 18
месеца и лихвен процент от 23.33 % е в размер на 283.48 %. С оглед на
гореизложеното при включване на възнаграждението по договора с
дружеството поръчител към параметрите по договора за кредит то тогава ГПР
е в размер на 283.48 %. Така уговореното възнаграждение има значението на
скрита възнаградителна лихва, която не е включена в оскъпяването на
ползваната сума и която води до нарушение на императивната разпоредба на
чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което процесния договор се явява нищожен на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и предявения иск се явява основателен и
следва да бъде уважен.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора с оглед основателноста на исковата претенция на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски, като на страната следва да се присъди сумата в размер на 216 лв.,
представляваща платена държавна такса. На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на
процесуалния представител на ищеца се дължат разноски за първата
инстанция в размер на 480 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.
При този изход на спора на ответника не се дължат разноски.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН по предявения от Б. М. К., ЕГН
********** със съдебен адрес в *******************, чрез адв. М. М. срещу
ЮЛ, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
*******************, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД,
договор за потребителски кредит № ********* от 20.12.2024 г., сключен
между ЮЛ и Б. М. К..
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
*******************, да заплати на Б. М. К., ЕГН ********** със съдебен
адрес в *******************, чрез адв. М. М., на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК сумата в размер на 216 лв., представляваща разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
*******************, да заплати на адвокат М. В. М., АК - Пловдив, с адрес
на дейността *******************, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с
чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 480 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на ищеца Б. М. К. пред
СРС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5