РЕШЕНИЕ
№ 1003
гр. Сливен, 29.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Живка К. Желязкова - Спирова
при участието на секретаря Албена Г. Василева
като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско
дело № 20232230101793 по описа за 2023 година
Предявени са кумулативно съединени искове за обявяване на нищожност
на сключен договор за кредит, поради противоречие с императивните
изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на
потребителя, както и в условията на евентуалност осъдителен иск за
заплащане на недължимо заплатена сума от ищцата по договора- неустойка,
ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане.
В исковата молба се твърди, че между ищцата и ответното дружество
бил сключен Договор за паричен заем на 03.06.2021 г., по силата на който
била предоставена главница в размер на 1500 лв. при срок на кредита от 30
вноски, както се посочва, че същата дължи неустойка в размер на 628.80 лв., и
такса за експресно разглеждане на документи в размер на 943.50 лв.
Изтъква, че предвидените клаузи които са уговорени са в пълно
противоречие с принципа на добрите нрави и принципа на справедливостта.
Сочи, че договора е нищожен, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, като и са
неспазени нормите на ЗПК и ЗЗП. Посочва, че е погасила предсрочно
задълженията си към ответното дружество, на 13.12.2021 г.
1
Основава твърденията си, като прилага съдебна практика свързани с
правното основание на настоящия иск.
Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да
прогласи нищожността на клаузата съдържаща се в чл.1, ал.3 от Договор за
паричен заем № 5705616/03.06.2021 г., сключен с ответното дружество,
предвиждаща заплащането на такса за експресно разглеждане на документите
и клаузата съдържаща се в чл.5, ал.2 от Договор за паричен заем №
5705616/03.06.2021 г. сключен с ответното дружество, която предвижда
заплащането на неустойка на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД.
Моли съда, на основание чл.55, ал.1 ЗЗД, да осъди ответното дружество
да заплати на ищцата сумата в общ размер на 20 лв., представляваща
неустойка в размер на 10 лв. и такса за експресно разглеждане на документи в
размер на 10 лв., или общо 20 лева, недъплжимо платена по недействителната
клауза за неустойка и експресно разглеждане по Договор за паричен заем №
5705616/03.06.2021 г., ведно със законната лихва на депозиране на исковата
молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се деловодни разноски.
При условията на чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с
който не възразяват, относно допустимостта на иска, но излагат подробни
възражения по отношение на искането за прогласяване на нищожност на
договорената неустойка, изложени изключително подробно в т.1.1, както и по
отношение на искането за прогласяване на нищожност на клаузата за
предоставена услуга за експресно разглеждане на документи в т.1.2.
Основният аргумент изпълващ възражението, че в чл.1, ал.2 от Договор за
паричен заем услугата по експресно разглеждане на документи е
допълнителна услуга и клиентът доброволно е избрал дали да се възползва от
нея. Следователно на осн. чл.19, във вр. с пр.1 към чл.19, ал.2 от ЗПК
стойността на същата не следва да се прибавя към изчисляване на ГПР по
договора. Излага подробни възражения. Не възразяват по направените
доказателствени искания и направени доказателства с исковата молба.
Представят доказателства, описани в т. 3.1 и 3.2 които молят да бъдат
приобщени към доказателствения материал. Правят възражение за
прекомерност на съдебно- деловодните разноски, досежно адвокатското
възнаграждение.
В съдебно заседание ищцовата страна не се явява и не се представлява
2
от пълномощник. С писмено становище поддържат молбата и молят съда да я
уважи в пълен размер.
В съдебно заседание ответната страна не се представлява от
представител или пълномощник. По делото е постъпило писмено становище,
с което поддържат изцяло отговора на исковата молба.
С протоколно определение от 10.10.2023 г. е допуснато изменение на
осъдителния иск на осн. чл.214 от ГПК от 20 лв. на 1232, 45 лв. главница и
неустойка от 288,95 лв. на 943,50 лв.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на представените по делото писмени доказателства, които съдът
кредитира изцяло като неоспорени от страните. Установеното от фактическа
страна обуславя следните правни изводи: Предявените в условията на
обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.26, ал.1
ЗЗД, за прогласяване за нищожен, като противоречащ на закона ЗПК на
договор за паричен заем и чл.55, ал.1 ЗЗД за връщане на парична сума, дадена
без основание са допустими, а разгледани по същество и основателни.
Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Предявените в условията на обективно кумулативно съединяване искове
с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, за прогласяване за нищожен, като
противоречащ на закона ЗПК на договор за паричен заем и чл.55, ал.1 ЗЗД за
връщане на парична сума, дадена без основание са допустими, а разгледани
по същество и основателни. По иска за прогласяване нищожност на
сключения договор за потребителски кредит, като противоречащ на закона –
чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД.
От събраните по делото писмени доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното: Не се спори между страните, а и
се установява от приетия по делото договор за потребителски кредит, че
ищцата и ответното дружество бил сключен Договор за паричен заем на
03.06.2021 г., по силата на който била предоставена главница в размер на
1500 лв. при срок на кредита от 30 вноски, както се посочва, че същата дължи
неустойка в размер на 628.80 лв., и такса за експресно разглеждане на
документи в размер на 943.50 лв.
В конкретният случай приложение намират нормите на ЗПК.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като
дружеството има право да отпуска кредити със средства, които не са набрани,
чрез публично привличане на влогове или други възстановими. Ищецът е
физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като
3
такова, тоест страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал.
3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал.4 ЗПК. Сключеният договор по своята
правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски
кредит. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Касае се за изначална недействителност при сключването на договора и
когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвите и другите разходи.
Основателно е твърдението в исковата молба основание за недействителност
на договора за кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК за
посочване на общата дължима сума. Нарушената правна норма е чл.19 ал.4
ЗПК. Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, като в ал.4 на визираната
правна норма е посочен неговият максимално допустим размер– пет пъти
размера на законната лихва. Съгласно §1, т.1 ДР ЗПК „общ разход по кредита
за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. От своя страна, „обща сума, дължима от
потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по
кредита за потребителя– §1, т.2 ДР ЗПК. В случая в ГПР по договора за
кредит не е включено задължението, поето по договора за поръчителство и
такса за експресно разглеждане. Размерът на неустойката надхвърля
максимално допустимия петкратен размер на законната лихва. В случая
посочения размер на ГПР не отговаря на действителния. От страна на
търговеца е приложена заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.
68д, ал.2, т.4 ЗЗП. Действителният ГПР по процесния договор значително
надвишава петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения
в нарушение на чл.19, ал.4 ЗПК, доколкото при получен заем в размер на 1500
лева за срок на заема 60 седмици брой вноски 30. Фииксиран лихвен процент
40,32 %, а годишен процент на разходите на заема е посочения процент по
делото. Ето защо процесния договор за потребителски кредит е
недействителен на основание чл. 22 ЗПК и следва да бъде прогласена
неговата нищожност, поради противоречие със закона, като е безпредметно да
се обсъждат доводите на ищцовата страна за недействителност, поради
нарушаване на добрите нрави.
По иска за връщане на даденото по договора за кредит без основание по
4
чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД. При този вид иск ищцовата страна следва да
докаже плащането на претендираната сума, а ответната – основанието за
нейното задържане. Изисква се наличието на предаване, съответно
получаване на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при
самото получаване липсва основание за преминаване на блага от
имуществото на едно лице в имуществото на друго. Фактически е дадено
нещо при нищожен договор, но едната страна е престирала фактически,
мислейки, че изпълнява валидно договорно задължение, както се установи в
настоящия правен казус. При недействителен договор, длъжникът дължи
чистата стойност по кредита без да дължи лихви и други разходи, т.е. ищецът
дължи по процесния договор за заем единствено сумата от 1 500 лв. получена
главница. Останалата платена сума по договора над сумата от 1500 лв. в
размер на исковата претенция, съобразно направеното изменение по чл. 214
от ГПК, като иска е увеличен от 20 лв. на 1232.45 лв., представляваща,
неустойка в размер на 288.95 лева и такса за експресно разглеждане на
документи в размер на 943.50 лв. недължимо платена по недействителната
клауза за неустойка и такса експресно разглеждане по договор за паричен
заем № 5705616, дължи връщането й. Следователно претенцията е
основателна и доказана в пълен размер и следва да се присъди.
По правилата на процеса ответното дружество следва да заплати на
ищцата разноски в размер на 100 лв., заплатена държавна такса и 1920 лв. за
адвокатско възнаграждение.
Ръководен от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за НИЩОЖНИ на основание чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 22
ЗЗД, вр. с чл.10а, чл.11, чл.19 ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП клаузата
съдържаща се в чл. 1, ал.3 от Договор за паричен заем № 5705616/03.06.2021
г., която предвижда заплащането на таксата за експресно разглеждане, както и
клаузата съдържаща се в чл.5, ал.2 от Договор за паричен заем №
5705616/03.06.2021 г., която предвижда заплащането на неустойка, сключен
между „ВИВА КРЕДИТ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Люлин, ж. к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ №
28, бл. АТЦ „Силвър център“, ет. 2, офис 73Г, като заемодател и С. И. Ж., с
ЕГН **********, с адрес на област С., общ. С., гр. С., ул. „Г. И.“ ., с адрес на
кантора и съдебен адресат: гр. П., бул. П. ш. №., ет.., ап.., чрез адр. Д. В. М. -
5
АК- П., като заемател Договор за паричен заем № 5521367 от 15.04.2019 г.,
поради противоречие със закона и заобикаляне на закона.
ОСЪЖДА "ВИВА КРЕДИТ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, р-н Люлин, ж. к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал
Неру“ № 28, бл. АТЦ „Силвър център“, ет. 2, офис 73Г ДА ЗАПЛАТИ на С.
И. Ж., с ЕГН **********, с адрес на област С., общ. Сливен, гр. С., ул. „Г. И.“
.на основание чл. 55, ал.1, предложение първо от ЗЗД във вр. чл. 23 от ЗПК и
чл. 22 от ЗПК, сумата от 1232.45 лв. (хиляда двеста тридесет и два лева и
четиридесет и пет стотинки), представляваща, неустойка в размер на 288.95
лева и такса за експресно разглеждане на документи в размер на 943.50
лв. недължимо платена по недействителната клауза за неустойка и такса
експресно разглеждане по договор за паричен заем № 5705616, ведно със
законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба -
05.05.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер
на 100 лв., представляваща заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА "ВИВА КРЕДИТ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, р-н Люлин, ж. к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал
Неру“ № 28, бл. АТЦ „Силвър център“, ет. 2, офис 73Г ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат Д. В. М. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във връзка чл.38,ал.1, т.2
от ЗА адвокатско възнаграждение в общ размер на 1920 лв. по следната
банкова сметка:, IBAN BG 87 UNCR 7000 1521 5143 14, титуляр адвокат Д. В.
М..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6