Решение по дело №470/2022 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 363
Дата: 11 юли 2022 г.
Съдия: Кристина Евгениева Панкова
Дело: 20221210200470
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 април 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 363
гр. Благоевград, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова

при участието на секретаря Латинка Г. Насина
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело
№ 20221210200470 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба, подадена от И. АЛ. Н., с ЕГН ********** , с адрес
гр.Б***, ж.к.”Е********, против Наказателно постановление № 21-1116-001003 от
05.11.2021 г., издадено от Началник група при ОДМВР- Благоевград, с-р Пътна полиция, с
което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП е наложена глоба в размер
на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 8 месеца за нарушение на чл.140, ал.1
ЗДвП, както и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му отнети общо 10 контролни
точки.
В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакуваното наказателно постановление ,
сочи се, че същото е издадено при допуснати нарушения на процесуалните правила, оспорва
се извършване на нарушение. Иска се отмяна на НП. Претендират се разноски
В съдебното заседание жалбоподателя, редовно призован, се явява лично и с редовно
упълномощен адвокат, поддържа жалбата, по същество защитата излага доводи за отмяна на
процесното НП, като сочи че в случая липсва умисъл за извършване на нарушение.
Алтернативно се иска изменение на процесния акт.
Административнонаказващият орган и Районна прокуратура Благоевград, редовно
призовани не изпращат представител и не изразяват становище по същество. В
придружително писмо, с което е изпратена преписката се прави възражение за прекомерност
на разноски.
Съдът, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен
материал и закона, установи от фактическа страна следното:
На 15.12.2020 г. в изпълнение на служебните си задължения като служител към п* „Б*”
управлявал лек автомобил „О* А*” с рег.№********** и заедно със своя колега св.Н* се
връщал от доставка като в гр.Б* по ул.”Д-р Х***” в посока от ул.”Д**” към „Градска
градина” се блъснал в служебен автомобил. На настъпилото ПТП били изпратени
1
пол.служители св.К. и К., които около 16.20ч, които извършили проверка на водача и
установили, че това е жалбоподателят, който представил талон на автомобила. Била
извършена проверка чрез РСОД и ОДЧ, като се установило, че автомобилът е собственост
на „С***** и не е регистриран по съответния ред, същия бил с прекратена регистрация по
служебен ред от дата 10.07.2018г. по чл.143, ал.15 от ЗДвП, поради непререгистриране.
Констатираното било прието от проверяващите като нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП,
поради което св. Кочески съставил АУАН №259607 от 15.12.2020г. на жалбоподателя, а
регистрационните табели били свалени. Акта бил подписан без възражения. В
законоустановения срок постъпили писмени възражения, чрез които жалбоподателят искал
анулиране на акта с аргумент, че не е знаел, че автомобила е дерегистриран и че е иал
документи. Междувременно случаят бил докладван и образувана прокурорска преписка
№4711/2021 г. в хода, на която било установено, че на процесната дата Н. управлявал
автомобила в изпълнение служебните си задължения, като разносвач на пици. Било
установено още, че автомобила бил собственост на С******* и се ползва като служебен от
работодателя на жалбоподателя, като „С***** се придобили автомобиа на 09.05.2018г. и
тъй като не изпълнили законовите си задължения и не заявила в КАТ промяната в
собствеността, на 10.07.2018г.. регистрацията на лекия автомобил била прекратена
служебно по реда на чл. 143, ал.15 ЗДвП.
След преценка на събраните доказателства с постановление от 13.10.2021г. прокурор от РП-
Благоевград, преценил, че извършеното не покрива признаците на престъпление по НК,
поради липсата на субективен елемент за извършване на деяние, както и че дори и при
съставомерно поведение е налице хипотезата на чл.9, ал.2 от НК, поради което прекратил
преписката и изпратил материалите на административнонаказващия орган за преценка
наличието на административно нарушение.
Въз основа на това постановление и съставения АУАН, началник-група към ОДМВР –
Благоевград с-р „Пътна полиция“- Благоевград, издал обжалваното Наказателно
постановление № 21-1116-001003 от 05.11.2021, с което на жалбоподателя на основание чл.
175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 8 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП, както и на основание
Наредба № Із-2539 на МВР са му отнети общо 10 контролни точки. .
Изложената фактическа обстановка се установява от събрания по делото доказателствен
материал, а именно: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните от
съда свидетели К., К. и Н*. Св.К. и К. сочат, че били изпратени на сигнал за ПТП, като на
място установили жалбоподателя, като било установено след направена справка, че
автомобила е с прекратена регистрация, което на практика означава, че не е регистрирано
по надлежния ред. Сочат още че жалбоподателят представил документи и автомобила имал
реистрационни номера, както и че жалбоподателят посочил, че автомобила е служебен. Чрез
показанията на тези свидетели се установява и процедурата по съставяне на АУАН. Чрез
показанията на св.Николов се установява, че с жалбоподателя са колеги и на процесната дата
се връщали от доставка, когато катастрофирали, като дошли полицаите установили, че
автомобила е дерегистриран. Свидетелят е категоричен, че шефовете им заявили, че всичко е
наред. В подкрепа установеното от фактическа страна са и приобщените към
доказателствения материал писмени доказателства: заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.,
справка за нарушител/водач., заверено копие на постановление за отказ да се образува
досъдебното производство от 13.10.2021г., както и доказателствата, съдържащи се в
приобщената по делото прокурорска преписка. Съдът кредитира показанията на разпитаните
свидетелите, по отношение извършената проверка и установеното при нея, като същите
кореспондират със събраните писмени доказателства. Настоящият съдебен състав кредитира
и надлежно приобщените писмени доказателства. Фактите по извършената проверка и
направените при нея констатации относно дата, мястото и обстоятелствата около
извършената проверка се изясняват посредством показанията на посочените свидетели и
2
събраните в хода на проверката писмени доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че наказателното постановление и
АУАН са издадени от компетентен орган, за което по делото са представени безспорни
доказателства /Заповед л.14/. Наказателното постановление е в предвидената от закона
писмена форма и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл.34, ал.1
и ал.3 ЗАНН. При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и
издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и
чл. 57 от ЗАНН, съгласно които, за да бъде редовен актът за установяване на
административно нарушение и НП трябва да включват в съдържанието си всички
кумулативно посочени реквизити. В конкретния случай АУАН е съставен от св.К., който
дава пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено. В
тази насока са и показанията на свидетеля К.. Чрез изпълнение на изискванията на чл. 42 от
ЗАНН органът издал АУАН постига пълна индивидуализация на нарушението и
нарушителя, без да ограничава правото на защита на жалбоподателя. Издадения в
съответствие с процесуалните норми акт е редовен и като такъв се явява правно основание
за издаване на НП. Съдът счита, че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП,
тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
опорочаване на производството, поради което неоснователно се явява възражението в тази
насока. При съставянето на АУАН нарушението е описано с всички негови съставомерни
признаци, като са посочени времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено.
Съответна на фактическото описание на нарушението е и посочената в АУАН и НП правна
квалификация по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.. Предвид изложеното настоящия състав намира, че
не са налице формални предпоставки за отмяна на атакуваното наказателно постановление,
а посочените от жалбоподателя не са такива, които да са довели до ограничаване на правото
на защита.
Настоящият съдебен състав намира че действително в атакуваното НП е посочено като
извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП без отразяване на съответните предложение
1 или 2. В конкретният случай обаче, доколкото по делото е установено, че жалбоподателя е
управлявал МПС, което не е било регистрирано по съответния ред и доколкото нарушението
е описано и посочено изрично в обстоятелствената част на акта, непосочване на
предложенията от законовата разпоредба не създава каквато и да било неяснота, а оттам и
нарушение на правото на защита на наказаното лице. Релевантните за обективната
съставомерност признаци са описани по ясен и конкретен начин, като дадената правна
квалификация съответства на словесното описание.
Предвид изложеното съдебният състав не констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните
правила, обуславящи отмяна на санкционния акт.
По отношение материална законосъобразност на атакуваното наказателно постановление,
съдът намира следното.
Съгласно чл.140, ал.1 ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат
3
само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места.
От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че на 15.12.2020г.
Н. е управлявал моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред ,
това е установено, след като същия е проверен от полицейските служители, отзовали се на
настъпило ПТП и след направена служебна справка. Това се установява от показанията на
св.К., К. и Н*, както и събраните писмени доказателства.
Изпълнителното деяние е осъществено с предприемане на действие по управление на
моторно превозно средство –автомобил по пътища, отворени за обществено ползване, който
не е регистриран. Доколкото законодателят с разпоредбата на чл.140 от ЗДвП е възвел
забрана да се управлява нерегистриран автомобил, причините са без правно значение.
При преценка на субективната страна на административното нарушение, съдът съобрази и
разпоредбата на чл. 143, ал.15 от ЗДвП, съгласно която служебното прекратяване на
регистрацията настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни задължението си в
двумесечен срок да пререгистрира автомобила. За тези действия на контролните органи
собственикът не се уведомява, като в случая задължението е за последния, прекратяването
на регистрацията настъпва по силата на закона, а не по волята на административен орган,
поради което и не е било необходимо контролните органи да информират новия собственик
за прекратяването на регистрацията (законът не им вменява и такова задължение).
В случая обаче жалбоподателя е само водач на МПС и за него няма задължение да
регистрира ППС и да знае за това задължение. Доказателствата сочат, че към момента на
проверката жалбоподателя не е бил собственик на управлявания от него автомобил , тъй
като не е имала сключен писмен договор с нотариална заверка на подписите по чл. 144 ал.2
ЗДвП. Управлявания от нея автомобил въпреки служебно прекратената регистрация бил с
регистрационни номера и притежавал съответните документи .Към момента на твърдяното
нарушение 15.12.2020 г. Н. не е бил юридически собственик на автомобила по смисъла на
тази разпоредба, поради което е нямал задължение в двумесечен срок от придобиването да
регистрира на свое име закупения автомобил. По делото се установява, че той не фигурира
и като страна в собственически правоотношения. Събраните доказателства сочат, че
автомобила е на „С***, като липсват доказателства собственика да е
уведомил жалбоподателя, че автомобила е със служебно прекратена регистрация по чл.
143 ал.15 ЗДвП, която разпоредба указва служебно прекратяване на регистрация на
регистрирано ППС на собственик , който в двумесечен срок от придобиването не изпълни
задължението си да регистрира превозното средство в месечният срок по чл.145 ал.2 ЗДвП .
Очевидно собственика не е изпълнил това си задължение , поради което е последвало
служебно прекратяване на регистрацията на 10.07.2018 г. , без това обстоятелство да е
известно на ползващия автомобила към 15.12.2020 г. жалбоподател . Към момента на
проверката автомобила е бил с поставени регистрационни номера , като Н. не е уведомяван
от собственика на автомобила за служебното прекратяване на регистрацията. Това
обстоятелство изключва субективния елемент на възведеното нарушение по чл. 140 ал.1
ЗДвП , задължаващо ползвателите на автомобили да ги управляват по пътищата за
обществено ползване след като са регистрирани .Незнанието на жалбоподателя за служебно
прекратената регистрация води до категоричен извод , че вмененото умишлено нарушение
на чл.140 ал.1 ЗДвП не е извършено от него виновно по смисъла на чл.6 ЗАНН, тъй като
вината е субективно отношение на дееца към извършеното от него нарушение. Незнанието
на фактическите обстоятелства принадлежащи към състава на вмененото нарушение по
чл.140 ал.1 ЗДвП изключват умисъла - арг. от 14 ал.1 НК вр.чл. 11 ЗАНН, относно
обстоятелствата изключващи отговорността. Подобна теза прокурора е застъпил и в
постановлението за отказ да образува ДП на 13.10.2021 година. При така установеното
съдът намира, че макар от обективна страна да са налице елементите от състава на
4
нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП, то липсват каквито и да било доказателства за това,
деянието да е осъществено от жалбоподателя виновно.
При тези доводи, след като процесното нарушение не е извършено виновно от Н., то
неправилно за него е ангажирана административно наказателната му отговорност, поради
което НП следва да се отмени.
Предвид приетото от съда, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно,
същото следва да бъде отменено и в частта за отнетите 10 контролни точки, доколкото
приложението на цитираната Наредба е обусловено от законосъобразното ангажиране на
отговорност за конкретни наПо отношение искането за присъждане на адвокатско
възнаграждение предвид изхода на спора, същото принципно е допустимо, но по делото
липсват доказателства за размер и изплащане на такова, поради което следва да бъде
оставено без уважениерушения по ЗДвП, което в случая съдът прие, че не е така.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1116-001003 от 05.11.2021 г., издадено от
Началник група при ОДМВР- Благоевград, с-р Пътна полиция, с което на И. АЛ. Н., с ЕГН
********** , с адрес гр.***** ж.к.”Е******** на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП е
наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 8 месеца за
нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП, както и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му
отнети общо 10 контролни точки.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски, включително за
адвокатско възнаграждение като неоснователно
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - Благоевград, в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5