Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, XV въззивен състав, в публично заседание на десети юли
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ТАЛЕВА
ПЛАМЕН ГЕНЕВ
при участието на секретаря Весела Венева и прокурора Чавдар Пастованов,
като разгледа докладваното от съдия МАРИНКОВА ВНЧД №2918 по описа за 2018 год.,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С определение от 15.05.2018 г. по НЧД №6088/18 г., СРС,
НО, 107 състав е извършил групиране на
две от наказанията, наложени на осъдения В.Б.Д. съответно по НОХД
№8695/2013 г. на СРС и по НОХД №18773/16 г. на СРС, като му е определил общо
най- тежко наказание от 3 години и 4 месеца лишаване от свобода, което да
изтърпи при строг режим, като е приспаднал от това общо наказание изтърпяната
част от наказанията и времето, през което осъденият е бил задържан с МНО
задържане под стража по тези дела.
Срещу определението в законоустановения срок е постъпила
жалба от осъдения В.Д., в която твърди, че не е било взето предвид твърдението
му, че има още една влязла в сила присъда спрямо него, по която има наложено
наказание от 6 години лишаване от свобода и едновременно с това по това дело е
с МНО задържане под стража вече 5-та година. Настоява, че присъдата по това
дело- НОХД №5854/2014 г. на СРС, НО, 4 с-в, респ. ВНОХД №4367/16 г. на СГС, НО,
5 въззивен състав и КНОХД №600/2017 г. н ВКС е влязла в сила и иска да се
извърши справка какво се случва с това дело и защо съдът не го е взел предвид и
него. Настоява да бъде извършено групиране и на това наложено му наказание.
В жалбата не се правят искания за събиране на
доказателства.
Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за
изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на осъдения, както
и разпит на свидетели и вещи лица, но следва да бъде изискана актуална справка
за съдимост за осъдения В.Д. ведно с всички бюлетини за съдимост за същия както
и справка от ГДИН за търпените от него наказания лишаване от свобода и времето,
през което е бил задържан с МНО задържане под стража по различните дела.
Следва да бъде приложена също така справка от системата в
СГС досежно хода и развитието на ВНОХД 4367/16 г. на СГС, НО, 5 с-в, като бъде
изискана и справка от СРС, НО, 4 с-в досежно развитието на НОХД №5854/2014 г.-
има ли постановена и влязла в сила присъда по това дело спрямо лицето В.Д.,
респ. бил ли е издаден бюлетин за съдимост по това дело, ако не- то на какъв
етап се намира делото. В случай, че има постановена и влязла в сила присъда по
това дело следва да бъде изпратен препис от същата ведно с актовете на горните
инстанции, произнасяли се във връзка с обжалването и/или протестирането на
присъдата на СРС по делото.
В съдебно заседание пред въззивния съд защитникът на осъдения Д.- адв.Н. моли съда да измени
определението на СРС като включи в групата от наказания и това от 6 години
лишаване от свобода наложено на Д. по НОХД №5854/14 г. на СРС, НО, 4 с-в. Сочи,
че при разглеждане на делото пред СРС не е имало данни за това дали присъдата
по това дело е влязла в сила и поради това и наказанието не е било включено в
групата. Подчертава, че към този момент вече са налице данни за това, като тази
присъда се явява новонастъпило
обстоятелство, което следва да бъде взето предвид от въззивния съд. Моли съда
да приспадне от общото най- тежко наказание и времето на задържане под стража
на осъдения и по това дело, както и изтърпяната част от наказанията по другите
дела.
Осъденият В.Д. заявява, че не желае да добави нищо, като желае единствено да му бъде
направена кумулация със старите присъди.
Прокурорът при СГП намира жалбата за неоснователна, а определението на СРС за правилно и
законосъобразно и моли въззивния съд да го потвърди изцяло.
Софийски градски съд, след като
обсъди доводите в частната жалба ‚ както и тези, изложени от страните в съдебно
заседание‚ и след като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността
на атакуваното „определение“, констатира следното:
Делото пред СРС е било образувано по молба на осъдения В.Д.
с искане да бъде извършено групиране на наложените му по няколко дела
наказания. Още в молбата си осъденото лице е посочило, че спрямо него има
постановена присъда по НОХД №5854/13 г. на СРС, 4 с-в (макар и да е посочил грешно
годината на образуване на делото), с която му е наложено наказание от 6 години
лишаване от свобода, като е настоявал и това наказание да бъде включено в
общото наказание при групирането, както и да бъде приспаднато времето, през
което е бил задържан с МНО задържане под стража по това дело. Настоял е на това
и в пледоариите по съществото на делото.
Първостепенният съд обаче не е направил никакво
процесуално усилия да изясни този въпрос и да разбере имало ли е такова дело
срещу подсъдимия, как е приключило то, дали с влязъл в сила съдебен акт или все
още делото е висящо и постановената присъда не е влязла в сила.
Единственото, което е сторил съдът е да изиска справка за
съдимост за лицето и бюлетини за съдимост за същия без да направи запитване
имало ли такова дело срещу Д., за каквото говори то и на каква фаза е същото.
Нещо, което е много да бъде проверено чрез справка в системата на СРС, респ.
чрез запитване до съответния състав на СРС. Без съмнение, ако една присъда не е
отразена в справката за съдимост на лицето, то логично е да се предположи, че
тя все още не е влязла в сила. Но след като има твърдения за обратното, съдът е
бил длъжен да провери тези твърдения и да постанови своя съдебен акт при
изяснена фактическа обстановка, което не е сторил в конкретния случай. Едва при
разглеждане на делото пред въззивния съд и с оглед настояването на осъдения, че
спрямо него има постановена и влязла в сила такава присъда бе установено, че
действително присъдата по НОХД №5854/14 г. (а не 2013 г.) на СРС, НО, 4 с-в е
влязла в сила още през месец октомври 2017 г- на 20.10.2017 г., когато
решението на въззивния съд, с което е била изменена присъдата на
първоинстанционния съд е било потвърдено изцяло.
На първостепенният съд обаче, постановил присъдата – СРС,
НО, 4 с-в му са били необходими повече от 7 месеца, за да класира тази присъда
и да издаде бюлетин за съдимост във връзка с това осъждане на лицето. Бюлетинът
е издаден видно от отбелязването в него на 22.05.2018 г. Това означава, че към
момента на постановяване на обжалваното определение, осъждането все още не е
било вписано в справката за съдимост на Д.. Независимо от това обаче и при
положени минимални усилия от страна на контролираната инстанция тя е могла да
установи дали присъдата по въпросното дело е влязла в сила или не и да прецени
дали осъждането по това дело се включва в групата на останалите осъждания на Д..
Такива усилия не са били положени никакви, като по този начин и СРС, НО, 4 с-в
и СРС, НО, 107 с-в са допринесли за постановяването на непълен и неправилен
съдебен акт във връзка с групиране на наказанията на Д..
Същевременно СРС, НО, 107 с-в не е изпълнил в цялост и
другите си задължения, а именно да изиска съответните справки, на база на които
да установи бил ли е задържан Д. по някои от делата с МНО „задържане под
стража“ и за колко време, респ. изтърпял ли някаква част от наложените му
наказания, по кои дела и колко. Задоволил се е само най- общо да посочи, че
следва да бъде приспаднато времето, през което Д. е бил задържан под стража,
както и изтърпяната част от някои от присъдите без да посочи по кои дела и за
колко време и без изобщо да е бил сигурен дали това е така.
С оглед на изложеното въззивният съд и след като събра
допълнително доказателства по всички тези въпроси, намира за установено от
фактическа страна следното:
В.Д. е осъждан към този момент общо 7 пъти.
По отношение на първите четири осъждания на лицето е било
извършено групиране на наложените му наказания с присъда по НОХД №367/2007 г.
на РС- Елин Пелин, като по НОХД №24/2008 г. е било приведено в изпълнение по
реда на чл.68, ал.1 от НК и наказание наложено на Д. по едно от тези четири
осъждания. Наказанията, наложени му по тези 4 осъждания са изтърпени от Д.
изцяло към 04.02.2011 г.
Следващите 3 осъждания на Д. са за деяния, извършени от
него след като е изтърпял наказанията, наложени му по първите 4 осъждания и по
никакъв начин не влияят на направеното групиране на същите.
Ето защо и тази първо група от осъждания на лицето изобщо
не следва да бъде разглеждана в рамките на настоящето производство.
Последните 3 осъждания на лицето са следните:
1/По НОХД 8695/13 г. на СРС, НО с влязла в сила на 13.02.2018 г. присъда, за извършено от Д.
на 10.08.2012 г. престъпление
по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 от НК, за което му е наложено наказание 3
години лишаване от свобода при строг режим.
По това дело Д. е бил с МНО „ЗПС“ за времето от
10.08.2012 г. до освобождаването му, като след това е бил с МНО „Домашен
арест“.
2/По НОХД №18773/16 г. на СРС, НО, с влязла в сила на 26.10.2017 г. присъда за извършени от
него две престъпления- съответно на 26.10.2015
г. и на 09.11.2015 г. престъпления по чл.150, ал.1 от НК, за които и на
основание чл.23 от НК му е наложено наказание от 3 години и 4 месеца лишаване
от свобода при общ режим.
Няма данни по това дело Д. да е бил задържан с МНО „ЗПС“.
Същият е започнал да търпи ефективно наказанието, наложено му по същото от 21.01.2018 г. и към настоящия момент.
3/По НОХД №5854/14 г. на СРС, НО с влязла в сила на 20.10.2017 г. присъда за извършено от Д.
на 10.08.2013 г. престъпление
по чл.152, ал.3, т.5 вр. ал.1, т.2 вр. чл.29 от НК, за което му е наложено
наказание от 6 години лишаване от свобода при строг режим.
По това дело Д. е бил задържан с МНО ЗПС за времето от
16.08.2013 г. до 28.05.2015 г.
Видно е, че деянията предмет и на трите осъждания на Д.
са извършени от него преди за всяко едно от тях да има постановена и влязла в
сила присъда, поради което същите подлежат на групиране. Ето защо на Д. следва
да бъде определено измежду тези три осъждания общо най- тежко наказание в размер
на 6 години лишаване от свобода, като бъде приспаднато съответно времето, през
което е бил с МНО ЗПС и изтърпяната част от наказанието по НОХД №18773/2016 г.
на СРС. Това наказание Д. следва да изтърпи при строг режим, така както е
посочил и първостепенния съд.
Доколкото в диспозитива на определението първостепенният
съд е посочил общо какво следва да бъде приспаднато без да коментира по кои
точно дела, сочейки най- общо, че това
следва да стане от делата, включени в съвкупността, то и включването на ново
осъждане в групата, респ. определянето на ново общо най- тежко наказание в размер
на 6 години лишаване от свобода, не дава основание за изменение на
определението на СРС в тази му част. Едно подобно изменение би съставлявало
само детайлизиране определението на СРС, без да доведе до промяна по същество.
Ето защо в тази част определението на СРС не следва да бъде изменяно. То следва
да се измени единствено в частта касаеща общото най- тежко наказание, делата
измежду които следва да бъде определено то, както и неговият размер.
В този именно смисъл следва да бъде изменено и определението
на СРС, като и доколкото делото е било образувано пред въззивния съд единствено
по жалба на осъденото лицето, то не съществува възможност за увеличаване на
общото най- тежко наказание на осъдения по реда на чл.24 от НК, макар и да са
налице всички предпоставки за това.
Така мотивиран и на основание чл.337,
ал.2, т.1 от НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ определение от 15.05.2018
г. по НЧД №6088/18 г., СРС, НО, 107 състав като ОПРЕДЕЛЯ на осъдения В.Б.Д. /с установена самоличност/ ОБЩО НАЙ- ТЕЖКО НАКАЗАНИЕ в размер на 6 /шест/ години лишаване от свобода
измежду наказанията наложени му по НОХД №18773/2016 г. на СРС, по НОХД
№8695/2013 г. на СРС и по НОХД №5854/2014 г. на СРС.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.