Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.Добрич, 04.08.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданска колегия, І-ви състав, в публично заседание на двадесети юли две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР
АНГЕЛОВ
При участието на секретаря: ВАЛЕНТИНА
ПЕТКОВА
Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ
СЪДИЯ гр. дело № 3170/2019 г. по описа на Добричкия районен съд, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на И.Х.П. с ЕГН ********** ***, чрез упълномощения адвокат Н.К. ***, с която срещу „Концепт Про” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, р-н Лозенец, ул. „Димитьр
Хаджикоцев” № 4А, ет. 2, ап. 5, представлявано от управителя В. Б., и
срещу
В.А.Б.
с ЕГН ********** *** са предявени
обективно и субективно съединени искове за солидарното осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумите от:
2 380,35 лв. /две хиляди триста и осемдесет лева и тридесет и пет стотинки/ (след допуснато изменение по реда на чл. 214 от ГПК от
първоначално заявена сума от 2 581,11 лв.),
представляваща обезщетение за лишаване от
ползване на поземлен имот с площ от 28,679дка. и идентификатор 83017.14.4 по
Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №
РД-18-15/29.03.2006 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в землището
на град Ш., обл. Д., местност „***" за стопанската 2018г./2019г.,
изчислено в размера на средния пазарен наем/рента за ползване на земеделска
земя като процесната е землището на град Шабла, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 04.09.2019 г. до
датата на окончателното плащане. Претендират се и сторените по
делото съдебни разноски.
В
срока по чл. 131 от ГПК ответникът В.А.Б. не е представил отговор на
исковата молба.
„Концепт Про” ЕООД, чрез упълномощения адвокат А.Й. ***, е представил
писмен отговор на исковата молба, според който предявените искове са изцяло
неоснователни и недоказани, като следва да бъдат отхвърлени.
С
протоколно определение от 08.06.2020 г., на осн. чл. 232 от ГПК (поради
оттегляне на предявения иск), производството по делото е прекратено по
отношение на втория ответник.
Според изложените в исковата молба твърдения,
поддържани и в съдебно заседание от упълномощения адвокат,
На 02.11.2017г. ищецът И.П. е закупил процесния недвижим имот, като при сключването на договора
продавачът Б. заявил на ищеца, че имотът не е обременен с вещни тежести, нито е
предмет на облигационни отношения, като това обстоятелство е обективирано в
нарочна декларация.
П. установил, че не може да ползва собствената си земеделска земя, защото същата
била заявена в Общинска служба „Земеделие" - Шабла за ползване по реда на
чл. 70 от ППЗСПЗЗ от ответника по делото „Концепт Про” ЕООД. След отправено
запитване Общинска служба .Земеделие” – гр. Шабла е отговорила, че както за
стопанската 2017 г./ 2018 г., така и за стопанската 2018 г. /2019г. процесният
имот заявен за ползване по реда на чл.
70 от ППЗСПЗЗ от ответника. Като основание за ползване на имота, ответникът е
представил едногодишни договори за наем за всяка от двете стопански години –
страни по договорите били: В.Б., като наемодател,
и „Концепт Про” ЕООД, като наемател.
И.Х.П.
сочи, че сключеният договор за наем
на процесния имот за стопанската 2018 г./2019 г. е недействителен по отношение
на него, в качеството му на собственик на имота, поради което не го обвързва и
не действие за него, респ. ползването на имота, въз основа на този договор е
без правно основание.
След като към 14.07.2018 г. В.Б. не е бил собственик на процесния имот,
същият не е имал право да сключва каквито и да е сделки с него, доколкото ищецът
не упълномощавал Б. да сключи този договор за наем, още повече не знаел за
него.
След като ответното дружество не е имало правно основание да ползва
процесния имот, договаряйки се с лице, което не е било носител на правото,
предмет на договорката, ищецът е изпратил нарочна писмена покана, получена от
„Концепт Про” ЕООД на 18.01.2019 г., за заплащане на обезщетение за лишаването
от ползване на имота за стопанската 2017 г./2018 г.
Ищецът претендира обезщетение за лишаване от ползването на собствения му
имот, формирано на базата на справедливата пазарна стойност за наем/аренда на
имот като процесния, в землището на град Шабла, а именно 90 лева за декар.
По делото са приобщени следните
писмени доказателства: Нотариален акт за
покупко-продажба на поземлен имот, вписан в СВ-Каварна, като акт №115, том VII,
дв. вх. per. №2486/02.11.2017г.; Писмо с изх. №ПО-02-2-1/14.03.2019г. на ОС
„Земеделие” до И.П.; Договор за наем на земеделска земя от 14.07.2018г.; Покана до „КОНЦЕПТ ПРО"ЕООД, ведно с обратна разписка за
получаването й от ответника. Договор за наем на земеделска земя от 20.07.2016 г.,
сключен между В.А.Б. и „Концепт Про” ЕООД; Договор
за наем на земеделска земя от 24.07.2017 г., сключен между В.А.Б. и „Концепт Про” ЕООД; Информация за размера на средното годишно
рентно плащане по землища за територията на Община Шабла за стопанската
2018/2019 г. на база на действащи договори за стопанската 2017/2018 г.,
регламентирано в § 2е от ДР на ЗСПЗЗ; Нотариален акт за
покупко-продажба на поземлен имот, вписан в СВ-Каварна, като акт №115, том VII,
дв. вх. per. №2486/02.11.2017г. Продавач по тази сделка е вторият ответник по
делото В.А.Б., ЕГН********** с адрес: ***.
Районният
съд, след преценка на събраните по делото писмени доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 02.11.2017 г. между В.А.Б. и Д. З. Б., като
продавачи, и И.Х.П., като купувач, е сключен Договор за покупко-продажба на
поземлен имот с площ
от 28,679дка. и идентификатор 83017.14.4 по Кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед № РД-18-15/29.03.2006 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в землището на град Ш., обл. Д., местност „***”,
обективиран в нотариален акт № 98, том ІІІ, рег. № 3123, дело № 437 от
02.11.2017 г. на нотариус с район на действие при Каварненския районен съд, с
рег. № 35 на Нотариалната камара.
С нарочно писмо от 14.03.2019 г. Областна дирекция
„Земеделие” Добрич, Общинска служба по земеделие гр. Шабла, е информирала И.Х.П.,
че към момента на подаване на заявление по чл. 70 от ППЗСПЗЗ за стопанските
2017/2018 г. и 2018/2019 г. цитираният по-горе нотариален акт не е бил
регистриран в Службата по геодезия, картография и кадастър, като в регистър на
собственици на поземлени имоти е фигурирал В.А.Б..
Според същото писмо за посочените две стопански години
заявление по чл. 70 от ППЗСПЗЗ е подадено от „Концепт Про” ЕООД, като са
приложени едногодишни договори за наем. В резултат на доброволни споразумения и
комасация фактическият ползвател на процесния имот пред посочените стопански
години е била кооперация „Изток” – гр. Ш.
По повод
представените по делото: Договор за наем на земеделска земя от 24.07.2017 г. и Договор
за наем на земеделска земя от 14.07.2018 г., и двата сключени между В.А.Б.,
като наемодател, и „Концепт Про” ЕООД, като наемател, с предмет
процесните земеделски земи, за срок, съответно от 01.10.2017 г. до 01.10.2018
г. и от 01.10.2018 г. до 01.10.2019 г., в проведеното на 09.03.2020 г. съдебно
заседание по делото В.А.Б., в качеството му на
ответник, е заявил, че посоченият по-горе договор от 14.07.2018 г. не е
подписван от него, тъй като по това време той не е бил собственик на процесния
имот. В подкрепа на извода, че документа не е годен от външна страна се явява
обстоятелството, че на първия лист от същия фигурира т. 8, като същата т. 8 е
налице и на следващия лист – като според Б. се касае за „някаква документна
измама”. В тази връзка същият завява категорично, че за стопанската 2018/2019
г. не е получавал възнаграждение /рента или наем/ за поземлен имот с площ от
28,679дка. и кадастрален идентификатор 83017.14.4, находящ се в землището на
град Ш., обл. Добрич, местност „***”.
Към
доказателствения материал по делото е приобщено и депозираното от вещото лице С.И.
заключение по назначената съдебно-икономическа експертиза. Според това
заключение, което не е оспорено от страните и като обективно и компетентно е
кредитирано от Съда, средният пазарен наем/рента на декар за ползване на
земеделска земя, като процесната, в землището на гр. Ш. за стопанската
2018/2019 г., по данни от ОД „Земеделие” гр. Добрич е в размер на 51 лв./дка.
Вещото лице
докладва, че по данни на Националния статистически институт средната цена на
рентата за земеделска земя в землището на гр. Шабла за стопанската 2018/2019 г.
е в размер на 83 лв./дка.
Съгласно чл.
93 от ЗС всеки собственик има право да получава добивите, които неговата вещ
осигурява, като в това число се включват плодове /включително и гражданските
такива като наеми, ренти и пр./, прираст на добитък и други такива. Искът,
предмет на настоящото дело, черпи правното си основание от разпоредбата на чл.
59 от ЗЗД. Същият е неоснователен по следните съображения:
Според обвързващата съдебна практика – т. 12
от Постановление № 1 от 28.05.1979 г.на Пленума на ВС в случаите, в които
законът постановява, че известно лице носи отговорност по правилата на
неоснователното обогатяване, приложение намира разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД, а
не другите хипотези на чл. 55 – 58 от ЗЗД. В съгласие с алинея първа от
посочения текст, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи
да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. За да
бъде уважен искът по чл. 59 от ЗЗД следва да бъде доказано наличието на
следните кумулативни предпоставки: обогатяване на едно лице за сметка на друго;
обедняване на другото лице; липса на основание за обогатяването; отсъствие на
друга правна възможност да бъдат защитени интересите на обеднелия. Съобразно
разпоредбата на чл. 127 от ГПК (отм.) за разпределение на доказателствената
тежест в гражданския процес, в тежест на ищеца е да докаже наличието на тези
предпоставки.
Основателността
на исковата претенция в тази част се предпоставя на първо място от доказване на
обстоятелството, че без наличие на правно основание „Концепт Про” ЕООД е
ползвал през стопанската 2018/2019 г. собствените на И.Х.П. 28,679 дка
земеделски земи, находящи се в землището на гр. Шабла. Това обстоятелство Съдът
приема за безспорно установено съобразно цитираното по-горе писмо на Общинска
служба „Земеделие” Добрич до ищеца.
Следва да се посочи, че ползването на вещта от несобственика може да се
осъществява по различен начин. Обстоятелството дали той получава добиви от
вещта, включително и наем, е без значение за иска по чл. 59 от ЗЗД, чрез който не се
търси връщане на добивите, включително и на гражданските плодове, получени
вместо собственика (чл. 93 от ЗС), а обезщетение за неоснователно
обедняване на собственика за сметка на неоснователното обогатяване на ползващия
се от неговата вещ. Трайната практика на ВКС приема, че ако ответникът не е
развивал дейност и не е реализирал приходи от ползването на вещта, то е правно
ирелевантно за иска по чл. 59 ЗЗД, ако е установено,
че ответникът ползва вещта без правно основание и отговорността му да обезщети
собственика се изразява в спестен от него наем, който би плащал за ползване на
вещта, като обедняването на собственика и обогатяването на ползувателя/държател
са една и съща сума, измерваща се в пазарен наем, който би получил за спорния
период.
Основателността
на исковата претенция в обсъжданата хипотеза налага да бъде установено на също
така, че ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, като без правно основание
е ползвал имота на ищцата, а на следващо, че последната е обеднял, вследствие
на лишаването й от фактическата власт над собствения й имот. От събраните по
делото доказателства действително може да се направи обоснования и категоричен
извод, че ответникът е обработвал процесните земеделски земи, респективно е
прибирал плодовете от тях, с което неоснователно се е обогатил за сметка на
собственика.
В случая,
ищецът е бил лишен от възможността да предостави собствения си имот за ползване
по договор за аренда или наем и съответно да получи за това плащане в размер
поне на средната за региона рента. В същото време, ответникът се е обогатил,
спестявайки си плащане за ползвания от него имот, като размерът на
обогатяването съвпада с този на обедняването.
За
определяне размера на средните пазарни ренти, изплащани в региона за подобни
земеделски имоти, съдът възприема заключението на в.л. според което за
стопанската 2018/2019 г. е в размер на 83 лв./дка. Следва да се отбележи, че
самият ответник е заплащал като арендно възнаграждение за процесните земи в
полза на В.А.Б. идентични по размер суми. Така през стопанската 2014/2015 г.
изплатеното възнаграждение в полза на Б. е било 2 294 лв., т.е. 79,90
лв./дка; през 2015/2016 г. – 2 438 лв. или 85 лв./дка; през 2016/2017 г. –
2 437 лв. или 84,98 лв. (данните са от заключението на в.л. С.И.).
В този
смисъл не могат да бъдат споделени възраженията на ответника, че дължимото в
полза на ищеца обезщетение следва да се определи на базата на 51 лв./дка, която
сума очевидно не кореспондира с данните по делото.
Предявеният
за заплащане на сумата от 2 380,35 лв. като основателен и доказан в пълен
размер, следва да се уважи. По отношение на искането за присъждане на законни
лихви от подаване на исковата молба, същото е основателно, начиная от 04.09.2019
г. – датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението.
С оглед гореизложеното,
Добричкият районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „Концепт Про” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, р-н Лозенец, ул. „Димитьр
Хаджикоцев” № 4А, ет. 2, ап. 5, представлявано от управителя В. Б., ДА ЗАПЛАТИ на И.Х.П. с
ЕГН ********** *** сумата от 2 380,35
лв. /две хиляди триста и осемдесет лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение
за лишаване от ползване на поземлен имот с площ от 28,679дка. и идентификатор
83017.14.4 по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
заповед № РД-18-15/29.03.2006 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се
в землището на град Ш., обл. Д., местност „***” за стопанската 2018 г. / 2019 г.,
изчислено в размера на средния пазарен наем/рента за ползване на земеделска
земя като процесната е землището на град Ш., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда – 04.09.2019 г. до датата на
окончателното плащане.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: