№ 201
гр. Варна, 16.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Женя Р. Димитрова
като разгледа докладваното от Женя Р. Димитрова Въззивно търговско дело
№ 20223001000147 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК, образувано по въззивна жалба
вх.No-262579/10.12.2021 година от ХР. ИВ. Р. и П. ИВ. Р. срещу решение No-
260051/26.11.2021 година, постановено по т.д.91 по описа за 2020 година по
описа на ОС Търговище, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете срещу
„ОЗК – Застраховане“ АД, на осн. чл.432, ал.1 КЗ за заплащане на сумата за
разликата над 90 000 лева, на лично основание и по 45 000 лева като
наследници до предявения размер от 180 000 лева, частичен иск от 200 000
лева и са осъдени да заплатят разноски в размер на по 1040.73 лева.
Въззивната жалба е депозирана от легитимна страна, в
законоустановения срок, поради което се явява процесуално допустима.
Твърди се във въззивната жалба, че размерът на обезщетението не е
съобразен с претърпените болки и страдания. Съдът не се е съобразил с
претърпените болки и страдания, не са обсъдени в цялост сериозните
психологически, емоционални и психични проявления и последици при
ищците. Моли съдът да отмени решението на първоинстанционния съд, в
обжалваната част и вместо него постанови друго по съществото на спора, с
което уважи предявения иск в пълен размер, като присъди и направените по
делото съдебно-деловодни разноски.
Въззиваемата страна „ОЗК – Застраховане“ АД е представила писмен
отговор, с който моли да се потвърди решението, в обжалваната му част и да
се присъдят направени съдебно-деловодни разноски.
1
Постъпила е и въззивна жалба от „ОЗК-Застраховане“ АД срещу
решение No-262627/23.12.2021 година, постановено по т.д.147 по описа за
2022 година по описа на ОС Търговище, В ЧАСТТА, с която е осъдено да
заплати сумата за разликата над 70 000 лева до размера от 150 000 лева,
частичен иск от сумата 200 000 лева, за всеки един от първоначалните ищци,
както и в частта, с която е присъдена законна лихва върху обезщетението,
считано от 17.01.2020 година като за начален момент, от който е присъдена
законна лихва върху главницата, а не от датата 17.04.2020 година.
Твърди се във въззивната жалба, че следва да се приеме съпричиняване,
като неправилно е прието, че възражението за съпричиняване е преклудирано.
Налице са събрани доказателства, установяващи съпричиняването на
вредоносния резултат, тъй като ако пострадалият Р. е пропуснал процесното
МПС не би настъпил вредоносният резултат. На следващо място счита, че
размерът на присъденото обезщетение е неоснователно завишен и, че
първоинстанционният съд не е приложил правилно критериите за
справедливост, уредени в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, при определяне размера
на обезщетението за неимуществени вреди. Присъдената сума е силно
завишена, същата не е съобразена с интензитета и характера на търпените
болки и страдания.
Моли съдът да отмени решението на първоинстанционния съд, в
обжалваната част и вместо него постанови друго по съществото на спора, с
което отхвърли исковете и присъди направените разноски.
Въззиваемата страна е представила писмен отговор, с който моли да се
потвърди решението в тази му част.
Въззивните жалби са редовни и допустими, поради което
производството по делото следва да бъде насрочено в о.с.з.
Няма направени доказателствени искания.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото в о.с.з. на 11.05.2022г. от 13.40
2
ч., за когато да се призоват страните с препис от настоящото определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3