№ 2142
гр. София, 17.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20221110152994 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими и
необходими и приемането им е допустимо.
По искането за допускане на ССчЕ, съдът ще се произнесе в първото по
делото о.с.з.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 14.03.2023г. от 10:30 часа , за която дата и час да
се уведомят страните с препис от настоящото определение.
ПРИЕМА писмените доказателства, представени с исковата молба.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА . Указва на страните, че
доброволното /извънсъдебно/ уреждане на отношенията е най-
взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.
ДАВА СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал. 1
ГПК, вр. чл. 99, ал. 1, чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
1
Ищецът ФИРМА е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК срещу Т. С. И. за заплащане на сумите, както следва: за сумата
от 13 869,17 лв., представляваща главница по договор за потребителски
кредит № 2808610, сключен на 18.07.2017г. между длъжника и ФИРМА,
вземането по който е прехвърлено на заявителя с договор за цесия от
20.01.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозиране заявлението
по чл. 410 ГПК – 02.03.2022г. до изплащане на вземането, както и на сумата
от 930,92 лв., представляваща лихва за забава за периода от 22.10.2019г.
до 01.03.2022г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№11332/2022г. по описа на СРС, 77-ми състав. След постъпило възражение по
реда на чл. 414 ГПК са предявени установителни искове за вземанията,
предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че на 18.07.2017г. бил сключен договор за паричен заем
между ФИРМА и ответника Т. С. И., по силата на който на ответника бил
отпуснат заем в размер от 15 000 лв. срещу насрещното му задължение да
върне заетата сума заедно с надбавка, покриваща разноските по подготовка и
обслужване на кредита и добавка, представляваща печалба на кредитора.
Общата дължима от ответника сума по договора за кредит била в размер на
32 858,40 лв. и следвало да се заплати на 120 равни месечни вноски – по
273,82 лв. всяка. Поддържа, че доколкото ответникът не изпълнявал в срок
задължението си за плащане на погасителните вноски, кредиторът е обявил
кредита за предсрочно изискуем, като изявлението на ищеца в този смисъл
достигнало до ответника на 29.01.2020г. Твърди, че ответникът не е погасил
задълженията си по процесния договор за кредит. Ищецът поддържа, че с
договор за цесия от 20.01.2020г. е придобил процесните вземания срещу
ответника, за което същият бил надлежно уведомен. Моли съда да установи
вземанията така, както са предявени в заповедното производство. Претендира
разноски.
Ответникът Т. С. И. в срока по чл. 131 ГПК не е депозирал отговор на
исковата молба.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.
99, ал. 1, чл.240, ал. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже, че между цедента
ФИРМА и ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за
заем, по което заемодателят е предоставил на ответника посочената сума, а
2
последният се е задължил да я върне в посочения срок, ведно с надбавка,
покриваща разноските по подготовка и обслужване на кредита и добавка,
представляваща печалба на кредитора; както и че вземанията са прехвърлени
на ищеца въз основа на валидно сключен договор за цесия, за което
длъжникът е бил надлежно уведомен.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи
погасяване на паричното си задължение.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е
да докаже възникването на главното парично задължение, настъпването на
неговата изискуемост, както и размера на обезщетението за забава в размер на
законната лихва.
При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3