№ 13150
гр. София, 03.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря Л. П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20231110167251 по описа за 2023 година
Производството е по исковата молба на В. Р. С., ЕГН ********** , град
С/адрес/, чрез адв. П. с адрес за книжа, ул. „П/адрес/ спрямо СУ „П. П. С.“,
гр. С/адрес/, представлявано от Директора.
Излага се, че ищцата е работила при ответника на длъжност „старши
учител“ в периода от 10.07.2023 г. до 04.07.2023г. на основание ТД 1681/
08.09.2015г, прекратен със Заповед с № 880/04.07.2023 г. на основание чл.327,
ад.1, т.12 КТ – придобиване право на пенсия.
Твърди се, че след прекратяване на ТД й били изплатени посочените в
заповедта обезщетения по чл.224, ал.1 КТ - 1206.20 лв. и чл.222, ал.З КТ - 29
129.73 лв.
Излага още, че към датата на прекратяване на ТД е била член на Съюза
на българските учители и съобразно действалите към онзи момент КТД от
06.12.2022г. и Анекс към него с № Д01 192/ 10.08.2023г., а СБУ е подала
заявление с вх. №34/19.09.2023 г. за преизчисляване и изплащане на
разликите между заплатените й работни заплати за периода 01.01.2023 г. -
10.07.2023 г., както и обезщетенията в увеличените им размери, въз основа на
анекса. С писмо от ответника – работодател с изх. №32/26.09.2023 г. била
уведомена, че такова плащане на разликата е невъзможно, защото се отнася
само за заетите в системата на предучилищното и училищното образование
1
педагогически специалисти, но не и за тези с прекратени трудови
правоотношения към момента на определяне и договаряне на увеличените
работни заплати, считано от 01.01.2023 г. Твърди се, че сумите били
потърсени отново с покана от 17.10.2023 г., но бил постановен отново отказ.
Излага се, че са й дължими разликите между заплатените й работни заплати за
периода 01.01.2023 г. - 10.07.2023 г„ както и обезщетенията по чл.224, ал.1 КТ
и чл.222, ал.З КТ в увеличените им размери с 15 %, считано от 01.01.2023 г.
като навежда, че в анекса с № Д01 -192/ 10.08.2023 г. към КТД не е посочено,
че увеличението на работните заплати се отнася само за заетите в системата
на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти
към 10.08.2023 г., а според чл.54, ал.1 КТ, КТД влиза в сила от деня на
сключването му ако не е уговорено друго.
В конкретния случай се твърди, че по КТД е имало изрично договаряне
увеличението в системата на училищното образование да е считано от
01.01.2023 г., а не от датата на сключване на анекса -10.08.23 г. Съобразно
чл.57 КТ КТД е с действие за членовете на синдикалната организация - страна
по договора и за присъединилите се към КТД работници или служители, а
ищцата е такава. Навежда се и нарушение на чл.8 от КТ тъй като с отказа да й
бъдат заплатени дължимите суми за положения от нея труд до 10.07.2023 г. е
третирана по-неблагоприятно в сравнение с лицата, които са в трудово
правоотношение и след 10.08.2023 год. или след 01.09.2023 г.
При горното желае решение на съда, с което да бъде осъден ответника
да заплати на ищцата сумата от 4 369. 46 лв. - неизплатена част от
обезщетение по чл.222, ал.3 КТ заедно със законната лихва от датата на
исковата молба, както и мораторна лихва 78.03 лв. за периода 17.10.2023 г. -
04.12.2023 г.;
сумата от 2406.35 лв. - неизплатена част от трудово възнаграждение за
периода от 01.01.2023г. до 10.07.2023 г. заедно със законната лихва от датата
на исковата молба, както и мораторна лихва 42.97 лв. за периода от
17.10.2023г. до 04.12.2023г, както и 180.93 лв. като неизплатена част от
обезщетение по чл.224, ал.1 КТ, заедно със законната лихва от датата на
исковата молба, както и мораторна лихва 3.23 лв. за периода 17.10.2023 г. -
04.12.2023 г. Като се ангажират доказателства и се претендират разноски се
желае решение в този смисъл.
2
В срока за отговор е депозиран такъв, с който не се оспорва наличието
на ТД между страните, както и основанието за неговото прекратяване. Не се
спори и по наличието на КТД и Анекс към него, както и по решението за 15 %
увеличение на ТВ на заетите в сферата на образованието лица. Не се оспорват
претенциите и по размер. Но се навежда, че това увеличение е само за
работещите по непрекратени към вземане на решението по Анекса трудови
правоотношения, а не и по прекратени такива. Като се ангажират
доказателства се желае решение в този смисъл. Претендират се разноски.
Искове са с правно основание по чл.128 от КТ за заплащане на ТВ,
чл.222, ал.3 от КТ – за присъждане на обезщетение в размер на ТВ за два
месеца при прекратяване на ТД поради придобито право на пенсия и по чл.
224, ал. от КТ за присъждане на обезщетение за неползван платен годишен
отпуск.
Съдът като взе в предвид събраните по делото доказателства и като
съобрази закона намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Страните нямат спор по фактите, а и те се установяват от Заповед с №
880/ 04.07.2023г., с която трудовото правоотношение между страните е било
прекратено на основание чл. 327, ал.1, т.12 от КТ – придобиване право на
пенсия от ищцата, както и че същата към датата на прекратяване на ТД е била
на длъжност при Средно училище Пенчо С. ‚старши учител в група за
целодневна организация на учебния ден I-IV клас“ в отдел педагогически
персонал с код по НКПД 2345016. Не се спори, че прекратяването е от
10.07.2023г.,а това е видно и от самата заповед. Не се спори и това се
установява отново от заповедта, че е разпоредено да й бъдат изплатени суми
за обезщетение от 224, ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск за
2023г. в размер на 1206.20 лева, както и на основание чл.222, ал.3 от КТ във
вр, с чл.13,ал.3, т.2 от КТД сумата от 29 129.73 лева за 11.5 месеца. Видно е се
установява от служебна бележка, издадена на ищцата, че през периода от
септември на 2015г. до юли на 2023г. е била член на синдикалната
организация към СБУ в първо СУ „Пенчо С.“ .
Страните не спорят, а това се установява и от извършена от съда
справка в интернет – виж aneks192_kamktd269_11082023.pdf (mon.bg), че с
Анекс № Д01-192/10.08.2023 г., е предвидено увеличаване на работните
3
заплати с минал момент от 01.01.2023г. на педагогическите специалисти с
15% и на непедагогическия персонал, като са определени и техните
минимални размери. Този Анекс към КТД обвързва с действието си лицата,
които членуват в съответните синдикални и работодателски организации,
страни по КТД.
Приложено и прието е становище от Изпълнителния комитет на
Синдиката на българските учители по отношение на действието във времето
на посочения анекс, с което се застъпва тезата за приложимост на
разпоредбите от 01.01.2023г., което становище дава тълкуване на анекса на
плоскостта на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г.
за нормиране и заплащане на труда.
Съгласно чл. 27, ал. 1 от посочения Анекс: За системата на
предучилищното и училищното образование се определят минимални
основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г. Договорките по КТД, и
анексите, с които се изменя, са на принципа на свободното договаряне между
страните по него, със спазване на забраната по чл. 66, ал. 2 КТ, а именно да
не се договорят условия, които са по-неблагоприятни за работника или
служителя от установените със закона. Или с тези съображения и това
тълкуване съдът намира, че следва стореното изменение на КТД с Анекса от
10.08.2023г., по което страна е била и ищцата като член на синдикалната
организация към СБУ, а именно разпоредбата на чл. 27, ал.1 от Анекса към
КТД, да се тълкува в смисъл, който не накърнява правата на работниците и
служителите, които са били към 01.01.2023г. в трудово правоотношение със
ответника – работодател. Съдът счита, че горепосоченият текст следва да се
разбира в смисъл, че за лицата които са в трудово правоотношение към
01.01.2023 г., намиращи се в системата на предучилищното и училищното
образование, се определят минимални основни работни заплати, считано от
01.01.2023 г. с предвиденото 15 % увеличение вкл. и лицата, които към датата
на вземане на решението – 10.08.2023г вече са били в прекратено
правоотношение в системата, но към датата на увеличението, а имено минала
такава от 01.01.2023г., са били в трудово правоотношение с работодателя –
ответник.
Ако се приеме обратното, че изменението е приложимо само за заетите
лица в системата към датата на вземане на решението за това увеличение на
4
тр. възнаграждения, то би се стигнало дo съществено неравновесие в правата
на една и съща група служители в сферата на образованието, които към
датата увеличение на ТВ са били членове на съответната организация и са
били в трудово правоотношение със съответното учебно заведение, но от
които едни към датата на вземане на решението за увеличение на РЗ към
минал момент вече са били с прекратено трудово правоотношение, а друга
група са продължили и са били в трудова връзка с работодателя към датата на
изменение на КТД, което е в противоречие с принципа за справедливо и
еднакво третиране на служителите при едни и същи предпоставки ерго до
увреждане на правата и интересите на ищцата, която към момента на
увеличаване на ТВ с 15 % т.е към 01.01.2023г., е полагала труд при ответното
училище.
При липсата на спор досежно размерите на претендираните суми, а само
такъв досежно тяхното основание, съдът намира исковите претенции за
изцяло основателни и доказани и като такива следва да бъдат уважени.
На основание чл.86, ал.1 от ЗЗД следва да бъде уважена и претенцията
за присъждане на законовата лихва от датата на подаване на исковата молба –
07.12.2023г. до окончателното плащане, както и да бъде присъдено
обезщетение за забава върху главниците, а именно следва да бъдат
присъдени на ищеца следните суми: 4 369. 46 лв. - неизплатена част от
обезщетение по чл.222, ал.3 КТ заедно със законната лихва от датата на
исковата молба, както и мораторна лихва 78.03 лв. за периода 17.10.2023 г. -
04.12.2023 г.;
сумата от 2406.35 лв. - неизплатена част от трудово възнаграждение за
периода от 01.01.2023г. до 10.07.2023 г. заедно със законната лихва от датата
на исковата молба, както и мораторна лихва 42.97 лв. за периода от
17.10.2023г. до 04.12.2023г, както и 180.93 лв. като неизплатена част от
обезщетение по чл.224, ал.1 КТ, заедно със законната лихва от датата на
исковата молба, както и мораторна лихва 3.23 лв. за периода 17.10.2023 г. -
04.12.2023 г.
И при тези мотиви и при доказаност на исковите претенции и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски по делото за
платено възнаграждение за адвокат в размер на 995 лева на основание чл. 38,
ал.1, т 3 от ЗА и чл.7, ал.2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на
5
адвокатските възнаграждения.
На основание чл.78, ал. 6 от ГПК осъденото лице следва да заплати и
нужната държавна такса по исковото производство в размер на 238.23 лева,
която сума следва да бъде внесена по сметка на СРС.
При гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК Софийски районен
съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.128, т. 2 от КТ СУ „П. П. С.“, гр.С/адрес/
№ 11, представлявано от Директора В.Т. с адрес в С/адрес/, чрез адв. И. да
заплати на В. Р. С., ЕГН ********** , град С/адрес/, чрез адв. П. с адрес за
книжа, ул. „П/адрес/ следните суми:
сумата от 4 369. 46 лв. - неизплатена част от обезщетение по чл.222,
ал.3 КТ във вр. с чл. 13, ал.3, т.2 от КТД от 19.12.2022г. заедно със законната
лихва от датата на исковата молба – 07.12.2023г.г. до окончателното плащане,
както и мораторна лихва върху нея в размер на 78.03 лв. за периода
17.10.2023 г. -04.12.2023 г.;
сумата от 2406.35 лв. - неизплатена част от трудово възнаграждение по
ТД с № 1681/ 08.09.2015г., прекратен със Заповед с № 880/ 04.07.2023г. на
Директора на СУ „Пенчо С.“, за периода от 01.01.2023г. до 10.07.2023 г.
заедно със законната лихва от датата на исковата молба – 07.12.2023г. до
окончателното плащане, както и мораторна лихва върху нея от 42.97 лв. за
периода от 17.10.2023г. до 04.12.2023г,
и сумата от 180.93 лв. като неизплатена част от обезщетение по чл.224,
ал.1 КТ по прекратен със Заповед № 880/ 04.07.2023г. на Директора на СУ
„Пенчо С.“ ТД с № 1681/ 08.09.2015г. заедно със законната лихва от датата на
исковата молба - 07.12.2023г. до окончателното плащане, както и мораторна
лихва върху главницата в размер на 3.23 лв. за периода 17.10.2023 г. -
04.12.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК СУ „П.П. С.“, гр. С/адрес/ ,
представлявано от Директора В.Т. с адрес в С/адрес/, чрез адв. И. да заплати
на В. Р. С., ЕГН ********** , град С/адрес/, чрез адв. П. с адрес за книжа, ул.
„П/адрес/ сумата от 995 лева, представляващи разноски за адвокат и
6
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 6 ГПК СУ „П. П. С.“, гр. С/адрес/ ,
представлявано от Директора В.Т. с адрес в С/адрес/, чрез адв. И. да заплати
в полза на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, по сметка на съда, сума в размер на
238.23 лв. за държавна такса по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните за неговото постановяване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7