№ 483
гр. София, 23.09.2025 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Яника Т. Бозаджиева
Членове:Мариета Неделчева
В.ия Р. Стоилова
като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно частно
наказателно дело № 20251800600400 по описа за 2025 година
Производството е по гл. ХХІI за въззивен контрол, инициирано с жалба
против определение по чл.306, ал.1, т.4 НПК, постановено след одобряване на
споразумение по НОХД № 636/024г. по описа на РС Б. .
По силата на посочената по- горе определение, постановено на осн.чл.
343б, ал.5, вр. ал.1, вр. чл.53 НК съдът е осъдил подсъдимия Н. С. А. да
заплати в полза на държавата равностойността на МПС –лек автомобил, м.
„Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. номер. *****, сумата в размер на 18 497
лева.
Това определение е атакувано с частна жалба от подсъдимия, чрез защитника
му –адв. В. В., като незаконосъобразно и неправилно, постановено в
нарушение на материалния закон, а също така постановено в противоречие с
процесуалния закон, поради липса на мотиви. Защитникът е развил
подробно оплакванията си, упоменати в началото на жалбата като в подкрепа
на своите съждения е изложил подробни съображения, анализирайки правната
норма и съпоставяйки я с конкретното деяние, извършено от подсъдимия,
както и с националното законодателство – Конституцията на Република
България, прокламираща основните принципи, на които следва да се основава
законодателството на Република България, конкретизирайки ги в съответния
по вид материя, както и международните- европейските правни актове-
регламенти и директиви, имащи пряко и непряко приложение, при
противоречие с националното законодателство, както и практиката по
приложението им.
С жалбата си защитникът поставя редица конкретни въпроси:
-Изложеното от съда при постановяване на атакуваното определение, покрива
ли критерия за мотивиран съдебен акт, с оглед необходимото съдържание по
анализ на доказателствата и на приложимия закон
1
-автомобилът, средство или предмет на престъплението е
-съответно ли е становището на съда, при постановяване на определението на
Конституцията на Р България и на Европейското законодателство- Рамково
решение2008–2012/ПВР на Съвета от 24.02.2005г. относно конфискация на
облаги, средства и имущество от престъпления, вр.чл.49 § 3 от Хартата на
основните права на ЕС.
-при постановяване на атакуваното определение зачетен ли е принципът на
пропорционалност на наложената „мярка“, спрямо характера и тежестта на
деянието- обществената опасност на деянието, както и на личността на дееца
- наложената „марка“ по съществото си не представлява ли в действителност
конфискация и др. под.
Предвид на изложеното по- горе с жалбата се отправя искане за отмяна на
постановеното определение от РС И..
В съдебно заседание защитникът подържа жалбата, като подробно и
мотивирано излага доводи в подкрепа на становището си за
незаконосъобразност на атакуваното определение, липса на
пропорционалност и съответствие на тежестта на наложената имуществена
наказателна санкция с тежестта и обществената опасност на извършеното
деяние и личността на подсъдимия.
Към това становище изцяло се присъединява подсъдимият Н. А.. В
последната си дума моли да бъде намалена санкцията до минимален размер.
Представителят на СОП застъпва становище в полза на потвърждаване
на атакуваното определение като законосъобразно и правилно.
Въззивният съдебен състав като разгледа жалбата на заявените
основания и след като на осн.чл.314,ал.1 НПК осъществи самостоятелен
служебен контрол по отношение на обжалваното определение, в съответствие
с доказателствата и приложимия закон, прие за установено следното:
Разпоредбата на чл. 343б, ал. 3 НК инкриминира по наказателен ред
управлението на моторно превозно средство след употреба на наркотични
вещества или техни аналози. В редакцията на закона, действаща към момента
на извършване на деянието по настоящето дело, а именно в редакцията, обн.
ДВ, бр. 21 от 2000 г., изм., бр. 74 от 2015 г., доп., бр. 67 от 2023 г., приложима
по аргумент от чл. 2, ал. 2 НК, законодателят е предвидил кумулативното
приложение на наказанията: лишаване от свобода от една до три години, глоба
от петстотин до хиляда и петстотин лева и лишаване от право да управлява
моторно превозно средство (чл. 343г НК).
За извършеното престъпление кумулативно е предвидена и
допълнителна санкция по чл. 343б, ал. 5 НК (Нова - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) –
отнемане в полза на държавата на моторното превозно средство, послужило за
извършване на престъплението, когато то е собственост на дееца, а когато
деецът не е собственик - да се присъди равностойността му.
Правоприлагането на посочената разпоредба предизвика противоречива
съдебна практика. Възникналите затруднения в правоприлагането на чл. 343б,
ал. 5, вр. ал. 1 - 4 НК и конкретно нейната конституционосъобразност беше
2
предмет на разглеждане и от Конституционният съд на РБ, който беше
сезиран с искане на Общото събрание на Наказателната колегия на
Върховния касационен съд за установяване на противоконституционност на
чл. 343б, ал. 5 НК в частта „а когато деецът не е собственик – да присъди
равностойността му“. В свое решение № 8 от 17.07.2025 г. по к.д. № 15/2024 г.
КС прие, че разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК не е противоконституционна, а
е налице „слабост на законодателната техника“, преодолима по пътя на
тълкуването, съобразно практиките на Съда на ЕС и ЕСПЧ.
Съобразявайки цитираното решение на КС на РБ, настоящият състав
споделя разбирането, че правоприлагането на чл. 343б, ал. 5 НК и
предвиденото там отнемане в полза на държавата на моторното превозно
средство, послужило за извършване на престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК,
следва да се съобрази с принципа на пропорционалност на наказанията,
прогласен в чл. 49, § 3 от Хартата на основните права на ЕС.
Решаването на този въпрос предполага най-напред да се изясни правната
природа на наказателната мярка „отнема в полза на държавата [...]моторното
превозно средство, което е послужило за извършване на престъплението и е
собственост на дееца, а когато деецът не е собственик – да присъди
равностойността му“, предвидена в чл. 343б, ал. 5 НК. Съпоставката на
характеристиките на наказанието и на мерките по чл. 53, ал. 1 НК дава
основание да се приеме, че мярката по чл. 343б, ал. 5 НК има
характеристики на наказание - по своята същност е санкционна, носи белезите
на имуществено наказание, изразява се в принудително отчуждаване на
собственост, което има потенциала в съществена степен да засегне
конституционни права и свободи на гражданите / правото на собственост/
поради което по своя гражданскоправен ефект е идентично с конфискацията,
но тази мярка, както и мерките по чл. 53, ал. 1 НК, без да са наказание, се
прилагат по отношение на вещи, пряко свързани с извършеното престъпление.
За разлика от наказанието, чрез което се реализира наказателната
отговорност за извършеното престъпление, мерките по чл. 53 НК са
санкционни последици от друг порядък, налагат се независимо от
наказателната отговорност, имат други предпоставки и цел. Прилагането им
не зависи от преценката на съответния държавен орган, като единствената
предпоставка за това е наличието на извършено умишлено престъпление.
Макар и да имат санкционен елемент, водещ е техният превантивен
ефект отнемане на възможността за извършване на нови престъпления или
извличане на облага от престъплението.
Отнемането в полза на държавата, респективно присъждане на
равностойност, на моторното превозно средство, което е послужило за
извършване на престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК, извършено на
специалното основание по чл. 343б, ал. 5 НК (Ред., Нова – ДВ, бр. 67 от 2023
г.), се приема в практиката като своеобразна „гражданско-правна санкция“ по
повод противоправното поведение на дееца. Независимо от своя обременяващ
за лицето характер, това отнемане не представлява наказание по смисъла на
чл. 37 НК, поради което и не е обхванато от споразумението, и за районният
3
съд не е съществувала правна възможност по чл. 55, ал. 3 НК да не приложи
тази разпоредба, като първоинстанционният съд правилно, в съответствие с
предвиденото в чл. 383, ал. 2 НПК по приложението на чл. 53 НК, се е
произнесъл с обжалваното определение по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК.
Разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК обаче има за цел допълнително да
санкционира управлението на моторно превозно средство след употреба на
алкохол/наркотични вещества и в този смисъл не е реакция на извършеното
престъпление и се различава по цел, обхват и тежест от принудителните мерки
по чл. 53 НК, които имат предназначение да отнемат от дееца онези средства,
предмети или облаги от извършеното от него умишлено престъпление, които,
ако останат у него, могат да улеснят извършването на друго престъпление. С
посоченото от законодателя съдържание имуществената санкция по чл. 343б,
ал. 5 НК повече се доближава до предвиденото в българското законодателство
наказание „конфискация на налично имущество“ по смисъла на чл. 44 НК,
доколкото предвижда отнемане в полза на държавата на собственото на дееца
моторно превозно средство, послужило за извършване на престъплението, а
когато това не е възможно, поради обстоятелството, че моторното превозно
средство не е собственост на дееца, се предвижда присъждане на
равностойността му. Но за целите на настоящото производство съдът намира,
че предвид използваната от законодателя формулировка в разпоредбата на
чл.43б, ал. 5 НК не е уредено наказание „конфискация“ по смисъла на чл. 44,
вр.чл. 37, ал. 1, т. 3 НК, а и промяната в НК от 2023 г. не засяга разпоредбата
на чл.37 НК, предвиждаща общата система от наказания по българското
право, които могат да бъдат налагани на дееца за извършено престъпление.
На следващо място имуществената санкция по чл. 343б, ал. 5 НК се
налага в наказателно производство за извършено престъпление и не се
ограничава до поправяне на вредите, причинени от престъплението, а има
наказателен характер, тъй като има за цел да санкционира извършителя на
престъпление за извършеното от него противоправно деяние/престъпление.
Следователно, тази санкция преследва репресивна цел, присъща за санкция с
наказателноправен характер, а обстоятелството, че такава санкция преследва
и превантивна цел, не може да я лиши от квалификацията й като
наказателноправна санкция (в този смисъл Решение на Съда (голям състав) от
20 март 2018 година по дело C-537/16 (Garlsson Real Estate SA и др. срещу
Commissione Nazionale per le Società e la Borsa/.
Тежестта на посочената санкция също я дефинира като такава с
наказателноправен характер, тъй като предвид стойността на моторните
превозни средства в повечето случаи в полза на държавата ще се отнеме
имущество или ще се присъди равностойността му, по размер, който
надхвърля многократно максималния размер на предвиденото наказание
глоба (1 000 лв.) и в този смисъл би се явила по-тежка за дееца, дори от
наказанието „глоба“ по смисъла на НК, а в някои случаи е възможно да доведе
и до значително намаляване на имуществото на дееца.
Следователно отнемането на моторното превозно средство, предвидено
в разпоредбата на чл. 343б, ал.5 НК, има наказателноправен характер, поради
4
което следва да се преценява в светлината на принципа на пропорционалност
на престъплението и наказанието, гарантиран в член 49, параграф 3 от Хартата
на основните права на Европейския съюз, т.е. тежестта на санкцията трябва да
съответства на тежестта на съответното престъпление.
Съдът на ЕС вече е имал възможност да се произнесе по направените от
българските съдилища преюдициални запитвания по С-707/17, С-335/18,
С336/18, отнасящи се до съответствието на имуществената санкция по чл.
251,ал. 2 НК (отм.), предвиждаща, че предметът на престъплението –
недекларираната сума, или неговата равностойност, се отнема в полза на
държавата, с принципа за пропорционалност на престъплението и
наказанието. В своите актове Съдът на ЕС възприема националния ни
институт по чл. 53 НК (отнемането на вещи по чл. 53 НК в полза на
държавата) като санкция с наказателноправен характер.
Последователен в своята практика е Съдът на ЕС, който в решение от 20
март 2018 г. по преюдициално дело C-537/16, т. 56, е имал възможност да
отбележи, че кумулирането на санкции с наказателноправен характер трябва
да се извършва по правила, които позволяват да се гарантира, че общата
тежест на всички наложени санкции съответства на тежестта на съответното
престъпление, като това изискване произтича не само от член 52, параграф 1
от Хартата, но и от принципа на пропорционалност на наказанията, установен
в член 49, параграф 3 от Хартата. Тези правила задължават компетентните
органи да следят, в случаи на налагане на второ наказание, общата тежест на
всички наложени санкции да не надхвърля тежестта на съответното
престъпление. В този смисъл и в т. 50 на решение от 5 май 2022 г. по
преюдициално дело С-570/20 Съдът на ЕС е приел, че принципа на
пропорционалност на престъплението и наказанието се прилага без
изключение във всички случаи на кумулативно наложени имуществени
санкции и наказания. Така в решението си по преюдициално дело С-570/20
Съдът на ЕС е приел, че „само по себе си обстоятелството, че компетентните
органи възнамеряват да наложат санкции от различно естество, не би могло да
ги освободи от задължението да се уверят, че тежестта на всички наложени
санкции не надхвърля тежестта на съответното престъпление, тъй като в
противен случай биха нарушили принципа на пропорционалност.“
Без значение е дали отнеманото имущество е предмет или средство на
престъплението. Настоящият съдебен състав споделя категорично
разбирането, че в хипотезата на чл. 343б, ал. 3 НК моторното превозно
средство е предмет на престъплението. Ръководейки се от общия и
непосредствен обект на посегателство –обществени отношения, защитаващи
сигурността, живота и здравето и имуществото на гражданите, при движение
по пътищата, при които обективно е налице връзката и взаимодействието на
човек- моторно превозно средство и път, което определя моторното превозно
средство като предмет на престъплението.
Следователно разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК попада в приложното
поле на правото на Съюза и по-специално на Рамково решение 2005/212/ПВР
на Съвета от 24 февруари 2005 г. относно конфискация на облаги, средства и
имущество от престъпление.
5
В практиката на Съда на ЕС се приема, че макар рамковите решения да
нямат директен ефект, обвързващото им действие поражда в тежест на
националните органи, и по-специално на съдебните такива, задължение за
съответстващо тълкуване на националното право спрямо правото на ЕС,
поради което разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК следва да бъде
тълкуванасъответстващо на разпоредбите на Рамково решение 2005/212/ПВР.
Настоящата съдебна инстанция счита, че в случая това е възможно и
такова съответстващо тълкуване не противоречи пряко на смисъла на нормата,
поради обстоятелството, че в разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК не е изрично
посочено, че съдът отнема изцяло в полза на държавата моторното превозно
средство, послужило за извършване на престъплението и е собственост на
дееца, а когато деецът не е собственик – присъжда пълната му равностойност.
Преценката за пропорционалност е задължителна във връзка с
прилагането на общоевропейските принципи и норми в защита на човешките
права, а именно ЕКПОСЧ, защитата на основно право на гражданите на Р
България, прогласено в чл.17 КРБ, във връзка с чл.5,ал.4 КРБ, предвиждащ
прякото приложение на Международните договори, по които Р България е
страна при противоречие с вътрешното право.
Считано от 7.09.1992г. Република България е ратифицирала
международно споразумение – Протокол 1-допълнителен от ЕКПЧОС, чийто
член 1 е посветен на защита на правото на собственост, като основно човешко
право. Според който: „Всяко физическо или юридическо лице има право
мирно да ползва своята собственост.
Никой не може да бъде лишен от неговата собственост, освен:
- В интерес на обществото
- Съгласно условията, предвидени в закон
- В общите принципи на международното право и не на последно място:
- Тогава когато, мярката, лишаваща от собственост е съразмерна с
преследваната цел.
Понятието „в интерес на обществото“ е твърде широко. В практиката си
ЕСПЧ насочва, че то „предполага мерки, които са предпочитани и
целесъобразни в едно демократично общество, а не само необходими“ /делото
„Хендисайд“/.
Задължително изискване при въвеждане на лишаване от собственост от
страна на националните държави, в отклонение от приетото в Протокол 1 на
ЕКЗПЧОС е изискването за съразмерност на мярката с преследваната цел.
В практиката си съдът в Страсбург изследва дали е постигнато
справедливо равновесие между интересите на обществото и изискванията за
защита на основните права на отделния човек. Трябва да съществува
обосновано отношение на пропорционалност между използваните средства и
целта, чиято постигане се търси, чрез лишаването на едно лице от
собствеността му. На лицето не следва да е наложено „особено и прекомерно“
бреме, а ако такова е налице, на лицето трябва да са гарантирани средства за
защита, да са налице процесуални гаранции /дело то „Хентрих“/.
6
От гледна точка на изискването, поставено в ЕКЗПС и откроено в
практиката на съда в Страсбург, отнемането на имущество да бъде
придружено с действителни съдебни и процесуални гаранции за защита на
правата на собственика, в съчетание с допуснатата възможност за тълкуване
на нормата на чл.343б, ал.5 вр.ал.1 НК при правоприлагане / по силата на
Решение № 8 /17.07.2025г. по КД № 15/2024г., имащо задължителен характер/,
се явява задължителна преценката в каква част да се отнеме предмета на
престъплението- транспортното средство/ респ. каква част от равностойността
му да се присъди в полза на държавата, през призмата на преценка на тежестта
и обществената опасност на престъплението като индивидуално деяние, ведно
с всички негови специфики характеризиращи и отличаващи го от всички
подобни деяния, както и за личната обществена опасност на дееца- неговия
извършител. С други думи – отнемането и в каква част, следва задължително
да се предшества от индивидуализация на наказателната отговорност, подобна
на индивидуализация на наказанията, независимо, че посочената наказателна
мярка няма статут на наказание, съобразно чл.37 общата част на НК, като при
това тежестта на мярката да се кумулира с наложеното наказание и да се
прецени общата тежест, кумулирания ефект спрямо лицето към което е
насочена. Такова разбиране отрича безусловно отнемането на собствеността,
без да бъде индивидуализирано спрямо характера и тежестта на съответното
деяние и обществената опасност на дееца и дори- в отделни случаи - да се
постанови отнемане в минимален размер, когато са налице изключителни и
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, по начин, че тежестта
на наказателната мярка е в значителна степен прекомерна, спрямо
извършеното деяние /по аргумент от чл.55, ал.1 и ал.3 НК/. Посегателствата
на обществени отношения, определени като защитим обект по глава XI,
раздел Втори : „Престъпления по транспорта и съобщенията“, се
характеризират с различна тежест и обществена опасност, помежду си, като
съобразно закона и утвърдената съдебна практика, някои престъпления от
този раздел, се характеризират с тежест и обществена опасност, многократно
надвишаваща стандартните случаи, но акцентът в това отношение е върху
резултатните престъпления от този раздел, когато е осъществено/макар и
непредпазливо/ посегателство върху човешкото здраве и живот, ценност и
благо прогласено като приоритетно защитим обект съгласно Основния закон
на Република България..
Не на последно място- това задължение за съда произтича от принципа
на върховенство на закона в правовата държава, чието непосредствено
проявление са принципите на законност, справедливост и равенство на
гражданите спрямо закона.
Прякото прилагане в практиката на тези основни начала се проявява в
индивидуализацията на степента на държавната репресия, спрямо личността,
търсенето и постигането на пропорционалност на сумарния ефект от
наказанието и прибавените към него наказателни имуществени санкции
/въпросното отнемане на имущество или присъждане на равностойност/,
спрямо обективните и субективните особености на извършеното деяние, а не
– в зависимост от стойността на управляваното транспортно средство .
7
Обратното би било проявление на формален схоластичен подход към закона, в
разрез с преследваната от него цел и в крайна сметка произвежда лишаване на
правоприлагането от неговата изконна същност на справедливост,
предвидимост и сигурност, като у членовете на обществото се налага
убеждение за нееднакъв подход /двоен стандарт/ и насилствена репресия, в
разрез с конституционните ценности и достиженията на демократичните
инструменти за управление на държавата.
В дадения случай, макар и мярката по чл.343б, л.5 НК да не
представлява наказание, с оглед засягането на съществени права на
личността, гарантирани от КРБ и ЕПЧОС, прилагането и следва да се
предшества от индивидуализация за съответност на тежестта на
извършеното, подобна на тази на наказанието. Както правилно в Особеното
мнение към цитираното по- горе Р №/ по КД №15/2025г. се отбелязва, че в
практиката си Коституционният съд отстоява позицията, че „Наказание, което
не е съобразено с индивидуалната степен на обществена опасност на деянието
и на дееца, не би следвало да бъде налагано в правна система, основана на
принципите в правовата държава“- Решение № 4/ 2025г. по КД № 29/2024г./ С
други думи назоваването на мярката по чл.343б, ал.5 НК „наказателна мярка“,
не я лишава от същността и характеристиките и на наказание и не
освобождава съда от задължение за нейната индивидуализация в съответствие
с чл.35, ал.3 НК /„ наказанието е съответно на престъплението“/, което е пряко
проявление на принципа на законност- упражняване на властта при спазване
на върховенството на правото, и още- предвидимост и сигурност за тежестта
на упражнената като цялост наказателна репресия, при което извършителят
може да очаква да бъде санкциониран в пълно съответствие със степента на
тежест на извършеното от него противозаконно деяние / степента на засягане
на обществените отношения- правата и личността на останалите членове на
обществото.
В обобщение на всичко, изложено по-горе, съдът , след като съобрази,
че от една страна е длъжен при кумулирането на санкции с наказателноправен
характер да се увери, че общата тежест на всички наложени санкции не
надхвърля тежестта на съответното престъпление, тъй като в противен случай
би нарушил принципа на пропорционалност, предвиден в член 49, параграф
3от Хартата на основните права на Европейския съюз, а от друга страна,
принципът за съразмерност на мярката, изразяваща се в имуществена санкция,
спрямо преследваната обществена цел от §1 към Протокол 1 на ЕКПЧ, както и
принципа на законност по чл.4, ал.1 КРБ, към вече ангажираната наказателна
отговорност на дееца с наложените му наказания от системата на наказанията
по чл. 37 НК – лишаване от свобода, глоба и лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, съдът следва да добави имуществената санкция
на чл. 343б, ал. 5 НК, като приложима правна норма и в тази връзка счита, че
разполага с правомощието да отнеме изцяло или отчасти моторното превозно
средство, послужило за извършване на престъплението, респективно да
присъди изцяло или отчасти равностойността му, тъй като само тълкувайки
разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК / според Решение № 8 по КД№15/2025 г.
на КС на РБ/ в съответствие с посочения акт на вторичното право на ЕС, съдът
8
би могъл да изпълни задължението си за спазване на основните права и
основните правни принципи залегнали в Договора за създаване на Европейска
общност, Договора за създаване и функциониране на Европейски съюз и по
специално в член 17, параграф 1, Член 47, параграф 1, и чл. 49, параграф 3 от
Хартата за основните права на Европейския съюз /право на собственост, право
на ефективни правни средства за защита и принципа на пропорционалност/.
Показателно е, че в конкретния случай имуществото което е постановил
РС да бъде отнето по силата на въведената мярка по чл.53 НК , пазарната
стойност на МПС, определена по експертен път- в размер на 18 497 лева
надвишава по стойност повече от 18 пъти горния размер на предвиденото в
закона наказание – глоба- в размер на 1000 лева / материален закон,
приложим към датата на извършване на деянието- преди изменението с ДВ
бр.61/29.07.2025г./
В контекста на приетото по- горе, следва да бъде индивидуализирана
наказателната мярка, оспорвана от жалбоподателя, в съответствие със
смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, имащи значение за наказателната
отговорност.
Въззивният съдебен състав, като взе под внимание като
смекчаващи отговорността обстоятелства- че подсъдимия Н. А., е неосъждан-
реабилитиран, добри характеристични данни- същият е баща на три деца,
упражнява обществено полезен труд, като източник на правомерни доходи,
проявява критично отношение към извършеното, а от друга страна-
множеството нарушения на правилата за движение по пътищата,
инкорпорирани в справка за нарушител-водач /л.46 и следващи от ДП/,
намира, че е налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, при
които следва да се индивидуализира оспорената с жалбата наказателна мярка-
имуществена санкция, предвид на което същата следва да бъде редуцирана до
размера на 1550 лева.
Изложеното по- горе обосновава необходимост от отмяна на атакуваното
определение, постановено от РС Б. и постановяване на ново- от въззивната
инстанция, в посочения по-горе смисъл
Предвид изложеното и на осн.чл. 306, ал.2, вр.ал.1 т.1, вр. 334, т.2 НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА Определение, постановено по реда на чл.306,ал.1 т.1
НПК в съдебно заседание от 15.05.2025г. по НОХД №270 /2025г. на РС Б., като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.343б,ал.5, вр.чл.343б,ал.1 НК подсъдимия Н.
С. А. със снета по-горе самоличност, ЕГН-**********, да заплати в полза на
държавата сумата от 1550 лева /хиляда петстотин и петдесет лева/,
представляваща част от стойността на лек автомобил марка „Фолксваген
9
Пасат“ с рег. № ******.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10