№ 469
гр. Перник, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛОРА Р. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря Антония П. Стоева
като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Гражданско дело №
20251720100870 по описа за 2025 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по искове с правна квалификация чл. 415, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 410 от
ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, във
вр. с чл. 9 от ЗП, във вр. с чл. 99 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба от “АСП Бета България” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 81В, представлявано от
управителите Петр Валента и Христо Маринов срещу С. Р. Д., ЕГН ********** от гр.
Перник, ул. ******* ** №*,вх.*,ет.*,ап.**
Ищецът твърди, че на 02.03.2019 г. при спазване на правилата уредени в Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, между ответника и „Сити Кеш“ ООД, по
електронен път, е сключен договор за потребителски кредит № 281534/02.03.2019 г. Сочи, че
в изпълнение на договора, кредиторът е предоставил на ответника в заем сумата от 1000 лв.,
а ответникът се е задължил да я върне, ведно с договорна лихва, в срок до 02.03.2020 г. на 12
броя равни месечни вноски, всяка от по 218.00 лв.
Излага, че ответникът се е задължил да заплаща договорна лихва при фиксиран лихвен
процент от 40.07% и че между страните е уговорен годишен процент на разходите от 47.87
%.
Ищецът поддържа, че на 05.04.2023 г. между него и „Сити Кеш“ ООД е сключен договор
за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който е придобил вземането на
кредитора срещу ответника, възникнало по силата на договор за потребителски кредит №
281534/02.03.2019 г. Сочи, че ответникът е уведомен за прехвърлянето на вземането чрез
изпращане на SMS на телефонния му номер и на посочения от него настоящ адрес, като
уведомление за цесията е приложено и към исковата молба.
Твърди, че до изтичането на срока на договора ответникът не е погасил изцяло
задълженията си. Сочи, че към настоящия момент той дължи сумата от 698.90 лв. –
главница, 83.86 лв. – договорна лихва за периода от 02.03.2019 г. до 02.03.2020 г., 120.58 лв.
– законна лихва за забава за периода от 02.03.2020 г. до датата на подаване на заявлението –
05.09.2024 г.
Сочи, че за горните вземания е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на
1
парично задължение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ЧГД № 5381/2024
г. по описа на ПРС. Заявлението е уважено изцяло, а срещу издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, ответникът е подал възражение.
Искането към съда е да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищеца, в качеството му на цесионер по договор за продажба и прехвърляне на вземания,
сключен на 05.04.2023 г. със „Сити Кеш“ ООД сумата от 698.90 лв. – главница по договор за
потребителски кредит № 281534/02.03.2019 г., сключен със „Сити Кеш“ ООД, сумата от
83.86 лв. – договорна лихва за периода от 02.03.2019 г. до 02.03.2020 г., 120.58 лв. – законна
лихва за забава за периода от 02.03.2020 г. до датата на подаване на заявлението – 05.09.2024
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението –
05.09.2024 г. до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 5381/2024 г. по описа на Районен съд –
Перник.
Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски в исковото и
заповедното производство.
Исковата молба е връчена на ответника. В срока по чл. 131 от ГПК, не е постъпил отговор.
В подаденото възражение от ответника в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е направено
възражение по чл. 110 от ЗЗД за погасяване на исковите претенции по давност.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован не е изпратил представител. Докладвана е
молба от процесуалния му представител – юрисконсулт Борис Тихолов, с която поддържа
предявените искове. Моли съда да ги уважи и да присъди направените в заповедното и в
исковото производство разноски.
Ответникът, редовно призован за съдебно заседание, не се е явил и не е изпратил
представител.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид
становищата на страните и обсъди събраните доказателства съгласно чл. 12 от ГПК и чл.
235, ал. 2 от ГПК, намери следното:
Исковете са предявени от надлежно процесуално легитимирана страна и при наличие на
правен интерес. Правният интерес се установява от приложеното ЧГД № 5381/2024 г. по
описа на ПРС. От него е видно, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, за вземане идентично с вземането,
предмет на настоящото производство, срещу която длъжникът в срока по чл. 414, ал. 2 от
ГПК е подал възражение. Исковете са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
Затова са процесуално допустими.
Разгледани по същество са частично основателни. Съображенията за това са следните:
Към исковата молба е представен договор за потребителски кредит № 281534, сключен на
02.03.2019 г. между „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ********* и ответницата, със съдържащ се в
него погасителен план. Според т. 3 от договора „Сити Кеш“ ООД се е задължило да
предостави на ответницата в заем сумата от 1000 лв., а ответницата се е задължила да върне
заетата сума на 12 месечни вноски, ведно с договорна лихва с лихвен процент – 40.05 %,
като първите 3 бр. вноски - в размер на по 33.38 лв., а следващите 9 бр. вноски – в размер на
по 130.46 лв., с падеж – второ число от месеца, с първа вноска на 02.04.2019 г. и краен срок
на връщане на кредита – 02.03.2020 г. Уговореният годишен процент на разходите е 47.87 %.
Общият размер на всички плащания по кредите е 1274.28 лв.
В погасителния план е предвиден и вариант за погасяване на кредита с начислена
неустойка в общ размер на 1341.72 лв., платима на месечни вноски, заедно с погасителните
вноски, с падеж на първата - 02.04.2019 г. и на последната – 02.03.2020 г., като първите 3 бр.
– в размер на 184.62 лв. и следващите 9 бр. – в размер на 87.54 лв.
В чл. 6.1 от договора е предвидено задължение за заемателя в три дневен срок от
усвояване на заетата сума, да предостави обезпечение по начина и реда и отговарящо на
условията в чл. 33, ал. 1 от ОУ под формата на поръчител или банкова гаранция. В т. 6.2 от
договора за неизпълнение на това задължение е предвидена неустойка в размер на 1341.72
лв.
2
Ищецът е представил лог файл по процесния договор за паричен заем, от който се
установява последователността на действията на страните в електронната платформа,
поддържана за сключването му от разстояние.
От представената разписка за извършено плащане от 02.03.2019 г. е видно, че на
посочената дата в изпълнение на задължението си по договор 281534, „Сити Кеш“ ООД е
превело по сметка на ответницата сумата от 1000 лв
От представения договор за продажба и прехвърляне на вземане и приложение към него е
видно, че на 05.04.2023 г. между заемателя/цедент/ и ищеца/цесионер/ е постигнато съгласие
за продажба от цедента на цесионера на вземането, произтичащо от просрочени и
неизплатени задължения по договор за потребителски кредит № 281534, сключен на
20.03.2019 г. между „Сити Кеш“ ООД и ответницата за сумата от 698.90 лв. – главница, 83.86
лв. – договорна лихва и 306.41 лв. – законна лихва за забава.
Към исковата молба е приложено е уведомление, с което ответницата се уведомява за
извършената цесия и пълномощно от „Сити Кеш“ ООД, с което упълномощава ищеца да
извърши съобщаването на цесията на длъжника.
При така приетите за установени факти, съдът намира от правна страна следното:
Вземането на ищецът произтича от договор за паричен заем, сключен между „Сити Кеш“
ООД и ответникът.
Заемодателят по него е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗКИ,
поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства. Ответникът е физическо лице,
което при сключване на договора за паричен заем, е действало извън рамките на своята
професионална дейност. Следователно страните имат качество, съответно на потребител и
на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от ЗПК.
Сключеният между тях договор е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал.
1 от ЗПК, поради което валидността му се преценява с оглед разпоредбите на ЗПК.
Клаузите от него, на които се основават исковите претенции – т. 3 от договора, ведно с
колони 1, 2, 3 и 4 от погасителния план, не са неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП,
приложим на основание чл. 24 от ЗПК, поради което между страните е възникнало валидно
договорно правоотношение във връзка с предоставения заем и връщането на заетата сума,
ведно с договорна лихва.
Безспорно установено по делото е, че заемодателят е предоставил на ответника сумата от
1000 лв.
Ответникът не е навел твърдения да е върнал заетата сума или част от нея и при негова
доказателствена тежест, не е ангажирал доказателства за установяване на това
обстоятелство.
Видно от погасителния план, претендираната от ищеца сума, като главница в размер на
698.90 се равнява на дължимите погасителни вноски, с падеж на конкретни дати в периода
от 02.10.2019 г. до 02.03.2020 г., а претенцията му като договорно лихва в размер на 83.86
лв. – за вноските с падеж от 02.10.2019 г. до 02.03.2020 г. Доколкото не са наведени
твърдения за погасяването на тези суми от ответника чрез плащане, съдът намира, че те са
дължими.
На основание чл. 86 от ЗЗД, считано от падежа на цялото задължение – 02.03.2020 г. се
дължи законна лихва върху непогасената главница. Изчислена от съда с помощта на
електронен калкулатор за процесния период от 02.03.2020 г. до 05.09.2024 г. същата е в
размер на 354.38 лв.
На основание чл. 99, ал. 1 от ЗЗД заемодателят по договора е прехвърлил своето вземане
срещу ответника на ищеца по делото – „АСП Бета България“ ЕООД. Цесията е породила
действие за ответника на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, с връчване на исковата молба на
същия, към която е приложено и уведомление за прехвърляне на вземанията. Следователно,
доколкото към момента на приключване на съдебното дирене ответникът е бил уведомен за
цесията, то тя е породила действие по отношение на него и той дължи на ищеца
прехвърленото на последния вземане за главница, договорна лихва и законна лихва за забава
3
по договора за паричен заем № 281534/02.03.2019 г.
Ответникът е направил възражение за погасяване на исковите претенции по давност.
Съгласно чл. 110 от ЗЗД всички вземания, за които законът не предвижда друг срок се
погасяват с пет годишна давност.
В чл. 111, б. „в“ от ЗЗД лихвите се погасяват с изтичане на три години.
С Тълкувателно решение № 3/21.11.2024 г. по тълкувателно дело № 3/2023 г. по описа на
ВКС е прието, че при уговорено погасяване на паричното задължение на отделни
погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата
и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл.114 ЗЗД от момента на
изискуемостта на съответната вноска. При обявяване на дълга за предсрочно изискуем
давностният срок за вноските от главницата с ненастъпил до този момент падеж, започва да
тече от предсрочната изискуемост.
От горното следва, че давността за процесните вземания е както следва – петгодишна за
вземането за главница, с начало падежа на всяка отделна погасителна вноска и тригодишна
за вземането за договорна и законна лихва с начало падежа за плащане на отделната вноска
за договорна лихва, респективно датата, от която се дължи законната лихва.
С подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК давността за спорните вземания е прекъсната на основание чл. 116, б. „б“
от ЗЗД, във вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК. В случая това е станало на 05.09.2024 г.
Предвид изложеното, съдът намира, че доколкото претендираната сума за главница,
представлява сбор от вноските за главница с най-ранен падеж 02.10.2019 г. и падеж на
последната вноска – 02.03.2020 г., то тази претенция не е погасена по давност, тъй като за
нито една от вноските към момента на подаване на заявлението – 05.09.2024 г. не е изтекъл
срок от поне пет години.
Изцяло погасена по давност е претенцията за договорна лихва. Отделните вноски от нея
са с падеж в периода от 02.10.2019 г. до 02.03.2020 г. До 05.09.2024 г. по отношение на всяка
от тях е изтекъл период по-дълъг от три години.
Погасена по давност е и претенцията за лихва за забава за периода от 02.03.2020 г. до
05.09.2021 г. Не е погасена тази за времето от 06.09.2021 г. до 05.09.2024 г., която изчислена
от съда в размер на 247.02 лв. Доколкото ищецът претендира лихва за забава в по-нисък
размер, той следва да му бъде присъден изцяло.
Предвид изложеното, основателни са исковете за главница и законна лихва, поради което
същите следва да се уважат. Като погасен по давност следва да се отхвърли иска за
договорна лихва.
Предвид изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да
се присъдят разноски съразмерно с уважената част от исковете – за заповедното
производство – заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в общ размер
на 45.35 лв., за исковото производство държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
общ размер на 136.50 лв.
Мотивиран от изложеното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 410 от ГПК,
във вр. с чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 9 от ЗПК, във вр. с чл. 99 от
ЗЗД и във вр. с чл. 86 от ЗЗД, че С. Р. Д., ЕГН ********** от гр. Перник, ул. ******* **
№*,вх.*,ет.*,ап.**ДЪЛЖИ на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. България № 81В, представлявано от Христо Маринов и
Петр Валента – управители, в качеството му на цесионер по договор за продажба и
прехвърляне на вземане от 05.04.2023 г., сключен със „Сити Кеш“ ЕООД, ЕИК *********,
сумата от 698.90 лв./шестстотин деветдесет и осем лева и деветдесет стотинки/ – главница
по договор за потребителски кредит № 281534/02.03.2019 г., сключен със „Сити Кеш“ ООД и
4
сумата от 120.58 лв./сто и двадесет лева и петдесет и осем стотинки/ – законна лихва за
забава за периода от 06.09.2021 г. до датата на подаване на заявлението – 05.09.2024 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – 05.09.2024 г. до
окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 5381/2024 г. по описа на Районен съд – Перник,
като ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД иска по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, във
вр. с чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, във вр. с чл. 9 от ЗПК за сумата от 83.36 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 02.03.2019 г. до 02.03.2020 г., както и иска за
законна лихва за забава за периода от 02.03.2020 г. до 05.09.2021 г., като погасени по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК С. Р. Д., ЕГН ********** от гр. Перник, ул.
******* ** №*,вх.*,ет.*,ап.**ДА ЗАПЛАТИ на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 81В,
представлявано от Христо Маринов и Петр Валента – управители направените разноски в
заповедното и в исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете в общ
размер съответно на 45.35 лв. /четиридесет и пет лева и тридесет и пет стотинки/ и на
136.50 лв. /сто тридесет и шест лева и петдесет стотинки/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане в сила на решението, заверен препис от него, ведно с ЧГД № 5381/2024 г.
по описа на Районен съд – Перник да се върне на съответния съдебен състав.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5