Мотиви   към присъда № 260112  от 19.05.2021 год.  по НОХД № 2348 по описа за 2020 г. на Районен съд гр. Варна,45-ти наказателен състав

 

Варненска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 2266/2019 год. по описа на 04 РУ ОД МВР Варна срещу подс. Н.Р.В. с ЕГН **********:

Затова, че в периода 23.09.2019г. - 09.10.2019г. в с. Близнаци, обл. Варна, в условията на продължавано престъпление и домашно насилие причинил на М.Д.Д. лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание - ожулвания и кръвонасядане по лицето и лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание-кръвонасядания на лицето - около дясната вежда и оток на лявата буза - престъпление по чл.131, ал.1, т.5а, вр. чл.130, ал.2, вр. чл.26, ал.1 НК;

За това, че на  23.09.2019г. на път между с. Горен Близнак обл. Варна и с.Долен Близнак, обл.Варна, при условията на повторност, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото -нанесъл удари с ръце в областта на главата на М.Д.Д.," отправил й обиди -„М., курво, проститутко, какво правиш тука. Докога ще се занимавам с теб", отправил псувни и закани към Н.Р. П.- „ Махай се от тука. Ще ти еба путката майна, ще убия и теб", „Махай се от тука, ще те убия", „майка ти ще еба, ти ли ще ми казваш" и нанесъл удари с ръка по капака на л.а. „Киа Стоник" с per. № ***, собственост на Н.Р. П. -  престъпление по чл.325, ал.4, вр. ал.1 НК, както и

Затова, че на 23.09.2019г. на път между с. Горен Близнак обл. Варна и с.Долен Близнак, обл.Варна се заканил на другиго - Н.Р. П. с убийство, като й отправил репликите „ Махай се от тука. Ще ти еба путката майна, ще убия и теб" и „Махай се от тука, ще те убия", и нанесъл удари с ръка по капака на л.а. „Киа Стоник" с per. № ***, собственост на Н.Р. П., като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му -престъпление чл.144, ал.З, вр.ал.1 НК

 

В разпоредително съдебно заседание подсъдимия, лично и чрез защитника си при обсъждане на въпросите по чл.248,ал.1 от НПК иска делото да се разгледа по общия ред.

Представителят на ВРП в хода на делото по същество поддържа обвинението, като сочи, че същото е доказано. Моли да бъде признат за виновен, като по отношение на всяко от престъпленията намира, че следва да бъде наложено на подсъдимия наказание лишаване от свобода към минимума предвиден в закона, което да бъде изтърпяно при общ режим. Моли и разноските по делото да бъдат възложени на подсъдимия.

Защитника на подс. В., адв.Ч., ВАК намира, че повдигнатото на подзащитния му обвинение за престъпление по чл.131,ал.1,т.5а, вр.чл.130,ал.2,вр.чл.26,ал.1 от НК е несъставомерно, тъй като не е доказано по безспорен и категоричен начин, че в процесния период  подсъдимия е осъществил някакви действия, с които да е причинил на пострадалата Д. лека телесна повреда в условията на домашно насилие. Прави анализ на доказателствата по делото и извежда извода, че пострадалата и подсъдимия са водили „ бурен и страстен живот” и липсва признака „ системност” на акта на домашно насилие.По отношение престъплението по чл.144,ал.3,вр.ал.1 от НК също намира , че не са налице категорични доказателства, че отправените от подсъдимия изрази, макар и да имат заплашителен характер притежават изискуемия от закона интензитет и не са били обективно годни да възбудят основателен страх.Според защитника липсва и субективна страна на това престъпление, тъй като подсъдимия не е целял да предизвика страх у пострадалата.

Подс.В., разбира обвинението. В съдебно заседание дава обяснения. Упражнявайки  правото си на лична защита и в последната си дума моли да бъде признат за невиновен.

Съдът, след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Подс. Н.Р.В. и св.М.Д.Д. живеели на семейни начала от 2015 год.. От съвместното им съжителство се родили децата им Н.Н.В. и С.Н.В., родени съответно на 03.03.2016г. и 12.07.2017г.

През времето на фактическото им съжителство между св.М.Д. и В. често възниквали скандали, като последният осъществявал актове на вербална и физическа агресия, в това число и нанасял удари на Д.. По тази причина често се случвало тя да взема децата и да се мести да живее в дома на майка си св. С.Д.,***. Там също били посещавани от В., тя била удряна и бита, включително и пред майка си.

Известно време след всяко напускане на дома на обвиняемия, заради агресивното му поведение, отново св. Д. се връщала при него заедно с децата им. Въпреки това пререканията помежду им не спирали и често били породени, вследствие на употребен от двамата алкохол.

Така около 23, 00 часа на 08.03.2018г., в дома на Н.В.,***, след забележка от страна на св.М.Д. обвиняемият да намали музиката, защото децата не можели да заспят, отново възникнал скандал. В присъствието на детето им Н.Н.В. той започнал да я обижда, казвай й „курво","проститутка",   „мастия" , "излизай на пътя сама да си изкараш парите" и др. Подсъдимия я ударил с юмрук по устата. Тя му отговорила, че това не може да продължава повече така и ще се прибере при майка си. След думите й В. продължил да я удря с юмруци по главата, съборил я и започнал да я тъпче с крака по тялото и главата. След като всичко приключило В. извикал брат си, който закарал св.Д. и децата в дома на майка й св. Д..

По инициатива на св. М.Д. било инициирано гр.д. №3646/ 2018г. по описа на РС-Варна, 24- ти с-в. С Решение № 1443 / 04.04.2018г. по същото дело, подс.Н.В. бил задължен да се въздържа от домашно насилие по отношение на свидетелката и двете им деца, да ги приближава на не по- малко 50 метра за срок от 18 месеца и да приближава дома на св. С.Д., находящ се в с.Горен Близнак на не по- малко от 50 метра за срок от 18 месеца. Решението влязло в сила на 26.04.2018г. и същото било връчено на подсъдимия, респ. той бил запознат с наложените мерки по ЗЗДН.

Първоначално св. Д. заедно с децата била настанена кризисен център в гр. Варна. След това тя се върнала в дома на майка си в с. Горен Близнак, но по -късно, още докато не били отпаднали наложените по горепосоченото дело мерки, отново заживяла на семейни начала с В. ***, заедно с двете им деца. По време на това им съжителство, в срока на наложените мерки, в началото на 2019г. св. Д. забременяла от подсъдимия за трети път. В. продължил да извършва актове на домашно насилие, като я удрял безпричинно. Д. отново го напускала и с децата си отивала да живее при майка си св.Д. за известен период от време, след което пак се връщала при него.

На неустановена дата през месеците юни- юли 2019г., отново докато живяла при майка си в дома й в ***, св.М.Д. била посетена от В.. Той я извикал да излезе на улицата, като св.Д. я предупредила да не го прави. Въпреки това св. Д. излязла. В. започнал да я ритнал в корема, въпреки, че бил наясно тя да е бременна с третото им дете. Св.Д. се навела. Тогава св. Д., която също вече била излязла я прибрала в дома им.

Две- три седмици след този случай св.Д. се върнала при подсъдимия заедно с децата им и отново заживели заедно в дома му, находящ се в ***. В. продължил да упражнява насилие над нея като на неустановена дата, в края на месец август 2019г.  отново и нанесъл побой. В резултат на това, няколко дена по -късно, на 31.08.2019г. тя родила преждевременно и по спешност в болнично заведение третото им дете. Докато била настанена в болничното заведение грижите за децата поел подсъдимия.

Св.М.Д. била изписана на 03.09.2019г като се наложило новороденото дете да остане под лекарски контрол, заради преждевременното му раждане. На същата дата тя отново се разделила с В., поради нанесения й побой, предизвикал раждането и заедно с двете по- големи деца се върнала да живее в дома на майка си.

През деня на 23.09.2019г., около 13.30-14,00 часа, св. М.Д. излязла с двете си деца от дома на майка си, находящ се на ул."Камчия" № 62 в с.Близнаци и тръгнала на разходка. Вървяла по пътя между Горен Близнак и Долен Близнак. В същото време се появил Н.В.. Той започнал да я обижда наричайки я „курво", проститутко" и казвайки й „ще те убия, къде ходиш". Застигнал я на пътя и започнал да я удря пред децата им с юмруци по главата. В това време с автомобила си покрай тях преминали св. Н. П. и дъщеря й - св. М.К.. Двете свидетелки видели как подсъдимия нанася юмручни удари на св. Д. и чули, че децата пищят. Св.П. намалила и постепенно спряла автомобила до тях. Въпреки това В. продължил да нанася удари на М. Д.. Св.П. свирнала с клаксона на автомобила и поискала обяснения от подсъдимия, който пуснал св. Д. и заплашително тръгнал към автомобила с двете свидетелки. Извикал на св. П. репликите „Махай се от тука. Ще ти еба путката майна" „ Ще убия и тебе". П. му отговорила, че ще се обади в полицията, което още повече ядосало обв. В. който продължил да и крещи да се маха. Приближил се до автомобила, извикал „Ще те убия" и нанесъл удари с юмрук по капака на автомобила. Св. К. казала на майка си да тръгват и  св. П. потеглила с автомобила,  като казала на дъщеря си да набере тел. 112. В движение П. обяснила на приемащия сигнала служител за случващото се. След това обърнала посоката на движение на превозното средство и последвала св. Д. и В., който вече бил преустановил нанасянето на удари.  Св. П. се обадила и на кмета на селото- св.Д.С., на който също обяснила какво се случва. Продължила да следва подс. В. и св. Д., която стигнала до къщата на майка си и влязла вътре, а подсъдимия останал навън. През това време пристигнал с автомобил св. Д.С. заедно със св. С.С..Св.Н.П. излязла от колата си и тогава подс. В. започнал да я псува и обижда, като й казал „Майка ти ще еба, ти ли ще ми казваш" , „Каква си ти ,ма. На майка ти в путката" и др. Детето, което носил слязло и тръгнало към къщата, а св. Д.С. застанал между подсъдимия и св. П.. Малко след това пристигнали полицейските служители - св. С.М. и колегата му Н. Н., които задържали В. и го отвели в Четвърто РУ-Варна.

За случилото се били уведомени и служители от Отдела за закрила на детето при Дирекция Социално подпомагане - гр. Долни Чифлик. След изписване от болницата третото дете на М. Д. и Н.В. било настанено в приемно семейство.

Разбирайки за това на 08.10.2019г. , около 16, 30 часа, той отишъл до дома на св.М.Д. и майка й св.С.Д., която по това време не била в дома си. В. започнал да обижда и заплашва св. Д.. Нанесъл й няколко удара с юмрук по главата - по - горната част на челото и окосмената част на главата. След това сам си тръгнал. За този инцидент свидетелката не уведомила органите на полицията през въпросния ден.

На следващия ден - 09.10.2019г. , около 19, 30 часа, свидетелите С.Д. и М.Д. ***, заедно с двете деца. В. отишъл до дома им и извикал М.Д. от улицата, като преди това оставил носена от него брадва подпряна на пейка. Със същата ходил на работа и това било известно на Д.. Тя излязла и отишла при него, а след нея тръгнала и св. Д., тъй като предположила какво ще се случи. Отивайки към него подсъдимия започна да обижда св.Д., наричайки я „курво, мастия, майка ти ще еба, ще те заколя" и др., нанесъл по лицето и два  шамара с отворена длан. Това било видяно от св. Д., която му се развикала, а през това време св. Д. влязла в двора на къщата. В.  се обърнал и си тръгнал. Свидетелите уведомили органите на полицията. В. бил издирен и задържан същата вечер.

От назначените по делото СМЕ се установява, че в резултат на нанесените й от подсъдимия удари на 08.10.2019г и 09.10.2019г. на св.Д. били причинени виолетово кръвонасядане с размери 10x4 мм на горния клепач на дясното око, червеновиолетово кръвонасядане с диаметър 4-5 мм в средата на дясната вежда, на двете страни на веждата -петнисти червеникави кръвонасядания и оток на лявата буза с площ 3- 4 см. Същите травматични увреждания са причинили болка и страдание.

В резултат на нанесените на М.Д. удари на 23.09.2019г. тя получила следните травматични увреждания : червеникаво ожулване с ширина 2 мм и дължина 15 мм на дясната буза, оток и синкаво кръвонасядане с диаметър около 3 см, счупване на носни кости, без разместване на фрагментите. В заключението си вещото лице посочило тя да е получила ожулвания и кръвонасядания, обусловили чувство на болка и страдание.

Съобразно заключението на СПЕ, локусът на контрола на св. М.Д. не е достатъчно ефективен, не е формирала стабилна идентификация с авторитета на майката. Показанията й не се дължат на измислица, фантазия, но в някои случаи са преекспонирани и продиктувани от особености на нейната личност, променливост, чувствителност, страхове и т.н.

Горната  фактическа обстановка съдът прие за установена  въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно. Съдът кредитира показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели М.Д.Д. / прочетени и по реда на чл.281,ал.5,вр.ал.1,т.2 от НПК и по реда на чл.281,ал.1,т.2 от НПК / , Н.Р. П. / прочетени и по реда на чл.281,ал.5,вр.ал.1,т.1 от НПК / , М.И.К., С.Н.Д. /прочетени и по реда на чл.281,ал.5,вр.ал.1,т.2 от НПК/ , Ф.В.П./прочетени и по реда на чл.281,ал.5,вр.ал.1,т.2 от НПК/, Д.Г.А., С.Р.М. /прочетени и по реда на чл.281,ал.5,вр.ал.1,т.2 от НПК/, Д.С.Д. /прочетени и по реда на чл.281,ал.5,вр.ал.1,т.2 от НПК/, С.Д.С. /прочетени и по реда на чл.281,ал.5,вр.ал.1,т.2 от НПК/, Г.И.К. /прочетени и по реда на чл.281,ал.5,вр.ал.1,т.2 от НПК/, Н.И.И., К.Д.Д. /прочетени и по реда на чл.281,ал.5,вр.ал.1,т.2 от НПК/, И.М.И. /прочетени и по реда на чл.281,ал.5,вр.ал.1,т.2 от НПК/ , Я.М.Я. /прочетени и по реда на чл.281,ал.5,вр.ал.1,т.2 от НПК/, Д.В.Н., И.Г.Д., А.С.А. / прочетени и по реда на чл.281,ал.4,вр.ал.1,т.1 от НПК /.

В свидетелските си показания пострадалата Д.  подробно описва началото, последователността  и развитието на отношенията й с  подс. В.. Заявява, че двамата са заживели съвместно през 2015 год., като в началото отношенията между двамата били много добри. След това се влошили, като започнали скандали, обиди и бой. Според нея причината била в ревността на В..Твърди, че когато имали проблеми отивала да живее при майка си.  Посочва, че и докато била бременна с третото им дете, В. много пъти я удрял. За това което се е случило на 23.09. твърди, че била тръгнала с децата си, когато В. ги настигнал, започнал да вика, да я обижда, нанесъл и няколко удара в главата.

По отношение констатираните противоречия в показанията и дадени в протокол за разпит пред съдия на 18.12.2019 год. заявява, че се дължат на желанието и да си върне детето, което е било настанено в приемно семейство.  Твърди, че в тази връзка подсъдимия отново и нанесъл побой, като я упреквал, че е виновна, затова, че са им взели детето.Това я накарало отново да се върне при майка си.Твърди, че по съвет на кварталния инспектор е приела да отиде с децата си в защитено жилище, където се чувствала добре, твърди, че тя и децата и са започнали нов живот, започва работа, а децата и са постъпили в детска градина.Твърди, че отдавна искала да напусне подсъдимия, но нямала смелост.  

            Показанията и се подкрепят от тези на св.С.Д. , майка на пострадалата. Свидетелката посочва, че В. непрекъснато пие и бие дъщеря и.Твърди, че обиждал и нея, качвал се на покрива на къщата и,удрял по вратите и прозорците. Според свидетелката причината Д. да се връща при подсъдимия се дължи на това, че нямала работа, а някой трябвало да се грижи за децата.Свидетелства и затова, че подсъдимия е нанесъл побой над Д. по времето,през което е била бременна, като я бил с ритници и юмруци.

В качеството на свидетели по делото са разпитани и  Ф.В.П., Д.Г.А., С.Р.М. , Г.И.К., Н.И.И., К.Д.Д., И.М.И., Я.М.Я., Д.В.Н., И.Г.Д. /служители на полицията/.

Свидетелите П.,А. и Р. свидетелстват затова, че са се отзовали на сигнала подаден от св. Н. П.. Свидетелите И. и Д. свидетелстват, затова, че са посещавали домът на подсъдимия, за да проверят дали спазва наложената му мярка за неотклонение „ домашен арест”.

Св. Г.И.К., квартален инспектор, познаващ добре както подсъдимия, така и свидетелките Д. и Д. подробно описва отношенията между тях. Според показанията му при проверките, които е извършавал по повод спазване заповедта за защита от страна на В. е установявал в дома му пострадалата Д.. Според свидетеля последната не желаела заповедта да се изпълни. Според свидетеля както подсъдимия, така и пострадалата употребявали алкохол.  

Свидетелите Д. и С.,свидетелства затова, как са се отзовали на обаждането на св.П., като в показанията им се съдържат данни за състоянието на подсъдимия непосредствено след престъплението, като твърдят, че В. бил пиян, вулгарен в приказките си, псувал.

Доколкото показанията на тези свидетели са логични, последователни и кореспондиращи с писмените материали , съдът намира, че следва да  ги кредитира.

Св. С.И., социален работник към Закрила на детето разглеждала подадения сигнал, че подсъдимия е нанесъл побой над Д. твърди, че по пострадалата имало видими белези, че е бита.

Подсъдимият В.  дава обяснения по повдигнатото му обвинение като не се признава за виновен за престъплението по чл.144,ал.3 от НК. Твърди, че Д. се напивала и оставяла децата на улицата. Твърди, че не я е бил, а „ яла два –три шамара” защото заслужавала, защото оставяла децата на улицата. Твърди, че показанията на Д. са дадени под давление на социалните. Твърди, че вече не се интересува от Д., защото и били взели децата.По отношение обвинението по чл.144,ал.3 от НК твърди, че св.П. го била провокирала. Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия в частта, в която същият излага твърдения, че не е упражнявал физическо насилие над пострадалата Д., а е „ яла единствено един-два шамара” . В тази си част, тези показания имат характер на защитна версия на подсъдимия срещу обвинението, по което се защитава и имайки предвид, че тези обяснения са изолирани и не се подкрепят, а са в противоречие на останалия събран по делото доказателствен материал, съдът намира, че същите не следва да бъдат кредитирани, тъй като: подсъдимият отрича употребата на сила, но от друга страна, от заключението на съдебно-медицинската експертиза категорично се установява, че са налице получени увреждания при прегледа на пострадалата.

Съдът кредитира в  пълнота  и заключенията па на назначените и изслушани в съдебно заседание   съдебно медицинска експертиза и съдебно психиатрична експертиза, предвид тяхната обективност, точност,пълнота и изготвянето им  в съответствие с изискванията за това.

           Съдът счита, че следва да кредитира и писмените доказателствени материали, приобщени чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Протоколите за съответните следствени действия са изготвени в съответствие с общите изисквания на чл.128 и следващите текстове от НПК и на специалните изисквания за конкретното процесуално действие, поради което се преценят от състава като годни доказателствени средства.

         Въз основа  на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

            1.При така установените факти, съдът достигна до извод за извършено от  подс.В. от обективна и субективна страна престъпление по  чл. 131, ал. 1, т. 5а, във връзка с чл. 130, ал. 2 от НК, вр.чл.26,ал.1 от НК.

Авторството на деянието, съдът намери за доказано съпоставяйки признанията на подсъдимия с другите доказателства по делото – с показанията на свидетелите и писмените доказателства.

Подсъдимия е имал представи за всички обективни елементи на осъществения престъпен състав, включително и квалифициращите, т. к. е съзнавал, че на инкриминираните дати - 08.10.2019г и 09.10.2019г., както и на 23.09.2019 год. причинил  на  св.Д. виолетово кръвонасядане с размери 10x4 мм на горния клепач на дясното око, червеновиолетово кръвонасядане с диаметър 4-5 мм в средата на дясната вежда, на двете страни на веждата -петнисти червеникави кръвонасядания и оток на лявата буза с площ 3- 4 см., както и  червеникаво ожулване с ширина 2 мм и дължина 15 мм на дясната буза, оток и синкаво кръвонасядане с диаметър около 3 см, счупване на носни кости, без разместване на фрагментите, обусловили чувство на болка и страдание.

Деянията са извършено в условията на домашно насилие от подсъдимия, упражнявано системно. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН "Домашно насилие" е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство".

Вида на телесните увреждания е съобразен с ППВС №3/27.09.1979г. на ППВС на РБългария, съгласно което при лека телесна повреда с причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето по чл. 130, ал.2 НК увреденият претърпява или само болка или само страдание. Съдържанието на тези увреждания се свежда до краткотрайни телесни болки, предизвикани от посегателството върху различни части на тялото. По своята същност болката представлява неприятно физическо усещане, а страданието е продължителен процес на болката.

В конкретния казус, в рамките на продължилото около четири години съвместно съжителство между пострадалата Д. и подс.В., последният многократно упражнявал физическо насилие, чрез нанасяне на шамари, ритници  и др. по отношение на пострадалата. Безспорно се установи и, че двамата живеят на семейни начала , като от това съвместно съжителство имат родени три деца, тоест налице е фактическо съжителство и телесна повреда, осъществена в условията на "домашно насилие".

Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо лице – подс.Н.Р.В. , роден на *** год., българин, български гражданин, с начално образование, неженен, осъждан, живущ ***,ЕГН **********.

От субективна страна подс. В. е извършил деянията  умишлено – при съзнавани и целени от дееца правни последици. Деецът е съзнавал, че чрез нанасяне на удари, ритници, шамари и др. ще причини на св.Д. увреждания, като е искал тяхното настъпване.е предвиждал конкретно и е искал настъпването на общественоопасните последици на деянието си. Подс.В. е бил наясно и с обстоятелството, че следва да се въздържа от домашно насилие по отношение пострадалата Д., постановено с Решение № 1443/04.04.2018 год. по гр. дело № 3646/2018 год. по описа на РС Варна, влязло в сила на 26.04.2018 год. , което му е било надлежно връчено.

Деянията са извършени в условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26 от НК, като осъществяват последователно един и същ състав на престъпление по чл.130, ал.2 от НК, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородна форма на вината – пряк умисъл.

Причини за осъществяване на деянието са незачитането телесния интегритет на личността от страна на подсъдимия.

2. Състава на съда приема, че подс.В. е осъществил и състава на престъпление по чл.325,ал.4,вр. ал.1 от НК.

Обект на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК са обществените отношения, свързани с установения в страната обществен ред.

От обективна страна предмет на престъплението е установения в страната обществен ред. Съгласно Постановление № 2 от 1974 г. на Пленума на ВС това са тези отношения, които определят поведението на хората в обществото, основано на установилите се морални норми и добри нрави.

Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо физическо лице в конкретния случай това е подс.В..

От субективна страна престъплението е извършено с вина под формата на пряк умисъл, като подсъдимия е съзнавал противообществения характер на своите действия и че посредством тях демонстрира явното си неуважение към обществото, чувството си за необвързаност към спазването на общоприетите норми на поведение и явното си пренебрежение към тях. Умисълът на дееца  се извежда от цялостното му поведение от момента, в който е последвал св.Д. и е започнал да и нанася удари, през времето, в който св.П. се опитала да се намеси и преустанови физическата агресия на В. над Д. до идването на свидетелите Д.С. и С.С. и полицейските служители М. и Николов.

При определяне на квалификацията на деянието съдът съобрази обстоятелството, че по своето естество непристойните действия на подсъдимия са се изразили в отправяне на обидни думи /ругатни,псувни/,  заплахи и физическа агресия към М.Д. и в отправяне на обидни думи /ругатни,псувни /  по отношение св.П.. Деянието се доказва по безспорен начин от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите П., К., Д.С.,С.С., Н. Николов и С.М., които пряко са чули и възприели отправените от подсъдимия обиди, заплахи и псувни към Д.. Отправените изрази, „М., курво, проститутко, какво правиш тука. Докога ще се занимавам с теб", отправените псувни и закани към Н.Р. П.- „ Махай се от тука. Ще ти еба путката майна, ще убия и теб", „Махай се от тука, ще те убия", „майка ти ще еба, ти ли ще ми казваш" и нанесените удари с ръка по капака на л.а. „Киа Стоник" с peг. № ***, собственост на Н.Р. П., изразяват явно неуважение към обществото и пренебрежение към установените норми за поведение. В същото време деянието е извършено пред повече хора, в светлата част на денонощието, в това число в присъствието на трите му малолетни деца. Освен това посочените действия са били повтаряни няколкократно.

Подсъдимият В. е извършил деянието при условията на повторност, тъй като е бил осъден с влязъл в сила на 18.02.2016 год. съдебен акт по НОХД № 4121/2015 год. на РС Варна, за извършено на 12.08.2014 год. в с.Близнаци, обл.Варна престъпление по чл.325,ал.2 от НК, по отношение на което не са изтекли сроковете по чл.30,ал.1 от НК.

Това престъпление подс.В. също е  осъществил умишлено. Той е съзнавал всички признаци в състава на престъплението хулиганство. Съзнавал е, че действията му са непристойни и изразяват явно неуважение към обществото, тъй като представляват буйство, невъзпитаност, използване на обидни думи срещу свидетелите. Той е съзнавал, че изразява неуважение към тяхната личност. Разбирал е, че действията му грубо нарушават обществения ред след като в резултат на неговото поведение се е наложила намесата на няколко полицейски служители. Имал е представа, че тези действия са при условията на повторност, тъй като вече е бил осъждан за същото по вид престъпление.

По наказанията

При определяне на наказанието, което следва да се наложи на подс.В. за престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 5а вр. чл. 130, ал. 2 от НК, съдът взе предвид разпоредбата на чл. 36 от НК относно целите на наказанието, съобрази и предвиденото от закона наказание за престъплението – "лишаване от свобода" до една година или "пробация". Освен посочените разпоредби, настоящият състав отчете степента на обществена опасност на деянието – типична за престъплението; степента на обществена опасност на дееца – висока, предвид предходните му осъждания; смекчаващите отговорността обстоятелства – съдът не намери; отегчаващите отговорността обстоятелства – продължителното насилие, включително и по време на бременността на пострадалата . Предвид изложеното съдът прие, че наказанието следва да се определи при условията на чл. 54 от НК, тъй като не са налице нито многобройни, нито пък изключителни по характер смекчаващи вината обстоятелства, които да мотивират прилагане на разпоредбата на чл. 55 от НК. При посочените обуславящи отговорността обстоятелства настоящата инстанция реши, че на подсъдимия следва да бъде определено второто по тежест наказание, предвидено в чл. 131, ал. 1, т. 5а вр. чл. 130, ал. 2 от НК, пробация с мерките предвидени в чл.42а,ал.2,т.1 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца, с периодичност на срещите два пъти седмично и по чл.42а,ал.1,т.2 от НК – задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.

При определяне на наказанието, което следва да се наложи на подс.В. за престъплението по чл.325,ал.4,вр.ал.1 от НК, съдът взе предвид разпоредбата на чл. 36 от НК относно целите на наказанието, съобрази и предвиденото от закона наказание за престъплението – "лишаване от свобода" до три години. Освен посочените разпоредби, настоящият състав отчете степента на обществена опасност на деянието – типична за престъплението; степента на обществена опасност на дееца – висока, предвид  предходните му осъждания; смекчаващите отговорността обстоятелства – съдът не намери; отегчаващите отговорността обстоятелства – проявите на домашно насилие към пострадалата. Предвид изложеното съдът прие, че наказанието следва да се определи при условията на чл. 54 от НК, тъй като не са налице нито многобройни, нито пък изключителни по характер смекчаващи вината обстоятелства, които да мотивират прилагане на разпоредбата на чл. 55 от НК. При посочените обуславящи отговорността обстоятелства настоящата инстанция реши, че на подсъдимия следва да бъде определено наказание ориентирано към минималния размер, а именно "лишаване от свобода" за срок от шест месеца.

На осн.чл.57,ал.1,т.3 от ЗИНЗС наказанието подс.В. следва да изтърпи при първоначален общ режим.

Тъй като двете процесни престъпления са извършени от подсъдимия В. при условията на съвкупност, преди да има вляза в сила присъда, за което и да е от тях, съдът на основание чл. 23, ал. 1 от НК му определи едно общо наказание, а именно най-тежкото от двете – "лишаване от свобода" за срок от шест месеца, като на основание чл. 57,ал.1,т.3 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален общ режим.

На осн. чл.59,ал.1 от НК съдът е зачел и приспаднал времето, през което подс.В. е бил с мярка за неотклонение „ домашен арест“.

Така наложеното по вид и размер наказание се явява справедливо и достатъчно да окаже необходимото поправително и превъзпитателно въздействие върху личността на дееца, както и ще въздейства възпитателно и предупредително върху останалите членове на обществото.

3. Съдът призна подс.Н.Р.В. за невиновен и го оправда по обвинението за престъпление по чл.144, ал.3 във вр. ал.1 НК.

За да постанови присъда в този смисъл, съдът съобрази следното:

Съгласно трайно утвърдената съдебна практика / ТР № 58-89-ОСНК/ престъплението по чл.144,ал.3 от НК –закана с убийство е квалифициран състав на престъплението по чл.144,ал.1 от НК – закана с престъпление. За осъществяването на това престъпление от обективна страна се изисква обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е възприета от него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването и. Съгласно същата заканата трябва да е направена по такъв начин, че съобразно с обстановката би могла да възбуди основателен страх у адресата, че престъплението ще бъде осъществено. Когато обаче тя е отправена по такъв начин, че не сочи на действителна заплаха, престъплението не е осъществено.

В настоящия случай, по един несъмнен начин бе установено, че подсъдимият е отправил закани за убийство по отношение на свидетеля П., доколкото обективираното в думите “махай се от тука, ще те убия” може да се приеме за закана с убийство. В заявеното се съдържа готовност за активиране на такива процеси от реалността, при които може да се сложи край на човешки живот. Осъществен е първият елемент от състава на престъплението. Дали това заплашване обаче е било обективно годно да предизвика основателен страх у заплашения за осъществяването му, т.е. съществувало ли е основание, че така отправената закана би могла да бъде осъществена от В.?

Според състава на съда изречената  от В. закана с думите „ махай се от тука, ще те убия“  не е била годна да възбуди основателен страх у пострадалата, че може да бъде реализирана, тъй като от една страна освен вербално отправената закана не са последвали действия от страна на подсъдимия, които да сочат на възможност за реализация на заканите му, а и поведението на П. не сочи на поведение на лице, което изпитва страх - върнала, позвънила на кмета на селото, на тел.112.  Твърди, че е била афектирана от случилото се, но категорично заявява, че не се е страхувала.

С други думи, от обективно изразеното от пострадалата, не може да се направи извод за наличие на основание, че така отправената закана би могла да бъде осъществена. В крайна сметка, правно релевантно за съставомерността на деянието по чл.144 НК е не дали заплашеният действително се е обезпокоил за живота си, а дали заканването обективно може да възбуди основателен страх за осъществяването му.

Имайки предвид спецификата на престъпния състав по чл.144, ал.3 НК, и по-конкретно субективната му страна, доколкото деецът следва да съзнава съдържанието на отправената от него закана и факта, че тя стига до съзнанието на заплашения и че той я възприема като действителна и от естество да възбуди основателен страх у него за осъществяването й, съдът прие, че в настоящият случай, с оглед обективно изразеното поведение на П., в нейното съзнание не са били налице представи относно тези обстоятелства.

Ето защо, съдът прие, че характеристиката на употребената закана, начинът и мястото на нейното отправяне, цялостното поведение на подсъдимия и пострадалия в конкретната житейска ситуация, определят горния извод, че се касае за закана, която реално и обективно не е била в състояние да възбуди основателен страх за осъществяването й.

Според състава на съда не се доказва и субективната страна на престъплението, а именно -  включвал ли е съзнание у дееца, че отправя към пострадалата закана с убийство  и волевият момент - отправя ли се заканата с цел да бъде възприета от жертвата и тя обективно да е възможно да предизвика страх от нейното осъществяване.

            Съгласно чл.102, ал.1 от НПК в наказателното производство подлежат на доказване извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него, като по силата на чл.103, ал.1 от НПК, пр.първо от същия закон, тежестта да се докаже обвинението по дела от общ характер лежи върху прокурора и разследващите органи.

Предвид изложеното по-горе състава на съда намери, че обвинението не е доказало по несъмнен начин , че подсъдимия В. е извършил престъпление по чл.144,ал.3 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК съдът го призна за невинен и го оправда по така повдигнатите му  обвинения.

По разноските

На основание чл. 189, ал. 3 НПК на подс. В.  се възложиха и направените по делото разноски, като същия бе осъден да ги заплати в полза на Държавата  по бюджетна сметка на ОД на МВР Варна сумата от 965,20 лв., в полза на Държавата по бюджетната сметка на ОД МВР Варна,  както и сумата от 120.00 лв. по бюджетна сметка на РС Варна.

Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

 

                                                                    СЪДИЯ ПРИ РС ВАРНА :