№ 67
гр. Благоевград, 04.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети
септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ангелина Бисеркова
Членове:Гюлфие Яхова
Моника Х.а
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Въззивно гражданско
дело № 20211200500524 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по въззивни
жалби, подадени от:
В. Л.. Д., ЕГН **********, действаща чрез адв. Р.О. срещу решение № 900899/31.03.2021
година, постановено по гр.дело № 2/2021 г. по описа на РС-С. в частта, с която е признато
за установено по отношение на жалбоподателя правото на собственост на Л. ИВ. Н., ЕГН
********** върху недвижим имот, представляващ склад № 3 с площ от 8.59 кв.м., граничещ
със склад № 1, склад № 6 и коридор, прилежащ към самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 65334.301.2794.1.3 по КККР на гр.С., с предназначение на обекта –
жилище, апартамент, намиращ се на ет.2 в сграда с идентификатор № 65334.301.2794 с
предназначение – жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с
идентификатор № 65334.301.2794 като В. Л.. Д. е осъдена да предаде на Л. ИВ. Н.
владението на същия имот - склад № 3 на скица – Приложение № 1 към заключението на
вещото лице, което е неразделна част от решението;
С.Б. В., ЕГН ********** срещу решение № 900899/31.03.2021 година, постановено по
гр.дело № 2/2021 г. по описа на РС-С., постановено по гр.дело № 2/2021 г. по описа на РС-
С. в частта, с която е признато за установено по отношение на жалбоподателя правото на
собственост на Л. ИВ. Н., ЕГН ********** върху недвижим имот, представляващ склад № 1
с площ от 8.76 кв.м., граничещ със стълбище, склад № 3, коридор и УПИ X, прилежащ към
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 65334.301.2794.1.4 по КККР на гр.С., с
предназначение на обекта – жилище, апартамент, намиращ се на ет.2 в сграда с
идентификатор № 65334.301.2794 с предназначение – жилищна сграда – многофамилна,
разположена в поземлен имот с идентификатор № 65334.301.2794 като СТ. Б. В. е осъден да
предаде на Л. ИВ. Н. владението на същия имот - склад № 1 на скица – Приложение № 1 към
заключението на вещото лице, което е неразделна част от решението.
Жалбоподателката Д. навежда довод за недопустимост на решението, обоснован с
твърдение, че районната инстанция се е произнесла по непредявен установителен иск за
собственост. Твърди, че исковата молба е нередовна, тъй като в изложението й се сочат
1
обстоятелства за придобиване правото на собственост от ищцата върху спорния имот, но в
петитума липсва искане да се установи по отношение на ответника правото на собственост
на ищцата върху имота. Релевира довод за нередовност на исковата молба, изразяваща се в
непълнота на изложението относно основанието, на което ищцата е придобила правото на
собственост върху имота. Твърди, че с решението съдът е признал за доказан факт, който
ищцата не е навела в исковата молба, а именно реализирано от същата право на строеж.
Излага доводи и за необоснованост и неправилност на атакуваното решение. Счита за
недоказана материалната активна легитимация на ищцата Н. като собственик на процесния
имот. Оспорва като неверни изводите на съда относно броя апартаменти и броя мазета в
процесната жилищна сграда, че съгласно одобрения проект на сградата склад № 3
принадлежи към апартамент с идентификатор № 65334.301.2794.1.3 , както и извода, че по-
късното одобрение на проектите не се е отразило на принадлежността на процесния склад
към жилището на ищцата. Д. твърди, че е придобила по давност – 10 годишна, процесния
недвижим имот, чрез присъединяване на своето владение, осъществявано от 23.12.2011 г. до
днес, към владението на свидетеля Д.Лулов – от 04.06.2007 г. до 23.11.2011 г. Оспорва като
неправилен извода на районната инстанция, че мазетата не могат да се придобиват по
давност от владеещия ги етажен собственик като цитира решение № 81/04.04.2014 г. по гр.д.
№ 5556/2013 г. ВКС. Твърди, че в казуса избените помещения в сградата са достатъчни, за
да покрият необходимото изискване всеки един от етажните собственици да има такова,
поради което е допустима размяна на собствеността. С гореизложеното обосновава искане
за отмяна на първоинстанционното решение в оспорваната част. Претендира съдебни
разноски.
Жалбоподателят В. навежда доводи за незаконосъобразност, неправилност и
необоснованост на първоинстанционното решение. Оспорва като неправилни изводите на
съда, с които са отхвърлени като недоказани възраженията му за придобиване по давност –
като добросъвестен владелец, а при условията на евентуалност – недобросъвестен владелец,
на процесния недвижим имот – склад № 1, прилежащ към самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 65334.301.2794.1.4 по КККР на гр.С., с предназначение на обекта –
жилище, апартамент, намиращ се на ет.2 в сграда с идентификатор № 65334.301.2794,
разположена в поземлен имот с идентификатор № 65334.301.2794, с начален момент на
владението – 17.04.2007 г. Счита, че събраните по делото свидетелски показания /на
свидетеля С./ по несъмнен начин установяват твърдяното от В. владение на процесния имот
през процесния период. Счита за необоснован извода на съда кой от участниците в процеса
кое мазе владее. С посоченото обосновава искане за отмяна на атакуваното решение и
постановяване на друго, с което бъде отхвърлен ревандикационния иск на Л.Н.. Претендира
съдебни разноски за две инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна Л. ИВ. Н. депозира чрез пълномощник
адв. И. Х. отговор на въззивните жалби, с който навежда доводи за законосъобразност,
обоснованост и правилност на атакуваното решение и прави искане за потвърждаването му
като такова и отхвърляне на въззивните жалби като неоснователни. Не претендира съдебни
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъди наведените във
въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемата
страна, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по гр.д. № 2/2020 г. по описа на Районен съд-гр.С. е образувано въз
основа на искова молба, обективираща предявени от Л. ИВ. Н., ЕГН **********, адрес гр.С.,
ул.“С.“ № 37 срещу В. Л.. Д., гр.С., жк “К.“, ул.“К.Х.“ № 3, ет.3 и СТ. Б. В., гр.Благоевград,
ул.“П.“ № 5 субективно съединени претенции с правно основание чл.108 от Закона за
собствеността, а именно:
Да се осъди В. Л.. Д. да предаде на ищцата владението на собственото на последната
складово помещение № 3 с площ от 8.59, прилежащо към жилище с идентификатор №
65334.301.2794.1.3 по КККР на гр.С., одобрени със заповед № РД-18-80/11.11.2009 г. с адрес
на имота гр.С. 2800, ул.“А.З.“ вх.А, ет.2, ап.3, намиращ се на ет.2, в сграда с идентификатор
65334.301.2794, брой надземни етажи 5, брой подземни етажи 0, с предназначение –
жилищна сграда- многофамилна, разположена в ПИ с идентификатор 65334.301.2794, с
предназначение – жилищен апартамент, брой нива на обекта 1, с площ от 56.33 кв.м., ведно
с прилежащия на жилището склад № 3 с площ от 8.59 кв.м., както и съответните идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседни
самостоятелни обекти : на същия етаж – 65334.301.2794.1.4., под обекта -65334.301.2794.1.1,
2
и над обекта -65334.301.2794.1.5 ;
Да се осъди СТ. Б. В. да предаде на ищцата владението на собственото на последната
складово помещение № 1 с площ от 8.76, прилежащо към жилище с идентификатор №
65334.301.2794.1.4 по КККР на гр.С., одобрени със заповед № РД-18-80/11.11.2009 г. с
адрес на имота гр.С. 2800, ул.“А.З.“ вх.А, ет.2, ап.4, намиращ се на ет.2, в сграда с
идентификатор 65334.301.2794, брой надземни етажи 5, брой подземни етажи 0, с
предназначение – жилищна сграда- многофамилна, разположена в ПИ с идентификатор
65334.301.2794, с предназначение – жилищен апартамент, брой нива на обекта 1, с площ от
56.33 кв.м., ведно с прилежащия на жилището склад № 1 с площ от 8.76 кв.м., както и
съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото, при съседни самостоятелни обекти : на същия етаж – 65334.301.2794.1.3., под
обекта -65334.301.2794.1.2, и над обекта -65334.301.2794.1.6.
Ищцата Н. твърди, че по силата на договор за учредяване на право на строеж,
обективиран в нотариален акт № 89/2006 г., и Удостоверение за въвеждане в експлоатация
№ 80/13.10.2008 г. е придобила в собственост: жилище с идентификатор №
65334.301.2794.1.3 по КККР на гр.С., одобрени със заповед № РД-18-80/11.11.2009 г., с
адрес на имота гр.С. 2800, ул.“А.З.“ вх.А, ет.2, ап.3, намиращ се на ет.2, в сграда с
идентификатор 65334.301.2794, брой надземни етажи 5, брой подземни етажи 0, с
предназначение – жилищна сграда- многофамилна, разположена в ПИ с идентификатор
65334.301.2794, с предназначение – жилищен апартамент, брой нива на обекта 1, с площ от
56.33 кв.м., ведно с прилежащия на жилището склад № 3 с площ от 8.59 кв.м., както и
съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото, при съседни самостоятелни обекти : на същия етаж – 65334.301.2794.1.4., под
обекта -65334.301.2794.1.1, и над обекта -65334.301.2794.1.5 ; жилище с идентификатор №
65334.301.2794.1.4 по КККР на гр.С., одобрени със заповед № РД-18-80/11.11.2009 г. с
адрес на имота гр.С. 2800, ул.“А.З.“ вх.А, ет.2, ап.4, намиращ се на ет.2, в сграда с
идентификатор 65334.301.2794, брой надземни етажи 5, брой подземни етажи 0, с
предназначение – жилищна сграда- многофамилна, разположена в ПИ с идентификатор
65334.301.2794, с предназначение – жилищен апартамент, брой нива на обекта 1, с площ от
56.33 кв.м., ведно с прилежащия на жилището склад № 1 с площ от 8.76 кв.м., както и
съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото, при съседни самостоятелни обекти : на същия етаж – 65334.301.2794.1.3., под
обекта -65334.301.2794.1.2, и над обекта -65334.301.2794.1.6.
Твърди, че към момента на депозиране на исковата молба в съда /31.12.2019 г./, без нейно
съгласие, склад № 3 се владее и ползва без правно основание от ответницата Д., а склад № 1
се владее и ползва без правно основание от ответника В.. Твърди, че правила много опити
да разговаря с ответниците, за да освободят складовите помещения, но без резултат. Затова
през 2019 г. сезирала РП-С., където била образувана преписка № 1394/2019 г., в хода на
която бил поставен отказ да се образува наказателно производство. С изложеното
обосновава правния си интерес от предявяване на исковете.
В законоустановения срок ответникът В. е депозирал писмен отговор, с който оспорва
като неоснователен предявения срещу него иск. Сочи, че е въведен през 2007 г. във владение
на имота и го ползва по разпределението, направено от изпълнителя на сградата. Твърди, че
никога не е ползвал друго мазе/склад. Едва през 2019 г. разбрал, че ползва и владее мазе №
1, което по документи е собственост на ищцата. Сочи, че е прекарал ток, и вода, направил е
разпределение, стелажи, сложил е масивна метална врата на мазето. Дванадесет години е
ползвал склада като свой имот, с грижата на добър стопанин, заплащал е данъци. През това
време ищцата е ползвала друго мазе/склад и не е искала от ответника да освободи склад №
1. Твърди, че собствениците на апартаменти в жилищната сграда са се съгласили с
доброволното разпределение на мазетата като на ищцата, собственик на два апартамента, е
дадено помещение с площ равна на две отделни мазета, което е разположено централно в
подземния етаж на сградата. От ищцата научил, че същата искала да продаде апартамента си
в сградата и по този повод забелязала, че са ползвали грешни мазета. С изложеното
ответникът обосновава възражение за придобиване на процесния склад по давност. Сочи
решение № 1266/1995 г. на ВКС, съгласно което не съществува забрана да се придобие по
давност помещение, щом в сградата има друг обект-апартамент. С изложеното обосновава
искане за отхвърляне на иска като недоказан и неоснователен.
Депозиран е писмен отговор и от ответника В.Д., с който оспорва като неоснователен
предявения вещноправен иск. Оспорва наведените от ищцата твърдения за многократни
3
опити за доброволно уреждане на спора. Сочи, че през 2019 г. за първи път ищцата заявила,
че иска да й се предаде владението на собствените й мазета в сградата /процесните/. Сочи,
че през 2011 г. е закупила апартамент № 6 и мазе № 6 в процесната жилищна сграда и
оттогава ги владее необезпокоявано, с грижата на добър стопанин. Сочи, че е прекарала ток
и е поставила метална врата на мазето.
От събраните по делото писмени доказателства – неооспорени от страните и необорени от
събраните гласни доказателства, се установи следното:
Съгласно нотариален акт № 89, рег. № 946, дело № 84/07.04.2006г. по описа на нотариус
№ 286 на НК, с район на действие РС-С., Л. ИВ. Н. е учредила в полза на В.И.М., ЕГН
********** правото да построи със собствени средства, съгласно ободрен инвестиционен
проект и издадено разрешение за строеж, и стане собственик на недвижими имоти,
находящи се в масивна жилищна сграда, предвидена да се построи на 107.40 кв.м. застроена
площ и с 689.55 кв.м. разгърната застроена площ в жк „К.“ в гр.С., върху УПИ IX,
планоснимачен № 2842 в кв.171 по плана на гр.С., с площ от 235.00 кв.м., а именно осем
апартамента и два магазина на приземния етаж, в това число апартамент № 2 на първи
жилищен етаж на сградата, със застроена площ от 56.33 кв.м., при граници: северна калканна
стена, апартамент № 1 и двор, отгоре апартамент № 4, отдолу магазин № 2, заедно със склад
№ 4, намиращ се в подземния етаж с площ от 7.79 кв.м., граничещ със склад № 7 и от три
страни коридор, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и
апартамент № 6 на трети жилищен етаж на сградата, със застроена площ от 56.33 кв.м.,
заедно със склад № 6, намиращ се на приземния етаж с площ от 8.25 кв.м., граничещ със
склад № 3 и № 7, алея и УПИ X, ведно със съответните идеални части от общите части на
сградата. Съгласно постигнатите договорености приемателят Вера М. се е задължила да
построи със свои средства в полза на учредителя Л.Н. съгласно одобрен инвестиционен
проект и издадено разрешение за строеж недвижими имоти в това число апартамент № 3 на
втория етаж, заедно със склад № 3, находящ се в подземния етаж с площ от 8.59 кв.м.,
граничещ със складове № 1 и № 6, коридор и УПИ X, ведно със съответните идеални части
от сградата, както и апартамент № 4, находящ се на втория етаж, заедно със склад № 1 в
подземния етаж, с площ от 8.76 кв.м., граничещ със стълбище, склад № 3, УПИ X и коридор.
Съгласно нотариалния акт в процесната жилищна сграда е било предвидено изграждането
на осем апартамента и два магазина на приземния етаж.
Съгласно Удостоверение № 80/13.10.2008 г. за въвеждане в експлоатация на строеж
„Жилищна сграда с магазини за промишлени стоки“, находящ се в УПИ IX 2842, квартал
171 по плана на гр.С., с административен адрес жк „К.“, гр.С., област Благоевград, издадено
съгласно чл.137 ЗУТ, строеж IV категория, от Общинска администрация С. ищцата е един от
възложителите на строежа, а строежът е изпълнен в съответствие с одобрените проекти с №
81/04.05.2006 г. и на 22.11.2007 г., Разрешение за строеж № 81/04.05.2006 г., Заповед №
43/29.05.2006 г., Заповед № 108/22.11.2007 г., издадени от Главния архитект на Община С.,
Предадена екзекутивна документация на 10.10.2008 г., Протокол обр.2 от 22.05.2006 г. за
определяне на строителна линия и нИ. с резултатите от проверките на контролираните нива
–изкоп, цокъл, корниз и било и изискванията за строежите съгласно чл.169, ал.1, и ал.2 ЗУТ.
Строежът е заснет и нанесен в кадастралната карта /кадастралния план/ на гр.С., съгласно
удостоверение № АБ-03-361/01.07.2008 г. на ОА-С..
Съгласно Схема № 15-1021598-11.11.2019 г. на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 65334.301.2794.1.4., издадена от СГКК-Благоевград, обектът представлява
жилище-апартамент, намиращ се на ет.2, в сграда с идентификатор 65334.301.2794, брой
надземни етажи 5, брой подземни етажи 0, с предназначение – жилищна сграда-
многофамилна, разположена в ПИ с идентификатор 65334.301.2794, брой нива на обекта 1, с
площ съгласно представен документ от 56.33 кв.м., ведно с прилежащия склад № 1 с площ
от 8.76 кв.м., както и съответните идеални части от общите части на сградата, при съседни
самостоятелни обекти : на същия етаж – 65334.301.2794.1.3., под обекта -65334.301.2794.1.2,
и над обекта -65334.301.2794.1.6. Съгласно Схема № 15-1021594-11.11.2019 г. на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 65334.301.2794.1.3., издадена от СГКК-
Благоевград, съгласно която обектът представлява жилище-апартамент, намиращ се на ет.2,
в сграда с идентификатор 65334.301.2794, брой надземни етажи 5, брой подземни етажи 0, с
предназначение – жилищна сграда- многофамилна, разположена в ПИ с идентификатор
65334.301.2794, брой нива на обекта 1, с площ съгласно представен документ от 56.33 кв.м.,
ведно с прилежащия склад № 3 с площ от 8.59 кв.м., както и съответните идеални части от
общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти : на същия етаж –
65334.301.2794.1.4., под обекта -65334.301.2794.1.1, и над обекта -
4
65334.301.2794.1.5. Съгласно данните в скиците имотите са с административен адрес гр.С.
2800, ул.“А.З.“ вх.А, ет.2, ап.4, съответно ап.3.
От нотариален акт № 152 от 17.04.2007 г., рег. № 1451, дело № 133/2007 г. по описа на
Нотариус рег. № 198 на НК, се установи, че на основание договор за покупко-продажба,
сключен с продавача „И.“ ЕООД, управлявано от едноличния собственик В.И.М., С.В. е
придобил правото на собственост върху апартамент № 2, находящ се на първи жилищен
етаж със застроена площ 56.33 кв.м., при съседи: апартамент № 1, алея, УПИ X, двор, отгоре
апартамент № 4, отдолу магазин № 2, ведно със склад № 4, намиращ се в подземния етаж с
площ от 7.79 кв.м., граничещ със склад № 6, от три страни коридор, ведно със съответните
идеални части от правото на строеж върху мястото и от общите части на сградата, построена
в жк „К.“ в УПИ IX планоснимачен № 2842, кв.171 по плана на гр.С..
Съгласно нотариален акт № 172 от 04.06.2007 г., рег.№ 2165, дело № 242/2007 г. по описа
на Нотариус рег. № 198 на НК, И.“ ЕООД, управлявано от едноличния собственик В.И.М. е
продало на Д.И.Л. правото на собственост върху апартамент № 6, находящ се на трети
жилищен етаж, със застроена площ 56.33 кв.м., ведно със склад № 6, намиращ се на
приземния етаж с площ от 8.59 кв.м., граничещ със склад № 2, коридор и склад № 8, ведно
със съответните идеални части от правото на строеж върху мястото и от общите части на
сградата, построена в жк „К.“ в УПИ IX планоснимачен № 2842, кв.171 по плана на гр.С..
По отношение на същите имоти /апартамент № 6 и склад № 6/ е била учредена на същия ден
договорна ипотека в полза на ДЗИ „Банк“ АД, за задължение на Д.Л. /нотариален акт № 73,
рег. № 2172, дело № 243/2007 г. по описа на Нотариус рег. № 198 на НК/.
На основание договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 176, рег. №
3315, дело № 336/2011 г. по описа на нотариус рег. № 198 на НК, на 23.12.2011 г.
ответницата Д. е придобила от Д.Л. правото на собственост върху самостоятелен обект с
идентификатор 65334.301.2794.1.5., намиращ се в сграда с идентификатор 65334.301.2794,
разположена в ПИ с идентификатор 65334.301.2794, брой нива на обекта 1, с площ от 56.33
кв.м., ведно с прилежащия склад № 6 с площ от 8.59 кв.м., и 8.795 кв.м. идеални части от
общите части на сградата и прилежащите части от правото на строеж върху имота.
От Постановление за възлагане на недвижим имот по изпълнително дело № 661/2013 г. по
описа на ЧСИ Ш.Д. се установи, че на 02.05.2018 г. на лицето В.С.Л. е възложен като
купувач апартамент № 7, ведно със склад № 7 с площ от 9.55 кв.м., граничещ със склад № 5
и склад № 8, северна калканна стена и алея. От скица Приложение № 1 се установява, че
склад с тази площ и съседи е номериран като склад № 8.
Съгласно приобщеното към доказателствената съвкупност съдебно-техническо
заключение, което съдът изцяло кредитира с доверие като компетентно, обективно и
необорено от останалите /писмени и гласни/ доказателства по делото се установи, че
проектът за изграждането на процесната жилищна сграда с магазини за промишлени стоки е
бил одобрен на 04.05.2006 г., а разрешението за строеж с № 80 е от 04.05.2006 г., както и че
към момента на учредяване правото на строеж /с нотариален акт от 07.04.2006 г./ проектите
не са били одобрени. Процесното разрешение за строеж е издадено на „И.“ ЕООД. Този
проект е бил изменен на 22.11.2007 г. в частта за приземния етаж, където се намират
складовите помещения, по първоначално одобрения проект складовите помещения са били 9
на брой /№ № 1, 2, 3, 4.1, 4.2., 5, 6, 7 и 8 /съгласно скица Приложение № 1 към
заключението/, а по одобрения проект през 2007 г. са били 8 на брой, а именно: № № 2, 3,
4.2., 5, 6, 7, 8 и един склад с площ от 8.77 кв.м. до стълбищната клетка без номер, т.е.
отпаднал е склад с № 4.1. Съгласно експертното становище промяната е била наложена от
конструктивната схема на носещата стоманобетонова конструкция на сградата, при която
една от протИ.земетръсните шайби попада в складово помещение № 4 и същата /промяната/
се е изразила в промяна на номерацията на склад № 1 в склад № 2, а в площта няма промяна.
По отношение на склад № 4, в обема на който според експерта са били предвидени склад №
4.1. и склад № 4.2, с изменението от 2007 г. е отпаднал склад № 4.1. По отношение на
промяната на проекта, одобрен със Заповед № 10/22.11.2007 г., вещото лице сочи /по т.4,
стр.7 от заключението/, че е извършена в протИ.речие с правилата на ЗУТ и чл.154, ал.5.
Експертът сочи, че проектите за изменение в подземния етаж на кота -2.7, на който се
намират складовите помещения, одобрени с цитираната заповед, не са отразени в
констативния акт за установяване годността за приемане на процесната жилищна сграда –
Обр.15 от 11.08.2008 г. Този Констативен акт, приет като доказателство по делото /на лист
74-78/ е подписан от възложителите, сред които и ищцата, ответникът В. и праводателят на
ответника Д. – Д.Л., всички като собственици на жилища и складовете към тях: ищцата на
5
склад № 1 и № 3; С.В. – на склад № 4; Д.Л. – на склад № 6. В констативния протокол /стр.2/
е посочено, че преди да вземат окончателно решение всички възложители, проектанти,
строители и консултант са прегледали разрешението за строеж и одобрените на 04.05.2008 г.
проекти.
По делото не се спори, а събраните писмени /Постановление от 27.06.2019 г., на РП-С., за
отказ да се образува наказателно производство, по жалба от Л. ИВ. Н. срещу ответниците/ и
гласни /показанията на свидетелите Г.С. /собственик на ап.1 в сградата/ б.р./, З.Г. /б.р. /, В.Д.
/М./, Г.Б. /собственик на ап.8 в сградата, б.р./ и Д.Л. /б.р./ и В.Д. /б.р./ установяват по
несъмнен начин, че ответникът Д. владее склад № 3, а ответникът В. владее склад № 1,
находящи се в процесната жилищна сграда, т.е. складовите помещения, принадлежащи към
апартаментите, собственост на ищцата Н.. Съгласно показанията на С. и Б., ответникът В.
ползва склад обозначен с № 1 на скицата приложение № 1 от заключението на вещото лице,
а ответницата Д. ползва склад обозначен с № 3 на същата скица Приложение № 1.
Свидетелят С. сочи, че е собственик на апартамент № 1 и склад № 2 в процесната сграда,
както и че на място ползва склад, означен с № 2 на скица Приложение № 1 и без номер на
скица Приложение № 7. Свидетелката Б. сочи, че е собственик на апартамент № 8 и склад №
8 от сградата и на място ползва склад, означен с № 6 на скица Приложение № 1 и на скица
№ 7. Свидетелката твърди, че към момента ищцата ползва мазе № 4.2. и склад № 7 по скица
Приложение № 1, че склад № 4.2. на място не съществува, както и че когато през 2007 г. се
нанесла в своя апартамент, разпределението на мазетата й било посочено от изпълнителя
Вера М.. Сочи, че до 2018 г. ищцата не била предявила претенции към мазетата и че
наемателите на двата апартамента на ищцата ползвали общото помещение.
В показанията на свидетеля Д.Л. /праводател на В.Д./ се сочи, че когато е закупил
апартамент в процесната жилищна сграда, е започнал да ползва склад, обозначен с № 3 на
скицата Приложение № 1 /към експертното заключение/. Именно този склад е показал на Д.,
когато й прехвърлил правото на собственост върху апартамента и складовото помещение
към него. И тримата свидетели сочат, че складовите помещения, припадащи се към
апартаментите, които закупили в процесната жилищна сграда, им били показани от
свидетелката В.Д. /инвеститора М./. Последната сочи в показанията си, че след продажбата
е показала на В. мазето под неговия апартамент, а именно склад обозначен с № 1 на
Приложение № 1. Свидетелката сочи, че с ищцата имали договорка още преди оформяне на
документите за строителството на жилищната сграда, че на нея като собственик на земята
ще й бъдат дадени най-големите мазета, а тя е избрала мазетата в средата. Същото обаче
протИ.речи на архитектурния проект и нотариалния акт за суперфиция, тъй като мазетата в
средата, а именно склад № 4 и склад № 7 –на скица Приложение № 1, не са най-големите по
площ. Показанията на свидетелите С. и Б. сочат, че още от момента на нанасянето им в
апартаментите в процесната жилищна сграда, ищцата е ползвала своите самостоятелни
обекти /апартаменти/ като ги е отдавала под наем. Сочат, че собствениците на апартаменти в
сградата са провеждали сбирки, тъй като ищцата искала да се реши въпроса с мазетата и
всеки да получи своето, включително било взето решение, за да не се местят мазетата, на Н.
да се предостави за ползване пространство под стълбищната площадка и даже тя го била
затворила, но той /С./ лично се възпротивил, защото било обща част. За проблеми с
ползването на мазетата сочи и свидетелката Г..
При така установената фактическа обстановка районната инстанция е уважила
предявените искове като е приела за безспорно доказано правото на собственост на ищцата
Н., на основание осъществено право на строеж на два апартамента с № 3 на втория етаж и с
№ 4 на втория етаж, и на прилежащите към тях складови помещения - с № 3 и № 1.
Първостепенният съд е приел, че към момента на изграждане на сградата, към който правото
на строеж се е трансформирало в право на собственост, ищцата е станала собственик на
жилищата /апартаменти с № № 3 и 4/ и на припадащите им се складове с № № 3 и 1, в
сграда в режим на етажна собственост, съгласно одобрения проект за изграждане на
жилищната сграда. Съдът е обосновал извод за недоказаност на възраженията на
ответниците за придобиване на процесните складове на основание покупко-продажба с
обстоятелството, че по силата на договори за покупко-продажба те са придобили като
следва : С.В. –апартамент № 2 на първи жилищен етаж ведно със склад № 4, намиращ се в
подземния етаж; В.Д. – апартамент № 6 на третия етаж, ведно със склад № 6 в приземния
етаж. Съдът е приел за недоказано, респективно неоснователно възражението на Д. и В. за
придобиване правото на собственост върху процесните складове на основание придобивна
давност. В тази връзка съдът е отчел, че складовите помещения не са самостоятелен обект на
правото на собственост, а прилежащи части към жилища и други самостоятелни обекти и
6
като такива не могат да бъдат обект нито на правни сделки, нито да се придобиват по
давност. С обстоятелствата /относно които не се спори по делото/, че ответниците В. и Д.
владеят единствените складови помещения към притежаваните от ищцата два апартамента
/с № 3 и № 4/, т.е. чужди складове, а тя /Н./ няма други, както и че в сградата има осем
апартамента и осем склада, съдът е направил извод за неотносимост към казуса на съдебната
практика, на която се позовават в процеса, съгласно която избено помещение в сграда в
режим на етажна собственост може да бъде придобито по давност от собственик на
самостоятелен обект в сградата, ако това не е единственото складово помещение на друг
обект в сградата, за който по закон задължително се предвижда наличието на такова
помещение, както и ако това не е единственото складово помещение в сградата, което се
ползва общо от всички собственици на самостоятелни обекти, е неприложима в случая.
Настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Разгледани по същество, доколкото въззивният съд е ограничен с оплакванията в жалбата,
съгласно разпоредбата на чл.269, изр.второ от ГПК, жалбите се явяват неоснователни, а
атакуваното решение правилно. Съображения:
За да бъдат уважени претенциите на Н. срещу В. Л.. Д. и СТ. Б. В., основани на чл.108 ЗС,
е необходимо да са кумулативно налице следните предпоставки: ищецът да е собственик на
вещта, към която процесните складови помещения се явяват принадлежност; спорният имот
да се намира във владение или държане на ответника и последният да владее или държи
вещта без основание. Установяването при условията на пълно и главно доказване на
първите две предпоставки е в тежест на ищцата, по аргумент на чл.154, ал.1 ГПК.
За да обоснове претенциите си по отношение на процесните мазета, ищцата се позовава
на реализирано право на строеж, учредено с нотариален акт № 89, рег. № 946, дело №
84/07.04.2006г. по описа на нотариус № 286 на НК, с район на действие РС-С., който акт
съдът изцяло кредитира с доверие, тъй като е бил сключен в изискуемата от закона форма –
чл.18 ЗЗД. Валидността на сделката не е оспорена и не е оборена в хода на
първоинстанционното производство, поради което същият е породил предвидения от закона
правен ефект. При сключването на обсъжданата сделка не е допуснато нарушение на
императивни материални норми. Не се спори, а събраните по делото доказателства
установиха по категоричен начин и факта на реализиране на строежа съгласно издадени
разрешение за строеж и одобрен проект. Ето защо съдът счита за неоснователно
възражението на въззивника Д. относно активната материално правна легитимация на Л.Н.
като собственик на процесните мазета.
Събраните по делото писмени и гласни /експертното становище/ доказателства установиха
по категоричен начин факта, че процесните мазета са принадлежност към собствените на
Л.Н. апартаменти в процесната сграда-етажна собственост, както и че същите / мазета/ са
различни от придобитите от въззиваемите Д. и В. мазета като принадлежност към
собствените /на последните двама/ апартаменти в същата сграда –етажна собственост. В
тази връзка съдът счита за неоснователно възражението на въззивника Д., че склад № 3 не е
принадлежност към апартамент с идентификатор № 65334.301.2794.1.3., собственост на
Л.Н..
Доказателствата по делото установяват по категоричен начин и факта, че в сградата има
осем апартамента и осем складови помещения - към всеки един самостоятелен обект
/жилище/ има по едно складово помещение. Ето защо съдът счита за неоснователно
възражението на въззивника Д. относно броя апартаменти и мазета в процесната жилищна
сграда.
По делото не се спори, а събраните гласни доказателства установиха по несъмнен начин
факта на владение на процесните мазета от жалбоподателите Д. и В., както и че техният
собственик – въззиваемата Н., е лишена от възможността да ги ползва и владее.
Относно възраженията на жалбоподателите за придобивна давност по отношение на
процесните складове:
Съгласно закона и константната съдебна практика спомагателните помещения – избени и
тавански, могат да се придобият само заедно с основния обект /жилище, ателие и др./, към
който принадлежат, тъй като са принадлежност към жилищните обекти и като такива
следват главната вещ, като по изключение е допустимо придобиването по давност на избено
или таванско помещение от лице, което притежава самостоятелен обект в същата сграда, т.е.
от друг етажен собственик, но не и ако в резултат на това другото жилище остане без
спомагателно помещение. И това е така, тъй като според разпоредбата на чл.40, ал.1 ЗУТ
7
всяко жилище трябва да разполага с най-малко едно складово помещение в самото жилище
или извън него.
В практиката на ВКС / решение № 813/08.06.2011 г. по гр.д. № 1929/2009 г., I г.о. ВКС;
решение № 99/20.07.2011 г. по гр.д. № 827/2010 г., II г.о., ВКС; решение № 328/29.11.2011 г.
по гр.д. № 1362/2010 г. , II г.о., ВКС; решение № 261/23.10.2013 г. по гр.д. № 3777/2013 г., I
г.о., ВКС; решение № 81/040.04.2014 г. по гр.д. 5556/2013 г. I г.о., ВКС/ последователно и
непротИ.речИ. се приема, че е възможно да се придобие на основание давностно владение
правото на собственост върху обект, представляващ принадлежност към жилище в една
сграда, при условие, че владението се осъществява от един от собствениците на жилище в
сграда в режим на етажна собственост, в сградата има повече на брой складови помещения
отколкото са самостоятелните обекти и към обекта, към който принадлежи това складово
помещение, по архитектурния проект на сградата принадлежи и друго складово помещение.
В настоящият казус не се установи в хода на делото Л.Н. като безспорен собственик на
апартамент № 3 и № 4 в процесната жилищна сграда-етажна собственост, да притежава и
друго складово помещение в сградата, освен принадлежащите към посочените две жилища
складови помещения с № 3 и № 1, поради което същите /складови помещения/ не са годен
обект за придобиване чрез сделка или осъществяване на придобивна давност. От това следва
извод за неоснователност на възраженията на въззиваемите Д. и В., че в полза на всеки от
тях е текла придобивна давност по отношение на процесните складови помещения, както
правило е приел и първоинстанционния съд.
С оглед на изложеното исковете, предявени от Л.Н. са доказани и основателни и като
такива правилно са уважени от районната инстанция.
Съдът счита за несъстоятелно възражението на жалбоподателя Д. за недопустимост на
решението поради произнасяне на съда по непредявен установителен иск. Изводът следва от
даденото с т.2А от Тълкувателно решение № 4/14.03.2016 г. по т.д. № 4/2014 г. на ОСГК на
ВКС, съгласно което съдът, сезиран с осъдителен иск по чл.108 от Закона за собствеността,
следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото
на собственост към патримониума на ищеца.
Неоснователно съдът счита и възражението на въззивника Д. за непълнота на
изложението на исковата молба, очертаващо предмета на делото. Изводът следва от
внимателния прочит на исковата молба, при който се установява, че едно от обстоятелствата,
на които са основани предявените искове е твърдението на Л.Н., че е придобила правото на
собственост върху процесните имоти/складове на основание договор за учредяване на право
на строеж, обективиран в нотариален акт № 89/2006 г. и Удостоверение за въвеждане в
експлоатация № 80/13.10.2008 г.
Поради съвпадение на правните изводи на първоинстанционния съд и настоящия въззивен
състав, обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото право на разноски има въззиваемата страна. Същата не
претендира съдебни разноски пред настоящата инстанция, поради което такива не й се
присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 900899/31.03.2021 година, постановено по гр.дело № 2/2021
г. по описа на РС-С..
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9