№ 350
гр. В, 12.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В.П., IV СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Станчо Р. Савов
Членове:Даниела Михайлова
Камен Г. Господинов
при участието на секретаря Нели Ат. Ковачева
в присъствието на прокурора Т. С. Т.
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20253100601458 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК и е образувано по въззивна
жалба от адв. Г. Ш. като защитник на подс. М. А. П. срещу Присъда № 242/
11.09.2025г. по НОХД № 341/2025г. по описа на ВРС, 29-ти състав, с която подс. М. П.
е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 354 „а“ ал.5 вр. ал.3 т.1 от
НК и му е било наложено наказание „ Глоба“ в размер на 300лв. На основание чл.189
ал.3 от НПК подс. П. е бил осъден да заплати направените по делото разноски-
240,23лв. в полза на Държавата по сметка на ОД-МВР-В.П. и 30лв. в полза на ВРС.
Било е направено произнасяне и на веществените доказателства по делото, а именно
остатъкът от наркотичното вещество и опаковките, като е постановено след влизане на
присъдата в сила да бъдат унищожени.
С въззивната жалба на адв. Ш. се изразява несъгласие с постановената присъда
, като се сочи, че тя е незаконосъобразна и постановена при съществени нарушения на
процесуалните правила, а наложеното наказание е явно несправедливо. Поради това
се иска тя да бъде отменена и подс. П. да бъде признат за невиновен или в условията
на алтернативност наложеното му наказание да бъде намалено.
1
Постъпило е и допълнение към въззивната жалба, в което се твърди, че от
възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка не става ясно какви
са съображенията на съда относно основанието, на което полицейските служители са
пристъпили към обиск на подс. П. и в коя от хипотезите на чл.80 и/или чл.72 от ЗМВР
са действали. На следващо място се сочи, че „ предаването“ на пликчето от страна на
подсъдимия компроментира последващите действия по разследването, тъй като не е
ясно как е било съхранено до предаването му за извършване на експертна справка.
При нейното изготвяне част от веществото е било изразходвано, поради което и не
може и в справката, и в експертизата количеството наркотично вещество да е еднакво.
На следващо място се акцентира върху обстоятелството, че липсата на разработена
методика за определяне на процентното съдържание на диметилфентанил не
освобождава обвинението от задълженията му по чл.102,чл.13 и чл.14 от НПК.
Посочено е, че службата по наркотиците и престъпността към ООН е публикувала
методика за определяне количеството на това вещество , както и че по света са
разработени многобройни методики в тази насока и след като те не са използвани, то
обвинението не е доказано по безспорен и категоричен начин. На следващо място се
излагат доводи и за това, че случаят е маловажен по смисъла на чл.9 ал.2 от НК,
независимо от предходното осъждане на подсъдимия. В заключение отново се иска
подс. П. да бъде оправдан или наложеното му наказание да бъде намалено.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция прокурорът изразява
становище, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна и законосъобразна и
следва да бъде потвърдена. Той изразява становище, че с оглед предходното осъждане
на подс. П. , неговата степен на обществена опасност е висока, поради което и
разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК не следва да се прилага. По отношение на наказанието
представителят на ВОП счита, че размерът на наложената глоба е съответен на
извършеното престъпление.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на подс. П.
поддържа жалбата и допълнението към нея. Адв. Ш. отново заявява, че използваният
метод на изследване е деструктивен и няма как след първоначалното изследване
количеството да е еднакво. Поради това и счита, че обвинението не е доказано по
безспорен и категоричен начин и пледира първоинстанционната присъда да бъде
отменена.
Подс. М. П., нередовно призован , не се явява. Производството по отношение на
него пред първата инстанция е протекло и приключило при условията на чл.269 ал. 3
т.4 б. „а“ от НПК.
След преценка на доводите, изложени в жалбата, както и предвид позицията на
страните, както и след цялостна служебна проверка на присъдата на основание чл.313
и 314 от НПК, настоящият състав намери жалбите за неоснователни.
2
От доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено от
фактическа страна следното:
Подс. М. П. употребявал наркотични вещества. На 06.07.2024г. той имал в
раницата си кафяво прахообразно вещество, което било производно на фентанила.
Около 11.00ч. подс. П. се намирал в гр. В, ул. ****. По същото време на това
място, в изпълнение на служебните си задължения, се намирали свидетелите
Владимир Петров и Н. Н. , които полицейски служители в сектор CПC при ОД МВР-
В.П.. Те спрели за проверка подс. П., като първоначално той се опитал да се скрие.
След като не успял и полицаите го видели, той отишъл при тях. Те проверили личната
му карта и установили самоличността му. Попитали го дали има в себе си забранени за
притежание вещи и предмети . Тогава подс. П. казал, че има пликче с наркотично
вещество. Бил му извършен обиск по ЗМВР, след което с протокол за доброволно
предаване той предал прозрачен найлонов плик с кафявообразно вещество с
неустановен произход.
По този повод било образувано досъдебното пpoизвoдcтвo . В хода на
разследването била назначена и изготвена съдебна физико-химическа експертиза. От
заключението й се установило, че в изследваното вещество , което било с нетно тегло
от 0,19 грама, има наличие на наркотична субстанция — 2- метилфентанил, a също
така наличие на кофеин и парацетамол. Процентното съдържание на 2-
метилфентанил не било възможно да бъде определено поради липса на методика за
това. 2-метилфентанилът е аналог на фентанила поради сходния химичен състав и
сходното психотропно въздействие на двете вещества. От своя страна фентанилът е
поставен под контрол в Списък II — „Вещества с висока степен на риск, намиращи
приложение в хуманната и ветеринарната медицина" от Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл. 3 ап. 2 от
ЗКНВП.
По делото била назначена и изготвена съдебно-оценителна експертиза, като
според нейното заключение стойността на 2-метилфентанил с нетно тегло 0,19 грама е
22,29 лв.
Съдът установил описаната фактическата обстановка въз основа на гласните
доказателства по делото- показанията на св. В.П. и св. Н. дадени в хода на съдебното
следствие и тези от досъдебното производство, приобщени на основание чл.281 от
НПК, от писмените доказателства по досъдебното производство , инкорпорирани по
реда на чл.283 от НПК- докладна записка , протокол за доброволно предаване,
справки, заключения на физико-химична и съдебно-оценителна експертизи,
характеристична справка , справка за съдимост, и други, които са последователни,
безпротиворечиви, взаимно обвързани и допълващи се и анализирани в съвкупност не
налагат различни изводи.
3
При служебната проверка въззивният съд не открива да са допуснати
процесуални нарушения, ограничаващи съществено правата на страните и
неотстраними в тази инстанция
Както и първоинстанционния съд , съставът на ВОС въз основа на приетата и
описана фактическа обстановка намира за безспорно установено, че подсъдимият М.
П. на 06.07.2024 г. в гр. В без надлежно разрешително държал аналог на
високорисково наркотично вещество — 2-метилфентанил — аналог на фентанила, с
нетно тегло 0,19 грама и неустановено процентно съдържание на 2-метилфентанил, на
стойност 22,29 лв. /двадесет и два лева и двадесет и девет ст./, като случаят е
маловажен.
Липсва спор по делото, че процесното вещество е наркотично и високорисково,
че е на стойност 22,29 лева и че подс. П. го е държал без надлежно разрешение, като
изцяло се споделят доводите на ВРС в тази насока.
По отношение на вида, качеството и количеството на наркотичното вещество
въззивният съдебен състав намира, че те са установени по безспорен и категоричен
начин от заключението на изготвената в хода на досъдебното производство физико-
химична експертиза. От него става ясно, че в изследваното кафяво прахообразно
вещество е установено наличие на наркотична субстанция- 2-метилфентанил, което
представлява аналог на фентанила, както и наличие на кофеин и парацетамол.
Обстоятелството, че не е установено процентното съдържание на активно действащ
компонент , не опровергава заключението на експертизата, че веществото е
наркотично и високорисково . Възраженията в тази насока вече са били обсъдени от
друг състав на ВОС в процедурата по чл.248 вр. чл.249 от НПК. Фентанилът е
синтетичен опиоид, какъвто е и установения в настоящият казус негов аналог. Аналог
на наркотично вещество е това вещество, което не е включено в списъците на
Наредбата за класифициране на растенията и веществата като наркотични, но има
сходен химичен състав с някое от включените в тях наркотични вещества и
предизвиква сходно действие върху човешкия организъм. Именно поради сходния
химичен състав и сходното психотропно въздействие на 2-метилфентанил с фентанил,
той е обявен за негов аналог. За съставомерността на деянието, а именно държане на
аналог на високорисково наркотично вещество, е необходимо да бъде установен вида
на държаното наркотично вещество. Процентното съдържание на активно действащ
компонент, ако има такъв, в определени хипотези има отношение при определяне на
неговата стойност. В случая държаното от подс. П. вещество е било оценено съгласно
Постановление № 106 от 02.08.2023г. на Министерски съвет , в което е посочена цена
в лева за грам фентанил, която е относима и към неговия аналог, и е без изискване за
установяване на процентно съдържание на активен наркотично действащ компонент. С
оглед на това и настоящият съдебен състав намира, че възраженията на адв. Ш. в тази
4
насока са неоснователни. Следва да се отбележи, че хипотетичното наличие на
методика за определяне на това съдържание в службата по наркотиците и
престъпността към ООН, не води до извод, че тя е приложима съгласно българското
законодателство. Поради това и възраженията в жалбата в тази насока са
неоснователни.
При правилно възприетата фактическа обстановка първоинстанционния съд е
направил законосъобразен извод, за това, че не следва да се прилага разпоредбата на
чл.9 ал.2 от НК, който се споделя от настоящата инстанция. Правилно и
законосъобразно е прието, че случаят е маловажен по смисъла на чл.93 т.9 от НК.
Извън съмнение, липсват основания поначало да се отрече приложимостта на
чл.9 ал.2 от НК, за което и да е от престъпленията в НК, включително и за
конкретното. Обществената опасност на деянието е основен признак на всяко
престъпление, поради което отсъствието й или пък явната й незначителност обуславят
и отсъствието на съответното престъпление.
В тази връзка въззивният състав съобрази законовите различия между
„малозначителност“ и „маловажност“ на деянието.
Нормата на чл.9 ал.2 от НК сочи, че не е престъпно деянието, което макар
формално и да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление,
поради своята малозначителност не е обществено опасно или неговата обществена
опасност е явно незначителна. Т.е. наличието на тези предпоставки води до извод, че
извършеното въобще няма престъпен характер по смисъла на НК. Дали деянието е с
явна незначителна степен на обществена опасност се решава при цялостна преценка на
всички обстоятелства относно обекта на посегателство, степента на засягането му,
характеристиките на конкретното деяние, данните за личността на дееца, отразяващи
се на обществената му опасност, последиците от деянието и др. На следващо място,
данните за личността на подсъдимия, макар и да нямат съществено значение за
преценката дали деянието е малозначително, не следва да бъдат пренебрегвани.
Съгласно чл. 93 т.9 от НК едно деяние представлява „маловажен случай“ ,
когато степента на обществената му опасност е по-ниска в сравнение с обикновените
случаи на престъпление от съответния вид с оглед липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства. Преценка за това
се извършва въз основа на фактическите данни по делото , отнасящи се до начина на
извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици,
данните за личността на дееца и всички други обстоятелства , които имат значение за
степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното. В този
случай деянието запазва престъпния си характер, но за него е предвидено по-леко
наказание.
В случая държаното от подс. П. наркотично вещество е в малко количество,
5
като и стойността му не е висока. Това само по себе си не е достатъчно да се приеме,
че обществената опасност на деянието е явно незначителна. На следващо място
правилно е било прието, че доказателствата за предходната съдимост на подс. П.,
свързана с управление на МПС след употреба на наркотични вещества, влияят
съществено на неговата степен на обществена опасност. От приложената по делото
справка за съдимост е видно, че по отношение на него на 29.08.2023г. е влязло в сила
определение по НОХД № 3133/2023г. по описа на ВРС, с което той е признат за
виновен в извършване на деяние по чл.343 „б“ ал.3 от НК и му е било наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца, изтърпяването на което е било
отложено с изпитателен срок от 3 години. Настоящото деяние е извършено на
06.07.2024г., т.е. в постановения изпитателен срок. От това може да се направи извод,
подсъдимият не е преустановил противоправното си поведение, респективно, че
обществената опасност на подс. П. не е необичайно занижена. Извършеното от него
изцяло съответства на обективните характеристики на „ маловажен случай“ ,
визирани в чл.93 т.9 от Н, тъй като държането от страна на подс. П. на малко
количество аналог на фентанила, с обща стойност от 22,29лв, без да има надлежно
разрешение, води до извод, че степента на обществена опасност на деянието е по-
ниска в сравнение с обикновените случаи на престъплението по чл.354 „а“ ал.3 от НК.
Поради това съдът намира, че е налице „ маловажен случай“ по смисъла на чл.354 „а“
ал.5 вр. ал.3 от НК, но не и малозначителност на деянието съгласно чл.9 ал.2 от НК,
каквото е становището на защитата на подсъдимия.
Неоснователни са възраженията на защитата и за начина на съхранение и
изследване на наркотичното вещество. Видно от доказателствата по делото е, че подс.
П. го е предал доброволно. Същевременно от показанията на полицейските служители
В.П. и Н. Н. дадени в хода на съдебното следствие и тези от досъдебното
производство, приобщени на основание чл.281 от НПК се установява, че когато е
видял полицейските служители, е направил опит да се укрие. След това е била
установена неговата самоличност и е било прегледано съдържанието на носената от
подсъдимия раница, в която именно в найлонова торбичка се е намирало наркотичното
вещество и което той е предал доброволно със съответния протокол. Дали тази
проверка е била извършена при условията на чл.80 и/или чл.72 от ЗМВР в случая е
ирелевантно, доколкото разпоредбите на ЗМВР дават възможност на полицейските
служители да извършват проверка на личните вещи на лица при определени
обстоятелства.
Предаването на наркотичното вещество от страна на подс. П. на св. Н. е
обективирано в съответния протокол, приложен по делото. Още същият ден това
вещество е било предадено на ОР К.С.- служител на І РУ-В.П. срещу разписка. На
08.07.2024г. е била изготвена експертна справка за неговото количество и съдържание,
в която е посочено, че обект на изследването е един брой прозрачно полиетиленово
6
пликче, завързано на възел в единия си край, съдържащо кафяво прахообразно
вещество, постановено в прозрачно, самозалепващо се полиетиленово пликче,
поставени в бял, саморъчно направен хартиен плик, с ръкописно изписан текст „ДП
949/06.07.2024г., скрепен с телбод. Доколкото пък досъдебното производство е
започнато на основание чл.212 ал.3 от НПК и е получило номер 949 на 06.07.2024г., то
съобразявайки хронологията на описаните процесуално-следствени действия,
въззивният съдебен състав намира, че не е налице твърдяната от защитата неяснота по
съхранение на наркотичното вещество.
Безспорно е, че при неговото изследване се изразходва част от него. Именно и за
това в експертната справка е отразено първоначално установеното количество от 0,19
грама, което е възприето при изготвяне на експертизата. Поради това и възражението в
тази насока също е неоснователно.
С оглед на изложеното до тук въззивният съдебен състав намира, че правилно
първоинстанционният съд е признал подс. М. П. за виновен в извършване на
престъпление по чл.354 „а“ ал.5 вр. ал.3 т.1 от НК за това, че на на 06.07.2024 г. в гр.
В без надлежно разрешително държал аналог на високорисково наркотично вещество
— 2-метилфентанил — аналог на фентанила, с нетно тегло 0,19 грама и неустановено
процентно съдържание на 2-метилфентанил, на стойност 22,29 лв. /двадесет и два лева
и двадесет и девет ст./, като случаят е маловажен.
Правилно на основание чл.54 от НК му е било наложено наказание „Глоба“ в
размер на 300лв., което е съответно както на извършеното деяние, така и на
обществената опасност на дееца. Поради това съдът намира, че не са налице
основания за изменение на размера на така наложеното на подс. П. наказание.
Правилно на подс. П. са били възложените направените по делото разноски ,
както и правилно на основание чл.354 „а“ ал.6 от НК остатъкът от наркотичното
вещество и опаковките , са били отнети в полза на Държавата и е било постановено
тяхното унищожаване след влизане в сила на присъдата.
Поради изложеното до тук, след като намери въззивната жалба за неоснователна и
тъй като при извършената съгласно чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на
обжалвания съдебен акт, не се установиха основания за отмяната или изменението му
на основание чл.334 т.6 и чл.338 от НПК Окръжен съд – В.П. прие, че обжалваната
присъда следва да бъде потвърдена.
С оглед на това, съдът
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда № 242/ 11.09.2025г. по НОХД № 341/2025г. по
описа на ВРС, 29-ти състав, с която подс. М. А. П. е признат за виновен в извършване
на престъпление по чл. 354 „а“ ал.5 вр. ал.3 т.1 от НК и му е било наложено наказание
„ Глоба“ в размер на 300лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8