№ 649
гр. София, 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Н. Николов
Членове:Силвия Б. Русева
Михаела П. Михова
при участието на секретаря ТатЯ. Ив. Асенова
в присъствието на прокурора Я. Н. Г.
като разгледа докладваното от Силвия Б. Русева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20251100605296 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С Решение от 09.04.2025г., постановено по НОХД № 14449/2024г. по
описа на Софийски районен съд, НО, 13-ти състав е признал Н. В. Ч. с ЕГН
**********, роден в гр. София, български гражданин, женен, неосъждан, с
висше образование, работещ, живущ в гр. София, ж.к. „Лозенец“, ул.
„******** за виновен в това, че на 09.02.2024 г. в гр. София, ж.к. „Лозенец“,
ул. „******** нанесъл удар с летва от паркет по лявата ръка на ДС.П.-Ч., с
което и причинил лека телесна повреда, изразяваща се в петнисто мораво
зеленикаво синкаво кръвонасядане с оток на площ 14/6.5 см. в задна вътрешна
повърхност на средна и долна трета на лява предмишница с наличие на
повърхностна драскотина с посока отгоре-надолу и отляво надясно с дължина
5 см., които са причинили болка и страдание на пострадалата, като деянието е
извършено при условията на домашно насилие – Н. Ч. и Д. Ч. били съпрузи
към дата 09.02.2024г. - с което е осъществил състава на престъпление по чл.
131, ал.1, т.5а, вр. чл.130, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 78а,
ал.1 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил
административно наказание „Глоба“ в размер на 1 000 (хиляда) лева.
На основание чл. 189, ал.3 и чл. 190, ал.2 от НПК първоинстанционният
съд е осъдил Н. В. Ч. да заплати в полза на държавата по сметката на СДВР
сумата от 839, 70 лв. – разноски в досъдебното производство, както и сумата
1
от по 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
Срещу описания съдебен акт е подадена жалба от Н. В. Ч., чрез адв. Й. П.
– САК. В жалбата се навеждат доводи, че постановеното решение е
неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на
процесуалните правила. Във връзка, с което се моли същото да бъде отменено
като се постанови нови, с което Ч. да бъде признат за невиновен. При
условията на евентуалност се моли за отмЯ.та на първоинстанционното
решение и връщането на делото за ново разглеждане от първоинстанционният
съд.
С допълнението към въззивната жалба се излагат подробни съображения
във връзка с наведените в жалбата доводи. На първо място се отбелязват
допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в отказа на
съда да разпита в хода на съдебното следствие свидетелите посочени в
обвинителния акт. Посочва се, че такова искане е било направено в хода на
разпоредителното заседание от 25.02.2025г., като първоинстанционният съд е
счел, че не се налага към настоящия момент да се призовават и разпитват
посочените свидетели, а това може да се случи след даване ход на съдебното
следствие и преценката на исканията на защитата. Изтъква се, че второ искане
за разпит на свидетелите и изслушване на вещите лица е направено в открито
съдебно заседание от 09.04.2025г., когато е бил даден ход на съдебното
следствие, но първоинстанционният съд е пренебрегнал тези искания и изцяло
едностранно и превратно е приел събраните в хода на досъдебното
производство доказателства. Това обстоятелство се възприема като нарушение
на принципа на право на защита по чл. 15 от НПК. На следващо място,
подходът на предпоставяне на евентуален разпит на свидетелите от даването
на обяснения от страна на подсъдимия се изтъква като незаконосъобразен и в
нарушение на основния принцип на централно място на съдебното
производство по смисъла на чл.7 оъ НПК. Акцентира се, че не НПК не
предвижда изискване за конкретни аргументи наведени от защитата за нови
фактически твърдения, които от своя страна да детерминират провеждането
на съдебно следствие с разпит на свидетели и изслушването на вещо лица.
Според защитата този подход буди недоумение и предвид обстоятелството, че
тези свидетели и вещи лица са посочени в приложението на обвинителния акт
от прокуратурата. Твърди се, че възприемайки едностранно и изцяло
безкритично изложеното в хода на досъдебното производство, без никаква
възможност за проверка на изложеното в хода на съдебната фаза, Съдът е
лишил подсъдимия от правото му да се защити. Изтъква, че в хода на
досъдебното производство обвиняемият няма процесуална възможност да
задава въпроси към свидетелите и вещите лица и в този ред на мисли е бил
нарушен и принципа на непосредственост по чл. 18 от НПК, който изисква
съдът лично да проверява и събира доказателствените материали. Застъпва се
становище, че това води до нарушаване на принципа за вземане на решение по
вътрешно убеждение по смисъла на чл. 14 от НПК. Изрично се акцентира, че
не е налице нито един от посочените критерии за обективност, всестранност и
пълнота. Отбелязва се, че нормата на чл. 378, ал.2 от НПК дава процесуална
възможност за преценка на събраните в наказателното производство
2
доказателства и да се събират нови доказателства. Изтъква се, че с отказа си
да разпита свидетелите и вещите лица, съдът не е провел съдебно следствие,
като съдът и страните обективно не са имали процесуална възможност да
преценят събраните в наказателното производство доказателства. Обобщава
се, че с този незаконосъобразен подход СРС е обезсмислил въобще
провеждането на съдебно производство. В допълнението към въззивната
жалба се изтъкват и подробно съображения във връзка с изложените от
първата инстанция мотиви. На първо място се посочва, че в тях изобщо не са
били обсъдени възраженията на защитата, което е в противоречие на чл. 305,
ал.3 от НПК. Обръща се внимание на оспорванията досежно механизма на
уврежданията и съществени противоречия в свидетелските показания,
доколкото са налични взаимоизключващи се твърдения. Според защитата част
от свидетелските показания е следвало да не бъдат кредитирани, доколкото
не пресъздават преки и непосредствени впечатления, касаещи предмета на
доказване, а представляват преразказ. Посочва се, че друго необсъдено от СРС
възражение касае средството на престъплението, доколкото такова не е нито
установено, нито приобщено. С оглед горното се счита, че
първоинстанционният съд е постановил съдебния си акт въз основа на
неизяснена фактическа обстановка, което води и до неправилна
интерпретация на фактите. Изтъква, че в хода на досъдебното производство са
събирани доказателства единствено в насока уличаване на подсъдимия, а
свидетелските показания несъмнено са дадени от лица, пряко заинтересовани
от изхода на делото – пострадалия и негови близки и роднини. Намира, че
съдът не е обсъдил тези показания задълбочено, а единствено ги е изложил
под формата на преразказ като изцяло едностранно и превратно ги е
изтълкувал. Посочва, че в мотивите не са били посочени какви са
съображенията относно кредитирането на заявеното от страна на св. Е. А.
макар същата да не е възприела непосредствено случая. В тази връзка, според
защитата, липсват правни изводи досежно авторството на вмененото
престъпление. На следващо място не е било посочено поради какви причини
се кредитира издаденото на по-късен етап медицинско удостоверение и не е
изяснен въпроса каква е причината пострадалата да продължава да живее с
подсъдимия, при положение, че многократно е заявила, че се страхува за
живота си от него. От процесуална страна счита, че е било допуснато
съществено процесуално нарушение на нормата на чл. 305, ал.3 от НПК., тъй
като не са били изложени подробни, конкретни, ясни, непротиворечиви и
отговарящи на действителната фактическа обстановка и обективна истина
мотиви. Според защитата пъвоинстанционният съд не е изложил реалната
фактическа обстановка по делото в съответствие със събрания доказателствен
материал и не е анализирал задълбочено събрания от него в хода на
проведеното съдебно следствие по делото доказателствен материал. Нещо
повече не е обсъдил подробно, а са били тълкувани превратно показанията на
разпитаните по делото свидетели, заключенията на вещите лица, писмените
доказателства по делото, като също така и не е посочил обоснован правен
извод относно възприетото, че е осъществено престъпно деяние по чл. 131,
ал.1, т.5а, вр. чл. 130, ал.2 от НК от страна на подсъдимия по делото. Това се
3
възприема като липса на мотиви към произнесената присъда и води до
ограничаване на процесуалните права на страните по делото. В обобщение се
излага, че е налице пълна липса на изпълнение на задължението по чл. 305,
ал.3 от НПК. Намира този подход за незаконосъобразен и представляващ
грубо нарушение на визирания в чл. 14, ал.1 от НПК принцип. Изтъква, че не
са изложени и правни съображения за взетото решение, а частта съдържаща
правни изводи е изрично ограничена и при внимателния и прочит не съдържа
никакви правни изводи. Счита, че е допуснато съществено процесуално
нарушение, което налага отмЯ.та на атакувания съдебен акт, а приложените
мотиви не отговарят на изискванията на чл. 305, ал.3 от НПК. В заключение
отбелязва, че въпреки не малкия доказателствен материал, съдът е постановил
решението си в рамките на две заседания, от които едното е разпоредително, а
в другото не са били събрани никакви доказателства. В тази връзка, счита, че
може да се направи извод за прибързаност, незадълбоченост, необоснованост
и неправилно досежно анализа на съда. Моли за отмЯ.та на атакуваното
решение и признаването на подс. Ч. за невинен или при условията на
евентуалност за отмЯ.та на решението и връщане на делото за ново
разглеждане от СРС.
Пред настоящата инстанция не е провеждано въззивно съдебно
следствие.
В хода на съдебната прения пред настоящата инстанция, прокурорът
счита, че жалбата следва да бъде оставена без уважение, доколкото
първоинстанционното решение е правилно и обосновано и почива на
обоснован доказателствен анализ. В случая намира, че законосъобразно са
били преценени предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 78а, ал.1
от НК, като предвид наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства е
наложена „Глоба“ в минимален размер. В противовес на направените в
жалбата възражения за допуснати съществени процесуални нарушения счита,
че такива не са били допуснати, включително и във връзка с недопускане на
разпит на посочените в приложението към обвинителния акт свидетели и
вещи лица. Изтъква, че следва да се има предвид, че редът, по който е
протекло производството представлява ускорена диферинцирана процедура,
която позволява на съда да ползва събраните на ДП доказателства, без да е
необходимо да събира същите отново в хода на съдебното следствие. Според
прокурора тези доказателства са били събрани при спазване на процесуалния
ред, какъвто е случая в настоящото производство, въпреки, че действително,
както е посочено в жалбата двукратно е направено искане от страна на
защитата за разпит на свидетелите и вещите лица, но в протоколите от
съдебните заседания не са заложени аргументи за необходимостта от това,
включително не са посочени конкретни обстоятелства, които защитата желае
да докаже посредством повторното събиране на тези доказателства. Изтъква,
че съдът не е длъжен да събира и проверява тези доказателства, а критерият,
който се взима предвид в неговата преценка е дали това събиране се явява
необходимо от гледна точка разкриване на обективната истина. Допълва, че в
това производство съдът единствено не може да лиши обвиняемия от правото
му да дава обяснения по всяко време на съдебното следствие, което видно от
4
протоколите, такова искане не е правено, а единствено е направено изявление,
че обвиняемият няма да дава обяснения. Доколкото не са аргументирани
искания за допускане и повторно изслушване на свидетели, счита, че не е било
допуснато нарушение и не е било ограничено правото на защита на
обвиняемия.
Защитникът на подс. Ч. – адв. П. намира, че присъдата и мотивите към
нея следва да представляват фактически и правни изводи и средство, за да
може, както страните, така и горната инстанция да проверят и преценят пътя,
по който решаващият съд е формирал вътрешното си убеждение и е достигнал
до определени фактически и правни изводи. В конкретния случай, счита, че от
мотивите е невъзможно да се направи такава преценка, включително за
механизма на изграждане на вътрешното убеждение, доколкото не са спазени
логическите правила, налице кратка фактическа обстановка и на практика не е
обсъдена доказателствената съвкупност, нито поотделно, което да навежда на
приетите фактически положения. Независимо, че производството се е развило
по реда на чл.378 от НПК вр. с чл. 78 а от НК, задължителната тълкувателна
практикадава указания, че въпросите по чл.301, ал.1 от НПК следва да бъдат
обсъдени, но такова обсъждане не е правено, видно от мотивната част. Според
защитата независимо, че производството се е развило по реда на чл.378 от
НПК вр. с чл. 78 а от НК, задължителната тълкувателна практика дава
указания, че въпросите по чл.301, ал.1 от НПК следва да бъдат обсъдени, но
такова обсъждане не е правено, видно от мотивната част. Счита, че нито едно
от подадените възражения не е обсъдено, което е пък в противоречие с чл.305,
ал.1 от НПК. Изтъква многократно посочени дефицити в доказателствената
съвкупност, а именно: свидетелските показания на свидетелката Е.А. от една
страна, а от друга страна недостатъчната яснота в СМЕ, която е послужила за
осъдителната присъда, конкретно вещото лице е посочило, че не може да се
направи коректна преценка на механизма на получаването на травматичните
увреждания. Последната констатация, счита, че е крайно недостатъчна да се
вмята на чл.303 от НПК и изискването за доказване на самия начин, при все,
че не е изяснен механизмът за получаване на съответното увреждане.
Посочва, че СМЕ въобще не е обсъждана в мотивите на съда, както и, че
съдебно следствие не е провеждано. Според защитата изцяло едностранно,
първоинстанционният съд е кредитирал събраните материали на ДП. В тази
връзка счита, че СРС в мотивите си има дефицит на елементарни стандарти за
доказателствено право, тъй като не е налице отделно обсъждане и в хода на
ДП събраните материали обслужват единствено обвинителната теза. Поради
това намира, че въззивният съд и страните са в обективна невъзможност да
проверят правилността и механизма за изграждане на вътрешно убеждение
досежно крайния съдебен акт. Предвид изложеното счита, че СРС е допуснал
нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените, което
аргументира връщане на делото за ново разглеждане. Въпреки това моли за
отмЯ.та на първоинстанционното решение, като се постанови ново, с което да
се признае подсъдимия за невиновен, а при условията на алтернативност да се
върне делото на СРС за ново разглеждане.
В своята лична защита подс. Ч. поддържа казаното от защитника му и
5
няма какво да добави.
В предоставената му последна дума моли да бъде оправдан или делото
да бъде върнато на предишната инстанция.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и
тези, изложени от страните в съдебно заседание и, след като в съответствие с
чл. 314 от НПК, провери изцяло правилността на атакуваното решение,
намира за установено следното:
Първоинстанционното решение е постановено при правилно изяснена
фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от
събраните по делото доказателства, доказателствени средства и способи за
събирането им, обсъдени в мотивите на присъдата.
Подс. Н. В. Ч., с ЕГН **********, е роден в гр. София, българин,
български гражданин, неосъждан, женен, с висше образование, работещ.
Към 09.02.2024 г. обвиняемият бил женен за ДС.П.Ч.. Двамата имали
малолетен син В. Ч., роден през 2014г. Семейството живеели в гр. София, ул.
„********, ап. 58. В. Ч. посещавал тренировки по плуване. На
инкриминираната дата - 09.02.2024г. той се чувствал зле физически и казал, че
няма да може да отиде на тренировки по плуване. Това обстоятелство ядосало
баща му. Като възприела това Д.П.-Ч. излязла на разходка със сина си за около
час, след което се прибрали в семейното жилище. Скоро след това тя чула сина
и да вика от другата стая, отишла и попитала съпруга си, какво става, при
което той я ударил с летва от паркет по лявата ръка. В резултат от нанесения
от подс. Ч. удар Д.П.-Ч. получила петнисто мораво зеленикаво синкаво
кръвонасядане с оток на площ 14/6.5 см. в задна вътрешна повърхност на
средна и долна трета на лява предмишница с наличие на повърхностна
драскотина с посока отгоре-надолу и отлявонадясно с дължина 5 см. и
петнисто червеникаво дъно на нивото на кожата, които и причинили болка и
страдание.
Първоинстанционният съд е приел посочената фактическа обстановка, с
която въззивната инстанция се солидализира, на базата на доказателствата по
делото, като я извежда от следните от тях: показанията на свидетелите – Д.П.-
Ч. и Е. А., заключения на СМЕ, СППЕ, справки, диплома за висше
образование, свидетелство за сключен брак, писма, справка за съдимост на
подсъдимия и др.
Противно на твърдяното в жалбата, въззивната инстанция намира, че
първоинстанционният съд е установил коректна фактическа обстановка, като
е извел същата на базата на доказателствата по делото, които са еднопосочни.
СРС е обсъдил в цялост доказателствения материал и на базата на него е извел
коректен краен извод. В разпита си пред органите на досъдебното
производство пострадалата Д.П.-Ч. е заявила, че е чула как детето им е
извикало от другата стая, където е било с баща си – подс. Ч. и веднага е
6
отишла да види какво става. След като е попитала какво се случва, подс. Ч. я е
ударил с летва/лайсна от паркет по лявата й ръка. Изложеното от пострадалата
се подкрепя от показанията на другата разпита в хода на досъдебното
производство свидетелка – Е. А.. Последната не е била очевидец на случилото
се, но лично е възприела, че пострадалата е имала отток на лявата си ръка. В
материалите от досъдебното производство е налично и съдебномедицинско
удостоверение № 101/2024г. /л.13/. От заключението му е видно, че при
прегледа на Д.П. – Ч. са се установили кръвонасядане, отток и драскотина в
областта на лявата предмишница. Посочва се, че тези травматични
увреждания са получени в резултат от действието на твърди, тъпи предмети,
по механизъм на удар с или върху такива, както и от тангенциалното им
действие и могат да се получават по време и начин, както е съобщила
прегледаната. От заключението на изготвената СМЕ е видно, че
констатираните и описани травматични увреждания в съдебномедицинското
удостоверение отговарят да са получени по начина, описан в свидетелските
показания на пострадалата, а именно с удар с летва от паркет, както и че
травматичните увреждания във вида, описан при прегледа на 12.02.2024г.
отговарят да са получени в процесния инцидент от 09.02.2024г. От
заключението на СППЕ се установява, че подс. Ч. не страда от психично
заболяване, към момента на инкриминираното деяние не е имал разстройство
на съзнанието и не е бил в състояние на физиологичен афект, поради което той
е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги
ръководи.
Настоящата инстанция намира, че доказателствената маса е
еднопосочна и логична. Доказателства по делото са надлежно събрани и не
страдат от противоречия помежду си.
На следващо място, въззивната инстанция дължи отговор на наведените
възражения относно допуснати от първостепенния съд
съществени процесуални нарушения, свързани с принципа за
непосредственост и принципа на централно място на съдебното производство
по смисъла на чл. 7 от НПК.
На първо място в разпоредително заседание е изразено становище на
защитата, че желаят делото да се разгледа по реда на чл. 78а НК, по реда на
особените правила, а именно глава 28 от НПК. 3а да даде изчерпателен
отговорът, настоящата инстанция намира за необходимо да изложи някои
принципни постановки касателно процедурата по реда на глава 28 от НПК.
Производството по освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание е диференцирана процедура, при която са
възможни отклонения от принципа за непосредственост. Самият принцип,
регламентиран в чл. 18 от НПК, предвижда изключения, като обсъжданото
производство е част от тях. Поначало в процедурата по освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание не е
необходимо да се разгърне пълно съдебно следствие и да се събират повторно
доказателствата от досъдебното производство. Съдът разполага с
възможността да ги ползва директно, стига те да са събрани по надлежния
7
ред. Съгласно чл. 378, ал. 2 от НПК при разглеждане на делото, могат да се
преценяват събраните в наказателното производство доказателства, което
включва и събраните в хода на досъдебното производство. Директното
позоваване на доказателствената съвкупност изключва приложението на чл.
281 от НПК във всяка една хипотеза, а протоколите от разпитите
на свидетелите, когато са изготвени по реда и правилата на НПК, се
преценяват като писмени доказателствени средства. От друга страна,
преценката дали е налице необходимост от разпит на свидетели и вещи лица в
хода на съдебното следствие е изцяло на решаващия орган. Съдът разполага с
възможността, но без да е длъжен, непосредствено да събере и провери в
съдебно заседание всички или част от доказателствата от досъдебното
производство, ако констатира, че подобни следствени действия са необходими
за разкриване на обективната истина. В настоящият случай е видно, че
наличните от хода на досъдебното производство доказателства са абсолютно
еднопосочни. На следващо място при направените искания за разпит на
свидетелите и вещите лица в хода на съдебното следствие не се сочат нови
фактически положения и липсват конкретни аргументи в насока на
необходимостта от провеждането на процесуално-следствените действия. В
конкретния случай и ръководейки се от критерия за разкриване на обективната
истина, контролираният съд мотивирано е отказал събирането и проверката на
доказателствата от досъдебното производство. Също така за защитата не е
имало пречка да направи мотивирано искане за разпит на свидетелите и
вещите лица пред настоящата инстанция, но във въззивното производство
такова искане не бе отправено.
Предвид установената липса на противоречия в доказателствата и на
базата на всичко гореизложеното, според настоящият въззивен състав намира
възражението за нарушен принцип на непосредственост са неоснователно.
Това води и до неоснователност на възраженията за на нарушение на други
основни принципи по смисъла на НПК, като принципа на право на защита,
принципа на централно място на съдебното производство, принципа за
вземане на решение по вътрешно убеждение.
След подробно запознаване с изложените от първоинстанционният съд
мотиви, въззивната инстанция констатира, че макар и кратки по своя обем,
същите не страдат от изложените в жалбата пороци. Решението на съда е
основано на обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по
делото. Съдът е анализирал доказателствата по делото, като е посочил, че
гласните и писмени доказателствени източници за еднопосочни и
взаимодопълващи се. По отделно е обсъдил всяко едно от доказателствата,
фактите извлечени от него и е посочил защо ги кредитира. На следващо място
на базата на установените по делото факти е изложил издържани правни
съображения за взетото по делото решение. В съответствие с материалния
закон, районният съд правилно е изяснил обективната и субективната страна
на извършеното от подс. Ч. деяние, поради което не констатира основание за
тяхната корекция или допълнение.
На следващо място въззивният съд провери индивидуализацията на
8
наказателната отговорност на подсъдимия и наложеното му наказание по вид
и размер.
За престъплението по чл. 131 ал. 1 т.5а, вр. с чл. 130 ал. 2 от НК се
предвижда наказание лишаване от свобода до една година или пробация.
При провеждането на дейността по справедливо отмерване на
следващото се на Н. В. Ч. наказание, районният съд правилно е установил, че
към момента на деянието е приложим институтът на освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на
чл. 78а, ал. 1 от НК. Няма настъпили съставомерни имуществени вреди, подс.
Ч. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност, не са били
налице и отрицателните предпоставки на чл. 78а, ал. 7 от НК.
Точно и вярно е отмерен от районния съд размерът на
административното наказание глоба, наложено на подс. Ч., а именно такава, в
размер на 1 000 /хиляда/ лева. Правилно първоинстанционният съд е отчел
като смекчаващи вината обстоятелства психическото му състояние към
момента на извършване на деянието и образованието му, както и че
отегчаващи вината обстоятелства не са били констатирани. Правилно е
заключението, че глоба определена в минималния размер се явява справедлива
санкция и съответно би му повлияла превантивно да спазва установените
страната правила и закони.
Отчитайки изхода на делото, районният съд правилно е оставил в тежест
на подс. Ч. направените по делото разноски.
В заключение, след обобщаване на резултатите от извършената на
основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на обжалваното
решение, въззивната инстанция не констатира основания, налагащи неговото
изменяне или отмЯ., поради което и с оглед изложените съображения същото
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По изложените съображения и на основание чл. 378, ал.5 вр. чл.338 от
НПК, Софийски градски съд, НО, XVI въззивен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 09.04.2025г., постановено по НОХД №
14449/2024г. по описа на Софийски районен съд, НО, 13-ти състав.
Решението е окончателно.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10