Р Е Ш Е Н И Е
№ 11
гр. Русе, 18 март 2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното
заседание на 16 март 2021 год. в състав:
Съдия: ДИАН ВАСИЛЕВ
при секретаря …… Диана Михайлова………и в присъствието на прокурора …….….. като
разгледа докладваното от ………
съдията ……… административно дело №120…… по описа за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 ЗДвП(Закон за движение по
пътищата) във вр. с
чл.145 и сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано след постъпила жалба от С.Р.Д., действащ чрез адв. М. К.,***
срещу заповед № 21-1030-000293 от 30.01.2021г., издадена от началник група в Сектор ПП към ОД на МВР Пловдив. Със
заповедта на жалбоподателя, в качеството му на физическо лице и водач на МПС е
наложена ПАМ(принудителна административна мярка) по реда на чл.171, т.2, б. „а“
от Закон за движение по пътищата(ЗДвП)- временно спиране от движение на пътно
превозно средство: „ до отстраняване на неизправността, когато пътното превозно
средство е технически неизправно, включително и когато съдържанието на вредни
вещества в изгорелите газове или шумът са над установените норми или конструкцията
му е изменена без съответното разрешение“. В случая АО е приел, че се касае за
лек автомобил, с неизправно шумозаглушаващо средство.
В жалбата и в съдебно заседание се излагат съображения, че заповедта е
издадена при съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния
закон и в несъответствие с целта на закона - основания за оспорване по чл.146, т.3,
т. 4 и 5 от АПК.
Прави се искане обжалваната заповед да бъде отменена като
незаконосъобразна. Претендират се и разноски по представен списък.
Ответникът по жалбата, я счита за неоснователна и предлага съдът да я
отхвърли.
Русенският административен съд, след като обсъди данните по делото и
доводите на страните, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
намира жалбата за процесуално допустима, подадена в 14-дневния срок по чл.149,
ал.1 от АПК от надлежна страна, адресат на ИАА, имаща право и интерес от
обжалването.
От фактическа и правна страна приема следното:
Със заповед № 21-1030-000293 от 30.01.2021г. началник група в Сектор ПП към
ОД на МВР Пловдив е наложил принудителна административна мярка на С.Р.Д.,
изразяваща се във временно спиране от движение на пътно превозно средство: „ до
отстраняване на неизправността, когато пътното превозно средство е технически
неизправно, включително и когато съдържанието на вредни вещества в изгорелите
газове или шумът са над установените норми или конструкцията му е изменена без
съответното разрешение.
Правното основание за издаването й, административният орган намерил в
разпоредбата на чл.171, т.2, б. „а“ от Закон за движение по пътищата.
За да стигне до налагането на тази мярка, решаващият орган е съобразил, че
на 30.01.2021г., около 21.30 часа, в гр. Пловдив, по бул. „Освобождение“ №47, при проверка от
органите, извършващи контрол на движението по пътищата към Сектор ПП при ОД на
МВР гр. Пловдив, на лек автомобил БМВ 330 И, с рег. № Р 5327 КК, със собственик
и водач С. Д., МПС е с неизправно шумозаглушително средство. Служителите и АО
приел, че се касае за движение на МПС с незначителна технически неизправност.
Контролните органи съставили и АУАН бланков №5915633 от същата дата и час,
тъй като според тях деянието на водача на МПС нарушавало разпоредбата на чл.139,
ал.1, т.1 от ЗДвП, според която „Движещите
се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат: 1. технически изправни“.
Горното дало основание за издаване на оспорената пред настоящата инстанция заповед № 21-1030-000293 от 30.01.2021г.
По делото са
представени заповед № 317з-391/06.02.2017г. на Директора на ОД на МВР Пловдив,
Заповед №8121з-1524/09.12.2016г. относно компетентността на издателя на оспорения
административен акт (л.5-6 от адм. преписка).
Съдът, при така установените релевантни за правния спор факти, като провери
изцяло законосъобразността на обжалвания акт и съобрази наведените оплаквания в
жалбата, прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок от лице, което е адресат на оспорената заповед и
има правен интерес от оспорването, поради което е допустима.
По същество е основателна.
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки, включително и тези по чл.171, т. 2,
се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по
ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица.
Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните
работи с оглед разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата.
По делото са представени доказателства за компетентността на АО, по която
няма и спор.
Оспореният административен акт - заповед № 21-1030-000293 от 30.01.2021г.,
е постановена от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия.
От гледна точка на процесуалните правила и норми:
Съдът приема, че е спазена установената от закона форма - чл. 172, ал.1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК. Фактическите основания за издаване на заповедта се
съдържат и в акта за установяване на административното нарушение бл. № 915633 от 30.01.2021г., който изрично е посочен като основание
за издаване на оспорения административен акт.
В производството по издаването на заповедта обаче са допуснати съществени
нарушения на административно производствените правила, довели в последствие и
до нарушение както на правото на ЕС, така и на приложимия материален закон. В
какво се състоят те:
По време на проверката, станала на 30.01.2021г., около 21.30 часа, в гр.
Пловдив, по бул. „Освобождение“ №47,
служителите на Сектор ПП при ОД на МВР Пловдив според АУАН и заповедта за
налагане на ПАМ установили, че МПС лек автомобил БМВ 330 И, с рег. № Р 5327 КК, със собственик и водач С. Д.
се управлява от него с неизправно шумозаглушително средство.
Разпитаните по делото свидетели - Н.П.К. и И.П.Ш обаче разказват друго - че лекият автомобил
е бил паркиран/спрян на паркинга на Кауфланд „Тракия“ в гр. Пловдив. Според §6,
т.25 от ДР на ЗДвП, „"Водач" е лице, което управлява пътно
превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара
впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата“. Съответно,
разпоредбата, приета за нарушена - чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, според която
„Движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат: 1. технически
изправни“, се санкционира по реда на чл.179, ал.6, т.1-3 от същия закон, като
размера на административното наказание „глоба“ зависи от вида/размера на
неизправността. Въпросът тук отново обаче поставя изискване „Който управлява
технически неизправно пътно превозно средство, се наказва с глоба от : “.
Законодателят има предвид управление на ППС, а в настоящия случай такова видно
от събраните доказателства не бе установено. Това разбира се има по-скоро
значение за законосъобразността на административното нарушение, а не за наложената
ПАМ, както ще видим и по-долу.
От друга страна самата разпоредба на чл.171, т.2,
б. „а“ от Закон за движение по пътищата не включва в състава си такова
изискване. При нея, за да са налице предпоставките за налагане на ПАМ - временно спиране от движение на пътно превозно
средство, следва „пътното превозно средство да е технически неизправно,
включително и когато съдържанието на вредни вещества в изгорелите газове или
шумът са над установените норми или конструкцията му е изменена без
съответното разрешение“. За АО причината за налагане на ПАМ е, че ППС е с неизправно
шумозаглушително средство. Това обстоятелство обаче няма как да бъде установено
само при една визуална проверка, дори по някакъв начин слуховото възприятие на
контролните органи на шума от двигателя да им дава индиции, че този шум не е в
нормите.
В разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 1 - т. 12 ПП
на ЗДвП са определени нормативно повредите или неизправностите, при чието
наличие МПС е технически неизправно. Както правилно сочи и оспорващата страна
чрез своя защитник, в настоящия казус видно от същите тези 12 точки и подточки
на чл.10, ал.1 от ПП на ЗДвП е, че сочената техническа неизправност на лек
автомобил БМВ 330 И, с рег. № Р 5327 КК може да бъде отнесена само и единствено
към т.10, б. „б“ от разпоредбата, която каза „нивото на шума не съответства
на предписаните нормативни стойности“. Именно обаче нивото на шума не е допустимо да се установява само
слухово, а по специален ред и начин.
Съгласно ПРИЛОЖЕНИЕ II от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) №
540/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 16 април 2014 година относно
нивото на шума от моторни превозни средства и заменяемите шумозаглушителни
уредби, за изменение на Директива 2007/46/ЕО и за отмяна на Директива
70/157/ЕИО (текст от значение за ЕИП), озаглавено „МЕТОДИ И УРЕДИ ЗА ИЗМЕРВАНЕ
НА ШУМА, ПРОИЗВЕЖДАН ОТ МОТОРНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА “, методите на измерване са
два:
Шумът, произвеждан от типа превозно средство,
представен за ЕС одобряване на типа, се измерва по двата метода, описани
в настоящото приложение, за превозно средство в движение и за неподвижно
превозно средство. По-натам в Регламента се описва, че уредът, използван
за измерване на нивото на шума, трябва да е прецизен шумомер или еквивалентна
измервателна система, отговаряща на изискванията за уреди от клас 1
(включително и препоръчваният защитен екран срещу вятър, ако се използва
такъв). Тези изисквания са описани в „IEC 61672-1:2002: Уреди за измерване на
звуково ниво", второ издание, на Международната комисия по електротехника
(IEC). Измерванията се извършват чрез използване на „бързата" реакция на
уреда за акустично измерване и честотна характеристика от вида на крива
„А", също описана в IEC 61672-1:2002. Когато се използва система, която
включва периодично следене на нивото на звуковото налягане, измерено с честотна
характеристика от вида на крива „А", отчитането се прави през интервали,
не по-големи от 30 ms.
В същия Регламент са записани и още много други
условия, при които се извършва измерването, което зависи и от атмосферните условия,
фонов шум, скорост и посока на вятъра и др.
Вярно е, че този Регламент е свързан с пускането
на пазара на нови МПС, но той иде да покаже, че относно измерването на нивото
на шум, има специални правила, свързани дори и с това дали МПС-то е в движение
или не, атмосферните условия, фонов шум,
скорост и посока на вятъра и др. Няма как само на база чут шум от едно ППС, да
се приеме, че то не отговаря на изискванията за шум от шумозаглушително средство, съответно, че това
устройство е неизправно.
В нашето законодателство е издадена Наредба № 6 от
26.06.2006 г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на
дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на
показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на
показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението.
В нея е регламентирано как се измерват нивата на шум - Измерванията на нивата на шум, включително
проникващ шум, се извършват съгласно БДС 15471-82. Измерванията на шума с цел
мониторинг в урбанизирани територии се извършват съгласно методика, утвърдена
от министъра на здравеопазването.
Горното бе изложено с цел да се покаже, че нивата
на шум и шумът се измерват със специални уреди. Всеки един от уредите за
контрол трябва да има сертификат за
калибриране от Българския институт по метрология. Затова и звучи несериозно
констатацията на служителите на ПП и след това на АО, че МПС лек автомобил БМВ
330 И, с рег. № Р 5327 КК, със собственик и водач С. Д. е било с неизправно
шумозаглушително средство. Разбира се, че това е възможно и да е било така, но
след като слухово са преценили, че МПС издава шум, различен от нормалния за
такова МПС, те е следвало да направят проверка със сертифициран уред и едва
след това да издадат заповедта за налагане на ПАМ. Няма как да се определи
процесното МПС за технически неизправно, досежно неизправно шумозаглушително
средство, защото това също би следвало да се установи след законосъобразно
измерване на шума от това средство и едва тогава да се говори за техническа
неизправност. Друг би бил въпросът, ако се касаеше за видима липса на такава
част по ППС, но тук пак е необходимо да се съобрази дали техническата
неизправност е сред тези, описани в чл. 10, ал. 1, т. 1 - т. 12 ПП на ЗДвП.
Всичко изложено в последните няколко абзаца е с
цел да се покаже на АО, че за да наложи една такава мярка по реда на чл.171,
т.2, б. „а“ от Закон за движение по пътищата - временно спиране от движение на
пътно превозно средство: „ до отстраняване на неизправността, когато пътното
превозно средство е технически неизправно, включително и когато
съдържанието на вредни вещества в изгорелите газове или шумът са над
установените норми или конструкцията му е изменена без съответното
разрешение, в тежест на административния орган е да докаже съществуването на
материалноправните предпоставки по чл. 171, т. 2, б. "а" ЗДвП, което
в случая не е направено, нито в административното производство, а след това и в
съдебното такова. Не доказано, че някой от елементите от състава на чл.171,
т.2, б. „а“ от Закон за движение по пътищата е осъществен.
Както видяхме от мотивите
по-горе, това не само не бе доказано, но не е било и изследвано. Не са били
спазени изискванията - и на Европейското законодателство и на нашето такова за измерване на нивата на
шум от лекия автомобил, за да се приеме, че това МПС е с неизправно шумозаглушително средство, съответно с налична
технически неизправност.
Тези пропуски на началник група в Сектор ПП към ОД
на МВР Пловдив са довели до нарушаване на изискванията на чл.35 от АПК, според
която норма „Индивидуалният административен акт се издава, след като се
изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят
обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако
такива са дадени, съответно направени“. Нарушението се квалифицира като
съществено такова и води до незаконосъобразност на оспорената заповед. То обаче
влече след себе си и нарушение на правото на ЕС, нарушение и на материалния
закон - основания за незаконосъобразност на АА, разписани в чл.146 от АПК.
По изложените мотиви, съдът приема, че оспореният индивидуален
административен акт е незаконосъобразен поради допуснато нарушение на
материалния закон и съществени нарушения на административно производствените
правила, несъответствие и с целта на закона и следва да бъде отменен.
От жалбоподателя се претендират направените по делото разноски. Те са доказани
в размер на 600 лева, за адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна
защита и съдействие(л.8 от адм. дело №345/2021г. на Адм. съд Пловдив) и 10 лева
д.т. за завеждане на спора, и на основание чл.143, ал.1 следва да бъда
присъдени в полза на оспорващата страна.
По така направените разноски е налице и възражение за прекомерност от страна
на ответника, който иска да бъдат намалени до минималния размер.
Съгласно чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения „За процесуално представителство, защита и
съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън
случаите по ал. 2, възнаграждението е 500 лева“. Настоящият случай попада
точно в тази хипотеза и съдебният състав счита, че между доказаното и заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева и разписания в чл.8, ал.3 от
Наредбата размер не е налице голяма разлика. Това прави възражението за
прекомерност неоснователно. Сумата е дължима и следва да бъде изплатена от
юридическото лице, в чиято структура е административния орган.
Р Е Ш И:
Отменя заповед №
21-1030-000293 от 30.01.2021г., издадена от началник група в Сектор ПП към ОД
на МВР Пловдив, с която на С.Р.Д., в качеството му на физическо лице и водач на
лек автомобил БМВ 330 И, с рег. № Р 5327 КК е наложена принудителна
административна мярка по реда на чл.171, т.2, б. „а“ от Закон за движение по
пътищата - временно спиране от движение на пътно превозно средство: „ до
отстраняване на неизправността, когато пътното превозно средство е технически
неизправно, включително и когато съдържанието на вредни вещества в изгорелите
газове или шумът са над установените норми или конструкцията му е изменена без
съответното разрешение“.
Осъжда Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Пловдив да заплати
на С.Р.Д., ЕГН ********** сумата от 610(Шестстотин и десет) лева разноски по
делото, от които 600 лева за адвокатско възнаграждение и 10 лева държавна такса
за завеждане на спора.
Решението е окончателно.
Съдия: