Разпореждане по дело №49540/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 31957
Дата: 28 февруари 2024 г. (в сила от 28 февруари 2024 г.)
Съдия: Мария Николаева Стойкова
Дело: 20231110149540
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 5 септември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 31957
гр. София, 28.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Частно гражданско
дело № 20231110149540 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава Тридесет и седма ГПК.
Образувано е по заявление, вх. № 245849/04.09.2023 г. на (фирма) Гмбх, за издаване
на заповед за изпълнение въз основа на документ, допускане на незабавно изпълнение и
издаване на изпълнителен лист на основание чл. 418, ал. 1, вр. чл. 417, ал. 1, т. 10 ГПК
срещу длъжника „(фирма)“ ЕООД по приложен към заявлението запис на заповед за сумата
от 125 000 евро, издаден на 21.01.2022 г. от „(фирма)“ ЕООД в полза на „(фирма)“ Гмбх.
Проверката, която прави съда съгласно чл. 418, ал. 2 ГПК по повод заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и допускане на незабавно изпълнение на
същата, се изразява в това дали е налице предвиден от закона редовен от външна страна
документ, който удостоверява изпълняемо право на заявителя срещу ответника по
заявлението към датата на извършваната проверка.
Предвид нормата на чл. 417, т. 10 ГПК записът на заповед е измежду документите, въз
основа на които законодателят допуска издаването на заповед за изпълнение. При
извършена проверка по чл. 418 ГПК съдът намира, че представения към заявлението
документ по чл. 417, т. 10 ГПК не е редовен от външна страна, по следните съображения:
Менителничните ефекти, в който се включва и записът на заповед, са формални
писмени актове и спрямо тях се поставят строги изисквания за форма и за наличие на
определени реквизити на акта, за съдържанието на които законът съдържа императивни
норми, за които съдът следи служебно. Строго формалният режим за валидност на записа на
заповед, установен от закона, включително за определяне на падежа (чл. 535, т. 3 вр. чл. 486,
ал.1 вр. чл. 537 ТЗ) налага извод, че в записа на заповед падежът следва да бъде посочен
ясно и по начин, който не буди съмнение и не дава основание за различно тълкуване.
Записът на заповед следва да е безусловно обещание на издателя за заплащане на
определена парична сума (чл. 535, т. 2 ТЗ), като безусловността следва не само от
посочените изрази в менителничния ефект, но също така и от липсата на условие като
предпоставка за настъпване на изискуемостта на паричното задължение по записа на
заповед.
Съгласно чл. 486, ал.1 ТЗ, падежът на менителницата може да бъде: 1. на предявяване;
2. на определен срок след предявяването; 3. на определен срок след издаването; 4. на
определен ден.“ Според ал. 2 на същия текст, „менителница, издадена с падежи, определени
1
по друг начин или с последователни падежи, е нищожна.“
В настоящия случай в приложения към заявлението запис на заповед от 21.01.2022 г. е
посочено, следното: „Падежът на паричното задължение е на предявяване, като
предявяването може да бъде направено само и единствено след окончателно решение на
Върховен административен съд, с което приключва процедурата по обжалване на
Обществена поръчка и се потвърждава избора на консорциума, в който Възложителя
участва, за изпълнител, като решението на ВАС трябва да е окончателно, в полза на
Възложителя и да не подлежи на обжалване, като предявяването не може да бъде по-късно
от 01.04.2022 г.“.Съдът намира, че определен по този начин падежът на ценната книга е
поставен под условие – в зависимост от резултата от решението на ВАС, което прави
менителничният ефект недействителен.
Предвид изложеното, съдът приема, че искането за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 417 ГПК се явява неоснователно, а заявлението по реда на 417 ГПК следва да бъде
отхвърлено.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление, вх. № 245849/04.09.2023 г., депозирано от (фирма) Гмбх,
срещу „(фирма)“ ЕООД, за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ,
допускане на незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист на основание чл. 418,
ал. 1, вр. чл. 417, ал. 1, т. 10 ГПК, въз основа на приложен към заявлението запис на заповед
за сумата от 125 000 евро, издаден на 21.01.2022 г. от „(фирма)“ ЕООД в полза на „(фирма)“
Гмбх.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2