№ 53
гр. Пазарджик, 10.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно частно
гражданско дело № 20225200500023 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.1 във връзка с чл.229 ал.1 т.4
от Гражданския процесуален кодекс.
Обжалва се определение на Пазарджишки районен съд №2144 от
01.11.2021г. постановено по гр.д.№20215220101632 по описа на съда за
2021г., с което на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК е спряно производството
по делото /гр.д.№1632/2021г./ по описа на РС-Пазарджик до приключване на
производството по гр.д.№1996/2018г. по описа на РС-Пазарджик.
В частната си жалба, подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от ищеца в
производството пред първата инстанция „МБАЛ Пазарджик“ АД, ЕИК
*********, с вх.№20794 от 05.11.2021г. чрез пълномощника си адв. М. се
поддържа, че определението е недопустимо и следва да бъде обезсилено.
Изтъкнатото в тази връзка съображение е, че съдът преди това е оставил
исковата молба без движение /протоколно определение от 19.10. 2021г./ за
отстраняване на допуснати нередовности. Счита, че това определение е
постановено поради грешка/пропуск въпреки абсолютна процесуална пречка
за гледане на делото, изразяваща се в наличието на преюдициален спор по
смисъла на чл.229 ал.1 т.4 от ГПК по в.гр.д.№649 /2020г.по описа на Окръжен
съд Пазарджик. Твърди се, че за наличието на такъв преюдициален спор са
били изложени обстоятелства още с исковата молба, както и в отговора на
ИМ, тоест излага се довод, че между страните не съществува спор за
1
основанието за спиране на делото по реда на чл.229 ал.1 т.4 от ГПК. Вместо
това, съдът оставил исковата молба без движение заради нередовности.
Твърди се, че ищецът предявил искане пред съда с молба с вх.№19718 от
25.10.2021г. да отмени или измени протоколното определение от 19.10.2021г.
за оставяне на ИМ без движение и да спре производството на посоченото
основание,като съдът не разгледал молбата по чл.253 от ГПК за отмяна на
процесното определение за обездвижване на ИМ, вместо което в нарушение
на съдопроизводствените правила съдът с обжалваното определение от
01.11.2021г. спрял производството по делото, което сам обездвижил с
определението си от 19.10.2021г., с което нарушил собствената си
процесуална забрана за извършване на процесуални действия по делото за
отстраняване на констатирани нередовности на ИМ. Счита ,че постановеното
определение за спиране е правен абсурд в хипотеза на постановено по време
на оставяне на исковата молба без движение и че спиране на производството
следва да се осъществи след отмяна на определението за оставяне на ИМ без
движение по реда на чл.253 от ГПК.
Моли да се отмени като недопустимо определението на съда за спирана
не изпълнението.
В срок постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна, с
който жалбата се квалифицира като неоснователна и моли да не се уважава.
Твърди се, че съдът е дал указания на ищеца по фактическата обстановка, на
която той основава претенцията си и че същите касаят обстоятелствената част
на исковата молба, като в дадения му срок, ищецът е изпълнил указанията и е
уточнил исковите се претенции, като след констатацията на съда, че ИМ е
редовна е пристъпил към спиране на производството поради наличие на
преюдициален спор. Моли да се потвърди обжалваното определение.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:
Пред Пазарджишки районен съд е инициирано исково производство по
искова молба на МБАЛ-Пазарджик АД срещу ЕТ “Ч.-Т.Д.“ ЕИК ********* и
„Ч. 2014“ ЕООД, ЕИК **********, двете със седалище и адрес на управление
гр.Пазарджик със законен представител Т.С.Д., с искане да се осъди ЕТ да
заплати на ищеца неизплатени фактури-общо 12бр. всяка представляваща
стойността на дължимия месечен наем за земята в размер на по 324лв или
общо сумата от 3888лв за процесния период, или при условията на
2
евентуалност сумата да се присъди на основание неоснователно обогатяване
ведно със законната лихва. В пункт втори от диспозитива ищецът моли да се
осъди посочения ЕТ по още 10 фактури, 9 от тях от 21.60лв , а една от тях от
43.20лв, представляващи стойността на дължимия месечен наем или общо
сумата от 237.60лв за процесния период, която сума при условията на
евентуално да се присъди като неоснователно обогатяване ведно със
законната лихва. В пункт трети от ИМ е поискано „Ч. 2014“ ЕООД да заплати
на ищеца по 12 фактури, всяка на стойност дължимия месечен наем за земята
на стойност 464.40лв или общо сумата от 5572.80лв за процесния период, а
при условията на евентуалност сумата да бъде присъдена на основание
неоснователно обогатяване ведно със законната лихва. В пункт четвърти на
диспозитива на ИМ същото дружество да се осъди да заплати на ищеца по
10фактури, всяка на стойност дължимия месечен наем за земята в размер на
27лв без ДДС, а с ДДС 32.40лвд, освен първата по време фактура, на
стойност 64.80лв или общо сумата от 712.80лв за процесния период, а при
условията на евентуалност сумата да бъде присъдена на основание
неоснователно обогатяване ведно със законната лихва, като от фактическа
страна ищецът твърди, че е собственик на ПИ с идентификатор 5155.507.268
по КККР на гр.Пазарджик, с площ от 125339 кв.м., с адрес гр.Пазарджик,
ул.“Болнична“ №15, в който е разположен метален павилион с обща площ от
171кв.м., в който има обособени три самостоятелни търговски помещения,
две от които са собственост на ответника Д., с площи 86кв.м. и 60кв.м., а
третия с площ от 24кв.м. е собственост на трето лице Л.П., като в първите
две помещения търговска дейстност осъществява ЕТ“Ч.-Т.Д.“ /помещението с
площ от 60кв.м./ и от търговското дружество „Ч. 2014“ЕООД ползващо
другото помещение от 86кв.м.,за което ползване ответниците търговци
заплащали ежемесечен наем на ищеца, съответно за площта от 60кв.м.-324лв
и за площта от 86кв.м.-464.40лв, като ответниците търговци престанали на
плащат наем с мотиви, че Д. била собственик на процесните самостоятелните
обекти в „сграда“ със съответните идентификатори, поради което можели да
ползват земята доколкото това е необходимо за използване на постройката,
поради което претенциите на ищеца били несъстоятелни, доколкото
ответниците търговци били собственици- върху тези недвижими имоти-
самостоятелни обекти в сграда в имота на ищеца, като плащането на наем
било преустановено, считано от м.август 2016г. и до момента -14.05.2021г.-
3
входирането на ИМ в съда.
След размяна на книжата и насрочване на делото в открито съдебно
заседание за 19.10.2021г., исковият съд е оставил исковата молба без
движение с протоколно определение от същата дата,№1096 като е указал на
ищеца в едноседмичен срок да уточни твърденията си в ИМ като посочи дали
претендираните суми за м.май 2018г.-м.април2019г. ги претендира въз основа
на сключен договор за наем и ако твърди за наемно правоотношение, да
установи как е възникнало-писмен или устен договор, кога е възникнало,
какви са поетите права и задължения на двете страни, както и ако претендира
сумите за продължено ползване след прекратяване на съществуващи преди
това наемни правоотношения да уточни кога и по-какъв начин те са
прекратени. По отношение на произнасяне по искането за спиране на
производството направено и от двете страни, съдът е указал на страните че
това ще стане след отстраняване на нередовностите в исковата молба. В
едноседмичниия срок за отстраняване на нередовностите ищецът е подал
писмена молба вх.№19718 от 25.10.2021г., в която е конкретизирал,
характера и естеството на наемните правоотношения между страните, като е
посочил, че между страните са сключени два наемни договора-първият от
01.08.2020г., като вторият е от дата 17.12.2013г., продължен за неопределено
време след 17.12.2014г. и е в сила и за процесния имот/ двата писмени
договора са приложени към ИМ-л.2 и л.23/;че до м.август 2016г. ответниците
доброволно са плащали процесния наем,а при условията на евентуалност от
ищеца са предявени искове по чл.59 от ЗЗД за същите суми, като правата и
задълженията на страните били описани в исковата молба. По отношение на
наемното правоотношение с ЕООД, се сочи сключен договор за наем от
17.12.2013г. за срок от 12месеца, в сила към момента на прехвърляне на
собствеността на обекта, в който ответника осъществява търговската си
дейност на 02.06.2014г., като изпълнението на наемния договор е
продължило считано от 02.06.2014г. с конклудентни действия от страна на
ответното ООД като наемател; че ищеца като наемодател осчетоводявал
заплащането на фактурирания му наем, като след изтичане на срока на
договора на 17.12.2014г. и след това без противопоставяне от ищеца,
наемното правоотношение се е превърнало за неопределен срок на основание
чл.236 от ЗЗД след 17.12.2014г. като плащането на наема е продължило до
м.август 2016г. Изложени са и допълнителни доводи във връзка с наемните
4
правоотношения между страните, както и че спорът е възникнал относно това
дали процесните вещи разположени върху земята на ищеца са движими или
недвижими вещи. Поискано е с молбата от ищеца съдът да отмени
протоколното определение за оставяне на ИМ без движение и да спре
производството на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК. С разпореждане на съда
от 01.11.2021г.- съдът е разпоредил препис от молбата да се изпрати на
другата страна което е обяснимо с оглед запознаване с изложените от ищеца
допълнителни факти и обстоятелства касаещи заявените искови претенции и в
изпълнение на указанията на исковия съд, с оглед организиране на защитата
на ответниците. С определение от 01.11.2021г. №2144 исковият съд е спрял
производството по делото до приключване на производството по гр.д.
№1996/2018г. по описа на РС-Пазарджик.
За да уважи искането за спиране на производството исковия съд е
посочил, че обуславящото висящото исково производство със заявени
облигационни претенции, дело №1996/2018г. по описа на РС-Пазарджик е с
предмет по чл.124 от ГПК -предявени отрицателни установителни искове, с
които „МБАЛ-Пазарджик“ АД иска да се признае за установено, че Ч.Д. не е
собственик на недвижим имот-самостоятелен обект в сграда с идентификатор
55155.507.268.18.1 по КККР на гр.Пазарджик, с площ от 60кв.м. и че Ч. и П.Д.
не са собственици в режим на СИО на недвижим имот самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 55155.507.268.18.3 по КККР на гр.Пазарджик с площ
от 86кв.м., като към момента по спора са поставени съдебни решения на
първата и на въззивната инстанции и срещу въззивното решение е подадена
касационна жалба с вх.№264860 от 13.05.2021г., като искането за спиране се
поддържа и от двете страни. Съдът е отчел постановките на ТР №2 от
19.11.2014г. по т..№1/2017г. на ОСГТК, че основанието за спиране по чл.229
ал.1 т.4 от ГПК е налице когато има висящ процес относно друг спор, който е
преюдициален и по който със сила на присъдено нещо ще бъдат признати или
отречени права или факти, релевантни за субективното право спрямо
спряното производство, като обусловеността между двата спора се основава
на връзка между субективните права, задължение и правопораждащите ги
факти. Съдът след като се е позовал на мотивите в т.5 на ТР №7 от
31.07.2017г. по т..№7/2014г. на ОСГТК на ВКС е приел, че в случая е налице
преюдициална връзка между двете дела, доколкото висящността на спора по
предявените отрицателни установителни искове за собственост/гр.д.
5
№1996/2018г./ има пряка зависимост на преюдициалност между двете
производства, като обуславящото дело е това по спора за собствеността.
Тези доводи напълно се споделят от въззивната инстанция.
Ищецът по гр.д.№1632/2021г. обуславя правния си интерес да предяви
облигационни претенции с факта, че е собственик на земята / ПИ с
идентификатор 55155.577.268/ по КККР на гр.Пазарджик, върху която са
разположени три самостоятелни търговски обекта два от които ползвани под
наем от ответните търговци. Наемното правоотношение по което ищецът
твърди, че има качеството си на наемодател, е като собственик на отдадената
под наем земя, а ответниците като наематели на същата пряко зависи от
изхода на спора дали търговските обекти които са разположени в земята има
качеството на самостоятелни обекти на правото на собственост или нямат
такова качество, съответно дали са собственост на ответниците.
Преюдициалният спор е този който ще разреши със сила на присъдено нещо
какъв е статута на самостоятелните търговски обекти предвид характера и
естеството им, както и чия собственост са, което ще има значение и за
разрешаване на спора относно облигационните претенции на ищеца по
договорите за наем, така както се твърди в исковото молба или при условията
на евентуалност като претенция основана на неоснователното обогатяване по
чл.59 от ЗЗД.
Несъстоятелни са доводите изложени във въззивната частна жалба.
Произнасянето на съда по искането за спиране на производството на
основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК е направено след изтичането на
едноседмичния срок за отстраняване на нередовностите в исковата молба
констатирани от исковия съд и след като в този срок от ищецът е постъпила
писмена молба в която всички нередовности са отстранени. Фактът ,че
нередовностите са отстранени своевременно както и предвид записаното в
протоколното определение, че съдът ще се произнесе изрично по искането за
спиране на производството само при положение, че ищецът отстрани
нередовностите, тоест като приеме, че е надлежно сезиран с иск и съответно
да продължи следващите процесуални действия по движението на делото и
след като съдът служебно извърши справка по развитието на производството
по спора за собственост, тоест самият съд поставя процесуалното условие за
да се произнесе по искането-надлежното отстраняване от ищеца на
6
нередовностите в исковата молба. След като исковият съд се е произнесъл по
искането за спиране, то следва да се приеме, че той имплицитно е приел в
съответствие с процесуалния закон, че нередовностите в ИМ са надлежно
отстранени, тоест че е налице хипотезата на чл.129 ал.5 от ГПК. В хипотеза,
че тези нередовности не са отстранени процесуалният закон задължава съда
безусловно да прекрати производството съгласно чл.129 ал.3 или ал.4 във
връзка с чл.127 ал.1 т.4 и т.5 от ГПК или съгласно чл.130 от ГПК. Фактът, че
съдът е приел молбата на ищеца без каквито и да било забележки и е
разпоредил препис от същата да се изпрати на другата страна е също
индиция, че нередовностите според съда са отстранени /в същност и такова
съдържанието на молбата/, тоест съдът чрез процесуалните си действия по
изпращане на препис от молбата на ответната страна приема, че
нередовностите надлежно са отстранени от ищеца и следва да се пристъпи
към извършване на следващите процесуални действия, като първото от тях е
да се произнесе надлежно по искането за спиране на производството на
основанието на чл.229 ал.1 т.4 от ГПК. Нещо повече, съдът е анализирал
предоставената по делото информации за характера и естеството на спора
между страните, предмет на преюдициалното дело гр.д.№1996/2018г. и етапа
на развитието му по инстанционния контрол. Тоест, действията на съда са в
пълно съответствие и следват последователно логиката на процесуалния
закон. За пълнота и за яснота на изложението, исковият съдът е следвало само
да посочи в определението си от 01.11.2021г. факта, че нередовностите са
отстранени своевременно и пристъпва към обсъждане на искането на спиране
на производството, като липсата му в случая, не води до резултат различен от
постановения от въззивния съд.
Предвид изложеното няма основание да се обезсилва или да се отмени
определението за спиране на производството. Същото е валидно, допустимо и
по същество правилно и не страда от пороците изложени в жалбата.
Нещо повече, към момента е налице влязъл в сила окончателен акт на
ВКС на РБ по преюдициалния спор, изразяващ се в недопускане на
касационно обжалване на въззивно решение №260137 от 08.04.2021г. по
в.гр.д.№649/2020г. на Окръжен съд Пазарджик, с което потвърдено решение
№799 от 29.07.2020г. по гр.д.№1996/2018г. на РС-Пазарджик по предявените
и уважени отрицатели установителни искове за собственост на „МБАЛ-
Пазарджик“ АД срещу ответниците, по отношение на процесните
7
самостоятелни обекти намиращи се в ПИ, собственост на МБАЛ-Пазарджик,
тоест на практика формално са премахнати пречките поради които
производството по гр.д.№1632/2021г е било спряно, което обстоятелство
следва да бъде съобразено от исковия съд с оглед по-нататъшното движение
на делото.
Водим от горното, Пазарджишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на Пазарджишки районен съд №2144 от
01.11.2021г. постановено по гр.д.№20215220101632 по описа на съда за
2021г., с което на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК е спряно производството
по делото/гр.д.№1632/2021г./ по описа на РС Пазарджик до приключване на
производството по гр.д.№1996/2018г. по описа на РС-Пазарджик.
ВРЪЩА делото на Пазарджишки районен съд за предприемане на
следващите се процесуални действия по движението на производството.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8