О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№
19.12.2012 г., гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ДЕСЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание,
проведено на деветнадесети декември през две хиляди и дванадесетата година в
състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ТАТЯНА ВЪЛЧЕВА
като разгледа докладваното от
съдията ч. гр. дело № 1574/2009 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото
производство е на основание чл. 23, ал.4 от ЗОПДИППД.
Образувано
е по молба на Б. Илиев Ж.,
като пълномощник на В.Х.Д., ЕГН **********, в качеството му вна
физическо лице и в качеството му на ЕТ “Соло комерс-В.Д.”,
ЕИК *********, В.С.Д., ЕГН ********** и “Д. комерс”
ООД, ЕИК *********, представлявано от В.Х.Д.. Според изложеното, към момента молителите имат
големи задължения, както към държавата, така и във връзка с производството по
делото, които не може да обслужва, тъй като цялото му имущество е предмет на
обезпечението. Конкретно се сочи, че никой от молителите не
разполагат с доходи от други източници – трудови, търговска дейност или други
правоотношения, освен от някои наеми, които се явяват недостатъчни за покриване
на разноските и задълженията им, които са изискуеми към момента или в близко
бъдеще. Освен това сочат, че са налице и ежемесечни задължения по кредити,
които са в размер на 1420 евро, поради което и следствата
не достигали и за живот. Сочат, че В.Д. разполага само с идеални части от
наследствени имоти, с които практически не можел да се разпореди тъй като
същите не могат да покрият задълженията и разноските по делото, а има налице и
правни пречки във връзка със собствеността, произтичаща от наследяване. Посочва
се, че описаните в молбата имоти, а именно в гр.Пловдив, ул.Метрополит
Паисий № 2 – се ползва безвъзмездно от община Пловдив по съгласие на
съсобствениците; 1/10 ид.ч. от сграда в гр.Пловдив,
на ул.Райко Даскалов, с която също не може да се разпореди, тъй като интерес
към закупуване на ид.ч. от трети лица няма, а и
съсобствениците не желаели да закупят неговата част; имот в гр.София, ул.Ела №
15, в която притежавал ½ ид.ч., но сочи, че
къщата била стара, еднофамилна, и в нея от 20 години живеят другите
съсобственици – сънаследници. Сочи, че самостоятелен имот молителят Д. имал
само в гр.Трявна, но бил 1.8 дка гора, която не струвала повече от 300 лева. Конкретно, налице са следните
задължения, които попадат в предметния обхват на чл. 23, ал. 4 ЗОПДИППД: а/публичноправни задължения – за В.Д. – общо в размер на
34041.85, от които 27 982.54 лева към Държавата в лицето на НАП и 6059.31
лева към Община Варна; за В.Д. – общо в размер на 27115.78 лева, от които
17944.40 лева към Държавата в лицето на НАП и 9171.38 лева към Община Варна. От
друга страна се сочи, че тъй като всички доверители на адвокат Б.Ж. имали
еднопосочни интереси, то към – 15.02.2013 год. безусловно и солидално
му дължали хонорар в размер на 150 000 лева без ДДС за производството пред
първоинстанционния съд. Отделно от това посочва, че В.Д. и В.Д. следва
задължително да се осигуряват социално и здравно, поради което са им необходими
средства в минимален размер на 200 лева месечно без ограничение в периода. Ето
защо, моли съдът да разреши да бъде продадено
част от имуществото, което е предмет на обезпечението и, съответно, на иска, а
именно по преценка на съда с оглед на
целесъобразността: а/ АПАРТАМЕНТ № 71, находящ се в жилищна сграда в гр.Варна,
бул.Чаталджа № 20, вх.Г, на втори надпартерен
етаж, кота +7.75 със застроена от 90.73 кв.м., състоящ се от: дневна, кухненски
бокс, две спални, баня с тоалет, тоалет, антре и две тераси при граници: ап.№
72, коридор, стълбище, ап.70 и ул.Ген.Колев, заедно с изба № 62 в сутеренния
етаж на кота 3.00 с площ от 5.50 кв.м., при граници: изба № 63 и подземни
паркинги, както и 1.054 % равняващи се на 15.71 кв.м. ид.ч.
от общите части на сградата и 1.054 % ид.ч. от
правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата, цялото с площ от
3253 кв.м., съставляващо УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ II-1, в кв.660
по плана на 6-ти микрорайон на града,
при граници: бул.Ген.Колев, бул.Чаталджа и жилищен
комплекс Казармите, както и АПАРТАМЕНТ № 10, находящ се на втори етаж в
жилищната сграда в гр.Варна, жк.Бриз-юг, местност
Свети Никола, със застроена площ от 109.19 кв.м., състоящ се от коридор, дневна
с кухненски бокс, баня – тоалет, две спални, килер, дрешник и две тераси, при
граници: двор на имота към ПИ 297, ап.9 и стълбищна клетнка, двор на имота към басейна, двор на имота, ведно с
5.1009 % ид.ч., представляващи 22.65 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, заедно с 49.48 кв.м. ид.ч. от дворното място. Представя доказателства към
молбата.
За да се
произнесе, съдът съобрази следното:
За да бъде
уважена молбата на ответника е достатъчно той да докаже задължения от
изчерпателно изброените в ал.4 на чл. 23 Закона. В случая се твърдят задължения
по т. 3 – публичноправни и по т.7 – за заплащане на
разноски във връзка с производството по специалния закон.
Съобразно
разпоредбата на чл. 23, ал.4 ЗОИППД, съдът може да разреши извършване на
плащане или на други разпоредителни действия с имущество, върху което са
наложени обезпечителни мерки по този закон, когато това е необходимо за изрично
посочените в същата разпоредба нужди.
Доколкото
изброените в молбата основания попадат в предметния обхват на посочената норма,
съдът счита, че молбата е допустима. Във връзка с нейната основателност,
съобрази следното:
С молбата е представен договор за поръчка, по
силата но който В.Х.Д., В.С.Д. и “Д. комерс” ООД,
представлява от В.Х.Д. са възложили на адвокатско дружество “Ж. и Бояджиева”
защита по гр.д. 1574/2009 год. по описа на ВОС, като същите са се задължили
солидарно, независимо от резултата да заплатят за производството пред двете
инстанции възнаграждение в размер на 150000 лева без ДДС за всяка инстанция, но
не по-късно от 15.02.2013 год. за първа инстанция. С молбата е представено и уведомление от адвокат П.Т.Т., с която го уведомява, че тъй като не е зарлатил възнаграждение в размер на 360 000 лева в
уговорения 6 месечен срок, считано от 10.12.2011 год., то едностранно на
основание чл.87 от ЗЗД прекратява договора за правна защита и съдействие.
Видно от
удостоверение изх. № 030201200362831/10.12.2012 год. – НАП при ТД –Варна, че В.С.Д.
има задължения към НАП в размер на 17944.40 лв. Видно от справка задължения от
19.11.2012 год., че В.С.Д. има задължения в размер на 9171.98 лева към Община
Варна. Видно от представеното с молбата удостоверение изх. №
030201200362015/07.12.2012 год., че В.Х.Д. има задължения към НАП при ТД на
Варна в общ размер на 27 982.54 лева, а от справка задължения от
19.11.2012 год. – задължения към Община Варна в общ размер на 6059.31 лв.
С оглед
представените писмени доказателства, съдът намира, че безспорно се установява,
че молителите дължат 45 926.94 лв. на Държавата, както и в полза на Община
Варна задължения в общ размер на 15 230.69 лева, ведно с лихвите, дължими към
момента на плащането.
Така
посочените данъци представляват задължения за плащане на публично-правни
задължения към Държавата и общината, същите са установени по основание и
размер, предвид което разпоредбата на чл. 23, ал.4, т.4 ЗОПДИППД, е
приложима.
Съгласно чл. 23, ал. 4, т. 7 ЗОПДИППД
съдът може да разреши да се извърши плащане с имущество, върху което са
наложени обезпечителни мерки по този закон, когато това е необходимо за
заплащане на разноски във връзка с производството по същия закон. Разноските по
производството включват държавната такса, когато такава се дължи, разноски за
събиране на посочени от страната доказателства, адвокатски възнаграждения за
защита на проверяваното лице и др. Относно размерите на адвокатските възнаграждения
чл. 78, ал. 5 ГПК препраща към чл. 36 от Закона за адвокатурата /ЗА/,
съгласно който възнаграждението не може да бъде по-малко от предвидения размер
в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, приета с решение на ВАС на основание чл. 121, ал. 1 вр.
чл. 36 и 38 ЗА,
за съответния вид работа. Предявеният иск по чл. 28 от ЗОПДИППД, по който е
образувано гр. дело 1574/2009 г. е с посочена цена 4 906 643.35 лв.
Следователно, при този материален интерес, дължимото минимално адвокатско
възнаграждение, определено по реда на чл. 7, ал.2, т.4 от Наредбата е 98 582.87
лв. Следователно, така договореното възнаграждение в размер на 150 000 лева е
близо до минималния размер /като се има предвид цената на иска/, и дори при
евентуално приложение на 78, ал.5 ГПК вр. чл. 36 от
ЗА предвид фактическата и правна сложност на делото, възнаграждението би могло
да се възприеме като адекватно на указаната правна помощ. От друга страна обаче
съгласно представените към молбата доказателства, а именно – договор за правна
помощ, въпреки, че не се установява настъпила изискуемост на задължението за
заплащане на адвокатско възнаграждение, доколкото в същия договор е посочено,
че следва да бъде извършено плащане до 15.02.2013 год., съдът намира, че с
оглед представените по делото доказателства относно разваляне на договора за
правна помощ с адвокат П.Т., следва да бъде разрешено плащането на адвокатския
хонорар на адвокат Б.Ж., доколкото същия представлява разноски по делото.
По отношение
на дължимите вноски за социално и здравно осигуряване са представени
доказателства видно от представените удостоверения за наличие или липса на
задължения към НАП при ТД – Варна, както относно техния размер, така и за тяхната изискуемост, с оглед на което съдът счита, че
се установява по безспорен начин тяхната дължимост.
Разрешението
на съда по чл. 23, ал.4 от ЗОПДИПП, се дава във всеки конкретен случай, след
като съдът прецени невъзможността на лицето да заплати съответния разход.
В тази връзка
съдът съобрази, че видно от мотивираното искане на Комисията, може да се
направи извод, че обезпечителни мерки – възбрана са наложени по отношение на част
от имуществото на ответника.
С оглед на
което съдът счита от събраните в хода на исковото производство доказателства
може да се направи обоснован извод, че лицето не разполага със средства и/или/
имоти, съответно със средства, от които да може да заплати установените по горе
задължения, с оглед на което молбата му по чл. 23, ал.4 се явява частично основателна.
По отношение
на имуществото, с което да се извърши разпореждане, съобрази следното:
Съдът счита,
че имотът, находящ се АПАРТАМЕНТ
№ 10, находящ се на втори етаж в жилищната сграда в гр.Варна, жк.Бриз-юг, местност Свети Никола, със застроена площ от
109.19 кв.м., състоящ се от коридор, дневна с кухненски бокс, баня – тоалет,
две спални, килер, дрешник и две тераси, при граници: двор на имота към ПИ 297,
ап.9 и стълбищна клетка, двор на имота към басейна,
двор на имота, ведно с 5.1009 % ид.ч., представляващи
22.65 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, заедно
с 49.48 кв.м. ид.ч. от дворното място. Имота е с
пазарна стойност /150 000 лева - по СТЕ/.
Имотът,
представляващ АПАРТАМЕНТ № 71, находящ се в жилищна сграда в гр.Варна, бул.Чаталджа № 20, вх.Г, на втори надпартерен
етаж, кота +7.75 със застроена от 90.73 кв.м., състоящ се от: дневна, кухненски
бокс, две спални, баня с тоалет, тоалет, антре и две тераси при граници: ап.№
72, коридор, стълбище, ап.70 и ул.Ген.Колев, заедно с изба № 62 в сутеренния
етаж на кота 3.00 с площ от 5.50 кв.м., при граници: изба № 63 и подземни
паркинги, както и 1.054 % равняващи се на 15.71 кв.м. ид.ч.
от общите части на сградата и 1.054 % ид.ч. от
правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата, цялото с площ от
3253 кв.м., съставляващо УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ II-1, в кв.660
по плана на 6-ти микрорайон на града,
при граници: бул.Ген.Колев, бул.Чаталджа и жилищен комплекс
Казармите е с пазарна стойност към дата на придобиване – 14.12.2007 г. – 137
000 лв. /по СТЕ/.
С
оглед пазарната стойност на двата имота,
съдът намира, че следва да бъде дадено по отношение на първия имот находящ се в
гр.Варна, и представляващ АПАРТАМЕНТ № 10, находящ се на втори етаж в жилищната
сграда в гр.Варна, жк.Бриз-юг, местност Свети Никола разрешение
за разпореждане, тъй като продажбата и на двата имота значително би надхвърлила
дължимите задължения.
Водим от
горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
На осн. чл. 23, ал.4 и ал.5 от ЗОПДИППД, РАЗРЕШАВА на В.Х. Д.,
ЕГН **********, в качеството му
на качеството му на ЕТ "Соло комерс – В.Д.",
ЕИК ********* да извърши
разпоредителна сделка
със следният недвижим имот:
АПАРТАМЕНТ № 10, находящ се на втори етаж в жилищната сграда в гр.Варна, жк.Бриз-юг, местност Свети Никола, със застроена площ от
109.19 кв.м., състоящ се от коридор, дневна с кухненски бокс, баня – тоалет,
две спални, килер, дрешник и две тераси, при граници: двор на имота към ПИ 297,
ап.9 и стълбищна клетка, двор на имота към басейна,
двор на имота, ведно с 5.1009 % ид.ч., представляващи
22.65 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, заедно
с 49.48 кв.м. ид.ч. от дворното място, като с получените от сделката средства
следва да се заплатят следните вземания: в полза на Държавата сума в размер на 55098.32 лв,
представляваща публично задължение, дължимо по ЗОДФЛ, ЗЛВДТПДВ, ЗДДФЛ и лихви;
в полза на Община Варна – сумата от на 15 230.69 лв., ведно с лихвите, дължими
към момента на плащането, представляваща публично задължение по ЗМДТ; в полза
на адв. Б.Ж. – сумата от 150 000 лв., дължима на
основание договор за правна помощ /поръчка/ от 15.07.2010 г.
ОСТАВЯ без
уважение искането да бъде разрешено извършването на разпоредителна сделка с
имот, представляващ АПАРТАМЕНТ
№ 71, находящ се в жилищна сграда в гр.Варна, бул.Чаталджа
№ 20, вх.Г, на втори надпартерен етаж, кота +7.75 със
застроена от 90.73 кв.м., състоящ се от: дневна, кухненски бокс, две спални,
баня с тоалет, тоалет, антре и две тераси при граници: ап.№ 72, коридор,
стълбище, ап.70 и ул.Ген.Колев, заедно с изба № 62 в сутеренния етаж на кота
3.00 с площ от 5.50 кв.м., при граници: изба № 63 и подземни паркинги, както и
1.054 % равняващи се на 15.71 кв.м. ид.ч. от общите
части на сградата и 1.054 % ид.ч. от правото на
строеж върху мястото, в което е построена сградата, цялото с площ от 3253
кв.м., съставляващо УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ II-1, в кв.660
по плана на 6-ти микрорайон на града, при граници: бул.Ген.Колев, бул.Чаталджа и жилищен комплекс Казармите.
Определението може да се обжалва с частна
жалба пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на
молителите и КУИППД.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: