Р
Е Ш Е Н И Е № 278
гр. Сливен, 23.12.2020 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН,
в публично заседание на двадесет и седми ноември през
две хиляди и двадесета година, в състав:
Административен
съдия: Иглика Жекова
при секретаря Николинка
Йорданова, като разгледа докладваното от административния съдия Жекова
адм. дело № 315/2020 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се
произнесе, съобрази следното :
Оспорването намира правното си
основание в нормата на чл. 44 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския
парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически
кодекс на Съюза и чл. 220 от Закона за митниците, като образуваното съдебно
производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба от „С.
К.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от
у. С. И. Д. срещу Решение рег. № 32-242782/19.08.2020 г. на Директор на ТД
„Северна морска“ към Агенция „Митници“, с което е прието следното: 1. Отказано е да се приеме митническата стойност на
декларираните стоки по митническа декларация MRN № 19BG002002001582R4/30.01.2019г.;
2. Определена е митническата стойност на стоките по същата митническа
декларация, както следва: стока № 1, описана като „Чехли с горна част и ходила от пластмаси,
свързани чрез цапфи, мод. 30571 40-45 – 3000 чифта, мод.
30568/30569 41-45 – 6528 чифта, мод. 30570 36-40 –
3000 чифта – в размер на 14 281,92 лв. (12528 чифта общо х 1,14 лв./чифт),
с база за формиране на
стойността МД 18BG002002H016512/14.11.2018 г.; Стока № 2 – „Чехли с горна част и
ходила от пластмаси, с височина на ходилото, превишаваща 3 см. Мод. 30572 36-41 – 1200 чифта“ в размер на 6000 лв.
(1200 чифта х 5,00 лв. /чифт), база за
формиране на митническата стойност МД 18BG003012Н0014640/30.04.2018
г.; Стока № 3 – „Чехли с горна част и ходила от пластмаси мод.
30573/30575 36-41 – 6600 чифта; сандали с горна част и ходила от пластмаси мод. 30398 30-35 – 3600 чифта в размер на 15090 лв. (0,95
лв./чифт х 6600 чифта чехли и 2,45 лв./чифт х 3600 чифта сандали) с база за
формиране на митническата стойност съответно – МД 18BG002002Н01511962/24.10.2018
г. и МД 18 BG005803Н0027534/03.07.2018 г. за сандали; 3. Разпоредено е да се коригира митническа декларация MRN
19BG002002001582R4/30.01.2019г., както следва: за стока № 1: Е.Д. 8/6 „Статистическа стойност“ да се чете 14281,92, Е.Д. „Митническа стойност“ да се чете 14281,92,
поради което се променя и Е.Д. 4/14 Цена на стоката, при курс 1,71489 лв. за 1
щ.д., се чете 7403,34 щ.д., Е.Д. 4/16
„Метод за определяне на стойността“ вместо 1 да се чете 3, данните в поле
Задължения за стока 1 да се четат: основа за изчисляване на вземането 14281,92,
при ставка 0,170 - мито в размер на 2427,93 лв. и ДДС с основа 17305,85, при
ставка 0,200 - размер на ДДС от 3461,17 лв.; за стока № 2: Е.Д. 8/6 „Статистическа
стойност“ да се чете 6000, Е.Д.
„Митническа стойност“ да се чете 6000, поради което се променя и Е.Д. 4/14 Цена
на стоката, при курс 1,71489 лв. за 1 щ.д., се чете 3390,89 щ.д., Е.Д. 4/16 „Метод за определяне на стойността“
вместо 1 да се чете 6, данните в поле Задължения за стока 2 да се четат: основа
за изчисляване на вземането 6000, при ставка 0,168 - мито в размер на 1008 лв.
и ДДС с основа 7078, при ставка 0,200 - размер на ДДС от 1415,60 лв.; за стока
№ 3: Е.Д. 8/6 „Статистическа стойност“ да се чете 15090, Е.Д. „Митническа стойност“ да се чете 15090,
поради което се променя и Е.Д. 4/14 Цена на стоката, при курс 1,71489 лв. за 1
щ.д., се чете 8081,57 щ.д., Е.Д. 4/16
„Метод за определяне на стойността“ вместо 1 да се чете 3, данните в поле
Задължения за стока 3 да се четат: основа за изчисляване на вземането 15090,
при ставка 0,168 - мито в размер на 2535,12 лв. и ДДС с основа 18087,12, при
ставка 0,200 - размер на ДДС от 3617,42 лв.; определени са общо задължения по
МД, както следва: мито в размер на 5971,05 и ДДС в размер на 8494,19, или общо
14 465,24; 4. Разпоредено е да се вземат под
отчет начислените държавни вземания; 6. Определени са дължими суми за
досъбиране, както следва: мито в размер на 3486,47 лв. и ДДС в размер на 4832,71
лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание
чл. 59, ал. 2 от ЗДДС, вр. чл. 114, пар. 1 и пар. 2 от Регламент
(EС) №952/2013 г.
В жалбата дружеството излага
доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на атакувания
административен акт. Твърди, че не е ясно защо органът за стока № 1 и стока № 3
е пристъпил към прилагане на чл. 74 параграф 2 б. „б“ от МК, а за стока № 2 към прилагане на чл.
74 параграф 3 от МК, тъй като митническите органи трябвало да прилагат
последователно методите, предвидени в чл. 74 параграф 2, и само ако не открият
договорни стойности за идентични и сходни стоки, за най-голямо сборно
количество от внасяните стоки на територията на ЕС или стойност,
която е формирана след като са отчетени всички разходи за производството на
такива стоки, можело да преминат към определяне на стойност по чл. 74 параграф
3 от МК. Заявена е неяснота относно това, защо органът е пристъпил към
прилагане на чл. 74 параграф 3 от МК, както и поради обстоятелството, че
дружеството е представило фактура, платежни документи за заплащане цената на
стоките, фактура за транспортните разходи, с което е доказал декларираната
митническа стойност. Счита, че решението е немотивирано, а търговецът не е
надлежно уведомен за обстоятелствата, на които се основават съмненията на
митническия орган. Моли съда да отмени атакувания акт.
В с.з. дружеството се
представлява от представител по пълномощие - а. С.Ж., която поддържа жалбата и
моли съда да я уважи. Счита, че административният орган не е доказал, че за
стока № 1 и 3 стоките по ползваните за издаване на акта митнически декларации
са „сходни“ съобразно нормативните изисквания. Дефиницията за „сходни“ стоки
изисквала уточнения и съвпадения не само по произхода на стоките, но и по
отношение на качеството, търговската марка и търговското равнище. Счита, че за да
бъде приложен пък параграф 3 на чл. 74 от МК по отношение стока № 2, първо
Митницата трябва да докаже, че нито един от резервните способи по параграф 2 на
същия член, от букви от „а“ до „г“, не са налични. Моли съда за отмяна на
оспореното решение. Претендира съдебни разноски.
В с.з. административният орган
не се представлява. В подробни писмени бележки заявява неоснователност на
жалбата и моли съда да я отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар.
Въз основа на всички събрани
по делото писмени доказателства съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
С митническа декларация с MRN19BG002002001582R4/30.01.2019г.
„С. К.“ ЕООД декларирало данни за
доставка на три вида стоки с държава на износ К., деклариран произход К.,
условие на доставка FOB К., както следва: стока № 1 : „Чехли с горна част
и ходила от пластмаси, свързани чрез цапфи, мод. 30571 40-45 – 3000 чифта, мод.
30568/30569 41-45 – 6528 чифта, мод. 30570 36-40 –
3000 чифта – 12528 чифта общо, Код по Тарик **********, 2300,5 кг нето,
декларирана стойност 3,45 лв./кг; Стока № 2: Чехли с горна част и ходила от
пластмаси, с височина на ходилото, превишаваща 3 см., мод.
30572 36-41 – 1200 чифта, Код по Тарик **********, 280 кг нето, декларирана
стойност 2,72 лв./кг; Стока № 3: Чехли с горна част и ходила от пластмаси мод. 30573/30575 36-41 – 6600 чифта; Сандали с горна част и
ходила от пластмаси мод. 30398 30-35 – 3600 чифта,
10200 чифта общо, код по Тарик **********, 1840 кг нето, декларирана стойност
3,26 лв/кг.
Към митническата декларация са
приложени: фактура № SH18306/20.12.2018 г. с обща фактурна стойност
6818,40 щ.д. и опаковъчен лист към нея, както и фактура за транспорт № 5240.
С писмо рег. №
32-46759/11.02.2020 г. Директор на ТД „Северна морска“ при Агенция „Митници“
изискал от „С. К.“ ЕООД за нуждите на проверка по горецитираната декларация
допълнителни документи в подкрепа на декларираната митническа стойност. В
отговор на писмото дружеството представило обяснение, че за закупуването на
стоките не е изготвян писмен договор; не са налице сведения, документи, ценови
листи и друга бизнес кореспонденция предшестващи издаването на търговската
фактура, не е налице свързаност между дружеството и продавача на стоките, представило
извлечение от обслужващата банка за извършено плащане по митническа декларация
MRN 19BG002002001582R4/30.01.2019г.
След направена справка за
продадени за ЕС и изнесени в същото или приблизително същото време, в същото
или приблизително същото количество стоки, по отношение на стока № 1и стока № 3
били установени декларирани и приети митнически стойности за „сходни стоки“ с
произход К., внасяни в същия период. Прието било, че декларираните стоки в тези
митнически декларации съставляват „сходни стоки“ според чл. 1 пар. 2 т. 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и е
определена нова митническа стойност на стока № 1 и 3, като в хода на съдебното
дирене към доказателствата са приобщени коментираните по горе митнически
декларации, както следва:
MRN: 18BG002002Н0151962
от 24.10.2018 г., с която трето лице е декларирало данни за доставка на стоки
за режим допускане за свободно обращение: пластмасови играчки – конструктори,
мозайки, гумени играчки и дамски спортни обувки с горна част и ходила от
пластмаси, домашни чехли с горна част от текстил и ходила от пластмаси, код по тарик 64021900 и
64041910, условия на доставка FOB N., износител Y. B. AND E. CO LTD, К.
MRN: 18BG002002Н0161512 от 14.11.2018 г., с
която трето лице е декларирало данни за доставка на стоки за режим допускане за
свободно обращение стоки, в т.ч. чехли и домашни чехли с код по ТАРИК
********** и **********, условия на доставката FOB Н., износител Y. B. I. and E. co., ltd.
MRN: 18BG005803Н********* от 03.07.2018 г., с която
трето лице е декларирало данни за доставка на стоки за режим допускане за
свободно обращение: дамски сандали с ходила и горна част от изкуствени
материали, код по Тарик 64029939,
условия на доставка FOB Ш., износител Х. Р. Ш. КО ЛТД, К.
Поради възникнали съмнения
относно стока № 2 дали декларираната договорна стойност представлява общата
платена или подлежаща на плащане сума е извършена проверка в митническата
информационна система MIS3A за установяване на стойности на идентични и сходни
стоки, с цел събиране на доказателства и определяне на митническата стойност по
реда на член 74, пар. 2 буква а) и б) от МКС. В
резултат на проверката органът приел, че не са установени декларирани и приети
митнически стойности на стоки със сходни характеристики от други вносители,
които не са необичайно ниски.
Прието е, че поради липсата на
данни относно физическите характеристики, качество, репутация, търговска марка,
единични цени, по които се продава най-голямото сборно количество и/или
възникнали разходи при производството на оценяваната стока, разпоредбите на чл.
74, пар.2, букви от а) до г) от Регламент (ЕС) № 952/2013 не могат да бъдат
приложени и е определена нова митническа стойност на процесната стока № 2, по
реда на член 74, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013.
По делото е назначена, изслушана и приета като
неоспорена от страните съдебно – счетоводна експертиза, изготвена от вещото
лице П.И., която съдът кредитира като изготвена компетентно и безпристрастно.
Съгласно заключението на същата, след проверка на доказателствата по делото и
такава в счетоводството на оспорващото дружество, реално платената цена от „С.
К.“ ЕООД за процесните стоки по фактура № SH 18306/20.12.2018
г., приложена към МД е в размер на 6818,40 щ.д., като сумата по доставката е
платена изцяло на 28.12.2018 г. с валутен превод с референтен № ********* в
посочения размер в полза на F. S. T. CO., LTD по сметка № *** BIC *** с
основание за плащане INVOICE SH18306, като е налице
съответствие между платената цена за доставката на стоките и декларираната
митническа стойност на същите в процесното ЕАД.
До дружеството било изпратено
Съобщение рег. № 32-133884/12.05.2020 г. по реда на чл. 22 пар. 6 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 г. на ЕП и на Съвета за създаване на Митнически кодекс, с което
адресатът бил уведомен за мотивите, на които ще се основава решение на
митнически орган относно МД № 19BG002002001582R4/30.01.2019г .
На 19.08.2020 г. Директор на
ТД Северна морска при Агенция „Митници“ издал Решение рег. № 32-242782, с което
приел следното: 1. Отказано е да се приеме
митническата стойност на декларираните стоки по митническа декларация MRN №
19BG002002001582R4/30.01.2019г.; 2. Определена е митническата стойност на
стоките по същата митническа декларация, както следва: стока № 1, описана като
„Чехли с горна част и ходила от пластмаси, свързани чрез цапфи,
мод. 30571 40-45 – 3000 чифта, мод.
30568/30569 41-45 – 6528 чифта, мод. 30570 36-40 –
3000 чифта – в размер на 14 281,92 лв. (12528 чифта общо х 1,14 лв./чифт), с
база за формиране на стойността МД 18BG002002H016512/14.11.2018 г.; Стока № 2 –
„Чехли с горна част и ходила от пластмаси, с височина на ходилото, превишаваща
3 см. Мод. 30572 36-41 – 1200 чифта“ в размер на 6000
лв. (1200 чифта х 5,00 лв. /чифт), база
за формиране на митническата стойност МД 18BG003012Н0014640/30.04.2018 г.;
Стока № 3 – „Чехли с горна част и ходила от пластмаси мод.
30573/30575 36-41 – 6600 чифта; сандали с горна част и ходила от пластмаси мод. 30398 30-35 – 3600 чифта в размер на 15090 лв. (0,95
лв./чифт х 6600 чифта чехли и 2,45 лв./чифт х 3600 чифта сандали) с база за
формиране на митническата стойност съответно – МД 18BG002002Н01511962/24.10.2018
г. и МД 18 BG005803Н0027534/03.07.2018
г. за сандали; 3. Разпоредено е да се коригира
митническа декларация MRN 19BG002002001582R4/30.01.2019г., както следва: за
стока № 1: Е.Д. 8/6 „Статистическа стойност“ да се чете 14281,92, Е.Д. „Митническа стойност“ да се чете
14281,92, поради което се променя и Е.Д. 4/14 Цена на стоката, при курс 1,71489
лв. за 1 щ.д., се чете 7403,34 щ.д.,
Е.Д. 4/16 „Метод за определяне на стойността“ вместо 1 да се чете 3,
данните в поле Задължения за стока 1 да се четат: основа за изчисляване на
вземането 14281,92, при ставка 0,170 - мито в размер на 2427,93 лв. и ДДС с
основа 17305,85, при ставка 0,200 - размер на ДДС от 3461,17 лв.; за стока № 2:
Е.Д. 8/6 „Статистическа стойност“ да се чете 6000, Е.Д. „Митническа стойност“ да се чете 6000,
поради което се променя и Е.Д. 4/14 Цена на стоката, при курс 1,71489 лв. за 1
щ.д., се чете 3390,89 щ.д., Е.Д. 4/16
„Метод за определяне на стойността“ вместо 1 да се чете 6, данните в поле
Задължения за стока 2 да се четат: основа за изчисляване на вземането 6000, при
ставка 0,168 - мито в размер на 1008 лв. и ДДС с основа 7078, при ставка 0,200
- размер на ДДС от 1415,60 лв.; за стока № 3: Е.Д. 8/6 „Статистическа стойност“
да се чете 15090, Е.Д. „Митническа стойност“
да се чете 15090, поради което се променя и Е.Д. 4/14 Цена на стоката, при курс
1,71489 лв. за 1 щ.д., се чете 8081,57 щ.д.,
Е.Д. 4/16 „Метод за определяне на стойността“ вместо 1 да се чете 3,
данните в поле Задължения за стока 1 да се четат: основа за изчисляване на
вземането 15090, при ставка 0,168 - мито в размер на 2535,12 лв. и ДДС с основа
18087,12, при ставка 0,200 - размер на ДДС от 3617,42 лв.; определени са общо
задължения по МД, както следва: мито в размер на 5971,05 и ДДС в размер на 8494,19,
или общо 14 465,24; 4. Разпоредено е да се вземат под
отчет начислените държавни вземания; 6. Определени са дължими суми за
досъбиране, както следва: мито в размер на 3486,47 лв. и ДДС в размер на
4832,71 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на
основание чл. 59, ал. 2 от ЗДДС, вр. чл. 114, пар. 1 и пар. 2 от Регламент (EС)
№952/2013 г.
По доказателствата е приобщен
Доклад № BG001000/1/1/14.05.2020 г. на ТД „Южна морска“ към
Агенция „Митници“ от извършена проверка на оспорващото дружество, включваща и
процесната митническа декларация, съгласно чиито констатации е установено
неспазване на разпоредбата на чл. 5 ал. 1 от ЗСч, което обаче не води до нов
размер на митническата стойност на стоки, допуснати за свободно обращение през
проверявания период, като в хода на извършения последващ контрол не са събрани
доказателства за различен от взетия под отчет и заплатен размер на вносните
сборове и на други дължими вземания и/или за извършени митнически нарушения.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното
дирене годни, относими и допустими доказателства.
Съдът изгради своите изводи от фактическа страна на база всички приети по
делото доказателствени средства, които не бяха оспорени от страните по
предвидения в закона ред.
Въз основа на така изградената
фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:
Жалбата, като подадена от лице
с правен интерес, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и в законоустановените
срокове, е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се преценява
от настоящата съдебна инстанция и като основателна.
Съображенията на съда в тази
насока са следните:
След като е сезиран с
оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на
обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът
провери изначално неговата валидност. Това се налага както предвид нарочно
въведеното в жалбата отменително основание по чл. 146
т. 1 от АПК, така и поради принципа на служебното начало в административния
процес, регламентиран с нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният административен
акт е постановен от материално, териториално и персонално компетентен орган, по
арг. от чл. 19, ал. 7 от Закона за митниците (ЗМ).
Съгласно тази норма, за целите на прилагане на чл. 29 от Регламент (ЕС) №
952/2013 г. решения, взети без предварително заявление, се издават от началника
на митницата, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи
вземането на решение. Разпоредбата на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.
указва, че освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен
орган, разпоредбите на член 22, параграфи 4, 5, 6 и 7, член 23, параграф 3 и
членове 26, 27 и 28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи, без
съответното лице да е подало предварително заявление. Следователно, оспореното
решение е издадено от Директор на ТД
„Северна морска“ при Агенция „Митници“, при спазване пределите на предоставените
му от закона правомощия и в предписаната от закона форма. Актът, като постановен от компетентен орган и
в надлежната нормативно определена форма и съдържание, се явява валиден. Макар
валиден, при преценка на приобщените по делото писмени доказателства,
съставляващи част от административната преписка, допълнително представените
такива и с оглед относимите правни норми, съдът
преценява атакуваното решение като постановено при съществено нарушение на
процесуалните правила, свързани с начина на мотивиране на акта и в противоречие
с материалния закон. Съображенията на съда в тази насока са следните:
Митническата стойност е
определената за митнически цели стойност на стоките в лева, която подлежи на
деклариране от вносителя при представяне на стоките пред компетентното
митническо учреждение и служи за база за определяне на възникващите от вноса
митнически задължения. Предвид значението на митническата стойност за
определяне на размера на възникналите от вноса митнически задължения,
Митнически кодекс на Съвета, Регламента за изпълнение и вътрешното митническо
законодателство, въвеждат редица правила и мерки за контрол и определяне
елементите на облагане, гарантиращи както добросъвестното деклариране на относимите към вноса обстоятелства, така и установяването,
обезпечаването и събирането на действителния размер на митническите задължения.
Една част от мерките се прилагат при представяне на стоките пред компетентното
митническо учреждение, а друга след като вдигането на стоките е разрешено.
Съгласно чл. 70 §1 и §2 от МК, митническата стойност на внасяните стоки е
тяхната договорна стойност, т.е. действително платената или подлежаща на
плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в
митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост, като действително
платената или подлежаща на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил
или трябва да плати на продавача, или която купувачът е платил или трябва да
плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички
суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата
на внасяните стоки. Освен това
митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на
внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа
стойност - Решение от 16 ноември 2006г., Compaq Computer International Corporation,
С-306/04, EU:C:2006:716, т. 20. Когато митническата стойност не може да бъде
определена по правилата на чл. 70 от МК, остойностяването на внасяните стоки се
извършва по реда на чл. 74 от МК при последователно прилагане на методите в чл.
74 §2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може
да се определи митническата стойност на стоките. Макар при митническото
остойностяване на стоките приоритет да има договорната стойност по чл. 70 от
МК, разпоредбата на чл. 140 §1 от Регламента за изпълнение дава възможност на
митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната
договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по
чл. 70 §1 от МК, да поискат от декларатора да предостави допълнителна
информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията
на митническите органи не отпаднат, съгласно чл. 140 §2 от Регламента за
изпълнение те могат да отхвърлят декларираната цена.
При липсата на уточнение с коя
друга стойност трябва да се замени договорната стойност в тези случаи, следва
да се приложат вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл.
74 от МК, като в тежест на митническите органи е, при условията на приложимото
общностно право, да докажат основателността на съмненията и разликите в
стойността, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността на
процесните стоки.
Спорният предмет по делото по
отношение на стока № 1 и 3 е, налице ли са основанията за определяне на
митническа стойност на тази стока по реда на чл. 74, § 2, б. б" от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г. В конкретния случай с процесното решение е определен нов, по –
висок размер на дължимите публични вземания по митническа декларация MRN:
19BG002002001582R4/30.01.2019г., като за база за сравнение са ползвани
митнически декларации MRN: 18BG002002Н016512 от 14.11.2018 г., MRN:
18BG002002Н01511962 от 24.10.2018 г. и MRN: 18BG005803H0027534 от 03.07.2018 г. При извършена проверка от
компетентен митнически орган било установено, че липсва договор за покупко – продажба и не са налице сведения, документи и
ценови листи, предшестващи издаване на търговската фактура, което породило
съмнение дали това е единственото разплащане по сделката по банков път.
Съгласно чл. 140 пар. 1 от Регламент за изпълнение
2015/2447 на Комисията, когато митническите органи имат основателни съмнения
дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща
на плащане сума, посочена в чл. 70 пар. 1 от Кодекса,
те могат да поискат от декларатора да представи допълнителна информация. Видно
от доказателствата по делото при
поискване от митническия орган дружеството представило фактурата, както и
потвърждение за плащане – банков документ, съставен от „П. б.“ ЕАД,
удостоверяващ, че на 28.12.2018 г. от разплащателна сметка на дружеството „С.
К.“ ЕООД в щатски долари в „П. Б.“ ЕАД в полза на доставчик в К. е извършен
превод на сума в размер 6818,40 щ.д. в полза на F. S.T. CO., LTD по сметка № *** BIC ***с
основание за плащане INVOCE SH18306, като платената от дружеството цена за доставката на стоките напълно
съответства на декларираната митническа стойност на стоките в ЕАД
№19BG002002001582R4/30.01.2019г.
Въпреки това,
митническият орган приел, че следва да
се приложи чл. 140 пар. 2 от МКС, съобразно която
разпоредба, ако съмненията на митническите органи след извършената проверка не
отпаднат, те могат да решат, че стойността на стоките не може да се определи по
реда на чл. 70 параграф 1 от Кодекса. Т.е. в случая предвид преценката на
органа за наличието на основателно съмнение дали декларираната договорна
стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, е било
налице основанието за пристъпване към прилагане на вторичните методи за определяне
на митническата стойност.
Съгласно чл. 70, пар. 1 и 2 от МК, митническата стойност на внасяните стоки
е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на
плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата
територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва
да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МК. Когато митническата
стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от МК,
остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 от МК при
последователно прилагане на методите в чл. 74, пар.
2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да
се определи митническата стойност на стоките. Действително разпоредбата на чл.
140, пар. 1 от Регламента за прилагане дава
възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали
декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на
плащане цена по чл. 70, пар. 1 от МК, да поискат от
декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на
тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат,
съгласно чл. 140, пар. 2 от Регламента за прилагане
те могат да отхвърлят декларираната цена.
В конкретния случай
митническият орган по отношение на стока № 1 и 3 е приложил вторичния метод за
определяне на митническа стойност по чл. 74, § 2, б. б) от Регламент № 952/2013
г., въз основа на договорната стойност на сходни стоки. Прилагането на
вторичните методи за определяне на митническата стойност е субсидиарно и
изисква да е обоснована неприложимост на основния метод – въз основа на
договорната стойност като в тежест на митническите органи е да обосноват
определената по чл. 141, пар. 1 от Регламент за
изпълнение 2015/2447 стойност на внасяните стоки.
Съгласно правилото на чл. 74 §
1 от МК, когато митническата стойност на стоките не може да се определи
съгласно чл. 70, тя се определя при последователно прилагане на методите в чл.
74 §2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може
да се определи митническата стойност на стоките. Съгласно чл. 141 §1 от
Регламента за изпълнение, при определяне на митническата стойност на внасяните
стоки по реда на чл. 74 §2, буква а) или б) от МК се използва договорната
стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско
равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се
определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност
се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни
стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества.
Понятията „идентични стоки“ и „сходни стоки“ са дефинирани съответно в чл. 1 §2
т. 4 и т. 14 от Регламента за изпълнение и според тях в рамките на определянето
на митническата стойност се разбира следното: „идентични стоки“ са стоките,
произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително
физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните
различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение
отговорят на определението, от третирането им като идентични; „сходни стоки“ са
стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко
отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им
дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми
в търговско отношение; сред факторите, които определят дали стоките са сходни,
са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговската марка.
От доказателствата по делото
не става ясно по какви причини за стоки № № 1 и 3 е приложен именно методът по чл. 74 пар. 2, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 за „сходни“
стоки. Тоест липсват доказателства, а и изложените от органа доводи за
идентични стоки, изпратени от същия изпращач до същия получател не съответстват
на заложения в пар. 2 б. „а“ смисъл. Предвид това не
може да се приеме, че правилно и законосъобразно е пристъпено
към прилагане разпоредбата на чл. 74 пар. 2 б. „б“ от
МКС. Възможността на митническата администрация да определя друга митническата
стойност на внасяните стоки, когато не е получила задоволителна информация или
се съмнява основателно, че декларираните стойности представляват цялата платена
или платима сума по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, не освобождава
същата администрация от задължение да мотивира решението си.
На следващо място настоящата
съдебна инстанция намира, че при издаване на оспорения акт е допуснато и друго
нарушение. При прилагане на чл. 74 пар. 2 б. „б“ от
МКС административният орган се позовава на 3 броя ЕАД – MRN 18BG002002Н016512
от 14.11.2018 г., MRN: 18BG002002Н01511962 от 24.10.2018 г. и MRN:
18BG005803H0027534 от 03.07.2018 г. за извършен внос на сходни
стоки, въз основа на които е увеличена митническата стойност на процесните
стоки, без посочването на други данни за този анализ и без мотиви защо не може
да се приеме митническа стойност на стоките, декларирани от дружеството-вносител,
по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 или по реда на чл. 74 пар. 2 буква „а“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, не
обосновава приложението на чл. 74 пар. 2, буква „б“
от цитирания Регламент за определяне митническата стойност на процесните стоки.
В хода на съдебното дирене е установено, че митническият орган не разполага с
мостра на стоките и не може да се установи по категоричен начин, че се касае за
идентични стоки. Освен това за нуждите
на съпоставката за всяка една стока (като вид) е посочен по един единствен ЕАД,
като по този начин не е възможно да се извърши преценка за наличието или
липсата на по-ниска, съответно по-висока договорена цена на сходни стоки. На
следващо място съдът намира за неправилен подходът на органа по прилагане на
цитираната норма и предвид обстоятелството, че липсва пълен анализ за
сходството на стоките, съобразно легалната дефиниция за това в чл. 1 § 2 т. 14
от Регламента за изпълнение. Съобразно тази норма, сходни са стоките,
произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко
отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им
дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми
в търговско отношение, като сред факторите, които определят дали стоките са сходни,
са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка.
Съгласно предвиденото в чл. 1, пар. 2, т. 14 от
Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 "сходни стоки" са
произведените в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко
отношение, притежават подобни характеристики и подобни съставни материали,
даващи им възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Преценката за
квалифициране на стоките като "сходни" е въз основа на тяхното
качество, репутацията им и съществуването на търговската марка. В тежест на
митническия орган е да докаже извършването на съпоставка между внесените стоки
със "сходни" стоки. В случая съдът намира, че административният орган
не е подкрепил с никакви доказателства доводите си за неприложимостта на § 2 б.
"а" и е останало неясна причината, поради която е приложен методът по
чл. 74 пар. 2, буква "б" от Регламент (ЕС)
№ 952/2013 за "сходни" стоки.
Във връзка с горното следва да се има предвид
разпоредбата на чл. 141 § 1 от Регламента за изпълнение, според която договорна
стойност за стоки, произведени от различно лице, следва да се взема предвид
само когато не може да се установи договорна стойност за идентични или сходни
стоки, произведени от лицето, което е произвело стоките, чиято стойност се
определя. Сходството в характеристиките и функциите на остойностяваните и
съпоставените стоки, без да се има предвид търговската марка, качеството и
количеството на стоките дисквалифицира
съпоставените стоки като сходни, поради което настоящата съдебна инстанция
приема, че определянето на митническата стойност въз основа на договорната
стойност на несходни стоки, какъвто е процесният случай, противоречи на
материалния закон.
На следващо място, съгласно
извършената и приета като неоспорена съдебно – счетоводна експертиза, след
извършена справка в счетоводството на дружеството е установено, че сумата по
доставката е платена изцяло на 28.12.2018 г. от разплащателна сметка на
дружеството в щатски долари в „П. Б.“ ЕАД с референтен № ********* с валутен превод в
размер на 6818,40 USD в полза на F. S. T. CO., LTD по сметка № *** BIC *** - INVOICE SH18306, като платената
от дружеството цена за доставката на стоките напълно съответства на декларираната
митническа стойност на стоките в ЕАД №19BG002002001582R4/30.01.2019г.
Достоверността на така установеното от експерта се потвърждава и от приложеното
към доказателствата Потвърждение за плащане.
По отношение на стока № 2
следва да се отбележи следното: Прилагането на § 3 от чл. 74 от МКС е
последната предвидена възможност за определяне на митническата стойност на
стоките, съгласно който когато митническата стойност не може да се определи
съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на наличните данни на
митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи,
съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а)
Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и
търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в)
настоящата глава.
Разпоредбата на чл. 22 § 7 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 изрично установява правилото, че всяко решение, което
е неблагоприятно за заявителя, трябва да бъде мотивирано.
Следователно митническият
орган е длъжен да събере доказателства и да изложи конкретни мотиви в своя акт
за следните обстоятелства: наличието на обстоятелства, които да обосновават
съмненията дали декларираната договорна стойност представлява общата платена
или подлежаща на плащане сума (арг. чл. 140 от
Делегиран регламент на Комисията (ЕС) № 2015/2447, който изисква да са налице
"основателни съмнения") и наличието на обстоятелства, изключващи
приложението на вторичните методи за определяне на митническа стойност в
последователността, посочена в чл. 74 § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Едва
след като събере доказателства и изложи конкретни мотиви защо предходните
методи са неприложими в случая, органът може да определи митническата стойност
по реда на чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г..
В конкретния случай
административният орган е посочил, че по отношение стока № 2 хипотезата на чл.
74 § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е последна възможност за определяне на
митническата стойност на процесната стока и я е определил именно по този ред,
без да посочи конкретни фактически обстоятелства и доводи за невъзможността за
определяне на митническата стойност по някой от предходните методи, изключвани
в посочената по-горе последователност. В тази връзка в решението си органът е
направил констатация, че "поради липсата на данни относно физическите
характеристики, качество, репутация, търговска марка, единични цени, по които
се продава най-голямото сборно количество и/или възникнали разходи при
производството на оценяваната стока, разпоредбите на чл. 74, пар.2, букви от а)
до г) от Регламент (ЕС) № 952/2013 не могат да бъдат приложени и е определена
нова митническа стойност на процесната стока № 1, по реда на член 74, параграф
3 от Регламент (ЕС) № 952/2013.“ Така административният орган е направил
обобщение, че поради липсата на документи и данни, както и поради изчерпване
прилагането на другите методи за определяне на митническата стойност, ще
приложи разпоредбата на чл. 74, § 3 Регламент (ЕС) № 952/2013. Настоящият съд
намира, че в случая напълно формално от страна на митническия орган е посочено,
че са изчерпани всички възможности за определяне на митническата стойност по
чл. 74 § 2 Регламент (ЕС) № 952/2013, без да е изложил каквито и да било
конкретни в Решението мотиви, касаещи хипотезите по б. а), б. б), в) и б. г).
Липсата на обосновка за неприложимостта на всички последователно уредени
хипотези от чл. 74 § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е пречка за преминаване към
възможността по чл. 74, § 3 от същия Регламент.
Предвид горното, съдът намира
оспореното Решение за постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и като такова - за
незаконосъобразно.
Отделно от горните
съображения, настоящият съдебен състав намира оспорения акт за постановен и при
неправилно приложение на материалния закон.
В тежест на митническите
органи е, при условията на приложимото общностно право, да докажат
основателността на съмненията и разликите в стойността, което обосновава
извършеното увеличаване на стойността на процесните стоки, което в конкретния
случай не бе сторено.
От събраните по делото
доказателства и от заключението по допуснатата ССЕ по делото се установи, че
цената на процесната стока съответства на договорената и декларираната с МД
цена, както и плащането на тази договорена цена, което предопределя приложение
на чл. 70, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 или на
чл. 74 § 2 Регламент (ЕС) № 952/2013, но не и по чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) №
952/2013. Последното води до извод за неправилно приложение на закона.
По изложените по – горе доводи
съдът намира оспореното Решение за незаконосъобразно, като постановено при
съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на
материалния закон и като такова следва да бъде отменено.
В този смисъл е практиката на
ВАС, изразена в Решение № 15563 от 15.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6328/2019
г., VIII о..
С оглед изхода на делото,
основателна се явява претенцията на оспорващата страна за присъждане на
разноски. Реално извършените такива по делото възлизат общо на 1 150,00
(хиляда сто и петдесет) лева, от които внесена държавна такса в размер на 50,00
(петдесет) лева, внесен депозит на експертиза в размер на 200,00 лв. и
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 900,00 (деветстотин) лева.
Същите следва да се възложат в тежест на ответния административен орган.
Направеното във връзка с последното възражение за прекомерност не се споделя от
съдебния състав, доколкото уговореният и заплатен адвокатски хонорар е
съобразен с разпоредбите на чл. 8, ал. 1, т. 4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на
основание чл. 172 ал. 2, предл. второ от АПК,
Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение рег. № 32-242782/19.08.2020
г. на Директор на ТД „Северна морска“ към Агенция „Митници“ към MRN №
19BG002002001582R4/30.01.2019г., с което е определена нова митническа стойност
за внасяните от „С. К.“ ЕООД стоки по MRN № 19BG002002001582R4/30.01.2019г.,
като е увеличена митническата им стойност и дължимото ДДС, с определена сума за
довнасяне, както следва: мито в размер на 3 486,47 лв. и ДДС в размер на 4832,71
лева, ведно с лихви за забава, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ТД „Северна морска“ при
Агенция “Митници да заплати на „С. К.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.С., ул.“С. Ф.“ № …, представлявано от С. И. Д. разноски в размер
на 1 150,00 (хиляда сто и петдесет) лева.
Решението може да бъде
обжалвано пред Върховния Административен съд на РБългария
в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: