МОТИВИ към присъда от 17.05.2010г. по НОХД №778/2009г. по описа на Окръжен съд- Пазарджик:
Против
подсъдимият К.Б.М. ***, Градска прокуратура- София е повдигнала обвинение за
извършено от него престъпление по чл.152, ал.4, т.1, във връзка с ал.1, т.2,
пр.1 и 2 от НК.
С разпореждане
от 16.07.2009г. по НОХД №2996/09г. по описа на Софийски градски съд образувано
във връзка с внесения обвинителен акт от цитираната по-горе прокуратура, делото
е изпратено на ВКС за извършване на преценка по реда на чл. 43, т. 1 от НПК.
С определение
№ 135/22.10.2009г. по ЧНД № 445/09г. по описа на ВКС 3-то НО е възложено на
Пазарджишкия окръжен съд да образува и разгледа в дело внесения от СГП
обвинителен акт против К.Б.М. за извършено от него на 18 януари 2009г. в гр.
София престъпление по чл. 152, ал. 4, т. 1 във връзка е ал. 1, т. 2 от НК при
което е пострадала малолетната З.В.П..
Въпросите
свързани с времето, мястото и начина на осъществяване на деянието са подробно
описани в обстоятелствената и отразени в диспозитивната част на обвинителния
акт.
В съдебно
заседание, представителят на прокуратурата поддържа обвинението срещу
подсъдимия, така както е внесено за разглеждане в съдебно заседание. Моли, подсъдимият
да бъде признат за виновен по него, като
наложените му наказание лишаване от свобода бъде определено при съобразяване с обремененото му съдебно минало
и негативните му характеристични данни.
Пледира, че
същото следва да бъде постановено да се изтърпи ефективно, тъй като няма
основание за приложение разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК. В тази насока излага
подробно доводите си. по отношение на предявения граждански иск, счита че същия
следва да бъде уважен по справедливост.
По делото е
допуснат за съвместно разглеждане с наказателния процес предявеният от С.В.К. и
В.Г.П. в качеството им на законни представители на малолетната им дъщеря З.П.
граждански иск за сумата от 20 000лв., представляващ обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на извършено спрямо последната
престъпление по чл. 152, ал. 4, т. 1 във връзка с ал. 1, т. 2 от НК, ведно със
законната лихва от датата на увреждане 18.01.2009г. до окончателното изплащане
на сумата.
В съдебно заседание,
повереникът на същите поддържа предявения иск, като моли той да бъде уважен в
неговия пълен размер. В този смисъл излага подробно своите доводи.
Подсъдимият М.
не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение.
В съдебния
процес, подсъдимият се представлява от упълномощен от него адвокат. Последният
в пледоарията си изразява становище, че съдът следва да признае неговия
подзащитен за невиновен по повдигнато по отношение на последния обвинение. В
тази връзка излага подробни съображения.
От събраните
по делото доказателства, които се обсъдиха от съда поотделно и в тяхната
съвкупност се прие за установено следното:
На 18 януари
2009г. следобеда около 15.00ч. свидетелката З.В.П., с ЕГН ********** и лицето С.Л.К.
отишли в центъра на ромската махала в гр. Септември, където имало годеж. По
време на престоя си там двете момичета видяли подсъдимия К.М., като
свидетелката З.П. разбрала, че същия е приятел на С.К.. Тъй като последната
следвало да изпълнява наказание пробация и трябвало да отиде да я изпълни с
оглед на мерките които са й взети, същата и З.П. си тръгнали от годежа, след
което след известно време пак се върнали. При първоначалното си връщане М. го
нямало там, който междувременно се видял със свид. Ч.. Уговорката между двамата
била да пият кафе. С управлявания от подс. М. лек автомобил двамата мъже
тръгнали към мястото където се провеждал годежа, като установили, че на улицата
се намират З.П. и С.К.. Подс. М. спрял
колата и двете момичета се качили в нея. Разположението на пасажерите в лекия
автомобил било следното: С.К. седнала до водача М., а З.П. седнала до свид. Ч.
отзад. Направило впечатление на свидетеля, че по време на предвиждането си
момичетата повече си мълчали, въпреки разменени реплики, същият не може да
отговори какви са били те, тъй като имало “силна музика” в колата. Лекият
автомобил бил управляван от подсъдимия и останалите спътници се насочили към с.
Варвара с повод да се пие кафе. Пристигайки във въпросното село и посещавайки
заведение свид. З.П. консумирала кафе- 3 в едно, като й направило впечатление
че Ч. консумирал бира, а С.К. и К. М. водка. Тъй като вече се стъмвало, свид. З.П.
помолила свид. С.К., че следва да се прибират, тъй като майка й ще се разстрои.
В тази връзка, последната й казала да чака още малко. След известно време
компанията се качила отново в автомобила и се насочила към гр. Септември. На
свид. З.П. й направило впечатление, че С.К. “беше много пияна” а М. – т.е.
свид. Ч. искал да се прибира, че майка му е в чужбина. В гр. Септември свид. Ч.
слязъл от автомобила, като при това си действие чул, че “голямата не я пусна да
тръгне с мен”, т.е. С.К. по отношение на З.П.. Това било така, тъй като
действително пострадалата поискала да си тръгне, но С.К. я хванала за ръката,
като й казала, че няма да си отиваш, че има пробация и ще й прави проблем.
Независимо от желанието си да си тръгва З.П. останала вътре в колата с
въпросното лице С. и подсъдимия К. М.. По време на така развилите се действия,
реакцията на подсъдимия се изразявала единствено в това да се смее, като на
практика не се намесил. Впоследствие оставайки тримата лицето С.К. ***. Това й
намерение било реализирано от страна на подсъдимия и с управлявания от него лек
автомобил те пристигнали във въпросното село, като паркирали колата пред
училището. Докато пътували Киро М. звъннал на свид. Т.В., който на практика при
спирането на въпросното МПС се намирал пред училището. Двамата мъже провели
разговор между тях, след което лицето С.К. слезнала
от колата и останала с този свидетел, а свид. П. останала в лекия автомобил на
подсъдимия. Подсъдимият М. й казал, че ще я закара до тях, като пострадалата го
попитала какво ще стане със С., а той й отговорил следното: “С. ще си дойде
сутринта”, след което отново й обяснил, че той ще я закара, тъй като тя се
притеснява. След това, подсъдимият М. запалил управлявания от него лек
автомобил и потеглил. Свидетелите В. и лицето С.К. ***. По време на пътуването,
свид. З.П. не говорела нищо с подсъдимия, но тъй като й направило впечатление,
че много време пътуват започнала да му вика в тази насока. Подсъдимият М. й
отговарял, че сега ще пристигнат. В един момент последната започнала да гледа
табелите и забелязала табела “Момин проход” в тази насока същата започнала да
се кара на подсъдимия и да пита каква е тази табела, защо тук я докарва, като
получила отговор от подсъдимия, че сега отиват в София. Предвид на така
развиващата се ситуация, свид. З.П. заплакала, като започнала да му вика какво
ще правиш в София, тя иска да си ходи при майка си и семейството си. В
последица на тази нейна реакция, подсъдимия й заявил, че я харесва и иска да бъде
с нея. След това я хванал за ръката й за да я успокои, но тя му отговорила да
не я докосва, след което същия се отказал и продължил управлението на
автомобила си. Подс. М. и свид. П. *** като през цялото време на предвиждането последната
плачела. При пристигането в столицата, подс. М. й заявил, че не иска да реве,
защото “вътре в квартирата ми там има мой приятел П.”. П. му отговорила, че не
иска да слиза от колата, като той й казал, че не може да стои тука и да слиза
веднага. Обяснил й че сега е нощ и в тази връзка следва да дойде с него, като
на сутринта ще я закара. Тъй като пострадалата била разстроена, подсъдимият
започнал да се държи лошо с нея, като я
-
2 - НОХД №778/2009г.
дърпал и че ако не слезе от колата ще й удари два
шамара и лицето ще й стане в кръв. В последица от тези негови заплахи, свид. З.П.
слезла от колата и двамата отишли в квартирата на
подсъдимия.
Малко преди
да стигнат до квартирата, подсъдимият попитал П. на колко години е, като
последната му отговорила, че е на 12 години, като реакцията била следната: “той
вика олеле боже, какво ще правим, ще правим секс”.
Последният
потропал на вратата, като същата била отворена от свид. П.П.. На последния му направило
впечатление, че пострадалата е разстроена, като заявил на подсъдимия следното :
“ти защо я водиш тук, ти си женен мъж ще си навлечеш проблеми”. Тези изрази на
практика били споделени от подсъдимия на пострадалата малко след това, тъй като
при първоначалното им виждане двамата мъже се отделили от пострадалата. Малко по късно свид. П. поискал пари от
подсъдимия, последния му дал 5 лева, след което свидетеля излязъл навънка. В
резултат на това свид. З.П. и подс. М. останали сами в стаята. В този период от
време подс. М. се хранил, като предложение за ядене било отправено и към
пострадалата, но същата отказала. В хода на разговора М. започнал да й казва,
че ще прави секс с нея. Същата отново му заявила, че е малка за това, като
отговора му бил, “как ще си малка ма”. Веднага след това подс. М. хвърлил по
нея пепелник който я ударил в китката на лявата й ръка, след което й заявил, че
тя не е на 12 години, а изглежда по-голяма, след което ударил два шамара в
областта на лицето на П. и я бутнал на намиращото се в непосредствена близост
легло. Пострадалата отново му заявила, че е само на 12 години и не знае “тези
работи”. В резултат на това подс. М. й заявил, че сега ще й ги обясни,
прегърнал я и я завел до прозореца, като й заявил, че ще я хвърли на което
пострадалата му отговорила да го направи. Впоследствие П. му заявила, че ще си
има проблеми, но той отговорил : “какви проблеми ще имам ма”, след което я
бутнал на леглото и започнал да й сваля дрехите. Пострадалата не му давала да
бъде събличана, но подсъдимия я хванал за гушата, след което при събличането на
жилетката с която тя била облечена, тя успяла да го издраска по лицето след
което той станал и отишъл до тоалетната. При връщането си той отново хванал
пострадалата бутнал я на леглото, след което й съблякъл жилетката и панталона.
През цялото време на тези му действия, свид. З.П. опитвала се да се дърпа,
въртяла се за да не може да бъде докосвана, като мотивите й за това били че е
малолетна и е девствена. Независимо от тези й реакции, подсъдимия започнал,
според думите й, да я бърка с пръст като започнал да й вика “курво, маймуно,
защо ме буташ, ти ще бъдеш моя жена”. На тези му реплики, пострадалата му
отговорила, че тя е на 12 години и не прилича на жена. Подсъдимият й заявил, че
ще я накара да заприлича на жена, като продължил движенията си с пръста, след
което според обясненията й “започнал да я ебе”.
Така обясненото от нея действие на практика се изразявало в проникването
на половия член на подсъдимия във влагалището й. По време на това съвкупление
подсъдимия гледал да я целува по устните, като по време на тези му действия
пострадалата била притеснена и викала, като в един момент не отрича, че “малко
ми беше хубаво”. Подсъдимият в този момент й заявил, че ще свърши в легена, тъй
като ако свърши в нея, ще стане бременна. Ето защо в един момент подсъдимия се
отстранил от свидетелката и свършил до намиращия се в близост до двамата леген,
след което М. отишъл при нея за да й избърше сълзите, в резултат на което З.П.
го ударила и му извикала, как може да прави това с нея. Малко след това
подсъдимият накарал пострадалата да му направи “чекия” вследствие на което й
сложил ръката на неговия член, но същата отказала. Междувременно, свид. П. се
опитвала да види дали има кръв по чаршафа и установила такава. Впоследствие
същата станала от леглото и отишла да се мие в банята, като установила, че по
половите си органи имала кръв. Малко след това същата чула подсъдимия да й вика
“какво, това е вода” след което забелязала, че М. взел чаршафа и го прибрал в
един шкаф на което, след направено изявление от негова страна, че го няма, тя
му заявила “скри ли го”. С оглед на виковете на пострадалата след като всичко
приключило по отношение на описаните по-горе действия на входната врата на
квартирата се почукало, като К.М. в този момент се направил, че спи. Според
обясненията на пострадалата, последната станала облекла си панталоните и
отворила вратата, съответно запалила лампите и установила, че на същата е
застанал един възрастен човек. Тъй като последния установил, че момичето плаче
и прави изявление, че този човек я е докарал тук и е спал с нея, а тя не иска,
възрастния човек й казал да отиде в неговата стая. Веднага след това изявление
на въпросния човек, подс. М. станал и заявил на въпросното лице, че момичето
никъде няма да ходи и ще спи при него. Въпреки желанието на З.П. да тръгне, К.М.
я хванал и й казал, че няма да ходи никъде.
След тръгването
на възрастния човек подс. М. предложил на пострадалата да й пусне телевизионен
канал със секс, на което тя му заявила, че не иска да гледа и се обърнала да
спи. Вече в леглото момичето било облечено и се унесла. Междувременно същата
чакала да дойде свид. П.П.. Независимо от факта, че М. й казал да не казва нищо
на П.. В тази връзка й заявил, че ако каже нещо ще я нареже със сабя, ще я
убие, на които му реплики получил отговор, че няма да казва нищо. В един по
късен момент свид. П.П. чукнал на входната врата, подсъдимия му отворил, като
съответно сменил канала по който бил излъчван секс и пострадалата чула как П.
пита подсъдимият дали момичето е яло, на което чула отрицателен отговор. П.
заявила на П.П., че не иска да спи до К. и ще спи долу на земята, като
междувременно се успокоила, тъй като знаела, че пред свидетеля М. няма да й
направи нищо. З.П. установила между 4 и 5 часа, че свид. П. станал и отишъл на
работа. Към 5 часа, свидетелката станала измила си лицето, като заявила на К.М.
да отиде да вземе ваучер за да може да се обади на майка си, тъй като знае че
се притеснява. Подсъдимият й отговорил, че ще отиде да си вземе първо болнични
и от там ще отиде да вземе ваучер. В изпълнение на така обещаното М. заключил
пострадалата в стаята, след което излезнал. Оставайки в квартирата, З.П. се опитвала
да намери чаршафа, но така и не го намерила, след което пуснала и гледала
телевизор. Съответно М. бил купил ваучер и дал възможност на П. да се обади на
майка си, като пуснал високоворителя на телефона, за да чуе какво говорят. З.П.
успяла да проведе разговор с майка си. В хода на същия й заявила, че е в Пазарджик
с едно момче на име Г. и ще се прибере. На практика, свид. С.В.К. не разбрала,
че дъщеря й се обажда от София. След като пострадалата преустановила телефонния
разговор с майка си, подс. М. се обадил на приятеля си свид. А. да дойде да го
вземе. Тъй като този свидетел нямал ангажименти с управляван от него лек автомобил
отишъл в гр. София. Уговорката между двамата била да се чакат на гара Подуяне.
В тази връзка подс. М. заключил свидетелката в квартирата и отишъл до гарата
където се срещнал със свид. А.. Двамата се върнали в квартирата и впоследствие
заедно със свид. З.П. с автомобила на А. ***. Установявайки се в гр. Белово
подс. М. слязъл от колата като заявил на водача на автомобила да закара
пострадалата, а “аз ще остана в кафето”- показания на св. П..
Свид. А. не
закарал момичето в дома й, а я закарал в полицията в гр. Септември като
неговите мотиви в тази насока били, че ако техните са там и си помислят, че той
е човека който е избягал с нея, ще го гонят. В показанията си пострадалата
твърди, че в хода на време в което тя била само със свид. А., последният й
коментирал да не говори против М., тъй като той я искал, в резултат на което
получил положителен отговор.
Тъй като
предишния ден, свид. С.В.К.- майка на пострадалата се прибрала вечерта около 19
– 20 часа и установила, че дъщеря й я няма и с мотива, че никога последната не
е закъснявала толкова предприела действия по издирването й. В тази връзка
започнала да я търси, като две момчета от “нашето село” й заявили че са видели
дъщеря й с
-
3 - НОХД №778/2009г.
“еди коя си кола с К.”. Съответно отишла на въпросния
годеж, установила, че дъщеря й я няма там. При връщането си у дома също установила
липсата на своята низходяща. Вследствие на липсата на резултат от това й
издирване, майката отишла в с. Семчиново да провери дали К.М. е в дома си. Жена
му се обадила на телефона на съпруга си, но последния не вдигал същия.
С оглед
така развилите се действия, свид. С.В.К. на 18.01.2009г. подала молба до
Началника на РУ гр. Септември в която дала обяснения за развилите се според нея
действия на 18 януари 2009г. по отношение на нейната дъщеря З..
На
следващия ден след като свид. З.П. била откарана в полицията от свид. А.А.,
били предприети следствени действия по отношение разкриване на обективната
истина относно развилите се събития на 18 и 19 януари с участието на пострадалата.
Свид. З.П. *** където била прегледана от съдебен лекар в лицето на свид. Ф..
Резултатите от този преглед били отразени в съдебно медицинско удостоверение №
16-І/21.01.2009г.. Видно от същото е, че при прегледа на З.В.П. на “видима
възраст 13 години” е установена прясна дефлорационна щърбина в 6 часа по
часовниковия циферблат, която добре отговаря да е в резултат на извършен полов
акт, както съобщава пострадалата.
Видно от
приетата като доказателство по делото съдебно- медицинска експертиза № 17/09г.
изготвена от вещото лице Д.С. се установява, че при преглед проведен на 23
януари 2009г. в 11.50 часа на З.В.П. се установява непълно разкъсване на
девствената ципа с кръвонасядане, охлузване с кръвонасядане на лявата китка.
Визирано е, че е установена непълна дефлорация, която се дължи на въвеждането
във влагалището на твърд тъп предмет, какъвто може да бъде и мъжкия полов член
и това съответства да е причинено по начин и време както съобщава пострадалата.
Видно от
заключението на комплексна съдебно- психиатрична, психологична и сексологична
експертиза се установява, че освидетелстваната З.В.П. е 12 годишна по време на
инкриминираното деяние, като същата е психично здрава, в състояние да разбира
свойството и значението на извършеното от нея и да ръководи постъпките си.
Притежава свидетелска годност. Липсва какъвто и да е сексуален опит.
Инкриминираното деяние действително е било извършено с нея, но то не е било
мотивирано от психотични или от сексуални болестни или аномални мотиви от нейна
страна. Освидетелстваната разбира смисъла и целта на провежданите по отношение
на нея следствени действия, като в резултат на преживяното и пострадалата не са
настъпили психични отклонения за които е нужно някакво лечение.
От
заключението на комплексна съдебно- психиатрична, психологична и сексологична
експертиза се установява, освидетелствания К.Б.М. е психично здрав, разбира
свойството и значението на извършеното си и е могъл да ръководи постъпките си.
Притежава свидетелска годност, като ако инкриминираното деяние действително е
било извършено от него то не е било психотично, сексуално болестно или аномално
мотивирано.
На
23.02009г. е извършен оглед на местопроизшествие, а именно във въпросното
общежитие, където са били подсъдимия и пострадалата в гр. София в ж.к. “Суха
река”, блок 60, ет. 3, стая 38, при което след надлежно описание на въпросното
помещение са иззети веществени доказателства, подробно описани в протокола.
От ДНК
експертизата на веществени доказателства изготвена от в.л. М.Б. се установява,
че за белезникаво петно /сперма/ /обект 1.1. и заклетъчен материал от нокти
обект № 3.1 и обект № 3.2 се визуализира един и същ ДНК профил на лице от мъжки
пол, който показва пълно съвпадение с ДНК профила на К.Б.М.. За тези обекти не се визуализират
допълнителни алели, т.е. не се доказва наличие на клетъчен материал от второ
лице. За установените червеникави петна /кръв/ от чаршаф 1.2 е посочено, че
поради малкото количество материал се визуализира частичен ДНК профил на лице
от мъжки пол като проявените алели съвпадат с алелите от съответните локуси от
ДНК профила на К.М.. За кафеникава материя от бикини обект № 2 не се доказа
наличие на клетъчен материал от мъж, като за същата материя се доказва наличие
на минимално количество клетъчен материал от жена.
От
заключението на съдебно- биологична експертиза изготвена от в.л. В.М. в
протокол Б-50/2009г.се установява, че по представения за изследване обект № 1
/бикини/ се доказва кръв, като същата е с човешки произход. Предоставения за
изследване обект № 1 не се получава реакция оказваща наличието на сперма като
за същия не се установи и наличието на други видими биологични следи.
Видно от
заключението изготвено от същото лице по назначена биологична експертиза
отразена в Протокол Б-56/2009г. се установява, че по горната повърхност на
предоставения за изследване обект № 1 /долен чаршаф/ са намерени и иззети 4
нишковидни обекта същите условно обозначени като обекти № 1а, № 1 б и № 1 в и №
1 г. Визирала е че същите по морфология представляват телогенен /паднал/
човешки косъм от глава с изключение на обект № 1 в, който е такъв само че от
крайник. Посочено е, че първите три обекта не показват морфологично сходство по
между си, като те са годни за морфологично изследване. Констатирано е, че по
предоставения за изследване обект № 1 се доказва кръв, но видовата й
принадлежност не може да бъде установена. Посочено е, че по материал от
предоставения обект № 1 се получава реакция показваща наличието на сперма като
за същия се доказа и човешки белтък.
От
заключението изготвено от същото лице по назначена биологична експертиза
отразена в Протокол Б-79/2009г. се установява, че обект № 1 показва
морфологично сходство с обект № 5 /сравнителен материал/ - косми от глава на З.В.П..
Визирано е, че не е предоставен сравнителен материал косми от крайници, поради
което сравнително морфологично изследване на обект № 4, който е телогенен
човешки косъм от крайник изследван и описан в по-горното заключение не е
извършено.
Гореописаната фактическа обстановка се потвърждава по несъмнен и категоричен начин
от събраните по делото писмени и гласни доказателства, които са несъмнени
досежно авторството на деянието. В тази
насока, съдът кредитира изцяло гласните доказателства събрани по делото изразени
в показанията на разпитаните по делото свидетели З.П., С.В.К., Асен Г.П., Д.Ч., А.Ф., Т.В., в частност
показанията на свидетеля П. и обяснения на подсъдимия М., както и възприема
изцяло приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Свидетелката
З.П. се явява пострадал по отношение на вмененото на подсъдимия престъпление.
За същата няма спор, че към датата на инкриминираното деяние е 12 годишна, т.е.
тя е малолетна. Не може да има спор, от заключенията на приетата съдебно- медицинска
експертиза, че на същата е причинена прясна дефлорация, като това е резултат на
действие на твърд тъп предмет в частност
мъжки полов член. В конкретният казус независимо от ниската възраст на тази
свидетелка показанията на същата са ясни, логически последователни и
кореспондиращи с останалите и възприети по делото писмени и гласни доказателства.
Тази свидетелка визира фактическата обстановка по отношение развили се действия
в гр. Септември, след това в с. Варвара, с. Семчиново, отново в гр. Септември,
гр. София и на следващия ден връщането й отново в гр. Септември. В случая доказателства които да опровергават
нейните твърдения определено по делото не се събират, като същите кореспондират
с възприетите други гласни доказателства и писмени такива.
По
отношение на развилите се действия първоначално в гр. Септември и до пристигането й в гр. София на
18.01.2009г., освен нейните показания са налице показания дадени от свидетелите
Ч. и Т.В.. Не е разпитано в качеството на свидетел лицето С.Л.К., за която в
хода на съдебното следствие е прочетено определение на нейното заличаване с
оглед невъзможността същата да бъде разпитана.
-
4 - НОХД №778/2009г.
Независимо от това
действие за заличаване на тази свидетелка, то за съдът няма основание да не
дава вяра какво точно се е случило от срещата на пострадалата З.П. първоначално
с нейната братовчедка С.Л.К., последващата й среща с
подс. К.М. ***. В подкрепа на излаганите от нея данни са показанията на
свидетеля Ч., който потвърждава тезата, че след срещата си с подс. М. двете
момичета, а именно пострадалата З.П. и лицето С.Л.К. са се качили в автомобил
управляван от подсъдимия. Не може да има спор по делото, като в този смисъл се
кредитират и обясненията на подсъдимия, че цялата компания от четири човека в
случая М., Ч., С.Л.К. и З.П. ***. Няма основание да не бъдат кредитирани
показанията на свид. П. какво са консумирали във въпросното заведение, тъй като
нито в показанията си свид. Ч., нито в обясненията си подсъдимия коментира
какво точно е консумирано. Никой от тях не отрича, че лицето С.Л.К. е била
повлияна от алкохол. Не е отречено от свид. Ч., че свид. З.П. в определени
периоди от време е искала да се прибира, но в крайна сметка, тя не си е
тръгнала. В този смисъл са и неговите показания: “аз така си спомням, мисля, че
голямата /С.Л.К./ не я пусна да си тръгне. Малката /З.П./ се изплаши и затова
не слезе. Аз чух от голямата да казва на малката “стой тук и я накара да стои
при нея в колата. Аз се прибрах и повече нищо не знаех. Не мога да бъдат
игнорирани неговите твърдения относно развиващата се ситуация, тъй като този
свидетел заявява: “като аз почувствах, че се случва нещо нередно и реших да
предупредя родителите и на двете”. Всички тези данни излагани от този свидетел
определено кореспондират с твърденията на свид. З.П., че въпреки желанието си
да си тръгне, то основно лицето С.К. е препятствала нейното прибиране.
Независимо от това, подс. М., който е доста години по-голям от пострадалата,
последния не е оказал каквото и да било съдействие в тази насока. В този смисъл
са и показанията на свидетелката З.П.: “К. вътре в колата само се смее”. Аз
казах какво се смееш, кажи й да слиза от колата да си отиваме, а той само
мълчи.”.
Няма спор
по делото, че след като Ч. *** останалите лица от компанията са отишли в с.
Семчиново. В потвърждение на това им отиване са и показанията на свид. Т.В.,
който не отрича, че лек автомобил управляван от подсъдимия е пристигнал пред
училището където са се видели. След проведен разговор този свидетел не отрича,
че лицето С.Л.К. е останала с него, а подс. М. и другото момиче са се качили в
колата. Този свидетел не отрича, че не е чул какви уговорки са имали, тъй като
е бил на известно разстояние от тези лица.
Всичко
изложено до тук дава основание да се приеме, че доказателства които да
опровергават установената фактическа обстановка в този период от време не са
налице.
При тръгването
на лекия автомобил управляван от подсъдимия М. заедно със свид. З.П. са налице
единствено излаганите от тези две лица данни изразени съответно в обяснения
респ. в показания. В случая подсъдимият твърди, че свид. З.П. е искала от него,
с оглед на проблемите които тя е имала със своите родители, да я закара в гр.
София при нейни роднини. Определено тези негови твърдения не могат да бъдат
кредитирани пред настоящата инстанция, тъй като се касае за едно дете. Съответно
данните по делото не визират данни, че то има каквито и да било роднини в
София. Нещо повече, по категоричен начин е установено от незаинтересования
свидетел Ч., че тази свидетелка е искала да се прибира в къщи. В тази връзка,
съдът кредитира нейните показания, че подсъдимия е обещал да я закара до дома
й, но на практика това негово обещание не е спазено. Това е така, тъй като на
тази свидетелка й е направило впечатление, че пътуването от с. Семчиново до гр.
Септември е продължило продължително време. Това определено и е дало основание
да се обърне към подсъдимия и да започне да му вика, тъй като явно е била
притеснена, че той не я кара там където тя иска. Потвърждение на това нейно
притеснение е факта, че в момента в който тя е видяла табелата с надпис “Момин
проход” и изявлението от страна на подсъдимия, че отиват в гр. София тя е взела
да плаче, като е заявила, че иска да ходи при майка си и семейството си.
Логиката в действията на подсъдимия, който към тази дата е бил на 35 години,
като женен и с две деца е би следвало, че той следва да се съобрази с желанието
на това дете и да я закара в дома й. Това на практика обаче не е реализирано и
независимо от краткото разстояние от с. Семчиново до гр. Септември, той е
продължил пътя си за гр. София, въпреки, че пострадалата е била явно
разстроена.
За
развилите се действия в гр. София и конкретно в квартирата находяща се в ж.к.
“Сухата река” гласните доказателства се изразяват в обясненията на подсъдимия,
показанията на свид. З.П. и показанията на свид. П.П.. В настоящия случай, показанията
на последния свидетел и обясненията на подсъдимия се кредитират единствено и
само относно факта, че действително М. *** намирали са се във въпросната
квартира, престояли са цялата нощ, като на другия ден са си тръгнали. По
отношение на последното обстоятелство, свид. П. не излага данни, тъй като е
отишъл на работа. От тук насетне, съдът кредитира единствено и само показанията
на пострадалата З.П., тъй като те изцяло кореспондират с изготвените заключения
и по конкретно СМЕ, съответно биологични експертизи, комплексна съдебно
психиатрична, психологична, сексологична експертиза.
Подсъдимият
и свид. П. твърдят, че последния не е излизал по никакъв повод от жилището. Твърди
се че по време на цялата нощ не е имало каквито и да било действия, които по
някакъв начин да са относими по отношение на пострадалата.
Тези им
твърдения, определено не могат да бъдат кредитирани, тъй като те се явяват
изолирани от останали по делото гласен и писмен доказателствен материал, който
се възприема от настоящата инстанция.
Свидетелката
З.П. е категорична в показанията си, че още по време на пътуването си към София
подсъдимия М. е изявил желание да прави секс с нея. Въпреки ясният й отговор,
че тя е само на 12 години и че не желае да бъдат извършени по отношения на нея
сексуални действия, то подсъдимия М. не се е съобразил с това нейно желание. Тази свидетелка, както бе посочено по-горе
ясно и последователно описва първоначалното учудване на подсъдимия по отношение
на нейната възраст, но независимо от разбирането на този факт няма спор, че той
не се е съобразил с него.
Следва да
се отбележи, че за да се стигне до съвкупление подсъдимият е предприел
определено агресивни действия спрямо свидетелката З.П.. Същите са изразени като
в първоначалния коментар още при опитите да я свали от колата, че ще я удари
два шамара и лицето ще й стане в кръв, в последствие вече в квартирата я ударил
с пепелник в китката на лявата й ръка, ударил й два шамара, след което я
прегърнал, завел я до прозореца и й казал, че ще я хвърли от там. Тези
твърдения определено няма основание да не бъдат кредитирани, тъй като от
заключението на СМЕ на в.л. С. ясно е установено, че е налице охлузване с
кръвонасядане по лявата китка, което кореспондира с излаганите от тази
свидетелка данни. Действително свид. Ф., който е извършил първоначалния преглед
на свидетелката в издаденото от него СМУ не визира травматични увреждания по
главата, тялото и крайниците, но в хода на съдебното следствие този свидетел не
отрича, че има възможност да се пропуснат някои увреждания. В този смисъл свидетелят
визира, че ако пострадалата не съобщи за такива и те са били покрити с дрехи е
възможно да се пропуснат. Следва да се отбележи, че вещото лице С. е
категорично при разпита си в хода на съдебното следствие, както за наличието на
прясна дефлорация, така и че констатираното от него нараняване по отношение на
кръвонасядането, същото съответства да е нанесено в деня на инцидента. Следва
да се отбележи, че в обясненията си това вещо лице е категорично, че при
локализацията на травмата по отношение на конкретната дефлорация същото визира,
че жената е била по гръб, а мъжът е бил на нея, което определено е съотносимо и
с показанията на свидетелката З.П..
В
потвърждение на тезата на пострадалата са заключенията на биологичните
експертизи, които сочат, че действително са установени следи от сперма, от
косми, които на практика
-
5 - НОХД №778/2009г.
отговарят на ДНК на
подсъдимия. Действително те не могат да отговорят на всички задачи с оглед на
конкретните представени образци, но определено същите допълват че е налице
съвкупление между пострадалата и подсъдимия, в резултат на което последният е
еякулирал. В потвърждение на това са и данните за наличие на сперма върху
чаршафа. Действително не се установява кръв по чаршафа който е бил постлан
върху леглото, но това определено кореспондира с показанията на свидетелката З.П.,
която сочи че подсъдимият е скрил този чаршаф
и въпреки желанието й да го намери когато е била сама в квартирата, то
тя не е успяла да осъществи.
Не може да
има спор по делото и в този смисъл няма основание да не бъдат кредитирани
показанията на свид. П., че последният е тръгнал на работа в ранните часове на
денонощието като е оставил пострадалата и подсъдимия в квартирата си. Съответно
не може да има спор, че на следващия ден подсъдимия е дал възможност на З.П. да
се обади на майка си, но предвид притеснението което изпитвала от него, тя е
заявила единствено, че се намира в гр. Пазарджик с лице на име Генчо. Няма спор
по делото, че подсъдимият се е обадил на своя приятел свид. А.А. ***, тъй като
според обясненията му се е притеснявал, че няма книжка и че вече е знаел, че П.
е обявена за издирване. В тази му част обясненията му определено започват да
звучат нелогично, тъй като предишния ден той е управлявал лекия автомобил, като
има данни и че е употребил алкохол, според твърденията на З.П..
Възприемат
се гласните доказателства относно придвижването на пострадалата към гр.
Септември с преминаването им през гр.
Белово където подс. М. е останал. В тази насока са както показанията на свид. П.,
така и на свид. А.А., респ. обясненията на подсъдимия. Действително в
показанията си свид. З.П. заявява, че подс. М. ***, като не дава повече
подробности относно причините поради които подсъдимия не е продължил с нея с
коментара: “… ти я закарай, аз ще остана в кафето”. В тази връзка настоящата
инстанция счита, че следва да кредитира обясненията на подсъдимия и показанията
на свид. А. единствено в частта относно че същия е заявил, че следва да се
прибере в гр. София, но не и в частта, че следва да отиде на работа. В тази
насока следва да се отбележи, че по делото не са ангажирани доказателства.
Налице е отново една нелогичност в действията на М., че ако да пристигането му
с пострадалата и св. А. *** не е извършвал определени незаконни действия спрямо
първата, то той след като се е ангажирал да върне момичето с оглед разговора им
на тази тема предишната вечер е следвало да го реализирана намерението си до
край, а именно с предаването му на родителите, което на практика не е
реализирано, а не да го оставя с друго лице.
Не могат да
не бъдат кредитирани показанията на свид. З.П., че още на същия ден на нея е
извършен преглед от медицинско лице. В тази насока тези нейни твърдения се
подкрепят и от майка й свид. С.В.К., респ. съдебно медицинското удостоверение
издадено от д-р Ф..
Няма спор
по делото, че няколко дни след това и е извършен нов преглед от в.л. д-р С.,
резултатите от който са отразени в заключението съдебно- медицинската експертиза
изготвена от последния и която е в относимост към обясненията на пострадалата.
Определено данните от съдебно- медицинското удостоверение на свид. Ф. не
разколебават изложеното в заключението, още повече последния не отрича за
направени пропуски. В тази насока са и излаганите от него данни: Не мога да си
спомня, дали съм я преглеждал по тялото. Но щом е прегледана гинекологично,
значи е прегледана и по тялото. Но ако не съобщи, има възможност да се пропуснат
някои увреждания.”.
При така
събраните доказателства, съдът намира от правна страна, че обвинението срещу
подсъдимия е доказано по безспорен и категоричен начин, предвид на което същия
бе признат за виновен по него, тъй като е осъществил обективните и субективни
признаци на престъплението по чл.152,
ал.4, т.1, във връзка с ал.1, т.2, предл.1 и 2 от НК.
От обективна страна, подс. М. на 18.01.2009г. около
22.30 часа в гр. София, ж.к. “Суха река”, блок № 60 /представляващ общежитие/ в
стая № 31 се съвкупил с лице от женски пол с малолетната З.В.П., като я
принудил към това със сила и заплашване- замерял П. с пепелник, като я ударил
по ръката, казал че ако не прави секс с него ще я хвърли от третия етаж на
блока, като я ударил два шамара и я бутнал върху леглото. Действително е налице
във фактическата обстановка разминаване в последователността по отношение на
нанесените шамари, които са още в началото след хвърлянето на пепелника,
съгласно показанията на пострадалата, но това на практика не променя по
същество главните факти от инкриминираното деяние.
От субективна страна, деянието е
извършено виновно с форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на извършваното от него
деяние, предвиждал е неговите обществено опасни последици и е искал тяхното
настъпване. М. е бил наясно с възрастта на пострадалата, тъй като последната
още преди да влязат в общежитието е заявила своята възраст ясно и категорично.
В тази връзка тези нейни показания не могат да бъдат опровергани, още повече,
подс. К.М. *** е прекарал доста време със З.П. и нейната приятелка С.К.. Същият
не отрича и познанство с баща й. Изхождайки, че той е в зряла възраст на 35
години към датата на инкриминираното деяние, то определено нелогично звучат
твърденията му, че пострадалата изглеждала по-голяма. Следва да се отбележи, че
съдът не възприема възраженията на защитата на подсъдимия, че в заключението на
вещото лице С. е визирана една по-голяма възраст. Това е единствено предположение,
като на практика не може да се игнорира наличието ясен отговор от страна на
пострадалата по отношение на подсъдимия за нейната възраст. Подсъдимият е женен
мъж и при този факт на неговото семейно положение е наясно, че с отиването си в
гр. София с малко момиче определено същият е имал намерение за извършване на
противозаконни действия спрямо нея.
При определяне вида и размера на наказанието, съдът взе
предвид следните обстоятелства: Висока е степента на
обществената опасност на извършеното от подсъдимия престъпление. Това се
определя от факта, че при тази ниска възраст на пострадалата вредните последици
за същата определено могат да бъдат много високи. В тази насока следва да се
отбележи, че свид. З.П. е била 12 годишна към датата на инкриминираното деяние.
Определено същата не е имала каквато и да било сексуална култура и съответно
при извършване на престъпно деяние спрямо нея в късните часове на денонощието
за последната може да има негативни последици по отношение на социалното й и
сексуално поведение за в бъдеще. От друга страна отчитайки степента на
обществена опасност на подсъдимия, съдът констатира че тя е висока. Независимо,
че от представената от защитата на подсъдимия трудова характеристика се
установява, че подсъдимият е трудово ангажиран преди датата на задържане и от
същата могат да бъдат изведени положителни характеристични данни, то не може да
бъде игнориран факта, видно от справката за съдимост с рег. №1834/26.02009г.,
че М. е осъждан. Не може да има спор, че тези осъждания са през 97 и 99 година,
но те са изтърпявани ефективно и явно постановените присъди не са оказали
своето превантивно и поправително въздействие.
Ето защо, съдът, като прецени характера на извършеното
престъпление и неговата степен на обществена опасност, обстоятелствата при
които е извършено, подбудите на подсъдимия и неговата степен на вина в случая,
след спазване разпоредбите на чл.54, ал.1 от НК, го осъди на наказание лишаване
от свобода за срок от единадесет години.
При определяне на този вид и размер наказание, съдът
се съобрази в случая и с изброените по- горе обстоятелства, а именно: висока
степен на обществена опасност и обременено съдебно минало, които са в баланс с
отчетените смекчаващи такива, а именно: положителни характеристични данни и
трудова ангажираност до датата на задържането на подсъдимия под стража.
Така наложеното наказание
лишаване от свобода, с оглед осъществяване целите на специалната и генерална
превенция на закона и съобразено с разпоредбата на чл. 36 от НК,
-
6 - НОХД №778/2009г.
съдът прие, че подсъдимия следва да изтърпи
ефективно наказанието, предвид на което и не приложи разпоредбата на чл. 66
ал.1 от НК, още повече са налице законови пречки за приложението му, с оглед на
предишните му осъждания.
На основание
чл.61, т.2, във връзка с чл.57, ал.1 от ЗИНЗС, на подс. К.М. бе определен
първоначален строг режим, като същия бъде настанен в затворническо общежитие от
закрит тип.
Именно с така
определеното наказание, съдът намира, че ще бъдат постигнати целите на
наказанието визирани в чл. 36 и сл. от НПК, както по отношение на специалната
така и на генерална превенция на закона.
На основание
чл.59, ал.1 от НК бе приспаднато времето през което подсъдимия К.Б.М. е бил с
мярка за неотклонение “задържане под стража” считано от 26.01.2009г. до влизане
в сила на присъдата.
Разпоредено
бе веществените доказателства по делото, а именно един брой дамски бикини,
червени на цвят, един брой чаршаф, нокти и сравнителни материали- косми и марля
с кръв да се унищожат след влизане на присъдата в законна сила.
По отношение на предявения граждански иск.
С доказване на обвинението съдът
прие, че гражданският иск се явява основателен и частично доказан за
причинените неимуществени вреди от страна на подсъдимия спрямо пострадалата.
Налице е виновно поведение,
противоправен резултат и причинна връзка между тях. В конкретния казус
подсъдимият с извършеното от него деяние определено е повлиял основно върху
личността на пострадалата, както по отношение на физическото й състояние към
датата на извършване на престъплението, така и относно нейното психично
състояние, логически обосновано и от нейната ниска възраст- 12 години. Това е
така, тъй като от заключението на комплексната съдебно- психиатрична,
психологична и сексологична експертиза се установява на същата липсва какъвто и
да е сексуален опит. Действително е посочено, че в резултат на преживяното у
пострадалата не са настъпили психични отклонения за които е нужно някакво
лечение. В случая обаче, не могат да бъдат опровергани фактите относно
конкретното състояние на П. преди въпросното съвкупление и след това. Още по
време на пътуването и за София в автомобила на подс. М., тя е била разстроена,
като е плакала. Налице са отправени заплахи, както от физическо естество, така
и психично изразени в нанесени удари с пепелник и впоследствие с шамари, което
определено ще даде своя отпечатък в бъдеще време. Основание за това, е че същата
е все още незряла, като реално първия й сексуален контакт е с мъж да много по-
голяма възраст от нея за който тя не е имала желание да реализира. Това
определено оставя своя отпечатък при бъдещото й развитие като личност,
игнорирайки факта, че тя е от малцинствата в страната.
Неопровергани са показанията на
свид. С.В.К.- майка на пострадалата, че след случая е давала на дъщеря си
успокоителни, тъй като е била притеснена. В този смисъл са и излаганите от нея
данни: “Когато докараха З. в полицията, тя беше една пожълтяла в лицето, беше
притеснена, тя си е скромна, беше една доверчива. … тя плачеше пред мен …
успокоителни лекарства давах на детето си.”.
В относимост на тези излагани
данни, са и показанията на свид. А.П.- баща, които сочи. “… беше притеснена. Тя
се срамуваше да говори с мен. Плачеше постоянно.”.
Ето защо съдът, като изходи от
характера на извършеното престъпление, последиците от същото за пострадалата, а
също така като се съобрази разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД прие по справедливост,
че за обезщетение за нанесени неимуществени вреди в резултат на извършеното
спрямо малолетната пострадала З.П. престъпление по чл. 152, ал.4, т.1, във
връзка с ал.1, т.2, пр.1 и 2 от НК, следва да се определят парични средства в
размер на 16 000 лв., ведно със законната лихва, считана от датата на
увреждането- 18.01.2009г., до окончателното изплащане на сумата, като отхвърли гражданския
иск до размера от 20 000лв. като неоснователен.
На основание чл.189, ал.3 от НПК,
подсъдимият М. бе осъден да заплати в полза на Държавата, по бюджета на
съдебната власт разноските по делото в размер на 1486,19 лв., както и ДТ върху
уважения размер на гражданския иск в размер на 640 лв.
Осъден бе, подс. М. да заплати на
С.В.К. и В.Г.П., в качеството им на родители и законни представители на
малолетната З.В.П., сумата от 200лв., явяващи се направени от последните
съдебно- деловодни разноски- адвокатски хонорар.
Причините за
извършване на престъпленията се коренят в трайно изградените престъпни навици
на подсъдимия, ниската му правна култура, както и незачитане на правовия ред в
държавата и половата неприкосновеност на други лица.
По тези
съображения, съдът постанови присъдата си.
Окръжен съдия: