№ 478
гр. Варна, 05.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тринадесети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело №
20253100900149 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба подадена от В. Н. В., с ЕГН
**********, с адрес: *****, със съдебен адрес: гр.София, ул.“Иван Денкоглу“ №7, ет.5, ап.9,
чрез адв.В. Н., против ЗАД “ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Дианабад“, бул.“Г.М.Димитров“ №1, представлявано
от Б.Г. И., Р.В.М. и Т.Д.Т., с която са предявени обективно кумулативни съединени искове с
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 30000лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат от телесно увреждане,
получено в резултат от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 05.12.2023 г., около
16:55 часа, в гр.Варна, на републикански път II-902, по вина на водача на лек автомобил
“Мерцедес Е250 III“, с peг.№*****, чиято отговорност към дата на инцидента е била
застрахована при ответника по застрахователен договор “Гражданска отговорност“,
обективиран в Полица №*****, със срок на действие от 29.07.2023г. до 28.07.2024г., ведно
със законната лихва върху обезщетението от дата на пътното произшествие-05.12.2023г. до
окончателното му изплащане.
В исковата молба се сочи, че на 05.12.2023г. около 16:55 ч., на републикански път II-
902 е настъпило пътнотранспортно произшествие с участието на л.а.“Мерцедес Е250 III“, с
peг.№***** и управлявания от ищеца л.а.“Тойота Авенсис“, с peг.№******, в резултат на
което последният е пострадал. Поддържа се, че вината за настъпване на пътното
произшествие е на водача на л.а.“Мерцедес Е250 III“, който е нарушил правилата за
движение по пътищата, тъй като се е движил с несъобразена с пътните условия скорост и в
резултат от това е изгубил контрол върху управлението на автомобила, който се е отклонил
се вдясно по посоката на движение, излязъл от пътя и се е ударил в мантинелата, счупил е 5
метални колчета и е реализирал сблъсък с л.а.“Тойота Авенсис“, с peг.№******, който е бил
спрял на пътен знак Б2 “Стоп“, в очакване да се включи в движението по републикански път
II-902. Сочи се още, че във връзка с настъпилото събитие е образувано ДП №124/2024г. по
описа на 05 РУП при ОДМВР Варна, пр.пр.№17735/2023г. на РП Варна, което в последствие
е прекратено с влязло в сила постановление. Твърди се, че в следствие от пътното
1
произшествие ищеца е претърпял телесни увреждания и бил откаран по спешност в МБАЛ
“Света Анна-Варна“ АД, където му е поставена диагноза: “Контузия на гръдния кош.
Контузия на раменния пояс и мишницата. Повърхностна травма на окосмената част на
главата. Болки в областта на главата вляво, лявото рамо и гърба.“ Сочи се, че на 02.01.2024г.,
поради продължаващите болки в шийната област, рамото, изтръпване в двете ръце, ищецът е
приет по спешност и хоспитализиран в “Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда“ ЕАД-
гр.София, като му е поставена диагноза: “Увреждане на междупрешленните дискове в
шийния отдел с радикулопатия. Дискови хернии С5-С6 и С6-С7.“ Твърди се, че на
04.01.2024г. ищеца е претърпял операция, изразяваща се в шийна остеосинтеза-дискектомия
на С5-С6 и С6-С7, остеофитектомия и декомпресия на нервни структури, имплантиране на 2
броя кейдж с плака посредством 4 броя винт. Поддържа се, че причинените травми на
ищеца, представляват по съществото си средна телесна повреда, тъй като са обусловили
трайно затруднение на движенията на шията му за период повече от 30 дни, както и
временно разстройство на здравето, неопасно за жИ.та. Поддържа се още, че ищеца няма да
може да се възстанови в цялост от претърпените травми и те ще оставят негативните
последици за целия му жИ.т. Твърди се, че към момента на процесното пътното
произшествие автомобила на виновният водач, е имал сключена валидна застраховка
“Гражданска отговорност“ с ответника, пред когото ищеца заявил претенция със Заявление
№2438/30.04.2024г. за заплащане по доброволен ред на застрахователно обезщетение. Сочи
се, че по повод претенцията при застрахователят е образувана Щета №******, по която е
изплатено обезщетение в размер на 2000лв., което ищеца намира за крайно недостатъчно.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК, ответникът ЗАД „ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве" АД, чрез
адв. И. Ц. депозира отговор на искова молба, с който се поддържа, че предявеният иск е
допустим, но е неоснователен. Поддържа се, че не са налице условията за ангажиране на
отговорността му, тъй като не е осъществен основният елемент от фактическия състав на
деликта, а именно протИ.правно и виновно поведение на застрахованият водач за
настъпване на пътния инцидент. Твърди се, че водачът на л.а.“Мерцедес Е250 III“, не е
нарушил императивните разпоредби на Закона за движение по пътищата и Правилника за
неговото прилагане, съответно не е причинил процесното ПТП, така както е описано в
исковата молба. В евентуалност се поддържа, претенцията е необосновано и прекомерно
завишена, както и неотговаряща на обективно настъпилите обстоятелства, имащи значение
за правилното й определяне. Сочи се, че не са съобразени реално понесените от ищеца болки
и страдания в резултат на процесното произшествие, както и приноса на пострадалия за
настъпването на произшествието. Във връзка с последното се релевира възражение за
съпричиняване като се поддържа, че ищецът е допуснал нарушение на изискванията на
чл.137а от ЗДвП за правилно поставяне на обезопасителен колан. Оспорва се
доказателствената стойност на представената медицинска документация, като се поддържа,
че въпросните документи не обосновават настъпването на твърдените неимуществени
вреди, респективно искания размер на обезщетение. Наред с изложеното се поддържа, че
твърдените от ищеца телесни увреди, изразяващи се в “увреждане на междупрешленните
дискове в шийния отдел с радикулопатия и дискови хернии“ не са вследствие от
травматизъм, настъпил при процесното пътно произшествие, а са дегенеративни състояния с
давност, датираща от преди датата на ПТП. Оспорва се и периода, за който се претендира
законната лихва, като се поддържа, че такава се дължи от изтичането на тримесечния срок в
рамките, на които застрахователят трябва да вземе решение да плати претендираното
обезщетение или да постанови мотивиран отказ от изплащане на същото, в случая от
30.07.2024г.
С допълнителна искова молба, ищецът поддържа предявените искове и вече
изложените доводи. В допълнение сочи, че извънсъдебното плащане от страна на ответника
на сумата в размер на 2000лв., представлява извънсъдебно признание относно наличието на
всички факти и обстоятелства за възникване и ангажиране на отговорността на
2
застрахователя. Оспорва се възражението на ответника за съпричиняване на претърпените
вреди, като с е твърди, че уврежданията на ищеца са настъпили въпреки поставеният
обезопасителен колан. Оспорва се и твърдението на ответника, че процесните травми на
ищеца не са резултат и последица от пътния инцидент, а са следствие от предходни
заболявания. По повод оспорването от ответника на началната дата на обезщетението за
забава, се поддържа, че вземането за лихва е с акцесорен характер, поради което се дължи от
датата на деликта. Твърди се, че по аргумент от противното от нормите на чл.429, ал.2, т.2,
вр. ал.3, вр. чл.432, ал.2, изр.1 от КЗ, застрахователят, както и делинквента, дължи
заплащане на обезщетение от датата на деликта. В условията на евентуалност се, поддържа,
че лихва се дължи най-късно от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото
събитие, което в настоящия случай е станало на 30.04.2024г.
С подадения от ответника отговор на допълнителна искова молба, се поддържат вече
заявените възражения и оспорвания.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощник, поддържа предявените искове и
моли за тяхното уважаване. Депозира по делото писмени бележки, с които доразвива своето
становище.
Ответникът, редовно призован за о.с.з, не се явява, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, приема за установено от
фактическа страна, следното:
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
към датата на процесното ПТП-05.12.2023г. при ответното дружество-застраховател е
съществувало валидно облигационно правоотношение по договор “Гражданска отговорност
на автомобилистите“ относно л.а.“Мерцедес Е250 III“, с peг.№*****, обективирано в
Застрахователна полица №*****. Безспорно е още, че на 30.04.2024г. пострадалият е
депозирал пред ответника извънсъдебна претенция по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, за което е
образувана Щета ****** и застрахователят е определил и заплатил обезщетение по същата в
размер от 2000лв.
Видно от представения по делото препис от Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица №2023-1020-2548 от 05.12.2023г., че на посочената дата е настъпил пътен
инцидент между гореописаните МПС, като според отразяването в документ вината за това е
на водач на л.а.“Мерцедес Е250 III“, който при движение в участък на пътя описващ ляв
завой е напуснал траекторията на пътното платно и е реализирал удар със спрелия на знак
“Стоп“ автомобил, който е управляван от ищеца. Видно е още, че са отразени настъпили
трамвайни увеждания на ищеца, изразяващи се в контузии на главата, ляво рамо и гръден
кош.
По делото е приобщена медицинска документация, установяваща здравословното
състояние на ищеца, след настъпване на процесното произшествие. Видно е от документите,
че непосредствено след пътният инцидент, пострадалият е транспортиран в Спешния център
при МБАЛ “Св.Анна“-гр.Варна, при запазено общо състояние, с болка в областта на ляво
рамо, оток на главата в лява половина, латерално. След проведени прегледи и консулти, не
са установени фрактури, поставена му е диагноза: контузия на главата в лява половина,
контузия на ляво рамо. Не е хоспитализиран, изписан е в същият ден с терапия за покой и
обезболяващи.
Установява се, че констатациите за здравословното състояние на ищеца
непосредствено след инцидента, които са отразени във Фиш за спешна медицинска помощ
№49348/05.12.2023г., Съдебномедицинско удостоверение №263/ от 08.12.2023г., в цялост
кореспондират с тези установени при първичният преглед в Спешният център при МБАЛ
“Св.Анна“-гр.Варна, описани по-горе. От представената епикриза, издадена от Клиника по
3
Неврохирургия при “Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда“ ЕАД-гр.София, се
констатира, че ищецът е постъпил в болницата на 02.01.2024г. и е изписан след 6 дни с
окончателно поставена диагноза: дискови хернии С5-С6 и С6-С7 и след проведено
оперативно лечение, при което е реализирана дискектомия С5-С6 и С6-С7, остеофигектомия
и декомпресия на нервни структури. Имплантирани са 2 броя кейдж плака 12/6мм,
посредством 4 броя винт. Изписан е при констатирано клинично подобрение, с гладък
постоперативен период и с ранна вертикализация.
По делото е представен заверен препис от Постановление за прекратяване на
досъдебно производство на Прокурор при РПВ, с което воденото наказателно производство
за процесното ПТП по ДП №124/2024г. е прекратено поради липса на престъпление, защото
уврежданията на пострадалият ищец не се характеризират с временно опасно за жИ.та
състояние, доколкото същият не е изпадал в безсъзнание, респективно не е претърпял средна
телесна повреда.
От заключението на назначената по делото КСМАТЕ, което се цени от съда, като
компетентно и добросъвестно дадено, и кореспондиращо с останалите приобщени по делото
доказателства, се установява, че на 05.12.2023г., около 16.55 часа, на републикански път 11-
902, в посока от село Кичево към гр.Варна, при левия обратен завой разположен преди
“Картинг писта“-гр.Варна, е настъпило пътно произшествие между л.а.“Мерцедес Е250 III“,
с рег.№*****, управляван от П. П. и л.а.“Тойота Авенсис“, с рег.№*****, управляван от
ищеца. Установява се, че инцидента е настъпил, тъй като водача на л.а.“Мерцедес Е250 III“
допуска отклонение от праволинейното си движение по пътната лента в резултат от
избраната скорост на движение, явяваща се несъобразена с пътния участък и мокро пътно
платно, в резултат от което излиза в дясно и удря дясно разположената мантинела. След
преодоляване на последната, допуска удар с изчакващия включване по главния път при знак
“Стоп“ автомобил на ищеца, при което тялото на последния се е отместило в ляво спрямо
предна лява седалка, и е осъществило контакт с вътрешната част на предна лява врата,
предна лява колонка и други облицовки на купето, разположени непосредствено вляво от
тялото на пострадалия. Според заключението, тъй като понесеният удар е страничен спрямо
предна лява врата, колонка и преден ляв калник, и предвид близкото разположение на тялото
на пострадалия спрямо вътрешността на предна лява врата, коланният механизъм в
автомобил на ищеца не е оказал съществено задържане на тялото спрямо горната му част,
съответно предпазният колан не е бил в състояние да предотврати настъпването на контакт
на тялото на водача с вътрешността на вратата. Вещото лице медик е установило, че в пряка
причинно-следствена връзка с реализираното ПТП ищецът е претърпял травматичен оток в
лявата слепоочна област на главата, кръвонасядания в областта на лявото рамо и лявата
ключица, седалището в ляво, лявата подбедрица, ожулвания в областта на лявата
подбедрица, контузия на гръдния кош. Според експерта контузията на главата е била
съпроводена с лекостепенно разстройство на съзнанието, изразяващо се в липса на спомен за
случилото се и зашеметяване, като в комбинация всички настъпили травматични
увреждания са обусловили временно неопасно за жИ.та разстройство на здравето, като
последиците от тях са отзвучали в рамките на 2-3 седмици, без данни за последващи
усложнения. Последвалата оперативна интервенция в шийният отдел на гръбначният стълб
на ищеца, не е във връзка с травмите получени при процесно ПТП, тъй като касае
дегенеративни изменения в последен стадий на развитие с голяма давност, в порядъка на
години.
При изслушването му в о.с.з., на база показания на св.Д. П., вещото лице сочи, че
загубата на съзнание от ищеца се категоризира като временно опасно за жИ.та разстройство
на здравето.
По делото са разпитани свидетелите Д. Й. П., О.Г.У. и М. Н. В.. Показанията им се
кредитират от съда, в частта, в която са базирани на непосредствени впечатления и съдържат
4
данни за наведените от страните факти, имащи значение за спора и при отчитане на
възможната им заинтересованост на основание чл.172 от ГПК.
Свидетелят Д. П., който е служител на ищецът, излага, че малко преди на процесният
инцидент, двамата са потеглили от обект, който се намира в покрайнините на гр.Варна.
Сочи, че шофирал служебен автомобил, като се движил малко пред ищеца. Сочи още, че му
се обадили колеги, които му съобщили за настъпилият инцидент и че следва да се върне. По
думите на свидетеля, когато се е върнал на мястото на ПТП, ищеца вече бил извън
автомобилът си, положен на земята в нежизнено състояние, което продължило 2-3 минути.
Свидетеля излага, че се е пътувал в линейката заедно с пострадалият, който бил качен на
носилка и откаран в болница. Излага още, че докато пътували ищецът затварял очи на
няколко пъти, държал се неадекватно и объркано, не помнел какво се е случило.
В показанията си свидетелят О.У., братовчед на ищеца, сочи, че разбрал за инцидента
от телефонно обаждане от бившата приятелка на пострадалият. В последствие заедно с нея
посетили пострадалия в болницата, като намерили същия разконцентриран, с непривично
поведение-ставал, сядал на пейките в коридора и бил неориентиран. След получаване на
медицинските документи, тримата напуснали болничното заведение и се придвижили пеша
до колата. При качването си в нея, ищецът помолил свидетеля да не кара бързо, който
изпълнил молбата и се движил с около 40 км/ч, но и това било прекомерно за пострадалият.
Същият се оплаквал от болки в главата и гадене, което наложило да спират. В следващите
дни след инцидента ищеца продължавал да се оплаква от гадене и болка в главата, поради
което бил откаран за преглед в гр.Добрич, където ми бил направил ядрено-магнитен
резонанс и след разчитането на резултатите, му казали, че е за операция. През месец януари
на 2024г. свидетеля закарал ищецът в болница в гр.София, като по време на цялото
пътуване пострадалия молел за по-бавно шофиране. Според свидетеля възстановяването на
ищеца от операцията продължило около половин година и било свързано с болки в тялото,
невъзможност да се обслужва сам. Преживяното се е отразило и емоционално на ищеца,
който отслабнал и станал по-избухлив. Към момента състоянието на ищеца се подобрява, но
той все още не се е върнал към активният си начин на жИ.т, защото изпитва болки и не може
да си върти главата.
При разпита си свидетеля М. В., който брат на ищеца, излага, че е разбрал за
инцидентът два дни след него, тъй като брат му не искал да го притеснява. При посещението
на пострадалият в домът му, свидетелят установил, че барат му е блед, полупрегърбен,
наведен, с оплаквания за болки в тялото, главата, световъртеж. Сочи, че присъствал при
извършването на ЯМР в гр.Добрич, въз основа на чиито резултати пострадалия бил насочен
за спешно оперативно лечение. Сочи още, че операцията била направена в началото на
2024г. в гр.София, като постоперативно възстановяване е отнело много време, като ищеца
бил постоянно с “яка“ и имал нужда от помощ за задоволяване на ежедневни си нужди.
Според свидетеля преди оперативното лечение ищецът не бил добре както физически, така и
психически, защото не можел да се обслужва сам, болките му не му позволявали да лежи и
се налагало се да спи в седнало положение. Пострадалия споделял, че има усещане за
сковаване на ръцете. Свидетелят сочи, че до преди инцидентът брат му не е имал
здравословни проблеми и бил активно спортуващ човек.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
С оглед разпоредба на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице може да предяви пряк иск
срещу застрахователя, по застраховка “Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата.
Същевременно съгласно чл.429, ал.1 от КЗ застрахователят по договор за застраховка
“Гражданска отговорност“, се задължава да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума, отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
5
непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Предвид горното, за успешното провеждане на прекият иск срещу застраховател, в
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на
валидно сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност” между увредилото го
лице и ответника; настъпило увреждане, причинено от виновно и протИ.правно Д.ие, от
страна на застрахования; причинна връзка между Д.ието и вредоносния резултат; както и
вида и размера на претърпените вреди.
В процесният случай, както вече беше посочено, е безспорно, че към датата на
пътното произшествие-05.12.2023г. по отношение на л.а.“Мерцедес Е250 III“, с peг.№*****,
е действала застраховка “ГО“, обективирана в застрахователна полица №*****, сключена с
ответникът.
Няма спор и че на 30.04.2024г. ищецът е предявил извънсъдебна претенция по повод
претърпените вреди, като при застрахователят е образувана щета, по която е изплатено
обезщетение в размер от 2000лв.
Елементите от фактическият състав по чл.45 от ЗЗД по отношение на лицето,
ползващо се от клаузите на застраховка ”Гражданска отговорност”, а именно извършено
виновно протИ.правно Д.ие, причинна връзка между Д.ието и вредоносният резултат-
телесни увреждания на ищеца в резултат от пътнотранспортно произшествие, се установяват
от кореспондиращото си съдържание на изслушаната по делото експертиза и приобщените
писмените доказателства, в това число Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№2023-1020-2548 от 05.12.2023г.
Анализа на посоченият доказателствен материал установява, че вината за процесният
инцидент се носи единствено от водача на л.а.“Мерцедес Е250 III“, който в нарушение на
чл.20,ал.2 от ЗДвП при движение с несъобразена за пътният участък скорост и мокрото
пътно платно, е напуснал пътната лента и е предизвикал удар със спрелия на знак “Стоп“
лек автомобил, управляван от ищеца, при което последният е претърпял травматични
увреждания.
Ето защо претенцията за заплащане на застрахователното обезщетение е доказана по
основание.
При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, съобразно
критерият за справедлИ.ст, установен в чл.52 от ЗЗД, следва да се имат предвид обективно
съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са: видът,
характерът и степента на констатираното увреждане и състоянието на пострадалия; начинът
на извършване на увреждането; видът и начинът на провежданото лечение, неговата
продължителност; болките и страданията, претърпени, както при причиняване на
увреждането, така и при провеждане на лечението през всичките му етапи; отстраними ли са
травмите или има остатъчни явления; периода на загуба на двигателна способност;
психическата травма, както при причиняване на увреждането, така и впоследствие;
възрастта на увредения и общественото му положение; налице ли е намалена
трудоспособност и др.
Въз основа на изслушаната по делото експертиза, съдът приема, че травматичните
увреждания на ищеца, които са в пряка причинна връзка с причиненият инцидент, се
заключват в съчетано увреждане на лявата област на тялото и по-конкретно травматичен
оток в слепоочна област на главата, кръвонасядания в областта на съответно рамо и
ключица, седалището и подбедрицата, ожулвания в областта на подбедрицата, както и
контузия на гръдния кош.
Вещото лице медик е категорично, че уврежданията в шийният отдел на гръбначният
стълб на ищеца нямат връзка с процесното ПТП, като в този смисъл са и констатациите в
медицинската документация изготвена при спешния прием на пострадалия за лечение.
6
Не се установи и твърдяната загуба на съзнание от ищеца, която обуславя временно
опасно за жИ.та разстройство на здравето или средна телесна повреда. Данни за такова
състояние на пострадалия се съдържат единствено в показанията на свидетеля П., които
обаче протИ.речат на констатираното в наказателното производство, което е прекратено
именно по причина, че пострадалият не е изпадал в горепосоченото състояние.
Постановлението за прекратяване на наказателното преследване на виновния водач, не е
атакувано от пострадалия, поради което макар и акта на прокуратурата, да не е
задължителен за съда, същият съставлява индиция, че описаните в него факти са се
осъществили в обективната действителност.
На следващо място обстоятелствата, при които са протекли медицинските процедури,
след инцидента, сочат, че пострадалия се е намирал в добро общо състояние и с лек
травматизъм, тъй като в противен случай същия не би бил освободен веднага за домашно
лечение, доколкото медицинските протоколи предвиждат хоспитализиране за наблюдение
поне от 24 часа при констатирана загуба на съзнание.
С оглед горното съдът намира, че показанията на свидетеля П., който е служител на
ищеца, са пристрастни и преувеличени, като целта на същите е обслужат защитната теза на
пострадалия, поради което и не следва да бъдат кредитирани.
В заключение съдът приема, че в разглежданият казус на обезщетяване подлежат
търпените от ищеца болки и негативни психически изживявания, в резултат от получените
контузия, оток, кръвонасядания, ожулвания в лявата част на тялото.
Според вещото лице медик за отшумяване на болковият синдром свързан с описаните
травми е необходим около месец, като ексцес на здравословното състояние на ищецът не са
установи, напротив, констатирано е пълно възстановяване.
Относно оплакванията за настъпило силно нервно неразположение, в резултат от
пътния инцидент, данни се съдържат в показанията на свидетелите О.У. и М. В., който обаче
акцентират на сериозността им предвид увредите на шийните прешлени на ищеца, а както
вече се изложи това увреждане не е предмет на обезщетяване в настоящия процес.
В контекста на гореизложеното съдът намира, че справедливият по смисъла на чл.52
от ЗЗД размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на сумата от 8000лв.
Така определеният размер не подлежи на редукция в условията на съпричиняване,
тъй като такова не се установи по делото. Следва обаче от въпросната сума да се приспадне
доброволно платеното от застрахователя обезщетение в размер на 2000лв.
По изложените съображения иска на ищеца, се явява основателен и следва да бъде
уважен за сумата от 6000лв., като за разликата до претендираните 30000лв., следва да се
отхвърли
Що се отнася до началният момент на забавата, настоящият съдебен състав споделя
съдебната практика, обективирана в Решение№167 от 30.01.2020г. по т.д.№2273/2018 на
ВКС, ТК, II т.о., Решение №128 от 04.02.2020г.по т.д.№2466/2018г. на ВКС, ТК, I т.о. и др.,
според която ответникът дължи мораторна лихва върху обезщетението, считано от момента
на сезирането му, тъй като отговаря за забавата на застрахования, с оглед функционалната
обусловеност на отговорността на застрахователят от отговорността на делинквента.
Действително според чл.409 от КЗ застрахователят дължи лихва за забава върху
застрахователното обезщетение, след изтичане срока по чл.405 от КЗ, освен в случаите на
чл.380, ал.3 от КЗ. Но от друга страна съгласно чл.429, ал.3, изр.2 от КЗ вр. с чл.493, ал.1, т.5
и чл.429, ал.2, т.2 от КЗ застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на
застрахования по застраховка “Гражданска отговорност”, считано от по-ранната дата на
уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
застрахования делинквент или от увреденото лице, включително чрез предявяване от
последното на застрахователна претенция, стига лихвите да са в рамките на лимита на
7
отговорност на застрахователя, определен от размера на застрахователната сума.
Предвид изложеното и установеното уведомяване на 30.04.2024г. на застрахователя
от пострадалия, то това е началната дата на задължението за мораторна лихва, като искането
за присъждането й от датата на деликта, следва да се отхвърли.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищецът се
дължат деловодни разноски, но поради липса на доказателства за направени такива,
разноски не следва да се присъждат.
На основание чл.38, ал.2 от ЗА във вр. с чл.38, ал.1, т.3 от ЗА в полза на процесуалния
представител на ищецът, следва да се присъди адвокатско възнаграждение за осъществена
безплатна защита по делото, чийто размер, изчислен съразмерно с уважената част от иска и
при условията на НВАР възлиза на 800лв.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответника, се следват деловодните
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска и според доказателствата за направени
такива, като техният общ размер възлиза на 500лв. Определени при посочените условия, на
ответника следва да се присъдят деловодни разноски в размер от 400лв.
Във връзка с освобождаването на ищеца от заплащане на държавни такси и разноски,
и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати дължимата за
производството държавна такса, чиито размер възлиза на 240лв., както и 500лв. за сторените
разноски от бюджета на съда, или общо сумата от 740лв. На основание чл.405, ал.5 от ГПК
във вр. с чл.11 от ТДТКССГПК ответникът, следва да бъде осъден да заплати и 5лв. за
служебно издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД “ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ж.к.“Дианабад“, бул.“Г.М.Димитров“ №1, представлявано от
Б.Г. И., Р.В.М. и Т.Д.Т., да заплати на В. Н. В., с ЕГН **********, с адрес: *****, сумата от
6000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания в резултат от телесно увреждане, получено в резултат от
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 05.12.2023 г., около 16:55 часа, в гр.Варна, на
републикански път II-902, по вина на водача на лек автомобил “Мерцедес Е250 III“, с peг.
№*****, чиято отговорност към дата на инцидента е била застрахована при ответника по
застрахователен договор “Гражданска отговорност“, обективиран в Полица №*****, със
срок на действие от 29.07.2023г. до 28.07.2024г., ведно със законната лихва считано от
датата на предявяване на извънсъдебна претенция пред застрахователя-30.04.2024г. до
окончателното изплащане на обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над 6000лв. до претендираните 30000лв., както и
искането за присъждане на законна лихва върху главницата от датата на деликта-05.12.2023г.
до сезирането на застрахователя-29.04.2024г., като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗАД “ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД, с ЕИК *********, със седалище и
8
адрес на управление: гр.София, ж.к.“Дианабад“, бул.“Г.М.Димитров“ №1, представлявано от
Б.Г. И., Р.В.М. и Т.Д.Т., да заплати на адвокат В. Й. Н., съдебен адрес: гр.София, ул.“Иван
Денкоглу“ №7, ет.5, ап.9, сумата от 800лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ на ищцата, на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата.
ОСЪЖДА В. Н. В., с ЕГН **********, с адрес: ***** да заплати на ЗАД
“ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ж.к.“Дианабад“, бул.“Г.М.Димитров“ №1, представлявано от Б.Г. И., Р.В.М. и
Т.Д.Т., на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 400лв., представляващи сторени по делото
разноски.
ОСЪЖДА ЗАД “ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ж.к.“Дианабад“, бул.“Г.М.Димитров“ №1, представлявано от
Б.Г. И., Р.В.М. и Т.Д.Т., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на
Окръжен съд Варна, сумата от 740лв., представляваща дължими държавна такса и
разноски в производствотож и сумата от 5лв. за служебно издаване на ИЛ..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд- Варна в двуседмичен
срок от съобщаването на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
9