№ 318
гр. Варна, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:С. В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Елка Н. И.
като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело №
20243100502049 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 42599/28.05.2024г. от А. А. А.
ЕГН**********, срещу Решение № 1463/26.04.2024г., постановено по гр.д. №
20223110113741 по описа за 2022 на ВРС, 31 състав, с което съдът:
ОТМЕНЯВА само до размера от 2/16ид.ч.от дворното място 2/16ид.ч. от
втория етаж, дарението извършено по нотариален акт №184, т.XVIІІ, н.д.
№6876/1998г. на Нотариус при ВРС, при което Т. И. Н. ЕГН********** и А. А.
Н. ЕГН********** и двамата от гр. Игнатиево, Обл. Варна /починал след
завеждане на делото/ на 5.08.1998г. са дарили на ответника А. А. А.
ЕГН********** в качеството му на техен син 1/2ид.ч. от собствения си
недвижим имот намиращ се в гр. Игнатиево, Обл. Варна представляващ
дворно място цялото с площ от 960кв.м., парцел **** по стар рег.план, а по
нов рег.план парцел **** заедно с втори етаж от застроената в него жилищна
сграда със застроена площ от 80кв.м. при граници на дворното място: улица,
парцел ХV-344, парцел ****, парцел ХVІІ-347, по иска предявен от Т. И. Н.
1
ЕГН********** от гр.**** по наследство, на осн. чл.227, ал.1, б.В от ЗЗД.
ОТМЕНЯВА само до размера от 1/16ид.ч. от дворното място и 2/16ид.ч.
от втория етаж, дарението извършено по нотариален акт №184, т.XVIІІ, н.д.
№6876/1998г. на Нотариус при ВРС, при което Т. И. Н. ЕГН********** и А. А.
Н. ЕГН********** и двамата от гр. Игнатиево, Обл. Варна /починал след
завеждане на делото/ на 5.08.1998г. са дарили на ответника А. А. А.
ЕГН********** в качеството му на техен син 1/2ид.ч. от собствения си
недвижим имот намиращ се в гр. Игнатиево, Обл. Варна представляващ
дворно място цялото с площ от 960кв.м., парцел **** по стар рег.план, а по
нов рег.план парцел **** заедно с втори етаж от застроената в него жилищна
сграда със застроена площ от 80кв.м. при граници на дворното място: улица,
парцел ХV-344, парцел ****, парцел ХVІІ-347, по иска предявен от П. А. Н.
ЕГН********** от гр.**** по наследство, на осн. чл.227, ал.1, б.В от ЗЗД.
ОТМЕНЯВА само до размера от 1/16ид.ч. от дворното място и до
размера от 2/16ид.ч. от втория етаж дарението извършено по нотариален акт
№184, т.XVIІІ, н.д. №6876/1998г. на Нотариус при ВРС, при което Т. И. Н.
ЕГН********** и А. А. Н. ЕГН********** и двамата от гр. Игнатиево, Обл.
Варна /починал след завеждане на делото/ на 5.08.1998г. са дарила на
ответника А. А. А. ЕГН********** в качеството му на техен син 1/2ид.ч. от
собствения си недвижим имот намиращ се в гр. Игнатиево, Обл. Варна
представляващ дворно място цялото с площ от 960кв.м., парцел **** по стар
рег.план, а по нов рег.план парцел **** заедно с втори етаж от застроената в
него жилищна сграда със застроена площ от 80кв.м. при граници на дворното
място: улица, парцел ХV-344, парцел ****, парцел ХVІІ-347, по иска предявен
от И. А. Т. ЕГН********** от гр.**** по наследство, на осн. чл.227, ал.1, б.В
от ЗЗД.
В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното
първоинстанционно решение поради неправилно приложение на материалния
закон и необоснованост. Сочи се, че ВРС правилно е приел, че правната
квалификация на иска е чл.227, ал.1, б.В от ЗЗД, но е направил неправилно
тълкуване на материалния закон и неправилен анализ на доказателствата.
Твърди, че е погрешен изводът на съда, че влошено здравословно състояние на
ответника е неотносимо за спора, а от значение в производството по чл.227 от
ЗЗД е само материалното състояние на дарителя. Неправилно не са били
2
кредитирани и свидетелските показания на свидетелите на ответника с мотива
само, че същите са близки роднини на същия. Игнорирането на
здравословното състояние на надарения е категорично неправилно и съгласно
съдебната практика, която цитира /TP № 1/21.10.201 3г. по тълк. д. № 1/201 3г.
на ОСГК/. Счита, че въз основа на неправилното тълкуване на материалния
закон, съдът е допуснал и процесуално нарушение, като не е допуснал
своевременно поисканата от ответника СИЕ, която да установи неговото
имуществено състояние.
Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение в
обжалваната част и да постанови ново, с което да отхвърли предявените
искове. Моли за присъждане на разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна. В същия се сочи, че постановеното съдебно решение в посочената
част е законосъобразно и правилно, а жалбата е неоснователна. Счита, че по
делото е безспорно установено, че дарителят А. А. Н. се е намирал в
изключително тежко здравословно състояние, приеман за лечение в болнични
заведения поради инсулт, карцином на бял дроб и хронична сърдечна
недостатъчност. Средствата за закупуване на приеманите от него лекарства за
един месец са в размер на 180лв., а освен това съгласно приетата по делото
СМЕ е имал нуждата от болногледач/придружител. Съпругата му Т. Н. също
се е нуждаела от болногледач/придружител, поради което самата тя е била в
невъзможност да поеме грижите за своя съпруг. Ответникът не е оборил
твърдението на ищците, че нямат друго имущество, от което да се издържат.
Освен това не е изразил готовност за изплащане на издръжка на своите
родител, нито след отправената му покана, нито в хода на процеса. Доколкото
се касае за отрицателен факт — непредоставянето на издръжка, което е
равнозначно на отказ да се даде издръжка, в тежест на ответника е да докаже,
че е предоставил исканата издръжка чрез предоставяне ползването на дарения
имот или на друг имот, заплащане на консумативни разходи за дарителя,
заплащане на лечение, даване на парични средства и т. н. Считат, че не е била
налице невъзможност на ответника да дава издръжка на дарителя по смисъла
на TP № 1/21.10.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГК. Ответникът няма
задължения за издръжка на други лица, същият не е представил оригиналите
на медицинската документация, установяваща негови заболявания, въпреки
задължаването му от страна на съда, срокът на решението му на ТЕЛК е
3
изтекъл на 30.11.2023г., като след тази дата липсва доказателство за
инвалидизация, не е представено и доказателство за размера на неговата
пенсия за инвалидност. Процентът на неговата нетрудоспособност позволява
същият да упражнява трудова дейност и да получава доходи. От проведената
СТЕ се установи, че той може да реализира доходи от наем на собствения си
имот, който притежава в гр. Игнатиево. Оценка на притежавания от ответника
автомобил не е правена, но по немската система „Шваке" пазарната му
стойност е не по - малка от 10 000лв.
За да се произнесе по подадената жалба, настоящият състав
съобрази следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
предявени искове с правно основание чл.227 б."в" от ЗЗД от Т. Н. и А. Н.
(починал в хода на производството и заместен от П. Н. и И. Т.) за отменяна на
извършеното от тях в полза на ответника А. А. А. дарение на 1/2ид.ч. от
дворно място, цялото с площ от 960кв.м., представляващо парцел **** по стар
3 регулационен план, а по нов рег. план на селото - парцел ****, при граници:
улица, парцел ****, парцел ****, парцел ****, заедно с ВТОРИ ЕТАЖ от
застроената в дворното място жилищна сграда със застроена площ от 80кв.м.,
за което е съставен нотариален акт №**** по описа на нотариус при ВРС.
След смъртта на ищеца А. Н. неговите наследници поддържат
претенцията за следните идеални части: Т. Ив.Н. за 5/16ид.ч. от дворното
място, като този размер на претенцията е сборен от двете основания -
първоначалната 1/2ид.ч. от прехвърлената 1/2ид.ч. от дворното място по
силата на СИО с добавената част придобита по наследяване след смъртта на
Ал.Н. П. А. Н. за 1/16ид.ч. от дворното място И. А. Т. за 1/16ид.ч. от дворното
място, а от вторият жилищен етаж претендират Т. Ив.Н. за 10/16ид.ч. също е
сборна от първоначално търсената 1/2ид.ч. от етажа припадаща се по силата
на придобиването в режим на СИО и наследените идеални части след смъртта
на Ал.Н. П. А. Н. за 2/16ид.ч. от етажа И. А. Т. за 2/16ид.ч. от етажа.
Твърди се в исковата молба, че първоначалните ищци са били
собственици на недвижим имот, придобит по време на брака им, находящ се в
с.****, а именно дворно място с площ от 960кв.м, представляващо парцел
**** по стар регулационен план, а по нов рег. план на селото - парцел
XVI[1]346 в кв.3, заедно с построената в него жилищна сграда на два етажа,
4
всеки един от които с площ от 80кв.м. На 05.08.1998г. са се разпоредили с част
от своя имот, като са дарили на ответника А. в качеството му на техен син
1/2ид.ч. от дворното място, цялото с площ от 960кв.м, представляващо парцел
**** по стар регулационен план, а по нов рег. план на селото - парцел ****,
при граници: улица, парцел ****, парцел ****, парцел ****, заедно с ВТОРИ
ЕТАЖ от застроената в дворното място жилищна сграда със застроена площ
от 80кв.м., за което е съставен нотариален акт №184, том XVIII, дело
№6876/1998г. по описа на нотариус при ВРС. На 29.12.2010г. са подарили на
другия си син П. А. Н. останалата част от този имот, а именно: 1/2ид.ч. от
дворното място, цялото с площ от 960кв.м. представляващо парцел УПИ ****
по действащия регулационен план на селото, съответстващ на парцел **** по
стар регулационен план, при граници:УПИ X****, УПИ ****, УПИ **** и
улица, заедно с ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ със застроена площ от 80кв.м. от
построената в дворното място жилищна сграда с РЗП 160кв.м., ведно с
1/2ид.ч. от общите части на сградата, заедно със жилище — лятна кухня с РЗП
35кв.м, без строителни книжа, като дарителите са си запазили правото на
ползване пожизнено и безвъзмездно само върху описания първи жилищен
етаж от жилищната сграда, за което е съставен нотариален акт **** по описа
на нотариус при ВРС, което упражняват и към настоящия момент, тъй като
нямат друго жилище и са на възраст, която не им позволява да се сдобият с
такова, предвид настоящите непосилни за тях цени на жилищните имоти. Те
не плащат наем на своя син, но поемат ежемесечните си обичайни битови
разходи за храна, електричество, вода, облекло, лекарства и т. н. И двамата
ищци са в пенсионна възраст, като Ал. Н. получава пенсия за осигурителен
стаж и възраст в размер на 936.45лв., а Т. Н. - 1071.40лв. През последните
месеци преди сезирането на съда предвид напредването на възрастта им и
влошаването на здравословното им състояние, са изпаднали в трайна нужда от
повече средства за своето съществуване. На 03.11.2021г. А. Н. постъпва по
спешност в УМБАЛ „Св.Марина" ЕАД - Варна с оплаквания за прогресиращи
задух и лесна уморяемост при минимални физически усилия, както и с
увеличаващи се отоци по долни крайници и скротум. Поставена му е
окончателна диагноза: хронична изистрена тотална сърдечна недостатъчност
трети функционален клас, исхемична болест на сърцето, коронарна
атеросклероза, предсърдно мъждене, хипертонична болест трети стадий,
хипертонично сърце, мозъчно - съдова болест, десностранен плеврален излив,
5
ХОББ, доброкачествена простатна хипертрофия. Изписан е на 10.11.2021г. с
предписана терапия в домашни условия. На 22.02.2022г. отново постъпва по
спешност в УМБАЛ „Св.Марина" ЕАД-Варна изписан е на 11.03.2022г. с
окончателна диагноза: исхемичен мозъчен инсулт във вертебробразшарната
система, мозъчен инфаркт и придружаващи заболявания: исхемична болест на
сърцето, хронична тотална сърдечна недостатъчност, ХОББ, десностранен
плеврален излив, доброкачествена простатна хипертрофия, двустранна
нефролитиаза, първичен тумор на бял дроб, с препоръки за ХДР и
медикаментозна терапия в домашни условия. На 29.03.2022г. е направено
изследване чрез ПЕТ/КТ и е установен карцином на десен бял дроб. На
03.05.2022г. е постъпил в УМБАЛ „Света Марина" ЕАД - Варна, където е
проведено палиативно лъчелечение в областта на туморната формация на
десен бял дроб, след което на 11.05.2022г. е изписан за домашна терапия на
хранително-диетичичен режим. Във връзка с така установените множество
сериозни и необратими заболявания ищецът е принуден да поддържа
жизнените си функции посредством медикаменти, част от които се поемат от
НЗОК, но друга част закупува с лични средства. Освен това той трябва да
спазва определен хранителен режим. За него трябва да се осигуряват диетични
храни, което дава отражение на семейния бюджет. Придвижва се
изключително бавно, обичайно с чужда помощ, и то само в случай, че не е
проявен хроничният му световъртеж, който води до пълна загуба на
равновесие и падане. При това положение Ал. Н. е поставен в перманентна
невъзможност да се обслужва сам. С оглед спецификата на заболяванията му е
наложително да се наеме болногледач с ежедневна ангажираност. И двамата
ищци се нуждаят от непрестанни грижи, наблюдение и помощ от
болногледач/придружител. Въпреки желанието си, синът им П.Н., чието
жилище обитават ищците, също не е в състояние да обгрижва ежечасно
своите родители. Синът е освидетелстван от ТЕЛК с оценка на
работоспособността му 50% с водеща диагноза: увреждания на
междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с
радикулопатия. Получава пенсия за инвалидност в размер на 423.33лв.
Упражнява трудова дейност и получава възнаграждение за положения труд в
размер на минималната работна заплата за страната. Извън пенсиите си
ищците нямат други доходи. За тях няма друга възможност да си осигурят
допълнителни средства, освен да се възползват от правата си на дарители
6
съгласно ЗЗД и да поискат отмяна на извършеното в полза на ответника –
Анг.А. дарение от 1998г., тъй като той отказва да се грижи за своите родители.
Не ги подпомага нито в натура, нито парично, въпреки обещанието, което им е
дал непосредствено преди дарението на имота. Няколко пъти през последните
месеци ищците са отправяли устни покани до него да им заплаща част от
потребностите им, за които не разполагат с достатъчно финансови средства, а
именно сумата от общо 500лв. месечно, за да наемат болногледач и за двамата.
Той не само, че им е отказал, но е влязъл в конфликт с родителите си. С
настоящата искова молба отново, но вече в писмен вид, ищците отправят до
Анг.А. покана със същото искане - да им заплаща издръжка в общ размер на
500лв. месечно, която сума не им достига да заплащат възнаграждение на
болногледач/придружител да се грижи ежедневно за двамата ищци. С оглед
така отправените до ответника покани, задължението му да дава издръжка на
своите родители, от която се нуждаят, преминава от морално в правно такова.
Ответната страна в срока по чл.131 от ГПК е подала отговор в който
сочи, че оспорва предявените искове, като изцяло неоснователни. Не оспорва
твърденията, че ищците са негови родители. Не оспорва, че с ****, ищците са
му дарили посочения в ИМ имот, а именно 1/2ид.ч. от ПИ и втори етаж от
къща с административен адрес с.****, че са дарили на другият си син П.Н.,
останалата 1/2ид.ч. от имота и първи жилищен етаж от изградената в същият
къща, като са си запазили до живот и безвъзмездно правото на ползване, не
оспорва и че ищците са в пенсионна възраст и получават пенсии. Оспорва
размера на пенсиите на ищците. Оспорва всички останали твърдения в ИМ.
Изрично оспорва твърденията, че е отказвал да се грижи за родителите си,
като не им е помагал в натура и с парични средства. Оспорва твърденията, че е
упражнявал психически тормоз по отношение на родителите си, като е искал
средства от тях, както и че е бил канен да им изплаща сума в размер на 500лв.
месечно за болногледач. Макар и в напреднала възраст, ищцата е в добро
здраве и може да се грижи не само за себе си, но и за съпруга си. Правила го е
и го прави и към настоящият момент. Същата работи, като получава
допълнителни доходи от личен труд. Заемите които са изтеглени от ищците са
за техни нужди и по-голямата част са предоставени на другия брат П.. Същите
нямат нищо общо с описаното в ИМ. Противно на твърдяното в ИМ ищците
никога не са имали финансови нужди, нито такива от
болногледач/придружител. Винаги когато са имали нужда от лечение или от
7
посещение на лекар, ако не лично ответника, то неговата съпруга или деца
/вече пълнолетни/, са водили и придружавали ищците. Закупували са
лекарства и разяснявали по колко и как се приемат. Това е правено
многократно през годините и никога не е отказвано помощ на ищците от
всякакво естество. Лично ответника, включително и децата му нееднократно
са пътували от София, за да окажат помощ и съдействие на своите родители,
респ. баба и дядо. От известно време съществува конфронтация между
двамата братя, тъй като П. не допуска брат си до имота му. Възпрепятства го,
като го ограничава по всякакъв начин да упражнява в пълен обем правото си
на собственост върху притежаваната идеална част от имота и вторият
жилищен етаж от къщата въпреки, че същият има отделен вход. Двора е
преграден от П. по начин, че брат му да не може да влезе в имота си и да
стигне до входа на вторият етаж. От съществено значение и обстоятелството,
че ответника страда от редица заболявания. С ЕР №92688 от 02.11.2022г. на
ТЕЛК при МБАЛ „Св. Пантелеймон"АД - гр.Ямбол е опредЕ. 60% ТНР.
Поставените диагнози са „идиопатична тромбоцитопенична пурпура",
хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност", увреждане на
междупрешленните дискове в поясния и в другите отдели на гръбначния стълб
с радилукопатия". Подложен е на лечение в няколко клиники в Германия. През
юли 2019г. е приет в онкологията в клиниката в гр.Бремерхафен, като
лечението продължава от 15.07.2019г до 22.07.2019г., където е установена
диагнозата „идиопатична тромбоцитопенична пурпура". През октомври
постъпва в УМБАЛ „Св.Иван Рилски" София в клиниката по хемотология за
проконтролиране състоянието и актуализиране на терапията. Установено е
преживяна белодробна емболия, усложнена с пневмония. Опериран е по повод
„контрактура на депюитре" на лява ръка, която е постоянно изтръпнала и
нефункционална. Има намаление на слуха. Изпитва непрестанни болки в
кръста и десен долен крайник, усилващи се при минимални физически усилия.
Има ограничен обем от движения в лумбален отдел с палпаторна болезненост
и вертебрален синдром вдясно. Изпитва пристъпно главоболие, шум в ушите
и лесна умора. От Социално подпомагане му е отпусната помощ в размер на
28лв. Предстои отпускане от НОИ на лична пенсия за инвалидност. От
декември 2021г., когато се е прибрал от Германия, ежемесечно пътува до
гр.София за изследвания и за да получи лекарствата си, изписани по здравна
каса. Описаните по-горе заболявания са необратими и не се предвижда пълно
8
оздравяване на доверителят ни. Последния ще страда от тях до края на живота
си. Разчита на помощ от децата си които работят и се грижат за него. Не
притежава друго недвижимо имущество, освен дареното и апартамент в
гр.Елхово, който е придобит по време на брака в режим на СИО, но средствата
са предоставени от родителите на съпругата му. Притежава МПС в режим на
СИО, марка „Опел", който е на 14 години и не е на значителна стойност.
Същият му е необходим, за да пътува до гр.София за ежемесечни изследвания
на нивото на тромбоцитите. Към настоящият момент е безработен и няма
средства за издръжка за самия себе си и семейството си. Съпругата му също е
безработна. Тъй като живее в друг град, надареният е готов да изпраща на
родителите си ежемесечно продукти от първа необходимост, за да задоволят
житейските си нужди от храна, но е в абсолютна невъзможност да им изпраща
финанси, тъй като той и семейството му не разполагат с такива. Предвид
изложеното не може да се приеме, че ответникът проявява непризнателност
към дарителите си, които са негови родители. При пожар през 1999г. в имота,
ответника е бил този който със свои сили и средства го е възстановил
напълно. Всички средства за материали и труд са заплатени от него, като също
така лично е участвал в новото изграждане на втория етаж и покрива. В
действителност плочата която е покривала вторият етаж е изградена наново,
както и целият покрив. В допълнение е изградено подпокривно пространство
от още 80кв.м., което е достатъчно и пригодено за жилищни нужди. Всички
СМР и разходи за тях са извършени от ответника по молба и след
предварително съгласуване с ищците, включително и изграждането на
подпокривното пространство. Това което му е било дарено от къщата е
погинало при пожара, а това което съществува е изградено и заплатено от него
през 1999г., когато е бил здрав и не е страдал от описаните по-горе
заболявания. Стойността на вложените от ответника материали и труд не
може да остойности в точен размер, предвид изтеклия значителен период от
време, но за някои от закупените материали е съхранил издадените фактури.
При така очертаните предмет на предявените искове, на съдебното
решение и на въззивната жалба, въззивният съд при проверката си по
реда на чл.269 от ГПК констатира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява основателна,
при прието за установено следното от фактическа и правна страна:
9
Предявените по делото искове намират основанието си в разпоредбата
на чл. 227 ал.1 б. „в“ от ЗЗД.
Дарението е едностранен безвъзмезден договор. Същият се сключва с
дарствено намерение, изключващо търсенето на насрещна престация. С него
дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема.
По изключение дарението може да бъде отменено на определени основания,
изрично и изчерпателно изброени в чл. 227 от ЗЗД. По никакви други
съображения не може да бъде отменено дарение /дори и при последваща
промяна в отношенията между страните в т.ч. и в дарственото намерение/.
В хипотезата на чл. 227 ал.1 б. „в“ от ЗЗД дарението може да бъде
отменено когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той
се нуждае.
За основателността на иска следва да се установи по несъмнен начини,
че дарителят е изпаднал в нужда от издръжка, която не може да си осигури
сам, и от друга страна, че такава е поискана от надарения и последният е
отказал да я даде. В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и
главно доказване всички горепосочени предпоставки на иска. В тежест на
ответника е да докаже ако твърди, че би поставил себе си и лицата, които по
закон издържа в по-неблагоприятно положение от дарителя, в случай, че
предостави издръжка на дарителя.
За разлика от договора за прехвърляне на имущество срещу задължение
за издръжка и гледане, нито гледане, нито издръжка се дължат от надарения
като насрещна престация по договора за дарение. Затова и не може да се
говори за трансформация на задължение. Дарственият акт е безвъзмеден –
надареният не престира нищо срещу получения дар. Същността на
облигационната връзка, както и правилата на морала и етиката обаче изискват
от надарения, когато дарителят изпадне в материално затруднение, което
иначе би посрещнал, разполагайки с подареното имущество, да се отзове и го
подпомогне. Моралното задължение за благодарност и помощ при нужда се
трансформира в правно, доколкото дарителят поиска издръжка.
Неизпълнението му, стига надареният да не постави себе си и лицата, които по
закон издържа в по-неблагоприятно положение от дарителя, е признато от
законодателя за обществено укорима форма на непризнателност и основание
за отмяна на дарението по чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД.
10
Съгласно Решение № 293 от 14.07.2011 г., постановено по гр.д. №
1302/2010 г. по описа на ВКС, IV г.о. и Решение № 473 от 20.01.2012 г.,
постановено по гр.д. № 263/2011 г. по описа на ВКС, IV г.о., нуждата от
издръжка трябва да е трайна и да съществува към датата на поканата или поне
към датата на формиране на сила на присъдено нещо по делото. Възможно е
дарителят да не е бил изпаднал в нужда към датата на поканата, но такава да е
възникнала към датата на подаване на исковата молба, която също има
значението на покана. Нуждата може да е възникнала и по-късно, или пък да е
отпаднала.
От доказателствата по делото не се установява ищците да са искали от
ответника издръжка в момент по-ранен от датата на предявяване на иска
/17.10.2022г./, като поканата, съдържаща се в исковата молба, е получена от
ответника на датата, на която е връчена самата искова молба, а именно на
23.11.2022г. Разпитаните по делото свидетели на ищците не сочат конкретен
момент на отправена устна покана за даване на издръжка. Св. И. Д. Добрева
изобщо не свидетелства за такава покана, а св. Добромир Г. Добрев
първоначално сочи, че ищците са търсили контакт с А., за да му се изплати
имуществото за къщата, но в последствие при повторно зададен въпрос сочи,
че е бил свидетел на телефонен разговор, когато сват му А. е поискал от сина
си пари за дърва, за издръжка. Не се установява обаче към кой момент се е
провел телефонния разговор, съответно кога е възникнала нуждата от
издръжка. Свидетелите на ответника пък категорично отричат да им е искана
издръжка. С оглед на горното съдът приема, че инкорпорираната в исковата
молба покана е тази, която превръща задължението за благодарност в правно,
за издръжка, т.е. след датата 23.11.2022г. ответникът е бил уведомен за
възникнала у ищците нужда и съответно е бил задължен да даде такава от
благодарност за извършеното дарение.
Релевантният за делото предмет на доказване е дали към датата на
получаване на поканата 23.11.2022г. или по-късно в хода на процеса е била
налице у ищците действителна нужда от издръжка, доколкото този факт е
оспорен от ответника.
От доказателствата по делото се установява, че ищците имат доходи от
пенсия както следва: А. А. Н. с ЕГН ********** в размер на 936.45лв. месечно
и Т. И. Н. с ЕГН ********** – 1 071.40лв. месечно или общо 2 007.85лв. на
11
месец /към 10.10.2022г./.
Съобразно констатациите от СМЕ, средствата, необходими за закупуване
и приемане на лекарства за 1 месец от ищците са както следва: за А. А. Н. –
180лв., за Т. И. Н. – около 25лв. Общо – 205лв. Разходите за болногледач са
изчислени съобразно КНПД: код 53211001 – Болногледач. Минимален
осигурителен доход за длъжността: 2022г. – 710лв., 2023г. - 710лв. Съгласно
изготвената по делото СМЕ, и двамата ищци имат нужда от болногледач.
От изготвените две СИЕ, се установява, че съобразно НСИ данните за
издръжка на 2 лица за 2022г. е в размер на 1 232.58лв., а общият разход е 1
477.67лв. Като се вземат в предвид разходите по СМЕ и специфичните разходи
на ищците, то средствата за издръжка възлизат на общо 2 033.92лв. за 2022г.
Средномесечния размер на издръжката на двете лица през първата половина
на 2023г., т.е. от 01.01.2023г. до 30.06.2023г. е в размер на 2 558.37лв., като в
сумата е включен разход за болногледач, 40 часа седмично.
От комплексния анализ на доказателствата се установява, че към датата
23.11.2022г. двамата ищци общо са получавали сумата от 2 007.85лв. на месец,
като разходите им са били в размер на 2 033.92лв., с включени в тази сума
лекарства и средства за болногледач, т.е. недостигът им на средства е в размер
на 26,07лв. В случай, че получавания от същите размер на пенсиите за 2023г. е
равен на този от 2022г. /този факт не е доказан/, то разликата между приходите
и разходите на ищците за 2023г. е в размер на 550.52лв. Въз основа на
посочените изчисления съдът намира, че ищците след датата на поканата до
ответника действително са се намирали в нужда от издръжка.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 21.10.2013 г. на ВКС по тълк. д.
№ 1/2013 г., ОСГК, докладчик съдията С. Д., при иск за отмяна на дарение на
основание чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД не е налице проява на непризнателност,
когато дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка, от която той
трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно средства, с даването на
издръжка на дарителя, дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен
да издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя.
От представените по делото писмени доказателства за установява, че на
17.11.2022г. на ответникът е отпусната месечна финансова подкрепа за период
от две години /01.11.2022г. до 30.11.2024г./ по чл. 70 ал. 1 от ЗХУ в размер на
28.91 лв. /месечно/. С Експертно решение № 92688 от 02.11.2022г. на ТЕЛК
12
при МБАЛ „Св. Пантелеймон" АД - гр.Ямбол е опредЕ. 60% ТНР, обоснована
със следните диагнози: „идиопатична тромбоцитопенична пурпура",
хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност", увреждане на
междупрешленните дискове в поясния и в другите отдели на гръбначния стълб
с радилукопатия". Представени са доказателства за лечение в Германия на
заболяването „идиопатична тромбоцитопенична пурпура", както и на
„контрактура на дюпюитрен". Представени са и амбулаторни листи с основна
диагноза: нарушения на вестибуларната функция, сърце без /застойна/
сърдечна недостатъчност, увреждане на междупрешленните дискове в
поясния и в другите отдели на гръбначния стълб с радилукопатия.
От неоспорените по делото твърдения на страните, ответникът
притежава единствено в режим на СИО жилището, в което живее в гр.Елхово
и МПС марка „Опел", който е на 14 години, и който същият използва за
придвижване с оглед наличните му заболявания.
Съдът намира, че ответникът не разполага с доходи или имущество, от
които да осигурява даже собствената си издръжка. Не е налице имущество, от
което ответникът да не се нуждае и да може да продаде или да реализира
доходи чрез отдаването му под наем. Месечните доходи на ответника от 28.91
лв. са десетки пъти по малки от доходите на самите ищци - общо 2 007.85лв.
на месец. С оглед на това съдът намира, че ответникът е в невъзможност да
отдели каквато и да било сума за издръжката на родителите си. С даването на
издръжка на дарителите, надареният би поставил себе си в по-лошо
положение от това на дарителите. Поради това недаването на издръжка от
него страна не е проява на непризнателност. С оглед на горното не е налице
основание за отмяна на дарението.
Следва да бъде отчетено и следното:
От съвкупния анализ на гласните доказателства, събрани чрез разпит и
на двете групи свидетели се установява еднозначно, че проблемите между
страните са възникнали по повод желанието на ищците етажът от къщата,
дарен на ответника, да бъде прехвърлен на брат му, като това тяхно желание
датира още от момента след пожара, изграждането на новия покрив и опитите
за узаконяването му. Така в показанията на св. И. Д. ДОБРЕВА се сочи, че
страните са скарани заради къщата, като след пожара те искали да му платят
някаква сума, но той искал повече. Св. ДОБРОМИР Г. ДОБРЕВ сочи, че те са
13
търсили контакт с него, за да му се изплати имуществото за къщата. Петьо
изтеглил заем, за да плати на брат си А., но той искал по-голяма сума за
къщата.
С оглед на горното съдът намира, че е настъпила промяна в дарственото
намерение на ищците. Промяната в дарственото намерение обаче не е
основание за отмяна на дарението.
Не на последно място отказът на ищците да получат помощ или
издръжка в пари или натура представлява забава на кредитора и води до
освобождаване на длъжника от собствената му забава.
С оглед разминаването в изводите на двете инстанции, решението на
ВРС следва да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което
предявените искове да бъдат отхвърлени.
По разноските:
Предвид изхода на спора пред въззивната инстанция, разноски следва да
бъдат присъдени в полза на ответника по делото - въззивник в настоящото
производство.
Направени са възражения за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено от него в полза на адвоката му, както за първа, така
и за въззивната инстанция, което съдът намира за неоснователно.
По размера на възнаграждението, съдът съобрази задължителните за
националните юрисдикции указания по точното тълкуване и приложение на
правото на ЕС, дадени с решенията на Съда на Европейския съюз по
съединени дела С-427/16 и 428/16 (ECLI:EU:С:2017:890), както и С-438/22
(ECLI:EU:С:2024:71), съгласно което при определянето и присъждането на
адвокатското възнаграждение съдът не е обвързан от размерите в Наредба № 1
от 09.07.2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения, тъй като
такава обвързаност нарушава забраната по чл. 101, §1 ДФЕС - така и
определение № 350/15.02.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 75/2024 г., 2 ТО, ТК.
Същата наредба обаче може да се ползва като ориентир, без да се взима в
предвид задължителният й характер. Относно размерите на адвокатските
възнаграждения в посочената хипотеза са относими конкретните действия на
адвоката, действителната фактическа и правна сложност на делото, както и
защитаваният интерес.
14
Съгласно чл. 7 ал. 6 от Наредбата, за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела за съществуване, за унищожаване или за
разваляне на договори и за сключване на окончателен договор с предмет
вещни права върху недвижими имоти, възнаграждението се определя
съобразно интереса на представляваната страна според правилата на ал. 2.
Възнаграждението се определя на база пазарната цена на имотите, а ако
имотите нямат пазарна цена - на база данъчната оценка. В конкретния случай
имотът, за който се иска отмяна на дарението, има пазарна стойност, макар, че
същата не е конкретно установена по делото /установена е само стойността на
СМР за отстраняване на щетите, свързани с възникнал пожар на втория етаж
от къщата – 24 000лв./. Това обаче не означава, че минималното
възнаграждение следва да бъде изчислявано автоматично по данъчната оценка
на имота. Касае се за поземлен имот в с.Игнатиево, общ.Аксаково, обл.Варна
/1/2 ид. част от 960кв.м./ и етаж от къща /с площ от 80кв.м./, който е на
значителна стойност. Отделно като бъде отчетено, че действителната
фактическа и правна сложност на делото не е минималната, както и че
извършените от адвоката действия са за първа инстанция подаване на отговор
и участие в пет открити съдебни заседания с изслушване на четири експертизи
и четирима свидетели, а на въззив – написване на въззивна жалба и участие в
две открити съдебни заседания, съдът намира, че претендираните адвокатски
възнаграждения в размер на 4000лв. за пред ВРС и на 2000лв. за пред ВОС, не
се явяват прекомерни.
В този случай следва да бъдат присъдени всички разноски на страната,
които са в размер на 6768.55лв., съобразно представените списъци по чл. 80 от
ГПК и доказателства за заплащането на разноските /представени са
доказателства за заплащане на сумата от 850лв. за три броя назначени съдебни
експертизи, от които на вещите лица са изплатени сумите от общо 700лв. от
внесения от ответника депозит, поради което сумата от 150 лв. подлежи на
връщане, а не на присъждане в тежест на другата страна/.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1463/26.04.2024г., постановено по гр.д. №
20223110113741 по описа за 2022 на ВРС, 31 състав, в неговата цялост и
15
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. И. Н. ЕГН********** и А. А. Н.
ЕГН********** и двамата с адрес гр. **** /починал в хода на производството
и заместен от своите наследници - първоначалната ищца и децата му П. А. Н.,
ЕГН********** от гр.**** и И. А. Т. ЕГН********** от гр.****/ против А. А.
А. ЕГН********** от гр.****, искове ЗА ОТМЯНА на извършеното от Т. И.
Н. и А. А. Н. в полза на ответника А. А. А. ДАРЕНИЕ на 1/2ид.ч. от дворно
място, цялото с площ от 960кв.м., представляващо парцел **** по стар 3
регулационен план, а по нов рег. план на селото - парцел ****, при граници:
улица, парцел ****, парцел ****, парцел ****, заедно с ВТОРИ ЕТАЖ от
застроената в дворното място жилищна сграда със застроена площ от 80кв.м.,
за което е съставен нотариален акт №**** по описа на нотариус при ВРС, на
основание чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД.
ОСЪЖДА Т. И. Н. ЕГН********** с адрес гр. ****, П. А. Н.,
ЕГН********** от гр.**** и И. А. Т. ЕГН********** от гр.**** ДА
ЗАПЛАТЯТ на А. А. А. ЕГН********** от гр.****, сумата от 6768.55лв.
/шест хиляди седемстотин шестдесет и осем лева и 55 ст./, представляваща
разноски по делото за двете съдебни инстанции, на основание чл. 78 ал. 3 от
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационна проверка при условията на чл.
280 от ГПК пред Върховния касационен съд с касационна жалба, подадена
чрез съда, който е постановил въззивното решение, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16