№ 3149
гр. София, 03.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20241110204994 по описа за 2024 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д – 63д ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. Р. И., с ЕГН **********, срещу електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К
№8720729, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3
от ЗДвП му е наложено наказание „Глоба“ в размер на 100,00 (сто) лева за нарушение на
чл.21, ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП.
В жалбата са релевирани бланкетни доводи за процесуална незаконосъобразност на
електронния фиш. Възразява се и срещу неправилното приложение на материалния закон.
Формулирана е молба за цялостната отмяна на издадения електронен фиш.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява. Преди даване ход на делото от процесуалния му представител е постъпило
допълнение към жалбата, с което се споделят допълнителни разсъждения по твърдените
като допуснати процесуални нарушения в процедурата по ангажиране на административно-
наказателната отговорност на нарушителя.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. От нея е
постъпило възражение срещу подадената жалба, в което е взето отношение по фактите и
приложимия закон.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след
като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя
пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по
същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
1
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 23.02.2024 г., в 21:43 часа, в гр. София, по бул. „Цариградско шосе“, до №238, с
посока на движение от ул.“Стар Лозенски път“ към автомагистрала Тракия, при
ограничение на скоростта за населено място от 50 km/h, въведено със знак В26, лек
автомобил марка „М“, модел „Х“, с рег.№ХХХХ, се движел със скорост от 71 km/h,
установена след отчитане на допустима грешка в полеви условия - 3 км/ч при измерена
скорост до 100 км/ч. Изготвена била справка за собственост на моторното превозно средство
(МПС), видно от която то било притежание на „Х“ЕООД, а негов ползвател, съобразно
пълномощно от 31.01.2024 г., бил Г. Р. И., ЕГН **********. Нарушението било заснето с
клип и установено с мобилна система за видеоконтрол - автоматизирано техническо
средство (АТСС) CORDON M2, с регистрационен №MD1192. Същата била монтирана на
участъка от пътя от служители на ОПП – СДВР, патрулиращи със служебен автомобил, с
рег. № СВ0600ХА. Заснетото нарушение било онагледено със снимков материал. Отчетено
било превишение от 21 km/h на разрешената скорост за движение в процесния пътен
участък.
При тези констатации, на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП, бил
издаден електронен фиш Серия К №8720729 за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство, с който на въззивника И., в качеството му на ползвател на заснетия
автомобил, било наложено административно наказание „Глоба“ в размер 100,00 /сто/ лева за
извършеното нарушение по чл. 21, ал. 2, вр.ал.1 от ЗДвП. Видно от приложена към
материалите по делото разпечатка от електронната система на ОПП – СДВР и
съпроводителното писмо, с което материалите по администативната преписка са препратени
към съда, фишът е връчен на 14.03.2024 г. Жалбата срещу него е подадена в преклузивния
14-дневен срок на 18.03.2024 г.
Така изложената фактическа обстановка се установява от писмените доказателства,
приети по реда на чл.283 от НПК и приложени по делото, а именно: снимков материал –
клип, снимков материал, заснел позиционирането на уреда за измерване на скорост и на
пътния знак, въвеждащ ограничението на скоростта, извлечение от базата данни за
регистрации на МПС, поддържана от МВР, Заповед №8121з-931/30.08.2016г. на министъра
на вътрешните работи, протокол №018-СГ-ИСИС/14.03.2023 г. от проверка на преносима
система за контрол на скорост, извлечение от регистъра на вписаните типове средства за
измерване, поддържан от Български институт по метрология (БИМ), решение за одобрение
на тип средство за измерване, протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или система (АТСС), извлечение от система на ОПП – СДВР, с данни за издадени
фишове, ежедневна форма на отчет на наряда към ОПП – СДВР, сертификат за успешно
завършен курс на обучение за работа с технически средства за стационарен и мобилен
контрол на скоростния режим, справка - картон на водача Г. Р. И., молба от КС – управител
на „Х“ЕООД с приложения – копие на пълномощно и приемо- предавателен протокол,
писмен отговор от ОПП – СДВР, с вх.№152229/10.05.2024 г., с приложения – снимков
материал, „Ръководство за работа със стационарно преносими уреди за осъществяване на
контрол на пътното движение CORDON – M2“ и диск със ; справка от Столична община, с
вх.№172913/28.05.2024 г., с приложение проект на организация на движението на
бул.“Цариградско шосе“ в интригуващия делото участък, справка от Български институт по
метрология (БИМ), изх.№57-00-70-1/25.04.2024 г., с приложения – извлечение от регистър
на одобрени типове уреди за измерване и инструкция за употреба на система тип CORDON
– M2, пълномощни за процесуално представителство.
Така изброените материали съдът намира за отразяващи в пълнота интригуващите
делото факти. Анализирани поотделно и в своята съвкупност, те позволяват еднозначно
2
установяване на релевантните към предмета на доказване обстоятелства, поради което
следва да бъдат възприети без резерви като единни, последователни и кореспондиращи по
между си.
В конкретика, съдът се позовава в правните си изводи върху приложените по делото
протокол за използване на АТСС, удостоверение за одобрен тип мобилна система,
протоколи за метрологична проверка и веществените доказателствени средства, съставени в
хода на контролната дейност – снимков материал – извлечение от заснетия с техническото
средство клип, чиято достоверност не е дискредитирана. С фотоизображението, на което е
заснето превозно средство, се фиксира еднозначно извършеното нарушение, автомобилът,
при управлението на който то е допуснато, респ. величината на установената скорост,
включително географските координати, позволяващи идентифициране на мястото на
простъпката. Последните напълно съвпадат с приложения от Столична община проект на
пътна организация в процесния участък, попадащ в рамките на населено място, от който са
видни действащите ограничения. Съпоставяйки времето и географските координати,
фигуриращи в клипа, съдът достига до извод, че те се припокриват е с информацията,
почерпена от приобщените часови график на нарядите и протокол за ползването на
техническото средство. Установява се не само конкретното разположение на заснемащото
устройство, но и посоката на придвижване на превозното средство, респ. срещу която е била
разположено АТСС, за да го заснеме.
От представените документи от Български институт по метрология и ОПП – СДВР, в
частност удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол за проверка на
техническо средство, часови график на нарядите на ОПП – СДВР за датата 23.02.2024 г., а
така също и приложения снимков материал се извеждат характеристиките на ползвания
измервателен уред, както и зададените му параметри за работа. Извеждат се и сведения за
автомобила и персоналния състав на патрула, който е монтирал техническото средство за
извършване на контролната дейност. Видно от извлечения от видео- радарната система
клип, засечената скорост е била 74 км/ч. В съответствие с правилата на Наредба за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, в синхрон и с
изискванията за отчитане на стойностите, фигуриращи в инструкцията за употреба на
АТСС, е приспаднат толеранс за възможни технически грешки, който при скорост под 100
км/ч възлиза на 3 км/ч. В издадения фиш приетата крайна стойност на скоростта, с която се е
придвижвал автомобилът, е 71 км/ч. Тя е равна на разликата между засечената с
устройството и коефициента на допустимо отклонение.
Видът на системата за видеоконтрол е ясно индивидуализиран в протокола за
ползване на АТСС, като съвпадение се разкрива и между вписаните в него часове и датата,
когато е извършено измерването, идентично отразени и във фиша. Фигурира и обозначение,
че става въпрос за мобилно техническо средство, активирано в стационарен режим на
заснемане (съвпадащо с характеристиките на уреда, описани в приложение към
удостоверението за одобрен тип средство за измерване, представено от БИМ и
визуализирано в приобщения снимков материал), което е прието за допустимо и от
действащите понастоящем норми, регламентиращи съответната материя. Посоченият в
протокола за периодична проверка идентификационен номер на устройството е идентичен
на вписания във фиша. Налага се извод, че за видео- радарната система са ангажирани
нужните технически показатели, позволяващи нейната индивидуализация.
Не се откриват пороци и върху приложените под формата на снимков материал
извлечения от заснетите клипове на нарушението. В тях са видими индивидуализиращите
белези на процесния лек автомобил, респ. става ясно, че именно неговата скорост е засечена.
Довод в тази насока се съдържа в ръководството за експлоатация на средството за измерване
(л.62-70 от съдебното дело), в което е описан алгоритъмът на работа на системата. Обяснено
е, че като контролна информация, насочваща към автомобила, чиято скорост е измерена, се
3
ползва зелен маркер - кръст, позициониран върху изображението на превозното средство.
При съпоставка на това изискване с наличните фотоизображения е видно, че идентични
белези се различават и върху клипа - извлечение от видеорадарната система, посредством
който е фиксиран именно заснетият л.а. „М“, с рег. №ХХХХ. Последното недвусмислено
сочи, че само скоростта на този обект е регистрирана от високочувствителната техника за
контрол.
Тук е мястото да се обсъди и представеното от СДВР фотоизображение, на което е
заснета камерата за контрол на скоростта и мястото на нейното разположение, както и
протоколът, към който то се явява приложение. Снимковият материал позволява върху него
да бъдат различени дигитални обозначения за дата и час на фотографиране, които
непосредствено предхождат часа на заснемане на нарушението. Съпоставени с данните,
вписани в протокола, те налагат извод, че към момента на фотографиране на уреда, същият
действително е бил монтиран съобразно изискванията за наблюдение именно на процесния
участък. Снимката е приложение към протокола, изискуем съгласно разпоредбата на чл.10,
ал.1 от цитирания подзаконов нормативен акт, който в конкретния случай е изготвен без
допуснати пропуски. Протоколът е годно доказателствено средство и позволява да се
установи разположението на мобилното АТСС. В него изчерпателно са посочени точното
място за контрол и посоката, в която е осъществяван, началото и края на работната смяна и
броя на установените нарушения, като изрично е отбелязано и че е изготвена дигитална
снимка на монтираното АТСС – обстоятелства, удостоверени и с подписа на длъжностното
лице, съставило и проверило протокола, включително относно прехвърлянето на данните
във вида, изготвен от АТСС, в чиято достоверност съдът няма основание да се съмнява. Не
без значение се явява обстоятелството, че при използването на АТСС контролният орган не
разполага с възможност да променя или да влияе върху измерването и записа на
нарушенията, регистрирани с мобилно автоматизирано техническо средство, като
измерването и регистрирането на скоростта и записа на доказателствения видеоматериал се
извършва напълно автоматично от системата радар-камера-компютър, която е
синхронизирана с реалното часово време, видно и от доказателствата за нейното тариране.
Още повече че процесното устройство разполага с GPS – приемник, чрез който се
установяват географските координати при поставяне на началото на работния процес. Те,
впрочем, се откриват и в извлечението от клипа на самото нарушение, доколкото се
отпечатват автоматично, а не се добавят впоследствие. Върху приложеното изображение се
визуализират отличителните белези на средата, заобикаляща мястото на позициониране на
камерата. Те съвпадат с описаните в протокола и отразени във фиша. Видно от приложената
схема за организация на движението, представена от Столична община, за процесния
участък на бул.“Цариградско шосе“ ограничението на скоростта е 50 км/ч, въведено за
населено място посредством знак В26, съобразно чл.21, ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП. От втората
снимка се установява и мястото, на което е поставен знакът за ограничение на скоростта.
Това изображение, съпоставено с данните за позициониране на АТСС, отразени в
извлечението от устройството и протокола за неговото ползване и схемата на знаковото
стопанство в пътния участък, дава информация, че автомобилът на жалбоподателя е заснет
след навлизането му в зоната на ограничението, а същевременно знакът В26 е бил
разположен на изискуемото минимално разстояние за видимост към него. С тези аргументи
съдът приема, че от събраните доказателства се установява съответствието между мястото
на нарушението, посочено в приложената снимка и мястото на нарушението, отразено в
издадения електронен фиш, както и с местоположението на използваното АТСС.
За пълнота следва да се посочи, че дори отсъствието на подобни индивидуализиращи
белези не би възпрепятствало възможността да се заключи положително, че е спазено
изискването на чл.10, ал.3 от Наредба № 8121 3-532 за условията и реда за ползване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата (в сходен смисъл и решения на АССГ, в които е обсъждано отсъствието на
4
съществено процесуално нарушение дори при липса на приложена снимка на уреда, както
следва: Решение №7294/06.12.2021 г., VI к.с. на АССГ, по к.а.н.д.№9009/2021г., Решение
№4900/22.07.2021 г., IХ к.с. на АССГ, по к.а.н.д.№4609/2021г., Решение №7097/09.12.2020
г., ХIV к.с. на АССГ, по к.а.н.д.№10319/2020 г., Решение №5407/20.10.2020 г., ХХIII к.с. на
АССГ, по к.а.н.д.№4488/2020 г., Решение №3112/19.06.2020 г., IХ к.с. на АССГ, по к.а.н.д.
№2097/2020 г., Решение №5611/30.09.2019 г., ХV к.с. на АССГ, по к.а.н.д.№6543/2019 г., Р
№3610/29.05.2019г., II к.с. на АССГ, по к.а.н.д.№2523/2019 г. и други).
Съдът няма основание да се съмнява и в правилността на предоставената от Столична
община - стопанин на пътя, актуална към датата на нарушението схема на организация на
движението, респ. наличното знаково стопанство в района на заснемане на нарушението. В
случая се касае за простъпка, извършена в населено място, където ограничението на
скоростта е въведено със знак В26, забраняващ превишаване на скорост от 50 км/ч.
Съобразно мястото на заснемане на автомобила (с обозначението, че извършва контрол на
приближаващи МПС), не се наблюдават други знаци, въвеждащи различни измерения на
позволената скорост, нито се виждат такива, указващи край на така действащото
ограничение. Отразено е изрично в изготвения протокол за ползване на АТСС, че
устройството е позиционирано на 120 м от началото на зоната за действие на знака,
следователно и заснетото превозно средство е попадало в тази зона.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес,
доколкото чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на
ЗАНН и предвиден за издадените от административните органи електронни фишове, да се
съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.14,
ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия
материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от
наведените от жалбоподателя аргументи.
Електронният фиш, според легалното определение, закрепено в разпоредбата на §6, т.
63 от ДР на ЗДвП, представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.
Съгласно чл.189, ал.4, изр.2 ЗДвП той следва да съдържа данни за: териториалната
структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото
е регистрирано превозното средство или името на водача, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Горното съдържание е интерпретирано и съответно закрепено в утвърдения от
министъра на вътрешните работи със заповед образец на електронен фиш в съответствие с
изискването на чл.189, ал.4, изр. последно ЗДвП.
Видно от съдържанието на атакувания електронен фиш, изискуемите от закона
задължителни реквизити са налице в пълнота, а именно - посочване на териториалната
структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точен
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на заснетото МПС, лицето,
чиято отговорност се ангажира, описание на нарушението. От своя страна същите данни, а и
останалите от посочените по-горе, са инкорпорирани и в приложения като веществено
доказателствено средство, съобразно чл.189, ал.15 ЗДвП, снимков материал, изготвен с
процесната радарна система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и
5
регистрационния номер на МПС.
Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 1/26.02.2014г. по т.д.№ 1/2013г.,
ОСК, ВАС, задължително за настоящия съдебен състав по смисъла на чл.130, ал.2 от ЗСВ,
„електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции.
Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му
действие (съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и
процедура по издаване. Именно специалната разпоредба на чл.189 ал.4 ЗДвП изключва
приложението на общите разпоредби за издаване на наказателно постановление, както и
предвидените в процесуалния закон реквизити за същото.
Ясно е посочено в какво се изразява нарушението и съответстващата му правна
квалификация. Недвусмислено се извежда ограничението на скоростта, обстоятелството, че
то е въведено в населено място посредством знак В26, както и скоростта на движение на
лекия автомобил. Не спада към задължителното съдържание отразяването на предвидения с
оглед техническите параметри на измервателния уред и възможното отклонение при
измерването толеранс. Прилагането на същия обаче е установимо от представения клип-
извлечение от паметта на системата. От него е видна реалната скорост, отчетена преди
намалението, от която след просто математическо изчисление и изваждане на 3 км/ч
(доколкото уредът е уловил скорост до 100 км/ч) се получава стойността, възприета в
издадения фиш. Инкорпорирани във фиша са наименованието на техническото средство и
неговият уникален регистрационен номер. Отразени са пространствените параметри на
нарушението, с изричното обозначаване, че се касае за населено място. Става ясно, че
санкцията се налага на Г. И. в качеството му на ползвател на моторното превозно средство,
с което е извършено нарушението. Жалбоподателят не е друго посочил лице, на което на
23.02.2024 г. е преотстъпил превозното средство.
Не е изтекъл и абсолютният давностен срок за реализиране на
административнонаказателната отговорност, установен в нормата на чл. 80, ал.1, т.5 от НК,
към която препраща чл.84 от ЗАНН.
По изложените съображения тази съдебна инстанция не намира, че правото на защита
на нарушителя е ограничено, доколкото въведените във фиша данни са напълно достатъчни
за пълното индивидуализиране на нарушението и проверка състоятелността на
„административното обвинение” посредством допустими способи за доказване.
Съгласно чл. 165, ал. 2, т. 6 ЗДвП органите по контрол на спазването на правилата за
движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида
технически средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. От изисканата
справка от Български институт по метрология се установява, че записващата видеорадарна
система е преминала през първоначален изискуем тест и е вписана в регистъра на
одобрените средства за измерване. Срокът на валидност на одобрението е до 13.06.2027 г.
Нарушението е констатирано, след като конкретното техническо средство е преминало и
през надлежна последваща периодична проверка – видно от приложения протокол от
проверка №018-СГ-ИСИС/14.03.2023 г. Разпечатката от заснетото превозно средство, с
датата, часа, засечената скорост на движение и регистрационния номер на автомобила,
представлява годно веществено доказателствено средство, изготвено по предвидения в
закона ред, поради което въз основа на нея може да се установи извършеното нарушение.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът е
съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища
относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията
на скоростта. В разпоредбата е добавен терминът "автоматизирано" техническо средство,
като разписаното негово легално определение в §6, т.65 от ДР на ЗДвП дава яснота относно
предметния му обхват. Съгласно цитираната норма се касае за „уреди за контрол работещи
6
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да
бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен
орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес". В тези хипотези средството за измерване
функционира без намесата на контролния орган, чието задължение се заключава до неговото
позициониране, включване и задаване параметри на ограничението на скоростта, без
последващо интервениране, а след преустановяване на контрола - изключване и демонтаж.
Изрично в мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на ЗДвП е
ангажирана като причина за въвеждане на измененията становището на върховната съдебна
инстанция, материализирано в Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на Върховния
административен съд, относно законосъобразността на процедурата по реализиране на
административнонаказателната отговорност на водачите чрез издаване на електронни
фишове. Съобразено се явява изискването за автоматизиран процес при използването на
мобилни технически средства, при който единствената намеса на контролния орган се
свежда до тяхното обслужване, но не и упражняването на непосредствен контрол върху
функционирането на системата към момент на заснемане на нарушения. Т.е., способът за
установяване на нарушенията е аналогичен на ползвания при стационарните камери за
скорост. Автоматизираните технически средства, независимо от своя вид, са преминали
метрологична проверка от сертифициращия орган – Български институт по метрология, в
това число и вградения в тях софтуер за генериране и обработка на данните, като са
въведени в експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания. Последното
изрично е отразено и в сертификата за първоначалната метрологична проверка. Еднакъв е
принципът на функциониране на стационарните и мобилните системи, изразяващ се в
измерване от сертифициран измерител и задействане на камера, визуализираща
измерването, респективно превозното средство, последното видно и от характеристиките на
системата, отразени в публичния електронен регистър, поддържан от БИМ. Обработката и
издаването на електронен фиш и за двата вида системи е от данните, съхранявани в
централизирана информационна система.
В конкретния случай нарушението е констатирано при стационарно положение на
записващата система, според снимковия материал, изрично удостоверено и в изготвения за
ползването на устройството протокол.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП "Изготвените с технически средства
или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки
са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес". Към
датата на деянието - 23.02.2024 г., считано от 05.07.2017г., е пораждало действие
изменението на разпоредбите на чл. 165, ал.2, т.7 и 8 от ЗДвП, като е отпаднало
задължението на определените от Министъра на вътрешните работи служби да обозначават
чрез поставяне на пътни знаци, да оповестяват в средствата за масово осведомяване или на
интернет страницата на Министерството на вътрешните работи участъка от пътя, на който
се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез автоматизирани
технически средства или системи. Следователно, за законосъобразното налагане на
административно наказание освен техническата изправност на използваната автоматизирана
система за контрол, не е необходимо да се установи категорично и ползването от
полицейските служители на допълнителен знак Е24.
Приложеният протокол за използване на автоматизирано техническо средство за
контрол на скоростта, допълнен с ежедневната форма на отчет, отразява правилно датата,
мястото и часа на контролирания участък, скоростен режим, режим на измерване, посока на
7
заснемане и посока на задействане – приближаващи автомобили, на използваното за целта
на осъществявания контрол техническо средство, точното му разположение и служебният
автомобил с рег. № СВ 0600 ХА, с който е бил екипът, монтирал го на мястото на
измерването, началото и края на работната смяна, както и данни за служителите, натоварени
с осъществяването на контрол по спазване на правилата за движение по пътищата съгласно
императива на чл. 165 ЗДвП. В документа са посочени трите имена на съставилото го
длъжностно лице, като е обективиран и подписът му. Протоколът съдържа необходимите по
обем реквизити и следва да се разглежда като годно доказателство.
Нарушението е безспорно установено от приложените показания на техническото
средство и снимковия материал. Няма съмнение, че скоростта, с която се е движел
автомобилът към момента на заснемането му, след приспадане на допустимия толеранс от 3
км/ч, определен на база режима за работа, е била 71 km/h при ограничение в конкретния
пътен участък от 50 km/h, установено за населено място със знак В26. Измерването и
записът на нарушенията при ползването на мобилната система е автоматично. Единствената
роля на нейния оператор е да позиционира техническото средство, като го насочи към
определения за наблюдение участък от пътя и въведе ограниченията за скоростта, действащи
в него. Ето защо съдът счита, че процесната система за контрол на скоростта отговаря на
изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението
да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и
заснемането на всяко едно конкретно нарушение.
Събрани са и достатъчно доказателства, че в процесния участък от бул.“Цариградско
шосе“ до №238 поражда действие ограничение на скоростта до 50 км/ч (в посоката,
обозначена за движение на процесното МПС), въведено със знак В26, в съответствие с
нормата на чл.21, ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП, доколкото се касае за участък, в населено място.
Обсъжданото обстоятелство е надлежно отразено в приложения протокол за използване на
АТСС. Този факт се извежда и от писмения отговор от Столична община и приложената
към него схема на пътната сигнализация, протокола за използване на АТСС и приложените
към него фотоизображения, видно от които мястото на заснемане на нарушението към
23.02.2024 г. попада в обхвата на действие на така поставеното ограничение, което не оставя
съмнение и за правилността на географските координати, отразени в разпечатката от
измерващото устройство, съответстващи на описаното в електронния фиш място на
нарушението.
Съгласно разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. В
случая като ползвател на моторното превозно средство е установен Г. Р. И.. Той не се е
възползвал от правото си да посочи друго лице, управлявало моторното превозно средство,
поради което този съдебен състав намира, че правилно е привлечен към
административнонаказателна отговорност.
Административното нарушение, за извършването на което е издаден електронният
фиш, е формално по своя характер и за неговата съставомерност не е необходимо
настъпване на вредни последици.
От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вина - пряк
умисъл, тъй като е преследвана пряката цел по достигане до определеното място – отправна
точка, за по-кратко време, с което съзнателно е нарушено правилото, регламентиращо
движението и скоростта в населено място. Ето защо, съдът намира, че материалният закон е
приложен правилно.
Съгласно чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП, при констатирано превишаване от 21 до 30 km/h на
разрешената максимална скорост за движение в населено място административното
наказание „Глоба” е в размер на 100,00 (сто) лева. В конкретния казус е наложен именно
този размер на наказанието, като същият е фиксирана величина. Не съществува юридическа
8
възможност наказанието да бъде намалено, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 5
ЗАНН: “Не се допуска определяне на наказание под най-ниския предел за наказание глоба и
временно лишаване от право да се упражнява опредЕ. професия или дейност”. ОпредЕ. в
този вид и размер, санкцията съответства на принципите за законоустановеност и
справедливост, на високата обществена опасност на извършеното нарушение и създалата се
непосредствената опасност за останалите участници в движението.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките за приложение на
нормата на чл. 28 ЗАНН. Макар превишението на разрешената скорост за движение в
населено място, да е измерено в долната наказуема граница, данните, изводими от
представената на вниманието на съда справка – картон на водача, предлагат наличие и на
множество други нарушения на правилата за движение по пътищата, включително от същия
вид, допуснати от И. и санкционирани с влезли в сила фишове и наказателни постановления.
Анализът на доказателствената съвкупност налага извод, че обществената опасност на
формалното нарушение, обсъждано в настоящото производство, се отличава с достатъчен
интензитет, който не позволява на съда да приеме, че деянието представлява маловажен
случай. От друга страна, към датата на нарушението е пораждало действие правилото на
чл.189з от ЗДвП, въвеждащо забрана за приложение на института на маловажния случай по
чл.28 от ЗАНН. Ето защо, съдът намира, че материалният закон е приложен правилно.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи, протеклата
фаза на административнонаказателното производство по установяване на административно
нарушение и по налагане на административно наказание не е опорочена поради допуснати
съществени процесуални нарушения, а отговорността на жалбоподателя е ангажирана
правилно. С тези аргументи съдът приема, че електронният фиш е законосъобразен и като
такъв същият следва да бъде потвърден изцяло.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т.5 ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 2-ри
състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство Серия К №8720729, издаден от СДВР, с който на Г. Р.
И., с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал.1, т. 3 ЗДвП е
наложено наказание „Глоба“ в размер на 100,00 (сто) лева за нарушение на чл. 21, ал.2,
вр.ал. 1 от ЗДвП, като правилен и законосъобразен.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от
АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9