Решение по дело №10877/2016 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3787
Дата: 30 май 2017 г. (в сила от 10 октомври 2018 г.)
Съдия: Георги Иванов Иванов
Дело: 20161100110877
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 септември 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

30.05.17г.

 

Софийски градски съд І-12 състав с:

 

Председател: Георги Иванов

 

Разгледа в съдебно заседание на 04.05.17г. /с участието на секретаря Д. Цветкова/ гражданско дело № 10877/16г. и констатира следното:

Предявен е иск от Б. С. против П. на РБ с правно основание чл. 2 от ЗОДОВ за сумата 26 000 лева /обезщетение за неимуществени вреди/. Претендира се и законната лихва върху посочената сума, считано от 10.03.15г.

Съображенията на страните са изложени по делото.

Представените по делото доказателства удостоверяват, че:

Срещу ищеца е било водено наказателно производство /за престъпления по чл. 131 от НК и чл. 387 от НК/, което е приключило с оправдателна присъда на СРС от 17.07.13г., постановена по н.о.х.д. № 20389/12г. Присъдата е влязла в сила на 10.03.15г.

Искът е частично основателен:

Посоченото обстоятелство – наличието на влязла в сила оправдателна присъда спрямо ищеца /което обстоятелство е надлежно удостоверено по делото със събраните писмени доказателства, не е спорно и е относимо към фактическия и правен състав на иска по чл. 2 от ЗОДОВ/ свидетелства, че в случая е налице принципната предпоставка на посоченият законов текст, позволяваща да бъде ангажирана отговорността на държавата /в лицето на П. на РБ – органът по чл. 7 от ЗОДОВ, който е повдигнал и поддържал процесните обвинения срещу ищеца/.

Принципно – във всички случаи когато са налице предпоставките на чл. 2 от ЗОДОВ пострадалото лице има право на обезщетение /при наличие на която и да било хипотеза от цитирания законов текст следва да се презумира, че обвиняемият е претърпял неимуществени вреди/. В тази връзка:

Самото наказателно преследване по естеството си е дейност, която принципно оказва  /презумира се, че оказва/ негативно въздействие върху психиката /евентуално и физиката/ на обвиняемия, рефлектира негативно и върху отношенията на последния с негови близки, приятели, колеги. В този смисъл – настоящият съдебен състав намира, че събираните в процеса доказателства досежно търпените от дадено лице неимуществени вреди могат да бъдат преценявани единствено в контекста на това какъв размер обезщетение се дължи, а не в контекста на това дали се дължи обезщетение. Отделно от това – по делото са и събрани доказателства /гласни/ досежно конкретното измерение на претърпените от ищеца неимуществени вреди.

С оглед това – претенцията следва да бъде уважена до размера на сумата 10 000 лева:

Процесното обезщетение се определя по размер в контекста на правилото по чл. 52 от ЗЗД, като председателят на състава от една страна съобразява горните принципни съображения, а от друга отчита и продължителността на наказателното производство /като цяло/, съответно и конкретните – естеството и вид на претърпените неимуществени вреди /удостоверени от разпитания свидетел/. Съдът отчита също и възрастта на ищеца, както и липсата на доказателства, /съответно и на твърдения/ в рамките на наказателното производство спрямо обвиняемия е била привеждана в изпълнение мярка за неотклонение „задържане под стража” /която мярка, предвид своето естество – действително оказва, презумира се, че оказва - сериозно негативно въздействие върху психиката, евентуално и физиката на съответното лице/. На последно място – съдът съобразява и обстоятелството /което също е удостоверено по делото с писмени доказателства/, че заради наказателното производство спрямо ищеца е било образувано и проведено дисциплинарно производство. Последното обстоятелство също се явява косвено следствие от наказателният процес и следва да бъде съобразено при определяне на размера на процесното обезщетение.

На ищеца следва да бъде присъдена и законна лихва върху горната главница за периода след 10.03.15г., доколкото в хипотези като процесната законна лихва се дължи, считано от момента на влизане в сила на съответният акт /в случая оправдателна присъда/.

Възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК е основателно /с оглед това – претендираният от ищеца адвокатски хонорар следва да бъде редуциран до размера на минимума по Наредба № 1 в съответствие с: цената на иска, уважената част от претенцията, фактическата и правна сложност на процесния правен спор, вида, естеството и обема на извършените по делото процесуални действия/.

Съдът,

 

Р Е Ш И :

 

 

ОСЪЖДА П. на Р.Б.да плати на Б.К.С. ЕГН ********** сумата 10 000 лева /обезщетение за неимуществени вреди/ - на основание чл. 2 от ЗОДОВ; законната лихва върху тази сума от 10.03.15г. до цялостното й изплащане и 840 лева – съдебни разноски /съразмерно на уважените искове/.

ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 10 000 лева.

Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Председател: